СМЪРТТА – ЕДИН НЕОБХОМИМ ЗАВЪРШЕК

Авраам и неговото семейство живяха известно време сред езичниците. Неговото поведение сред тях беше безукорно, поради което и той можеше смело да се обърне към тях и да поиска място за погребване на починалата си съпруга. Поради голямото уважение, което жителите на Хеброн имаха към него, те се съгласиха да дадат на Авраам място за погребване.

“А хетейците в отговор на Авраама му казаха: Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си” (Битие 23:5-6)

Поведението на вярващият сред невярващите трябва да бъде безукорно. Затова и Господ заповяда: “Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 5:16). Апостол Павел също съветва: “обхождайте се мъдро към външните”.

Авраам повече не говореше за Сара, а за “покойницата си”. Нямаше екстравагантности в погребението на Сара. Не е според писанието да изхарчваме цяло състояние, за да погребем едно безжизнено тяло. “Самовъздържането ви да бъде познато на всички човеци. Господ е близо”.

Погребението не трябва да е повод за разточителни разходи и пищни церемонии, а по-скоро да е време за сериозен размисъл колко кратък е живота. Старовременните светиите “се прибираха”, т.е. тленните им останки приемаха прилично погребение. Те бяха погребвани скромно. Йоан Кръстител и Стефан, първият мъченик за Христос, бяха бляскав пример за това, какво значи да приемеш скромно и прилично погребение.

РЕПУТАЦИЯТА И РЕШЕНИЯТА НА ЧУЖДЕНЕЦА

(Битие 23:3-4; Евреи 11:8-10; 1Тимотей 6:6-9; 1 Летописи 29:10-15; 1 Петрово 1:1-5; 2:11-13)
“И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетите, казвайки: Пришелец и заселник съм аз между вас…” (Битие 23:3-4)

Авраам бе чужденец и пришелец сред Хетите. Еврейската дума “Тошав” означава самотник, чужденец или човек, който няма право да притежава земя. Авраам бе пришелец при Хетите, понеже не беше местен жител. В думи и дела той се проявяваше като чужденец. Подобно на Авраам вярващите са чужденци и пришелци на земята.

“И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетите, казвайки: Пришелец и заселник съм аз между вас …”

Пришълецът е чужденец, пътешественик, пътник. Като пътешественик, вярващият, първо – пътува олекотено. Ние сме на път и затова трябва да си носим само необходимите неща. Хората от света не са на път. Затова те отдават всичките си способности и енергия, за да притежават материалните неща на този свят. Второ, пътешественикът не спира обиколката си, преди да си пристигне у дома. Като пътешественици, ние не бива да се спираме, като че сме си дошли у дома, но трябва да продължим да крачим напред, докато наистина си дойдем у дома. Тогава и само тогава ние ще се спрем и ще си почиваме. Трето, пътуващият, който си знае назначението – крайната точка на маршрута, не се колебае дали да се върне обратно. Ако сме сигурни в нашето небесно назначение, не трябва да се връщаме към онова, което вече сме изоставили. Четвърто, пътникът не спира, за да се заглежда в празните пространства в страни от пътя. Като пътници, не бива да се спираме и да се заглеждаме по “празните” театри, нощни клубове, различни видове партита и политически надпревари в този свят. Пето, пътникът внимава, да не би някой друг пътник да го обърка по пътя и да тръгне в погрешна посока. Не трябва да позволим на отпадналите от вярата да ни объркат по пътя ни към небето. Шесто, пътуващият постоянно мисли за целта на пътуването. Затова и той не се отказва от пътуването, дори и други да се отказват. Седмо, пътникът непрекъснато копнее за топлия прием и радостта, които го очакват у дома. Така и вярващият трябва да насочи вниманието си към радостта, която го очаква в небесния му дом.

Въпрос 7: Спомени някои общи черти между вярващия и пътуващия.

ДЕЙСТВИЕ ПО ПРАВИЛАТА

(Битие 23:7-18; 2 Царе 24:18-25; Авакум 2:3; Евреи 10:35-38)
Авраам не ламтеше за земята, макар и хората да желаеха да му я подарят. Вместо това той настоя за нормално закупуване на мястото. Окончателно плати четиристотин сикли сребро за земята. Той плати, като имаше за свидетели хетите. Той направи това от предвидливост, не само заради репутацията си, но и заради потомците си. Той го направи, за да не може един ден да се оспори порядъчността на потомците му или законността на притежанието им. Понякога вземаме решения, които изглеждат най-лесния начин за момента, но водят след себе си плащане на скъпа цена по-нататък. В сделките си със света трябва да сме бдителни така, както бе и Авраам.

Въпрос 8: Защо Авраам настоя да закупи земята и какво предизвикателство отправя това към вярващите?

Полезно е да забележим, че макар земята да беше обещана на Авраам и потомците му, те не започнаха да я притежават до времето на Исус Навиев. Някои обещания на Бог са с бъдеща дата на изпълнение. Но изоставането на времето не трябва да загасва вярата в достоверността и сигурността на изпълнението на такива обещания. Трябва да се научим да сме търпеливи. “Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее” (Авакум 2:3).

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

		сутрин		вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя		Деяния Римляни .. .. .. .. .. 28 1 2 3 4 5 6		Исая .. .. .. .. .. .. 4-5 6 7 8 9 10 11
	Урок № 81		ЖЕНИТБАТА НА ИСААК

Най-старият слуга на Авраам, който беше натоварен с отговорността да намери съпруга на Исаак, се молеше за Божието напътствие и водителство. Това подчертава колко важно за правилния избор е търпеливото чакане на Бог. Нашите женитби не могат да процъфтят без Бог. Затова за нас е разумно да започнем с Него.

Още от старо време Бог е бил против женитбата на своите собствени хора с безбожните. Той даде това като закон за народа на Израел. Родителите на Самсон бяха изненадани от избора му на филистимска жена за съпруга. Светотатстващите жени на Соломон го провалиха. В Новия Завет старата заповед за пълно отделяне от безбожните е отново подчертана. Един християнин не би трябвало да се жени за грешник без значение колко привлекателни, интелигентни и преуспяващи са той или тя. Нашият брачен партньор трябва да дойде измежду вярващите със същата скъпоценна вяра. Ние трябва да внимаваме да не се оженим с хора, които не вярват в същите учения и които не държат вярата, веднъж предадена на светиите. Авраам знаеше този факт, когато каза на слугата си: “но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака” (Битие 24:4).

Всеки вярващ, който противно на Божието наставление, дръзва да се ожени за дете на дявола, рискува да си навлече беди. Такъв дом никога няма да познава истинската радост и мир. Трудно ще бъде за партньорите да действат с общи цели и е възможно да се появят сериозни семейни конфликти. Женитбата с невярващ може да доведе до загуба на християнското свидетелство и понякога до отпадане от вярата. Несходното обвързване в женитбата има способността да унищожи Божието намерение за живота и служение на човека.

Въпрос 2: Каква е опасността вярващ да се ожени за невярващ?

ТЪРСЕНЕ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ

(Битие 24:10-14; Псалми 32:8; 37:23; Еремия 10:23; Притчи 19:14;

Евреи 10:36)
Авраамовият слуга тръгна в пътуването си до града на Нахор. В предградието на града той се моли на Бог за успеха на мисията си.
“Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама. Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода...” (Битие 24:12-14)

Въпрос 3: Какво знамение използва слугата на Авраам, за да разбере волята на Бог относно женитбата на Исаак?

Не е излишно да се набляга отново и отново на важността да търсим Божието лице, за да имаме успех във всяко житейско начинание. Тук виждаме слугата на Авраам в пълна зависимост от Бога относно избора на съпругата на Исаак. Божиите обещания обхващат всяка област от нашия живот, включително и женитбата. Затова е необходимо младежите и девойките да се молят непрекъснато и пламенно за Божествено водителство в търсене на брачния си партньор. Но също трябва да е ясно, че човек трябва първо да стане дете на Бог преди да търси Божието водителство за женитбата си. Исаак, на когото търсиха брачен партньор, беше наречен “слугата Ти” (Битие 24:14). Това означава, че основното изискване, за да чуем гласа на Бог относно женитбата ни, е първо да бъдем новородени. Необходимо е също така човек да посвети себе си в служба на Бог и старателно да се покорява на Бог във всяка област на своя живот.

Търпението е също необходимо за младите мъже и жени, които чакат Бог да им покаже Своя избор. Библията казва “Облегни се на Господа, и чакай Него” (Псалм 37:7). Бог никога няма да лиши от своето най-добро онези, които полагат цялата си увереност в Него. Не е според писанията по този въпрос да се взема решение възоснова на виждането. Бог е най-добрия Сватовник.

Въпрос 4: Споменете някои основни изисквания по отношение на познаването на Божията воля относно женитбата.

ПОЗНАВАНЕ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ

(Битие 24:15-49;2:22,23; Деяния 9:10-15)
Молитвата на Авраамовия слуга получи незабавен отговор. Бог разкри Своя избор на човека. “И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми” (Битие 24:27)

Слугата се увери, че Ревека бе от Авраамовия род. Днес различните хора са водени по различен начин относно женитбата. За някои водителството може да е Божието слово (Псалм 119:105,130; 2 Тимотей 3:16-17), или чрез вътрешния глас на Духа (Йоан 10:4-5,27; Римляни 8:14; Притчи 20:27). Други са водени чрез Божествени откровения като сънища, видения (Откровение 1:1). Във всички случаи водителството трябва да бъде сравнено с писанията. Ако някое откровение противоречи на Библията по какъвто и да е начин, такова водителство е погрешно. Някой може да бъде воден чрез особено впечатление поставено от Духа в сърцето му.

Съгласието на родителите трябва да се търси преди провеждането на сватбата: “А момата се завтече та разказа тия неща в дома на майка си” (Битие 24:28).

Родителите на възнамеряващите да се оженят трябва да знаят за техните планове. Понякога може да има съпротивление на предложението за женитба от страна на родителите от някоя от страните. Това, което е необходимо в такава ситуация, е да се молят за Божията намеса. Погрешно е едно момиче да пристане на някого само защото родителите й отказват да дадат ръката й за женитба.

Слугата на Авраам можеше да сподели свидетелството за това, как Бог му показа, че Ревека е Божият избор за Исаак. Така и вярващите не трябва да тръгват в женитбата без нужните доказателства, че това е Божие водителство.

Вярващите трябва старателно да избягват всякакви плътски методи за търсене на партньор за живота. Всеки небиблейски метод по-късно ще доведе до проблем в женитбата. Един от тези плътски методи е да се ходи с виждане. Парите, красотата, позицията или известността не гарантират задължително успешна и щастлива женитба. Добродетелта на Ревека беше това, което я направи подходящият избор за Исаак. Християните трябва да ходят по Духа и да бъдат водени от Духа: “Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове” (Римляни 8:14). Други плътски методи включват избор, подтикван от страст, подбор от страна на родителите или рода, подвеждане от фалшиви пророчества и т.н. Всички тези методи водят до провал в женитбата.

Въпрос 6: Споменете някои плътски и не библейски методи, чрез които някои вярващи искат да разберат Божията воля за тяхната женитба?

Бог иска да даде много добра основа за нашите домове. Божията цел за дома може да бъде постигната единствено, ако открием Неговата съвършена воля за женитбата.