А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

10 - ПЪТЯ НА ЛЮБОВТА

«Не бягай по шумния бърз успех,

Не сменяй за лаври суровия груб кръст.»

С. Я. Надсон

Вратата, която води към Христа е широко отворена пред всеки грешник. Сам Христос е казал «Ако някой иска да върви след Мене, Мене нека да последва.»

Ние сме надарени от Бога да подражаваме, да следваме, да повтаряме, да възприемаме, да познаваме, да запомняме и да се учим. Хората от създанието на света са следвали след патриарси, пророци, вождове, философи, основатели на разни религии, следвали ги и продължават и досега да ги следват. Всеки след някого върви и никъде няма липса на последователи.

Но сред неизчислимите множества вождове и последователи, каква висока чест, какво несравнимо преимущество и каква сериозна отговорност да следваш след Този, Който е казал: «Аз съм светлината на света, който върви след Мене, той няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота.» (Йоан 8 гл.)

Погледнете, какво голямо множество последователи на Христа, даже и в нашия безбожен век. Стотици милиони души с гордост се именуват с Неговото име и следват Него, но за съжаление голяма част от тях следват не по Неговите условия, а по свои собствени, следват така, както на тях им се нрави, както им е угодно, както те намират за правилно.

Лука ни разказва за това, как Христос като е слязъл от Елеонския хълм: "...застана на равно място, и множество Негови ученици и много народ."

Но макар да са били много последователи, малко се радвали на Христа. В един прекрасен ден Христос спрял тази тълпа и казал: вие желаете ли да Ме следвате? Ето моите условия: "Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да дигне кръста си и да Ме следва." Разглеждайки въпроса за себелюбието ние вече с вас се докоснахме до дилемата: "отречете се от себе си."

В тази глава ще разгледаме друго, не по-малко важно условие: "НОСЕТЕ СВОЯ КРЪСТ."

Какво е това кръст?

Думата кръст има няколко значения: като емблема на християнството, като символ на Христовите страдания, смърт и победа; като знак се извършва с дясната ръка; като военен знак, а също и като название на някаква организация: "Червен кръст", "Бял кръст", "Гълъбов кръст" и др.

След това разнообразие от кръстове, истинското християнство различава само три кръста: кръстът на изкуплението, кръст на следване Христа и съразпятие с Христа.

За кой от тези три кръста говори Христос тука? - За кръста на следване, за нашия личен кръст: "вземи своя си кръст".

Всеки от трите кръста има своето значение: За кръста на изкуплението апостол Павел казва: «Аз се хваля само с кръста на Исуса Христа.»

За кръста на съразпятието: «Аз се съразспнах с Христа и сега не аз живея, но Христос живее в мене.»

За кръста на следването: «За Него аз се отказвам от всички и всичко считам за измет... задното забравям и напред се простирам, стремя се към прицелната точка.» (Галатяни 2 и 6 гл. Филипяни З г.)

В какво се състои нашия личен кръст?

Наш кръст може да бъде всичко, което се разминава със земните ни планове и цели, всичко което не допуска осъществяването на нашите желания, решенията на нашата воля всичко, което не обичаме и желаем да го отстраним, но не е по силите ни - което обикновено се нарича от невярващите възмущение, гняв и проклятие, а за вярващия - покорност и смирение.

Такъв кръст може да се окаже нашето здраве, гонение за вярата, нищета, несполучлив брак, невярващи роднини и колеги, изтървани деца и внуци, прекомерно взискателни хазяи или пакостливи съседи, твоя лично осакатяване, грозота, неизличима хроническа болест, разни изпитания и скърби в живота.

Кръст може да бъде и собствената ни жена или мъж. Световната литература и история е богата с подобни печални случаи. Около нас е пълно с такива примери.
"Тежък кръст й се падна на нея,

Страдай, мълчи, преструвай се и не плачи.»

(Некрасов)

Преди да започнем да носим кръста си, трябва да го вдигнем. В средновековието по време на кръстоносните походи, рицарите кръстоносци са имали голяма кръстна нашивка на гърдите и на гърба. Други са приготвяли кръст от дърво и са го носили на рамо. Тези са били материални кръстове, подобни на тези, които носят на вратовете си някои хора.

Кръста, за който говори Словото Божие, не е материален, но духовен.

«Вземи кръста си» значи да го приемеш като кръст пратен на нас от Самия Бог, пратен за нас лично. Бог допуска в нашия кратковременен живот този кръст и ние не бива да бягаме от него, да се отегчаваме от него, защото такава е волята Божия; такъв е пътя на любовта, пътя на кръста, пътя към Голгота.

Във всички случаи, когато този или онзи кръст ни се пада по участ, ние винаги имаме пред себе си два пътя: плътския и духовния. Път продиктуван от нашите собствени, човешки съображения и Божия път.

Възникне ли недоразумение между мъж и жена? - Развод.

Пастирът на Църквата не ни ли допада? Гоня го да се освободя, каквото и да стане.

Не харесвам ли Църквата? Премествам се в друга или даже в друга секта.

Всеки плътски извод се възприема като напълно логичен, справедлив и в края стига винаги до скръб и тежки дълготрайни последствия. И трябва да кажем, че християни които попадат в подобна съблазън, нямат определено понятие за кръста, за получаването му и за носенето му.

"Вземи своя кръст и го носи"-значи предварително да се съгласиш да имаш в сърцето си твърда и непоклатима готовност да претърпяваш, да носиш горест и страдание. Да страдаш, но без гняв, роптание и съмнение. Да страдаш покорно, да останеш винаги до Него. "Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота." (Откровение 2 гл.)

Мнозина са се мъчили да носят покорно своя кръст без обръщение към Христа, без новорождение, но скоро се разочароват, като се убеждават в своето пълно безсилие. Като четат за изискванията на Христа към Своите последователи, те не са забелязали онази Божествена логика и последователност, която Божията премъдрост е вложила в Него. Христос не е започнал Своите поучения с думите: «вземи своя кръст и следвай Ме». Но първо казва: «Отречи се от себе си» и след това «вземи кръста си и следвай Ме».

Христос е знаел, че носенето и на най-малкия кръст без отричане от себе си е невъзможно.

Пътя на любовта не е само "път на носене на своя кръст», но и «път на съразпятие». "Аз всеки ден умирам" ...умирам за себе си, за да живея за Бога. "Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение за това, да изкарам пътя си и служението, което приех от Господа Исуса»... (Деяния 20 гл.)

Кръстът на изкуплението свидетелствува за нашето вечно спасение, което Бог дава, като дар, на всеки каещ се грешник.

Кръста за следване и носене е за степента на нашето себеотричане, покорност, подчинение при всички случаи в живота, само по волята на Бога.

Липсата на съразпятието е за уровена на нашето уподобяване и вярност на Христа.

Липсата в живота на християнина на тези три вида кръстове е явен белег на "плътския" християнин, в когото Бог не е на първо място и може би признак на неноворождение.

Отсъствието на трите кръста ни помага да различаваме истинските Христови ученици и многото лъжливи. Много християни се намират в тяхното число, за които Христос е казал: "Който не вземе кръста си и Ме следва, той не е достоен за Мене." Те се намират в числото на "недостойните".(Матей 10 гл.) Много християни намират кръста за незадължителен и предпочитат да следват Христа по-леко, без кръст. За съжаление в края на пътя ги очаква непоправимо разочарование. Те споделят участта на всички "недостойни".

Кръста ни е нужен вече, защото ни помага да видим във всичко намесата на Божията ръка. Само когато го носим покорно, в този случай се убеждаваме в това, че на дело: "Всичко съдейства за добро за тези, които любят Бога."(Римляни 8 гл.)

Кръста ни е нужен, тъй като носенето му като нищо друго, ни оприличава на Христа. "Който вместо принадлежащата Нему радост, претърпя кръст, като пренебрегна срама."(Евреи 12 гл.) Христос отиде преди нас да носи Своя кръст, когато живя на земята. Той също не избегна клеветите, неправдата, насилието и зверствата. И ако е така, то смеел ли ние с вас да претендираме за нещо по-добро?

Нека помним, че кръст възложен на нас от Господа е наш кръст. Бог знае от какво се нуждае всеки от нас и кое лекарство е необходимо за нашите духовни недъзи. За всеки християнин кръста е различен от тези на другите. Затова както не бива лекарствата да се заменят, с други лекарства, така не бива и кръста да се сменя.

Нека помним също, че възложения ни кръст от Господа е за определено време. Този срок може би не ще бъде продължителен както беше случая с Йосиф Киринееца, но той може да продължи с дни, седмици, месеци и години. Може да продължи през целия ни живот, до самата смърт.

Светските хора обикновено запитват: «Ако следването на Христа се обуславя от такива трудности, то кой е в състояние да ги изпълни? Покажете ми тези християни? Ние не ги виждаме.» Вие не ги виждате, отговаряме ние, защото вие не сте сърцеведци. Святия Дух провежда своето действие в сърцата на изкупените, а това е скрита сфера на светския човек.

Втората причина да не ги виждате е тази, че Църквата, събранието на новородените Божии чада е шепа хора, «малко стадо» в сравнение с цялото човечество.

Третата причина - ако вие лично не сте член на тази «шепа», това всемирно духовно семейство, то как можете да съдите за неговите размери? И какво можете да видите или да знаете за неговите качества, свойства и характер?

Ако вие не виждате истински християни, то Бог ги вижда. Като описва края на света и приключването на човешката история, Словото Божие чрез устата на апостол Йоан казва: «И след това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си.» (Откровение 7:9) Апостол Павел имайки духовни очи също говори за множествата истински свидетели на Христа: «Затова и ние като сме обиколени с такъв облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, които лесно ни сплитат и с търпение да тичаме на принадлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исуса, Началника и Усъвършителя на нашата вяра.» (Евреи 12 г.)

Слава на Бога! Приближава се деня и часа когато по благодат Божия и ние ще се присъединим към това милионно множество изкупени, оправдани и спасени Христови свидетели. «Скоро, много скоро ще дойде Този, който има да дойде и не ще се забави...»
«Там мой кръст ще бъде снет,

И ще ми кажат; от Бога си ти приет.»

«Ето ида скоро! Дръж това, което имаш, никой да не ти отнеме венеца... Който победи ще се облече така в бяла дреха и Аз никога няма да излича името му от Книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца и пред Неговите ангели.» (Откровение З гл.)

Такъв е пътя на любовта и такъв е завършека на този път.