91 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.26 Mb.
|
|
В светлината на новозаветното учение, разводът е само на една стъпка от прелюбодейството. Ако единият или другият партньор в семейството си вземе нов партньор, прелюбодейството е завършено. “И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж … А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си, но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си и мъж да не напуща жена си” (Римляни 7:3; 1 Коринтяни 7:10-11) ХРИСТОС ПОУЧАВА ОТНОСНО РАЗВОДА “И казвам ви: Който напусне жена си, освен за блудство (порниа), и се ожени за друга, той прелюбодействува (моикхахо); и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува (моикхахо)” (Матей 19:9) Това заявление на Христос срещу развода и повторната женитба се намира във всички синоптични евангелия (Матей, Марк и Лука). По ирония, някои съвременни проповедници използват именно този пасаж, за да оправдаят молбите си за развод. Тяхното повърхностно разбиране на Библията ги прави да гледат на развода, просто, като на справедливо средство за възмездие при установяване на изневяра. Други оправдават развода по причини като, например, “несходство в характерите”. Тези лъжеучители грешат и не е трудно да се разбере причината. Първо, добре е да се знае, че и най-влиятелните езиковеди са съгласни, че неморално действие между неженени се нарича блудство, докато между двама, от които някой е женен, е прелюбодейство. Шокиращо и много съществено е да се отбележи, че и двете думи се срещат заедно в Евангелието на Матей 19:9, но не и в паралелните пасажи в Марк 10:11-12 и Лука 16:18. Доброто разбиране на еврейския закон и култура тук може да ни помогне. Да започнем с това, че на никоя еврейска жена, провинена в каквато и да е извънбрачна връзка, не би могло да й се размине, просто като й се даде някакво си разводно писмо и тихомълком да бъде напусната. Напротив, тя трябваше да бъде предадена на публично наказание. Даже при наличие на недоказано подозрение в прелюбодейство, тя трябваше да бъде подложена на сериозна процедурна проверка (Числа 5:11-31). Ако прелюбодейството се потвърдеше, тя бе предавана на смърт чрез убиване с камъни.
Евангелието на Матей бе труд на класически еврейски автор, пишещ към еврейска публика. Затова и неговата книга съдържа най-много старозаветни цитати. Еврейската женитба преминава през три етапа: предложение, годеж и вземане. На етапа на годежа, жената и мъжът се оженват, макар че тя все още си остава в бащиния си дом. Минава известно време преди тя да бъде взета в дома на мъжа си. “И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе” (Второзаконие 20:7) Макар, че мъжът още не я е взел, женитбата се е смятала за напълно законна и обвързваща за двете страни и такава жена е била наричана “негова жена” т.е. съпруга. На този етап, всеки грях на блудство се наказва със смъртно наказание. Подобен бе объркващият случай с Мария, майката на Исус. Тя бе “девица, сгодена за мъж” (Лука 1:26-27), но “преди да се бяха съединили тя се намери непразна”. Йосиф би могъл да поиска Мария да бъде убита с камъни, както изисква законът. Обаче, “понеже не искаше да я изложи” като блудница, той използва даденото му позволение да я напусне по “тихия начин”. Изглежда Христовото поучение в Матей засяга подобен сценарий. Затова и по никакъв начин, не би могло да се използва за подкрепа на развод между законни съпруг и съпруга.
СПЕЦИАЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ НА СПЕЦИАЛНИ СЛУЖИТЕЛИ (Матей 19:10-12; 1 Коринтяни 7:7-9, 29-31) Поучението на Христос по въпроса за женитбата беше ново и странно за учениците Му. Техният еврейски ум заключи “Ако такова е задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени” (Матей 19:10). Думите на учениците Му засегнаха чувствителната тема за въздържането от женене. Затова Христовият отговор бе бърз. Той им обърна внимание, че въздържането от женене не е въпрос на лекомислено решение. Нашият Господ очерта три групи скопци. Природно скопените, които са родени така. Принудително скопените, които са се скопили, за да служат на земните царе и царици. Посветено скопените са служители от по-особено тесто, които, като Апостол Павел, доброволно избират да служат на Царя на царете, пренебрегвайки уюта и насладата на женитбата. Те са твърде малко, в което и да е поколение. Както и на Апостол Павел, Бог им е дал възможност да Му служат, без да се женят, като въпреки това се запазват чисти в тялото и душата си. Въздържането от женене не е нито отчаяно решение на капризните души, нито глупава прищявка на идеалистичните младежи. То определено не е резултат от детинско решение, от самоинициатива под погрешно водителство, от маловерие в посвещението или от религиозно състрадание. То е крайно сериозно решение, което изисква ясно водителство от Бог. В целия Нов Завет, единствено за Павел се знае, че е направил подобно нещо. Самият той е оставил целомъдрен съвет на всички, които в днешно време се преструват на въздържатели от женене:
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 19:13-30 Реалността на Небето е най-утешаващата истина, най-великата надежда, която човек някога е имал и най-висшата цел, за която си струва да се живее. Всеки вярващ трябва да си ляга и да става, мислейки по въпроса дали е годен за влизане в Небето. И това би трябвало да бъде основна грижа на всяка църква и на нейните водачи. Това би трябвало да ограничи живота на всеки член на църквата до изискванията и до балансираната истина на Божието Слово. Исус увещава вярващите: “Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат … Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са ония, които ги намират” (Лука 13:24; Матей 7:13-14).
ХРИСТОВАТА ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА ДЕЦАТА (Матей 19:13-15; Марк 10:13-16; Матей 18:3; Исая 8:18) Човешката душа е безценна. В светлината на тази истина Исус приветства малките деца, които доведоха при Него, за да ги благослови. Той каза: “оставете дечицата да дойдат при мене и не ги възпирайте, защото на такива е небесното царство” (Матей 19:14). Затова е важно родителите и църквата “да възпитават децата си в дисциплина и наставление Господне” (Ефесяни 6:4). Отглеждането, в контекста на еврейското възпитание, буквално означава да установиш, да наместиш и да приготвиш. Образно то означава и да дадеш насока, да формираш, да приготвиш, да вкараш в ред, да направиш нещото да е стабилно. Тази дума точно описва това, което се случва с децата, когато им се предоставя необходимото духовно напътствие, чрез обучение и дисциплиниране. Няма по-голямо нещо, което можем да направим за нашите деца, от това да ги предоставим в ръцете на Господ Исус за Неговите благословения и благоволение през целия им живот. Тези родители, които доведоха децата си при Исус, не пренебрегнаха лекомислено своите родителски отговорности, за да се сетят за тях едва когато болест или други тревоги ги принудят да тичат при Господ за помощ. Децата, оставени сами на своите идеи, могат лесно да се закоравят, чрез измамата на греха. Някой е казал: “Родителите са гарант за избора на своите деца”. Каква велика промяна може да се случи, ако родителите биха могли да научат своите деца да се доверяват на Господа при всякаква ситуация, да Го направят свой Господ и личен Спасител. Ако те опазят това, на което са били научени, Той ще излее своите милости и благословения над тях.
Подобно на Йов, родителите трябва усърдно и съзнателно да копнеят за Божиите благословения над техните деца, като приемат това за свой дълг да противодействие срещу своенравиното и безбожно поведение на децата във всички поколения (Йов 1:5). Ако децата се доведат до разбирането за своята греховност и до покаяние за греха, те ще живеят в мир и щастие в Господа. “Ето, аз и децата, които ми е дал Господ сме за знамение и за предвещания в Израиля” (Исая 8:18). НАСЛЕДЯВАНЕТО НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ (Матей 19:16-19; Марк 10:17-30; Лука 10:25-28; Матей 18:3) Няма въпрос с по-плачевни последици от този, който зададе младия богаташ: “Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот” (Марка 10:17). Цитираният по-горе въпрос разкрива трагичната грешка, която допускат религиозните грешници в тяхното приготовление за Небето. Човек не може да заслужи вечният живот с добри дела. Защото “всички станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха … Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога, не чрез дела, за да се не похвали никой” (Исая 64:6; Ефесяни 2:8-9). Човек не бива да храни и капка самодоволство относно собствената си способност да върши добри дела. Ние не сме спасени чрез делата на закона, а чрез вярата в Господ Исус Христос (Галатяни 2:16). В отговор на въпроса на младия богаташ, Исус каза: “Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог” (Марка 10:18). Не може човек да върши добро на приемливата за Бога висота, без Исус да живее в него/нея. “Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога” (1 Йоан 3:9). Когато ние изповядаме греховете си искрено, с пълно разкаяние, когато се покаем и поканим Исус в сърцето си, тогава “нека бъдем благодарни (нека имаме благодат) и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание” (Евреи 12:28).
Христос поставя подчинението на Неговите заповеди като най-основното условие за влизане в Небето: “Ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите” (Матей 19:17). Христос е нашият живот; ние нямаме живот без Него. Подчинението на заповедите на Бог е възможно единствено чрез обръщане към вярата и постоянното пребъдване на Христос в нас, след като сме се обърнали. Той каза: “Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо” (Йоан 15:5). Единственият пък към живота и към спасението от осъждане е да пазим заповедите на Бог, както са открити в Писанието. Както един християнски автор казва: “За нас не е достатъчно да знаем заповедите на Бог, но трябва и да ги пазим; да ги пазим като наш начин на живот и да ги спазваме като наши правила”. Младежът отговори на Исус “Всичко това съм пазил от младостта си; какво ми още не достига? Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай. Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот” (Матей 19:20-22). За да достигне в съвършенството, Исус поиска от него той да изостави света, който бе обикнал; да изостави религиозната си праведност, на която уповава; да раздаде имота си на бедните, след което да Го последва. Но той не съумя да отговори на тези изисквания, поради гордостта си, поради самоизмамата на собствените си постижения и поради богатствата. Реакцията му доказа, че той не спазваше 10-та заповед да обича ближния си като себе си (Матей 19:19).
Подчинението ни на заповедите на Бог е израз на нашата любов към него (Йоан 14:15). Тайната на победоносния християнски живот се състои в това да обичаш Бог с цялото си сърце и ближния си като себе си. С право някой е казал: “Нашата светлина в любовта към Бога гори, а в любовта към ближния блести и сияе. Човек може да бъде освободен от големи грехове и въпреки това да не достигне до благодатта и славата”. Стана ясно, че този млад богаташ е морален. Важно за отбелязване е, че адът ще бъде пълен с добри, морални хора, които са избягвали големите грехове, но не са били съвършени в любовта си към Бога и към своите ближни. За да се наследи вечния живот е необходимо повече от това да бъдеш морален. Богатите хора не е необходимо да си продават всичките притежания, за да станат последователи на Христос, но те трябва да имат тази готовност, ако Бог изиска това, като доказателство за добрите им дела на вяра (Тит 3:8). За да бъдем наследници на вечния живот, ние би трябвало да сме готови да се разделим с част от нашите богатства, с цел да облекчим състоянието на бедните, за да се прослави Бог.
Бог казва “Дано да има у тях такова сърце щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им … Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и правдата ти като морските вълни” (Второзаконие 5:29; Исая 48:18). Пълното покорство към Бог, с благодатта, която Той ни дари в Христос, ни привежда на олтара на живата жертва, където ние биваме направени праведни и святи. Не можем да влезем в Небето без да бъдем святи (Евреи 12:14; Матей 5:8). Святостта е целта на Божието откровение за човека. Затова, святостта е изискване, святостта е жертвоприношение, святостта e постижима, святостта е настоящо задължение на всеки копнеещ за Небето светия, святостта е настояща привилегия и настояща наслада. Святостта е истината, която грее и блика от Битие до Откровение. Тя е голямата и най-важна истина на Божието послание към човека. Ако само ласкаеш Бога с устните си, докато сърцето ти тича след суета, това няма да те направи праведен и свят.
Апостол Яков, в Яков 10:2, прави тази истина кристално ясна: “Ако някой опази целия закон, а съгреши в целия закон, бива виновен във всичко”. Никой не може да има вечен живот без пълно подчинение на откритото Слово (Йоан 10:27-29). ПРИМКАТА НА БОГАТСТВОТО (Матей 19:20-26; Псалм 62:10; Притчи 28:11; Софоний 1:18 ) Не е грешно да сме богати според писанията, но е погрешно, ако нашите сърца и умове са погребани всред богатствата и благополучието ни. Ето някои неща, които могат да възпрепятстват някой богат човек да наследи вечния живот:
Сребролюбието изяви, че стремежът на младия богаташ да влезе в Небето беше неискрен. Той не можа охотно да се раздели с притежанията си, в името на Божието Царство. Ние не можем да служим на Бога и на Мамона (или на печалбата в света). Опасността за богатите е склонността на тяхното сърце да се привързва към богатствата им. Някой е казал: “Властващата любов към света държи настрани от Христос мнозина, които изглежда да имат някои добри желания спрямо Него”. Но подобно на младия богаташ, онези които не могат напълно и изцяло да последват Христос, се превръщат в лицемери. Това е напаст за църквата днес. Спасението и на богатия, и на бедния е възможно с Бога. Всеки, който желае спасение, трябва да си затвори очите към очарованията на света и да ги повдигне към нужното покорство, изисквано от Бога. Джон Уесли веднъж е казал: “Няма как да принизя (опростя или омаловажа) писанията до твоето ниво, ти трябва да се издигнеш до тяхното или ще погинеш завинаги”.
Каквото и да загуби днес вярващият заради Христос, той ще спечели много повече впоследствие. “Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен” (1 Коринтяни 15:58).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|
