А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

2 - БОЖИЯТА ЛЮБОВ

«Любовта Божия е тайна; от

всички тайни най-велика

и единствения ключ на

всички тайни.»
Четиристотин години преди рождението на Христа, гръцкия философ Платон разсъждавал така: «Ако във вселената има само един Бог, тогава за какво мисли този Бог? Защото ако този Бог, е разумно същество, Той е длъжен да мисли за нещо и ако е единствен Бог, тогава кого люби Той? За да бъде щастлив Бог, Той трябва да обича някой...»

Тези логически разсъждения на Платон са го довели до правилно умозаключение по въпроси, на които той не е дал правилни отговори.

Но уви! Платон не е бил изключение от общото правило на въпроса кой е Бог? За какво Бог мисли? Кого Бог люби? Няма отговор нито за мъдреците от дълбока древност, нито за съвременните философи. «Защото кой е познал ума Господен? Светът с мъдростта си не позна Бога. Защото ако биха познали Бога, тогава не биха разпнали Господа на славата. »

Авторитетни отговори на всички наши въпроси, дошли до нас като «откровение от свише», са дошли заедно с явлението в света на Божия Син, Исуса Христа, въплътения Бог на любовта. «Защото Божия Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог.»(1 Йоан. 5:20) Чрез Исуса Христа ние разбираме, че Бог «е един, но в три лица», че Бог люби Своя единороден Син и Сина люби Своя Небесен Отец; че тази тяхна божествена съвършена любов е винаги единна и силна, че нейното постоянно проявление се изразява чрез третото лице на Светата Троица - Святия Дух.

Но разглеждайки въпроса за триединството Божие, ние смирено съзнаваме, че тайната на триединството ще бъде винаги тайна. Ние можем благоговейно да изказваме нашите мисли, но да не превръщаме своите предположения в християнска догма.

Числото три - състоящо се от начало, среда и край е символ на съвършенство. В него ние виждаме пълнотата на Божията любов; нейното безначално битие, нейното непрекъснато продължение, нейното безкрайно и абсолютно завършване в безкрайния кръг на вечността.

Световната литература на всички векове и народи, съдържа в себе си голямо количество поразителни мъдрости и дълбоки истини, но от всички тези истини най-голямата се намира в Библията. Необходимо е да кажем нещо повече: от всички истини, Библията съдържа най-великите. Изумителна и прекрасна е истината изразена в три думи: «БОГ Е ЛЮБОВ.»

Най-добрите умове на човечеството посветили своя живот на богопознаване и търсене на Бога, не са дошли до такова безподобно определение. В Сократ, Платон, Аристотел, Сенека, Марк Аврелий, Буда и др. няма ни най-малък намек на това, че Бог е любов.

Не трябва да спорим за това, че някои от споменатите лица често споменават за любовта, но не любовта като «агапе», но като «ерос» и «филия».

Ето защо на въпроса: «Кой е Бог?», само християнството дава ясен, прям и изчерпателен отговор: «Бог е любов.»

На въпроса, защо Бог люби?, има само един правилен отговор: защото любовта е Негова Божествена същност. Бог не може да не люби. Любовта е Негово Божествено естество.

«БОГ Е ЛЮБОВ.» Тези три думи в Святото Писание са най-скъпи, които някога са излизали от устата на човеци, включително и тези, които са били движени от Святия Дух.

Може с увереност да се каже, че когато всички други истини изчезнат от световния хоризонт, тези три думи, като слънце на Божественото откровение ще сияят вечно. Тези чудесни думи са едни от силните доказателства за боговдъхновенноста на Св. Писание. На въпроса: Кого люби Бог? Словото Божие ни отговаря в следващата глава.

3 - ЛЮБОВТА НА БОГА КЪМ ЧОВЕКА

«Любовта е широка като море, да я сместят

не могат жизнените брегове.»
Любовта е легнала в основата на всемира. Библията твърди, че вселената е произлязла в резултат не на някакви физически закони, но се появила като следствие на Божията любов. Любовта не живее за себе си, а за други. Чрез силата на този духовен, появяването на света естествено е било продиктувано от безподобната Божия любов към Своя Единороден Син. «Защото за Него бе създадено всичко, което е на небето и на земята, всичко от Него и за Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко за Него съществува.» (Колосяни 1 гл.)

Той е Бог на любовта, «когато още нямаше нито земя, нито поле, нито първия прах (атомите) на вселената,... каза и стана, заповяда и затвърди се.»

Ето, Той е Бог на любовта. «В началото Ти, Господи си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце, те ще погинат, а Ти ще пребъдеш. Да, те всички ще овехтеят като дреха и като одежда ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.» (Притчи 8 гл., Псалм 32, Евреи 1 гл.)

Тази Божия любов е залегнала в основата на създаването на човека. Бог създаде нас по Своя инициатива, самостоятелно, без нашата воля и участие. Той ни създаде от земната пръст, но вложи в нас това, което ни отличава от всички безсловесни същества на земята, с глас и членоразделна реч.

Говора е безценен дар; едно от средствата, които разкриват личността и изразяващ любовта. Достатъчно е да разговаряме с човека и след това да определим и неговия характер. Ние се конкретизираме за даден човек по неговите думи, дали е кротък, горд, добър, лош, искрен, затворен в себе си, любезен и пр.

Великите личности живели хиляди години преди нас, познаваме по техните речи, отделни фрази и делата им, които е запазила нашата Библия и безпристрастната история. По това ние съдим за вярата на Авраам, сърцето на Давид, мъдростта на Сократ, волята на Юлий Цезар, красноречието на Цицерон, жестокостта на Иван Грозни и др.

Но най-главната отличителна черта на човека, показва това, че Бог го е създал «по Негов образ и подобие». Ако Бог не беше Бог на любовта, ние не бихме имали представа, нито за Неговия образ (характер), нито за Неговото подобие (вечното битие). Грехопадението е лишило човека от «образа Божий» - човек е престанал да бъде невинен, свят, но той не се лишил от «подобието» - не е престанал да бъде вечен.

Ако Бог би пожелал да ни открие Своята любов и да ни каже, че Той ни обича, би трябвало да се възползува от човешката реч, сърце и разум. В действителност и така е постъпил. Чрез страниците на овехтялата Библия Бог ни е открил, каква е Неговата Божествена същност и колко ни обича.

Ние не познаваме по-голяма, дълбока и скъпа истина на земята, която повече би ни импонирала и по-силно би ни разположила към себе си, именно истината, че Бог на любовта безкрайно ни е възлюбил. Бог е изявил това като е пратил Своя възлюбен Син да пострада за нас на кръстна смърт.

Тука е нужно едно обяснение. Когато говорим за това, че Бог възлюби нас, ясно е, че ние имаме предвид не това, че какъв очарователен и прекрасен е човек, заслужаващ Божието благоразположение към Себе си, но за това, колко чудесен и любвеобилен е Бог.

Нито един смъртен не може да заслужи Божията любов. Напротив като порочни, осквернени същества, ние сме способни само да предизвикаме у Бога гняв и отвращение, което е достойно за порицание и осьждение.

Все пак непостижимата за нас любов Божия се прояви към нас грешниците, не за гняв и вечно осъждение, а за нашето вечно спасение. Писано е: «Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.» «Защото Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде света спасен чрез Него.» (Йоан 3:16-17) «Знаем, че целия свят лежи в лукавия, знаем още, че Божия Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинския Бог и вечен живот.» (Йоан 5 глава)

Есенцията на Божията любов, както говори Йоан: «Не е в това, че ние сме възлюбили Бога, но Той възлюби нас и е пратил Своя Син като омилостивение за греховете ни...» Бог показва Своята любов към нас в това, че Христос умря за нас, когато ние бяхме още грешници.» (1 Йоан 4 и Римляни 5 гл.)

Често невярващи хора заявяват: «В Библията има много невероятни неща.» В приведените по-горе стихове на една от тия «невероятности», ние отговаряме: всичко, което Бог върши може да е за някои невероятно, изключително и неправдоподобно, но все пак е истина. Мнимата невероятност се обяснява на тях, че Христовата любов, Божията любов, не се вместват в тесните рамки на нашия разум.

За това не е чудно, ако апостол Павел се моли: «Да познаем Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните до цялата Божия пълнота.» (Ефесяни З гл.)

В продължение на много векове Сатана внушава на лекомислените хора, че Бог е жесток, недостъпен и несправедлив, че Той е изпълнен с постоянен гняв и безпощадно наказва грешниците. И ако Той люби някого (добавя Сатана) то Той обича святите угодници, сподвижници, затворници, аскети, спасяващи се с измерително постене, поклони с молитви, суров безчовечен начин на живот, с физическо изтезание (измъчване), бягство от нормалното здраве, разумен и плодотворен живот.

Такива превратни понятия за Бога убиват у хората всяка надежда за спасение въобще, а изкуплението Христово е станало за тях безсилно и безцелно, без да има практическо приложение.

Човек прави груба грешка, когато измерва Божията любов към падналия човек със земна мярка и подхожда към нея от човешка гледна точка.

Обикновено ние обичаме човека, тогава когато той заслужава нашата любов, но достатъчно е той да се провини пред нас, тогава нашите отношения към него рязко се променят. Същото понятие за любовта хората отнасят и към Божията любов.

От ранни години родителите учат децата, че когато те вършат нещо неугодно на Бога, тогава Бог ги ненавижда и непременно ги наказва. Но Словото Божие учи съвършено обратното. То говори, че Бог ненавижда греха, който грешникът върши, но и при това, пак Бог люби грешника и желае щото той да се избави от греха. Така, че между Божията любов и нашата любов има голяма разлика.

Като говорим за Божията любов, ние сме длъжни смирено да съзнаем това, че сме далеч от нейното познание. Божията любов към човека е безграничен океан, скрито духовно съкровище, което не се подава на нашето въображение.

Нека вземем един такъв исторически случай. На времето Ермак Тимофеевич завоювал Сибир и го «поднесъл на баща си царя», но какво знаел Ермак за Сибир, за размерите, реките, езерата, лесовете, за сребърните и златните залежи и другите негови богатства и възможности?

Ако ние, макар и отчасти, желаем да разберем Божията любов, налага ни се да се спрем на Голгота и да попитаме себе си, какво е заставило Бога Отца да даде Своя Единороден Син на позор, нечовешко страдание, агония и смърт?

Само любовта Божия е, която желае никой да не погине, но всички да дойдат на покаяние. (1 Петрово З гл.)

Какво е заставило Сина Божий да бъде «причислен към злодейците?» Нищо друго освен Неговата любов, която пожела с Господните рани да се излекуваме. (Исая 53 гл.)

Три години Христос проповядвал Божията любов на Своите ученици, като я разкривал със своите думи, постъпки и характер. Завършвайки своето земно служение в паметната онази нощ в горницата на тайната вечеря, Той станал от масата, препасал престилката Си и показал на дело, че е възлюбил своите Си, които бяха в света и докрай ги възлюби. (Йоана 13 гл.)

Помислете си, каква Божествена, необятна е за нас любовта, защото Той ги възлюби докрай. Там на трапезата Христос е знаел, че Юда ще го предаде. Той е знаел, че Петър три пъти ще се отрече от Него, но Той продължавал да обича Петра с предишната любов. Той е бил уверен, че през тази нощ всички ученици ще се разпръснат, всеки в своята страна, но това не Му възпрепятства да им умие нозете.

Такава е любовта на Бога към хората. Мнозина не допускат даже в мисълта си за възможността подобна любов да се прояви към тях лично. Когато те четат, че «целия свят лежи в лукавия», те разбират това и го вярват, но когато четат, че "Бог възлюби целия свят", те решително отказват да вярват това. Те познавайки себе си, не допускат, че Бог в този случай не прави изключение. Би било по-лесно да вярват, ако текста на Св. Писание звучи така: Бог възлюбил с изключение на тези или онези. Не е преувеличено, ако ние сме способни да обичаме винаги ограничен кръг лица, заслужаващи нашата любов, а на останалите хора ще оставим едно малко място в нашето сърце, или дори никак няма да оставим. Божието сърце е отворено за всички. В очите на Бога «всички съгрешиха», всички до един са негодни «всички са лишени от славата Божия» и всички се нуждаят от Спасителя и спасение. Хората може би са различни, а проблема за греха у всички е един и същ. Грехът е като проказа, може да бъде видим от всички, а може би е незабелязан, но еднакво смъртоносен.

Погледнете богатите, в колко от тях има зло, несправедливост, гордост, самонадеяност високомерие и алчност. Колко е лесно да ги сравним: Бедни и богати са хищници на две страни, едната страна сити хищници, а другата -- гладни хищници.

Колко повече опознаваме окръжаващия ни свят, толкова по-ясно виждаме всеобщата извратеност, порочност и разтление. Често хората задават въпроса: "Ако целия свят е толкова прогнил, то защо Бог не го изтреби.»

Отговорът е прост: защото Бог обича човечеството и желае да го спаси, въпреки да знае, че някой е голям грешник, но обръщайки се към Христа и тръгне по Неговия път може да получи спасение. В изцерителните и възродителни пръсти на Божествения грънчар, най- повредената и обезобразена паднала душа може отново да стане носителка на Божия образ. Закхей -- началникът на митарите, блудницата от Магдалена, гонителят Савел, разюзданият младеж Августин и милиони други необуздани грешници до ден днешен лично се убеждават в това.

Никой от грешниците, който е посетил Голгота и там в подножието на Христовия кръст, съкрушено е плакал за своите грехове, оттам не си отива същия какъвто е отишъл.

На Голгота Бог ни е открил пълнотата на Своята любов, която не пощади Своя Син, но Го предаде за нашето спасение.

На въпроса «обича ли ме Бог?» - Голгота се явява изчерпателен отговор. Никой не е обичал така горещо и жертвено, както ни обича Бог. Човешката любов е по заслуги, а Божията любов по благодат, даром, без никакви данни за това и заслуги. Остава само едно, че Бог ни създаде и доказа, че ни люби и ни е създал за нещо добро, за нашето благоденствие и щастие.

Бог създавайки човека е вложил в неговата душа жажда за любов и му предлага неизчерпаема родствена любов, удовлетворяваща тази естествена жажда.

Читателят не може да не забележи тази основна разлика, която ние поставяме между любовта въобще и любовта, която олицетворява Бога на любовта - Бог е любов.

За голямо съжаление тази истина на Писанията е скрита от очите на съвременните модерни богослови. За тях, така както и за Л. Н. Толстой, Божията любов е само възвишено чувство, разпространено в природата, а не като същност Божия или проявлението на Бога като личност.

Така дълго, Бог е истински Бог само като висш разум, енергия, сила, идея, чувство или символ, а като личност остава неизвестен Бог. За Толстой любовта Божия е проповедта на планината, любовта на Човешкия Син, а не любовта на Голгота и смъртната агония на Сина Божий.

Ние вярваме в Бога на любовта, не като чувство, а като личност. Иначе не щеше да се казва: «Защото Бог толкова възлюби света.» Да люби може само личност, а не някакво абстрактно същество. Поточна илюстрация за тази истина, може да ни послужи притчата на Спасителя за блудния син. Никъде така ясно и картинно не е открито сърцето на нашия небесен Баща и Неговата дълбока любов към нас, каещи се грешници, както в тази притча. Ние не сме в състояние да разберем тука цялата притча, но да спрем нашето внимание на картината на приближаващия се бродяга -- син към родителския дом и патетичната среща на бащата със сина. «А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше."(Лука 15 гл.) Бащата видял сина си, не само външния му вид на бродяга: мръсен, полугол, немощен, изоставен и гладен, но бащата прониква в неговата душа и вътрешно състояние на сърцето: разочарован, подтиснат душевно, неуверен, с развълнувано сърце на вина, срам и страх.

Но бащата го съжалил, затичал се, паднал на врата му... а синът не чул гневен бащински вик, нито справедливи думи на укор, нито горчиво напомняне на миналото, нито подигравки и осъждение, нито строги ограничения, заплаха и изисквания за неговото бъдеще. Това, което уплашило провинения син се оказало за бащата несъществено: «Той паднал на врата му и го целувал.»

Някои богослови предават на тази бащинска целувка голямо значение. Те казват, че гръцкия глагол «целувам» означава, че го целувал много пъти. Когато устата на сина се отваряла за думата на покаяние и синът едва успявал да произнесе, «татко аз съгреших», бащата затварял неговата уста с бащинска целувка. Нека и ние целунем беззаветната любов и абсолютното примирение.

Така Христос ни илюстрира любовта на Бога към човека. Думите "любов Божия", казани на Израиля, могат да се отнесат и към всеки от Неговите изкупени:« С вечна любов те възлюбих, затова продължих да ти покажа милост.» (Евреи 31:3)

Често слушаме странните разсъждения: «Бог е проявил Своята бащинска любов към падналото човечество само в Евангелието, а в Ст. Завет нищо не е казано за Бога на любовта.» Така са способни да мислят само тези, които не четат сериозно Библията. А тези, които благоговейно изследват Писанията, виждат Бога на любовта на всяка страница. От първата книга на Библията до последната страница на книгата Откровение звучи един не притихващ химн за Бога на любовта.

Какво друго ако не любовта Божия, когато Израел узрял за получаване Синайското законодателство, изведе този народ от египетско робство?

Какво друго , ако не любовта Божия, изведе Израел в земята, където тече мляко и мед и им изпрати патриарси, съдии, царе и пророци?

Какво друго, ако не любовта Божия призова Авраам, като му каза: "В твоето семе ще се благословят всички народи?"

Какво друго, ако не любовта Божия разпръсна Израел по всички народи и същата любов Божия на своето време го събра в родната земя. Любовта Божия избра Ерусалим да пожертва Иисус Христос за изкуплението на човечеството и да стане център за проповядване Христовото Евангелие по всички страни на тогавашния свят на езичниците.

Фридрих Ничше (немски писател) е казал: " Нищо друго, като новото християнско понятие за любовта изречено с думата "агапе" е заставило тогавашния езически свят да направи преоценка на древните ценности и приеме християнството."

Бог превъзпитавайки Израел и човечеството, използвайки разни методи на възпитание, но сам той не се променял и не може да се промени, Бог на любовта пребъдва вечно.

Ето какво говори Бог не в Евангелията, но в Ст. Завет: "Може ли жена да забрави сучещото дете и да не се смили за чадото на утробата си, обаче те ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя."(Исая 49:15-16)

И така Бог люби цялото човечество, люби всеки човек, люби тебе и мене. Христовите рани на Голгота и Неговите прострени длани са гаранция за това.

Ето какво пише човек, разбрал Божията любов за себе си: "Аз блуждаех безцелно по улиците на Париж като загубено куче. В един от мрачните мои дни, когато в душата ми бе неизказано тежко, прекрачих прага на една малка църква, която по-рано никога не бях виждал, защото за първи път аз се оказах в този район. Влизайки вътре и седнал в полумрака на последната скамейка, аз неволно склоних глава и започнах да се моля. Колко е продължила молитвата ми, не помня, защото загубих понятие за времето, но това, което преживях в общение с невидимия, но реален за моята душа Бог, това не се подава на никакво описание.

След няколко дни в друго случайно общество почувствах по-реално Божията близост, още по- дълбоко Божията любов, нежно шепнеща на моето ухо: "Това е пътят, по него върви."В края на моя земен път за мене не ще има по-голямо щастие, грешници като мене да познаят Христа и съзнателно да служат на Бога."

В окръжаващия ни свят суетния човек безцелно преживява своя живот без Бога в разума си и без Божията любов в сърцето си. Даже той може да постигне значителни успехи в разни отрасли на науката, политиката, религията и с право да се гордее със своите постижения, но като завърши живота си да чувства дълбоко в своята душа пустота и безцелие. Защото нашия земен живот се оправдава и осмисля с вярата в задгробния живот. Вяра основана на вечната Божия любов, като свързване временното с вечното и материалното с духовното. Защото Божията любов е била преди всичко и тя ще бъде след всичко земно, защото всичко ще премине с бучение.( 2 Петрово 3 гл.)

Слез и пребъдвай в нас.

Ти първа от даровете, о Христе,

Основа си за нас, източник на любов.

Утвърди ни в благодат и мир,

В сърцето ти влезни.