9. Пазарен подбор

(Market Selection / Selection du marche/Markt Ergebnis)

Виж: Конкуренция Разход Ресурс

Пазарен подбор е спонтанният механизъм, който определя кои производители да останат на пазара и кои да излязат от него. Той е резултат от разделението на труда, действието на конкурентните сили. Изхождайки от откривателската същност на конкуренцията, пазарният подбор определя най-подходящата селекция от производители, които да обслужват потребителите.

Под "най-подходяща селекция" разбираме срещата, съревнованието, сблъсъка и резултата от тази среща на онези предприемачи (били те фирми или индивиди), които добавят най-много стойност при най-малък разход на ресурси. Следователно процесът на пазарен подбор е непрекъсната промяна на ефективността на използване на наличните ресурси, като положителните ефекти от това засягат всички, дори тези, които не са издържали на конкурентния натиск на даден пазар и им се е наложило да излязат от него.

На пазара продавачите и купувачите се срещат, за да изразят своите предпочитания чрез цените, на които се съгласят да разменят. Цените са най-важният информационен механизъм на връзка и действие на пазарния подбор. Ако нарасналото търсене на дадена стока и услуга води до нарастване на цената, по-високата цена е сигнал, че повече стоки и услуги от дадения вид следва да бъдат произведени и съответно могат продадени. При намаляването на търсенето и цените, резултатът е обратен. Освен че пренасят бързо информация, цените определят и стимулите за поведение в производството и предлагането. В условия на планова икономика информационната роля на цените е заменена със заповед, а заплахата от наказание е изместила стимулите. Пазарният подбор в такава икономика е невъзможен и това води до неефективност и обедняване.

Пазарен подбор (market selection) може да се приема като термин, който заменя концепцията на Шумпетер за съзидателно рушене (creative destruction). Новата концепция носи същото значение, но е изчистена от съпътстващите отрицателни смисли и донякъде моралното звучене на старата.

Съзидателно рушене все пак е целенасочена дейност (и поради съзиданието, и заради разрушението). Като действието има цел, като случване на пазара, то е и целерационално и донякъде му липсва цел и разум, доколкото не всичко, което може да се предвиди или предусети от "гледището" (намеренията, желанието и плановете) на отделния предприемач или фирма е онова, което ще се получи в крайна сметка като резултат от съревнованието.

Пазарният подбор, дори само в аналогията си с Дарвиновия естествен подбор, е описание на спонтанно случване, а не на целенасочено действие. Фундаменталният принос на този подбор по отношение на обяснителните начала на икономическото мислене е, че той показва по емпирически достоверен начин (т.е. издържа на проверката на наблюдението и житейски и практически установимите факти), че целерационалността (планирането, предвидимостта и пр.) на равнището на частта, не противоречи на обстоятелството, че на равнището на цялото (пазара, дадената икономика, световната икономика) е налице по-скоро ирационалност (непредвидимост и невъзможност да се планира). Първото даже предполага второто.

Подборът донякъде ни позволява да разберем и пазара. Пазарът е мястото, където се извършва съревнованието на различните предприемачи, предлагащи своите услуги и стоки с цел предоставянето им на онези, които ги търсят. Пазарът е среща на търсенето и предлагането. Той е мястото, пространствената, географската или стопанската област, където размяната и конкуренцията определят цените и тласкат цените на подобни стоки услуги към една единна цена (нагаждана към качеството и другите фактори, оказващи въздействие върху разходите). Колкото по-подобни са цените, толкова повече областта е единен пазар.

Някои пазари си остават по-скоро местни, други са по-скоро световни. Може да се предполага, че пазарът на някои стоки и услуги е по-скоро местен, а на други - по-скоро световен. Това означава, че срещата на търсенето и предлагането, на предприемачите и потребителите на техните стоки и услуги, и съответно - нагаждането на цените - се разгръщат на ограничен по някакъв начин (т.е. местен) ареал. Такъв е пазарът, да речем, на пици, кухня и прически; но не е такъв пазарът на автомобили, софтуерни услуги и инженерен труд. Това разграничение е условно. То взема предвид, че пицата, сандвичът (бил той и от "Макдоналдс"), китайската или друга храна и прическите се правят тук и сега, като правило. Това не пречи замисълът, рецептата, дизайна и модата да са в някакъв смисъл универсални. Тази универсалност на замисъла като част от стоката позволява на кухнята, модата и прическите да бъдат световен бизнес. Опитайте се обаче да си отговорите на въпроса, дали пазарът на автомобили може да бъде схванат като местно явление или да бъде законово ограничен като такъв феномен, и какво ще означава това.

Разбира се, и универсалността на даден пазар е условна. Почти винаги продаващите в цял свят автомобили ги нагаждат към определени местни условия - например ляв или десен волан, упътвания на местен език и пр. Част от съвременната тенденция в маркетинга (т.е. на особената работа по нагаждането на производството към вкусовете на клиента и на вкусовете - към откритията на производството) на автомобили е индивидуализирането на продавания автомобил, като цвят, като съвкупност допълнения и дори като конструкция (макар последното да се случва засега относително рядко и по-скоро на по-заможни и просветени пазари).

На страната на стоката или услугата универсалността и локалността на пазара се проявяват като разграничени между "търгуеми" и "нетъргуеми" стоки и услуги. Това разграничение също е условно, а термините - етимологически неточни. Всичко подлежи на размяна в универсален мащаб, макар за някои стоки и услуги локалността да е трудно заменима извън сегмента на замисъла (рецептата, начина на приготовление и пр.).

В основата на всички споменати феномени стои пазарният подбор. Както и пазарът, подборът съществува благодарение на разделението на труда. Всъщност и двете са и процес, и резултат на разделението на труда. Адам Смит поставя разделението на труда в основата на обяснението на всички стопански феномени, включително парите, капитала, международната търговия и мястото на хората и реда в обществото.(1) Разделението на труда разбива дадена производствена задача на по-малки, вследствие на което се получават по-специализирани умения, усъвършенстване в изпълнението на задачата и се пести време, като се повишава качеството на крайния продукт при по-малки разходи на ресурси. Кооперацията, манифактурата и фабриката с нейното продължение - автоматизацията и роботизацията - са просто логическите стъпки на разделението на труда. Специализацията и автоматизацията на равнище манипулиране на конкретния продукт и производство изискват допълнителна специализация при сглобките, продажбите, доставките, инженерния замисъл, научните разработки, продажбата и маркетинга и финансирането на целия процес. Всички тези неща кристализират в капитал, т.е. във възможности да се произвежда и печели в бъдеще. В някакъв смисъл описаното се превръща в условия на успешното участие в пазарния подбор.

Според Смит дълбочината на специализацията и пазарния подбор зависят от това колко са големи пазарите. На малки пазари подхожда ограничената специализация в производството и предлагането на несложни стоки и услуги. При уголемяването и универсализирането (т.е. глобализирането) на пазара предприемачите могат да произвеждат и предлагат повече специализирани стоки и услуги при по-ниски разходи. С други думи, колкото по-голяма е възможността за специализация, толкова повече всяка фирма и всеки работни могат да се съсредоточат върху извършването на по-малко неща по-добре, което в крайна сметка води до повече предлагане на стоки и услуги на по-ниски цени и общо увеличение на богатството. В този смисъл пазарният подбор и разделението на труда предполагат универсализиране и глобализация. Ползата от последните е по-голяма за малките пазари и икономика, макар значимо обществено движение в края на ХХ и началото на ХХІ век да се опитва да докаже обратното.

Връзката между процеса на пазарния подбор и повишаването на общата ефективност на производството е конкурентният натиск, който принуждава фирмите да експериментират с нови комбинации от ресурси и начини за тяхното използване. Стимулите за нови иновации в една фирма идват именно от заплахата, че други участници на пазара могат да я изместят. Това може да са съществуващи конкуренти, а може да е и заплахата, че ще възникнат нови фирми, които ще изместят старите. Когато последното се случи, процесът на пазарният подбор се материализира пред очите ни.