А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

6 - ЛЮБОВ КЪМ БРАТЯТА

«За братолюбието няма нужда да ви

пиша; защото вие сте научени от

Бога да любите един друг.»

(1 Солунци 4:9)
Свещеното Писание различава няколко вида братства:

1. " Децата от Адамовия род", братя по произхождение. " От една кръв е направил всички човешки народи", за това всички хора са братя.

2. Рождени братя- членове на едно семейство, деца на един баща и майка: Каин и Авел, Исаак и Яков.

3. Деца от рода на Авраам, Авраамови потомци, братя по обрязване, братя по обещание.

4. Братя по дух "родени свише", деца на едно духовно семейство, "Божии чада", "членове на живата Христова Църква".

От всички гореспоменати родства, духовното родство е най-възвишеното, такова е достъпно на човека в неговите земни условия.

Ние чувстваме напълно естествено любовта към нашите сродници и тя е угодна в очите на Господа: «Да не се криеш от своите еднокръвни» (Исая 58 гл.) Бог не ни лишава от родствените чувства и отношения, но ги усилва и разширява, като ни напомня, че освен сродници има и ближни, които също се нуждаят от нашата любов и грижи. Длъжни сме да подчертаем тука, че любовта ни към братя в Христа е особена любов, превишаваща любовта ни към сродници и близки.

Вероятно някои ще се почудят като им напомним че заповедта за любов към ближния е дадена от Бога към цялото човечество, а заповедта за любов към братя в Христа е дадена за доста ограничен кръг хора, родени от Св. Дух ученици и последователи на Христа - истински християни. Ако старата заповед повелява да любим братята не като себе си, а както Христос възлюби нас, "нова заповед ви давам, както Аз възлюбих вас, така и вие да любите един друг.» (Йоан 13 гл.)

Новата заповед е основана на нови взаимоотношения на Бога към човека и на човека към Бога. Тя е дадена на «тези, които Го приеха, които вярват в Неговото име, които се родиха не от кръв, нито от мъжка похот, но се родиха от Бога. Възродени не от тленно семе, но от нетленно, от Божието живо Слово, пребъдващо във век." Защото ни е родил със словото на истината, за да бъдем начало на неговото създание. Накратко казано новата заповед за братолюбие е дадена на новия човек, на новата твар в Христа Исуса.

На въпроса как да любим брата, как да се любим един други, Христос отговаря: "Както Аз ви възлюбих, така и вие да любите един други." Само новороденото Божие чадо е способно да отсъди доколко Христос ни е възлюбил. Той ни е възлюбил с особена, непостижима любов. В очите на Бога ние сме били недостойни даже да мислим, желаем, просим или да очакваме Неговата любов към нас обречените грешници. Христос е възлюбил нас незаслужено. Неговата любов е била проявена по Негова инициатива, произлязла от Неговата благодат: "Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за нас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия." Христос ни е възлюбил с ненадмината любов. Той е казал: «Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си», но Неговата любов към нас е била несравнимо по-голяма от любовта към приятели, защото Той даде живота Си за нас, когато ние бяхме още Негови врагове «и по разположение зли в своите дела». (Йоан 15 и Колосяни 1гл.)

Словото Божие ни дава основания, поради, които ние сме длъжни да имаме същата любов към братята. Той ние дал заповед за това и разчита на нашето послушание. Той даже определя степента на нашата любов към Него, по нашата любов към братята.

Христос ни е възлюбил и очаква щото ние с нашата любов към братята да подражаваме напълно на Него в любовта Му към Неговия Отец. «Пребъдвайте в Моята любов, както Ме е възлюбил Моя Отец, така и Аз ви възлюбих, пребъдвайте в Моята любов, както и Аз упазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов."Заповедта от небесния Отец към Сина се заключава в изкуплението на човешкия род, Синът е казал: "Ето ида да изпълня волята Ти." Христос изпълни желанието на Отца доброволно, с любов, без роптание, страх и съмнение. "Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си да го взема пак... Имам право да го дам, имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.» Ние четем за Него: «И Аз не се възбунтувах, нито се обърнах назад. Гърбът си дадох на биене и бузите Си на скубачите на косми, не скрих лицето Си от безчестие и заплювания.» (Исая 50:5-6) Ето защо, минавайки пътя за Гетсимания, Гавата и Голгота, Христос може да каже: «Аз пазя заповедите на Отца си и пребъдвам в Неговата любов.»

Любов към брата е едно от главните доказателства за нашето новорождение свише. "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята, който не люби брата си, остава в смърт."(1 Йоан 3 гл.)Любим Него, защото Той първо възлюби нас, който казва, че "люби Бога, а мрази брата си, той е лъжец, защото ако не люби своя брат, когото е видял, как може да люби Бога, когото не е видял. И ние имаме от Него такава заповед, който люби Бога да люби и брата си."(1 Йоан 4 гл.)

Накрая, любовта към брата е неоспоримо доказателство, че сме Негови ученици. Във времето на Христа всяко религиозно течение имало своя особеност и свой знак, по който хората са узнавали неговата принадлежност. Тях ги познавали по формата на дрехите, по дългите коси, по накитите на главата, по техните молитви и по раздаване милостиня по ъглите на улиците. Но Христос не е установил такива външни знаци, по които биха познали Неговите ученици. Той е дал духовен знак: "По това ще ги познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си."( Йоан 13, 1 Йоан 5 гл.) Именно по този знак "познавали учениците Му, че са били с Исуса".( Деяния 4 гл.) Трябва да кажем, че този знак е единствения, който Сатана не може да фалшифицира, той е способен на всичко, но не е способен да обича. Истинската любов към братята заема централно място в живота на християнина и истинското християнство. Любовта - това е единственият закон, който управлява Църквата: «Знамето над мене бе любов.» (Песен на песните 2:4)

Досега говорихме за това, каква любов трябва да имаме помежду си. Ще преминем към друг въпрос: В какво се изразява нашата любов към братята на практика? Преди всичко, братската любов, ако въобще е в нас, се изразява във взаимното опрощение, състрадание, снизхождение и разбиране: «Бивайте един към други благи, милосърдни, прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.» (Ефесяни 4 гл., Колосяни З гл.) Без взаимно опрощение е немислимо християнството. В този факт са се убеждавали в продължение на много векове отделни християни, групи и църкви, като предавали на своето християнство най-извратени форми.

Любовта към брата може да се изрази в усърдна и постоянна молитва един към друг и в търсене на благост един към друг: «Да не се грижим само за себе си, но всеки и за другия,» казва Св. Писание. «Търсете това, което е добро един за друг и за всички.» (Филипяни 2 гл. 1 Солунци 5 гл.)

Нашата любов към брата трябва да се изразява приветливост, услужливост, в постоянна кротост, смирение, любезност, внимателни отношения към него, в нашето старание да не огорчим брата, да не засягаме и оскърбяваме неговите чувства, защото е казано: «Не правете нищо от тщеславие, но със смиреномъдрие нека счита другия по-горен от себе си», «Бъдете братолюбиви, като се обичате един други, като сродници.» (Филипяни 2, 1 Петрово 2, Римляни12) Със скъпа любов търсете мира и като огън бягайте от малките спорове и конфликти.

Накрая, любовта към брата може да се прояви в материална помощ, от която се нуждае брата. «Ако брат ти или сестра ти са голи и нямат нужната прехрана и някой от вас им каже: идете си с мир, грейте се и се нахранете, но не им даде потребното за тялото, каква полза?" «Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? Дечица да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност.(Посланието на Яков 2 гл., 1 Послание на Йоан 3 гл.) Християните от И век след Хр. разсъждавали така: Ако Христос ни е възлюбил повече от самия Себе Си, то и ние сме длъжни да любим братята повече от себе си. «От това познаваме любовта на Христа, че Той е дал живота Си, то и ние сме длъжни да дадем живота си за братята." (1 Йоан З гл.)

В първият век на християнството, езичниците са наблюдавали живота на Христовите последовател и казвали: «Вижте как те се обичат един други.» В това се състои всъщност истинското християнство. Само такава любов може да разтопи сърцата на всички вярващи и да ги превърне в едно любящо семейство, в едно тяло на Христа. Само такава църква е способна да бъде сол на земята и светлина на света. Същото братолюбие е способно благотворно да влияе на световната история. В Ст. Завет хората знаели, че трябва да обичат Бога и ближния, но база духовно рождение от свише нямали сила да изпълнят тази заповед. Тази заповед както и много други Старозаветни Писания са били само «сянка на бъдещите добрини», които дойдоха при нас заедно с Изкупителя Христа. В Новия Завет Бог изпълни Своите старозаветни обещания: «Ще вложа Своя закон вътре в сърцата им и ще го напиша на техните сърца." Старозаветната заповед за любовта стана лесно изпълнима за тези, които заедно с апостол Павел могат да кажат: «Божията любов е изляна в нашите сърца чрез дадения нам Св. Дух."(Римляни 5 гл.)

Братолюбието сред вярващите от апостолската църква било толкова обикновено явление, че апостол Павел е посветил две послания към Солунците и можал да добави: «Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Св. Дух» и още «А за братолюбието няма нужда да ви се пише, защото сами вие сте научени от Бога да любите един друг.» "Длъжни сме братя, всякога да благодарим на Бога а вас, както е прилично, за гдето вярата ви расте и любовта на всеки от вас се умножава един към друг.» (1 Солунци 4 гл., 2 Солунци 2 гл.)

Наблюдавайки такива проявления на любовта между вярващите, апостол Павел е бил далеч от мисълта да я препише на себе си или на други хора. Като пояснява причината за такова братолюбие, той пише: «Христовата любов ни принуждава.» (2 Коринтяни 5 гл.) Тя като воден поток, като мощна духовна стихия ни обзема и ни увлича в нов свят живот на жертвена любов към братята, към самопожертвователно спасение на погиващите. «Христовата любов ни обладава», - свидетелствува, не само за нейните завладяващи и увличащи свойства но и за чудотворната сила, с която свързва и обединява. Тя ни свързва с Христа и обединява един с друг.

"Любовта Христова", повтаряме често ние, но как малко се замисляме над нея. За Христа думата "любов" не е била нещо обикновено, тя означавала капки кръв и пот, кръвни страдания, агония и смърт.

Християнин, който знае, че заповедта за любовта между чадата Божии е произлязла не от "гръмовете и мълниите на Синай", но на Тайната вечеря от предсмъртните устни на Спасителя, не може да бъде религиозен сантименталист, който чувства много, а на дело проявява много малко, говори за братство на всички народи и за единство на всички християни, а сам той не принадлежи към никоя църква и не е способен да живее в света всред окръжаващите го.

Древно-апостолското християнство било научено от Бога да люби един друг. Към този Учител на любовта, то привеждало всички повярвали и това ги задоволявало. Ето защо то можело да произведе в света най- големите, от всички известни нам нравствени обръщения. Християнските идеали са легнали в основата на новата култура и в продължение на 20 века са били същата ИСТИНА, която одухотворявала и преобразявала народи. Християнското братолюбие- това е което във всеки век различавало истинското християнство от лъжливото, което също така безпогрешно определя степента на нашето съвременно християнство.

Каква полза от слънце, ако то не свети? Що за огън, ако той не топли? Що за братство, ако то не обича?

"Вие сте солта на земята." Солта е добро нещо, но ако тя загуби силата си, кого ще ползва? И за тор дори не става и се изхвърля.

"Вие сте светлината на света... Така да просветнат вашите дела пред човеците, щото те да видят добрите ви дела и да прославят Отца на небесата"... "Затова внимавай да не би светлината в тебе да е тъмнина.» (Матей 5 гл. и Лука 11:35)