9 в онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося

1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.

2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;

3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;

4 но до тоя ден Господ не ви даде сърдце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.

5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,

6 хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

7 И когато дойдохте на това место есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,

8 завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

9 Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.

10 Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,

11 чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -

12 за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,

13 за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.

14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,

15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;

16 (защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя; и как минахме всред народите, през които пропътувахме;

17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);

18 тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърдце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,

19 та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърдцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърдце и притурям пиянство на жаждата.

20 Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.

21 Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.

22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:

23 Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее, нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.

24 Всичките народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?

25 Тогава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,

26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -

27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.

28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодуване, и ги хвърли в друга земя, където са днес.

29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.

1 Когато дойдат на тебе всички тия неща, благословението и проклетията, които положих пред тебе, ако ти си ги припомниш всред всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те изгони,

2 и се обърнеш към Господа твоя Бог и с цялото си сърдце и цялата си душа послушаш, ти и чадата ти, гласа Му, според всичко що днес ти заповядвам,

3 тогава Господ твоят Бог ще те върне от плен, ще ти покаже милост, и пак ще те събере от всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те е разпръснал.

4 До небесните краища, ако бъдеш изгонен, даже от там ще те събере Господ твоят Бог, и от там ще те вземе;

5 и Господ твоят Бог ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха, и ти ще я притежаваш; Той ще ти струва добро, и ще те умножи повече от бащите ти.

6 Господ твоят Бог ще обреже сърдцето ти и сърдцето на потомството ти, за да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърдце и с цялата си душа, та да живееш.

7 И Господ твоят Бог ще излее всички тия проклетии върху неприятелите ти и върху ония, които те ненавиждат и те гонят.

8 А ти наново ще слушаш гласа на Господа, и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам.

9 И Господ твоят Бог в благост ще те направи да изобилваш във всичките дела на ръцете ти, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в рожбите на земята ти; защото Господ пак ще се зарадва за тебе да ти струва добро, както се е зарадвал на бащите ти,

10 ако слушаш гласа на Господа твоя Бог, и пазиш заповедите Му и повеленията Му, които са написани в тая книга на закона, - ако се обърнеш към Господа твоя Бог с цялото си сърдце и с цялата си душа.

11 Понеже тая заповед, която днес ти заповядвам, не е много мъчна за тебе, нито е далеч.

12 Не е на небето та да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?

13 Нито е оттатък морето та да кажеш: Кой ще премине морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?

14 Но думата е много близу при тебе, в устата ти и в сърдцето ти, за да я изпълняваш.

15 Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото,

16 като ти заповядвам днес да любиш Господа твоя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му, повеленията Му и съдбите Му, за да живееш и да се умножаваш, и да те благославя Господ твоят Бог в земята, в която влизаш, за да я завладееш.

17 Но ако се отвърне сърдцето ти та не слушаш, но се заблудиш та се кланяш на други богове и им служиш,

18 аз ви заявявам днес, че непременно ще загинете; няма да се продължат дните ви на земята, към която преминавате през Иордан, за да влезете да я притежавате.

19 Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;

20 избери да любиш Господа твоя Бог да слушаш гласа Му, и да бъдеш привързан Нему, (защото това е животът ти и дължината на дните ти), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, че ще им я даде.
ГЛАВА 31

1 След това Моисей, като изговори тия думи на целия Израил, прибави та им каза:

2 На сто и двадесет години съм аз днес; не мога вече да излизам и да влизам; и Господ ми е казал: Няма да преминеш тоя Иордан.

3 Господ твоят Бог Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тия народи от пред тебе, и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, според както Господ говори.

4 И Господ ще им направи така както направи на аморейските царе Сион и Ог, и на земята им, които изтреби.

5 Господ ще ги предаде вам; и вие да им сторите според всичките заповеди, които съм ви заповядал.

6 Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.

7 Тогава Моисей повика Исуса и му каза, пред целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш тия люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство.

8 Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай.

9 А Моисей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега за плочите на Господния завет, и на всичките Израилеви старейшини.

10 Моисей им заповяда, казвайки: В края на всяка седма година, в годината определена за опрощаването, в праздника на скинопигията,

11 когато целият Израил се събира да се явява пред Господа твоя Бог на местото, което Той избере, да прочиташ тоя закон пред целия Израил на всеуслишание.

12 Събирай людете, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон;

13 да чуят и чадата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа вашия Бог до тогава, до когато живеете в земята, към която преминавате през Иордан, за да я завладеете.

14 Тогава Господ каза на Моисея: Ето, наближават дните ти да умреш; повикай Исуса, и представете се в шатъра за срещане, за да му дам поръчка. Моисей, прочее, отиде и Исус, и се представиха в шатъра за срещане.

15 И Господ се яви в шатъра в облачен стълп; и облачният стълп застана до входа на шатъра.

16 И Господ рече на Моисея: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тия люде ще се подигнат да блудствуват след чуждите богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях.

17 И в оня ден гневът Ми ще пламне против тях, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас?

18 И в оня ден Аз непременно ще скрия от тях лицето Си поради всичките злини, които ще са сторили, като се обърнат към чужди богове.

19 И сега, напишете си тая песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тая песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните.

20 Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, земя гдето текат млеко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми.

21 И като ги постигнат много злини и Скърби, тая песен ще говори против тях като свидетел защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел.

22 И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея.

23 А Господ заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.

24 А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон дори до край,

25 тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега за плочите на Господния завет, като каза:

26 Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега за плочите на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе.

27 Защото аз знам непокорството ти и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу; а колко повече ще бъдете след като умра!

28 Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да говоря тия думи на всеуслишание и да призова небето и земята за свидетели против тях.

29 Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата на ръцете си.

30 Моисей, прочее, изговори до край, на всеуслишание пред цялото Израилевото общество думите на тая песен: -
ГЛАВА 32

1 Слушай, небе, и - ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

2 Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

3 Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

4 Той е Канара; делата му са съвършени; Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

5 Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

6 Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

7 Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

8 Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

9 Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.

10 Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Упази го като зеницата на окото Си.

11 Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

12 Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

13 Издигна го на високите места на света. И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

14 С краве масло и с овче млеко. С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Каната на спасението си.

16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

17 Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се боеха;

18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

19 Водя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

21 Те Ме раздразниха до ревнуване с онова, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня До ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

22 Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

23 Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

24 Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзещите по земята.

25 Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

26 Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

27 Ако не се боех от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

28 Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

29 О, да бяха мъдри, да разбират това, Да смислеха сетнината си!

30 Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бег десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.

32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

33 Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

34 Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

35 На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близу е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

36 Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.

37 И ще рече: Где са боговете им. Канарата, на която уповаваха,

38 Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

39 Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам: И няма кой да избавя от ръката Ми.

40 Защото дигам ръката Си към небето И Казвам: Заклевам се във вечния Си живот,

41 Че, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

42 Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените. На чело с вражеските първенци.

43 Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, И ще стори възмездие на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеуслишание пред людете.

45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

46 Обърнете сърдцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

47 Защото за вас това не е праздно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

49 Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;

50 и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

51 защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

52 За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.
ГЛАВА 33

1 И ето благословението, с което Божият човек Моисей благослови израилтяните преди смъртта си:

2 Рече: - Господ дойде от Синай, И яви им се от Сиир; Осип от планината Фаран, И дойде с десетки хиляди светии; От десницата Му излезе огнен закон за тях.

3 Ей, възлюби племената; Всичките Му светии са под ръката ти; И седяха при нозете ти За да приемат думите ти.

4 Закон заповяда нам Моисей, Наследство на Якововото общество.

5 И той беше цар в Есурун Когато първенците на людете се събраха, Всичките Израилеви племена.

6 Да е жив Рувим, и да не умре; И да не бъдат мъжете му малочислени.

7 И ето какво каза за Юда: Послушай, Господи, гласа на Юда, И доведи го при людете му; Ръцете му нека бъдат достатъчни за него; И бъди му помощ срещу противниците му.

8 И за Левия рече: Тумимът ти и Уримът ти Да бъдат с оня твой благочестив човек, Когото си опитал в Маса. И в когото си се препирал при водите на Мерива;

9 Който рече за баща си и за майка си: Не гледай на тях; Който не призна братята си, Нито позна своите чада; Защо съблюдаваха Твоята дума И упазиха Твоя завет.

10 Ще учат Якова на съдбите Ти, И Израиля на закона Ти; Ще турят темян пред Тебе, И всеизгаряния на олтара Ти.

11 Благослови, Господи, притежанията му. И бъди благосклонен към делата на ръцете му; Порази чреслата на ония, които въстават против него. И на ония, които го мразят, та да не станат вече.

12 За Вениамина рече: Възлюбеният от Господа ще живее безопасно при него; Господ ще го закриля всеки ден, И той ще почива между рамената му.

13 И за Йосифа рече: Благословена да бъде от Господа земята му Със скъпоценни небесни дарове, С роса, и с дарове от лежащата долу бездна,

14 Със скъпоценни плодове от слънцето, И със скъпоценни произведения от месеците,

15 С изрядни неща от старите планини, Със скъпоценни неща от вечните гори,

16 Със скъпоценни неща от земята и всичко що има в нея. Благоволението на Онзи, Който се яви в къпината, Да дойде на главата Йосифова, И на темето на оня, който се отдели от братята си

17 Великолепието му е като на първородния му юнец, И роговете му като роговете на див вол; С тях ще избоде племената до краищата на земята; Те са Ефремовите десетки хиляди, И те са Манасиевите хиляди.

18 И за Завулона рече: Весели се, Завулоне, в излизането си, И ти, Исахаре, в шатрите си.

19 Ще свикат племената на планината; Там ще принасят жертва с правда; Защото ще сучат изобилието на морето И съкровищата скрити в крайморския пясък.

20 И за Гада рече: Благословен да бъде оня, който разширява Гада. Седи като лъвица, и разкъсва мишци и глава.

21 Промисли за себе си първия дял, Защото там се узна дела на управителя; А дойде с първенците на людете Та извърши правдата на Господа И Неговите съдби с Израиля.

22 И за Дана рече: Дан е млад лъв, Който скача от Васан.

23 И за Нафталима рече: О, Нафталиме, наситен с благоволение, И изпълнен с благословение Господно, Завладей ти запад и юг.

24 И за Асира рече: Благословен да е с чада Асир; Нека бъде благоугоден на братята си, И да натопи ногата си в масло.

25 Желязо и мед да бъдат обущата ти, И силата ти да бъде според дните ти.

26 Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата, И на облаците във великолепието Си.

27 Вечният Бог е твое прибежище; И подпорка ти са вечните мишци: Ще изгони неприятеля от пред тебе, и ще рече: Изтреби!

28 Тогава Израил ще се засели сам в безопасност; Източникът Яковов ще бъде в земя богата с жито и с вино; И небесата му ще капят роса.

29 Блажен си ти, Израилю; Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ, И меч за твоето превишаване? Ще ти се покорят неприятелите ти; И ти ще стъпваш по височините им.

1 Тогава Моисей се възкачи от моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан,

2 цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиева земя, и цялата Юдова земя до Западното море,

3 южната страна, и околността на долината Ерихон, град на палми, до Сигор.

4 И Господ му каза: Тая е земята, за която съм се клел на Авраама, на Исаака и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да я видиш с очите си, но в нея няма да минеш.

5 И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа.

6 И Господ го погреба в долината в Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае где е гробът му.

7 Моисей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля.

8 И израилтяните плакаха за Моисея тридесет дена в моавските полета; така се изпълниха дните на плача и жалейката за Моисея.

9 А Исус Навиевият син беше пълен с мъдър дух, защото Моисей беше възложил ръцете си на него; та израилтяните го слушаха, и вършеха според както Господ беше заповядал на Моисея.

10 Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице

11 относно всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египетската земя върху Фараона, върху всичките му слуги и върху цялата му земя,