91 поучения върху стария завет



страница5/9
Дата08.12.2017
Размер1.26 Mb.
#36316
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8   9


МОЛБА ЗА МИЛОСТ

(Матей 17:14-16; Псалми 51:1; Матей 9:27; Марк 10:47-48)
И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза: Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата (Матей 17:14-15)
Човекът представи пламенна молба пред Господа за милост и благоволение. Той дойде при Извора на Живота и Източника на всички истински благословения. Може би, преди този момент, той беше опитал всички други източници без резултат, но сега той намери Месията, състрадателния Господ. Неговата молба беше искрена, от множеството човекът излезе и коленичи пред Господа и Го молеше да се смили над сина му. Това е доста поучителен урок за мнозина, които са от кошарата, но отиват за помощ в Египет. Молитвата е каналът на благодатта, който е отворен за нас и по който милостта на Бога може да потече в нашия живот. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно (Евреи 4:16).

Нужна ни е милостта на Бог, която пречупва силата на замаскираните грехове, която ни освобождава от тираничните последствия от греха и ни води отново при Бог в пълно и цялостно изкупление. Никоя молитва не е ефективна и резултатна, ако не съдържа непоколебима молба за милост. Не е чудно че и Библията казва: “...и людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им (2 Летописи 7:14).

Псалмистът осъзнава мястото на Божията милост в избавянето ни от греха и освобождението ни от неговите господстващи последици, и така той изпява: Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми (Псалм 51:1).

Исус Христос е състрадателният и милостив Господ, който няма никога да изпъди някой, който идва при Него с цялата искреност на душата си и няма да го лиши от привилегиите на благодатта, прошката и милостта. Той казва: Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя (Йоан 6:37).

Мнозина слизат в Египет да търсят помощ, докато други търсят чародейства, допитват се до гадатели и екстрасенси в опит да си решат проблемите, но напразно. Подобни вредни занимания не са били от полза на тези, които са били въвличани в тях. Слепият Вартимей потърси Господа за милост и благоволение и те му бяха подарени: И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! (Марк 10:47).

Апостол Павел възвеличи Божията милост, като разкри контраста между окаяния си минал живот и онова, което Бог впоследствие изработи в него. Милостта, която ни изкупи от гнева и осъждането поради греха, е същата онази милост, която ни отваря и извора на благодатта и благоволението Господне и ни дарява с благата от Божието изкупително дело.

Милостта на Бог над твоя живот премахва всеки укор. Затова трябва да упорстваме и постоянстваме, докато придобием милостта на Бога. Родителите, чиито деца не са съобразени с образа на Христос, трябва да не пропускат възможността да представят децата си пред Господа в непрестанна молитва и вяра в Бога.


Въпрос 3: Защо е нужно да просим Божията милост и каква е ползата за нас, когато я придобием?


БОЛЕЗНЕНОТО РАЗОБЛИЧАВАНЕ НА НЕВЕРИЕТО

(Матей 17:17-19; Лука 9:41-42; 4:24-27; Марк 9:19)
Неверието винаги е било пречка за здравото духовно взаимоотношение. Господ изобличи всеки акт на неверие, като препятствие пред правилното взаимоотношение с Бог. Исус каза: Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене (Матей 17:17).

Вярата отличава вярващия от невярващия. Вярата ни е това, което определя Божията сила и присъствие в нашия живот. Вярата е основата на нашето взаимоотношение с Бог, защото Без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек” (Евреи 11:6). За да ни увери колко важна е вярата за ходенето ни с Бога Библията допълнително заявява: Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях (Римляни 14:23).

Писанията настояват да “имаме вяра в Бога”. Вярата ни не трябва да е основана на нищо друго, освен на Божието неизменно слово. Тя трябва да се проявява в нашата непоколебима преданост на Божието слово и ангажимент да вършим Неговата воля. Вярата е, която отличи живота на Авраам от останалите. Той повярва Богу и това му се вмени за правда. Той продължи с Бога с вяра и получи благословенията чрез вяра.

Така и вярващият, който е спасен чрез вяра, би трябвало постоянно да разчита на Бог. Ако учениците бяха проявили тази добродетел в достатъчна мяра, те щяха да станат свидетели на невиждано движение на Божията сила, което щеше да изцели епилепсията на детето.

Изобличението на Исус спрямо невярващия род далеч не касае само учениците по онова време, но е и към всеки, който се съмнява в Бог и в силата на Неговата благодат. Той изобличи градовете Витсаида и Хоразин за тяхното неверие. Той каза, че ако великите дела, които се извършиха в тях се бяха извършили в Тир и Сидон, те биха повярвали в Бог и биха взели насериозно Божието предупреждение да се обърнат от греха. Затова и учениците бяха изобличени за неверието си. По същия начин Бог гледа неодобрително на всеки акт на неверие и съмнение, който предполага отсъствието на пълната зависимост от Бог.

Защо ние не можахме да го изгоним” (Матей 17:19).

Тук виждаме желанието на учениците да знаят и да се научат. Тяхното сърдечно желание да осъзнаят провала и да разберат как да се справят с подобна ситуация в бъдеще, е много поучително.

В действителност истински ученик е вярващият, който е готов да приеме изобличението на Христос и който има желание да се върне обратно при Бог за водителство. Това не може да стане, освен, ако истинският образ на Христос не присъства в нас. За да изпълним Божието намерение да бъдем това, което Бог иска да бъдем, всеки вярващ се нуждае от ума Христов и от смирението и сърдечната топлотата, които идват в резултат от Божието божествено действие на благодатта.




Въпрос 4: По какво различаваме този, който има вяра от този, който няма?


ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА МОЛИТВА И ПОСТ

(Матей 17:20-21; Марк 9:28-29; Лука 9:40-42)
Христовото поучение в този урок ясно показва, че молитвата и поста трябва да са фокус и главна грижа на вярващите. Христос ни ги разкрива като канали, чрез които ще превъзмогнем неблагоприятните ситуации в живота ни и ще придобием всемогъщатата сила на Бог, за да постигнем копнежите на душата си. Исус каза че учениците не можаха да изгонят демона, Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. А тоя род не излиза, освен с молитва и пост (Матей 17:20-21).

За да се развие и израстне, вярата се нуждае от молитва, а молитвата, от своя страна, се нуждае от пост, за да бъде ефективна и силна. Както ясно е обяснено в Христовото поучение, когато молитвата се комбинира с пост, следват невероятни и чудотворни резултати. Когато човек се лиши от храна, това смирява душата му пред Бога. Псалмистът казва: Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше (Псалм 35:13). По време на пост, душата е принудена да се фокусира върху Бога и в Неговата неизчерпаема мощ и обещания. Това има пред вид псалмистът под “Когато плачех в душата с пост” (Псалм 69:10).

Докато се чака пред Бог, апетитите се отхвърлят и желанията се отричат, за да може душата да се фокусира напълно в Бога, без да се разсейва. Молитвата и поста дават възможност на вярващия да прояви голямо усърдие пред Бог. Постът укротява апетитите на вярващия и му помага да преодолее изкушенията. То издига вярващия над началствата и властите и над негативните обстоятелства.


Въпрос 5: Защо е нужно да се смиряваме и как можем да бъдем “нищи по дух”?

Както се вижда в нашия текст, Исус обърна внимание на факта, че съществуват някои трудни ситуации, които не се превиват пред рутинния стил молитва. В такива отделни случаи, Господ ни задължава да подкрепим молитвата си с пост. Това е оръжие, което можем да използваме, когато сме под осъждане. По примера на Давид във 2 Царе 12:16-23 и Ахав в 3 Царе 21:27-29, вярващите, които са паднали под Божия съд, могат да се възползват от това средство, за да търсят лицето на Бога за милост и избавление.

Както е илюстрирано от Ездра в книгата на Ездра 8:21-23, силата на молитвата и поста може да се преживее, когото сме в нужда и избираме да чакаме на Бога за Божествено снабдяване. Когато има непосредствена опасност, молитвата и поста са оръжие, което може да прегради опасността и да задейства Божественото избавление за вярващия. Евреите в Суса постеха в дните на царица Естир и постигнаха велико избавление за народа си (Естир 4:16-17).

В тревожни времена, както в случая с Даниил, щом молитвата се подкрепи с пост, това може да доведе до голямо избавление от опасност (Данаил 6:18). Може да използваме молитвата и поста също и за да се приготвим за служение и да застанем лице в лице с духовните сблъсъци (Матей 4:1-11). Като Павел, всеки повярвал наскоро може да използва молитвата и поста, за да задълбочи и осмисли преживяването на своето спасение (Деяния 9:8-9). Силата на молитвата и поста не може и не бива да се пренебрегва. От текста пред нас, Господ ни предизвиква да я използваме ефективно, редовно и духовно да преместваме планините в живота си и да смъкваме Божията сила над живота на хората.





Въпрос 6: Защо понякога трябва да комбинираме молитвата с пост?




Въпрос 7: Споменете някои ситуации в живота на вярващите, които изискват молитва и пост?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






1 Коринтяни

..

..



..

..

2 Коринтяни



..

12

13

14



15

16

1



2







Исая

..

..



..

..

..



..

44

45

46-47



48

49

50



51









Урок

85



ХРИСТИЯНСКИТЕ

ОТГОВОРНОСТИ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ



Стих за запомняне: “Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона” (Римляни 13:7)


Текст: Матей 17:22-27; 18:1-14

Текстът в нашето учение е продължение на сцената на преображението на Исус, която е описана в началото на главата. При тази сцена, Господ Исус беше преобразен в славата, силата и благодатта на Неговото Царство. Но в тези стихове ние Го виждаме разкрит в Неговото смирение и себеотрицание. Той започна да разкрива на учениците Си неизбежното предателство, разпятие, смърт и възкресение, които Го очакват. По нататък, Той подчини Себе Си на човешките власти, като си плати данъка и по този начин даде пример на учениците Си, относно гражданските и религиозните им отговорности. Той също описа подробно характерните черти и задължения, които би трябвало да определят християнските взаимоотношения.



ХРИСТОС ПРЕДСКАЗВА СВОЯТА СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ

(Матей 7:22; Марк 9:30-32; Лука 9:44-45)

След великата изповед на вяра от страна на Петър в Кесария Филипова, Христос започна да предсказва своите неминуеми страдания. Той трябваше да повтаря това откровение многократно в Галилея, защото учениците никак не схващаха неговата важност и значение. Беше отредено Той да умре за греховете на света и да бъде възкресен за оправданието на мнозина. Но учениците Му не разбираха това и ги беше страх да Го попитат, вероятно поради страх, да не би Той да ги изобличи. Това е онзи вид страх, който ние трябва да избягваме – страхът, който ни ограничава от общението с Бога и препятства нашето проумяване на духовните истини.




Въпрос 1: Какъв вид страх трябва да избягва вярващият?

Трябва да забележим дързостта и готовността, с която Христос говори за Своите страдания. Ранните вярващи имаха същата дързост, срещайки смъртта. Петър и Павел говореха за смъртта по такъв начин, като че ли демонстрираха, че жилото на смъртта е вече отнето (2 Петрово 1:13-15; 2 Тимотей 4:6; 1 Солунци 4:13-14). Чрез смъртта на Христос, силата на смъртта беше унищожена за нас.



ХРИСТИЯНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ

(Матей 17:24-27; Римляни 13:1,7; Изход 30:13; Лука 20:25)
В Капернаум, Христос плати данъка за храма. Това беше годишна такса, наложена на мъжете евреи, както бе записано в Закона (Изход 30:13). Незабавният отговор на Христос на въпроса към Петър “Вашият учител не плаща ли двете драхми”, беше ясен индикатор, че Господ имаше обичай да заплаща всички Си задължения.

Преди Петър да успее да каже на Исус за двете драхми, Исус го изпревари и му говори по този въпрос, защото никаква мисъл не може да убегне от Неговото всезнание. Христос само заяви, че е освободен от плащането на данъка, но Той не настояваше да се възползва от това свое право.

Той бе освободен от плащането на данъка за храма, защото Той е синът на Бога -Един който е по-голям от храма и разбира се, храмът е Бащиния Му дом. Все пак, Христос плати данъка, за да избегне съблазните. Така както Той се подчини на водното кръщение, макар че нямаше грях, Той се подчини на човешките правила, наредени от Бога.

Ние трябва да следваме примера на нашия Господ в изпълнението на нашите християнски отговорности, както в църквата, така и в светското общество. Святия Дух казва: “Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога … Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта” (Римляни 13:1,7).




Въпрос 2: Какви уроци има за вярващите в решението на Господа да плати двете драхми?

Вярващите трябва да си плащат данъците, таксите и другите обществени задължения, когато и да се наложи. Господ ни заповядва да “отдаваме кесаревото на кесаря и Божието на Бога” (Лука 20:25). Все пак, част от християнските ни задължения е да не вземаме, нито да даваме подкуп. Данъкът принадлежи на Кесаря, но не и подкупа. Подкупването е грях, без значение как хората го наричат. За един вярващ е погрешно да мами и да избягва данъците, както и да се предава на широко разпространената корупция в обществото. Като сол на земята ние трябва да пречим на корупцията, а не да я подпомагаме. Задължение на вярващите също е да подпомагат с парите си Господното дело в църквата. Никой вярващ, имащ сол в себе си, няма да избегне отговорността за финансово подпомагане на църквата. Ако вярващите са верни в даването на своите десятъци и дарения и се присъединят към духа на жертвоготовно даване за подкрепа на определени проекти в църквата, няма да има никакъв недостиг на Божията нива.




Въпрос 3: Споменете някои християнски отговорности и задължения, описани в нашия урок, и посочете причините, поради които вярващите трябва да ги изпълняват?

Чудото на снабдяване на парите за данъка е твърде поучително за вярващите в много отношения.



Първо, Господ можеше да ги вземе от касата, но Той предпочете да не го прави. Това показва, че онези които отговарят за църквата или за общите средства, не би трябвало да ги използват за техните лични дългове. Може би това беше изразително изобличение за Юда, който като държеше касата, често крадеше от общите пари.

Второ, ние научаваме за важността на честния труд, за да бъдат снабдени нашите нужди и нуждите на хората, които разчитат на нас. Макар, че Христос снабди парите, запазени в устата на рибата, все пак Петър трябваше да отиде и да я улови. Част от християнските задължения е да имаме работа, която да носи доходи, вместо да бъдем безделници, живеещи на гърба на другите.

Трето, ние сме длъжни да осигуряваме онези, които разчитат на нас. Исус плати за себе си и за Петър. Богатите имат отговорността да помагат на бедните, понеже такива жертви са угодни на Бога. Накрая, виждаме, че осигурените пари бяха точно толкова, колкото трябваше да платят Исус и Петър. Чудото не бе за егоистично разточителство, а за да бъде снабдена основателната им нужда в този момент.


Въпрос 4: Спомени четири важни неща, които научаваме от чудотворното снабдяване на данъка чрез рибата?



ПЛЪТСКОТО МИСЛЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Матей 18:1-4; Марк 9:33-37)
Учениците попитаха Исус “Кой е най-голям в небесното царство?”. Отговорът на Христос разкри истинският характер на Небесното Царство и начинът, по който може да се влезе там. Сред хората има съревнование и борба, кой ще бъде най-големия по ранг, служебно положение, влияние, позиция или известност във всяка сфера на живота. Хората си мислеха, че това важи и за Божието царство. Христос изтъкна, че истинското величие в това Царство не се измерва с външния имидж, а с вътрешната чистота, която се проявява посредством истинско смирение. Онези, които смирят себе си, за да служат, вместо да им се служи, ще се счетат за най-велики в Царството. Христос беше заявил, че, за да влезе някой в Царството, е нужно той да се обърне истински и даже да стане като децата, а колко повече, ако иска да бъде най-голям в него. Това ни подсказва, че трябва да изоставим всяка гордост, амбиции и жажда за почит и господаруване.
А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси” (Еремия 45:5)


Въпрос 5: Каква разлика съществува между начина на оценка, кой е най-голям, в очите на света и в очите на Господа?

Децата се водят лесно. Те бързо прощават и забравят огорченията срещу тях, без жажда за отмъщение в сърцата си. Ето защо Исус избра едно дете, за да илюстрира пътя към величието в Царството.




Въпрос 6: Кои детски черти Господ очаква да намери у всеки вярващ?

Поучението относно величието в Царството безпрекословно ни показва, че много хора, които смятаме за “големи” в Царството, може да се окаже, че са най-малки в него, освен ако не се избавят от личните си амбиции, самонадеяност и духовно съперничество. Вместо да се надпреварваме да отдаваме почит на онези, които в събранието се смятат за нещо, Христос ни препоръчва да приемаме, почитаме и ценим подобните на децата, смирени вярващи. Да ги приемаме означава високо да ценим тяхната компания, и да се снишаваме до тяхното ниво. Всяка услуга, направена на подобен вярващ, се счита като направена на Самия Христос. В същия смисъл, възрастните вярващи, трябва да обръщат нужното внимание на децата, особено на вярващите измежду тях. Те не бива да бъдат пренебрегвани или смятани за незначителни фактори.




Въпрос 7: Кои навици от света вярващите трябва да избягват при взаимоотношенията си с братята и сестрите в църквата?


ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ СРЕЩУ СЪБЛАЗНИТЕ

(Матей 18:7-14; Еклесиаст 10:4; Римляни 14:13; Яков 3:2; Римляни 16:17; Псалм 119:165)
Господ предупреди учениците Си относно съблазните. Макар Христос да нямаше предвид буквалното осакатяване на нашите тела, все пак сериозността в Неговото изказване не би трябвало да се подминава. Нашите телесни части трябва да бъдат умъртвени и посветени на Господ. Ако някое от взаимоотношенията, които поддържаме, местата които посещаваме, работата която работим или нещо от това, което гледаме, ни въвлича в грях, това нещо трябва да бъде отсечено. Без значение от каква полза биха могли да ни бъдат такива хора, места, или неща за нас, ние трябва да се отделим от тях, за да не бъде цялото ни тяло хвърлено в ада. Мойсей изостави палатите на Фараона, за да избегне греховните наслади, които се намираха в египетския дворец. Колко жалко, че мнозина днес излагат на опасност своето вечно щастие, за да задържат съгрешаващите “крака, ръце или очи”.


Въпрос 8: Как може един вярващ да се превърне в камък за препъване на себе си или на другите?



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница