9 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Друга потенциална тема е социалната политика, смята експремиерът. Провал на политиката в духовната сфера - това пък е водещата тема според ДПС, обясни зам.-шефът на партията Лютви Местан. По думите му ДПС няма да подхожда лековато към вота на недоверие. И БСП, и ДПС са на мнение, че дебатът по вота на недоверие трябва да се състои преди обсъждането на бюджета за 2011-а. Вотът на недоверие цели политическа криза, в каквато БСП, ДПС и НДСВ оставиха страната след своето управление. Така пък коментираха в специална декларация от ГЕРБ.

Междувременно стана ясно, че ДПС са подали жалба в съда за правата на човека в Страсбург срещу България. Повод за жалбата е отнетият мандат на депутата от ДПС Рушен Риза след решение на Конституционния съд от пролетта. Обещахме на българския избирател Ахмед Доган да е подсъдим. Така пък коментира премиерът Бойко Борисов жалбата на ДПС. Срещу Доган се води дело във Апелативния съд за хонорара му от 1 млн. евро за четири хидроенергийни проекта. Той трябва да докаже своите знания по минно дело и картография.


09.09.2010 г., с.2
Снимка на четири колони - Премиерът Бойко Борисов заедно с кмета на София Йорданка Фандъкова и министъра по еврофондовете Томислав Дончев направиха инспекция на ремонтните дейности на моста при кв. "Бакърена фабрика". Премиерът шеговито коментира, че трябва да бъдем благодарни на швейцарските данъкоплатци, които чрез референдум са одобрили финансова помощ за България от 106 млн. лева. "Знаете, че швейцарците не дават пари лесно", подчерта той.


09.09.2010 г., с.17
Еко-София XXI
3. Заводът за боклук
Може би за специалистите еколози и за столичната администрация проблемът, наречен „завод за боклук", да е на дневен ред отдавна, но на гражданството той бе натрапен внезапно преди пет години.

Като че ли общественото мнение се развълнува екологически едва когато жителите на кв. Суходол в София започнаха да протестират срещу продължаващото ползване на депото за твърди отпадъци, непосредствено до дворовете им. Проблемът, според суходолчани, които си създадоха гражданска организация, за да им защитава правата, е, че капацитетът на депото отдавна е изчерпан и препълването му застрашава околната среда: водата, въздуха, здравето на хората и добитъка. Столичната община приемаше аргументите им, или ги отхвърляше, в зависимост от посоката, в която търсеше решение. Дали да се изградят едно-две нови депа, или пък да се строи завод за преработка на отпадъците. Или пък комбинирано решение: хем завод за преработка, хем до него място за депониране на твърдите и неподлежащи на преработване отпадъци.

Една по една възможностите намаляваха, за да се стигне до повторно и потретено отваряне на депото в Суходол.

Вината за тази палиативна мярка е групова: на Столична община, на правителството, но най-вече на политиците лобисти на частния бизнес, които виждаха възможност да се усвояват милиони „от въздуха". Предложените терени в мина Чукурово, в мина Бобов дол, около Своге, в Кремиковци бяха свързани с интересите на софийски, пернишки и други олигарси, като Христо Ковачки и Красимир Михайлов. Дори избраният през 2005 г. кмет ген. Борисов и президентът Г. Първанов имаха срещи по въпроса къде да бъде бъдещото депо за Софийския боклук. Но всичко си остана само с добрите намерения. Оказа се, че е далеч по-изгодно за „боклукчийските барони" да рекетират общината, като постоянно повишават цените на ръчното и машинното почистване и сепариране, отколкото да се изгради завод.

Междувременно в София и страната заработиха няколко екоорганизации със сходни имена: „Екопак", „Екобулпак", „Булекопак", „Репак" и т.н., които въведоха като платена услуга разделното събиране на опаковки чрез цветни контейнери: за стъкло, за хартия, за пластмаси и пр. Но тъй като екологичната култура на населението все още не е на нужното ниво синьо-жълтозелените контейнери се пълнеха с всичко и това наложи нова платена процедура: сепариране на отпадъка чрез транспортна лента и ръчно сортиране. Ген. Борисов и министър Джевдет Чакъров откриха 2-3 инсталации за сепариране, собственост на новопоявили се в сянката на ГЕРБ хитреци, но скоро разбраха, че не това е решението! А тъй като депото в Суходол ту се затваряше, ту се отваряше, останалият след сепарирането на битов отпадък боклук започна да се балира и складира в покрайнините на София - жк „Дружба" и Кремиковци. И ето ти още два разхода - за балиране и наем за складиране.

А когато складираните количества нараснаха до височината на малки планини, започна тяхното извозване до провинциални депа на стотици километри от столицата. И нови разходи - за транспорт и депониране в Пловдив, Силистра или Харманли, милиони, милиони, десетки милиони. Досега разходите през годините, в които г-жа Бояджийска е зам.-кмет на София, са за поне два завода за боклук. Без да имаме и един.

А при избирането (назначаването) й за зам.-кмет по екологията на София, тя заяви, че основни приоритети в работата й ще бъдат сметосъбирането и заводът; за преработка на твърди битови отпадъци.

Историята на този завод е тъмна и противоречива. Още преди десетина години по Програма ИСПА на ЕС са предвидени пари за изграждането на Завод за твърди битови отпадъци (ЗТБО). Но правителствата на Ив. Костов и С. Сакскобургготски и кметът Софиянски не усвояват тези пари, защото лобизмът на заинтересованите политици надделява. Освен Стефан Софиянски за безумните договори за чистотата, водата, транспорта, имотите отговорност носят председателят на столичния съвет Антон Николов, шефът на Общинска банка Любомир Павлов и партниращите им „червени" съветници - Райковски, Симеонов Христов. Започват да се търсят по-удобни за спекулантите варианти: публично-частно партньорство или концесиониране. А не заводът да бъде общинска собственост, защото това би затруднило облагодетелстването на чиновници, бизнесмени и политици по умишлено създадената платена верига: сметосъбиране-сепариране-транспортиране-балиране-отново транспортиране-складиране-депониране. А след като България става член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.

Програма ИСПА престава за функционира за нас.

Темата за софийския боклук, под ръководството на г-жа М. Бояджийска, често се представя пред столичната общественост непоследователно и противоречиво. „Хаосът в мисленето, мудните действия и разнопосочните сигнали на общинската администрация в крайна сметка са причината темата за боклука да прилича на фронтово комюнике", писа в. „24 часа" (25.02.2009 г.).

Темата за строеж на Завод за твърди битови отпадъци се налага в общественото съзнание главно при кметуването на ген. Борисов и неговата екозаместничка Бояджийска.

Макар да твърди, че столичният боклук се сепарира, с оглед 50 % от него да се рециклират за втора употреба, кметът Борисов е наясно, че без завод няма да се мине. А пък и сепариращите инсталации за по 5-10 тона дневно не са в състояние да обхванат и 10 % от ежедневно произвеждания отпадък на столичани. Затова през 2006-2007 г. министър Джевдет Чакъров преговаря с еврокомисаря по екологията Ставрос Димас за отпускане на европари за завод и за 21 регионални депа в страната.

Първоначално заявените намерения на Бояджийска и нейния екип са да се построи завод за изгаряне на отпадъци. Този метод както и складирането в депа без разрешение и без обезопасяване на балираните отпадъци бързо среща безкомпромисни противници в лицето на учени-еколози. Ст.н.с. Иван Хавезов от Института по неорганична химия към Българската академия на науките и други експерти в пространни медий-ни изяви го определяха като „непрофесионално", защото отделените вредни емисии ще са многократно над допустимите норми. Няколко екоорганизации заведоха дела в съда, твърдейки, че тази технология е опасна за човешкото здраве. Следва предложение за завод за изсушаване на отпадъка в специални инсталации и производство на брикети, които да бъдат гориво в пещите на циментовите заводи и пр.

Но така или иначе, София е сред първите общини, които са поканени официално от Министерството на околната среда и водите да представят свои проекти за финансиране на завод за отпадъци. Другите две са Перник и Ботевград, но техните проекти ще се одобряват от МОСВ, а софийският - от Брюксел. Може би това е причината зам.-кметьт М. Бояджийска през последната година да докладва регулярно в МОСВ докъде е стигнала подготовката на проекта за ЗТБО -срокът за изпращането му в Брюксел бе 30 март 2010 г.

Решението, до което се стига, е взето набързо и под заплахата от парични санкции от Еворопейската комисия. Тя е стартирала наказателна процедура срещу София заради неправилното съхраняване на балите с боклук в рамките на столицата. По този повод Бояджийска се оправдава, че това не било проблем на общината, а на правителството: ще возим балите, където намерим, заявява тя. (За сведение, възможностите за този остарял метод за третиране на битови отпадъци не са изчерпани: в страната има 171 общински депа, от които 76, включително и софийското, трябваше да бъдат закрити до юли 2007 г, а останалите 115 - поетапно да се закрият до края на 2008 г. От определения от Европейската комисия норматив за България - 55 нови депа - са изградени и работят 30, но не и в София. Именно в тях, в тези 30 депа, според г-жа Бояджийска, може да продължи да се депонира софийският боклук. Само че съответните кметове не искат, а когато няма как да откажат на ген. Борисов, това струва на софиянци много пари - колко, ще видим в последната част от разследването.

Четете утре част четвърта от разследването:

4. „Цената, или кой печели от софийския боклук"
Кратка история на екологичната безотговорност

Юли 1985 г. - Открива се първият етап от сметището в „Суходол" - 330 дка.

1996 г. - Втори етап от депото (200 дка). Сметището е първото в страната по евростандарти.

Януари 1997 г. - Първа клетка приема смет върху 72 дка.

Ноември 1999 г. - Открива се втора клетка с 59 дка.

Декември 2000 г. - Пълни се и третата клетка от 69 дка.

Декември 2001 г. - Първи протести и блокади.

Септември 2002 г. - Нова блокада.

Юни-юли 2005 г. - Последните и най-дълги протести.

3 октомври 2005 г. - Общинският съвет затвори „Суходол".

15.11.2007 г. - Боклукът пак поема към Суходол. И нови протести на еко-организации.
Снимка на три колони – „Пфафенау” – заводът за преработване на отпадъци край Виена, изграден само за две години



09.09.2010 г., с. 1-3
10 млрд. лв. годишно губи държавата от сивия сектор
С най-голям дял на сенчестия бизнес са строителството, здравеопазването, туризмът и млекопреработването
Георги Велев

georgi.velev@klassa.bg

Над 10 млрд. лв. губи държавата от сивата икономика у нас, каза вчера Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. По думите му през последните години сивият сектор непрекъснато нараства. Според социолога Емилия Ченгелова делът на неформалната икономика в страната е между 50 и 70%. Възможно е да се очаква и още по-голям ръст в някои сектори.

Според изследването на асоциацията най-критично е положението със сивия бизнес в строителството, здравеопазването, туризма и млекопреработването. Най-застрашена сред населението е групата на работещите на непълен работен ден. Според работодателите делът на сивата икономика в страната е средно 42,2%, докато според населението той е средно 58 на сто. В някои региони и при определени сектори сенчестият бизнес заема над 75 процента от икономиката. Изследването е направено в рамките на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика“. Той се финансира с близо 10 млн. лева от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Най-честите практики при неформалната икономика са неотчитане на част от оборотите, печалба от неплащане на ДДС и неиздаване на финансови документи, каза Ченгелова. Работодателите и населението смятат, че причината за високия дял на сивата икономика у нас е липсата на контрол от страна на държавата.

Малките фирми са основните носители на сиви практики, но и нарушенията им са малки. Най-големите нарушения се правят от големите фирми, каза Ченгелова.

У нас за момента се говори за в пъти по-висок дял на сивата икономика, отколкото е приет в останалите страни, каза зам.-министърът на труда и социалната политика Красимир Попов. По думите му в държавите от ЕС е прието сенчестият бизнес да е между 5 и 10 процента. В състояние на икономическа и финансова криза работодателите търсят начини за съкращаване на част от разходите, каза Попов. Според него нелоялната конкуренция е един от основните проблеми за бизнеса у нас. Социологическите проучвания и субективните преценки обикновено определят по-високи стойности на сивата икономика, но дават представа за мненията на различни браншове, коментира Мариана Коцева, председател на НСИ в оставка. Тя добави, че неформалната икономика е трудно да бъде измерена чисто статистически. Според методологията на НСИ у нас тя е 10,4% от БВП за 2008 г., като по предварителни данни се очаква резултатът за 2009 г. да е приблизително същият. Това като сума е около 7 млрд. лв., посочи Коцева.

Икономическата криза неминуемо е допринесла за повишаване на дела на сивия сектор, но вина има и държавата. Като не плаща, бави или реже от договорените цени на обществените поръчки, властта принуждава фирмите да плащат "на ръка в пликче" на служителите си, коментира още Велев.

Изследването на АИКБ показва, че колкото по-висок е месечният доход на един човек, толкова по-голяма е сивата икономика според него. Например всички, участвали в анкетата с доход над 1500 лева, считат, че сивата икономика е над 75%. Най-голям е делът на сивия сектор в градовете Бургас, Плевен и Габрово. В София и Пловдив неформалният бизнес заема около 20%, се твърди в изследването.


09.09.2010 г., с. 4
Започват да строят нов затвор в София догодина
Правителството прие програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, в която се предвижда и изграждането на нов затвор в София. Това стана ясно след заседанието на кабинета вчера. Ще бъдат финализирани преговорите със Столична община за предоставянето на терен за строителството на нов затвор в района на София и ще бъде изготвено техническо задание за строителството му. Предвижда се изграждането да започне следващата година. Конкретни мерки за преустройства, реконструкции и модернизации са набелязани и за вече съществуващите затвори.

Предвижда се и изготвянето на концепция за изграждане на нови заведения за изтърпяване на наказания в района на областите Русе, Разград, Силистра, Шумен и Велико Търново и в района на областите Хасково, Смолян и Кърджали. За изпълнение на програмата са необходими 20 млн. лв. за тригодишния период. Те ще бъдат осигурявани ежегодно по бюджета на Министерството на правосъдието.

georgi.velev@klassa.bg

Руската компания „Транснефт“, която е мажоритарен акционер в проекта „Бургас-Александруполис“, е предложила да поеме изцяло финансирането на строителството на петролопровода, съобщиха пред „Класа“ запознати. Предложението е било направено в Москва по време на презентация за финансирането на проекта, на която са участвали акционерите в проекта, съобщиха и от Министерството на финансите. Оттам добавиха, че предложението на „Транснефт“ за проектно финансиране на петролопровода ще бъде детайлно обсъдено, за да се изчислят икономическите ползи за акционерите. От руския нефтен оператор са предложили, след като инвестират в строежа на петролопровода, инвестицията им да бъде възстановена от транспортните такси, които трябва да получи страната ни за преминаването на трасето през наша територия. По този начин българската държава няма да има никакви ангажименти при финансирането. Подобна схема на финансиране е била предложена и на Гърция в началото на годината. Сред предложенията на руснаците е било и да се премахнат транспортните такси, които проектната компания „Транс болкан пайплайн“ (ТБП) трябва да плаща на българската страна за преноса на петрол. Това са около 35 млн. евро приходи годишно. Вместо това е било предложено да получаваме всяка година дивиденти от продажбата на транспортирания петрол. Според запознати в момента все повече се обсъжда и идеята разтоварването на танкерите с петрол в Бургас да става на пристанище, а не както се предвиждаше първоначално – на буйова система навътре в морето. Подобен вариант се смята за значително по-опасен за екологията на Бургаския регион.

Директорът на българския клон в проектната компания ТБП Деница Беязова отказа да отговори вчера на въпросите на „Класа“. Шефът на Българската проектна компания за петролопровода Анжел Димитров пък не отговаряше на телефона си.

България притежава 24,5-процентен дял в бъдещия петролопровод. Други 23,5 на сто държат частни гръцки компании, а 1% е за гръцката държава. Руските компании „Транснефт“, „Роснефт“ и „Газпром нефт“ държат останалите 51% от петролопровода.
Снимка на две колони - Единият от вариантите е петролът за „Бургас-Александруполис“ да се разтоварва на бургаското пристанище „Росенец“.


09.09.2010 г., с. 6
92,6 млн. лв. влизат в бюджета на МРРБ
92,6 млн. лв. допълнителни средства за 2010 г. ще бъдат преведени в бюджета на Министерството на регионалното развитие като компенсация на разплатените от ведомството дългове към строителни фирми, реши на вчерашното си заседание кабинетът. Парите се осигуряват от резерва за непредвидени и неотложни разходи от Закона за държавния бюджет за 2010 г.

В края на декември миналата година МРРБ и Министерството на финансите подписаха споразумение с камарата на строителите в България, с което се задължават на компаниите да бъдат платени до 200 млн. лв. за възложени дейности през предишните години.

До края на март т.г. регионалното министерство беше изплатило около 147 млн. лв. към бизнеса. В началото на април с решение на кабинета всички дългове на министерствата и агенциите към тях се разплащат през Българската банка за развитие. По данни на регионалния министър общата сума на платените средства към строителните компании до момента е около 208 млн. лв.


09.09.2010 г., с. 6
Китайци инвестират в бившето военно летище край Божурище
Проект за изграждане на индустриална зона на терена на бившето военно летище край Божурище ще представи пред китайски инвеститори зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов. До 14 септември той е на посещение в Китай, съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Очаква се индустриалната зона да бъде използвана главно от китайски компании. Идеята за изграждането й край Божурище бе лансирана от икономическия министър Трайчо Трайков при посещението му в Китай през юни 2010 г. Заявен бе принципен интерес. Теренът от 500 дка вече е предоставен на МИЕТ, а партньор от българска страна ще бъде „Национална компания индустриални зони”.

Стокообменът между България и Китай е 793 млн. долара (2009 г.)

като оттам са внесени стоки за 628.8 млн. долара, а сме изнесли за Китай за 164.6 млн. долара.

България изнася за Китай метали, минерални продукти и продукти на химическата промишленост. Структурата на вноса е разнообразна – внасят се основно телефонни апарати, машини и климатици, столове, играчки, арматурни артикули, мебели, електрически бойлери, хладилници, фризери, части и принадлежности за превозни средства, осветителни тела и др.

Сега се очаква, първо, да инвестираме неколкостотин милиона евро, а после да има възвръщаемост чрез дивидентите, при положение че съоръжението ще е печелившо. Така българският дял в съоръжението сигурно ще се изплати някъде към 2100 година.

Нищо чудно на следващ етап от преговорите Русия да каже: Брегът си е ваш, ако има нефтени разливи – оправяйте се! Нали получавате дивиденти?

Българската позиция зависи от резултатите от международната екологична оценка на проекта. Но все пак е интересно - колко в крайна сметка ще трябва да плати България за честта да мине петролопроводът „Бургас - Александруполис“ през нея?

Промените в Закона за народната просвета, с които трябва да се въведе задължителна предучилищна подготовка на 5-годишните деца затъват във все повече абсурди.

Според приетите на първо четене тесктове от тази есен 5-годишните трябваше задължително да посещават училище или детска градина. Родителите обаче се възпротивиха на идеята и обявиха, че не желаят децата им да посещават училище на тази възраст. Според представително проучване на НЦИОМ 93% от тях настояват малките да са в градини. Затова депутатите решиха да въведат промени на второ четене на закона.

Шефът на образователната комисия в парламента Огнян Стоичков от "Атака" и Лютви Местан от ДПС предложиха вчера да се даде предимство на 5-годишните пред 6-годишните при записване в детска градина, тъй като не всички градини имат капацитет за толкова деца. В момента по закон 6-годишните също са длъжни да ходят на предучилищна подготовка и също имат право да избират дали това да става в градина или училище. Мнозинството от ГЕРБ в образователната комисия обаче отхвърли предложението. Те обясниха, че родителите имат право на избор и съответно те ще решават дали да пратят детето в градина или училище, въпреки че изборът е ограничен от липсата на места.

Вместо това депутатите решиха, че при липсата на места 5-годишните ще се пращат в училища, в които ще бъдат изградени специални помещения за сън на децата. Не е ясно откъде ще се вземат пари за новите помещения, не е ясно и в колко населени места могат да възникнат подобни проблеми.

"Този закон се пише от жълтите павета за големите градове. Ако ще пращате 5-годишни деца да пътуват с автобус до училище в друго населено място, сте длъжни да гарантирате отдиха им. Тези деца тръгват в 7.00 часа от дома си и се връщат в 18.00 часа, защото чакат по-големите ученици", възмути се Лютви Местан. Вчера не стана ясно как ще се финансират допълнителните разходи за изграждане на спални, след като държавната субсидия за издръжката на едно дете и в градина, и в училище ще е еднаква.

Депутатите от мнозинството първоначално отказаха да приемат и предложението на децата задължително да се осигурява столово хранене, защото фразата била анахронизъм. По настояване на Лютви Местан, според когото е абсурд за студентите да има столово хранене, а за малките - не, текстът бе прегласуван и приет.
КРИЗА
Новата учебна година ще започне със силно орязани средства за осигуряване на нови училищни униформи, ремонт на спортните площадки, саниране. Кабинетът вчера одобри кои дейности ще отпаднат като финансиране след актуализацията на бюджета от юли и драстичното намаление на парите за национални програми в средното образование. Сумата за финансиране на програмите бе орязана от 105.2 млн. на 56.2 млн. лв.

От списъка с дейности, по които училищата могат да кандидатстват с проекти за финансиране, отпадат изцяло две програми - за енергоефективно саниране на училищни сгради и за модернизиране на професионалното образование. Сериозно намалени са и парите за модернизиране на сградния фонд и няма да има средства за ремонтите на спортни площадки и салони.

Два пъти по-малко са парите и по програма "Училището - територия на учениците". По тази програма се финансират проекти за изработване на училищни униформи, отбелязване на празници и организация на целодневно обучение на учениците до 4 клас. С 10 млн. лв. е намален и бюджетът за проекти за обхващане на децата в училище, по които се дават пари за закуски и за осигуряване на превоз на ученици.
Снимка на три колони - Новият заместник-министър с ресор средно образование ще бъде обявен днес, съобщи министър Сергей Игнатов. Според запознати постът ще бъде поверен на Асен Александров, съветник на министъра и директор на столичното 51-во училище. Той ще замести Милка Коджабашиева, която бе отстранена заради скандално писмо с указания към инспекторатите за етническо преброяване на учениците по преценка на класните.