9 в онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося



страница1/5
Дата11.01.2018
Размер0.77 Mb.
  1   2   3   4   5
ВТОРОЗАКОНИЕ
ГЛАВА 1

1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 (Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5 Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Евфрат.

8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

12 Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?

13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя: върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22 Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това место.

32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси место, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи, закле се, казвайки:

35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви

36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на чиято стъпи, защото напълно последва Господа.

37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.

39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.

40 Вие се върнете, та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господа нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятеля си.

43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

46 Така стоехте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.
ГЛАВА 2

1 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.

2 После Господ ми говори казвайки:

3 Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север.

4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;

5 да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.

6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

7 защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе: не си останал лишен от нищо.

8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.

9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

10 (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.

11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими.

12 Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на местото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

13 Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

15 Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

16 А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете,

17 Господ ми говори, казвайки:

18 Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;

19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

20 (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

21 люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на местото им;

22 за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на местото им, гдето са и до днес;

23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на местото им.)

24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.

25 Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

27 Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно, ни наляво.

28 С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина,

29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.

30 Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърдцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превзимаш земята му, за да я наследиш.

32 Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

35 Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.

36 От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.

37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Авок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.


ГЛАВА 3

1 Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

2 А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръцете ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

3 И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее.

4 В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях: шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан.

5 Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; и освен тях имаше твърде много неукрепени градове.

6 Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.

7 А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си.

8 Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която е оттатък Иордан, от потока Арнон до планината Ермон;

9 (Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир);

10 всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан.

11 (Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.)

12 И дадох на рувимците и на гадците земята, която превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му;

13 а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините.

14 Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече земите по свое име Васан-авот-Яир, както се наричат и до днес.

15 А на Махира дадох Галаад.

16 Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците,

17 и полето, и Иордан, който им е граница от Хинерот до морето в полето, тоест, Соленото море, под Асдот-фасга на изток.

18 В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; за това всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните.

19 Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,

20 догде Господ успокои братята ви както е успокоил и вас, и превземат и те земята, която Господ вашият Бог ще им даде оттатък Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.

21 В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш.

22 Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас.

23 В онова време се молих Господу, казвайки:

24 Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?

25 Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Иордан, оная добра планинска страна и Ливан.

26 Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, и не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това.

27 Възкачи се на върха на Фасга, и дигна очи към запад и север, към юг и изток, та гледай земята с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан.

28 И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.

29 И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.


ГЛАВА 4

1 Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

2 Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.

3 Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес.

5 Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.

7 Защото кой народ е толкова велик щото да има бог и тъй близу при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близу при нас всеки път, когато Го призоваваме?

8 Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

9 Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърдцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

10 предавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.

11 Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

12 Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

15 Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ),

16 да не би да се развратите и да си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или жена,

17 подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето.

18 подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

19 и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.

21 При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Йордан и да не вляза в оная добра земя, която Господ твоят Бог ти дава за наследство,

22 но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

23 Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

24 защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

25 Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

26 днес викам небето и земята да свидетелстват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

27 Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

28 Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито миришат.

29 Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърдце и с цялата си душа.

30 Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му,

31 то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

32 Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

33 Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

34 Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

35 На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

36 За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

38 за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

39 Познай, прочее, днес и вложи в сърдцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденстваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

41 Тогава Моисей отдели три града оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

42 за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

43 Те бяха: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаада, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

45 ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

46 оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

47 като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

48 от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.


ГЛАВА 5

1 Моисей повика целия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които изказвам на всеуслишание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите.

2 Господ нашият Бог направи завет с нас на Хорив.

3 Тоя завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук днес.

4 Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня,

5 (а в онова време аз стоех между Господа и вас, за да ви известя Господните думи; защото се уплашихме от огъня, и не се възкачихме на планината), като казваше: -

6 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

7 Да нямаш други богове освен Мене.

8 Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята;

9 да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

10 и Който показвам милост към хиляди поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

11 Не изговаряй напраздно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напраздно Името Му.

12 Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.

13 Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;

14 а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.

15 И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.

16 Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

17 Не убивай.

18 Не прелюбодействай.

19 Не кради.

20 Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.

21 Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито каквото да е нещо, което е на ближния ти.

22 Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене.

23 А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте:

24 Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив.

25 А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още веднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем.

26 Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние чухме, и е останал жив?

27 Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.

28 И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха.

29 Дано да има у тях такова сърдце, щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им!

30 Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.

31 А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.

32 Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно, ни наляво.

33 Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.


  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница