А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство



страница8/25
Дата22.08.2017
Размер1.96 Mb.
#28535
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   25

9 - ЖИВОТ НА ЛЮБОВ

Когато Бог дава на простения грешник

«ново сърце», Той му дава и

«нов Живот» - живот на любов.


Блажен е оня човек, който бидейки уединен в гората или в пустинята или на морето, може да вдигне своите ръце към небето и да благодари на Бога затова, че Той го е създал разумно същество, а също и свободно и го е надарил със способността да обича.

Любовта е източник на живот. Този, който не обича, той и не живее.

Които имат Божия син (Любов)имат живот, които нямат Божия син(Любов)нямат живот." ( 1 Йоан 5 гл.)

Да обичаш себе си е закон на природата, да обичаш другите е Божий закон.

Новата заповед на Христа е: не само да вярваш, но и да любиш.

Вярата е вътрешно съединение на душата с Бога, а любовта е външно проявление на съединението. Живот на любов -- това е служението на любовта.

Любовта и нейното служение е практическата страна на християнството.

Истинската, живата вяра обича; истинската пламенна любов служи. Според думите на Павел: «вярата действува с любов». (Галатяни 5 гл.)

Пребъдване във вярата е да "действуваш с любов", не само общение с Бога, но и служение на хората, живот за хората заради Бога, защото служението в този случай, ние го възприемаме не като отделна постъпка или добро дело, а като полъх на любовта, труд на целия живот.

Вярата ни приближава при Бога, а любовта ни води към хората. Любовта не може да бъде безучастна към окръжаващия ни реален живот. Тя не може да не плаче с плачещите и да не се радва с радостните. Тя отива при хората и не се страхува от жизнения кръговрат, защото любовта изпъжда всеки страх.

Този, който бяга от жизнения водовъртеж, не е разбрал християнството правилно. Аскетизма излезе от света и престана да свидетелствува на света за Спасителя Христа. Монашеството е с ограничена вяра, което заменя служението от любов с молитви, пости, богослужения и с обреди. То предпочита затворения живот, заключен в себе си живот, удовлетворява християнството със съзерцание, подвижничество, насочени не към служение на ближния, а към това да заслужи за себе си спасение. Същевременно Словото Божие ясно казва, че това е невъзможно и че спасението се дава от Бога на всеки каещ се грешник, а не по заслуги, като благодатен дар Божий. "Защото вие сте спасени с благодат чрез вяра и това не е от вас, то е Божий дар; не чрез дела, защото никой да не се похвали», «защото чрез дела от закона, не се оправдава нито една твар, но получава спасение даром, по Неговата благодат, изкупление в Христа Исуса. В Когото ние имаме изкуплението чрез кръвта Му и прощение на греховете.» (Римляни 3 гл., Ефесяни 1 и 2 гл.)

Думите на Христа към Неговите ученици: «Вие не сте от този свят» - монашеството изтълкувало тези думи буквално. Но Христос ни е дал друго пояснение: Той е казал: "Вие не сте от света, както и Аз не съм от този свят." Христос не се е страхувал да живее в този свят, "да бъде приятел на митарите и фарисеите" и е бил духовно "не от този свят". Той е бил светлина в тъмнината и "тъмнината не Го схвана".

Христос не е оправдавал монашеството. Той се е молел за своите ученици като е казал: "Не се моля да ги вземеш от този свят, но да ги опазиш от зло."(Йоан 17 гл.)

За Христа е казано: Той е ходил благотворейки. Той също е казал: "Който служи на Мене, да ме последва." Като четем тези послания на апостолите, ние се убеждаваме в това, че учениците така именно са разбирали и своето назначение в света и са призовавали другите в живот, наситен с любов към нуждаещите се и духовно погиващите.

Някой се е молил: "Отче Небесни! Аз минавам по пътя на живота само веднъж и затова всяка възможност, която Ти ми даваш да проявя любов към някого или да използвам тази възможност без да отлагам, да не се отклонявам от нея и да не я пренебрегвам, защото по този път аз преминавам само един път."

Истинския християнин се стреми не към това да има, но към това да бъде; не към това да получи, но към това да дава, не към това да вземе, но към това да остави нещо хубаво, добро, вечно.

Егоизмът винаги се стреми да получава, но никога не казва : доволно, а любовта дава и пак дава и на нея се струва, че не е дала достатъчно.

Егоизмът и да спечели целия свят няма никаква полза (Марк 8:36) а любовта е щедра като раздава и губи от себе си, пак се обогатява.

Словото Божие повелява: «С любов си служете един на друг."(Галатяни 5)

И любовта служи, но в своето служение тя е реална и тиха, като светлината и като светлината тя не бърза и не се уморява.

"Всичко у вас да става с любов",- повелява Словото Божие. (1 Коринтяни 16 гл.) И любовта служейки облича най-обикновените дела в святост и става съпричастна на Божественото естество.

Служение от любов -- това е същността на християнския живот, сбор от следване и дела за Христа.

Но практикувайки християнско служение, като осигуряваме бедните, нищите, болните и нещастните, ние по никакъв начин не бива да пренебрегваме нашето кръвно семейство, даже ако то е невярващо. Макар Словото Божие да нарежда да отредим първо място на своите във вярата, т.е. нашето духовно семейство. Апостол Павел пише: "И така доколкото зависи от нас, да вършим добро на всички, а най-вече на своите във вярата." (Галатяни 6 гл.)

«Като вършите добро не се уморявайте." Вършенето на добро или живота на любовта винаги е склонен към разочарование и униние. Апостол Павел ни предупреждава против такъв тлеещ и унил дух - "да не се уморяваме».

Уморяването е любимото оръжие на Сатана. «Унилия дух изсушава костите.» (Притчи 17 гл.) Унинието е опасно. То е способно да парализира служението на любовта. Унилия дух ни охлажда и отслабва духовно. И така нашата предишна пламенна ревност гасне. Първата любов изстива, силните, щедри, златни ръце отслабват.

Нашата духовна ревност за делото Божие, особено много отслабва там където служението с любов се среща с черна неблагодарност, там където хората съзнателно пренебрегват или злоупотребяват с нашата доброта и любов.

В такъв случай ние сме длъжни винаги да помним, че с истинската любов, ако тя е в нас, произтича от желанието за благо на другия, без да очакваме някаква благодарност или изгода за самите нас. Народната мъдрост гласи: "Живей за хората и хората ще живеят за тебе." Но даже ако не е така, но хората са отговорили на доброто със зло и с ненавист на любовта, тогава помни доброто, а злото забрави. Най-главното е да е пожелаваш благодарност и от чуждото не очаквай!

Неблагодарността и злоупотребата с нашето добро, лъжливото тълкуване на нашата любов, приписването на ниски мотиви на служението ни, подигравки и хулене, всичко това ние сме длъжни да приемем като наш дълг. Ако ние като Божии чада не сме безумни заради Христа, "позор на света", "станахме и до днес като измет на света", "Ние с право се усъмняваме в истинността на такова християнство, което ние приехме от Христа и което ние изповядваме."(1 Коринтяни 4 гл.)

В подобни случаи Словото Божие ни предлага да отправим нашия взор от временните проблеми към предстоящата награда и на «голямото възмездие» от Господа, което «своевременно ще пожънем, ако не отслабнем». Погледът на нашата вяра устремен зад границата на земния кръгозор, ще ни изпълни с нови сили и ще закрие нашите слабости. На небосвода на нашия живот за Христа отново ще изгрее слънцето и ще разсее временно сгъстилите се нас мъгли на униние.

Но унинието може да ни посети и по други причини. Ние сме склонни към униние тогава, когато не гледаме към съвършенството на Христа, а когато гледаме на нашите несъвършенства. Това жалко съзнание за собственото нищожество ни дава да разберем, особено когато желаейки да привлечем хора към Бога и нов живот изведнъж чуваме: "Къде са тези новородени чада Божий, за които вие говорите? Покажете ми поне един от тях. Християнството е остаряло, не е реално, неосъществимо, не е в тон с времената в които живеем и т.н."

Но не същото ли са говорили през всички векове за християнството? "Господи, малко ли ще се спасят?" Ето същите безпокойства и удивление на тълпите, както по времето на Христа, слушаме и сега. На това Христос отговорил: "Подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят, но не ще могат." С други думи, не се безпокой за неприемането и неуспеха на Евангелието, побързай да решиш съдбата на твоята собствена душа.

Ние нямаме основание да униваме и се съмняваме в тържеството на Църквата, за която Христос е казал: «Не бой се малко стадо!» Затова ние не се страхуваме за официалния провал на християнството в този свят, ние трябва да се страхуваме за провала на света без Христа или без християнството.

Главното, което трябва да помним и да не забравяме това е, че ние с вас живеем и се трудим в несъвършена земна Църква, имаме общение с несъвършени вярващи, слушаме несъвършени проповеди, вършим несъвършени дела, да и самите ние сме далеч несъвършени. Във всяко чадо Божие може да се проявят един или други отрицателни черти: Виждайки това някои братя снизходително се усмихват и ги «покриват с любов», а враговете безпощадно ги осъждат, преувеличават и заклеймяват като че ли те са по-добрите.

Но слава на Господа, Той в по-предишните времена е употребявал несъвършени хора, осъществявайки Своите съвършени планове и е достигал Своята съвършена цел.

Преди нашата християнска ера е имало 27 други цивилизации и всички те са дошли и отишли, възникнали и една след друга изчезнали. Царството Божие, Христовата Църква назована «Непоклатимо царство», «Царство, което вовеки няма да се разруши, и това Царство няма да бъде предадено на друг, то ще съкруши и разруши всички царства, а само то ще остане вечно.» (Данаил 2 гл.) И «вратите адови не ще Го преодолеят.»

По Божията благодат ние заедно с вас сме граждани на това скоро идващо Христово Царство. В очакването на това Царство нека бъдем будни «духом пламенни да служим на Господа». Нека останалият наш живот да бъде живот на любов.

Ако от нас лъха любов и служим с любов, живота ни ще бъде интересен, динамичен и завладяващ.

Често вярващия човек иска да бъде духовен човек вместо това да пожелае от всичкото си сърце да бъде полезен.

Вие искате за себе си особени благословения. Можете да ги получите. Вгледайте се наоколо и на първия човек когото срещнете заговорете му за Христа, за душата и за вечността. Протегнете му не само вашата ръка, но открийте му цялата си душа и ще видите как тази душа ще се открие пред вас и ще тръгне след Христа. Вашите благословения ще дойдат със служението на любовта.

За съжаление, някои вярващи дотолкова са «духовни» и «небесни», че се оказват непригодни за земно служение. Те дотолкова са заети със себе си, че губят контакт с обкръжаващите ги хора и въпиющите нужди.

Ръката на истинската Христова любов винаги е протегната към някого, винаги желае да прояви към някого помощ. Такава ли е вашата ръка?

Психологията е доказала, че всяко усилие в интерес на доброто се съпровожда с вътрешно удовлетворение и никога не пропада, но се награждава. Обаче, неновородения човек преодолява всички прегради за да извърши на някого зло, а извършването на доброто и най-малкото препятствие го затруднява.

Това изкушение е познато на новородения човек, но той има ключ за победата. «Тая е победата, която е победила света, вашата вяра.» (Йоан 5 гл.) Той знае, че без сражение не може да има победа и не се страхува да встъпи в борбата с изкушенията и съблазните на земния живот.

Нека се молим непрестанно за Божията благодат, която преобразява новия човек, за силата, която преодолява всички затруднения по пътя на всички нуждаещи се от нашата помощ, за любовта, която прави нашия живот нужен и полезен, за вярата, която превръща невидимия Бог в реален Бог, видим с нашите духовни очи и осезаем за ръцете на любовта.

Нека тази молитва да стане цел на живота ни, понеже:
Без цел не бива в живота,

Не можеш достигна висота;

без вяра, молитва не достига

до лаврите на любовта.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница