А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

15 - ЛЮБОВ И МИЛОСЪРДИЕ

«Благочестивият се изгуби от страната.»

(Михей 7:2)
Какво е милосърдие? Това е милото сърце, което се проявява в дела и подвизи на любовта.

Милосърдие - това е любов в действие. Във всички случаи то е полезно за хората оказали се в някаква беда.

Такова е естеството на любовта - «любовта е милостива».

Според думите на Христа всяко добро дело е милосърдие; да дадеш чаша вода на жадния, да покажеш на загубения пътя, да погледнеш печалното лице на страдалеца и да му се усмихнеш, всичко това е милосърдие.

Милосърдието е едно от най-добрите украшения на християнския живот, но не материални украшения, а духовни, които украсяват християнина постоянно. То се проявява в израза на лицето, милия поглед, приятната усмивка, нежните думи, искрени чувства, оказана помощ и жертвено служение.

Милосърдието охотно и с радост откликва на призивните стенания на страдащите, то смело бърза към тъмнината на злото, неверието и безбожието, бърза към седящия «в мрачната сянка» с ярък факел на човеколюбие.

Доброто сърце винаги е отзивчиво, щедро и самоотвержено. То не щади нито време, нито пари, нито здраве, нито самия себе си. За спасяването на близкия, без да се замисля, рискува живота си.

Срещайки се лице в лице с нуждаещия се милосърдието действа веднага, без отлагане, спомняйки си думите на Св. Писание: "Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, когато ти дава ръката да им го направиш. Не казвай на ближния си, иди върни се пак и ще ти дам утре, когато имаш при себе си това, което му се пада." (Притчи 3:27-28)

Милосърдието не само е плод на Св. Дух, но е един от божествените атрибути: "Защото Господ е много жалостив и милостив." (Яков 5:11)

Милосърдието е една от характерните черти н новородения християнин. Божията любов, ако тя действително е «изляна в сърцата ни чрез Святия Дух", непременно ще ни поведе към нещастните и ще прояви милост.

Милосърдието е полезно не само за този към когото се проявява, но и за този, който го проявява. Милосърдието прави сърцето на милостивия блажено, щастливо. Защото така е казано: "Човек милостив твори добро на своята си душа...Който е милостив към бедния той е блажен." Затова Господа ни призовава към милосърдие като казва: "Бъдете милостиви, както вашия Отец е милостив." (Притчи 11, и Лука 6 гл.)

Милосърдието е ръката на любовта, която ние трябва да ползваме постоянно и неуморно. Бог казва: "Всичко каквото твоята ръка може да стори, стори го...Отваряй ръката си на сиромасите, да, простирай ръцете си към немотните." (Еклесиаст 9 гл. Притчи 31:20)

С голямо прискърбие трябва да отбележим, че по много причини на мнозина християни "ръката на милосърдието" бездействува. На едни тази ръка е изсъхнала и не е на своето място, на други е парализирана, ампутирана, атрофирана.

Христос веднъж е срещнал такъв човек в синагогата, където е отишъл да поучава. Ръката е орган на осезанието, но ако тя е суха тя нищо не чувствува, нищо не може да хване. В този смисъл тя може да ни послужи като символ на духовното безчувствие.

Нека отбележим, не двете ръце, а само едната дясна ръка била изгубена, дясната, най-нужната, най-способната излязла от строя. Ръката предназначена за полезно незаменимо служение за себе си и за другите, сега бездейства.

Ръката на нещастника, както виждаме тука, не е била ампутирана, тя изсъхнала и висяла надолу заедно с десния ръкав. Ще кажете: «Каква печална картина?» Картината става още по-печална и трагична, когато духовната ръка на християнина става суха, безчувствена и безразлична към нуждаещите се хора.

Какво жалко зрелище! Всичко на човека е нормално, освен сухата ръка, която не е по силите му да протегне не само с цел за милосърдие, но даже за обикновено приятелско приветствие. «Прощавайте, не ми е възможно на всички да помогна!» - изпяват обикновено хората със изсъхнали ръце и затова на никой не помагат.

Някой индийски факири в знак на някакъв обрек към своя бог, повдигат ръцете си нагоре и ги държат в това състояние дотогава докато се схванат и не могат да се спуснат надолу. Лишени от движение нашите "ръце на милосърдие", го привеждат до духовна атрофия.

Прочее как да се избавим от такава духовна грозота.

Христос заповяда на парализирания: "Простри ръката си." Тази заповед се отнася за всички духовно парализирани ръце. Протегни твоите ръце към своя Бог. Простри ръката си със сълзи на покаяние. Протегни я за помилване и рождение от свише, протегни я за дара на Светия Дух, за любов и всяко милосърдие и ти ще можеш да протегнеш ръката на милосърдието на всички страдащи.

Ние говорим за милосърдие и благотворителност в личния живот, но не по-малко сухи се оказват ръцете на нашата общественост.

Концерти, лекции, вечери с благотворителна цел събират достатъчно крупни суми, но какво остава след покриване на всички разходи за тяхното устройване? Н. В. Гогол е писал: «Така се случва щото голяма част от помощта като някаква течност носена на ръце се разплисква по пътя преди да се донесе и нуждаещите виждат само суха ръка, в която няма нищо." Удивително е, че понякога хората се стараят да показват милосърдие по разни свои съображения и лъжливи мотиви. Един желае с "добри дела" да заслужи за себе си спасение, други с гордост се стараят да създадат репутация на благотворител и т.н. Какво заблуждение! Словото Божие не дава утешение за такива хора, като казва: "Ако раздам целия си имот и тялото си на изгаряне, а любов нямам, за мен от това няма никаква полза."

Словото Божие казва: "Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците... "А ти когато правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти...който проси от тебе, дай му, който иска назаем не му отказвай...правете добро на тези, които ви ненавиждат."

Внимавайте как помагате! Можеш да помогнеш охотно на просяка, но ще бъде ли задоволително ако дадеш както се казва: "По чашка чай", когато бедния се нуждае да плати наема за квартирата или нещо подобно.

Тука ние говорим за несъвършените форми на светската благотворителност. Но справедливостта изисква да добавим, че "по причина на умножаването на беззаконието любовта на мнозина ще охладнее". Охладеното сърце, с отсъствието на любов и сухи ръце, такова е състоянието на много съвременни християни. Страшно е да помислим, че ще доживеем до онова скръбно време, за което пророк Михей казва: "Благочестивия се изгуби от страната."

В света и в Църквата има много протегнати ръце ожидащи физическа помощ, материална и духовна, но какво получават те? Често протегнатите ръце висят във въздуха, даже по-лошо, получават "вместо риба, змия". Нека си спомним стихотворението на М. Ю. Лермонтов:

Стоял просяк за подаяние.

Бедняк, изсъхнал, едва живеещ

От глад, жажда и страдание.

Парче хляб само попросил,

В погледа му се вижда жива мъка,

Но някой си камък поставил

В протегнатата му десница.

В тази притча ние виждаме три действуващи лица, трима приятели: Единия дошъл от път, другия не е предвидил това и нямал нищо да му предложи за ядене, третия имал всичко и не е желаел да стане и да даде на приятеля си.

Първият приятел е в чужд дом, втория под чужд прозорец, третият на леглото в своя дом.

Първият приятел, който пристигнал неочаквано, обобщава блуждаещия грешник, човекът, който се нуждае от духовен хляб. Той се отбил от пътя... от какъв път? Словото Божие отговаря: «Всички ние блуждаехме като овце, всеки се върна в своя си път." Пренебрегвайки Божия път, правия път, святия, тесния, трънения, всеки от нас се подвизава в собствен път.

Случайно се отбил при приятеля си, неочаквано, както понякога хората попадат на богослужение, където се проповядва Словото Божие.

Отбил се в полунощ...Тази полунощ можем да сравним с духовното банкрутиране в своя личен живот и трябвало да помисли за вечността. Тази полунощ може да бъде днешното състояние на света. Хората започват духовно да разбират и се убеждават в това, че състоянието на света е полунощ.

Втория приятел, който е приел закъснелия, характеризира състоянието на сърцето на духовния християнин. Вратата на неговото сърце винаги са отворени за нуждаещия се, даже и в полунощ. Той не се отклонява да помогне на странника даже под какъвто и да е предлог, настанил закъснелия от път, той бърза към съседа и проси: дай ми назаем, аз ще ти го върна изобилно. При това той проявява поразително знание за нуждите на другите. Той иска назаем три хляба: «Не само с хляб ще живее човек.» Той се нуждае от хляб за тялото, душата и духа: «Аз съм хляба на живота.»

Третият приятел характеризира духовното състояние на плътския вярващ, състояние на духовна летаргия. Христос заповядва: «Идете по целия свят», но тази заповед не се отнася за този, който е на леглото си.

Състоянието на егоизъм: «Аз и мойте деца...» Аз и те - в тези два кръга се ограничават неговите грижи и отговорността му се изчерпва.

Състояние на затвореност: «...вратата е вече заключена."

Състояние на духовно отслабване: «...не мога да стана.»

Състояние на безчувственост: «... не мога да дам.»

И накрая странна молба: «Не ме безпокой.»

Тази своего рода молитва ни се случва да я чуваме едва ли не ежедневно. «Не ме безпокой с твоите духовни въпроси, събрания, беседи, литература, с Библията», молят невярващите хора.

«Не ме безпокой с някакви църковни задължения, отговорни духовни служения, събирания на пари за разни въпиющи нужди на делото Божие», ни молят "християните».

В тези последни времена сърцата на някои дотолкова са закоравели, щото ако сам Христос ги посети и каже: «Ето стоя на вратата и хлопам...» то тогава те биха отговорили отвътре: "Не ме безпокой, вратата е вече заключена и децата са вече на леглото, не мога да стана да ти отворя.»

Колко е жалко, че някои християни не са готови и не очакват Второто пришествие на Христа и са забравили, че «в полунощ се нададе вик: «Младоженецът иде! Излезте да Го посрещнете!»

Словото Божие призовава: «Стани ти, който спиш и възкръсни от мъртвите за да те освети Христос." Събуди се, приеми от Христа новия поток от сила, нова пълнота на любов и милосърдие, самоотвержено обичай и проявявай милост, докато Той дойде.

Нашата безсмъртна душа трябва да бъде магнитната стрелка, постоянно устремена към небесния полюс. Тази стрелка може да излезе от равновесие, мигновено да се отклони надясно или наляво, но пак отново да се отправи към Божията любов, към източника на всяко милосърдие и състрадание.

В деня на Страшния Съд вечната участ на човека ще се определи от неговото отношение към хората, което безпогрешно определя неговия характер. Милосърдието към страдащите ще се окаже потвърждение на факта: обитава ли Божията любов в сърцето на човека или я е нямало. Било ли е проявеното милосърдие към хората, плод на Св. Дух или резултат от плътски мотиви и съображения.

И така милосърдието и състраданието към хората е поставено в основата на Божественото правосъдие. Ние сме навикнали да класифицираме човечеството на народи, класи, партии, организации и групи. Христос обаче ги разделя в Страшния съд само на две групи: на праведни и нечестиви, на имащи Св. Дух и тези, които Го нямат, тези които проявяват в себе си Христовата любов и тези които не я проявяват.

«И ще се съберат пред Него всичките народи и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите.» Тука на земята всички хора са на едно място. Там Той ще отдели плявата от пшеницата. От думите на Христа праведните ще бъдат удивени, като чуят затова, че те са вършели за Него нещо важно: «...кога Те видяхме гладен и Те нахранихме или жаден и Те напоихме? И кога Те видяхме странник и Те прибрахме или гол и Те облякохме..." Проявяването на състрадание и любов към нещастните те смятали за нещо толкова обикновено и естествено, че дори не са си спомнили. Любовта не помни извършеното добро и не пресмята своите дела подвизи и жертви. На нея й се струва, че тя нищо не е успяла да извърши или е извършила не така както трябва.

Нечестивите напротив ще бъдат крайно поразени от това, че Христос ги счита като "нищо не извършили" за Него. Те с учудване питат: "Кога не сме Ти послужили? Как можа да се случи така, че Ти да не забележиш нашето постоянно служение? Нали ние през целия си живот сме се старали да бъдем честни, акуратни и съблюдавахме празниците, пости и обреди...били сме щедри към бедните, не сме пропускали тържествени служби и т.н.

Особено трудно ще преживеят своето разочарование тези, които са вършили някакво духовно служение и в своите очи са били "велики" хора: Мнозина ще кажат в онзи ден: "Господи, Господи! Не в Твое ли име ние пророкувахме? Не в Твое ли име бесове изгонвахме? Не в Твое ли име много чудеса извършихме? И казвам ви "Аз никога не съм ви познавал, идете си от Мене вие които вършихте беззаконие." (Матей 7 гл.) "Аз никога не съм ви познавал", никога не съм ви видял сред хората, които са се покайвали за греховете си, скърбящи и съкрушени за допуснатите грехове, жадуващи за помилване, за Святия Дух и обновяване. Вие много сте извършили, но не това, което на Мене е угодно. Вие сте проявили голяма активност, но без любов и милосърдие.

Апостол Павел пише: "Ако има пророческа дарба и зная всичките тайни и имам всякакво знание и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам нищо не съм." (1 Коринтяни 13 гл.)

Изключително важно е да добавим, че този принцип за съда, който Христос използва е изключен от всички религии в света. Всички други религии обикновено учат, че Бог ще осъди и накаже само тези, които са били ужасни злодеи, безбожници, недостойни хора, но ако ти попаднеш в тяхната категория, няма защо да се боиш. Христос ще съди хората не само за това зло което са вършили, но и за доброто, което те не са извършили.

"...Понеже не сте направили това ни на един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили."-казва Христос на осъдените.

В Царството Божие -- вечното Царство на любовта ще влязат тези, в чиито сърца цари любов Божия и милосърдието Христово.

Такъв е законът на съвършенството, закона на любовта. Този, който е неспособен да прояви милосърдие към другите, сам той не заслужава милост. "И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот." (Матей 25 гл.)

Такова е Божественото правосъдие.