Абстрактни съществителни имена в скопската езикова
ГЛАВА ПЪРВА Абстрактни съществителни имена
Изтегляне 453.41 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Формант –ост
ГЛАВА ПЪРВААбстрактни съществителни имена,образувани от основи на прилагателни + суфикс(Nomina essendi)Абстрактните съществителни, създадени с основа на прилагателни имена, изразяват качество, абстрахирано в различна степен от носителя си. Те се образуват чрез основа + суфикс.В тази глава от дипломната работа са разгледани и сравнени абстрактни съществителни с формите си, които се употребяват съответно в скопската езикова норма и българския книжовен език2. Формант –остагресивност – агресивност активност - активност благост - благост близост - близост брзост – бързина
грациозност - грациозност грдост - -
деjност - дейност државност - държавност емоционалност - емоционалност жедост – жажда
закономерност - закономерност индивидуалност - индивидуалност jакост - якост криминалност - криминалност младост - младост националност - националност пакост - пакост претенциозност - претенциозност продуктивност - продуктивност сериозност - сериозност сладост - сладост солидарност - солидарност тврдост - твърдост тесноградост - тесногръдие толерантност – толерантност Абстрактните съществителни, образувани чрез суфикс –ост, са от женски род. Общото им значение е на качество, свойство, абстрахирано от носителя му и съответно от значението на мотивиращото прилагателно. Имат значение на “опредметено качество”. Всички съществителни от този словообразувателен тип са образувани от прилагателни имена. В скопската езикова норма този модел за абстрактни съществителни е много разпространен. Продуктивен е и в българския книжовен език, където е разпространен най-вече при образуване на съществителни имена за признаци (Андрейчин, Л. Основна българска граматика. С., 1973, с. 98). “Предназначението на суфикс –ост при словообразувателните регионализми е да измести суфикс –ие в общите думи равноправие, разединение, равновесие. В съгласие със сърбохърватския модел (равноправност, разjединеност) се създават съответно словообразувателните регионализми рамноправност, разединеност, рамновестност, нерамноправност. Както се вижда, отликата от сърбохърватски3 е само фонетична – мн вм. вн, т вм. н.” (Величкова, С. Тенденции в езиковата политика на Република Македония. С., 1992, с.75). Има отделни случаи, в които образуванията със суфикс –ост не съвпадат със съществуващи в БКЕ. Това не означава обаче, че скопската езикова норма се е откъснала от общобългарската. Има такива думи, които не са възприети в книжовния език, но се срещат в диалектите. Разликите са основно фонетични. Друго различие, което се наблюдава в някои от случаите, е употреба на различен, но ясен и съществуващ при други подобни случаи формант. Тази разлика също не е съществена, защото диалектите познават и възприетия в скопската езикова норма суфикс. Словообразувателният модел е продуктивен и за сърбохърватския. Вероятно на това се дължи възприемането на типа в скопската езикова норма без стремеж към съществени изменения.
бедствие - бедствие безредие - безредие бесправие - безправие милосрдие - милосърдие напатствие - напътствие наследие - наследство откритие - откритие плодородие - плодородие правосудие - правосъдие разногласие - разногласие разнообразие - разнообразие рамноправие - равноправие сабитие - събитие садеjствие - съдействие самоволие – самоволност В българския книжовен език абстрактното съществително име, образувано от прилагателното самоволен, се създава чрез суфикс –ост, докато в скопската езикова норма е възприет словообразувателният модел с –ие. БКЕ съдържа синоним на самоволност, създаден чрез формант –ие: своеволие. секидневие - всекидневие удоволствие – удоволствие
Имената, създадени по този словообразувателен модел, са от среден род`и са съставени с помощта на прилагателни имена. Степента на абстрактност при тип абстрактни имена, завършващи на –ие, е висока. Свързани са със старобългарските имена на –НЬЕ. В някои от случаите формантът –ие в абстрактните съществителни, образувани в скопската езикова норма замества суфикс –ство, използван в БКЕ за същата дума: наследие – наследство или –ост: самоволие – самоволност. При павечето абстрактни имена със суфикс –ие моделът на образуване и значението е еднакъв и в БКЕ, и в регионалната му форма. Отликите се малко. Изразяват се най-вече въз основа на някои фонетични различия. Пример за такъв вид разлика е думата правосудие. В БКЕ думата е правосъдие. Основата и словообразувателният модел са едни и същи. Единствената отлика между двете форми се дължи на липсата на фонема Ъ в т. нар. македонски книжовен език. Формант –ство авторство - авторство братство - братство водачество - водачество героjство - геройство деспотство - деспотство единство - единство жонглерство - жонгльорство кавалерство - кавалерство кошничарство - кошничарство кривоверство - -
лицемерство – лицемерие В скопската езикова норма за създаване на абстрактно съществително име с основа лицемерен е употребен суфиксът –ство вместо използваният в книжовния български език –ие. мнозинство - мнозинство офицерство - офицерство празноверство – празноверие Формантът –ство отново замества –ие, както е в случая с лицемерство – лицемерие. приjателство - приятелство производство - производство ректорство - производство репортерство - репортерство ропство - робство суеверство – суеверие
упорство - упорство устроjство - устройство фантазерство - фантазьорство царство - царство цензорство - цензорство членство – членство
Абстрактните съществителни имена със суфикс –ство са от среден род. Формантът е продуктивен и в БКЕ, и в скопската езикова норма. “Многобройни новообразувания свидетелстват за продуктивността на форманта в регионалната форма (както е и в сърбохърватски). Словообразувателният тип често служи да замени отстранените от регионалната форма общи думи, изградени с помощта на суфиксите –ствие, -ие, -ние. И при този словообразувателен модел се наблюдава отстраняване на общите с българския книжовен език думи.” (Величкова, С. Тенденции в езиковата политика на Република Македония. С., 1992, с. 59). Отдалечаването от българския език става чрез обявяването на някои от лексемите за архаизми, или чрез замяната им с такива, които фонетично или морфологично се доближават повече до сръбския език. Употребата на суфикс –ство в скопската езикова норма за създаване на абстрактни съществителни имена понякога замества формант –ие в БКЕ: празноверство – празноверие. На пръв поглед абстрактните съществителни имена със суфикс –ство създават впечатление, че са създадени от съществителни. Това обаче е само привидно. Не са от съществителни, а от прилагателни имена. От прилагателните изпадат суфиксите –ен или –ски и се прибавя формантът –ство: царски +ство = царство. И при този словообразувателен модел, както и като цяло в езика на Република Македония, се наблюдава стремеж към раздалечаване от БКЕ. Това става чрез отстраняване на общи с БКЕ думи, като те биват обявени за архаизми. Наблюдава се и замяна с думи от същия модел, но с фонетични и морфологични изменения. С тези изменения се постига раздалечаване от БКЕ и доближаване до сърбохърватския. Формант –ина голина - голина должина - дължина младина – младост Суфиксът -ост, използван в БКЕ, е заменен с –ина в скопската езикова норма. В книжовния български се използва формата за множествено число на същото абстрактно съществително име, образувана с употребявания в т. нар. македонски книжовен език формант: младини. правдина - правдина родина - родина свежина – свежест С помощта на формант –ина в региолекта се образува дума, различна от книжовната българска, създадена чрез –ест. светлина - светлина сладина – сладост
тврдина – тврдост Разликата е същата, както при сладина – сладост. тежина – тежест Наблюдава се същото различие, каквото има при словообразуването на думите свежина – свежест. топлина – топлина Чрез суфиксът –ина в т. нар. македонски книжовен език се образуват абстрактни съществителни имена от женски род. За тяхна основа служат прилагателни имена. Смисълът на съставените имена е на качество, а степента на абстрактност не е особено висока. Суфиксът –ина се използва и в БКЕ. Силно продуктивен е, както и в региолекта. Разлики между образуваните в БКЕ думи и в скопската езикова норма почти няма – те са минимални, най-често фонетични. Понякога формантът –ина в т. нар. македонски книжовен език се използва, за да замени възприетата за книжовна в българския език форма, образувана с –ест или –ост. Формант –штина богаштина - - В книжовния български език не се среща тази дума. За всеки българин обаче семантиката става ясна веднага поради употребата на суфикс –щина при създаването на други абстрактни съществителни имена. горештина - горещина детинштина - детинщина дивjаштина - диващина еснафштина - еснафщина лакомштина – лакомия Използваният в БКЕ суфикс –ия е заменен от –штина в скопската езикова норма. лукавштина - лукавщина невештина - -
човештина – човештина Чрез суфикса –штина в т. нар. македонски книжовен език се образуват абстрактни съществителни имена от женски род. Този формант е разширение на –ина. Степента на продуктивност не е висока. Формантът –штина е характерен и за БКЕ, но изписан по друг начин: -щина. Разликата се дължи на факта, че буква –щ няма в региолекта. Смисълът на думите и моделът на образуване е еднакъв. В скопската езикова норма чрез този суфикс са създадени някои абстрактни имена, които не се срещат в книжовния български език. Те обаче не са непознати за диалектите. В някои случаи суфиксът –штина се използва, за да замени друг, възприет за книжовен в българския език (лакомштина – лакомия), а понякога чрез него се създават такива абстрактни съществителни имена, които не се срещат в БКЕ (невештина).
близота – близост Абстрактното съществително име в скопската езикова форма е образувано чрез суфикс –ота, а не с помощта на –ост, както е в книжовния български език. грозота - грозота доброта - доброта красота - красота острота - острота простота - простота пустота - пустота теснота - теснота топлота - топлота чистота - чистота штедрота – щедрост
Суфиксът –ота е разпространен и в БКЕ. Познат е и на диалектите. В някои случаи образуванията в книжовния език и в региолекта се припокриват, в други е използван в скопската езикова норма като опит за отдалечаване от книжовния български – замества форманта –ост. Но и формите, които е трябвало да разграничат регионалната форма, се използват в диалектите. Формант –отиjа белотиjа – белота Възприетият в БКЕ формант –ота за образуване на абстрактно съществително име от прилагетелното бял в скопската езикова норма е заменен с –отиjа. бледнотиjа – бледост В “македанския книжовен език” се използва суфискс –отиjа вместо –ост. гнилотиjа – гнилост Разликата е същата, както при абстрактните имена бледнотиjа – бледост. гладотиjа – глад В книжовния български език абстрактното име, създадено от прилагателното гладен, е без формант. В скопската езикова норма то се образува с –отиjа. леснотиjа - леснотия мрснотиjа - мръсотия срамотиjа - срамотия стравотиjа – настървеност
теснотиjа - теснотия црнотиjа – чернота
Образуванията в скопската езикова норма с този формант са от женски род. Не е особено продуктивен. Това важи с пълна сила и за българския книжовен език, където продуктивността е дори още по-ниска. В българския книжовен език образуваните със суфикс –отия абстрактни съществителни принадлежат най-вече към битово – разговорния стил. Притежават оттенък на отрицателно емоционално отношение към даденото понятие (Андрейчин, Л. Основна българска граматика. С., 1973, с. 98). Формантът –отиjа е с емоционално – отрицателна оценка и в БКЕ. Това се изтъква и в “Граматика на македонскиот литературен jазик”. В скопската езикова норма обаче функционалната ограниченост на словообразувателния модел с този суфикс не е пречка лексемите да се употребяват и в стилистически неутрален контекст. В резултат на това се получава подобие със сърбохърватски, също така представлява опит за отдалечаване от БКЕ. За т. нар. македонски книжовен език е характерно използването на стилистически маркирани изразни средства в неутрален контекст.
говедарлак - говедарлък докторлак - докторлък ергенлак - ергенлък комшилак – комшилък
ловцилак – лов В книжовния български език думата е безсуфиксна, а в писмено – регионалната форма е съставена от основа + -лак. овчарлак - овчарлък пазарлак - пазарлък рибарлак - - Дума, образувана от такава основа с българския вариант на суфикса –лък, в БКЕ няма. Значението на абстрактното съществително име, използвано в региолекта, обаче е ясно. стопанлак – стопанисване В скопската езикова норма се употребява формант –лак вместо –исване, както е в БКЕ. С помощта на суфикса –лак в скопската езикова норма се образуват абстрактни съществителни имена от мъжки род. Отпада формантът –ски, който се заменя с –лак: докторски + лак = докторлак. Такъв суфикс за образуване на абстрактни съществителни имена е характерен и за книжовния български език. Има предимно разговорен характер. Книжовният български суфикс обаче се изписва и изговаря з Ъ: -лък (овчарлък, докторлък). Коренът е същият, принципът на образуване е същият, както и смисълът на образуванията. Единствената разлика е фонетична – в т. нар. македонски книжовен език суфиксът е променен от –лък в –лак. Още нещо, което може да бъде отчетено като различие, е това, че като официални в езика на Република Македония са възприети по-голям брой думи, създадени с този суфикс, отколкото са възприетите за книжовни в българския език. Факт е обаче, че формантът се среща като действащ и в БКЕ, и в регионалната форма при основи на чуждици. Формант –изам анархизам - анархизъм аскетизам - аскетизам класицизам - класицизъм магнетизам - магнетизъм монархизам - монархизъм оптимизам - оптимизъм расизам - расизъм схематизам - схематизъм утопизам - утопизъм царизам – царизъм
Някои абстрактни съществителни имена в скопската езикова норма се образуват чрез суфикса –изам. Те са от мъжки род. В повечето случаи този тип образувания са по-нови думи (чужди, основно западноевропейски). На това може да се отдаде не много високата продуктивност. Суфиксът –изам се използва и в БКЕ за създаване на абстрактни съществителни имена от мъжки род. Формантът обаче се изписва и изговаря по друг начин: -изъм (расизъм, царизъм…). Фонетичната разлика не е особено съществена и не може да се възприеме като черта, сериозно разграничаваща региолекта в Република Македония от българския език. Формите са еднакви и в БКЕ, и в регионалния му вариант.
В случаите, когато не е употребен същият суфикс, както в КБЕ, се използва такъв, който все пак е познат от други подобни словообразувания. ГЛАВА ВТОРА Абстрактни съществителни имена, образувани от основи на глаголи (Nomina actions et acti) Абстрактните съществителни, образувани от глаголи, представляват имена за действие или резултат от действие. Международното им название е Nomina actions et acti. В следващата част от дипломната работа са представени някои от суфиксите, които в скопската езикова норма служат за създаване на абстрактни съществителни имена от глаголна основа. Показва се и наличието на същите словообразувателни модели и в българския книжовен език. Сравнени са абстрактните съществителни имена, съставени с определения суфикс в т. нар. македонски книжовен език със същите думи в БКЕ, като се изтъкват приликите и разликите между двете форми.
венчавка - венчавка гоштавка – гоштавка издршка - издръжка набавка - набавка напивка – напиване В скопската езикова норма за образуване на това абстрактно съществително име се използва формант –ивка, а в БКЕ е възприета формата с –иване. наситка – наситка обиколка - обиколка опшивка - обшивка отстапка – отстъпка оценка - оценка плетивка – плетене
почивка - почивка подигравка – подигравка подмамка – подмамка преврска – превързване
прибавка - прибавка придавка – -
придобивка - придобивка прошетка - - Такава дума не се среща в книжовния български език. разговорка – разговор Това абстрактно име в БКЕ е безсуфиксно, а в скопската езикова норма е образувано с формант –ка. разработка - разработка усмевка – усмиване Суфиксът, които се използва за създаването на тази дума в БКЕ: -иване, в скопската езикова норма е заменен от –евка. Разширени варианти на суфикса –ка са –ивка, -овка, -евка и –авка. Образуваните със суфикс –ка и дериватите му абстрактни съществителни са от женски род. Произвеждащите основи са на глаголи от трите спрежения, преходни и непреходни. Посредством суфикса –ка са образувани имена от свършени и несвършени по вид глаголни основи. Те са твърде субстантивирани. Спадат към групата на Nomina actions et acti. Образуваните с този формант абстрактни съществителни имена са загубили почти напълно глаголната динамика. Значението на образуваните абстрактни съществителни показва по-скоро резултата от съответното действие. Характерно за образуванията със суфикс –ка и вариантите му, които означават действие или резултат от него, е, че те го представят по-често като еднократно или краткотрайно. По-голямата част от разглежданите имена осъществяват семантично движение към развитие на резултативни значения с конкретен или условно конкретен характер. Известна част от съществителните имена със суфикс –ка имат инструментно значение. То е условно, в много малко случаи – конкретно (подигравка, помамка, фатка и др.). Абстрактните съществителни с формант –ка се предпочитат, когато трябва да се изрази предметност, резултативност на явленията. Освен това със своята конкретност те внасят разнообразие сред отглаголните образувания.
актовка – акт Абстрактното съществително име, чуждо по произход, в скопската езикова норма е образувано чрез добавяне към основата от прилагателното име на –овка, докато в книжовния български то е безсуфиксно. даровка – даруване Формантът –уване, използван в БКЕ, е заменен с –овка. подготовка - подготовка фронтовка – фронт Случаят е същият, както при актовка – акт. формулировка - формулировка школовка – школуване Отново се наблюдава замяна на суфикс –уване с –овка, както при даровка – даруване. Суфиксът –овка представлява разширение на –ка. Част от абстрактните съществителни имена в т. нар. македонски книжовен език са образувани чрез формант –овка. Те са от женски род. Създадени са от глаголи. Формантът е по-малко продуктивен в БКЕ в сравнение с регионалната му форма. Словообразувателният модел обаче е познат. Използва се и в диалектите. Други деривати на –ка са –авка, -евка, -ивка. Формант –ачка аресувачка – аресуване В скопската езикова норма формантът –ачка заменя –ане. борачка – борене Абстрактното съществително в БКЕ е образувано със суфикс –ене. В книжовния език на Република Македония то е съставено чрез глаголната основа + -ачка. видувачка – виждане И при тази словоформа българската книжовна дума е образувана с формант –ане – дериват на –не, а в скопската езикова норма той е заменен от –ачка. врвачка – вървене Нещата стоят по същия начин, както при борачка – борене. гиначка – гинене При тези абстрактни съществителни имена се наблюдава същата разлика между думата в БКЕ и регионалната му форма, която има и при врвачка – вървене, борачка – борене и гиначка – гинене. гоштавачка – гощаване Вж. видувачка – виждане. грабачка – грабене Отново в скопската езикова норма суфикс –ачка заменя възприетия за книжовен в българския език –ене, като целта е раздалечаване. давачка – дивеене Това е една от най-често срещаните разлики между абстрактните съществителни имена от разглеждания тип: при книжовния български език е употребен формант –ене, а в скопската езикова норма той е заменен от –ачка. дарувачка – даруване Използваният в БКЕ суфикс –ане в региолекта е сменен с –ачка. добивачка – добиване Случаят е същият, както при разгледаните имена дарувачка – даруване, гоштавачка – гощаване и видувачка – виждане. живеачка – живеене В скопската езикова норма е употребен формант –ачка, а в БКЕ - -ене. заработувачка – заработуване Българската книжовна дума е образувана чрез –ане, а в писмено – регионалната форма се използва –ачка. jадачка – ядене Разликата е същата, както при думите живеачка – живеене, давачка – дивеене и други. кривачка – кривване Случаят е същият, както при разгледаните вече заработувачка – заработуване, дарувачка – даруване и др. и какъвто е при изредените по-долу лекувачка – лекуване, насладувачка – наслаждаване, одбирачка – отбиране, скарувачка - скарване, станувачка – ставане и шетачка – шетане. лекувачка - лекуване насладувачка - наслаждаване одбирачка - отбиране отровачка – отравяне
рипачка – скачане При тези две думи и глаголната основа, и формантът е различен, но смисълът е един и същ. БКЕ не познава глагола рипам – той се среща само в диалектните му форми, нискостилен е, затова абстрактното съществително е образувано от скачам + -ане. Суфиксът, използван в скопската езикова норма, е –ачка. скарувачка - скарване смеачка – смеене
станувачка - ставане тажачка - тъжене шетачка – шетане Формантът –ачка е разширение на разгледания по-горе –ка. Чрез разширения суфикс се образуват абстрактни съществителни имена, които предполагат сравнително голяма продължителност на действието или резултативността му. Суфиксът –ачка изгражда имена само от несвършени глаголни основи. Тези абстрактни съществителни са от женски род. Имената, образувани с този формант, са характерни преди всичко за разговорния стил. Суфиксът –ачка е силно активен в скопската езикова норма. С него са създадени множество имена за действия. В БКЕ този формант не е особено продуктивен – срещаме малко абстрактни съществителни, създадени чрез него, но това не се отнася за диалектите. В някои от тях този словообразувателен модел е добре познат. Формант –еж апеж – сърбеж Глаголът апе не е приет за книжовен в българския език, затова има разлика между двете абстрактни съществителни имена. Словообразувателният модел обаче е същият. И двата варианта на думата са съставени с помощта на –еж. бумтеж - бумтеж виеж – виене
вртеж – въртене гласеж - гласеж годеж - годеж грабеж – грабеж градеж - градеж грмеж - гърмеж кипеж - кипене колеж – клане
косеж - косене лепеж - лепене летеж - летене лаеж – лаене растеж - растеж срамеж - срамене трепнеж - трепване цветеж – цъвтеж
Абстрактните съществителни, създадени чрез този формант, са от мъжки род. Имената, образувани със суфикс -еж и изходна глаголна основа в скопската езикова норма на българския език, означават опредметени действия. Този суфикс се използва за абстрактни съществителни имена, които означават „траещо в момента, подчертано по характер или шумно действие“ (Ив. Леков, Из славянската лексикология, ИИБЕ, кн. 3, С., 1954г.). И при този словообразувателен тип, както при повечето от останалите, се наблюдава отдалечаване от семантиката на глагола-основа. Част от образуванията на -еж развиват резултативно значение с конкретен характер, започват да означават различни материални обекти, например: кастреж - окастрено дърво цртеж - чертеж Има обаче и такива имена, които са загубили глаголната динамика и означават напълно абстрактни понятия. При тях се наблюдава развито резултативно значение с условно-конкретен характер, например: кроеж – кроеж, намерение, план косеж – безпокойство, вълнение стремеж – стремеж Сравнително малък брой са имената, образувани със суфикс –еж, които се срещат в българския книжовен език и в диалектите. Формантът е много слабо продуктивен. Активизирането му в скопската езикова норма се дължи на стремежа на създателите на т. нар. македонски книжовен език да го откъснат от БКЕ. Имената за действие, образувани със суфикс –еж, са трайно застъпени в лексикалния състав на писмено-регионалната форма на българския език в Република Македония. В същото време известна част от тях са новообразувания, които се явяват на мястото на отглаголните съществителни на –ние и –не. В книжовния български език формантът -еж навлиза чрез диалектите. Това показва, че въпреки слабата си активност суфиксът е познат отдавна – среща се в диалектите, които са по-старата форма на езика.
благосостоjба – благоустройство При тази двойка абстрактни съществителни имена има разлика в употребените за създаването им форманти. В скопската езикова норма е използван –ба, а в БКЕ - -ство. верба – вярване Думата в книжовния български е образувана чрез суфикс –ане, а в региолекта – чрез суфикс –ба. вообразба – въобразяване Случаят е същият, както при верба – вярване и какъвто по-надолу виждаме при доверба – доверяване, досадба – досаждане, досолба – досоляване, заодба – захождане, изведба – извеждане, изградба – изграждане, испроба – изпробване, карба – каране, погодба – погаждане, погуба – погубване, положба – полагане, помолба – помолване, прекарба – прекарване, преобразба – преобразяване, расположба – разполагане, стрижба – стригане, усилба – усилване, шедба – шетане. вражба - вражда галба – галене
доверба - доверяване досадба - досаждане досолба - досоляване заодба - захождане злоба - злоба изведба - извеждане изградба - изграждане испроба - изпробване карба - каране миризба – миризма
погодба - погаждане погуба - погубване положба - полагане помолба - помолване прекарба - прекарване преобразба - преобразяване расположба - разполагане распределба – разпределяне
солба – солене Книжовната българска форма е възприела абстрактното съществително с формант –ене. Региолектът заменя форманта с –ба. состоjба – състояние Абстрактното съществително е съставено чрез два различни суфикса: -ба и –ние, като целта е раздалечаване на “македонския” от българския език. средба - - БКЕ не познава това абстрактно име. стрижба - стригане умотворба – умотворение
Дума със същия суфикс и подобно значение, както е в скопската езикова норма, има и в БКЕ: творба. усилба - усилване шедба – шетане Абстрактните съществителни имена на -ба се намират в семантична връзка с глаголите, от които са образувани, но същевременно те се развиват и самостоятелно, в различна от глаголната посока. При една част от имената има по-тясна вразка с глаголното значение: борба, продажба, подредба. При по-голямата част обаче глаголността е по-слаба и имат по-абстрактно и отвлечено значение: молба, дружба, судба, дарба. Всички имена от този тип са от женски род. Образуванията по модела глагол + -ба спадат към типа абстрактни имена Nomina actions et acti. Имената от типа със суфикс -ба развиват разнообразни вторични значения – за резултат, време, място, обект и субект. Най-многобройни случаи в семантичното им развитие са вторичните значения за резултат. Резултативно значение имат абстрактните съществителни имена везба, градба, жалба, одредба, прекарба, нарачба, неверба, определба, повелба, свирба и др. В статията “Белешки за речникот на нашиот jазик” (Конески, Бл. Белешки за речникот на нашиот jазик. Скопjе, 1946) суфиксът –ба се препоръчва като вариант за заместване на наставката –ние при образуване на абстрактни съществителни. Като основен аргумент се сочи неговата продуктивност и живост в народния език. Суфиксът –ба е съзнателно активизиран в скопската езикова норма. Вероятно ниската представеност на този словообразувателен модел в българския книжовен език е причина за това. Целта е чрез подкрепа и развитие на неособено продуктивния в диалектите тип на абстрактните съществителни на –ба да се постигне сериозно разграничаване на скопската езикова норма. За това отдалечаване от книжовния български език се лансира разглежданият суфикс, който все пак е типичен за някои български диалекти. Разликата между БКЕ и регионалната форма, която се цели да бъде постигната чрез активизирането на този суфикс в т. нар. македонски книжовен език, не е съществена. Формантът в крайна сметка се среща и на двете места и словообразувателният модел е същият, макар и да има количествена разлика в образуванията. Основно ядро в семантиката на съществителните имена със суфикс –ба е значението за действие, което е налице и от изходния глагол. Макар че се намират в семантична връзка с глаголите, от които са образувани, но същевременно формациите се развиват и самостоятелно, в различна от глагола посока. Съществителните, образувани чрез този формант, са създадени на основата на глаголни корени и означават действие, състояние или резултат от действие. Имената, съставени чрез суфикс –ба, са от женски род. Глаголите, използвани за основи, са основно от първо и второ спрежение. Те са преходни и непреходни, като преобладават преходните. Сред имената, образувани от глаголни основи със суфикс –ба, се срещат и сърбизми. “Словообразувателният тип на –ба се отличава със старинност – наследен е от праславянско време. Според Х. Ожеховска в БКЕ образуванията със суфикс –ба не са продуктивен словообразувателен тип и не са многобройни. Като съпоставя данни от различни източници, Х. Ожеховска стига до заключението, че БКЕ е по-беден от диалектите по отношение на тези съществителни. Същевременно изследователката отбелязва тенденциите към лексикализация и архаизация на по-голямата част от формациите на –ба в БКЕ.” (Величкова, С. Тенденции в езиковата политика на Република Македония, София, 1992, с. 50). Диалектите са по-богати от книжовния български език по отношение на съществителни, образувани по този начин.
битва – биене В БКЕ това абстрактно съществително име е съставено чрез глаголната основа + суфикс –ене. В писмено – регионалната форма е използван формантът –тва. Такава замяна на словообразувателния модел има и при паства – пасене, плетва – плетене. жртва - жертва клетва - клетва молитва - молитва паства - пасене плетва - плетене саможртва – саможертва Суфикс –тва в скопската езикова норма се отделя в абстрактни съществителни имена от женски род. Формантът е активен и в БКЕ. Разликите, които има между образуваните в скопската езикова норма думи по този модел и образуванията в книжовния български, са основно на фонетично ниво. Те са несъществени. За основа на абстрактните съществителни имена със суфикс –тва служат глаголи от всички спрежения. Някои от тях са възвратни. Глаголите, използвани за основа, могат да бъдат от свършен и от несвършен вид. Имената, образувани по този модел, спадат към типа Nomina actions et acti.
воспитаване - възпитаване држане - държане нареждане - нареждане одлетне - отлитане ракоплескане – ръкопляскане За абстрактните съществителни имена на –не Св. Иванчев пише: “Единствено в българския език отглаголните съществителни се образуват изключително само от несвършените основи и никога – от свършените.” Тази общобългарска особеност изцяло се споделя от регионалната форма. Подчертан е глаголният им действен характер. Образуваните чрез суфикс –не имена са от среден род. Степента им на абстрактност не е особено висока. Глаголите, които служат за основа на този тип абстрактни съществителни, са от различни спрежения. Заради борбата срещу българските книжовни елементи в македонския региолект голяма част от абстрактните съществителни имена, завършващи на –не (както и на –ие и -ние), са обявени за архаични и неприсъщи за съвременния език.
бдеење – бдене В БКЕ и в скопската езикова норма думите от този словообразувателен тип се образуват по един и същи начин. Има малка разлика в суфикса. Докато във формите, възприети за книжовни в българския език, се използва –не, в региолекта формантът е с мекост: -ње. глушење - - В БКЕ това абстрактно съществително име няма съответствие. заседавање - заседаване излегување - излягане отправање - отправяне предавање - предаване преседување - пресядане пресоздавање - пресъздаване притежавање - притежаване продавање - продаване распродавање - разпродаване тагување - тъгуване чудење – чудене Суфиксът –ње в скопската езикова норма се среща и в разширени варианти: -ање; -ење; -иње. Образуваните с този формант абстрактни съществителни имена са от среден род. За основа им служат глаголи. Суфиксът е продуктивен в регионалната форма. “Образувани, както и словообразувателните регионализми от несвършена глаголна основа (предимно с -ува) с помощта на форманта -ње, изброените отглаголни съществителни напълно наподобяват сърбохърватските думи със съответното значение. … Различията са най-вече фонетични, по-рядко – словообразувателни. По правило коренът е познат и на сърбохърватския.” (Величкова, С. Тенденции в езиковата политика на Република Македония. С., 1992, с. 90). Абстрактни имена, съставени по този словообразувателен тип, не се срещат в БКЕ. Думите от същите основи, които се наблюдават в писмено-регионалната форма на Република Македония, в книжовния български са образувани със суфикс –не, т. е. моделът и принципът са еднакви, но не е възприета палаталността. В диалектите обаче се срещат абстрактни съществителни и без, и с палаталност. Формантът е познат на българския език, но не на книжовната му форма, а само на диалектните. В днешните български народни говори девербалните съществителни се срещат и в двата варианта – с палаталност и без палаталност. Вторият вариант е възприет в БКЕ. В регионалната форма пък е кодифициран само палаталният вариант. Заради това този тип абстрактни съществителни имена спадат към групата на фонетичните регионализми.
бедствие - бедствие бездеjствие - бездействие благоденствие - благоденствие волствие – волност
деjствие - действие присъствие - присъствие противодеjствие - противодействие рамноденствие - равноденствие удоволствие – удоволствие В скопската езикова норма чрез помощта на форманта –ствие се образуват абстрактни съществителни имена от среден род. Суфиксът представлява разширение на –ие. Образуваните абстрактни имена са отглаголни. Съставени са основно от глаголи от първо спрежение. Отглаголни съществителни, създадени с помощта на същия суфикс, се използват и в БКЕ. Има някои разлики в изписването на съответните думи. Във връзка с абстрактните имена на –ие в скопската езикова норма, това е основната отлика от книжовния български език. Суфиксът е общ за книжовния език и регионалната форма, основите са еднакви, както и моделът на словообразуване и значението на съставяните думи.
закупница – закупуване В БКЕ за съставянето на това съществително име е използван формантът –уване (разширен вариант на –ане). Скопската езикова норма употребява –ница. караница - караница плаканица – плакане
потопница – потапяне За създаването на това абстрактно съществително име в скопската езикова норма се използва формант –ница, а в БКЕ - -яне (дериват на -ане). тепаница - - В БКЕ това абстрактно съществително име няма свое съответствие. Формантът –ница е разшерен вариант на –ица. Дериват на суфикса е и –аница. Чрез суфикса –аница и дериватите му в скопската норма се създават абстрактни съществителни имена от женски род. Те са от глаголна основа. Съставящите ги глаголи могат да бъдат от различни спрежения. Някои от тях са възвратни. Възвратността обаче по никакъв начин не проличава в образуваните от съответните глаголи абстрактни съществителни. Суфиксът –аница е по-активен в т. нар. македонски книжовен език в сравнение с БКЕ. В диалектите формантът е разпространен. Формантът –ница в скопската езикова норма се явява като заместител на –ане (-яне) или на безсуфиксно окончание в книжовния български език. Отдалечеността на този тип абстрактни съществителни имена от глаголите, стоящи в основата им, не е голяма. Моделът предполага продължителност на действието.
блокада - блокада рокада – рокада
И в БКЕ е възприет този модел на словообразуване: глагол + -да. Степента на абстрахираност от действието при разглеждания тип е висока. Наблюдава се по-скоро насоченост към резултата от действието, но пак не силна и конкретна. Формантът –да се среща и в разширена форма: -ада.
администрациjа - администрация генерациjа - генерация деморализациjа - деморализация импровизациjа - импровизация капитулациjа - капитулация комерсиализациjа - комерсиализация легализациjа - легализация ликвидациjа - ликвидация негациjа - негация неутрализациjа - неутрализация обjективизациjа - обективизация палатализациjа - палатализация периодизациjа - периодизация реализациjа - реализация стабилизациjа - стабилизация цивилизациjа – цивилизация
Немалка част от интернационализмите в “македонския книжовен език” са групирани около словообразувателния модел –циjа. Всички думи, създадени по този тип, са международни. Процесите при интернационалната лексика водят преди всичко до количествено нарастване. Суфиксът –циjа е разширена форма на –иjа. Примери за образувания с формант –иjа са: автономиjа, технологиjа. Характерно за посочените абстрактни съществителни имена е, че те са познати и на сърбохърватски, което има немаловажно значение за приемането и утвърждаването им в регионалната форма. В БКЕ словообразувателният модел е също толкова разпространен, колкото и в скопската езикова норма. Разлика има единствено в начина на изписване на форманта. В БКЕ е прието той да се пише –ция. Формант –ние вероисповедание - вероизповедание заседание - заседание злодеjание - злодеяние знамение - знамение искушение - изкушение исполнение - испълнение намерение - намерение обвинение - обвинение обоснование - обоснование образование - образование подражание - подражание понижение - понижение предание - предание призвание - призвание признание - признание разделение - разделение разрушение - разрушение самооправдание - самооправдание собрание - събрание сомнение - съмнение сотворение - сътворение споразумение - споразумение страдание - страдание умение – умение
Формантът –ние може да има различни разширения: -ание; -ение. Абстрактните съществителни, образувани с помощта на суфикс –ние и дериватите му, са създадени въз основата на глаголи от свършен вид и означават най-често резултат от действие. Заемат важно място сред имената за действие в българския книжовен език и в скопската езикова норма. Този тип абстрактни съществителни са свързани със старобългарските имена, завършващи на –NHE. Навлезли са в новобългарския език чрез посредничеството на черковнославянски и руски (Андрейчин, Л. Основна българска граматика. С., 1973, с. 98). В писмено-регионалната норма част от лексемите на –ние са обявени за архаизми (самоопределение, сведение, сознание). Някои от абстрактните съществителни от този словообразувателен модел се срещат в речника с препратка към друга, обикновено добре позната сръбска дума (напр. сознание – вж. свест). “Част от думите са така променени фонетично и словообразувателно съгласно с действащите нормативни препоръки, че са престанали да функционират като общи за българския книжовен език и регионалната форма.” В българския книжовен език суфиксът –ние е силно активен и продуктивен. Формант –от блескот –блестене В скопската езикова норма е употребен формант –от на мястото на –ене, използван в БКЕ. викот – вик Българският книжовен вариант на това абстрактно съществително име е безсуфиксен. В регионалната му форма то е образувано със суфикс –от. грмот – гръм Думата в т. нар. македонски книжовен език е съставена чрез формант –от, а в БКЕ е без суфикс. грохот - грохот живот - живот кикот - кикот клокот – клокотене
ломот – ломотене Случаят е същият, както при двойката клокот – клокотене. мрсот – мърсотия В БКЕ формантът за образуване на това абстрактно съществително име е –отия, о в региолекта – само –от. пискот – писък При тази двойка абстрактни съществителни имена също наблюдаваме разлика между словоформите. прскот – пръскане В скопската езикова норма думата е съставена с формант –от, а в БКЕ – с –ане. Същата промяна наблюдаваме и при абстрактните имена трескот – тряскане, тупот – тупане. пукот - пукот ропот - ропот трескот - тряскане тропот - тропот тупот - тупане шепот - шепот шумот – шум Случаят е същият, както при грмот – гръм, викот – вик. С помощта на форманта –от в скопската езикова норма се образуват абстрактни съществителни имена от мъжки род. Като основа се използват глаголи както от свършен, така и от несвършен вид; и от трите спрежения. В т. нар. македонски книжовен език суфиксът –от е продуктивен. Той е съзнателно активизиран. Не е много разпространен в БКЕ, затова силната му употреба в скопската езикова норма води до известно раздалечаване. Отдалечаването обаче е само от БКЕ – в някои диалекти формантът -от е много добре познат и използван. В книжовния език думи с този суфикс също не липсват, макар и да са по-малко, отколкото в регионалната форма. Формант –аж екипаж - екипаж кураж - кураж пеjзаж - пейзаж тираж – тираж
Формантът е характерен и за българския книжовен език. И в него, и в регионалната форма, е продуктивен. Отглаголните съществителни, образувани с този суфикс, са насочени към резултата от действието. С висока степен на абстрахираност са.
пловидба - - Това абстрактно съществително, използвано в скопската езикова норма, няма съответствие в БКЕ. просидба – просене За образуването на тази дума в БКЕ се употребява суфикс –ене, а в региолекта - -идба. селидба - - Абстрактното име няма съответствие в книжовния български език. Формантът –идба всъщност представлява разширение на –ба. Имената, образувани с разширения суфикс –идба, са създадени само от несвършени глаголни основи. С него в бългорския книжовен език са образувани 12 съществителни имена, назоваващи различни дейности. Формантът не е продуктивен нито в БКЕ, нито в регионалната му форма. В скопската езикова норма образуваните с този формант имена са 8. От тях 6 са характерни и за българския книжовен език, съществителното име “селидба” се среща в някои диалекти и само едно – пловидба, е сърбизам. И при думите със суфикс –идба приликите между българския език, макар и в диалектните му форми, и скопската езикова норма преобладават пред разликите. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 453.41 Kb. Сподели с приятели:
|