9 тема Съботата – денят на Бога Бог благослови седмия ден (Бит. 2: 3) Благословеният ден

“И Бог благослови седмия ден и го освети (...)” (Бит. 2:3). Но кой е седмият ден? Прочетете и анализирайте сами думите, съдържащи се в Божия закон:”седмия ден, който е събота (...)” (Изх. 20:10). Благословеният ден е... съботата. И това благословение остава за всяка събота, докато трае светът.

“Помни съботния ден, за да го освещаваш!” (Изх. 20:8). Всеки ден на човека е подарък от Бога, но съботата е различна – тя е спасителен дар. Тя е осветена и благословена от Създателя (Бит. 2:3) и носи освещение и благословение на Неговите послушни деца, които отделят този ден само за Него и за отдих на своите уморени тела и умове (Изх. 20:8-11). “Шест дена да работиш (...), а на седмия, който е събота на Господа (...), да не вършиш никаква работа (...)!” (Изх. 20:9,10). Това не е просто препоръка – това е Заповед!

“(...) освещавайте (...) съботите Ми; и нека бъдат знак между Мене и Вас (...)” (Езек. 20:20). Съботата е едновременно Божия воля за човека, Божие одобрение над онези, които я освещават, и външен знак на принадлежност. Т.е. по нея истинските поклонници лесно могат да бъдат разпознати и последвани в техния пример.

Неделята е нововъведение в Християнството – макар че е традиция с около 16 вековен живот. Тя е родена постепенно между ІІ и ІV век. За нейната поява са виновни предимно свещениците:”Даже щъркелът по небето знае определените си времена. И гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на дохождането си. А Моите люде не знаят закона Господен. Как казвате:”Ние сме мъдри. И законът Господен е с нас.”? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа” (Ерем. 8:7,8).

“Който опази целия закон, а съгреши в едно, бива виновен във всичко” (Яков 2:10). Всяка Божия заповед има собствено място в тялото на Закона и е незаменима – всяка заповед е равна на останалите и има своята тежест само в цялото. Само 10=10 – иначе Законът е нарушен!

Спасителят на човечеството и съботата стоят в много специална връзка. Нейната особеност може да бъде проследена на четири нива, които са недвусмислено предадени (предложени за размисъл) в евангелския текст:

1) Исус е “господар на съботата” (Мат. 12:8);

2) Исус е изпълнител на съботата (Лука 4:16);

3) Исус е възстановител на съботата (Мат. 12:10-13);

4) Исус е разпространител на съботата (Мат. 24:20).

Исус Христос и Съботата ( и Закона въобще) са като корените, стеблото, листата, багрите и аромата на цветето – не просто не си противоречат, те се изискват и по всичко личи, че са неделими. В тях е вечното, което прекрачва границите на тленното, за да служи на смъртното. В тях пътят към спасителния бряг не е успореден, а един и същ. В Тях тържеството на Благодатта достига своя център и връх – Божият Син е в Божия ден и Божият ден е в Божия Син. Тук е демонстрирано по един божествен начин единството, което само Бог може да има в Себе Си – единството на волята и живота.

Спасителят казва на всички, които пазят ден, който не е осветен от Бога:”Напразно Ми се кланят, като преподават за поучение човешки заповеди (...)!” (Мат. 15:9).

В Закона пише, че съботата е и за чужденеца (Изх. 20:10). Тя е дадена чрез евреите на човека:”Съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (Мар. 2:27). Ако сте човек, съботата е въведена като празник за Вас!

Годината е 1845. Американският капитан на кораб Йосиф Бейтс върви по дървен мост, който свързва Ню Бедфорд и Феърхейвън. Среща го неговият съсед Джеймс Монро Хол и го пита:

- Капитан Бейтс, какво ново?

- Новото е, че Седмият ден е съботата на нашия Бог!

“(...) колкото повече обичам един човек, толкова повече зачитам неговото време” (Стефан Цвайг. Светът от вчера, с. 128).

Приятелю, обичаш ли Бога? Искрена ли е твоята обич? Подпечатано ли е твоето посвещение? Има само един начин да разбереш:

“Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми. (Йоан 14:23).