9. общи правила за армиране разстояния между армировъчните пръти



Дата28.01.2018
Размер162.74 Kb.

Иванчев, Иванова – Методични указания за проектиране на ст. б. мостове, 2005 г.

9. ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА АРМИРАНЕ
9.1. Разстояния между армировъчните пръти
Армировката се разполага в правилни хоризонтални и вертикални редове (но не и шахматно). Светлото разстояние между армировъчните пръти не трябва да е по-малко от:

- най-големия диаметър на пръта;

- 30 тт;

- +5 тт и от 1,5 ,където е максималният диаметър на зърната на едрия добавъчен материал


Прътите, снаждани чрез застъпване, могат да се допират по дължината на застъпването.
9.2. Допустими огъвания
Минималният диаметър на огъване на един прът се приема така, че да се избегне обрушване, разцепване или нарушаване на структурата на бетона вътре в огъвката на пръта, както и на пукнатини в огънатата част на пръта. Минималният диаметър на огъване на пръти не трябва да бъде по-малък от дадените в табл. 9.1 стойности.
Таблица 9.1. Минимални вътрешни диаметри на огъване на армировъчни пръти




Коси куки, прави куки, примки

Наклонени или други огънати пръти

Диаметър на пръта

Минимално бетонно покритие перпендикулярно на равнината на огъване

20 mm

20 mm

100 mm



50 mm



mm



Минимални диаметри на огъване на гладки армировъчни пръти

2,5

5

10

15

20

Минимални диаметри на огъване на оребрени армировъчни пръти

4

7

10

15

20



Фиг. 9.1. Видове армировъчни елементи, огънати след заваряването им




За заварени армировъчни изделия, които се изработват като равнинни и впоследствие се огъват се спазват дадените в табл. 9.1 диаметри , ако разстоянието от заварения прът до началото на кривата надвишава 4 пъти диаметъра на огънати прът.




9.3. Условия на сцепление
Условията на сцепление се дефинират като добри за:

а) пръти, които сключват ъгъл от 45о до 90о спрямо хоризонталата по време на бетонирането, вж. фиг. 9.2 а);

б) пръти, които сключват ъгъл от 0 до 45о спрямо хоризонталата по време на бетонирането и които отговарят поне на едно от условията:

- намират се в елементи чиято височина не надвишава 300 тт , фиг. 9.2 b);

- намират се в елементи чиято височина надвишава 300 тт , но са на разстояние не-повече от 300 тт от долната повърхност на изливания пласт бетонна смес (вж. фиг. 9.2 с), или са на разстояние не повече от 300 тт, мерено от горната повърхност на изливания пласт бетонна смес, вж. фиг. 9.2 d).
в) в елементи бетонирани в легнало положение (напр. колони), уплътнявани с външни вибратори и с размерите на сечението им не по-големи от 500 тт.

Във всички други случаи, условията на сцепление се считат за задоволителни.




Фиг. 9.2. Условия на сцепление

а), b) добри условия на сцепление за всички означени пръти;

с), d) задоволителни условия на сцепление за прътите в щрихираните

части; за нещрихираните части – добри условия на сцепление.

9.4. Изчислителна стойност на напрежението на сцепление
За добри условия на сцепление изчислителните стойности на напрежението на сцепление се изчисляват по формули (9.1) и (9.2) с =1,5.
(9.1) - за гладки пръти

(9.2) - за оребрени пръти,


където fck и fctk;0.05 са дефинирани в т. 3.1.1.
За задоволителни условия на сцепление стойностите получени по форм (9.1) и (9.2) трябва да бъдат умножени с коефициент 0,7.
9.4. Закотвяне на надлъжна армировка
Допустимите видове закотвяния са показани в на фиг. 9.3. За закотвянето на оребрена натискова армировка не се допускат коси куки, прави куки или примки. Гладки пръти трябва да се закотвят само с куки или чрез заваряване на напречни пръти.


Фиг. 9.3. Видове закотвяния на армировъчни пръти: а) общ случай ( се мери по оста на пръта); б) права кука; в) коса кука; г) примка; д) прав прът със заварен към него напречен прът.
Основната закотвяща дължина на прът, в който действа сила се определя по формула (9.3).
(9.3) (/4)().
Необходимата закотвяща дължина на пръти се определя от:
(9.4) ,
където:

необходимото по изчисление, съотв. наличното напречно сечение на

закотвяната армировка;



минимална закотвяща дължина приемана както следва:

- за опънати пръти , но не по малко от 10 и от 100 mm;

- за натиснати пръти но не по малко от 10 и от 100 mm;

коефициенти според табл. 9.2.

Таблица 9.2. Стойности на коефициентите

Условия

Вид на закотвянето

Опънни пръти

Натискови пръти

Вид на пръта



Прави пръти

=1,0




Други, освен прави, вж. фиг. 9.3 б) – д)

=0,7, ако

=1,0 , ако

за вж. фиг. 9.4



=1,0

Бетонно покритие



Прави пръти

=1-0,15,

но не по-голямо от 1,0 и не по-малко от 0,7;

за вж. фиг. 9.4


=1,0

Други, освен прави, вж. фиг. 9.4 б) – д)

=1-0,15,

но не по-голямо от 1,0 и не по-малко от 0,7;

за вж. фиг. 9.4


=1,0

Ограничаваща напречна армировка, вързана към надлъжната

Всички типове



=1-К,

но не по-голямо от 1,0 и не по-малко от 0,7



=1,0

Ограничаваща напречна армировка, заварена към надлъжната

Всички типове



=0,7

=0,7

Напречен на оста на пръта натиск

Всички типове

=1-0,04р,

но не по-голямо от 1,0 и не по малко от 0,7



-

Където:

=

напречно сечение на напречната армировка по закотвящата дължина ;

напречно сечение на минималната напречна армировка, приемано равно 0,25 за

греди и 0 за плочи



напречно сечение на армировъчния прът с най-голям диаметър;

К коефициент със стойности според фиг. 9.5

р напречен натиск в МРа в крайно гранично състояние




Фиг. 9.4. Стойности на за греди и плочи


Фиг. 9.5. Стойности на коефициента К за греди и плочи
9.5. Снаждания
Армировъчните пръти се снаждат чрез застъпване, заваряване или механични средства.

За светлите разстояния между прътите в областта на снажданията чрез застъпване и за надлъжното разположение на снажданията важат стойностите от фиг. 9.6. Снажданията се считат за разместени, ако разстоянието между центровете им е по-голямо от 1,3 ( е дължината на застъпване според формула (9.5).





Фиг. 9.6. Надлъжно разместване и напречни разстояния между армировъчните пръти в областта на снаждането

Означения: 1 разстояние, което определя, че снажданията са в различни сечения;

2 среда на снаждането; 3 надлъжна ос на снаждането; 4 ръб на елемента
Дължината на застъпване се приема не по-малка от определената по формулата:
(9.5) ,
където

основната стойност на закотвящата дължина, от формула (9.3)

минималната стойност на дължината на застъпване, която се приема равна на най-голямата от трите стойности: 0,6; 15; 200 mm,;

се приемат със стойности според табл. 8.3; но при изчислението на

се приема равно на , където е сечението на един снаден прът;

зависи от процента на снадените пръти, вж. табл. 9.3. Счита се, че снадените

пръти не са в едно сечение, ако са отдалечени на разстояние, по-голямо от 1,3, вж. фиг. 9.7.




Таблица 9.3. Стойности на коефициента

Процент на напречното сечение на снадените пръти спрямо цялото сечение на армировката

До 25%

33%

50%

Над 50%



1

1,15

1,4

1,5

Допуска се получаването на междинни стойности чрез линейна интерполация.

В областта на снаждания със застъпване трябва да се постави напречна армировка, отговаряща на условията:

- Напречната армировка трябва да има обща площ не по-малка от площта на един закотвян прът.

- Напречната армировка трябва да бъде оформена като стремена, ако (вж. фиг. 9.7, а в другите случаи се допуска да бъде права.

- Напречната армировка трябва да бъде разположена между надлъжната армировка и външната повърхност на бетона и да бъде разпределена според фиг. 9.9.




Фиг. 9.7. Дефиниране на разстоянията и s.
Конструктивната напречна армировка се счита за достатъчна, ако диаметърът на снаждания прът е по-малък от 16 mm или ако частта на снадените пръти в едно сечение не надвишава 20%.

Ако при многоредова армировка повече от 50% от напречното сечение на един ред се снажда в едно сечение, снажданията чрез застъпване трябва да бъдат обхванати със стремена, които да могат да поемат силата от всички снадени пръти




Фиг. 9.8. Напречна армировка за снаждане със застъпване

а) опънни пръти; b) натискови пръти
.
9.6. Закотвяне на стремена и армировка за поемане на напречни сили
Стремената трябва да бъдат закотвени чрез коси куки, прави куки или заварени напречни пръти според фиг. 9.8 а) - d).

За да се закотвят стремената в натисковата зона, вж. фиг. 9.8 е) и фиг. 9.8 f), те трябва да обхващат цялата височина на напречното сечение. В опънната зона стремената трябва да обхващат опънната армировка, вж. фиг. 9.8 g) и 9.8 h).

Закотвяне в натисковата или опънната зона чрез заварени напречни пръти според фиг. 9.8 с) и d) е допустимо само при осигуряване срещу откъртване на бетона, като страничното бетонно покритие на стремената е най-малко 3 ( е диаметъра на пръта на стремето) и на-малко 50 тт.

Допуска се необходимите стремена в областта на плочата на плочогреди да бъдат затворени с напречните пръти от плочата, вж. фиг.. 9.8 i), ако изчислителната стойност на напречната сила е най-много 2/3; е носещата способност за напречни според т. 6.3.





Фиг. 9.8. Закотвяне и затваряне на стремената

а) коса кука; b) права кука; с) прав край прът с два заварени напречни пръта; d) прав край на прът с един заварен напречен прът; е) и f) затваряне в натисковата зона; g) и h) затваряне в опънната зона ( се умножава с 0,7, ако краищата на прътите са с куки или прави куки, за вж. т. 8.8.2); i) затваряне в областта на плоча на плочогреда

Означения: 1 закотвящи елементи според а) и b); 2 покриващо стреме; 3 натискова зона на сечението; 4 опънна зона на сечението; 5 горна напречна армировка; 6 долна армировка на плочата

9.7. Елементи подложени предимно на огъване
Минималната надлъжна опънна армировка се определя по формулите:
(9.6) ,

(9.7)

където

е средната широчина на опънната зона;

- средна опънна якост на бетона, вж. табл. 3.1;

- характеристична граница на провлачане, вж. табл. 3.3;

- полезна височина на сечението.
Елементи с надлъжна опънна армировка, по-малка от определената по форм. (9.6) се изчисляват като бетонни (неармирани).
Не се изисква сумиране на необходимото количество на надлъжната армировка получена по форм. (9.6) с тази получена от изчисленията по крайни и експлоатационни гранични състояния. Армировката във всяко сечение трябва да е в количество съобразено с най-строгото от всички изисквания.
Площта на напречното сечение на всяка от армировките в едно сечение (опънна и съотв. натискова) не трябва да превишава стойността 0,04, с изключение на местата на снажданията.
9.8. Повърхностна армировка в предварително напрегнати елементи
В предварително напрегнати елементи винаги се предвижда повърхностна армировка в количество според табл. 9.4.
Таблица 9.4. Минимална повърхностна армировка за различни части на един

предварително напрегнат елемент




Плочи, поясни плочи и широки греди

за 1 т



Греди с и ребра на плочогреди и кутиеобразни сечения

За всяка странична повърхност на греди

За плочи с , за всеки подпрян или свободен край а



0,5

съотв.


0,5

0,5

за 1 т



В натисковата зона на греди и плочи от външния край b

В предварително натисната опънна зона на плочи а b



0,5

съотв.


0,5

-


В натиснати пояси (за всяка страна, горна и долна)

-

-

Забележки към табл. 9.4:

Повърхностна армировка за всяка страна по-голяма от 3,4 не е необходима.



височина на гредата или дебелина на плочата;

височина на опънен или натисков пояс на профилирано сечение;

широчина на реброто на плочогреда;

основна стойност според форм. (9.7).
Армировка напрегната преди бетонирането може изцяло да бъде включена като повърхностна армировка, ако е разположена от обикновената повърхностната армировка на разстояние два пъти бетонното покритие според т. 3.1.1.

Повърхностната армировка в опънни и натискови зони на плочи се оформя като мрежи с пръти, кръстосващи се приблизително под прав ъгъл и с площи на напречните сечения според изискванията на табл. 9.4. Разстоянията между прътите не трябва да надвишава 200 тт.

Повърхностната армировка може да бъде включена във всички проверки по крайни и експлоатационни гранични състояния, ако отговаря на конструктивните изисквания за разполагането и закотвянето на армировката.

9.9. Греди
Минималният диаметър на прътите на надлъжната армировка е 12 тт. За минималното разстояние между прътите трябва да се спазва т. 9.1, а максималното разстояние между прътите е 150 тт.


Фиг. 9.9. Горна опънна армировка в плочогреда (, съотв. – зони на разполагане на част от горната армировка)

Част от горната надлъжна опънна армировка в плочогреди и кутиеобразни греди за поемане на отрицателния момент трябва да бъде разположена приблизително равномерно в половината от съдействащата широчина плочата за избягване на напукването й, фиг. 9.9. Горната армировка в ребрата на плочи и плочогреди се разполага в групи, отделени с междини за бетониране и вибриране.

Не по-малко от една четвърт от прътите в полето и най-малко два пръта трябва да достигат до опорите и там да бъдат закотвени.
Закотвянето на надлъжната армировка при крайна подпора трябва да поеме силата изчислена по формулата:
(9.8) ,
където е изчислителната нормална сила в сечението (положителна, ако е опънна).
Необходимата дължина на закотвяне при крайна подпора е равна на:
- при директно подпиране (вж. фиг. 9.11):
(9.9)
- при индиректно подпиране (вж. фиг. 9.11)
(9.10) ,
където: закотвящата дължина според формула (9.4)

диаметър на пръта на закотвяната надлъжна армировка.


Закотвящата дължина започва от вътрешния ръб на подпората или лагера. Армировката във всички случаи трябва да не се прекъсва преди теоретичната ос на подпората (лагера).

а) б)


Фиг. 9.11. Видове подпирания: а) директно – непосредствено върху устой (стълб) или чрез лагер; б) индиректно – в полето на друга греда
Армировката за поемане на напречни сили трябва да сключва ъгъл със средната равнина на елемента от 45о до 90о. Тя може да се състои от комбинация на следните армировъчни елементи (вж. фиг. 9.9):

- стремена, които обхващат надлъжната опънна армировка и натисковата зона;

- огънати пръти;


  • армировка за напречни сили във вид на заварени мрежи, скелети или други подобни, които не обхващат надлъжната армировка

Огънатите пръти в греди се използват като напречна армировка само при наличие на стремена. Минимум 50% от напречната сила трябва де се поеме със стремена.


Коефициентът на напречно армиране се определя по формулата:
(9.11) ,

където:


площ на напречното сечение на стремената разположени на дължина ;

разстояние между армировъчните пръти поемащи напречни сили, мерено по

надлъжната ос на елемента;



широчина на реброто;

ъгъл между напречната и надлъжната армировка (напр. за вертикални стремена ).
Коефициентът на армиране за армировка, поемаща напречни сили не трябва да бъде по-малък от следните стойности:

в общия случай ;

за плочогредови и кутиеобразни сечения с предварително напрегнат опънен пояс

.
Стойностите на се определят по формула (9.6).





Фиг. 9.12. Примери за комбинация от стремена с друг вид напречна армировка

Надлъжното и напречното разстояние между вертикалните клонове на стремената и/или друг вид напречна армировка не трябва да превишава даденото в табл. 9.5.



Таблица 9.5. Максимално надлъжно и напречно разстояние между клоновете на стремената и/или друг вид напречна армировка


Ред

Големина на напречната сила, сравнена с носещата способност а

Надлъжно разстояние

Напречно разстояние

1



0,7h, съотв. 300 тт

h, съотв. 800 тт

2



0,5h, съотв. 300 тт

h съотв. 600 тт



3



0,25h, съотв. 200 тт

а и според раздел 6

Надлъжното разстояние между огънатите пръти не трябва да надвишава стойността



. Напречното разстояние между огънатите пръти не трябва да превишава стойностите от табл. 9.6.

9.10. Монолитни плътни плочи
Минималните дебелини на монолитните плътни плочи са

- в общия случай 160 тт;

- за плочи с армировка срещу продънване 200 тт.
Половината от опънната армировка в полетата трябва да достига до опорите и там да бъде закотвена. За стоманобетонни плочи без армировка за поемане на напречни сили се приема винаги .
Минималният диаметър на армировката получена по изчисление е 10 тт, а разстоянието между прътите не трябва да надвишава:

- =250 тт, за дебелина на плочата тт;

- = за дебелина на плочата .
Минималното разстояние между прътите трябва да не е по-малко от предписаното в т.9.1, с изключение на снажданите пръти, които могат да се допират. Трябва да се осигури също възможност за полагане и уплътняване на бетона. Извън снажданията броят на прътите в един линеен метър не трябва да надвишава 14.
В непрекъснати пътни плочи трябва се постави горна армировка в полетата със сечение не по-малко от 30% от сечението на долната армировка. За тази горна армировка минималният диаметър е 10 тт , а максималното разстояние 250 тт.

В пътни плочи, армирани с огънати пръти, може да не се доказва покриването на диаграмата на опънните сили, ако:

- прътите се огъват на две места;

- разстоянията от горните огъвки до ръба да подпиращите греди се приемат равни на и 1/6 от светлия отвор на плочата;

- огънатите пръти преминават със същата дължина от другата страна на гредата.
В еднопосочно армираните плочи се поставя разпределителна армировка, която трябва да бъде със сечение най-малко от 20% от сечението на главната армировка. Минималният й диаметър е 6 тт, а максималното разстояние между прътите 250 тт.
Над греди, които са успоредни на носещата армировка на еднопосочно армирани пътни плочи се поставя горна армировка в плочата напречно на гредата със сечение равно най-малко на 30% от сечението на носещата армировка в полето и не по-малко от 6 пръта на метър с диаметър 8 тт на разстояние не по-голямо от 160 тт. Прътите на тази армировка продължават встрани от ръба на гредата на разстояние най-малко от ¼ от по-късия светъл отвор на плочата.

В плочи, в които по изчисление са получени моментите по двете направления, армировката по по-леко натовареното направление не трябва да бъде по-малко от 20% от армировката по другото направление.







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница