А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

4 - ЛЮБОВТА НА ЧОВЕКА КЪМ БОГА

«Любовта Божия се спуска от небето

към земята. Любовта на човека

се устремява от земята към небето.»

Бог е любов, Христос е въплътената любов, Св. Дух - силата на любовта. Църквата - люлката, съкровищницата и хранилището на любовта, християнството - религията на любовта, християнинът- образеца, примера на любовта, Христово писмо, четено от всеки човек. Вие показвате чрез себе си, че сте писмо написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на каменни плочи а на плочи от плът на сърцето. (2 Коринтяни З гл.)

Ненарушим вечен документ удостоверяващ Божията любов насочена към нас. Свещеното Писание говори ясно, че Бог ни е създал от любов към нас, изкупил ни е със Своята любов, привлякъл ни е към себе си и ни е възродил за нов живот със Своята любов. Когато говорим, че Бог ни е създал от любов към нас тази мисъл е ясна и разбираема за нас. Все пак много хора не разбират това, за какво Бог е бил заинтересуван, създавайки човека.

Бог нищо не върши безцелно и безсмислено. Божията воля е винаги съвършена и винаги действува за наше добро. И поради тази воля Бог е сътворил всичко и всичко по Неговата воля съществува.(Откровение 4 гл.)

Ние вече говорихме, че създавайки човека Бог му е дал разумна и безсмъртна душа, дар да говори и други душевни качества и способности, като го е направил надарен да общува с Бога. Той поставил човека в Едем и го посещавал и при вечерния ветрец разговарял с него. (Битие З гл.)

Но това блажено общение между Бога и човека се прекъсва след грехопадението и оттогава човек живее без общение със Своя небесен Отец.

Библията свидетелствува за това, че в продължение на цялата история на човечеството Бог винаги във всяко поколение намира такива хора, с които може да общува, защото «интимно се съобщава с праведните». (Притчи 3:32) Библията също говори за това, че Бог изпитал човека за да възстанови прекъснатото общение с Него. Християните от древноапостолската църква разбрали това и се радвали на това казвайки: «Ние сме призвани да общуваме с Неговия Син Исуса Христа, нашият Господ.» «За това, което сме видели и чули, това ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас, а нашето общение е с Отца и Неговия Син Исуса Христа.» (1 Коринтяни 1 гл., 1 Йоан 1) Бог ни е изкупил не само да наследим вечен живот, но да имаме с Него тясно общение още тука на земята. Ако още не сме в тясно общение с Него, ние не живеем за това, за което сме създадени и изкупени. По мнението на някои, Бог ги е изкупил само за да придобиват души за Христа. Едва ли можем да се съмняваме в това, че Той очаква от нас и такова сътрудничество заедно с Него, но ако нашата активност в делото за спасението на погиващите вреди или напълно стеснява нашето общение с Бога, то не е угодно в Неговите очи.

Ние трябва да разберем, че истинското общение с Бога е възможно при взаимна любов и взаимно наслаждение от общението, защото не само човек се нуждае от общението с Бога, но и Бог желае общение с човека. От това следва, е пренебрежителното общение с Бога безпогрешно показва отсъствие на любов към Бога в сърцето на човека. Там, където няма любов към Бога, нито жажда за общение с Него, там сътрудничеството, загубва своето главно значение. За пояснение на тази мисъл, ще приведем следния пример от Словото: Христос преди да избере своите дванадесет апостоли, както четем: «Цялата нощ прекара в молитва със Своя Отец», а на другия ден сутринта: «Повика при Себе си, ония които си искаше, и те отидоха при Него и определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват.» (Марк З гл.) Не можем да не подчертаем тука този очевиден факт, че за Бога нашето пребъдване с Него, винаги е стояло и винаги ще стои на първо място, над всичко останало.

Така гледа Бог на общението. Гледаме ли и ние така? Колко е дълбока нашата жажда да осъзнаем и да почувствуваме Неговото присъствие навсякъде, където се намираме? Колко дълго ние трябва да стоим на колене и безмълвно да очакваме, докато накрая усетим, Неговата близост, макар Бог да винаги близо до нас, повече отколкото нашата душа, повече от нашето собствено дихание?

Продължителното време прекарано за осъзнаване на Божието присъствие на всяко място, често е безпогрешно мерило за нашата любов към Него. Давид дотолкова е бил завладян и проникнат от Божието присъствие в своя живот, че той усещал Неговата близост ден и нощ: "Събуждам ли се, още съм с Тебе. Даже и нощя ме учат моите вътрешности. Винаги аз виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясно ми за да не се поклатя.»

Давид остро е преживявал отсъствието на това общение и казва: «Както еленът желае водните потоци, така въздиша душата ми за Тебе Боже.» «Душата ми е като жадна земя», «За Тебе жадува душата ми по Тебе се изнурява плътта ми.» (Псалм 63) «Пълнота на радост е пред твоето лице.» (Псалм 16) Теоретически ние по-добре познаваме Бога от Давид. Невидимият Бог предпочита ние да Го видим и да ни се открие в лицето на Исуса Христа Неговия Син. Бог желае, когато ни се открие да Го възлюбим и достойно да оценим Неговата Голготска жертва. Да бъдем проникнати с чувство на гореща благодарност към Него. Не бива да заставяме човека да възлюби Бога принудително със строгост. Истинската любов на човека към Бога трябва да изхожда от сърцето и да бъде основана на неговата свободна воля.

Живял в шестия век Григорий Велики е писал: «Христос можеше да ни изкупи, без да умре на кръста, на със своята смърт Той поиска да ни открие, доколко ни обича.»

Бог очаква тази Негова безподобна любов да трогне, смекчи и съкруши сърцето на грешника, да го доведе до покаяние и сгорещи сърцето му във взаимна любов към Бога.

Затова апостол Павел пише: «Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време, Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведния човек, при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия, но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато бяхме грешници, Христос умря за нас.» (Римляни 5 гл.) Божията любов към човека е от чувство на състрадание; човешката любов към Бога е от чувство на благодарност. Нашата любов към Бога е вътрешен акт, сърдечна признателност към Него. Да любиш според Евангелието е да живееш за този, когото любиш и да живееш живота на Този, Когото любиш.

Истинската любов винаги се изразява в пълно подчинение на собствената воля, на волята на този, когото любиш, затова Христос е казал: «Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди.» (Йоан 14) Любов и послушание са неразделни. Любовта не е само чувство, но е и дълг, който се изразява в чувство. Любовта е принцип претворен в действие. Христос казва на Своите ученици, че любовта Му към тях се изразява в това, щото доброволно положи живота Си за тях. Нашата любов трябва да бъде способна, ако е нужно, да дадем живота си за Господа и за нашите братя. Такива са свойствата на истинската любов. Когато любовта престане да се проявява в действие, тя престава да бъде любов. Истинската любов на човека към Бога се потвърждава в неговата жертва. Всичките апостоли с изключение на Йоана завършиха своя живот с мъченическа смърт.

Известният духовник и писател Николай Цинцендорф (1700-1760) се обърнал към Христа, като видял в ателието на един художник картината на разпятието с надпис отдолу: «Това Аз за теб сторих, а ти какво си сторил за Мен.» Той основал колонията на бохемските братя, а след това широко разпространената Моравска мисия и прекарал целия си живот на кипяща духовна дейност.

Апостол Павел не разбирал иначе следване на Христа и служение на Него, отказвайки се от личния си живот за да бъде в пълно разположение на Господа, който го изкупил. Той е писал на вярващите: «Не знаете ли, че вашите тела са храм (обиталище) на живеещия във вас Св. Дух, когото вие имате от Бога и вие не сте свои си? Защото вие сте купени със скъпа цена, затова прославете Бога с телата си и душите си, които са Божии.» (1 Коринтяни 6 гл.)

Нашето служение и любов към Бога означават не само високата чест да бъдем раби Христови, но и голяма отговорност пред Него. Това подразбира принасяне в жертва себе си. «И така, умолявам ви братя, с Божието милосърдие, представете телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.»

Виждаме, че Бог така направи, щото да не можем да достигнем такава висота на любовта към Бога, когато почувствуваме себе си свободни от постоянното желание да Го любим по-силно и да Му служим повече.

Ние обичаме Бога нормално, когато целия наш живот протича в любов, когато се намираме под силата на закона любовта, изразяван в Св. Дух, в Духа на Божията любов. С други думи мярката на нашата любов към Бога е да Го обичаме безмерно и повече от всичко в този свят.

Висшата степен на земната любов е предвкусване на небесната любов. Някой запитал какво е това «ад»? Отговорили му, че адът е това място, където няма никаква представа за любовта.

Раят с вечното царство на любовта, най-голямата и възвишена надежда на човечеството. Любов - ето това е единственото нещо, което ни сродява с Бога и ни обединява един с друг завинаги. Свидетелствува ли нашата любов към Бога за това и отговаря ли на тези Божии изисквания и очаквания, каквито ги намираме в Словото Божие?

Нека се вслушаме в молитвата на древния Божий мъж: «О любящий мой небесен Баща! Научи ме да Те обичам с цялото си сърце и нищо друго да не изпълва моето сърце, освен любов към Тебе. Научи ме Боже да обичам Тебе с цялата си воля. Умъртви в мене всяко своеволие. Помагай ми винаги да върша само това, което на Тебе е угодно и което Ти желаеш. Научи ме да Те обичам с цялата си душа, да се боря и да умъртвя в себе си лошите чувства, егоистичните апетити, злите навици и склонности. Научи ме да Те любя с целия си разум, да отхвърля всеки друг разум, други мнения и разбирания, нямащи нищо общо с Твоя Божествен разум и откровения. Научи ме да те обичам с всичката си сила, помогни ми да напрегна и съсредоточа цялата моя енергия, само за това, Щото да Те обичам, както Ти би желал. О, Боже на любовта! Запали в мене Твоята неугасима вечна любов; любовта на Христа. Щото аз да съм такъв, какъвто Ти би желал да ме видиш и да върша това което Ти би желал да върша. О, вечен непресъхващ източник на любов! Ако хората биха познали Тебе и биха познали Твоята любов, ако биха схванали колко Си достоен за нашата любов...

Колко Си чудесен за всеки, който Те люби, колко Си силен за всеки, който уповава на Тебе. Колко Си неизразимо сладък за всички, които се наслаждават непрекъснато в общение с Тебе, защото Ти си бездна на всички съкровища и океан на всички блага!»
Вярвай във великата сила на любовта!

Свято вярвай в побеждаващия неин кръст,

Лъчезарната сияеща нейна светлина,

Светът потънал в нечистота и кръв!

Вярвай във великата сила на Любовта!

С. Я. Надсон