91 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.26 Mb.
|
|
Исус завърши изказването Си като преповтори предупреждението - да не би някой от тези малките да бъде подмамен в грях. Причините, поради които малките не бива да бъдат съблазнявани са твърде поучителни. Ангелите прислужват на тези малките, защото на тях се обръща голямо внимание в Небето. Исус дойде, за да спаси “малките изгубени”, били те деца или възрастни, които са избрали да се превърнат в деца заради Божието царство. Завършвайки с притчата за изгубената овца, Христос представя Себе Си като Спасител, търсещ грешниците. Въпреки че 99-те са вече в кошарата, с Великия Пастир, пак Той търси да спаси последната изгубена овца. Ако си изгубена овца, защо не отговориш сега на любовта на Пастира?
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 18:15-35 По горе Господ предупреди Своите последователи, че не е възможно да не дойдат съблазни. Той наблегна на това, колко е важно да не съблазним другите. В настоящия текст Той ни казва как да постъпим, когато другите, чрез своите прегрешения, поставят камък за препъване по пътя ни. Необходимостта от християнска прошка се илюстрира посредством притчата за царя и немилостивия му служител. ВЪЗМОЖНО Е ДА ДОЙДАТ СЪБЛАЗНИ (Битие 37:3-5; Римляни 14:19-21; Матей 18:5-9) Ясно е, че съблазните ще дойдат и те идват от различни източници. Съблазните често идват от невярващите, което не е изненадващо. Обаче те могат да дойдат и от членовете на църквата или от членовете на семейството, по различни начини. Първо, често видимата църква е смесено множество, състоящо се от светии, грешници, отпаднали от вярата, охладняли вярващи и т.н… Второ, църквата се състои от хора, дошли от различна среда, поради което произтичат различия в мненията и действията. Трето, вярващите са ограничени в познанието си, защото “отчасти знаем”, макар и да не са ограничени в любовта. Ето защо, поради действие или бездействие, обикновено се появяват съблазни.
Така или иначе, съблазните трябва да се избягват на всяка цена. Онези, които са впримчили и препънали другите, преди това са впримчили и препънали самите себе си. Трябва да се избегне самата първопричина за препъването, защото “горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда” (Матей 18:7). Ето защо себеотрицанието е много важно, при избягване на съблазните. Себеотрицанието води в небето, а себеугаждането води в ада.
ПОХВАТИ ЗА ПРИМИРЯВАНЕ (Матей 18:15-17; Битие 13:5-9; Евреи 12:14; Римляни 12:18) В този текст Господ очертава стъпките, които трябва да се предприемат, ако един вярващ е онеправдан от друг. На първо място, нужно е усилие, човек да се разбере лично и насаме с този, който го онеправдава. Днес много религиозни хора пренебрегват тази жизнено важна стъпка. Вместо това те отиват и се оплакват на другите или пък не правят никакво усилие да се срещнат с онеправдаващия ги, поради което и хранят злобни мисли към него. Ако тази първа стъпка на смирена и добронамерена жалба, спрямо брата или сестрата, относно тяхното провинение, бъде грижливо последвана, повечето недоразумения ще бъдат ефикасно потушени още в зародиш. Но, ако онеправдаващият отказва да се примири с онеправдания, след като той се е срещнал с него и го е умолявал за това, втората стъпка е да се извикат един или двама братя на помощ. Това се прави с цел онеправдаващият да бъде убеден да се покае и да бъде възстановен. Но, ако той, все пак, откаже, въпросът трябва да се доведе до знанието на църквата. Това е последната стъпка, ако той не се вслуша и в църквата, трябва да бъде счетен като езичник и бирник. Това означава, че църквата ще се моли за него като за един грешник, нуждаещ се от Божията милости прошка.
СЛЕДСТВИЯ ОТ ПРОШКАТА (Матей 18:18-20; Псалм 133:1-3; 1 Петрово 3:7; Матей 28:20) Когато оскърбленията се простят и всички страни се помирят, следствията от това може да са зашеметяващи. Първо, има мир и единство, щом всички недоразумения са отстранени. Сбъркалите са поправени и запазени в тялото на Христос. Това води до чувството за принадлежност и лоялност към тялото на Христос. Второ, налице е голяма сила сред членовете на църквата. Вярващите имат неограничен достъп до силата в Господа да връзват и да развързват. Молитвите получават отговор в атмосфера на пълна любов, единство и прошка, която е лишена от подозрения, враждебност и отмъстителен дух. Трето, не е за подценяване факта, че Бог отговаря на задружните молитви и на молитвите в съгласие (Матей 18:19). Това би трябвало да окуражи вярващите да представят молитвени нужди, да участват в съвместните молитви, в молитвите преди службите, както и в бденията, организирани в местната църква. Четвърто, има гаранция за Божественото присъствие. Господ винаги присъства там, където двама или трима са събрани в Неговото име.
НАСТАВЛЕНИЯ ЗА ХРИСТИЯНИТЕ (Матей 18:21-22; 1 Петрово 3:8-9; 2:21-23; 1 Тимотей 2:8) Петър попита Господа до колко пъти да прощава на брата си. Той дори предложи да са 7 пъти, противно на 3-те пъти, поучавани от равините в онези дни. Господният отговор ни изясни, че не бива да броим оскърбленията си, но щедро да прощаваме на оскърбителите си, както Бог прости щедро на нас. Господ използва притчата за царя и немилостивия му служител, за да изясни всичко в максимална степен. Ето някои очевидни изводи от тази притча: Първо, точно както царят извика служителят си да даде отчет, има ден за равносметка, в който всички ние ще даваме отчет пред Бога. Второ, нашият дълг пред Бога е неизмерим. Но, да благодарим на Бог, че Исус го плати изцяло. Един автор на песен пише “Той плати дълга, който той не дължеше; а, аз дължах дълга, който не бих могъл да платя”. Нека тази мисъл ни смири. Трето, Божията безгранична милост е налице за всеки искрено търсещ, който желае лично да се срещне с изкуплението на Христос. Четвърто, Бог е разгневен на непростителния, “Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда” (Яков 2:13). Затова нека да показваме милост като хора, които сме придобили милост.
Този, който не люби, не може да пребъдва в Христос, Който е олицетворение на любовта. Човек не може да храни омраза в сърцето си и в същото време да бъде в истинско общение с Онзи, Който щедро прости на Своите убийци. Имаме достатъчно благодат, за да простим на нашите длъжници. Имаме изобилие от примери, както от писанията, така и в нашето съвремие, за Божията благодат, изразена в християнската прошка.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 19:1-12 Господ Исус Христос винаги привличаше тълпите. Макар и много хора да го търсеха, Той никога не нагаждаше Своето поучение към аудиторията Си. Независимо от интелектуалното ниво на слушателите Христовото послание оставаше едно и също. Независимо дали поучаваше отворения за дискусии фарисей Никодим или предубедената самарянска жена, Той проповядваше чистото благовестие. На младия богаташ, както и на паралитика, доведен от своите приятели, Христос проповядваше прощение на греховете. Подобно на Северната полярна звезда, Той оставаше постоянен. Примерът, който Господ ни даде, за последователност в поучението, е както насърчение, така и обвинение за много съвременни проповедници, чиито убеждения постоянно се променят и чиито послания нямат корен. Множествата Го следваха по различни причини. Някои Го следваха заради поучението, някои, за да бъдат изцерени, някои - от любопитство, а някои, за да го впримчат в говоренето Му. Той се отнесе с всички тях с благодат, достойнство и авторитет. Той е съвършен модел за одобрен от Бога служител. Днешното учение се фокусира върху отговора на Христос на въпроса, зададен от фарисеите, относно Богоугодния стандарт за женитбата. Неговото поучение за женитбата отправи две ясни послания към всички хора във всяко време и място: първо, неразделността на семейния съюз и второ, незаконността на многоженството, развода и повторната женитба. Това е основата на Божият стандарт за женитбата.
ЖЕНИТБАТА – НЕЩО СВЕЩЕНО (Матей 19:1-6; Битие 2:21-24; Малахия 2:13-16; Матей 5:31-32; Римляни 7:2; 1 Коринтяни 7:10-11; Евреи 13:4) Женитбата е свещен съюз. Тя е дар от любящият Бог за Неговите създания. Женитбата осигурява за мъжете и жените нужното общение, утеха, другарство и взаимоотношение, за да се запази чистотата в обществото. Затова и духовната бедност или богатство в едно общество могат лесно да се установят по качеството на семействата в него. В обществото по времето на Исус лицемерието и фарисейщината бяха изместили страха от Бог. Вследствие на това, духовността в обществото беше стигнала най-ниското си равнище. Няма по-добро доказателство за това, от въпросът, който фарисеите зададоха на Христос: “позволено ли е мъж да напусне жена си по всякаква причина” (Матей 19:3). Разводът и повторната женитба се бяха превърнали в ежедневие. Еврейските законници даваха големи позволения по въпроса за развода. Според тях, мъж можеше да се разведе с жена си, дори ако той не бе доволен от нейното облекло или от храната, която готвеше. И те даже използваха писанията, за да подкрепят подобни практики. Един от техните известни равини е казвал: Ако някой мъж види жена по-очарователна от неговата, той може да напусне жена си, понеже е писано в закона “ако тя не придобие благоволението му”. Христовият отговор на този впримчващ въпрос за развода е твърде поучителен. Той не се позова нито на преобладаващия начин на живот, нито на общоприетите разбирания. Той не допусна човешката поквара по никакъв начин да се намеси в Божествения ред. Вместо това Той ги върна към първоначалната воля, намерение и план на Бога за женитбата. По този начин Той ни дава блестящ пример: ние никога не бива да нагаждаме нашето поучение към времената и предпочитанията на хората. Това, че Христос се позова директно на Писанията ни припомня някои важни неща. Първо, Писанието е безпогрешно. То е окончателния авторитет по всички въпроси на християнското учение и практика. Едни от най-красивите думи от Христовите уста бяха неговия отговор: “Какво е писано в закона? Как четеш? ... Това прави и ще живееш!” (Лука 10:26,28). Ако се придържаме към това правило нашите спорове щяха да се решават лесно. Второ, женитбата не беше човешка идея, а Божия. Той беше Този, Който направи човека отначалото “мъжки и женски пол”. Затова и всички човешки традиции, култури и закони би трябвало да се съобразяват с Неговата воля. Трето, семейният съюз е най-свещеното съчетаване на сърца, животи, цели и даже съдби. Неговата връзка се издига над синовната привързаност и обич. “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си” (Битие 2:24). Четвърто, мистичната интимна природа на семейния съюз не позволява намесата на трета страна в него, “ … и те двамата ще станат една плът. Затова те не са вече двама, а една плът”. Затова и многоженството е ясно отклонение и очевидно нарушение на Божия план. Пето, семейният съюз е постоянна, доживотна преданост на два живота един към друг. “Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва”. Никоя човешка традиция, култура или обществен закон, които насърчават развода на законни съпрузи, няма Божието одобрение, “Защото, казва Господ, Израилевия Бог: Аз мразя напускане… Затова внимавайте в похотите си, да не би да постъпвате невярно” (Малахия 2:16). Никое истинско Божие дете не би обичало, защитавало или практикувало нещо, което Господ Бог заявява, че мрази. Шесто, отговорът на Христос на въпроса за развода разкрива как човешката поквара много често извращава Божествения ред. Фарисеите бяха на мнение, че Мойсей е заповядал развода. Но Христос отговори, че Мойсей просто “е позволил” или разрешил коравосърдечните хора в Израел да изберат по-малкото зло, а именно, развода; “но, отначало, не е било така”. В противен случай, те биха се отнасяли жестоко към тези нещастни жени. Това, което е било позволено на необрязаните сърца сред евреите, не би трябвало да се използва за пример от едно сърце, в което Божията любов е била изляна, чрез Святия Дух.
СЕДМАТА ЗАПОВЕД, МОЙСЕЙ И УЧИТЕЛЯТ (Матей 19:9; Изход 20:14; Матей 5:27-32; Римляни 7:3; 2 Петрово 2:14) Още в ранния етап от своето ходене с Бога, Израел бе предупреден с думите на седмата заповед “не прелюбодействай” (Изход 20:14). Христос, в Своята проповед на планината, разшири тази заповед. Не би могло да е просто съвпадение това, че Христос разобличаваше греха на прелюбодейството непосредствено преди темата за развода и повторната женитба. Писанията и натрупаният човешки опит предполагат, че едното води до другото. Божието послание към хората в Израел чрез пророк Малахия обобщава всичко това. В Малахия 2:14-16 те бяха предупредени да избягват семейната измяна – изневярата, напускането, разделянето. В контекста на семейството, това означаваше да се избягва прелюбодейството, което много често е и естествения предшественик на развода и повторната женитба. Прелюбодейството е неморална връзка между двама души, от които поне един е женен. То задейства известната позорна схема. Първото е, пожелаващият поглед. Жената на Потифер първо “хвърли очи на Йосиф” (Битие 39:7). Давид първо “видя една жена, която се къпеше, а жената бе много красива наглед. И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея” (2 Царе 11:2,4). Копнеещите за небето светии, подобно на Йов, са направили “завет с очите си” – да не би да подхранят нечисти мисли относно жените. Нечистият поглед е първото семе на прелюбодейството, от което, веднъж посяно, прелюбодейството започва, както и Христос, нашият Господ отбеляза “Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай!” Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето” (Матей 5:27,28). Прелюбодеецът постепенно преминава от желаещи очи в незадоволено сърце. Той вече не се задоволява да пие само “от водите на своята си щерна (водоем)”; нито пък може вече да се “радва на жената на младостта си” (Притчи 5:15,18). Щом веднъж сърцето е очаровано от чуждата жена, мислите за развод и повторна женитба са недалеч от ума. Не друго, а именно това подтикна Иродиада да отрови любящия си и верен съпруг, за да се ожени за Ирод. И същото нещо подтикна Ирод да се разведе с благородната си съпруга, една принцеса, за да може да има зълва й – братовата си жена. Огънят на прелюбодейството гори до дълбините на ада, “защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците” (Евреи 13:4).
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|
