А л г о р и т ъ м за поведение в лечебно заведение за болнична помощ при случай, съмнителен за грип

● остро начало;

● фебрилитет;

● суха кашлица;

● мускулни болки.
3. След оценка на обективното състояние на болния и тежестта на заболяването лекарят може да предостави антивирусен препарат за домашно лечение, като даде указания за:

• 
  спазване на т. н. “респираторен етикет” - при кашляне и кихане да се закрива устата с ръка и кърпа, която след това да се изхвърли в кошче за отпадъци; да се избягва докосването с ръце на очите, носа и уст
  
• 
  спазване на лична хигиена и често миене на ръцете с вода и сапун;
  
• 
  носене на маска от болния и обслужващите го лица; маската следва да се сменя на всеки 3-4 часа;
  
• 
  изолация на болния при възможност в отделна стая, спазване на постелен режим, щадяща диета, почивка
  
• 
  насочване на пациента към ОПЛ за осъществяване на медицинско наблюдение.
  

При необходимост се извършва консултация с инфекционист.

4. Началник-отделенията, посочени в т. I, контролират правилното предоставяне на антивирусните препарати за домашно лечение на пациентите (срещу подпис на пациента). Определят лице, което отговаря за приемане на препаратите в отделението и за изготвяне на ежеседмична справка за изразходваните и налични количества.
5. Лекарят насочва за хоспитализация болните с тежка клинична картина на грип към инфекциозно отделение.

При наличие на усложнения (пневмония и др.) насочва пациента към подходящото отделение съобразно вида на усложнението.

Лицата, които са изложени на най-висок риск от усложнения са:

• 
  Деца под две годишна възраст;
  
• 
  Лица над 65 години;
  
• 
  Бременни жени;
  
• 
  Лица с определени хронични заболявания - хронични белодробни (включително астма), сърдечносъдови (с изключение на хипертония), бъбречни, чернодробни, хематологични или метаболитни (включително диабет);
  
• 
  Имуносупресирани, включително поради прилагане на медикаменти или носителство на ХИВ;
  
• 
  Болни от заболявания, компрометиращи респираторните функции;
  
• 
  Пациенти с висока степен на затлъстяване и придружаващи заболявания, които водят до риск от усложнения при грип.
  

1. Началник-отделението осигурява условия за изолация на болния и спазване на противоепидемичния режим в отделението.

2. Потвърждаването на диагноза „Грип” се извършва с вирусологично изследване (Приложение № 2).

3. Началник-отделението контролира правилното използване на антивирусните препарати за стационарно лечение на пациентите, съгласно указанията на МЗ и по преценка на лекуващия лекар.

4. Началник-отделението определя лице, което отговаря за приемане на препаратите в отделението и изготвяне на ежеседмична справка за изразходваните и налични количества.
III. В лечебното заведение за болнична помощ при обслужване на пациенти, съмнителни за грип се съблюдават следните противоепидемични изисквания:

● използване на лични предпазни средства (маски, престилки, ръкавици) при обслужване на пациентите;

● извършване на хигиенна дезинфекция на ръцете след манипулации, прегледи, сваляне на ЛПС и пр.;

● изхвърляне на всички използвани консумативи (кърпички за еднократна употреба, маски и пр.) в съдовете за опасни болнични отпадъци;

● провеждане на стриктна текуща дезинфекция във всички помещения;

● редовно проветряване на кабинета;

-Изолиране на грипен вирус

-Доказване на специфичен антитяло-отговор към грипп А или В в серума
Класификация на случаите
Възможен: Случай с типична клинична картина и наличие на епидемична връзка
Потвърден: Случай с типична клинична картина, който е лабораторно потвърден.
Приложение №2
ВЗЕМАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ И ТРАНСПОРТИРАНЕ НА МАТЕРИАЛИ ОТ БОЛНИ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ГРИП
Пробите за вирусологична диагностика на грипп са назофарингеални секрети. Те се вземат от пациенти със симптоми на грипоподобно заболяване в острия стадий на заболяването /от 1-5 дни от началото му/ или от контактни на болния със симптоми на респираторно заболяване в рамките на 7 дни от контакта.

Вземане на назофарингеален секрет. Секретът се взема с два тампона - по един за фарингеалния и за носния секрет. С първия тампон се взема материал последователно от двата носни хода, а с втория – от фаринкса. В едната ноздра, паралелно на небцето, се вкарва сух памучен или полиетиленов тампон и се оставя за няколко секунди, след което се изважда с въртеливо движение и притискане към стената на носния ход. С един и същи тампон може да се вземе секрет и от двете ноздри. След манипулацията тампонът се поставя в стерилна епруветка, с 1-2 ml транспортна среда, съдържаща антибиотици. Сливиците и задната страна на фаринкса се обтриват енергично с друг тампон, след което той се поставя в друга епруветка с не-повече от 1-2 ml транспортна среда. Транспортната среда, в което се поставят пробите за вирусологично изследване най-често представлява физиологичен разтвор с pH 7,4 или разтвор на Хенкс. В последно време за вирусологична диагностика са налични специални фирмени транспортни среди, съдържащи триптозо-фосфатен бульон, захарозо-фосфатен бульон или клетъчно-културална среда.

Взетите материали за вирусологично изследване е необходимо да се съхраняват на + 4^о С до пристигането в лабораторията за изследване, за възможно най-кратък срок. Транспортирането им се извършва в термос или хладилна чанта. В противен случай те се замразяват на или под - 70^о С. Пробите не трябва да се съхраняват или транспортират в сух лед (СО₂) без да са изолирани в стъклен съд или двойна полиетиленова торбичка, тъй като СО₂ може да инактивира вируса, ако получи достъп до пробата.