Oсобености на протичането на БА у малко дете

• 
  НАПОДОБЯВА БРОНХИТ ПО ФИЗИКАЛНА НАХОДКА;
  
• 
  ЗАДЪРЖАНЕТО НА ТАЗИ НАХОДКА ДНИ И СЕДМИЦИ;
  
• 
  ЕФЕКТЪТ ОТ БРОНХОДИЛАТАТОРИТЕ НЕ Е ТАКА ОЧЕБИЕН.
  

• 
  ФАМИЛНА ОБРЕМЕНЕНОСТ С АЛЕРГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ;
  
• 
  ДРУГИ АЛЕРГИЧНИ ПРОЯВИ У ДЕТЕТО;
  
• 
  БЪРЗ ЕФЕКТ ОТ ЛЕЧЕНИЕТО С БРОНХОДИЛАТАТОРИ;
  
• 
  ПРЕДПАЗЕН ЕФЕКТ НА АНТИАЛЕРГИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА;
  
• 
  ЕОЗИНОФИЛИЯ В КРЪВТА И НОСЕН СЕКРЕТ;
  
• 
  ПОВИШЕНО НИВО НА IgE;
  
• 
  ФИД, ВКЛ. ПРОВОКАЦИЯ И БРОНХОДИЛАТАТОРЕН ТЕСТ.
  

• 
  b2-АГОНИСТИТЕ (VENTOLIN И SALBUTAMOL) СА ОСНОВНИ БРОНХОДИЛАТАТОРИ В ОСТРАТА ФАЗА.
  
• 
  ПРЕДИМСТВОТО ИМ Е СВЪРЗАНО С ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ПРИЛАГАТ ИНХАЛАТОРНО, ИЗБЯГВАЙКИ СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ НА ПРИЛОЖЕНИЯТА P.O. И I.V.
  
• 
  ТРУДНОСТИ ВЪЗНИКВАТ В КЪРМАЧЕСКА, РАННА ДЕТСКА И ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, КОГАТО ИНХАЛИРАНЕТО ИМ ИЗИСКВА СПЕЦИАЛНА АПАРАТУРА (АЕРОКАМЕРА ИЛИ УЛТРАЗВУКОВ НЕБУЛИЗАТОР).
  
• 
  КСАНТИНОВИ ПРОИЗВОДНИ (NOVPHYLLIN) - ПРИЛАГА СЕ P.O ИЛИ I.V. ПРИ ПО-ТЕЖКИТЕ СЛУЧАИ, ПРИ НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИНХАЛИРАНЕ НА b2-АГОНИСТИТЕ ИЛИ ПРИ НЕУСПЕХ ОТ ТЕРАПИЯТА С ТЯХ.
  

• 
  ПРИ ТЕЖКИ ПРИСТЪПИ, НЕПОВЛИЯНИ ОТ БРОНХОДИЛАТАТОРИ СЕ ПРИЛАГАТ КОРТИКОСТЕРОИДИ - ВЕНОЗНО ИЛИ ПЕРОРАЛНО.
  
• 
  КИСЛОРОДОТЕРАПИЯ.
  

• 
  УТОЧНЯВАНЕ НА ПРЕДИЗВИКВАЩИЯ АЛЕРГЕН
  
• 
  ОПИТ ДА СЕ ОТСТРАНИ ТОЗИ АЛЕРГЕН
  
• 
  ОПРЕДЕЛЯНЕ ТЕЖЕСТТА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
  
• 
  УТОЧНЯВАНЕ НАЛИЧИЕТО НА УСЛОЖНЕНИЯ
  
• 
  ЛЕЧЕНИЕ НА УСЛОЖНЕНИЯТА
  
• 
  ПРОВЕЖДАНЕ НА АНТИАЛЕРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ
  

• 
  МЕДИКАМЕНТИ:
  

• 
  КРОМОГЛИКАТИ - ПРИЛАГАТ СЕ ИНХАЛАТОРНО;
  
• 
  КЕТОТИФЕН (ZADITEN) - ПРИЛАГА СЕ P.O.;
  
• 
  СПЕЦИФИЧНА ХИПОСЕНСИБИЛИЗАЦИЯ;
  
• 
  ИНХАЛАТОРНИ КОРТИКОСТЕРОИДИ - BECOTIDE, FLIXOTIDE.
  

• 
  ТОВА ЛЕЧЕНИЕ ПРОДЪЛЖАВА ОТ НЯКОЛКО МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА.
  
• 
  СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ, ОСОБЕНО НА ИНХАЛАТОРНОТО ЛЕЧЕНИЕ СА МИНИМАЛНИ.
  
• 
  ЕФЕКТИВНОСТТА Е ВИСОКА И ТОВА ПРЕВРЪЩА БА В ЕДНО ПОДЛЕЖАЩО НА КОНТРОЛ ХРОНИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ.
  

• 
  ХРОНИЧНО ПО ПРОТИЧАНЕ И МНОГОЛИКО ЗАБОЛЯВАНЕ.
  
• 
  ПРИЧИНИТЕЛ MYCOBACTERIUM TUBERCULOSAE:
  

• 
  TYPUS HOMINIS
  
• 
  TYPUS BOVINUS
  

• 
  GRAM (+) ПРАВА ПРЪЧИЦА СЪС ЗАКРЪГЛЕНИ КРАИЩА.
  
• 
  ОЦВЕТЯВА СЕ В ЧЕРВЕНО ПО ЦИЛ-НИЛСЕН.
  
• 
  ИЗОЛИРА СЕ НА СРЕДИТЕ НА ЛЬОВЕНЩАЙН И ПРАЙС.
  

• 
  БОЛНИ ХОРА.
  
• 
  БОЛНИ ЖИВОТНИ (ЕДЪР РОГАТ ДОБИТЪК).
  

• 
  1945 год. - 595 НА 100000 НАСЕЛЕНИЕ.
  
• 
  1990 год. - 25,1 НА 100000 НАСЕЛЕНИЕ
  
• 
  СЛЕД 1985 год. В СВЕТОВЕН МАЩАБ ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА ОТ ТБК НАРАСТВА
  
• 
  1996 год. - 40 НА 100000 НАСЕЛЕНИЕ
  

• 
  1990 год. - 8 НА 100000 НАСЕЛЕНИЕ
  
• 
  1996 год. -19 НА 100000 НАСЕЛЕНИЕ
  
• 
  И ДНЕС ТБК Е НАЙ-МАСОВО РАЗПРОСТРАНЕНОТО ИНФЕКЦИОЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ В СВЕТА.
  
• 
  ТЯ Е ЕДИН ОТ НАЙ-МАСОВИТЕ УБИЙЦИ, ВСЛЕДСТВИЕ ВИСОКАТА СМЪРТНОСТ, КОЯТО ПРИЧИНЯВА, ДОРИ В НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК.
  

• 
  АЕРОГЕНЕН ПЪТ
  
• 
  АЕРОГЕННО-ЛИМФОГЕНЕН ПЪТ
  
• 
  СТОМАШНО-ЧРЕВЕН ПЪТ - чрез непреварено мляко на болни животни
  
• 
  ПРЕЗ КОЖАТА
  

• 
  КОНТАКТ С БОЛЕН ОТ ТУБЕРКУЛОЗА
  
• 
  СИМПТОМИ НА ТУБЕРКУЛОЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ
  
• 
  РЕНТГЕНОВИ ИЗМЕНИЯ
  
• 
  ПОЛОЖИТЕЛЕН ТЕСТ НА MANTOUX
  
• 
  ДОКАЗВАНЕ НА ТУБЕРКУЛОДНИЯ МИКОБАКТЕРИЙ
  
• 
  ХИСТОЛОГИЯ
  

• 
  ХРОНИЧЕН НИСЪК ФЕБРИЛИТЕТ (СУБФЕБРИЛИТЕТ);
  
• 
  ИЗПОТЯВАНЕ, ОСОБЕНО ПО ВРЕМЕ НА СЪН;
  
• 
  АДИНАМИЯ;
  
• 
  ЕМОЦИОНАЛНА ЛАБИЛНОСТ;
  
• 
  БЕЗАПЕТИТИЕ;
  
• 
  ОТСЛАБВАНЕ НА ТЕГЛО;
  
• 
  ЗАБАВЕНО ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
  
• 
  НА ФОНА НА ИНТОКСИКАЦИОННИЯ СИНДРОМ СЕ ИЗЯВЯВА КЛИНИКАТА НА РАЗЛИЧНИТЕ ОРГАННИ ЛОКАЛИЗАЦИИ НА ТУБЕРКУЛОЗАТА.
  
• 
  В 90 % ОТ СЛУЧАИТЕ СЕ ЗАСЯГА БРОНХОБЕЛОДРОБНАТА СИСТЕМА.
  
• 
  В 10 % ОТ СЛУЧАИТЕ СЕ ЗАСЯГАТ ИЗВЪНБЕЛОДРОБНИТЕ ОРГАНИ И СИСТЕМИ.
  

• 
  ПЪРВИЧЕН КОМПЛЕКС НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ;
  
• 
  ТУБЕРКУЛОЗА НА БРОНХИАЛНИТЕ ЛИМФНИ ВЪЗЛИ;
  
• 
  ХЕМАТОГЕННО ДИСЕМИНИРАНА ТУБЕРКУЛОЗА
  

• 
  ОСТРА МИЛИАРНА ТУБЕРКУЛОЗА
  
• 
  ПОДОСТРА ХЕМАТОГЕННО-ДИСЕМИНИРАНА ТУБЕРКУЛОЗА
  
• 
  ХРОНИЧНА ХЕМАТОГЕННО-ДИСЕМИНИРАНА ТУБЕРКУЛОЗА.
  

• 
  ТУБЕРКУЛОЗЕН МЕНИНГИТ
  

• 
  TUBOCIN (RIFAMPICIN)
  
• 
  ISONIAZID (RIMICID)
  
• 
  STREPTOMYCIN
  
• 
  PIRAZINAMID (PIRALDINA)
  
• 
  ETAMBUTOL (MYAMBUTOL)
  

• 
  ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЛЕЧЕНИЕТО - 1 ГОДИНА И ПОВЕЧЕ.
  
• 
  КОРТИКОСТЕРОИДИ, ВИТАМИНИ, ХЕПАТОПРОТЕКТИВНИ, ИМУНОСТИМУЛАТОРИ, АНТИОКСИДАТНИ, СИМПТОМАТИЧНИ СРЕДСТВА.
  
• 
  СПЕЦИФИЧНАТА ИМУНОПРОФИЛАКТИКА - BCG ВАКСИНАТА.
  
• 
  ВАКСИНАЦИОННА ПРОГРАМА В БЪЛГАРИЯ:
  

• 
  В РОДИЛНИЯ ДОМ СЕ ПРОВЕЖДА ПЪРВИЧНА ИМУНИЗАЦИЯ;
  
• 
  РЕИМУНИЗАЦИЯ НА 6, 11 и 16 год.
  
• 
  ПРЕДИ РЕИМУНИЗАЦИЯ СЕ ИЗСЛЕДВА КОЖНА ТУБЕРКУЛИНОВА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ (ИНТРАДЕРМАЛНА ПРОБА НА MANTOUX С 5Е ППД).
  
• 
  РЕИМУНИЗИРАТ СЕ ДЕЦАТА С ОТРИЦАТЕЛНА ПРОБА НА MANTOUX, КОИТО ИМАТ РАЗМЕР НА ИНФИЛТРАТА ПОД 5 mm.
  

• 
  НЯКОГА ВЪВ ВИЕТНАМ НА РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕ С ECTOPIA CORDIS СЕ Е ГЛЕДАЛО КАТО НА ПРЕДНАЗНАМЕНОВАНИЕ ЗА МАСОВО БЕДСТВИЕ.
  
• 
  ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ ПРЪВ ПРЕЗ 1536 год В СВОИТЕ АНАТОМИЧНИ ЗАНИМАНИЯ ОПИСВА ПОДРОБНО МЕЖДУПРЕДСЪРДНИЯ ДЕФЕКТ.
  
• 
  ДНЕС НА ВСМ, ВКЛ. И У НАС СЕ ОБРЪЩА ГОЛЯМО ВНИМАНИЕ. ПРИЧИНИ:
  

• 
  ВИСОКАТА ЧЕСТОТА ОТ 1 ДО 8 ‰ НА ВСМ, НО ИМА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЧЕ ТЯ Е ДОСТА ПО-ВИСОКА (5 %).
  
• 
  ДЕТСКАТА КАРДИОЛОГИЯ И КАРДИОХИРУРГИЯ СА МЕДИЦИНСИ СПЕЦИАЛНОСТИ, КОИТО СЕ РАЗВИХА РЕВОЛЮЦИОННО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА МЕДИЦИНСКАТА ТЕХНИКА:
  

• 
  РЕНТГЕНОЛОГИЯТА
  
• 
  ЕХОКАРДИОГРАФИЯТА
  
• 
  ЕКСТРАКОРПОРАЛНОТО КРЪВООБРЪЩЕНИЕ
  
• 
  ДРУГИ
  

• 
  У НАС ГОДИШНО СЕ РАЖДАТ КЪМ 800 ДЕЦА С ВСМ, ОТ ТЯХ ПОЛОВИНАТА СЕ ОПЕРИРАТ.
  
• 
  ОПЕРИРАНИТЕ СЛЕД ВРЕМЕ СЕ ВКЛЮЧВАТ АКТИВНО В ЖИВОТА.
  
• 
  ДОРИ НЯКОИ ОТ ДЕЦАТА ДА ЗАГИНАТ В ПОСЛЕДСТВИЕ, ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ДАВАТ ГОДИШНА ПЕЧАЛБА, КОЯТО Е ИЗЧИСЛЕНО ЧЕ ДВУКРАТНО НАДВИШАВА НАПРАВЕНИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО РАЗХОДИ.
  
• 
  ВЯРНО Е, ЧЕ ТОВА СТАВА СЛЕД 17-20 ГОДИНИ И ВСЕ ПАК РАЗХОДИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕЦАТА С ВСМ СЪВСЕМ НЕ СА ПАРИ ДАДЕНИ НА ВЯТЪРА.
  

• 
  ЕТИОЛОГИЧНА РОЛЯ ИМАТ РАЗЛИЧНИ ФАКТОРИ ДЕЙСТВАЩИ МЕЖДУ 20-45-ия ДЕН НА БРЕМЕННОСТТА, ПРЕДИ ОКОНЧАТЕЛНОТО ОФОРМЯНЕ НА СЪРЦЕТО НА ЕМБРИОНА:
  

• 
  ИНФЕКЦИИ (РУБЕОЛА И ДР.);
  
• 
  НЕДОИМЪЧНО ХРАНЕНЕ И ХИПОВИТАМИНОЗИ (ВИТАМИН А И ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА);
  
• 
  РЕНТГЕНОВО ОЛЪЧВАНЕ;
  
• 
  МЕДИКАМЕНТИ – ТАЛИДОМИД, АНТАГОНИСТИ НА ФОЛИЕВАТА КИСЕЛИНА, АНТИЕПИЛЕПТИЦИ, АМФЕТАМИН, ЛИТИЕВ ХЛОРИД, ПРОГЕСТЕРОН, ВАРФАРИН.
  
• 
  АЛКОХОЛ (РИСК 32 %)
  
• 
  ЕНДОКРИННО-ОБМЕННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА МАЙКАТА – ДИАБЕТНАТА ФЕТОПАТИЯ.
  

• 
  ГЕНЕТИЧНИ ФАКТОРИ – В БОЛШИНСТВОТО ОТ СЛУЧАИ ТЕ СА МНОГОЧИСЛЕНИ. МАЛКО СА СЛУЧАИТЕ НА ВСМ КОНТРОЛИРАНИ ОТ ЕДИН ГЕН:
  

• 
  БОЛЕСТ НА DOWN - 21 ХРОМОЗОМА
  
• 
  АНОМАЛИЯ НА 18-ТА ХРОМОЗОМА
  
• 
  АНОМАЛИЯ НА 15-ТА ХРОМОЗОМА
  
• 
  СИНДРОМ НА TURNER
  

• 
  БОЛЕСТ НА MARFAN
  
• 
  БОЛЕСТ НА POMPE
  
• 
  ТУБЕРОЗНА СКЛЕРОЗА
  
• 
  СИНДРОМ НА КАРТАГЕНЕР
  

• 
  ПРИ ЕДНО ДЕТЕ РИСКЪТ ЗА 2-то Е 1-9 %
  
• 
  ПРИ ДВЕ ДЕЦА РИСКЪТ ЗА 3-то Е 20-25 %
  
• 
  АКО МАЙКАТА Е С ВСМ РИСКЪТ ЗА ДЕТЕТО Е 13-18 %.
  
• 
  АКО БАЩАТА Е С ВСМ РИСКЪТ ЗА ДЕТЕТО Е 3-8 %.
  

• 
  ЦИАНОТИЧНИ ВСМ (С ДЯСНО-ЛЯВ ШЪНТ)
  
• 
  ТЕТРАЛОГИЯ НА ФАЛО
  
• 
  ТРАНСПОЗИЦИЯ НА ГОЛЕМИТЕ СЪДОВЕ
  
• 
  ОБЩ АРТЕРИАЛЕН СТВОЛ
  
• 
  ПОРОЦИ С ЛЯВО-ДЕСЕН ШЪНТ:
  
• 
  МЕЖДУКАМЕРЕН ДЕФЕКТ
  
• 
  МЕЖДУПРЕДСЪРДЕН ДЕФЕКТ
  
• 
  ПЕРСИСТИРАЩ АРТЕРИАЛЕН КАНАЛ
  

• 
  ВСМ БЕЗ ШЪНТ:
  

• 
  СТЕНОЗА НА БЕЛОДРОБНАТА АРТЕРИЯ
  
• 
  СТЕНОЗА НА АОРТАТА
  
• 
  КОАРКТАЦИЯ НА АОРТАТА
  

• 
  КОМБИНИРАНИ ВСМ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ОТНЕСАТ КЪМ НИТО ЕДНА ОТ ПОСОЧЕНИТЕ ГРУПИ.
  

• 
  ПОДРОБЕН КЛИНИЧЕН АНАЛИЗ
  
• 
  ИЗМЕРВАНЕ НА АРТЕРИАЛНО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ
  
• 
  ЕЛЕКТРОКАРДИОГРАМА
  
• 
  РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪДЕН КОШ И СЪРЦЕ
  
• 
  В 90 % ОТ СЛУЧАИТЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОСТАВИ ТОЧНА ДИАГНОЗА
  
• 
  ДНЕС МНОГО РАЗЧИТАМЕ НА:
  

• 
  ЕХОКАРДИОГРАФИЯ
  
• 
  КАТЕТЕРИЗАЦИЯ НА СЪРДЕЧНИТЕ КУХИНИ И АНГИОКАРДИОГРАФИЯ
  
• 
  МАГНИТНО-РЕЗОНАНСНА ТОМОГРАФИЯ.
  

• 
  СЪРДЕЧЕН ШУМ ОТКРИТ ОЩЕ В РАННА КЪРМАЧЕСКА ВЪЗРАСТ.
  
• 
  НАЛИЧИЕ НА ДРУГИ ОРГАННИ АНОМАЛИИ – ВАЖИ ПРАВИЛОТО “ЕДНА АНОМАЛИЯ НИКОГА НЕ Е САМА”.
  
• 
  УСТАНОВЯВАНЕ НА КАРДИОМЕГАЛИЯ.
  
• 
  ИЗОСТАВАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО, СВЪРЗАНО С ХРОНИЧНАТА ХИПОКСИЯ И ЗАБАВЕНИТЕ ОБМЕННИ ПРОЦЕСИ.
  
• 
  РАННО ПРОЯВЕНА ЦИАНОЗА, КОЯТО СЕ ДЪЛЖИ НА:
  

• 
  ОТВОРИ В ПРЕГРАДИТЕ РАЗДЕЛЯЩИ ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ НА СЪРЦЕТО.
  
• 
  ПО-ВИСОКО НАЛЯГАНЕ В ДЕСНИ КУХИНИ.
  
• 
  ДЯСНО-ЛЯВ ШЪНТ
  
• 
  ПРЕМИНАВАНЕ НА ПО-МАЛКО КОЛИЧЕСТВО КРЪВ ПРЕЗ БЕЛИЯ ДРОБ.
  

• 
  ПРОМЕНИ В ПРЪСТИТЕ НА РЪЦЕТЕ;
  
• 
  КОМПЕНСАТОРНА ПОЛИГЛОБУЛИЯ И ВИСОКИ СТОЙНОСТИ НА ХЕМОГЛОБИНА
  
• 
  СИМПТОМИ ОТ СТРАНА НА БЕЛИЯ ДРОБ
  
• 
  ХИПОКСЕМИЧНИ КРИЗИ
  
• 
  ПОЧИВКА В КЛЕКНАЛО ПОЛОЖЕНИЕ
  

• 
  СИМПТОМИ УСТАНОВИМИ ПРИ ПРЕГЛЕДА НА СЪРЦЕ:
  

• 
  промени в сърдечните тонове
  
• 
  наличие на сърдечен шум
  
• 
  наличие на кардиомегалия
  
• 
  промени в пулса
  

• 
  Значителната й честота у децата.
  
• 
  Преобладаване на първичните форми.
  
• 
  Перспективите за ефективна профилактика
  

• 
  ДОСКОРО СЕ ПРИЕМАШЕ, ЧЕ У ДЕЦАТА НЯМА ПЪРВИЧНА АХ И ЧЕ ТЯ Е ВТОРИЧНА
  
• 
  ДНЕС ПАХ СЕ УСТАНОВЯВА У 5 – 6 % ОТ ДЕЦАТА В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
  
• 
  НАЙ – ЧЕСТА ПАХ Е У МОМЧЕТАТА СЛЕД ПУБЕРТЕТА
  

АХ се разделя на две основни групи :

• 
  Първична артериална хипертония (ПАХ) – състояние на трайно повишаване на АН без непосредствена причина
  
• 
  Вторична артериална хипертония – симптом на съществуващо друго заболяване
  

В по–голяма част от случаите се касае за ранен стадий на хипертонична болест, но е необходимо дълготрайно проследяване, за да се докаже тази възможност

ПАХ – 80–90 % от случаите на артериална хипертония в детска възраст

МНОГОФАКТОРНО ЗАБОЛЯВАНЕ:

• 
  ГЕНЕТИЧНА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ
  
• 
  РИСКОВИ ФАКТОРИ, КОИТО УВЕЛИЧАВАТ ВЕРОЯТНОСТТА ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ПАХ.
  
• 
  КОГАТО ТЯ Е ИЗЯВЕНА, ВЛИЯЯТ ВЪРХУ НЕЙНОТО ПРОТИЧАНЕ И ПРОГНОЗА
  

• 
  СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ПРОМЕНИ – ДОКАЗВАТ СЕ С ЕХОКГ :
  
• 
  ПРОМЕНИ В СЪДОВЕТЕ НА ОЧНИТЕ ДЪНА – ПРЕДИ ВСИЧКО ФУНКЦИОНАЛНИ, Т.Е. ОБРАТИМИ И ЛЕКО-СТЕПЕННИ
  
• 
  БЪБРЕЦИ – ПРИ ДЕЦАТА ПРОМЕНИ В ТЯХ СЕ УСТАНОВЯВАТ РЯДКО
  
• 
  ДИСФУНКЦИЯ НА ЦНС И ВНС :
  

• 
  ПОВИШЕН СИМПАТИКУСОВ И ПАРАСИМПАТИКУСОВ ТОНУС.
  
• 
  МОЗЪЧНИТЕ КОМПЛИКАЦИИ СА РЯДКОСТ.
  

• 
  ХУМОРАЛНИ ПРОМЕНИ :
  

• 
  ПОВИШЕНИ ОБЩ ХОЛЕСТЕРОЛ, ТРИГЛИЦЕРИДИ И ХОЛЕСТЕРОЛ С НИСКА ПЛЪТНОСТ - УСТАНОВЯВАТ СЕ У 50 % ОТ ДЕЦАТА.
  
• 
  ПОВИШЕН РИСК ОТ РАННА АТЕРОСКЛЕРОЗА.
  

• 
  ОТКРИВАНЕ НА УМЕРЕНА И ЛАБИЛНА АХ ПРИ ПО – ГОЛЕМИ ДЕЦА В ДОБРО ОБЩО СЪСТОЯНИЕ, БЕЗ ИЛИ С МИНИМАЛНИ ОПЛАКВАНИЯ, ПРИ НАЛИЧИЕ НА РИСКОВИ ФАКТОРИ.
  
• 
  ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ВТОРИЧНА АХ.
  

• 
  БАВНО, ПРИВИДНО БЕЗСИПТОМНО И ДОБРОКАЧЕСТВЕНО ПРОТИЧАНЕ.
  
• 
  С РАЗВИТИЕТО НА ПРОМЕНИТЕ В СЪРДЕЧНО СЪДОВАТА СИСТЕМА И ЛИПИДИТЕ НАРАСТВА КАРДИО–ВАСКУЛАРНИЯТ РИСК.
  
• 
  НЕ СЕ НАБЛЮДАВАТ СЪДОВИ ИНЦИДЕНТИ.
  
• 
  ЗАДЪРЖА СЕ С ГОДИНИ И Е НАЧАЛО НА ХИПЕРТОНИЧНАТА БОЛЕСТ У ВЪЗРАСТНИТЕ.
  
• 
  РЯДКО СЕ НАБЛЮДАВАТ ХИПЕРТОНИЧНИ КРИЗИ.
  

• 
  Цел:
  

• 
  да се предотварти развитието и стабилизирането на АХ в детството
  
• 
  да се намали рискът от мозъчен инсулт и коронарно заболяване в по-късната възраст
  
• 
  трябва да се ограничат рисковите фактори, отговорни за повишаване на АХ
  
• 
  да се намалят рисковите фактори сред цялата популация на детското население
  
• 
  особено внимание към децата с висок риск – фамилност, затлъстяване
  

Обобщаващо наименование на разнородна група заболявания, чиято основна изява е хроничния артрит, и които се различават по извънставните си прояви, протичане и прогноза.

Без да се отнася към фаталните заболявания ЮХА скъсява продължителността на живота с 3 до 18 год.

Диагностични критерии

• 
  Честота 0,7 – 1,9 %О
  
• 
  Два пика на заболеваемост (1 – 3 и 8 – 12 год.)
  
• 
  М : Ж 2 : 1
  
• 
  Етиология – неизвестна
  
• 
  Генетична предиспозиция
  
• 
  Провокиращи фактори:
  

автоимунитет,

травма,

стрес.

• 
  АРТРИТ изявен с:
  
• 
  оток,
  
• 
  еритем,
  
• 
  топлина,
  
• 
  болка и
  
• 
  ограничена функция.
  
• 
  Засягат се предимно големите стави.
  
• 
  Малките стави се засягат при полиартритната форма.
  
• 
  Болки и скованост на гърба и врата, с тортиколис и сколиоза.
  
• 
  Засягане на темпоромандибуларните стави.
  

• 
  10 % от случаите на ЮХА.
  
• 
  Диагностични критерии:
  
• 
  септична температура за повече от 2 с-ци
  
• 
  кожен еритемен бързопреходен обрив, по време на температурен пик.
  
• 
  хепатоспленомегалия и лимфаденомегалия
  
• 
  перикардит, миокардит, плеврит и пулмонит
  
• 
  коремна болка
  
• 
  Лабораторни изследвания:
  
• 
  анемия
  
• 
  левкоцитоза с олевяване и полинуклеоза
  
• 
  тромбоцитоза
  
• 
  ускорена СУЕ и увеличен CRP
  
• 
  хипергамаглобулинемия
  
• 
  Ревма фактор и ANA - негативни
  

• 
  В НАЧАЛОТО С НЕСТЕРОИДНИ АНТИРЕВМАТИЧНИ СРЕДСТВА.
  
• 
  ПРИ ПОЛИАРТРИТ И СИСТЕМНИ ПРОЯВИ – БАВНО ДЕЙСТВАЩИ АНТИРЕВМАТИЦИ.
  
• 
  ПРИ СИСТЕМНАТА ФОРМА, ДАННИ ЗА УВЕИТ И ТЕЖЪК ПОЛИАРТРИТ – ГЛИКОКОРТИКОСТЕРОИДИ.
  
• 
  ИМУНОМОДУЛИРАЩИ СРЕДТВА.
  
• 
  ЛОКАЛНО СЕ ПРИЛАГАТ ДЕПО КС.
  
• 
  РЕХАБИЛИТАЦИЯ, ОРТОПЕДИЧНО И ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ.
  

• 
  АНАМНЕЗА:
  

• 
  ЗА ПРЕДШЕСТВАЩО БОЛЕДУВАНЕ,
  
• 
  ОТОЦИ,
  
• 
  ПРОМЕНИ В КОЛИЧЕСТВОТО И ЦВЕТА НА УРИНАТА,
  
• 
  БОЛКА В КРЪСТА, КОРЕМА И ГЛАВОБОЛИЕ,
  
• 
  ДИЗУРИЧНИ ОПЛАКВАНИЯ
  

• 
  ОБЕКТИВНО ИЗСЛЕДВАНЕ:
  

• 
  ОТОЦИ
  
• 
  ПАЛПИРАНЕ НА БЪБРЕЦИ
  
• 
  УСТАНОВЯВАНЕ НА АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ
  
• 
  ПОЛОЖИТЕЛНО СУКУСИО РЕНАЛИС
  
• 
  ДРУГИ
  

• 
  ОТ ФИЗИКАЛНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ:
  

• 
  ОТОЦИ
  
• 
  ВИСОКО АРТЕРИАЛНО НАЛЯГАНЕ
  
• 
  ЛУМБАЛНА БОЛКА С ПОЛОЖИТЕЛНО SUCCUSIO RENALIS.
  

• 
  КОЛИЧЕСТВЕНИ – ОЛИГУРИЯ/АНУРИЯ И ПОЛИУРИЯ,
  
• 
  ПРОМЕНИ В ЦВЕТА НА УРИНАТА (ХЕМАТУРИЯ),
  
• 
  ПРОТЕИНУРИЯ,
  
• 
  ПРОМЕНИ В СЕДИМЕНТА:
  

• 
  ЛЕВКОЦИТУРИЯ,
  
• 
  ЦИЛИНДРУРИЯ,
  

• 
  БАКТЕРИУРИЯ,
  
• 
  ОТНОСИТЕЛНО ТЕГЛО
  

• 
  ВЪЗНИКВА В РЕЗУЛТАТ НА ОСТРО УВРЕЖДАНЕ НА БЪБРЕЧНАТА ЕКСКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ.
  
• 
  ШОКОВИ СЪСТОЯНИЯ ВОДЕЩИ ДО НАМАЛЕНА БЪБРЕЧНА ПЕРФУЗИЯ И ГЛОМЕРУЛНО ФИЛТРАЦИЯ;
  
• 
  БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ВОДЕЩИ ДО ТЕЖКИ ФУНКЦИОНАЛНИ НАРУШЕНИЯ (НЕФРИТ);
  
• 
  ОБСТРУКТИВНИ УРОПАТИИ СЪС СМУТЕНО ОТДЕЛЯНЕ НА УРИНАТА, ПОРАДИ БОЛЕСТИ НА ПИКОЧНИТЕ ПЪТИЩА (НЕФРОЛИТИАЗА И АНОМАЛИИ);
  

• 
  ПРЕДКЛИНИЧНА ФАЗА – НА ОСНОВНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ
  
• 
  ОЛИГОАНУРИЧНА ФАЗА
  
• 
  ПОЛИУРИЧНА ФАЗА
  
• 
  ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА ФАЗА
  

• 
  Анемия,
  
• 
  Повишени стойности на урея и креатинин,
  
• 
  Хипонатриемия, хиперкалиемия и хипокалциемия,
  
• 
  Метаболитна ацидоза,
  
• 
  Пулмография – белодробен оток,
  
• 
  Ехография на бъбреци – големи бъбреци, бъбречни аномалии;
  

• 
  ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОБЕМА НА ЦИРКУЛИРАЩАТА КРЪВ, С ВНИМАТЕЛНА РЕХИДРАТАЦИЯ, СЪОБРАЗНО ДИУРЕЗАТА НА БОЛНОТО ДЕТЕ.
  
• 
  ПОДДЪРЖАНЕ НА ВОДНО-ЕЛЕКТРОЛИТНИЯ БАЛАНС, С ОГРАНИЧАВАНЕ ИЛИ УВЕЛИЧАВАНЕ ПРИЕМА НА ВОДА, Na+, К+ И ФОСФОР, СЪОБРАЗНО ФАЗАТА НА ОБН И ЗАГУБИТЕ.
  
• 
  КОРЕКЦИЯ НА АЦИДОЗАТА (С НАТРИЕВ БИКАРБОНАТ)
  

• 
  БЕЛОДРОБЕН ОТОК И РЕФРАКТЕРНА ХИРЕТОНИЯ,
  
• 
  ХИПЕРКАЛИЕМИЯ,
  
• 
  КРЕАТИНИН НАД 600 mmol/l,
  
• 
  КОМА И ГЪРЧОВЕ,
  
• 
  ТЕЖКА МЕТАБОЛИТНА АЦИДОЗА.
  

• 
  ДВУСТРАННА БЪБР. АГЕНЕЗИЯ
  
• 
  ЕДНОСТРАННА АГЕНЕЗИЯ
  
• 
  ДОБАВЪЧЕН ДВОЕН БЪБРЕК
  
• 
  БЪБРЕЧНА ХИПОПЛАЗИЯ
  
• 
  БЪБРЕЧНА ДИСПЛАЗИЯ
  
• 
  БЪБРЕЧНА МАЛРОТАЦИЯ
  
• 
  БЪБРЕЧНА ДИСТОПИЯ
  
• 
  ПОДКОВООБРАЗЕН БЪБРЕК
  
• 
  БЪБРЕЧНА ПОЛИКИСТОЗА:
  

• 
  АВТОЗОМНО-РЕЦИСИВНА
  
• 
  АВТОЗОМНО-ДОМИНАНТНА
  
• 
  МУЛТИКИСТОЗА
  
• 
  МУЛТИЛОКУЛАРНИ КИСТИ
  
• 
  ЮВЕНИЛНА НЕФРОНОФТИЗА
  

• 
  ВРОДЕНА ХИДРОНЕФРОЗА
  
• 
  ХИДРОКАЛИКОЗА
  
• 
  ДВОЙНИ УРЕТЕРИ
  
• 
  ПЪРВИЧЕН МЕГАУРЕТЕР
  
• 
  УРЕТЕРОЦЕЛЕ
  
• 
  МЕГАЦИСТ
  
• 
  ДИВЕРТИКУЛОЗА НА ПИК. МЕХУР
  
• 
  БОЛЕСТ НА МАРИОН
  
• 
  ЗАДНИ УРЕТРАЛНИ КЛАПИ
  
• 
  ПСЕВДОПОЛИП НА УРЕТРАТА
  
• 
  СТЕНОЗА НА УРЕТРАТА
  
• 
  ЕПИСПАДИЯ
  
• 
  ХИПОСПАДИЯ
  

• 
  ЗАДРЪЖКА НА УРИНАТА НАД МЯСТОТО НА ОБСТРУКЦИЯТА.
  
• 
  ПОВИШЕНО ХИДРОСТАТИЧНО НАЛЯГАНЕ В НАДСТОЯЩИТЕ КУХИНИ.
  
• 
  ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ФИЛТРАЦИОННОТО НАЛЯГАНЕ В ГЛОМЕРУЛИТЕ.
  
• 
  НАМАЛЯВАНЕ НА ГЛОМЕРУЛНАТА ФИЛТРАЦИЯ.
  
• 
  ДИЛАТАЦИЯ НА НАДСТОЯЩАТА ЧАСТ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА.
  
• 
  НАМАЛЕН БЪБРЕЧЕН КРЪВОТОК.
  
• 
  БЪБРЕЧНА ДИСПЛАЗИЯ В ЕМБРИОНАЛНИЯ ПЕРИОД.
  
• 
  УРОИНФЕКЦИЯ.
  
• 
  РЕЦИДИВИРАЩИ ИНФЕКЦИИ НА ПИКОЧНИТЕ ПЪТИЩА
  
• 
  ХЕМАТУРИЯ
  
• 
  КОРЕМНА БОЛКА
  
• 
  ЛУМБАЛНА БОЛКА
  
• 
  АБДОМИНАЛЕН ТУМОР
  
• 
  МИКЦИОННИ СМУЩЕНИЯ
  
• 
  ЕНУРЕЗА
  
• 
  ХИПОТРОФИЯ
  
• 
  АСОЦИИРАНИ АНОМАЛИИ НА ДРУГИ ОРГАНИ И СИСТЕМИ.(“ЕДНА АНОМАЛИЯ НИКОГА НЕ Е САМА”)
  

• 
  ГЕНИТАЛНИ АНОМАЛИИ;
  
• 
  КОСТНИ АНОМАЛИИ, ВКЛ. НА ГРЪБНАЦИЯ СТЪЛБ;
  
• 
  АНОМАЛИИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА;
  
• 
  ВРОДЕНИ СЪРДЕЧНИ МАЛФОРМАЦИИ;
  
• 
  ДРУГИ.