9. Византийско господство в Родопите. Заселване на славяните При разделянето на Римската империя на две части



Дата01.01.2018
Размер64.06 Kb.
9. Византийско господство в Родопите. Заселване на славяните

При разделянето на Римската империя на две части в края на ІV век, Тракия попаднала под властта на Източната Римска империя, наречена Византия.

В началото на VІ век от север започват да идват славяните, които до края на века заселват целия Балкански полуостров.

В европейската история славяните са известни от преди около 4 хиляди години преди Христа. Според всички изследователи славяните са народ от индоевропейската раса. Към тази раса спадат германците, иранците, келтите, индийците. Прародината на славяните е Централна Европа и се е простирала в земите от Балтийско море на север до Карпатите на юг. На изток тя обхващала равнините чак до горното течение на Днестър и Днепър, а на запад достигала до река Висла.

Хилядолетия славяните живеели необезпокоявани на тази територии, организирани в родови общини. Занимавали се главно с лов, риболов, скотовъдство, земеделие.



Големи промени в живота на славянското общество настанали четири века след Христа. Родовите общини, вследствие подобрените и усъвършенствани оръдия на труда, започнали да се разпадат. Оформили се патриархалните семейства. Славяните навлезли в период, известен в историята като военна демокрация. Рязко се увеличила властта на отделни знатни родове. Развила се частната собственост. Започнали нападения над съседни земи, първоначално с цел грабеж, а след това и за заселване.

Една част от славяните се устремили на запад. Преминали р. Висла и заселили земите чак до р. Елба. Тези славяни нарекли западни славяни. Техни потомци са поляците, чехите и словаците.

Друга група славяни тръгнали на изток и достигнали р. Волга. От тези племена, известни под името източни славяни, по-късно се оформили руската, белоруската и украинската народности.

Трета група славянски племена прехвърлили Карпатите и се заселили в земите покрай р. Дунав. Те били известни като южни славяни. От своя страна южните славяни се делят на две: западната група южни славяни се намирала на територията на днешна Унгария и от нея след време се образувала сръбската, хърватската и словенската народности; а източната група южни славяни дали началото на българските славяни, които първи започнали да нахлуват в границите на Византия.

Славяните били високи, стройни и красиви хора. Отличавали се с голяма сила, били издръжливи и леко понасяли горещини, студ, дъжд. Обичали свободата и трудно някой можел да ги подчини. Били гостоприемни и горди.

Тяхната материална култура, за разлика от тракийската или прабългарската, била значително по-скромна. Археологическите разкопки показват, че масовите славянски жилища в тази епоха са били сламени колиби и землянки, не са открити тухлени или каменни сгради.

Първите славянски нападения над Балканския полуостров започнали в края на V век и от самото начало взели големи размери.

Още през първата половина на VI век Византия напрегнала всичките си сили в борба със славяните. Многобройни били опитите да се създадат раздори между славянските племена. На византийска служба били назначавани някои от славянските вождове. Когато нищо не помогнало, империята пристъпила към широко строителство. Възстановени били всички стари тракийски и римски крепости. Издигнати били и много нови. През Балканския полуостров се проточили четири укрепени пояса: по р. Дунав, по билото на Стара планина, в Средна гора и в Родопите. Целта на поясите била да укрепи от север империята и особено големите византийски градове Солун и Константинопол.



Най-близкият до центъра на империята бил Родопският пояс. Именно затова тук, в Родопите, се развихрили и най-големите сражения. В средата на VІ век славяните разгромили елитните войски на византийския император, повторно разпилели византийците при Одрин и проникнали непосредствено до сърцето на империята – Константинопол. Не се оттеглили на север, а презимували на Балканския полуостров и показали на византийците, че в недалечно бъдеще ще се заселят в тези земи.

Войната с Византия довела до усъвършенстване на стратегията и бойната техника на славяните. В края на VІ век, според сирийски историк, славяните свободно се разпореждали по целия Балкански полуостров и били овладели военното изкуство.



През 602 г. се състоял големият двубой между славяни и византийци, който завършил в полза на славяните. Дунавската отбрана на византийците рухнала окончателно и в продължение само на десетина години славянското заселване достигнало до егейските острови. Основна заслуга за това, както показват историческите изследвания през последните десетилетия, имат българите. И по-точно инвазията на Аспарухова България на юг от Дунава в Мизия.

Заселването на славяните на полуострова е важно събитие, което надхвърля рамките на българската история. Причината за това е разрушаването от славяните на робовладелческия строй във Византийската империя, с което местното население получило по-голяма свобода и преминало към следващия строй – феодализма.

Въпреки славянската инвазия на полуострова, Византийската империя не била унищожена. Тя се съвзела от упадъка и просъществувала още десет века. Византия запазила постиженията на античната култура и ги предала на новото време.



В Родопите са се заселили няколко сродни славянски племена. По северната част на планината се установила част от племето драговичи. В Доспатския район се разположили мърваците. Между реките Въча и Чая - рупците. В най-голяма част от Родопите се настанили смоляните. Техните поселища започвали от р. Места и се простирали на изток по Западните и Централните Родопи. Именно затова по-късно тази територия, заедно с част от Беломорието, получила названието Смолянска област.

Византия не могла да се примири със загубата и скоро започнала нова война със славяните. Най-напред ударът бил насочен към Родопите. През целия VІІ век в Родопите и около тях се водела ожесточена борба. Особено упорит характер борбата придобила в средата на века, когато византийските императори се опитали да обезлюдят Беломорска Тракия, като изселвали тамошното население в Мала Азия. Тогава от Родопите в равнината се спуснали нови славянски маси, заселили се там и провалили плановете на империята.

Особено голяма станала заплахата за Византия след 680 г., когато славяните, живеещи на север от Стара планина, влезнали в съюз с кан Аспарух, който преминал Дунава и ясно демонстрирал намеренията си да присъедини към държавата си и плодородната Мизия. Срещу себе си византийците вече имали още по-организирана сила, която станала обединителен център за славянските племена в основните провинции на полуострова - Мизия, Тракия и Македония.

Византийската империя не се отказвала от завоевателните си планове и по отношение на други славянски племена в северозападната част на Балканския полуостров и в Средна Европа. На пътя ù, обаче, се изправила българската държава. Константинопол правел всичко възможно, за да смаже България. Заредили се война след война. Многократно византийските войски преминавали проходите на Балкана, но и много от армиите им намирали гибелта си в Тракия и в Стара планина. От своя страна българските войски неведнъж се озовавали под стените на Константинопол и поставяли империята в извънредно затруднено положение.



След укрепването на българската държава през VІІІ век българските владетели погледнали на юг – към Тракия. Поради стратегическото положение на Родопите в Тракия, тя била важна за българите. Византия разбирала също, че който владее Родопите, ще владее и Тракия. По същото време започнали брожения на славянските племена не само в Родопите, но и по цялата Византийска империя, които били подкрепяни от българите. Затова в края на VІІІ и началото на ІХ век, преди да продължи борбата с България, Византия се видяла принудена да изпраща специални експедиции за умиротворяване на непокорните славянски племена.

България не останала безучастна. В началото на ІХ век българските войски започнали все по-често да кръстосват Тракия, докато през 838 г. успели за пръв път да завземат Западни Родопи и да достигнат Егейско море. Това станало по времето на кан Пресиан (837-852 г.), който предприел поход срещу смолените в Родопите и заел Серското и Драмското полета (Б. Димитров, 2005). Сведения за тези събития историците черпят от два надписа по времето на кан Пресиан. Много историци допускат също, че този поход на Пресиан е в изпълнение на съюзнически задължения към Византия, а не насочен срещу нея.

През ХІ век византийците започнали да заселват в Родопите селджукски турци, против които по-късно се е борил легендарният родопски войвода, военачалник и независим владетел на голяма част от Родопите Момчил.

В района на днешното село Бачково византийският пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговият брат Абазий основават през 1083 г. манастир на името на “Св. Богородица Петричка” (според други източници годината на основаването на манастира е 1018), който станал важен религиозен център. По-късно манастирът е преименуван на Бачковски манастир. В края на ХІ век в него се оформя Бачковската просветна школа. Само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII-ти век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от XI век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на XIV-ти век, Патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук, обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница