А н а л и з на данните от проведено анкетно проучване сред пушачите на територията на Община град Добрич във връзка с тяхната мотивираност да се откажат от никотиновата зависимост



Дата16.10.2018
Размер201 Kb.
#90032

РИОКОЗ-ДОБРИЧ

ДИРЕКЦИЯ “ООЗ”





А Н А Л И З

на данните от проведено анкетно проучване сред пушачите на територията на Община град Добрич във връзка с тяхната мотивираност да се откажат от никотиновата зависимост.

Проведеното през месец октомври 2007 година проучване на нагласите и начинът на мислене на устойчиво пушещите пълнолетни граждани на град Добрич има за цел да установи възможностите за подобряване на мотивацията на пушачите да ограничат или се откажат от този опасен за здравето им навик.

В проведеното изследване участват 326 граждани на Добрич на възраст от 19 до 65 години. В обхвата му попадат 256 жени и 70 мъже (фигура 1), като 86,8% от тях са работещи, 10,7% учат, 2,2% са безработни, а 0,3% пенсионери (фигура 2).

Фигура 1




Фигура 2


На въпроса “От колко време пушите?”, 61% от изследваните посочват, че пушат никотинови цигари повече от 10 години. Други 18,7% подчертават, че пушат от 5 до 10 години, което е също продължителен срок. Само малко повече от 5% пушат отскоро, от една година (фигура 5). Това разпределение потвърждава, че в центъра на проучването наистина са попаднали преобладаващ дял от пълнолетни граждани с устойчиво, рисково поведение, свързано с пушенето на цигари.

Данните за редовността/честотата на пушенето разкриват и потвърждават тревожни тенденции: ако 83,4% всеки ден пушат, то 9,8% пушат поне през ден (фигура 4). Относителния дял на мъжете, които пушат редовно, е малко по-висок от този на жените с такъв тип поведение. Най-типично за мъжете пушачи е да пушат е около 20 цигари на ден, докато за почти половината от жените /48,4%/ е характерно да пушат до 10 цигари на ден. Всеки пети от изследваните мъже пуши от 21 до 30 цигари. Същевременно други 40% от изследваните жени –пушачки, като по-голямата част от мъжете пушат около 20 цигари. Има и една високо рискова категория лица: 8,6% от мъжете и 3,1% от жените които пушат всекидневно повече от 30 цигари (фигура 3).

Фигура 3


Фигура 4



Фигура 5



От всички анкетирани 48,5% споделят, че не са имали в последните 12 месеца някой от следните симптоми: затруднено дишане при физическо усилие; болки зад гръдната кост или продължителна кашлица сутрин. Противоположно на тях 36,5% са имали проблеми с дишането при бягане или изкачване на стълби, за 16% е характерна сутрешна кашлица, а 8% са чувствали силна болка зад гръдната кост. Тези три типа симптоми и респективно оплаквания са характерни и за двата пола. Същевременно се

установява следната специфика: докато относителния дял на жените, които имат затруднено дишане при физическо усилие е по-висок от съответния на мъжете и достига 39,8%, то за 25% от устойчиво пушещите мъже е характерна сутрешната продължителна кашлица, като този проблем се среща в тази изследвана група жени два пъти по-рядко.

Проучването установи, че на лица от изследваната група пушачи във времето са поставяни и следните диагнози:



  • Високо кръвно налягане – на 19,9%

  • Диабет – на 2,5%

  • Сърдечна недостатъчност – на 3,4%

  • Хроничен бронхит – на 7,7%

  • Астма – на 2,1%

  • Гастрит – на 10,4%

Малко повече от 60% подчертават, че не са им поставяни нито една от посочените диагнози.


Една част от изследваните /общо 47%/ подчертават, че имат някои трудности при общуването си с хората поради това, че пушат, докато 53% са на противоположното мнение. Сред тези, които подчертават, че имат проблеми в общуването, поради пушенето, най-често се посочват: проблеми на местоработата; конфликти с родителите им непушачи и трудности в общуването в компания на непушачи. Сред тези, които говорят за проблеми с хората във връзка с пушенето на цигари навсякъде освен на работното място относителния дял на жените е по-висок от този на мъжете. На работното място смятат, че имат сериозни проблеми в общуването 18,6% от мъжете и “само” 14,5% от жените от изследваната група пушачи.

Най-често на въпроса “ЗАЩО ПУША?”, изследваните посочват “навик”, като това мнение се изразява от 57% от мъжете и 51,2% от жените или средно 52,5% от всички, чието мнение е проучено. Други 20,9% подчертават, че пушат, защото това им носи преди всичко удоволствие, а за 17,2% пушенето на цигари е “страст” (фигура 6). Мотиви, като: всички пушат; така съм независим; по-добре се чувствам в компания и пуша, защото и родителите ми пушат, нямат основен характер в изследваната съвкупност граждани.


Фигура 6



Като се търси решаващият мотив за да се направи опит за отказване на цигарите, се провокират респондентите да разсъждават върху тази възможност. Преобладаващата част от изследваните /55,5%/ определят за такова основание наличието на ясен здравословен проблем. Друго важно основание е наличието на финансови затруднения – мнение споделяно от 20,6% от обхванатата в проучването група. Макар и в силно ограничени статистически категории “проблемите в общуването с хората” и “конфликти с партньор-непушач” също са посочени като водещ мотив. Интересно, че нито един мъж и само 2,5% от жените виждат като такова основание бъдещи изисквания на работодателят им (фигура 7).

Фигура 7

Заявяват готовност да направят веднага опит за спиране на пушенето, в категорична форма 44,5%, докато напълно отхвърлят тази възможност 18,4%. Малко повече от една трета – 35,9% посочват, че се колебаят, с което по скоро подчертават лисата си на готовност (фигура 8). Относителния дял на мъжете, които категорично не са готови да направят сега такъв опит е с 8% по-висок от делът на жените с подобно мнение.

Фигура 8

Не виждат потребност от помощ в тази посока 54,3% от мъжете и 58,2% от жените, а други 30% от мъжете и 21,5% от жените не са напълно сигурни дали се нуждаят от такава помощ. Това доказва още веднъж, че осъзнаването на потребността от отказ от тютюнопушене не е формирана готовност, за полагане на усилия да се откажат цигарите. На друго становище са 11,4% от анкетираните мъже и 10,9% от анкетираните жени които преценяват, че ще бъде добре да получат консултативна помощ, докато 8,6% от мъжете и 8,2% от жените дори медицинска (фигура 9).

Събраните и анализирани данни показват, че за 66,2% не е проблем къде да потърсят помощ и подкрепа за отказване от тютюнопушенето, ако преценят, че са готови за това. Всеки четвърти обаче споделя, че няма представа къде може да потърси подкрепа. Останалите 8% просто пропускат да отговорят на този въпрос, с което по-скоро предпочитат да не се ангажират с конкретно мнение.

Фигура 9




Основни изводи:

  1. Данните от това проучване потвърждават, че тютюнопушенето е устойчив вреден за здравето навик, който за сега не е обект на сериозна критична преоценка.




  1. Пушенето на 20 и повече цигари е по характерно за мъжете пушачи, но същевременно около 40% от жените пушат по 20 цигари всекидневно.




  1. Като основни причини за пушене на цигари се посочват: навик; удоволствие и страст.




  1. Само наличието на здравен проблем се определя, като основен мотив, което може да доведе по-голямата част от пушачите, до готовност за прекратяване на пушенето.



  1. Делът на хората от обхванатите от проучването в град Добрич заявяващи готовност да направят опит е относително висок в изследваната съвкупност - 44%, но същевременно само 19,3% биха искали да получат конкретна помощ.




  1. За огромното мнозинство проблемът не е толкова недостиг на информация относно възможностите да се получи конкретна помощ, а това, че не свързват помощта с шанса да прекратят решително пушенето на цигари.




  1. Данните не дават основание за наличие на промяна на доминиращите нагласи сред пушещите добричлии.

Изготвили: Илиян Илиев - ст. експерт, Дирекция “ООЗ”

Дона Георгиева - мл. експерт, Дирекция “ООЗ”


Анализ-тютюнопушене





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница