А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство



страница7/25
Дата22.08.2017
Размер1.96 Mb.
#28535
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   25

8 - ЛЮБОВ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ

"Познай себе си."

Сократ

 

Желаете ли да се срещнете с човека, който в продължение на целия ваш живот е вредил на всяка крачка и е бил винаги ваш най-зъл враг и противник?



Приближете се до огледалото и ще видите този враг, пакостник и деспот.

Повечето нещастия идват от това, че ние не живеем по волята на Бога, а по своята воля.

Себелюбие, егоизъм обоготворени със своето "аз» е наша неизцелима проказа, която ни покрива темето на главата до петите на краката. Това е този миризлив и задушлив газ, който отравя всичките прелести на нашия живот. Ако нашето себелюбие няма граници и ние обвити в него като пеленаче, ще се хвърлим там, където и най0върлия неприятел не би ни хвърлил.

Себелюбието е печат на Каин, който открива пред всички хора нашата действителна духовна същност, нашето истинско лице.

Едва ли вие ще посочите някакъв вид зло, което да няма корени на самолюбие, самомнение, самопрелъстяване и самоизмама.

Кое разваля и осакатява поривите на младежите?

- Себелюбието!

Кой е този жесток тиранин, който безразсъдно хвърля ябълката на раздора в мирното семейство?

- Себелюбието!

Кое превръща най-нежното отзивчиво сърце в парче студен, бездушен гранит?

- Себелюбието!

Кой разрушава християнските общества и църкви и кощунства като разделя "дрехата Христова"? Кой повдига народни смутове и държавни преврати? Кой подпалва пожари на световни войни, обрича милиони човешки същества на глад, страдания, сълзи и смърт?

Все същия безчовечен, ненаситен и с нищо неукротим егоизъм. Себелюбецът се грижи за своето лично благополучие. Той не вижда никой освен себе си, никой не обича, от никого не се интересува и за никого не е отговорен.

Някого например е постигнала неутешима скръб, и очите са отправени към вас, към вашия дом. Как бихте отговорили на това? "Не ме обезпокоявай, вратата е затворена и децата ми заедно с мене са на леглото и не мога да стана да ти дам." - отговаря самолюбивия. "Съчувствам ти, брат, но не мога да ти помогна." "Нека всеки се научи да се измъква без чужда помощ." "Моята къща е в края, аз никого не познавам." Такива са отговорите на самолюбивите за тези които нуждата ги е довела до неговия прозорец, който стои и търси помощ на неговата врата, който се осмели да търси човещина в безчовечния и състрадание в безсърдечния.

Себелюбивият е устремен към това, да натрупа много земни богатства и не мисли за кратковременния живот на тази земя, за смъртта и вечността. Той така се е прилепил плътно към земята и земното, че не може да повдигне своя поглед към небето.

Себелюбието, ако искате е крайъгълен камък на безбожието, източник на воюващ атеизъм. Себелюбието и атеизмът са свързани, както причината и следствието. Учителят на църквата, Атанасий (296-373) казва: "Хората са изпаднали в самозадоволяване, в съзерцание на самия себе си, а не на Бога."

Забелязахте ли, че в Библията има заповедта: "да любиш Бога», «да обичаш ближния», «да обичаш брата си», «да обичаш враговете», но няма заповеди, които ни задължават да любим себе си.

Блажений Августин го обяснява с това, че то е станало толкова естествено за нас, като плът и кръв и нямаме нужда от заповеди и напомняне.

Несъмнено да обичаш себе си, съвсем не е грешно, но по какъв начин? Св. Писание ни заповядва да обичаме ближния, както себе си, но то строго ни предупреждава против такова самолюбие, където "аз" се превръща в жесток Молох, който е седнал на трона на нашите сърца вместо Бога и иска най-ужасни жертвоприношения. За това трябва рязко да разграничаваме истинското себелюбие и лъжливото.

В истинското себелюбие, самоуважение, съзнаване на собственото човешко достойнство няма нищо престъпно, нищо лошо. Напротив- нашата любов към Бога може би от части е продиктувана от любовта ни към самия себе си. Често от любов към самия си някои се обръщат към Христа, стремят се да избегнат гнева на Бога и вечното мъчение, започват да търсят истината и да четат Библията.

Как може човек да обича ближния като себе си, когато в него отсъства любов даже и към самия себе си?

Ако аз не любя Бога, това значи че аз не обичам и себе си, защото постъпвайки така действам против своите интереси.

Бог така е устроил света, защото няма нито един естествен закон в природата, на който да не е подчинен човек. Любов към себе си е един от тези установени от Бога закони. Истинското себелюбие не е нищо друго, освен търсене добро на самия себе си, жажда за щастие. "Защото никой никъде не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него."(Ефесяни 5) Каквито чувства и отношения имаме към собственото си тяло, такива трябва да имаме и към ближния. Но в действителност ние наблюдаваме точно обратното. Вместо да нахраним и сгреем попадналия в беда ближен, ние постъпваме по принципа на Каин: "Иди си с мир, стопли се и се нахрани."-като не даваме нищо за тялото.

Истинското себелюбие води нас към Бога, а лъжливото ни отвежда от Бога и ни разделя, изолира от ближния. Истинското себелюбие търси щастие и го намира в Бога; лъжливото себелюбие търси щастие вън от Бога и се мъчи да се обърне в материални неща.

Първоначалната Божия идея се заключава в това, щото върховното управление на живота на човека да бъде Творецът, но човека се е отклонил от този план. Лъжливото себелюбие отстранява Бога от неговия трон и заема Неговото място.

Бог е създал човека и иска той да остане човек, а човек през всичкото време се е старал да стане Бог. За Антихрист е казано: "В храма Божии седнал той като Бог и представя себе си за Бог." Не към това ли са напразните усилия на нашето безумно и сляпо "аз"?

Оттука ние с право можем да заключим, че извратеното себелюбие не само е грях, но съвкупност от грехове.

Като направи на себелюбието трон в своето сърце, човек желае да намери щастие в себе си, но не го намира. Зеещата душевна пустота принуждава човека да излезе от себе си, подобно на блудния син, да търси щастие вън от себе си, да го търси далеч от бащиния подслон, в окръжаващия го външен блясък, в знойната пустиня на този свят. Но и тука го чакат разочарования и глад, не за хляб и жажда за вода, но жажда за слушане Словото Господне.(Амос8)

Човек подобно на блудния син, който, напуснал себе си и трябвало отново да влезе в себе си, ясно да осъзнае грешката си и с дълбоко покаяние да се върне при своя Небесен Отец.

Създавайки човека, Бог на любовта вложил жажда за любов в естеството на човека. Така дълбоко вложил тази жажда се вижда от това, че сам Бог трябвало да каже: "Не е добро човек да бъде сам." Това човек да бъде сам не само е неприятно, но крие известна опасност. Учени, психолози и психиатри ни казват колко е опасно за човека да се затвори в себе си. Такова ненормално душевно състояние често завършва с нервни сътресения, психически разстройства, умопобъркване и самоубийство. И всичко това се случва, защото човек не е създаден да бъде сам. За живота са абсолютно необходими общение с Бога и хората.

Каквото е душата за тялото, същото е любовта за душата. Душа без любов е мъртва. Когато сме заангажирани само със себе си, ние духовно умираме. Когато любим до самозабрава другите, ние сме духовно живи и разцъфтяваме. Любовта не е само път за нашето рождение свише, но и път за нашето духовно развитие.

Докато човек напуска своето първоначално предназначение, отклонява се от истинския смисъл и цел на живота, той винаги ще бъде същество напълно усамотено и най-нещастното на земята. Човек няма основание да обвинява другите за своето усамотяване. Неговата самота е резултат от собственото самолюбие и гордост. Колкото повече е горделив човек, Толкова по-малко той познава себе си и още по-малко се стреми да познава другите или да познава Бога. Той никого не обича и е ясно, че никога няма да срещне любовта. Егоизмът и себелюбието никога не са били привлекателни.

На една надгробна плоча можело да се прочете такъв епиграф: "Тука лежи богат егоист и горделивец, който в живота си за никого и за нищо, освен за себе си и парите не е мислил. И сега малко ни интересува къде е той и какво става с него."

Човек, който през цялото време твърди, че никой не обича него, е необщителен и избягва общението с хората, предпочита самотата и е възможно да е човеконенавидец. Никой не е виновен за това, но той сам е станал такъв. Себелюбецът може да скъса с Бога и хората, но да скъса със себе си той не може.

Някой си е писал на свой приятел: "Не само аз съм самотен, като че ли всички хора са самотни. Където и да отиде човек по земното кълбо, където и да попадне той е самотен и нещастен, защото самото място не променя човека, и няма приказен кон с който можеш да избягаш от самия себе си.»

Любов само към самия себе си, без нужната любов към Бога, ближния, брат и враг, ето това обрича човека на вечна изолация.

Лъжливото самолюбие няма нищо общо с истинската Божия любов, наречена «агапе». Този факт се открива пред нас само тогава, когато започнем да четем внимателно и благоговейно Словото Божие. Нищо друго не може да открие пред нас нашето духовно невежество.

Ние сме способни само когато любим себе си нормално и правилно да преценим нашата личност, да съдим за нейните качества, роли и способности, когато сме способни да анализираме себе си в светлината на Свещеното Писание и видим себе си, такива, каквито ни вижда Бог.

Предвиждайки тази важна човешка нужда, Словото Божие ни заповядва да познаем себе си. То казва: "Изпитвайте себе си... самите себе си изследвайте. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани.» (2 Коринтяни 13 гл.) С други думи: «ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ.»

Коринтяните, които приели християнството, към което били насочени от Словото Божие, се прославили като познаващи хората. Те скоро са дали оценка даже за апостол Павел като духовен писател и проповедник казвайки: «посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето му нищожно.»(2 Коринтяни 10)

Бидейки гърци, коринтяните се гордеели със своите национални философи, оратори и мислители, но техния живот не се различавал от живота на всички други духовни слепци. В отговор на тяхната оценка апостол Павел казва: Да познаваш другите хора не е лошо, но да познаваш себе си е несравнимо по-важно. При това той им напомня крилатото изречение на Сократ: "Познай себе си." Той пита: "Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани."

Защо е важно да познаеш себе си? Защото то е тясно свързано с познанието на Бога и познаване на Христа. Само познавайки Него, ние сме способни да опознаем себе си. Кой съм аз? Чий съм аз? Чия воля изпълнявам?

Вече много сме свикнали със себе си, за да си поставяме такива въпроси. И не е чудно защо всеки от нас има за себе си най-добро мнение. Всекидневно ние поставяме на себе си въображаемата царска корона и се възмущаваме, когато другите я игнорират и си позволяват да имат различно от нашето мнение. Наполеон Бонапарт провъзгласил себе си за император и никак не можел да разбере, защо другите народи не са го величаели с тази негова титла.

Като пристъпим към себепознаване оставаме поразени, колко малко познаваме себе си даже и физически.

"Защо трябва да знаем география, когато има файтонджия"-е разсъждавал героя на Д. И. Фонвизин. "Защо трябва да познаваме своя организъм, когато има лекари?"- разсъждават съвременните духовни "недоносчета".

Ние познаваме себе си много малко и интелектуално. Често се случва така, че по въпросите, които нямат никакво значение в живота знаем много, а по ония въпроси, от които зависи нашия живот и успех в живота, нищо не знаем.

Нашите чувства, настроения, въображения, размишления, страсти, привички, пороци, съвест, воля и др. може да се уподобят понякога на изоставено поле или на обраснала в бурени градина. И накрая ако знаем нещо за себе си във всички други отношения, то трябва за жалост да признаем, че в духовно отношение не знаем много нещо за себе си.

Не с странно, че милиони хора твърдо и непоколебимо са уверени в това, че те са християни само за това, защото са се родили и пораснали в семейство което се именува християнско. Но попитайте ги, какво знаят за личното обръщане към Христа, за Рождението от свише, за молитвен и свят живот? Христос е казал: "Познайте истината и истината ще ви направи свободни." "Който ме следва той не ще ходи в тъмнина, но ще има светлина в живота." Нека проверим себе си: познали ли сме истината? Вървим ли след Него? Освободени ли сме? Знаем ли ние какво значи да ходим в Божията светлина?

Познай себе си! Това е твоята първа и най-важна длъжност и никой друг, освен тебе не ще направи това.

Втората заповед на Словото Божие: "ОТРИЧАЙ СЕ ОТ СЕБЕ СИ."

Според както познаваме себе си ние идваме до печално откритие. Ние се убеждаваме в това, че в нас не живее нищо добро, а това не сме и знаели, през целия си живот сме имали за себе си лъжлива представа.

Един Божий човек е казал: «Когато се вгледам в живота на обкръжаващите ме хора, аз не мога да не се възмущавам от тяхната порочност, когато пък вникна по-дълбоко в моята душа, аз изпадам в отчаяние.»

Изхождайки от всичко това, ние се нуждаем не само от спасението от властта на греха, Сатана и окръжаващия ни свят, но се нуждаем също и от избавление от самия себе си, от своето лъжливо себелюбие.

Ето защо Христос поставя главното условие да Го следваме: «Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си.» (Лука 9)

За съжаление, много съвременни Христови последователи вървят след Него, без да изпълняват това главно условие. Вървят без самоотверженост, следват без да носят своя кръст, лесно, недостойно, напразно.

Нашето утвърждаване винаги е свързано с приемане на Христа в себе си, с начало на нов живот-"нова твар", "нов човек".Този нов човек, който живее в нас, се отрича от предишния, плътския "стар човек". Новия човек встъпва в своите права и не позволява да се прояви в нас стария човек.

Апостол Павел предлага на повярвалите в Христа: "Да съблечете според по-предишното си поведение стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите по духа на своя ум и да се облечете в новия човек създаден по образа на Бога в правда на святост и истина." (Ефесяни 4:22-24) Новият човек решително отклонява, отказва, игнорира и в никакъв случай не се съгласява с нуждите усвоени от стария век. «Този, който е в Христа, той е нова твар, старото премина и всичко стана ново.»

Третата заповед на Словото Божие е: «Изпитвайте себе си.»

Ако вие сте познали себе си, отрекли сте се от себе си и решително сте отделили собственото «аз»,- пребъдвайте постоянно в такова, именно състояние. «Както сте приели Господа Исуса Христа, така ходете в Него.» Никога не забравяйте, с какъв дух на съкрушение и покорност вие сте Го приели, с какви сърдечни намерения и решения, с каква радост и благодарност сте приели Него, като Господ. Владетел на вашето сърце, началник на вашия обновен живот, пребъдвайте постоянно в Него и бъдете абсолютно уверени в това, че Той пребъдва във вас. Затова «изпитвайте себе си», изследвайте себе си. Ако във вас има в тази насока и най-малка неувереност, молете се: «Изпитвай ме, Боже и познай сърцето ми, опитай ме и познай мислите ми и виж дали има в мене оскърбителен път и води ме по вечния път.» (Псалм 139:23)

Четвъртата заповед на Словото Божие е: "ОБУЗДАВАЙ СЕБЕ СИ."

Апостол Павел се е убедил че нашето утвърждаване не е отделна крачка или решение, а постоянен духовен процес. Веднъж застанал на пътя на утвърждаването, той е длъжен постоянно да пребъдва на този път. Апостол Павел пише: "аз уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на други, сам аз да стана неодобрен." (Коринтяни 9:27)

Апостол Павел не е бил сектант. Той е бил привърженик на християнския принцип: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте, всичко ми е позволено, но не всичко е полезно и нищо не е в състояние да ме обладае." (1 Коринтяни 6 гл.)

Словото Божие посочва много места за обуздаване на нашия език. То казва: "Който не съгрешава в слово, той е съвършен мъж, силен да обуздае цялото тяло." "Ако някой от вас мисли, че е благочестив и не обуздава своя език, напразно е неговото благочестие." ( Псалм 39, Яков 1 и 3 гл.)

"Обуздавай себе си..." Обуздавай своя апетит, алчност, жажда, ненаситност, плътски амбиции, търсения и намерения. Не забравяй, че разюзданоста на нашия "стар човек" и разпуснатостта на "стария Адам" не познават предел. Тука е необходимо отново да подчертаем, че да се бориш с разюздаността със собствени сили и да победиш, без новорождение от Духа е невъзможно. Милиони хора са убедени и все още се убеждават в това.

Петър 1 издал закон, забраняващ помещиците да убиват крепостни селяни. Всеки, който нарушавал този закон, трябвало да се счита за ненормален човек, който се нуждае от опекун да отговаря лично за него, за имуществото му и за неговите дела. Но след известно време, сам Петър се разсърдил на един от сановниците си така, че го ударил и след време той умрял. Като узнал за смъртта на сановника, Петър 1 не можал да прости на себе си и казал: "Аз заповядах на своите поданици да се обуздават, а себе си да обуздая съм безсилен."

Самообуздаването не е дело на разсъдъка, не е следствие на нашите логически заключения, а резултат от духовно прозрение, което посещава душата на човека в момента на себепознанието и духовното прозрение.

Като сумираме всичко казано за лъжливото себелюбие, полезно е да си припомним затова, че Бог ни заповядва да обуздаем себе си, но ако пренебрегнем Неговото изискване, Бог скоро Сам се разпорежда. Св. Писание е пълно със случаи на подобно обуздаване: "Страшно е човек да падне в ръцете на живия Бог."

Ние говорихме за себелюбието, което оценява само себе си.

Но има друга опасност, да не оценяваме правилно себе си. Често ние мислим за себе си повече лошо, отколкото е действителното. Това е лъжлива, негативна представа за себе си, като самохипноза, стеснява и разширява развитието на нашата личност. Трябва да се съблюдава строго равновесие между недооценяване и преоценяване себе си. В този сложен въпрос никой не може да ни помогне, освен Св. Дух. Само Той е способен да ни научи да ценим себе си, да сме индивидуални, да не подражаваме на който и да е друг, по-лош или по-добър. Да мислим за себе си повече отколкото трябва или по-малко отколкото е нужно -- това е еднакво пагубно. Да знаем да обичаме себе си, така както Бог знае да обича нас. Това е едно духовно постижение. Колко е радостно да съзнаваме, че "по благодат Божия съм, това което съм..." "Не това, което съм бил преди обръщението към Христа, и не това, което ще бъда, когато Го срещна лице със лице, но такъв какъвто сега ме познава Христос. Затова нашата постоянна молитва трябва да бъде:
Само такъв да бъда, какъвто Той ме е създал.

Само там да бъда, където Той ме е поставил.

Само Неговата воля да изпълнявам.

Само това да върша, което е угодно пред Неговите очи.

Дано във всичко да се прослави името Господне.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница