91 поучения върху стария завет



страница4/9
Дата08.12.2017
Размер1.26 Mb.
#36316
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8   9

За да успокои ума на Исак, Бог преповтори и препотвърди своя по-ранен завет с Авраам (Битие 12:7; 13:14-17; 15:18-21; 17:8; 22:16-18). Желанието на Бог бе да направи Исак да познава Неговата вярност и неизменността на Неговото слово (Псалм 89:34). Неговият завет е непроменим и затова Божиите деца могат да ликуват.

Преповтарянето на Божието обещание разкрива тайната на небесната логика в събитията. Имаше глад, а Бог обещаваше изобилие. Имаше суша, а Всемогъщият говореше за щедрост и благословения. Божието обещание за Исак, както и обещанието към баща му Авраам, имаше две съставни части: непосредственото и бъдещото; или личното и всеобщото. Той каза на Исак: “Аз ще бъде с теб и ще те благословя”. Това бе непосредствено и лично благословение. Това благословение постави Божията защита над Исак. То включваше и снабдяването на нуждите му. То предизвика Божественото преуспяване на бизнеса му. Накрая, то включваше Исак да завладее своето наследство. Всичко това бе обещано от Всемогъщия Създател и Собственик на небето и земята. И Той направи така, че всичко това да се случи.

След това Бог започна: “Ще преумножа потомството ти … в твоето потомство ще се благословят всички земни племена”. Тази част от Завета се отнася до бъдещото и всеобщото. Тук бе предвещано идването на Месия чрез потомството на Авраам. Бог имаше големи планове за потомството на Авраам, но осъществяването на тези планове зависеше от покорството му на Божията открита воля. Вярващите са Авраамово потомство и благословенията на Авраам естествено им принадлежат дотогава, докато те ходят във вярата и покорството на Авраам.

Като вярващи, Бог ни благославя непосредствено и лично. Все пак, “по-голямото” е нашата вечна награда в небето, ако останем с Господа до края, независимо от опитите на Сатана и последователите му да ни съблазнят (1 Коринтяни 15:58; 2 Коринтяни 4:16-17; Галатяни 6:9). Преглеждайки обещанията към Исак, ние обобщаваме, че Божият план е животът на вярващия да е благословение за неговото общество и поколение. Надеждата на човечеството е в поколението на праведните (Матей 5:13-16).

По времето на Исак се надигна глад в обещаната земя и тук Бог има урок, на който Той иска да научи Своите деца (Римляни 15:4). Никъде в писанието, Бог не ни уверява за изолирането ни от всеобщите преживявания на болка, бедствия и безпокойство на човечеството. Лишения, гонения и болка ще се явяват по пътя ни, макар да сме Божии деца (Йоан 16:33; Деяния 14:22; Псалм 34:19). Това се случва, за да можем да съучастваме в потока от човешки преживявания и да поемем молитвеното бреме за загубеното човечество (Евреи 4:14-16). Лишенията и проблемите правят безбожните да се препъват и да затъват дълбоко в житейските нещастия. Все пак, що се отнася до вярващите, лишенията само усилват вярата ни, изпълват сърцата ни с блаженството на идващите благословения, придаващи ни вечна стойност (Матей 5:10-12; Римляни 5:3-5). Ако срещаме проблеми поради нашето последователно устояване в Бога, нека нашите сърца бъдат затоплени от обещанието на Онзи, който каза: Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; И през реките, те не ще те потопят; И пламъкът не ще те опали (Исая 43:2).




Въпрос 3: Какъв урок можем да научим относно обещанията към вярващите от отношението на Бог към Исак?




Въпрос 4: Има два аспекта на Божиите благословения. Кои са те?



ПОЗНАТИЯТ ПЪТ КЪМ ЛЪЖАТА

(Битие 26:7-11; 12:10-13; 20:1-2)
И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед (Битие 26:7)
Боейки се, че мъжете в Герар ще го убият и ще вземат красивата му жена Ревека, Исак се поддаде на морално лекомислие и каза една безсрамна лъжа. Той каза на герарците, че Ревека бе негова сестра. От къде се беше научил на този номер? От своя баща Авраам ли? Очевидно, той знаеше преди години за постъпката на Авраам в Египет при подобни обстоятелства (Битие 12:10-13), а също и в Герар, преди известно време (Битие 20:1-2). Поставен в същата ситуация, той просто използва същата хитрост и дори постигна успех с нея, понеже успя да прикрива лъжата доста дълго време (стих 8).

Неоспорим факт е, че децата подражават на своите родители. Те подражават и лошото, и доброто. Историята и Библията са доказали, че в болшинството от случаите, лошите родители отглеждат лоши деца, като техните деца не само ги следват в лошите им пътища, но даже ги и превъзхождат в това (3 Царе 22:51,52; 2 Летописи 22:1, 4; Еремия 9:1-4; Амос 2:4). От друга страна, някои добродетелни родители, за беда отглеждат безбожни деца. Лесно може да си спомним примерите на децата на Самуил (1 Царе 8:1-3), както и на злия цар Манасий, син на Езекия – царя възстановител на Юда (4 Царе 21:1-9; 2 Летописи 33:1-10).

Родителите спомагат за формиране на нацията и бъдещето посредством начина, по който възпитават добродетели в децата си. Лошите родители най-често отглеждат лоши деца. Първата стъпка, която трябва да предприемат родителите, ако искат децата им да живеят праведно е, те самите да живеят праведно и да бъдат във всичко пример за съобразяване с Божието слово и с учението на Библията. Като родител, какъв пример даваш на децата си?



Въпрос 5: Как поведението на родителите влияе върху децата им?

В 7 стих, за жалост, виждаме Исак да се предава на лъжата, опитвайки се да се измъкне от опасността, която всъщност бе, единствено, плод на въображението му. От вярващите не се очаква да казват лъжи (Колосяни 3:9; Ефесяни 4:25). Бог мрази някой да лъже. Независимо дали лъжата е благородна или не, тя е грях (Притчи 6:16-17). Лъжещият може да има временна полза от лъжата си, но ако се замисли за вечните й последици, той не би поискал, нито за миг, това краткотрайно облекчение. Лъжата не е нищо друго освен заплащане на твърде висока цена за едно облекчение без стойност. Един ден ще дойде ден за разплата с лъжеца. Следващият път, когато си изкушен да излъжеш, помисли за вечните последствия от това.

Разбира се, лъжата е резултат и белег на непроменено сърце (Колосяни 3:9). Лъжецът е, или все още грешник, или вярващ, отпаднал от вярата. Такъв човек няма надежда за небето (Йоан 8:44; Откровение 21:27; 22:15). Ако лъжецът не се покае за лъжите си сега, докато вратата на милостта е все още отворена, сетнината на този човек ще е вечния ад. Каква надежда има за лъжеца? Никаква, освен ако не се покае за своя грях, не се умие в кръвта на Исус и не стане ново създание в Христа (2 Коринтяни 5:17; Колосяни 3:8-10).

Исак излъга, защото се страхуваше: “понеже се боеше да каже, че му е жена”. Той се боеше от обикновени хора: “понеже, си казваше, хората на това място ще ме убият, поради Ревека”. Но страхът му бе едновременно и неоправдан, и измислен. Понеже той се предаде на страха, той падна в греха и не угоди на Бога. Страхът посрамя Бог, защото измества вярата. А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Когато хората допускат да ги управлява страхът от хората, вместо вярата в Бога, те живеят под минимума праведност, изискван от Бога. Ето защо Библията ни напомня: Страхът от човека туря примка, а който уповава на Господа ще бъде поставен на високо (Притчи 29:25).

Независимо от цялата му предпазливост, най-сетне измамата на Исак бе разкрита. Истината накрая излезе на яве. Така става винаги, за срам на грешника. Колкото и да се стараят, един ден и най-тайните грехове ще станат явни (Числа 32:28; Еклесиаст 12:14). За срам и позор на Исак, човекът, който го изправи лице в лице с истината и го изобличи за лъжата, беше езическият цар, Авимелех. И това е грубата действителност на нашето християнско призвание. Когато ние, като вярващи, минаваме границата, която сме очертали в нашето собствено проповядване, невярващите непременно са първите, които ни изобличават и ни призовават към порядъчност.

Те си смениха ролите. Същите онези хора, от които Исак се страхуваше, че понеже нямат страх от Бога, ще го убият, за да вземат красивата му жена, същите те се показаха толкова Богобоязливи, притеснени, да не би да осквернят чуждата жена. А Исак, доказалият се човек на Бога, се обърна в страхливец, който падна така низко, че излъга и се отрече от жена си, за да си спаси кожата. При това, бе голяма изненада, че хората, за които Исак мислеше, че ще бъдат негови нападатели, се обърнаха в негови защитници, наред с предполагаемия главен-нападател Авимелех, който заповяда на хората си: “Който докосне този човек или жена му непременно да се умъртви” (стих 11). Божият промисъл действаше в живота на Исак. Той нямаше от какво да се плаши, щом Бог бе на негова срана. Попадайки в съмнителни и странни обстоятелства, децата на Бог трябва да си припомнят за Божието присъствие около тях. Заедно с Павел, те трябва да мога да кажат: “Господ ми е помощник, няма да се убоя. Какво ще ми стори човек?” (Евреи 13:6).

Исак излъга и Святият Дух записа това в Святото Писание. Това временно отстъпление от пътя на истината и правдата е записано в писанието, но не за да омаловажи статуса на Исак, като герой на вярата. То е записано в Библията за наша поправка, за нас, които сме сънаследници с Исак на Божиите благословение чрез вярата на Авраам. Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне (1 Коринтяни 10:12).

Въпрос 6: Каква опасност крие за вярващия страхът му от хората?



РАЗЦВЕТ В СУХА ЗЕМЯ

(Битие 26:12-14; Псалм 1:1-3; 92:12-14)

И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови (стих 12)


Бог забрани на Исак да слиза в Египет, когато гладът го притисна. Вместо това, Бог настоятелно му заповяда да остане в Герар, независимо от опустошителния глад. Исак чрез вяра се покори на Бога. Той се засели в Герар. Наградата за това негово покорство бе необичаен аграрен и икономически просперитет. Така и трябва да бъде. С Бог на твоя страна, даже и най-пустата област в живота ти ще разцъфне в богатство за теб.

СЛАВА И ПРЕУСПЯВАНЕ В СУХАТА ЗЕМЯ

(Битие 26:13-16; Притчи 27:4)

Бог обеща да разшири Исак и го направи. За беда, благополучието на Исак предизвика гнева и завистта на съседите му. Палестинците му завиждаха, понеже всичко в живота на Исак вървеше добре. В резултат от завистта си, те затрупаха кладенците му и се опитаха да се отърват от него. Царят им, Авимелех, каза на Исак: “Иди си от нас, понеже си станал много по-силен от нас”.

Ето го и коренът на завистта у палестинците – Исак, странстващ и сам, в своето преуспяване засенчи местните жители на земята. Същите хора, които преди време бяха загрижени за материалната му стабилност, сега настояваха той да си тръгне. Това е резултатът от завистта. Завистта е движеща сила, достатъчно мощна, за да раздели и най-силните нации, както и най-близки приятели. Тя прави завистливия човек да се отдели от онова, което той тайно желае да притежава повече от всичко. Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта? (Притчи 27:4). Изкушен ли си да завиждаш на някого? Иди при Бог в молитва и започни да благодариш на Бог за сполуките му.



Въпрос 7: Какви са опасностите от завистта?



ТЪРСЕНЕ НА МИР С ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ

(Битие 26:17-33; Псалм 34:12-14; 1 Петрово 3:8-10; Римляни 12:18-21)

Авимелех започна да гледа на Исак завистливо. Домът на Исак му изглеждаше като царски дворец, богатствата и хората на Исак му се струваха повече отколкото неговите. Така Исак бе изгонен от Герар. Исак не настояваше на правото си да остане там, където бе. Нито използва сила, макар че можеше със сила да отстоява правото си на владение. Но Исак мирно си отиде от Герар. Много има да се учим от миролюбивата му реакция в лицето на провокацията. Като деца на Бога и посланици на Княза на Мира, ние трябва да сме готови по-добре да се откажем от правата и удобствата си, отколкото да спорим. Един добродетелен човек по-скоро ще се пенсионира в скромност, отколкото да позволи да се превърне в мишена на завистта и недоброжелателността.

Заселвайки се в новото си място в Герарската долина, Исак изкопа наново кладенците, които бе изкопал баща му и които палестинците бяха затрупали. И той ги наименува със същите имена, с които Авраам ги бе наименувал. Тази постъпка бе препотвърждение на вярата му в Авраамовия Бог и Авраамовия начин на поведение в лицето на съпротивата от страна на палестинците в неговите дни. Ясно е, че вярата на Исак не бе задушена поради неотдавнашните му неприятни преживявания. Исак продължаваше да вярва, като по този начин се идентифицира с вярата на баща си. Светиите от старо време оставиха белег в историята чрез победите си срещу неприятелските орди и силите на мрака. Днес не бива по никакъв начин да заличаваме или подменяме солидните постижения на героите на християнството. По-скоро трябва да градим на тях, вдъхновявайки се от техните свещени примери.

За да оценим напълно начина, по който Исак реагира на провокацията на палестинците по онова време, ние трябва да осъзнаем важността на кладенците в тяхното общество. Герар, безлюден и сух, се намираше на границата с пустинята. За хората в него водата беше злато. Който изкопаеше кладенец и намереше вода, ставаше владетел на земята и да затрупаш нечий кладенец беше не само израз на злонамереност, но всъщност беше акт на агресия и на практика означаваше обявяване на война. Въпреки всичко, поради своето желание за мирно съвместно съществуване със своите скандални съседи, той реши да се премести.

Три пъти Исак и хората му изкопаваха нови кладенци. Първият бе Есек – “каране”. Следващият бе Ситнах – “вражда”. И до днес царството на мрака враждува срещу светиите на Бог. Целта е Божиите деца да направят погрешна стъпка или да изкажат неправилна дума, за да може Сатана да има повод да ги обвинява пред трона на Бог. В случая с Исак, вместо да дискутира, той се премести. Накрая Бог възнагради неговото търпение. При Роовот – “широта”, враговете му сметнаха, че достатъчно дълго са проваляли живота на човек, който даже не протестира срещу това. Те му позволиха да остане и името, което Исак даде на кладенеца бе свидетелство за това, че най-после небесата му дадоха широта. Във всяка ситуация, през която преминаваше, вместо да разпали конфликт, Исак предпочиташе да отстъпи и направи компромиси само и само да има мир. Той избягваше да води физически борби, знаейки прекалено добре, че това би било определящо за взаимоотношението му с Бог в небето. За разлика от Исак, който избягваше борбите, колко вярващи днес се борят, за да получат своите “права”? Доколко имаш желание да се откажеш от важен пост или скъпо притежание, за да запазиш мира? Припомни си съвета на Павел:
...ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто (Римляни 12:18-19,21)
Библията казва:
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му (Притчи 16:17)
Биографията на Исак е живо доказателство за тези стихове.

При предложението за мир от стана на враговете, Исак беше бърз в отговора си. Той им припомни с доказателства тяхната недоброжелателност в миналото и Авимелех и хората му потвърдиха желанието си да влязат в съглашение за приятелство с него. Като човек на Бога, той трябва да е осъзнавал факта, че онези, в които Бог благоволява и които Той благославя, имат достатъчно основание да простят на хората, които ги мразят, щом и най-страшните им врагове не могат да им нанесат никаква реална вреда.

Окончателното възстановяване на мира с палестинците ни изяснява какво Бог очаква от добродетелния човек. Той трябва да е едновременно щедър и милостив. Исак успя да превърне преговорите в празненство и пиршество. И християните трябва да бъдат точно толкова сговорчиви с хората, които искат да изгладят отношенията си с тях. Когато Божието влияние в живота ни започне да привлича другите – даже враговете ни – ние трябва да използваме това, за да ги достигнем с Божията любов.

Исак следваше мира до желания завършек. Небето бе на негова страна. В същия ден, в който той сключи договора за мир с Авимелех, слугите му донесоха вестта за нов кладенец. Той не настояваше да му бъдат възвърнати кладенците, които палестинците му бяха отнели несправедливо. За да го компенсира за миролюбивото му доброволно отстъпване, Бог го благослови с нов кладенец, който подобаващо на случващото се, той нарече със старото име “Вирсавее” или “Клетвеният кладенец”.

От устата на палестинците Бог свидетелства, че Неговото обещание към Исак в палестинската земя е изпълнено. От неблагосклонната земя и вечно недоволните хора, Господ насила изтръгна за Исак, човека на мира, сърцевината на рая.



Въпрос 8: Споменете някои стъпки, които може вярващия да предприеме за да бъде в мир с хората.



Въпрос 9: Какъв е възможният резултат от това, вярващия да живее в мир с хората около него?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА





сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






1 Коринтяни

..

..



..

..

..



..

5

6

7



8

9

10



11







Исая

..

..



..

..

..



..

35-36

37

38



39-49

412


42

43









Урок

84



СИЛАТА НА МОЛИТВАТА И ПОСТА




Стих за запомняне: А тоя род не излиза, освен с молитва и пост (Матей 17:21)


Текст: Матей 17:14-21
Днешният ни урок ни представя мощната сила и неограничените възможности на молитвата и поста. Нашият текст ни разкрива безпомощния глава на семейство, който умоляваше учениците на Христос да избавят сина му от епилепсия. Но те нямаха тази възможност поради тяхното неверие.

Исус ги изобличи за тяхната неспособност да проявят вяра, която доведе до сполучлив резултат. До тук Той ги бе поучавал как да се молят. Той също и практически им бе демонстрирал делата на вяра, очаквайки те вече да са достатъчно духовно подготвени, така че да мога да преодоляват подобни проблеми. Нашият Спасител учеше учениците си, както учи и нас днес, че нуждата от молитва за вярващите винаги превишава нуждите им от въздух и храна. В това учение виждаме, че за да бъде молитвата ефективна и резултатна, тя трябва да е съчетана и с пост.




Въпрос 1: Какво е молитвата и поста и защо е нужно да се молим и постим?

Духовното надмощие и физическата победа не могат да се отделят от постоянството в молитвата и непоколебимостта на вярата в Бога. В този контекст, възникналата ситуация разкри нивото на духовна подготовка на учениците. Всичко, на което Той ги беше учил, трябваше да се приложи на практика в тяхната ситуация, за да се разрешат житейски проблеми. Една несъществена ситуация изискваше приложението на това знание в конкретен случай, което щеше да им донесе Божието одобрение, като старателни ученици. По същия начин, всички учения, които изучаваме и истината на Божието слово, която ни е предадена дотук, ще бъдат доказани, когато ние приложим това знание, за да разрешим нашите проблеми. Ако в такъв момент не отговорим на Божието очакване, Господ ще е недоволен от нас, така както беше недоволен и от Своите ученици.




Въпрос 2: Какво се очаква да правим с нещата, които учим от Божието слово?



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница