А Същност, видове, система І. Гражданският процес като защита и санкция

1. Какво се разбира под граждански правоотношения, т.е. съвпадение с материалните правоотношения. Това е понятие, което включва всички правоотношения, регулирани от тези правни клонове, при които методът на правно регулиране е този на равнопоставеност, следователно всички първични правоотношения - вещни, облигационни, семейно - наследствени, трудови и др. Ако има някакво смущение при реализацията им - средството за защита е гражданския проце.

2. какво е незаконосъбразно развитие: а) липсата на хармония в правоотношенията на субектите на гражданското правоотношение. Тя е свързана с б) с липсата на дължимо поведение на субектите на гражданското правоотношение. Поведението не къответства на действителните правоотношения. А) се продължава от б).

Гп-с като обективно право има за цел да възстанови законосъбразността в реализирането на материалните правоотношения.

Функциите на Гп-с: 1. Защитно-санкционна: резултат от възстановянане чрез процеса на законосъбразно развитие на гражданското правоотношение. Резултата се явява защита за правоимащия и едновременно с това като санкция за неправоимащия.

2. Превантивно-възпитателна.

3. Гарнационна (обезпечителна): посредством възстановяването на нормалното развитие на материалното правоотношение. Процеса осигурява и постигането на тази материална ценност, която е обект на материалното правоотношение.

Три са възможните подхода, които разглеждат явлението ГП-с от към три аспекта. Те дават облика на Гп-с като средство за възстановяване на материалното правоотношение, които съществуват паралелно.

1. Процеса в качеството му на защита и санкция. Разглежда процеса от към неговия резултат. Проявяват се трайно при понататъшното развитие след процеса, неговото приключване.

2. Процеса в качеството му на производство. Средство, начин, подход за постигането на защитно-санкционите резултати. Средство към достигане на цзелта.

3. Действа във връзка с 1. и 2. - правоотношение. Процесът е една правна сложна връзка, развиваща се във времето последователно, която има процесуален характер и която съществува между всяка една от двете срещупоставени страни и органа по защита и санкцията. Така се гарантира неговата законосъобразност.

1,2 и 3 не съществуват изолирано, а взаимно се гарантират и съчетават.

Гп-с като защита и санкция - три форми на незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения: 1. Наличието на правен спор. Правният спор е обективирано противоречие в позицията на материалноправните субекти (две срещупоставени лица) относно съществуването или елементите на едно материално правоотношение, което противоречие рефлектира неблагоприятно върху материалноправната сфера на правоимащия. Спор и в чисто житейския смисъл.

- правният спор има своя генезис в убеждението на материалноправните субекти. Субективно явление, но зада може да се прояви като релефантен факт (2) противоречието трябва да бъде обективирано, да бъде материализирано, магифистирано. Може и чисто словестно да се обективира, по-активно поведение. Необходимо е да има извън съзнанието на лицето матиален израз. Следователно води до неблогаприятни последици в правната сфара на пострадалия. Едното лице има вярна позиция, а другото погрешна.

3. Предмет на правния спор: Спорно е едно субективно материално право (правоотношение) било в неговата цялост или по отношение на някой от елементите му, което се твърди или че съществува в настоящия момент, или че е съществувало в минал момент.

- материалното правоотношение без оглед на вида и характера на правата и задълженията, които ги изграждат. Може да бъде отричано, че не съществува (не е възникнало), отрича се само някой от елементите на правоотношението. Може само изискуемостта да се оспорва. Трябва да се твърди, че това правоотношение съществува в настоящия момент или в минал, макар че вече е погасено. Негативно становище - не сме пред правен спор ако се твърди, че правоотношението би възникнало или се твърди, че ще възникне. Правата, които още не са се породили не са в състояние да засегнат съществуващото материално право. Обект на спора може да бъде и погасеното право на починалия при развод.

- да се твърди - съществуването на засегнатото право.

- има две страни, които са взаимно свързани: Субективна страна - конфликт, чийто автори са определени субекти и той е производство на тяхното поведение. Обективната страна е резултат и се изразява в сътояние на несигурност.

- има две проявни форми: а) Неоснователно отричане на правото, което съществува (невярна позиция). Изразява се субективната страна на спора (действия, които пречат, могат и да са устни).

б) Обективна страна - следствия от а). Невъзможност за нормално развитие.

- неоснователна претенция за право, което не притежава, а го претендира. Конфликтът е един с две страни, а обект е спора. Няма санкция за това, че се спори или се претендира нещо. Адекватния процес е исковия. Всяка от страните има публично право на защита от съответния орган - съд, окончателното решаване на спора със СПН, т.е. оспорването от този момент е безспорно. Защита е получила тази страна, чиято позиция е потвърдена.

- неизпълнение на изискуемо задължение - то-чувствително засягане правната сфера на правоимащ, тъй като едно негово право не е просто смутено, а директно, пряко не се раилизира, защото насрещната страна в правната връзка не изпълнява задължението си. Законът свързва тази норма с една конкретно гражданско право - притезателното (реализира се чрез поведението на задълженото лице). Поради липсата на това поведание, носителят на правото е засегнат. Тясно приложно поле, силна форма на засягане на правата. Всяко притезателно право, незъависмо то обекта на престацията, може да бъде засегнато. Субективната страна може да се прояви в различни варианти. Това е поведение на длъжника, което може да се изрази както в действия , така и в бездействия. От тази субективна страна е налице резултата, че притезателното право е нарушено, не удовлетворено право. Притезателното право трябва да е станало изискуемо, тъй като може да се търси доброволно изпълнение, т.е. ако липсва трябда да се извърши принудително изпълнение. По молба на кредитора - изпълнителен процес. Има за цел по принудителен ред да реализира правото. При правен спор в началоно на процеса не е ясно кой е субекта на защита, а при изпълнителния процес е ясен носителя на притезателното право, а субекта на санкцията е длъжника.

- поведението, при което едно лице със своите действия или бездействия застрашана бъдещата реализация на едно субективно право. Тущ негативния ефект ще се прояви евентуално в бъдеще. Специфична самостоятелна форма на засягане на правото. Правоимащ - форма на защита - т.нар. обезпечителна мярка, чрез обезпечителния процес. Тя трябва да е адекватна на поведението на нарушителя. Чрез тях санкцията се получава от нарушителя, защото му се забранява да се разпорежда със забраненото или запорирано имущество.

Защита и санкция:

1. Всички форми на защитата и санкцията, които са резултат на исков, обезпечителен и изпълнителен процес, са своеобразен заместител на липсващо дължимо поведение. Те възпроизвеждат, изменят и заместват по принудителен ред нормалната връзка.

2. За всички защитно-санкционни последици има извънпроцесуално действия, т.е. като заместител на дължимото поведение - действа при упражняването на матириалното право. Ефектът е траен след процеса.

3. Някои от последиците имат публичен характер, а други гражданскоправен характер. Действат като правна връзка между различните субекти. СПН е публичноправна санкционна последица, на всяка от страните спрямо съда. Принудителното удовлетворяване - гражданскоправна последица.

4. Всички те се дават, имат за ЮФ акт на държавна принуда - ИА (властнически) на компетентния държавен орган.

5. При всички форми на защита органът, който е постановил акта, е независимо трето лице, остоящо на еднакво разстояние от двете страни.

6. До защитно-санкционния резултат може да се стигне в резултат на упражненото чрез сезирането на компетентния орган пубилично право на защита. Съдът не може да се сезира сам.

7. Клед като имаме сезиране, защитата е абсолютно неотменима като последица.

8. Защитно-аснкционните способи са: а) първични и б) вторични. Комплекс от способи, които в своята съвкупност гарантират, че защитата и санкцията са законосъобразни.

Защитата и санкцията са явление, което действа двупосочно - защита за правоимащия и санкция за другата страна.

2. Гражданският процес като производство и правоотношение

Защитата и санкцията трябва да бъдат подготвени. Подготовката е Гп-с по пътя на производството. Процесът е производство и защото защитно-санкционните последици са възможни и дължими от съответния орган, тъй като този който има защита има право да я получи.

Производството е съвкупността от действията на защитно-санкционния орган и на лицата, които ще са субекти на защитно-санкционните последици, включително и последното действие, крайният защитно-санкционен акт, който органа постановява. ГПК разглежда тези действия. Производствоте е средството за постигане на защитата и санкцията.

Основни белези на производството:

1. То е сложен ЮФ. Състои се от много прости релевантни за определени последователни ЮФ.

2. Като ЮФ е последователно осъществяващ се сложен ЮФ. Отделните елементи не се осъществяват безразборно, а в определена последователност. Всяко следващо действие като ЮФ има смисъл с оглед мястото си в тази система.

3. Последователността е обезпечена нормативно, чрез система от працесуални права и задължения, т.е. производствата са динамични ФС. Динамичти, тъй като обуславят последователно пораждане на права и задължения. Всеки ЮФ е реализация на предхождащо го субиктивно право. Със самото си осъществяване ЮФ погасява това право и поражда следващото субективно право, което се реализира чрез следващия ЮФ (напр. подаването на исковата молба осъществява правото на сезиране и правото на лицето да поиска защита от съответния орган. Поражда правото да се връчи препис от исковата молба и да се назначи заседание и т.н.).

4. В процеса участват винаги повече от едно лица,т.е. многоличен ФС.

5. ЮФ на всички процеси могат да са само юридически действия. Не може ЮФ да е юридическа постъпка или събитие, тъй като те не могат да породят права и задължения. Възможно е обаче върху процеса влияние да окаже едно събитие, но то не се включва в системата на ЮФ, които изграждат прозводството.

6. Всяко отделно действие има вътрешнопроцесуална релевантност. Всяко действие е ЮФ само на следващо право или задължение. Правното значение на това действие се изчерпва с пораждането на следващото право или задължение. Това не е свързано пряко със защитно-санкционните последици. Те имат за ЮФ само последното действие. Другите ЮФ имат камо косвено (индиректно) значение, подготвят действието, което е ЮФ на последиците. Следователно има неравностойност на ЮФ в производството:

а) ЮФ с вътрешна релевантност, които косвено влияят върху последиците на производството.

б) ЮФ (последния акт), пораждащ последиците на производството и има решаващо място в системата от действията, изграждащи го.

7. Всички ЮФ губят правното си значение и подлежат на заличаване с обратна сила, ако се окаже, че вече е недопустимо постановяването на крайния акт - решаване на исковия процес е недопустимо (недължимо). Процесът се прекратява и извършените действия се заличават.

Особени белези на защитно - санкционното производство или само на ГПП:

1. Те са двустранни производства. Действия осъществени от органа, издал крайния акт и двете срещупоставени страни. Произтича от двустранността на материалноправния обект на защитно-санкционното въздействие. Трябва да се осигури участието на страните, за да е ефективно производството. Производства, които не са защитно-санкционнни, не са двустранни (напр. производството по издаване на ИАА).

2. За ГПП е характерен принципа на диспозитивното начало. Изразява зависимостта на започването, развитието и приключването на ГПП от волята на лицето, което търси защита. Следователно трябва да има сезиране от заинтересованото лице. Този принцип следва от разпоредителните правомощия за носителя на материалното право, което е изградено на принципа на равнопоставеността.

3. Ортанът трябва да е трето, независимо лице, което да не предприема служебно действия, които не са били поискани.

4. ГПП се изгражда от действия на страните и на защитно-санкционния орган, но в рамките на производството, като ЮФ, значение имат и т.нар. бездействия на страните. ЮФ са действията на органа и действията и бездействията настраните. Обстоятелството, че страните имат противоположни интереси, означава, че бездействията на едната от тях може да засегнат интересите на другата. Бездействието трябва да се компенсира, т.е. въпреки бездействието, процеса да продължи. На тази база и бездействията на страните са релевантни. Бездействието се изразява или в неупражняването на процесуални права или в неизпълнението на процесуални задържения. В първия случаи, това е процесуално пропускане. Резултат е погасяването на процесуалната възможност за упражняване на това право. Във втория случай, неизпълнението не санкционира (напр. чл. 51 - неизпълнението се санкционира с фикцията, че страната се счита за призована на стария адрес. Неизпълнението и непосчването на доказателства на твърдените факти - последицата е правото и задължението на съда да приеме, че недоказания факт не се е осъществил). Законът свързва бездействията на страната със специфична категория последици - процесуални тежести. Законът компенсира отрицателното въздействие върху хода на производството с тези тежести. Механизма на процесуалната тежест гарантира, че въпреки бездействието на страната, производството законосъобразно ще продължи, така че няма да се засегнат интересите и на другата страна. Има характер на санкция за бездействалата страна, тъй като са желани от нея. Действията са желаното поведение. За бездействието, тъй като тук не е възможно принудително изпълнение като при материалното право, има други специфични последици.

5. а) Законово необходими - минимално необходимите ЮФ, за да се достигне резултат.

б) Законово възможен ФС - при упражняване на производството.

6. Специфичен предмет на ГПП - накърнено гражданско материално правоотношение.

7. Специфичен резултат на ГПП: СПН в исковото производство и т.н.

8. Всяко производство в системата на Гп-с има особености, които се държат от особеностите на характеристиката на процеса като защита и санкция.

Цели на производството: 1. Обезпечаване чрез механизма на вътрешните права и задължения, постановяване на защитно-санкционния краен акт.

2. Тъй като при защитно-санкционните последици се пораждат от правния акт, валидността им се обуславя от валидността на крайния акт. Таза законът гарантира последиците и настъпването им като не ги свързва с всеки ЮФ, а само с крайния резултат.

Гп-с като правоотношение: Основанията да е правоотношение:

1. Процесът е изграден като съвкупност от правни норми, а всяка правна норма се реалицира или регулира съответно обществените отношения посредством правоотношението.

2. Правата и задълженията в едно процесуално правоотношение са нужни, за да може да функционира процеса като динамичен ФС. Това е правната връзка между всяка една от срещупоставените страни и закитно-санкционния орган. Особености:

1. Две са насрещните страни и защитно-санкционния орган. Правната връзка няма тристранен характер. Процесуалното отношение е двустранно. Има две паралелни процесуални отношения, съществуващи по отделно между всяка от срещупоставените страни и закитно-санкционния орган. В публично организирания процес (организиран от държавата) има двустранно процесуално отношение. Няма процесуална връзка между насрещните страни , разлика от арбитражното правораздаване.

2. Процесуалното правоотношение се поражда със сезиращото действие. На този етап връзка има само между сезиращата страна и защитно - санкционния орган. С връчване на преписа на исковата молба на ответника се създава втората процесуална връзка. Възможно е обаче да не се стигне до нейното възникване.

Сезиращото действие в примера е исковата молба, е предхождано от упражняването на предхождащото право. Субективно право на защита на съотвното лице, което възниква процесуално, при накърняване на материалното му право, с възникването на правния спор. С подаването на исковата молба се поражда правото да поиска насрочване на заседание и т.н. Последното право за ищеца е правото на съдебно решение. Това важи и за ответника в правната връзка със съда. Следователно правоотношенията между страните и защитно-санкционния орган е сложно, състои се от множество прости права и задължения.

3. Съдът е едновременно лице на двете правни връзки. Всяко негово дъествие е реализиране на негово задължение спрямо едната страна, а спрямо другата е упражняване на властнически правомощия да й наложи определено поведение.

4. Страните имат преди всичко процесуални права към съда, но имат и задължения (напр. процесуални тежести; чл. 3 и др.). По този начин се предпазва от накърняване на правата на другата страна.

5. Правните връзки имат ПП природа. Имат процесуален характер. Следователно във функционална връзка са с обекта на процеса. Между материалното и процесуалното право няма генетична връзка.

Гп-с като клон на обективното право. Съвкупността от правни норми със специфичен предмет и метод на правно регулиране. Гп-с в качеството му на защита и санкция чрез метода на мласт и подчинение. Намира се в сеотношение с другите правни клонове. Преди всичко със защитаваните материалноправни клонове, като регулира правоотношенията с метода на равнопоставеност. Връзка има с КП, което реглементира съдебното устройство, но функционирането на органите, визирани в КРБ, се осъществява чръз уредбата в процесуалните клонове.

Предмет са обществените отношения по търсене и оказване на защита на накърненото материално право. Процесуалните норми създават този род обществени отношения. Те не съществуват извън тези права , различни обществени отношения, регулирани от материалноправните клонове.

Метод на правнорегулиране (за публично организираната защита и санкция) - властнически.

Нормите на ГПП имат вторичен, служебен характер. Създават се и функционират на базата на други норми. Нормите на материалноправните клонове, чието приложение е служебно. Тези норми имат императивен характер. По принцип не е допустимо предвиденото в нормите да бъде дерогирано по воля на някой от субектите на нормата. Договорът, като ЮФ, не намира приложение в процеса. Има и изключения ,които са изчерпателно посочени (напр. съдебната спогодба, която при определени условия поражда СПН; възможността страните да предяват друга местно компетентен съд; арбитражни клаузи, с които се дерогира властта на държавния съд, като се предостави тази възможност на избран от страните арбитражен съд).

Действие на ГП - норми:

1. В пространството. Ограничение от района, на който може да функционира и да се прояви компетентността на сезирания компетентен орган - територията на РБ.

2. Спрямо лицата. Това са тези лица, които притежават лична или териториална връзка, чрез която законът ги свързва с компетентността на съответния орган (всяко лице с местожителство или седалище в РБ, ако срещу тях са заведе дело).

3. По време. Наложило се е принципното обратно действие на нормите. Изхожда се от презумпцията, че новият процесуален закон е по-благоприятен. Ако не е така, няма пречки за ограничаване действието му. Законодателствата са минали през три етапа по пътя към обратното действие:

1. Процесуално единство: новият закон се прилага за правоотношенията, възникнали след влизането му в сила. Пререгулирането на правните последици от новата норма засяга предпроцесуалното право на защита, възниква от предпроцесуален ЮФ. То ще има нова реализация съобразно новия закон, нищо че е възникнал при действието на стария.

2. Теория на процесуалните стадии: действието на новия закон се отнася към следващата, още незапочнала фаза на висящия процес, не само незапочнати процеси.

3. Теория на процесуалното действие: новата норма преурежда процесуалното право и задължение, което е възникнало, но все още не се е реализирало от последното извършено процесуално действие. Действието е обратно по отношение на последния ЮФ. Това обратно действие се нар. “незабовно действие”, не засяга вече извършени действия (§ 150 ПРГПБ - ограничава обратното действие). Отнася се до действията с вътрешет процесуален характер, не и на действието със защитно-санкционен резултат, тъй като ролята му е да регламентира трайно отношенията между страните. Следователно не е приложимо обратното действие с изключение по отношение на крайния защотносанкционен резултат.

Източници: Има два подхода в йерархията:

1.Сталев - на първо място са международните договори, които са с приоритет дори пред конституционните норми.

2. Предимство пред договорните норми са нормите на КРБ - основата е в самата КРБ (ратифицирането трябва да се предхожда от изменнието на КРБ, ако договорът й противоречи, правомощието на КС да се произнося по законосъобразността на договорите преди ретифициране).

- ГПК, ЗМША, ЗСВ, ЗУКТС, ТЗ;

- йерархията е по ЗНА;

- Тълкувателни актове - ТРКС и ТР на ОСГК на ВКС и постановленията на пленума на ВС. Те образуват тълкувателното единство с тълкуваните норми. В този аспект могат да се лазглеждат като източници.

Връзката на Гп-с с материалното право. Зависимостта е функционална. Те са самостоятелни явления в правния мир, които взаимно се обуславят и влияят. Материалното право опеделя съдържание, същността, структурата и принципите на Гп-с. Гп-с възстановява нормалното развитие на своя обект - материалното право.

Взаимодействат като институции. Формите на напушаване и незаконсъобразно развитие на материалните права определят формите или способите за защита и санкция.

Различните по вид и характер материални права обособяват специфични производства за защита и санкция (напр. особеното исково делбено производство пре реализиране на потестативното право на делба; особените брачни искове и производства; производствата свързани с личния статус и т.н. - разновидности на общия исков процес).

Структурата на материалните правоотношения понякога разкрива усложнения, които намират отражение в специфични процесуални институти (напр. материалното правоприемство намира отражение в института - приемство в процеса; връзката между главни и акцесорни отношения и т.н.).

Някои отделни субективни право имат особена значимост (напр. Правото на издръжка, правото на трудово възнаграждение). Процесуални съдебни разпореждания, които отразяват тази значимост (напр. принудителното изпълнение при правото на издръжка - облекчаване на държавните такси; възможност за избор на компетентен съд).

Нормативно и социологично въздействие на процеса върху материалното право.

- нормативно въздействие - правото е нищожно без държавната принуда. Следователно чрез защитносанкционния резултат материалното право става годно за реализация.

- социологическото въздействие - зависимостта на ефективонстта от защита и санкция върху материалното право. При по-голяма ефективност на защитата и санкцията, толкова по-ефективно се реализира материалното право.

Зависимост на процеса от конкретно нарушеното право. Може да се обособят три степени на интензивност на връзката:

1. Връзката на изпълнителния процес с нарушеното субективно право - най-интензивна. Неудовлетвореното изискуемо притезателно право най-пряко се свързва с процеса за своята защита - изпълнителият процес. Той може да започне, развие, приключи само при наличието на едно действително съществуващо неудовлетворено доброволно, изискуемо притезателно право. Притизателното право трябва да е доказано чрез предвидените документи (изпълнителни основания). Изпълнителният процес може да се провокира само от носителя на неусовлетвореното право, тъй като има достатъчна сигурност кой е субектът на защита и кой на санкцията. Субектът на закитата може да я получи само ако до края на процеса съществува сигурност за съществуването на правото. Ако се докаже, че провато не съществува, процесът се пректарява.

2. При обезпечителният процес. Обезпечавата защита предпоставя едно вероятно съществуващо засегнато право. Ванаги съпътства исковия процес. Обезпечаваща защина може да се иска и да се даде, ако носителят на застрашеното право установи вероятната основателност на иска. Следователно по-ниска степен на сигурност, зада може да се иска и даде защита. Степента на връзка зависи от характера на въздействието на процеса. При исковия процес резултатът е навлизането в чужда правна сфера - пряко навлизане в правоотношението, което, за да се осъществи, това правоотношение, трябва да съществува. Докато при обезпечителният процес не се навлиза в правната сфера на лицето. Обезпечаващата защита може да се иска от носителя на обезпеченото право. Обезпечителната защита обаче не може да се прекрати, ако се окаже в последствие, че правото не съществува, процесът не се прекратява, а води само до отлагене на обезпечителната мярка.

3. При сковия процес. Той в най-малка степен зависи от нуждаещото се от защита право, тъй к ато се провокира от правния спор и целта е той да се реши. Предварително не може да се определи кой е правоимащият в процеса, тъй като това е цел на процеса - кой от спорещите е носител на нуждаещото се от защита право. Следователно процесът може да се започне от субекта с ноеснователната претенция, т.е. исковият процес предпоставя само едно твърдяно право. Достатъчно е твърдението. Исковият процес ще завърши със защита и санкция, дори да се дощаже, че ищецът не притежава правото, което е твърдял. Този ищец е субект на саткцията.

Тези три степени на взаимодействие могат да обосноват и обратната зависимост - определят кой процес има най-силен защитносанкционен резултат.