90 години „Русенска корабостроителница” ад или отново за изопачаването на морската история на България 1971 г., 28 ноември

Поводът да напомня това събитие е поздравителният адрес на ръководството на Корабостроителница Русе - АД, публикуван на 3 ноември т.г. в сайта на фирмата по случай 4 ноември – Ден на Корабостроителница Русе – АД. С адреса фирменото ръководство поздравява „всички бивши и настоящи корабостроители по случай 130 години от построяването в гр. Русе на първия български метален плавателен съд ... Бот № 1.” След съответните празнични поздравления следва уверението, че видите ли, Корабостроителница Русе – АД била „първия за България корабостроителен завод” [1].

При прочита на това празнично послание най-напред силно се изчервих от срам, защото от 1980 г. досега през свободното си време уж се занимавам с проучване на историята на българското корабостроене, а напълно бях забравил за важното събитие. Не мога с нищо да оправдая пропуска си, т.к. през 2006 г. издадох двутомна книга по темата, в която значителна част е посветена на русенското корабостроене и кораборемонт, вкл. и една глава – специално за историята на Бот № 1 [2, с. 144-158]. Още по-голям стана срамът ми, след като както и да прилагах аритметичните действия събиране и изваждане, от 1921 г., когато е основана Пристанищната работилница - Русе, предшественика на Корабостроителница Русе - АД, до 2011 г. резултатът беше само 90 (деветдесет) години. Силно притеснен от отчайващата си морскоисторическа и математическа излагация потърсих в интернет допълнителни сведения за историята на българското корабостроене и открих два прелюбопитни материала.

Авторът на първия е Игнат Трайков – изпълнителен директор на Корабостроителница Русе - АД. Според него: „На 4 ХІ 1881 г. ...е построен ... Бот № 1. (Някои изследователи приемат, че това се случва на 4 ноември 1882 г.) ... В носовата част на бота е монтирана мемориална бронзова плочка с надпис „Русчукский порт 1881 г.” Това е причината датата 4 ноември да стане рождена за съвременното българско корабостроене” (подч. И.А.) [3]. Вторият материал е кратко съобщение от 4 ноември т.г. на Българската телеграфна агенция, с което авторитетната информационна институция приема на юнашко доверие гореспоменатите измислици за датата на построяването на Бот № 1 и началото на българското корабостроене (за тях – след малко), но става и ясно, че те се тиражират от 1993 г. досега [4]. През 2007 г. публично обосновах усилията на ръководството на Корабостроителница Русе - АД да изопачава морската история на България [5], но то очевидно предпочита безогледно да загърбва фактите и истината за създаването на фирмата си.

Още към ноември 1971 г., когато е чествана 50-годишнината на русенската корабостроителница, е известно, че през 1921 г. е основана Пристанищната работилница - Русе, която „дала началото (подч. И.А.) на съвременния корабостроителен и кораборемонтен завод „Иван Димитров” [6, с.31]. Както по това време, така и след това Флотският арсенал - Русе, който от 1879 г. е структурно звено на българския военен флот, продължава да функционира самостоятелно и няма нито формално, нито практическо основание дори с много-много изфантазиране да се приеме, че днешната русенска корабостроителница е основана чрез сливане през 1921 г. на двете предприятия. Този факт е известен от десетилетия в историческата литература и поради това дори в научни публикации не е необходимо за него да се цитира източник като средство за доказателство. Въпреки това тук ще спомена морска книга от 1928 г., която по онова време има гриф „Поверително” и поради това днес е слабо известна. В тази книга е публикувана организационната структура на българския военен флот и тя категорично свидетелства, че Флотският арсенал - Русе е в състава на Дунавската част на флота [7] и няма нищо общо с Пристанищната работилница - Русе. Междувременно тази работилница променя последователно наименованията си на Корабна и машинна работилница -Русе, Държавна корабостроителница - Русе, ККЗ „Ив. Димитров” - Русе, а в бр. 94 от 15 ноем. 1991 г. на „Държавен вестник” (с. 23) е публикувано решението на Русенския окръжен съд, с което е регистрирано едноличното дружество с ограничена отговорност „Русенска корабостроителница” като приемник на ККЗ - Русе, сиреч на Пристанищната работилница - Русе, основана през 1921 г. Това е било отлично известно и на авторката на втората книга за историята на русенското корабостроене, издадена през 1993 г., и тя добросъвестно отбелязва 1921 г. за начало на „Русенска корабостроителница” - ООД [8]. Знаят го и специалистите от Държавния архив в Русе, които през 1995 г. публикуват кратка историческа справка за Пристанищната работилница в Русе и също изрично отбелязват, че именно тя е предшественикът на „Русенска корабостроителница” [9].

Като „доказателство” за построяването на Бот № 1 през 1881 г. Игнат Трайков си е харесал версията за „мемориална бронзова плочка с надпис „Русчукский порт 1881 г.” Във връзка с това той витиевато отбелязва, като как „Някои изследователи приемат, че това се случва на 4 ноември 1882 г.” Повече от 30 години следя публикациите по история на българското корабостроене и затова си позволявам да твърдя, че досега в морската историография само един автор, за съжаление, е изследвал целенасочено историята на Бот № 1 – моя милост. Друг е въпросът, че в научни публикации на някои автори тази история е отбелязана съвсем накратко между другото, спомената е и в трудно изброимо количество популярни писания, чиито автори не са правили никакво собствено изследване, а просто доверчиво тиражират небезизвестна монография от 1969 г. Не правя това уточнение, за да изтъкна резултатите от проучването си, т. к. те са публикувани през 2006 г. [2, с.144-158], а единствено с цел категорично да декларирам, че в нито една моя публикация не съм си позволил безотговорността да подвеждам читателите, че Бот № 1 бил построен на 4 ноември 1882 г. или пък е имал такъв надпис на корпуса си [10].

Няма да преразказвам отново тиражираните досега версии за годината на завършване на строежа на Бот № 1 и за името му (общо 13). Отбелязвам само най-важното. Единственото пряко свидетелство в морската историография за това събитие са спомените на Константин Божков от 1933 г. Той също не е участвал в строежа му, защото постъпва във Флотския арсенал - Русе през 1885 г., но безспорно е виждал многократно плавателния съд, доколкото през периода 1885-1899 г. служи в Русе. Според него, ботът е имал „бронзова таблетка, прикрепена на предната част с надпис: - „Русенский портъ 1882 год.” (подч. м.) [2, с. 144-151]! Всички автори, които са писали, че ботът бил построен през 1881 г., без да обосноват защо подменят годината (досега никой не го е правил!), просто съзнателно са изопачавали единствения източник, ако изобщо са си правили трудът да го прегледат.
Коя е най-старата днес корабостроителна фирма в България

Претенцията на ръководството на Корабостроителница Русе - АД, афиширана в официалния фирмен сайт, че тя, видите ли, била „първия за България корабостроителен завод” [13], стана повод да предложа кратък летопис на български корабостроителни и кораборемонтни предприятия, основани и функционирали ПРЕДИ създаването й през 1921 г. Повечето от тях в началните години от развитието си по обективни причини извършват само или предимно кораборемонтна дейност, но в морската историография тя се приема за част от историята на корабостроенето.

На 15 април 1981 г. Министерството на съобщенията пусна в обръщение юбилеен плик с три пощенски марки на тема „100 години българско корабостроене”. Както по онова време, така и до днес нямам представа кой е анонимният познавач, направил това предложение. В споменатата вече заповед от 16 октомври 1981 г. на генералния директор на ДСО „Корабостроене” беше изрично отбелязано обаче, че на 4 ноември 1981 г. ще се чества 100-годишнината на Бот № 1. Ръководството на ККЗ „Ив. Димитров” - Русе действа по онова време при подготовката на тържеството, волно или неволно, непоследователно. През септември 1981 г. то представи в ДСО „Корабостроене” „Програма за подготовката и честването на 100 г. от построяването на първия кораб „БОТ” – гр. Русе”, но възложи изработването на поканите, юбилейните знамена и сувенирните материали с надпис „100 години българско корабостроене”. Някои редакции си позволиха същата волност, поставяйки в неудобно положение автори и подвеждайки бъдещи тълкуватели на историята на корабостроенето.

В немалко случаи определянето на начало на фирма, организация, институция и т. п. е трудно по обективни причини (особено при сливания), но все пак нелогично е при едно корабостроително предприятие за начало на дейността му да се приема построяването на първия плавателен съд, а при друго – създаването на предприятието. Ако при Флотския арсенал -Русе за начало се приеме построяването на Бот № 1 (1882 г.), то за начало на Пристанищната работилница - Варна би следвало да се приеме построяването на „Галата” през 1937 г., което естествено би било повече от абсурдно, осакатявайки историята на „Булярд - Корабостроителна индустрия” с четвърт век.

Накратко, историята на Флотския арсенал - Русе, респ. съвременното българско корабостроене, започва на 31 юли 1879 г., а не през 1882 г. с построяването на Бот № 1. Междувременно, през периода август 1879-1882 г., русенските флотски арсеналци извършват заслужаваща признание кораборемонтна дейност, благодарение на която натрупват производствен опит, който използват при строежа на първия български метален плавателен съд. Това обаче е заслужен пионерен принос на българския военен флот, а не на Пристанищната работилница - Русе (днес „Корабостроителница Русе” АД).

Похвално е, че ръководството на Русенска корабостроителница - АД е решило да определи един ден от календара за свой фирмен празник и не виждам абсолютно нищо смущаващо това да е 4 ноември. То обаче няма никакво право, от гледище на историографията на българското корабостроене, съзнателно да изопачава морската история на България и да заблуждава както русенските корабостроители, така и българската общественост, като твърди, че неговата фирма била основана през 1881 г. и е „първия за България корабостроителен завод”. В Русе все още има предостатъчно ветерани - корабостроители от поколението, чествало през 1971 г. 50-годишнината на ККЗ „Ив. Димитров”, които положително са познавали лично някои от първите работници на Пристанищната работилница в Русе, основана през 1921 г. В Русе има и историци и архивни специалисти, които могат да потвърдят, че Флотският арсенал - Русе от 1879 г., построил Бот № 1 (1882 г.), и Пристанищната работилница - Русе от 1921 г. са две различни предприятия както по ведомствена принадлежност, така и по материална база и персонал. Това може да потвърди и Военноморският музей. Имам обаче основание да приема, че в конкретния случай става дума не за липса на информация, а преди всичко за целенасочено разпространяване на заблуждаващи твърдения за събития от морската история на България. До кога ли?

1. http://www.shipyard.rousse.bg/index.php?target=news&news_id=43 (6 ноем. 2011, 18:00 ч.).

2. Алексиев, Иван. ОМАЯНИ ОТ КОРАБИ МЪЖЕ. Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на ХХ в. В 2 т. Т. 1. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 432 с.

3. Трайков, Игнат. Бележки за историята на Деня на корабостроителя. - http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=5522 (6 ноем. 2011, 18:15 ч.). Дължа благодарност на екипа на сайта journey.bg, който потвърди, че този материал е получен на 2 ноем. 2007 г. и публикуван в сайта на 4 ноем. с.г.

4. http://bta.bg/bg/c/LU/id/237441 (6 ноем. 2011, 18:20 ч.).

5. Алексиев, Иван. Докога с гордост ще изопачават морската история? – Морски вестник, № 23, 5 декември 2007 г., с. 10.

6. Петров, Костадин, Г. Иванова и Пр. Бенчев. Дунавски корабостроители. Исторически очерк. С., Профиздат, 1971. 336 с.

7. Славянов, Георги. Характеристика за състоянието на морското дело (военен и търговски флот), нашите съседи и у нас (към 1 януарий 1928 година). Варна, 1928. 136 с.

8. Ковачева, Лидия. Професионализъм и дръзновение (Хронология на постигнатото). Русе, 1993.

9. Велинова, Роза и М. Трифонова. Индустриалните предприятия в Русе 1878 – 1947. Русе, Утро пред, 1995. 201 с.

10. При издирването в интернет на сведения за Бот № 1 с безкрайна изненада установих, че е разпространен обширният материал „Българското корабостроене от „Амалия” до „Хан Аспарух” без автор [11]. Три от общо 15 стр. са посветени на периода до 1944 г., като на половин страница е представен Бот № 1. В края на неговия текст анонимният автор е посочил „(Алексиев, И. 2006)” и вероятно с тази бележка е имал доброто желание да декларира, че за източник на съчинението си относно бота е ползвал първия том на книгата ми „Омаяни от кораби мъже” [2, с. 144-158]. Държа обаче категорично да се дистанцирам от въпросното съчинителство, в което са допуснати три очевадни грешки:

10.1. Споменат е Петър Кузмински, който всъщност е видният руски учен и изобретател Павел Кузмински. Отначало допуснах, че е неволна грешка, от която нито един автор не е застрахован, но после установих, че за същия морски деец името Петър Кузмински фигурира още в десетина материала в интернет. Най-слисващият от тях е статията „Дунайская флотилия (Болгария)” в руския вариант на Уикипедия, т. к. в т. 3.1 на нейния текст (подточката „Прочие суда”) също е споменат Петър (??) Кузмински [12]. Най-вероятно авторът на тази статия е българин, ползващ активно небезизвестния метод „копи-пейст”. Допускам това, защото ми е по-трудно да приема, че руски морски историк не знае кой е Павел Дмитриевич Кузьминский (1840-1900 г.).

10.2. Внушава се, че П. Кузмински е началник на кораборемонтната работилница в Русе по време на строежа на Бот № 1, докато той няма нищо общо с него, защото постъпва на българска служба на 8 (20) ноем. 1884 г., смятано от 2 (14) ноем. с.г.

10.3. Твърди се, че Бот № 1 бил завършен на „На 4 ноември през 1882 г. (според някои версии 1881 г.)”. В книгата си наистина обосновавам, че строежът е завършен през 1882 г., но никъде не правя дори намек, че това било станало на 4 ноември по простата причина, че историографията не разполага с източник тъкмо за тази дата.

11. www.pmg3-varna.org/proekt_sajt/Info-Table-KorabostrBG-Final.doc (12 окт. 2011, 17: 30 ч.).

12. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%84%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%28%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%29 (12 окт. 2011, 17:40 ч.).

13. http://www.shipyard.rousse.bg/index.php?target=news&news_id=43 (12 окт. 2011, 17:55 ч.)

Иван АЛЕКСИЕВ
Илюстрации

1. Павел Алексеевич Машнин – първият началник на Флотския арсенал - Русе

2. Районът на Флотилията и Морската част в Русе. Бялата сграда отляво е Флотският арсенал – първото българско кораборемонтно и корабостроително предприятие - http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/130%20%D0%92%D0%92%D0%9C%D0%A3%202.jpg

3. Част от статията на Игнат Трайков в интернет – http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=5522

Бележки за историята на Деня на корабостроителя

[.................................................................................................................................................]

Началникът на кораборемонтната работилница на Дунавската флотилия, инженер-механик Петър Кузмински, е един от инициаторите за създаването, през 1885 г., на първото българско научно-техническо дружество. Пета секция в него е  “Кораблестроението, морската техника, артилерията, производството на оръдия и въобще военна техника”.

[...............................................................................................................................................................]