91 поучения върху стария завет


МИР (Йоан 16:33; Римляни 5:1; Псалм 119:165; Исая 26:3)



страница9/9
Дата08.12.2017
Размер1.26 Mb.
#36316
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8   9

МИР

(Йоан 16:33; Римляни 5:1; Псалм 119:165; Исая 26:3)

Мирът, като плод на Духа, се смята за една от най-великите придобивки. Мирът е състоянието, при което душата и духа на човека са така наситени с присъствието на Божия благодатен Дух, че такъв човек не е лесно да бъде провокиран. Мирът е себеотрицателна, себеотдайна, самоотвержена, саможертвена, не мислеща за себе си любов, която се проявява независимо от всякакви беди в живота. Исус е източникът на истинския мир. Той носи името “Княз на Мира” (исая 9:6). Ако сърцето се отвори и приеме възкресения Христос, Той идва и говори думи на мир отново и отново, така както говореше думи на мир към Своите уплашени ученици, след възкресението Си, казвайки “Мир вам!”. Мирът, който Той придава е едно тихо, убедително, благодатно отношение на ведрост и добронамереност, което посреща огорченията от страна на другите със спокойствие и бодрост. Този мир е успокояващ в кризисни моменти, непоклатим в изпитания и решителен в беди. Този мир на Христос се издига над неприятностите и този мир е плода на Духа. Павел говори за този мир във Филипяни 4:7: “и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса”.


ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ

(1 Коринтяни 13:4; Колосяни 1:11; 2 Петрово 3:9)

Дълготърпението по-често се нарича търпеливост или издръжливост. Дълготърпението е силна способност на самоотвержената любов да претърпява всичко и да постоянства във враждебни ситуации. То е великодушното желание да се опиташ да разбереш трудните хора, обезпокоителните събития и недобронамерените ситуации, които Бог допуска по пътя ти. Това качество на характера бе прекрасно изразено в Исус Христос, “Който заради предстоящата нему радост, издържа кръста, като презря срама” (Евреи 12:2). Дълготърпението има три главни предимства: дисциплина, развитие и направляване.


МИЛОСЪРДИЕ

(1 Солунци 2:7,11; 2 Тимотей 2:24; Псалм 18:35; Яков 3:17)

В списъка с християнските добродетели, наречен “плода на Духа”, следва милосърдието. Когато любовта, радостта, мира и дълготърпението преизпълват сърцето на християнина, той се отличава с един необикновен, но в основата си божествен, милостив начин на живот. Милосърдието е качеството на Бог, което е оставало през вековете във взаимоотношенията Му с човечеството. Милосърдието на Бог е притегляло хората към Него с връзки по-здрави от стоманата. Милосърдието, като плод на Духа, е по-различно от естествената милозливост, която се проявява единствено към тези, което са ни приятни. Но на милосърдието, което израства от Святия Дух, могат да се радват всички – нашите приятели, както и онези които ни преследват, които ни ругаят, които ни се присмиват и всички които ни мислят злото. Милосърдието е любящо, приемащо другия, грижовно, гостолюбиво, поправящо приятеля, детето или партньора по един недвусмислен начин.


БЛАГОСТ

(Битие 45:5-8,15; 1 Царе 24:17; Деяния 7:60; 1 Солунци 5:15)

Благостта е специална характеристика на Бога. Благостта идва от Бога. Той силно набляга на нея. Когато Исус Христос бе физически в света, бе документирано с учудваща простота, че “Исус от Назаред... обикаляше и правеше благодеяния”. Благостта, особената характеристика на Христос, е това, което Павел причислява към плода на Духа. Благостта е плод, идващ от живот, който е подхранван с Божията изобилна благодат. Християнинът, чийто живот излъчва благост, е човек с благородна цел, стабилен характер, надеждно поведение и достоен за доверие начин на живот. Той е добър, благодатен и щедър. Той е мил, миролюбив, радостен и се е заел със задачата да прави другите щастливи. Благостта премахва всякакво усещане за гордост и преднамереност.



ВЯРНОСТ

(1 Царе 17:35; Псалм 37:3,5; Исая 26:3,4; Псалм 125:1)

Верността, най-общо, е основата на убеждението ни. Тя е божествено всаден принцип на вътрешна и безрезервна увереност, доверие и упование на Бог и на всичко, което Той казва. Тази вярност, като плод на Духа, прави вярващия да разчита на Бог, да е уверен и сигурен в църквата, да вярва на водачите и на братята и сестрите в църквата. Основата на верността ни е любовта. Християнинът, който е пълен с вярност, обича до там, че да се довери и предаде вярно в служба на ближния и на църквата. Затова и верността е действаща. Тя има най-доброто обяснение за всяка ситуация. Тя се хваща и за най-малкия повод за доверие в другите – в хората, в църквата, в Бога.


КРОТОСТ

(Лука 6:29; 1 Петрово 3:4; Галатяни 6:1; Числа 12:3; Софоний 2:3)

Кротостта е самата истинска същност и характер на Христос. Всеки християнин с небесно съзнание трябва да разбере, какво е библейската Христова кротост. Кроткият е внимателен, сговорчив, отстъпчив, но ПОСТОЯНЕН и ПРЯМ. Той е силен, дързостен и благ. Той използва силата и дързостта си, за да защити славата на Бог. Кроткият вижда добродетелите у другите и дава най-доброто от себе си, за да помогне на братята и сестрите да живеят щастлив живот. Кроткият християнин е смирен, тих, любезен, мек и търпелив, особено към слабите.


СЕБЕОБУЗДАНИЕ

(Тит 2:2; Притчи 16:32; 2 Петрово 1:5-7; Яков 3:2)

Себеобузданието още се нарича самоконтрол, сдържаност, самообладание. Себеобузданието изглежда е последният и върховен плод на Духа. Себеобузданието е външният белег на един добре дисциплиниран живот. То е самият характер на човека. Себеобузданието означава подчиняване на цялата личност – тялото, душата и духът – за да върши точно това, което Христос иска да се върши. Това означава, че цялостната личност на вярващия – умът, емоциите и волята му – са на разположение на Христовата заповед. Цялото тяло – неговите апетити, енергия, желания, език, очи и инстинкти – са управлявани от Бог.




Въпрос 7: Обясни характера на всеки един от плода на Духа, който изучихме.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА





сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Колосяни

..

..



..

1 Солунци

..

..


1

2

3



4

1

2



3







Еремия

..

..



..

..

..



..

24

25

26



27

28

29



30








Урок

91



ДАРБИТЕ НА ДУХА




Стих за запомняне: А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза (1 Коринтяни 12:7)


Текст: 1 Коринтяни 12:1-18
Темата за дарбите на Духа е от първостепенна важност за всеки християнин, вярващ в Библията. Никога не е излишно да се преповтаря нуждата от цялостно разбиране на тази тема. Необходимо е да бъдем напълно просветлени относно нещата, които са ни дадени даром от Бог. Освен това, може да притежаваме някои духовни дарби, които да си остана бездейни, ако не бъдат разпалени. Познанието на дарбите на Духа ще ни помогне да разпалим дарбите у нас. Бог не желае ние да сме в неведение относно това.


Въпрос 1: Защо вярващият трябва да знае за духовните дарби?


ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ СРЕЩУ ЗАБЛУДИТЕ

Апостол Павел, при шест отделни случая, предупреждава църквата срещу заблудата на неведението. “При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби (1 Коринтяни 12:1).

Едно библейско поучение относно дарбите на Духа ще ни насърчи да се потопим в тези дарби и да ги получим, а правилното познание за духовните дарби ще ни предпази от погрешните заблуждаващи учения и небиблейски опитности. Така ще можем да отличим истинските от подправените дарби.

Духовните дарби се различават от естествените таланти и от плода на Духа. Посредством дарбите на Духа, вярващият демонстрира разноликата природа на Божията сила. Каквато и дарба да имаме, нашата цел е да назидаваме тялото на Христос и да прокламираме спасителната благодат на Господ Исус Христос, за да достигнем до краищата на света възможно най-бързо.




Въпрос 2: Каква е разликата между духовните дарби и естествените таланти?

Все пак, има и някои погрешни схващания по темата за дарбите на Духа. Тези погрешни схващания са дали тласък на множество опитности, преминаващи от крайно лицемерие към краен фанатизъм. В някой църкви и християнски групи се казва, че дарбите на Духа са действали само по времето на апостолите. Затова те ги отхвърлят и казват, че днес те не се изискват или че са небиблейски. В някои други църкви изявите на дарбите на Духа достигат да толкова неназидателен и небиблейски вид, че предизвикват предпазливост. Никоя от тези крайности не е правилна. Който не дава място за дарбите на Духа, угасва Духа; който опорочава дарбите на Духа, наскърбява Дух. Библията каза: “Духа не угасвайте” и “не наскърбявайте Святия Божии Дух” (1 Солунци 5:19; Ефесяни 4:30).




Въпрос 3: Кои погрешни схващания относно дарбите на Духа се разпрастраняват сред хората?

Библейската църква, според думите на един автор “е онази, в която дарбите на Духа се изявяват мощно в единно намерение, в любящо взаимодействие, в обща цел и в съвместна преданост към Христос. Всички дарби действат в хармония: всички служби са допълват една друга; и всички действия съдействат към едно и също нещо. Всяко друго положение противоречи на плана на Святия Дух”. В този урок ще се стремим да представим ясно и сбито библейското виждане относно тази така важна тема.




Въпрос 4: Защо е погрешно някой вярващ да си мисли, че неговата дарба е по-важна от тези на другите и какъв би трябвало да бъде смисъла от действието на дарбите на Духа?


КЛАСИФИЦИРАНЕ НА ДАРБИТЕ

(Ефесяни 4:8-11; 1 Коринтяни 12:28-30)
Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно” (1 Коринтяни 12:4-11)
В желанието си да представи сбито наставление по въпроса за дарбите на Духа, апостолът казва, че дарбите са различни, че службите или служенията са различни и че действията са различни (4-6 стих). Дарбите на Духа, очертани от осми до десети стих са девет на брой. Тези девет дарби, според разликите в техните служби и действия, могат да се разделят на три групи. Групите се основават на подобността на дарбите и взаимовръзката между дарбите от всяка група.

Първата група са ДАРБИТЕ НА ОТКРОВЕНИЕ. Към тази група спадат говоренето с мъдрост, говоренето със знание и разпознаването на духовете. Дарбите на говорене с мъдрост и говорене със знание имат тънка, едва забележима разлика помежду си. Разликата се състои в това, че докато едната се занимава с фактите, другата се отнася до анализирането на фактите и действията на базата на фактите. По този начин едната се занимава с изясняването на фактите, а другата се състои в мъдрото анализиране на фактите. Говоренето с мъдрост се отнася до прилагането на знанието. Думата “мъдрост” има общ корен с думата “мъдър”.

Тези дарби са наръчното средство за управлението на църквата. Появяват се множество случаи в работата на църквата и изникват множество проблеми, при които е необходимо специално откровение на мъдрост. Дарбите на мъдрост и знание са нужни, за да могат да бъдат взети важни решения в църквата.

По времето на ранната църква имаше един случай, когато подобни дарби бяха необходими за посрещане на необходимите нужди (избирането на Стефан и другите дякони, които бяха пълни със Святия Дух и с мъдрост). Не беше човешката мъдрост, която доведе Соломон до вземане на правилното решение. По онова време не съществуваха кръвните проби. Една погрешна преценка от негова страна би го компрометирала пред народа. Никакви семинари, университети или библейски училища не биха могли да помогнат на Соломон да вземе правилното решение в подобна ситуация. Той се облегна изцяло на Божията мъдрост и отсъди точната присъда. Възклицанието на наблюдаващия го народ разкри истинския източник на Соломоновата мъдрост. “И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие” (3 Царе 3:28).

Втората група са ДАРБИТЕ НА СИЛА. В тази група спадат дарбите на вяра, изцеление и вършене на чудеса. Тези дарби се характеризират със своя динамизъм. Например дарбата на вяра е проявяване на необикновена вяра, за да се извършват подвизи в живота на църквата и нейните членове. Мойсей прояви този вид вяра, когато преведе израилтяните през Червено море в лицето на очевидно непреодолими трудности. Давид приложи този вид вяра, когато се изправи срещу Голиат. Павел приложи този вид вяра, когато каза: “За това господа, бъдете бодри, защото вярвам в Бога …” (Деяния 27:1-40). И другите две дарби от тази група – изцерения, вършене на чудеса са подобни.

Третата група се състои от дарбите на пророчество, разни езици и тълкуване на езици. Може да се забележи, че тези дарби са свързани с “вдъхновение” и затова те се наричат ДАРБИ НА ВДЪХНОВЕНИЕ. Също тези дарби се наричат и гласови дарби, понеже, при тяхното действие, се използват главно гласовите органи. Обикновено, когато тези дарби са в действие, Святият Дух вдъхновява вярващия отвътре, за да говори.




Въпрос 5: Как са групирани дарбите на Духа? Опишете, какво се включва във всяка група.


ИЗЯСНЯВАНЕ НА ДАРБИТЕ

(4 Царе 6:1-33; 3 Царе 3:23-27; Римляни 12:3-8)

Писанията изобилстват с примери за действията на духовните дарби. Тези примери са наръчник за изясняване действието на всяка една от дарбите.

Духовната дарба на говорене с мъдрост е свръхестествена проява на Божията мъдрост във време на нужда. Говоренето със знание е свръхестественото откровение на божествено знание. Знанието е суровината. Мъдростта е правилното използване на тази суровина-знание в полза на личностите, църквата, народа и семействата. Бог дава на вярващия да говори с мъдрост и да говори със знание за полза, утеха и помощ на цялото Христово тяло и в частност на наранените части от тялото.

Дарбите на мъдрост и знание са нужни и при проповядването и поучението. Служителят, който чувства дълбоката нужда да води овцете си към Небето, трябва да търси Бога за мъдрост, която се простира отвъд естествените човешки способности. Павел каза: “… като поучаваме всеки човек с пълна мъдрост” (Колосяни 1:28). Дарбата на мъдрост е различна от това, човек да е по природа надарен с мъдрост, или пък да е наследствено мъдър. Действието на дарбата на знание се състои в предоставянето на недостъпно за другите знание от Бог към вярващия, който пък от своя страна го използва за обща полза в църквата. Това не е знание, което може да се придобие с учене; то е свръхестествено.

Дарбата на разпознаване на духовете е свръхестествено проникновение в областта на духовете, за да могат те да се забележат и да се установи тяхната самоличност. Тук не се има предвид човешки подозрение или фантазии. И ние имаме примери за това в Библията. Елисей, например, видя огнените коне и колесници, понеже той разпознаваше духовете. Чрез дарбата за разпознаване на духовете Павел видя предсказвателния дух у момата, която ходеше постоянно след него. Разпознаването на духовете върви ръка за ръка с изгонването на демони.

Тези дарби на откровение са тясно свързани и се подпомагат една друга. Действията на дарбата на говорене със знание, без говоренето с мъдрост, унищожава хората на Бог и делото на служението. Когато Бог ти даде да говориш със знание, необходима ти е и дарбата да говориш с мъдрост, за да са възползва, назидава и утешава цялата църква.

Дарбата на вяра е свръхестествена изява на уверението в молитвения отговор, спуснат в сърцето на вярващият. Това е особена изява на вярата. Човекът, който има тази дарба на вяра, е онзи, върху когото е слязъл Духът на Бога и му е дал възможност да отстоява изпълнението на Божието Слово, да говори в Исусовото име и да уверява другите в изпълнението на обещанията. Дарбата на вяра е нещо по-различно от вярата в спасението. Това е вярата, която премества планини и извършва свръхестествени неща.

Изцелителната дарба е свръхестественото проявление на силата да се изцеряват болните. Има множество прояви на изцелителната дарба в Библията. В девета глава на Деяния Петър каза “Ананий, Исус Христос те изцерява. Стани, оправи леглото си” (Деяния 9:34). Това е действието на изцелителната дарба.

Дарбата да се вършат велики дела е свръхестествената сила за мощни чудеса. Тези чудеса могат да включват възкресяване на мъртви, чудотворни промени на обстоятелствата, снабдяване по необикновен начин, мигновено или публично изцеряване. Изцеряването на Нееман е чудо. Разделянето на Червено море е друго чудо.

Пророчеството е свръхестествено изказване, използвайки местния говорим език. Действията на дарбата да се пророкува е лишена от шумната атмосфера и екстаз, наблюдавани в “молитвените домове”. Дарбата е, за да е от полза за цялата църква. Павел каза:


А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата” (1 Коринтяни 14:3-4)
Тук виждаме истинския характер на пророкуването. То е вдъхновено, помазано изказване в събранието, което назидава, утешава и увещава братята и сестрите. Пророкуването превъзхожда говореното на езици, понеже назидава църквата. Пророчеството не идва в следствие на обезумял, див екстаз. В Библията имаме примери.
И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците” (Деяния 21:10-11)

Това е дарбата да се пророкува в действие.




Въпрос 6: Кое е по-важно за изграждането на църквата, пророкуването или говоренето на езици и защо?

Дарбата някой да говори разни езици се изразява в изказвания на разни видове езици, непознати на говорещия или молещия се. Ранните вярващи говореха и се молеха на разни езици. Павел каза “аз говоря езици повече от всички ви” (1 Коринтяни 14:18). Този, който говори на разни езици, изказва дълбоките неща на Духа.

Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни” (1 Коринтяни 14:2)
ПОСВЕЩЕНИЕ ЗАРАДИ ДАРБИТЕ

(4 Царе 2:1-15; Деяния 1:13-14; 1 Коринтяни 12:31; 1 Коринтяни 14:1-2)

Недисциплинираното ставане и говорене на разни езици, докато се проповядва Божието Слово е небиблейско. То не е белег за духовност. То е доказателство за духовно лицемерие и плътски ум. В Божия дом се изисква ред и дисциплина.

Много християни искат духовните дарби, както децата искат играчки за игра. Те нямат никакъв задълбочен мотив за това. Други смятат да “купят Божия дар с пари” и да го използват за лични цели. Симон е представител на този вид хора.
А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога” (Деяния 8:18-21)
Духовните дарби не се намират във вакуума. Ти трябва да си спасен, отделен, осветен, изпълнен с Духа и посветен. Ти трябва с усърдие да използваш онова, което вече имаш – “помагане, милосърдие, ходатайство, даване, увещаване” (Римляни 12:6-8).

Бог е методичен Бог. Той няма да ти даде прекалено много наведнъж. Това, което правиш с дарбите и талантите, които в момента имаш, определя дали Бог ще ти даде още повече. Посвещението не означава само обещание за бъдещо послушание. То включва пълно предаване на Божията открита воля днес.




Въпрос 7: Какво е нужно за да получим и да започнем да проявяваме духовни дарби?


ПОТВЪРЖДЕНИЕ ПОСРЕДСТВОМ ДАРБИТЕ

Правилната употреба на духовните дарби, водена от Духа, демонстрира силата на Бог сред хората и потвърждава проповядването на благовестието. Безпрецедентните действия на дарбите на Духа в служението на Исус потвърждаваха Неговите заявления. Той смело разобличи хората, казвайки “…ако не вярвате мене, вярвайте делата, за да познаете и повярвате, че Отец е в мене и аз в Отца” (Йоан 10:38).

Учениците започнаха служението си като “излязоха и проповядваха навсякъде. И Господ и съдействаше като потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха” (Марк 16:20). Това е потвърждението, което имаме посредством дарбите. Святият Дух описа как Бог потвърждаваше служението на ранната църква посредством дарбите.
...като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?” (Евреи 2:4)

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






1 Солунци

2 Солунци

..

1 Тимотей



..

..

..



4-5

1-2


3

1

2



3

4








Еремия

..

..



..

..

..



..

31

32

33



34

35

36



37












Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница