g.Апотелесматичният принцип пропуска факта, че книгата на Данаил е била запечатана книга

h.Апотелесматичният принцип не успява да направи разграничение между изпълнение и приложение. Изпълнение според своето оригинално значение на гръцки съдържа идеята на сбъдване, завършване или на кулминация на събитие, което е било предсказано предварително. След неговото завършване, не може да има по-късно изпълнение. Приложението е вземането на едно Библейско пророчество и прилагането му за определени ситуации, които не изчерпват неговото пълно значение. По отношение на приложението може да има по-късни събития, които да изпълнят подробностите на пророчеството. Един пример за това разграничение е Матей 2:15 – пасажът, който се занимава с пребиваването на детето Исус в Египет: „Това стана, за да се сбъдне, това което Господ беше казал чрез пророка: От Египет ще повикам сина си.” Ето един директен цитат от Осия 11:1, но проблемът е, че Осия го прилага за изхода на Израел от Египет и това не е едно пророчество за бъдещето. Точно както Матей тук прави приложение, а не определя изпълнение, той го прави същото и в Матей 24:15, където той говори за „мерзостта на запустението” влизаща в храма, една препратка към Данаил 8:13. падането на Ерусалим през 70 година след Христа от римските армии, не е изпълнение на Данаил 8:13, не повече отколкото е Матей 2:15 изпълнение на Осия 11:1. тук става въпрос за приложение и може да има стотици приложения на един определен пасаж от Писанието към различни ситуации. Не може обаче да има стотици изпълнения. Приложението е тогава едно хомилетично средство. Например, тълкуването на Форд на Данаил 8:14:

i.Апотелесматичния принцип може да работи теоретично, но не работи на практика. Той е обобщен със следните думи: „Всички са прави в това, което потвърждават, но грешат в това, което отричат.” (ръкописа от Glacier View, стр.505) Фактът е, че някои системи за тълкуване са по-точни, по-правилни от други и тълкувателят не е възможно да даде еднаква тежест и акцент на всяка теологична школа. Винаги ще има някоя любима. Така че в действителност няма такова нещо като истински апотелесматик (привърженик на апотелесматичния принцип. Бел.прев.). всеки тълкувател ще бъде основно или историк, или футурист, или претерист, или идеалист, въпреки че може да приема някои от възгледите на другите школи и да носи някои от украшенията на другите позиции.

Поради тази непоследователност и вътрешни спънки в апотелесматичния принцип, можем да предположим тук, че апотелесматичния принцип е просто една димна завеса, която представя някакви новаторски виждания, които един тълкувател иска да ни покаже. Дезмънд Форд желае да ни представи претеристките виждания за Антиох Епифан, основани на книгата на Данаил, но в същото време това създава повече проблеми отколкото проблеми разрешава. Например, той свързва Данаил 8 и 9 глави много тясно (както традиционно постъпват адвентистите от седмия ден) и отива една стъпка по-нататък предлагайки, че Данаил 8:14 и 9:24-27 се отнасят за идентични събития (което адвентистите като цяло не правят). Постъпвайки така, той прави приложение на Данаил 8:14 за времето на бунта на Макавеите през 165 преди Христа, а също и за събитията, които са се случили във времето на кръстната смърт на Христос. Ако двата пасажа са идентични в предмета, който разглеждат и цялостното съдържание, тогава за да бъде последователен някой трябва по същия начин да приложи Данаил 9:24-27 към събитията по времето на бунта на Макавеите. Това е което правят краткосрочните претеристи, но което д-р Форд отказва да направи. Той не оставя възможността на аптелесматичният принцип да се приложи, когато става дума за Данаил 9:24-27, което си е едно произволно решение от негова страна.

Има дори една по-голяма проява на непоследователност от негова страна що се отнася до взаимната връзка на Данаил 8:14 и 9:24-27. той правилно свързва и двата пасажа с Деня на умилостивението от Левит 16 глава (ръкописа от Glacier View, стр.397) и посочва, че 5 ключови термина от 9:24 – престъпление, грях, беззаконие, умилостивение и Пресвятото – всичките се споменават в Левит 16 глава. И сега изникват въпроси. Кога беше изпълнен прототипът (предобразът - бел.прев.) на Деня на Умилостивението? Чрез плътното свързване на 8:14 с 9:24-27 и с Деня на Умилостивението, дали д-р Форд иска да каже, че изпълнението на предобразния (прототипния – бел.прев.) Ден на Умилостивението е настъпил почти два века преди кръста? Не е възможно еврейските празници и церемонии да могат да срещнат своето изпълнение като предобраз преди момента, когато завесата на храма се раздра отгоре до долу. (Матей 27:51). Така че сега д-р Форд трябва да оттегли своята позиция, че Данаил 8:14 среща своето първо изпълнение през 165 преди Христа или да отрече всяка връзка на 8:14 и 9:24-27 с Денят на Умилостивението. Това е просто един пример за възможните проблеми, с които ще се сблъскаме чрез прилагането на апотелесматичния принцип. Той звучи чудесно на теория, но е неприложим на практика.

Тогава може да бъде зададен въпросът: Вие казвате, че и двата пасажа Данаил 8:14 и 9:24-27 са били изпълнени на кръста? В отговор на този въпрос бих искал да спомена, че жертвеният аспект на Деня на Умилостивението също както и всички други празници беше изпълнен в момента, когато Христос умря. Никой адвентист от седмият ден не би проповядвал, че жертвените аспекти на предобразния Ден на Умилостивението не са били напълно изпълнени до 1844! Въпросът относно това кога Христос е започнал своята дейност предобраз в Светая Светих е обяснен в Приложение А.

Още един въпрос може да бъде с основание повдигнат: Дали претеристката позиция е библейска или небиблейска? Д-р Форд предлага, че всички основни школи са истина в това, което потвърждават и грешат в това, което отричат, но никъде той не се опитва да оправдае валидността на претеристката позиция. Изглежда, че това трябва да се подразбира. Фактът е, че претеризмът не може да бъде подкрепен от доказателства извлечени от Писанията. Откровението е било дадено като един ключ да отключи запечатаната книга на Данаил. Едно внимателно сравнение между основните теми от книгите на Данаил и Откровение открива изненадващият факт, че претеристкото тълкувание на Данаил не е подкрепяно от Откровение. Много от събитията описани във виденията в книгата Данаил трябва да се каже, че са в бъдещето от гледна точка на Откровение. Уводните думи показват несъмнено, че книгата Откровение е едно описание на събития, които „трябва да се случат скоро”, т.е. събитията започват в 96 година след Христа и се простират до Второто пришествие и установяване на Божието вечно царство. Откровение не се съсредоточава към миналото, но към средносрочно и дългосрочно бъдеще, което започва в 96 след Христа. Единствената част от Откровение, която се занимава със събития станали преди 96 след Христа е Откровение 12 глава, която описва изгонването на Сатана от небето и рождението на Христос, за да послужи като един екран за 1260 годишната война между змея и жената. Разглеждайки по този начин нещата тогава всичко от книгата Откровение трябва да намира своето изпълнение в годините следващи 96 година след Христа.

Приложение В показва паралелите между двете книги и веднага става ясно, че частите от книгата Данаил, които се явяват отново в Откровение са се отнасяли все още за бъдещето по времето когато Йоан е написал книгата, така те не могат да бъдат тълкувани според претеристкото виждане, но само според историческото или футуристкото. Например великия образ от Данаил и неговите четири метала не се появяват като символи в Откровение, докато камъкът, който разбива образът на прах има своята съпоставка в воденичният камък, който е хвърлен в морето (Данаил 2:34,35 сравн. Откровение 18:21). Забележително е, че първите три звяра от видението в Данаил 7 глава – лъвът, мечката и леопарда – не се появяват където и да било, като определени животни в Откровение, докато четвъртият звяр – змеят – се появява в няколко символични форми. Това се дължи просто на факта, че царствата на Вавилон, Мидо-персия и Гърция са били вече част от миналото, когато Откровение е било написано. По същия начин нито овена, нито козелът от Данаил 8 глава не се появяват отново в Откровение, защото империите на Мидо-персия и Гърция са изчезнали дълго преди времето на първи век. Много забележително е, че подробното описание на дейността на малкия рог и продължителността на управлението му се намира и в двете апокалиптични книги (Данаил 7:8,19-25; 8:9-14; 11:29-35; Откровение 12:13-16; 13:1-10; глави 17 и 18). Ако Откровение е една книга от събития, които е трябвало скоро да бъдат изпълнени, тогава изпълнението на пророчеството за малкия рог не би могло да бъде изпълнено преди 96 година след Христа. Вдъхновеното тълкуване на Данаиловите пророчества от апостол Йоан осигуряват погребалният звън на претеризма.

Един последен въпрос, с когото трябва да се заемем е следния: Дали Писанията учат, че всички хора са съдени единично във времето, в което приемат или отхвърлят Христос или има описание на едно специално време, в което всички случаи на праведните са разглеждани като една група? Казано по друг начин: Дали има някакъв изследователен съд преди пришествието, които се занимава със записаните дела на праведните? Отново, ключът за отговор е да сравним двете най-пълни описания на сцените на съда разкрити в Писанията – Данаил 7:9-12,26 и Откровение 20:11-15. съответствията между двете описания е поразително: а)и двете описания споменават един трон или тронове използвани за съда; b)и двете описания споменават за едно превъзходно Същество, което седи на трона; с)и двете описват онези същества съдени като индивиди или сили на земята; d)и двете споменават книги със записи, които се използват; е)и двете споменават огъня като средството за осигуряване на наказанието на онези, които са се провалили в това да преминат през Божествения стандарт. Все пак има една основна разлика между двете описания: съдът описан в Данаил е само частичен, непълен, защото живота на зверовете е продължен до „време и година” (7:12), докато съдът в Откровение е окончателен, защото накрая дори смъртта е хвърлена в „огненото езеро” (20:14). Ето два различни, но подобни съдебни процеса.

Обстановката дадена за съда в Откровение осигурява ключа за разбирането дали праведните или грешните, или и двете групи са съдени. Откровение 20:4 описва съда като предаден на светиите, които имат 1000 години за да го завършат! (19) Кой е съден тогава, през това време? Това не може да са светиите, защото те са които извършват съда. Това трябва да са грешните, онези, които нямат дял, участие в първото възкресение.

Характерно е, че има две възкресения според Откровение, всяко разположено от двете страни на Милениума. Ако има две възкресения, защо да няма два съдебни процеса? Откровение 20 описва само съдът на д грешните, който се извършва преди възкресението на грашните (второто възкресение). Ако съдът на грешните предхожда второто възкресение, тогава по аналогичен начин, тогава трябва да има един съд над праведните който да се извърши преди първото възкресение, възкресението на праведните. Къде може да бъде намерен такъв съд? Отговорът е прост: Данаил 7:9-12. съгласно вдъхновения тълкувателен ключ, които отключва книгата на Данаил, съдът от Данаил 7 глава трябва да е този за праведните, който предхожда възкресението на праведните и това би трябвало да бъде един съд преди пришествието (виж 1Солунци 4:16,17). Все пак, непосредственият контекст на Данаил 7 глава предполага, че „малкият рог” е съден. Няма противоречие тук, защото „малкият рог” включва онези, които изповядват, че почитат и служат на Христос, някои от които са праведни по сърце и повечето, от които са отстъпили християни.

Ето отново Откровението става ключът за решаване на едно очевидно противоречие. Единствените в Откровение 20 глава, който са наказани са онези, които са хвърлени в огненото езеро – грешните, защото праведните вече са получили своята награда. За разлика от това, онези в Данаил, които са получили според делата си накрая на съда са и двете групи – праведните и грешните и тези две групи са описани в Данаил 7:26,27. Съдът над грешните, т.е. „малкият рог” е само един частичен съд, защото неговото „владичество ще бъде отнето”, точно както владичеството на другите зверове ще бъде отнето (стих 12). Никой от зверовете нито малкият рог не трябва да бъде изгорен с огън докато не дойде края на Милениума.

Целият фокус на съдът от Данаил 7 глава е крайното възнаграждаване на светиите, не върху крайното унищожение на малкия рог. Върховият момент е достигнат в стих 27, когато светиите са възнаградени с „вечното царство”, което осигурява едно точно съответствие с върховия момент от сънят в Данаил 2 глава. След като крайният фокус на Данаил 7 глава е върху светиите, не върху грешните, ние можем безопасно да направим заключението, че фокусът на съда от стихове 9-12 е по подобен начин съсредоточен върху светиите. Това заключение е потвърдено от Писанията, които дават изобилни доказателства в подкрепа на това, че и светиите и грешните трябва да се изправят на съд пред Бога (виж Приложение С). Съдът от Данаил 7 глава не може да бъде съд срещу Антиох Епифан, защото този славолюбив цар, който наричал себе си ТЕОС ЕПИФАНИС (Божията изява) никога не е бил изповядваш се за последовател на Бога или вярващ в истините на Писанията. Така отново да използваме пророческият ключ на Откровението – ако фокусът на съда в Откровение 20 глава е наказването на грешните, тогава този съд трябва да се занимава единствено с грешниците, които не са получили все още тяхното наказание. И ако фокусът на съда в Данаил 7 глава е върху праведните, тогава този съд трябва по подобен начин да се занимава със случаите на праведните, които трябва да бъдат възнаградени веднага след края на съда при Второто пришествие (Откровение 22:12).

За да приключим този анализ, бих искал да посоча, че целта ми тук не беше да критикувам точки от А до Р от позициите на д-р Форд. Тези неща са вече били направени в темата на списание Министри от октомври, 1980 и в някои от документите от Glacier View. Първо, преди всичко, ние направихме опит да обобщим по логически начин развитието на мисълта, мисленето на д-р Форд върху темата за Изследователния съд, така както е свързана със светилището и Данаил 8:14. Второ ние посочихме, че д-р Форд е в основата си претерист, който носи шапката на историк и мантията на футурист. Никой привърженик на апотелесматичният метод не може да отдаде равнозначна тежест на всички тълкувателски теологични школи и всеки тълкувател си има своя любима. Любимата на д-р Форд е претеристката. Трето, ние посочихме, че претеризмът е анатема (неприемливо) за адвентизма. Един стриктен, последователен претерист не приема едно бъдещо буквално и видимо завръщане на Христос на тази земя. В защита на д-р Форд, трябва да се каже, че той не е стриктен, последователен претерист. Въпреки това една личност, която се спуска по пътя на претеризма накрая ще открие, че този път води до едно отричане на Второто пришествие. (Да не дава Господ, това да се случи с д-р Форд!) Четвърто, ние представихме, че д-р Форд е използвал претеризма като най-лесният възможен начин и лесно за използване средство в отричането на историческото учение на адвентизма от седмия ден, а именно това за Изследователния съд. (20)
Приложение А

Небесното светилище в книгата Откровение

Двете библейски книги занимаващи се основно със събитията в последните дни са Данаил и Откровение. Вярваме, че Откровението е ключа за отключване значението на запечатаната или заключената книга на Данаил (Данаил 12:4,9; Откровение 1:1,2; 5:1-5). За това, каквато и да е светлина открита по въпроса за небесното в Откровение, то това е и светлина върху книгата Данаил и най-вече светлина по Данаил 8:14.

Цялата тема на книгата Откровени е Христос (1:1) и виденията описани в нея са основно онези на Христос и Неговата спасителна дейност в полза на човека. Където и да намерим определено изпълнение на някое видение в историческата рамка от събития тук на земята, тогава ние също ще открием и съответна дейност на Христос в небето. И двете са близко вътрешно свързани. Това ни довежда до следните изводи:

1.Преди писмата да са били изпратени до седемте църкви през 96 след Христа, Христос е описван като служещ в Светая на небесното светилище (1:12,13,20). Фактът е, че глава 1 е прелюдия към глава 2, защото описанието на Христос в глави 2 и 3 (забележете особено 2:1,8,12,18; 3:1,7,14) е едно ехо от описанието на Христос в глава 1.

2.Първите 5 печата и първите 6 тръби се изпълняват докато Христос служи в Светая (не в Светая Светих) на небесното светилище. Душите под кадилния олтар (6:9) не са още възмездени по времето на петия печат. Възмездието се случва по времето на предобразния Ден на Умилостивението. Първите 6 тръби свирят докато Христос служи в полза на народа си в Светая (8:3,4). Използването на тамян тук не може да се отнесе към употребата на тамян в Деня на Умилостивението, както Левит 16:12 може да наведе на мисъл, защото видението от Откровение 8:2-5 осигурява екранът за тръбенето на седемте тръби. Тръбенето на тръбите напомня за юдейският празник на тръбите, който се провежда 10 дни преди Денят на Умилостивението (Левит 23:24,27) и така може да бъде разграничен от Денят на Умилостивението.

3.Единственото загатване за предмет от обзавеждането на Светая Светих на земното светилище е Откровение 11:19, който стих описва ковчега с 10-те заповеди в небесното светилище. Това е доста забележително. Това е единствения пасаж в Откровение, където можем да намерим ясно очертано споменаване на Христовата служба като първосвещеник в Светая Светих в пророческата книга. Определянето на точният момент е критическия ключ за тълкуване – времето на 7-та тръба. Претеристката позиция капитулира пред невъзможността да предложи конкретно, реално изпълнение за 7-та тръба във времето на Йоан, за разлика от историческата позиция, която прилага тази тръба към „времето на края”. Ако приложим 6-та тръба към издигането на Отоманските или Мюсолманските турци и ако превърнем „денят, месецът и годината” в пророческо време, основавайки се на принципа ден=година, тогава можем да заключим, че 6-та тръба започва да тръби през 1453 след Христа с падането на Константинопол, столицата на източната римска империя, точно както 4-та тръба зазвучава при падането на Рим, столицата на западната римска империя. Превръщайки в пророческо време 391 дни (ден=1+месец=30+година=360 =391години) ни отвежда до 1844 година. Седмата тръба започва да тръби през 1844 – точно времето, когато Светая Светих в небесното светилище е отворено разкривайки ковчега (11:19) и точно времето на началото на съда (11:18). Така според Откровение предобразният Ден на Умилостивението започва 1844 година!

4.„Големият бял трон” от Откровение 20:11 е тронът на съда и този трон се намира в Светая Светих на небесното светилище според Псалмите (11:4; 99:1; 103:19), Исая (6:1), Езекил (1:26), Данаил (7:9), Евреите (множество текстове) и Откровение (7:15). Съдът е свързан с установяването на този трон, който е свързан със Светая Светих на небесното светилище. Никъде Йоан не описва небесният съд като случващ се в неговите дни.

5.Интересно е, че никъде не е споменат олтарът за всеизгарянето или умивалникът и дори не се загатва за тях в книгата Откровение. Причината за това е проста: тази пророческа книга е едно описание на бъдещи събития (1:1) и никой не очаква тя да се занимава детайлно с кръста. Обзавеждането и церемониите от двора на светилището отсъстват от тази пророческа книга и човекът с тоягата за мерене е инструктиран да пропусне измерването на двора (11:2). Фокусът, вниманието е върху самия храм.

В резюме, можем да заявим, че Христос не е встъпил в дейността на предобразния Ден на Умилостивението докато не е затръбяла 7-та тръба (Откровение 11:15-19) и че Христос е описан като първосвещеник в Светая по времето на първите 6 тръби, съгласно Откровение 8:3,4 и в началото на вестите до седемте църкви, съгласно Откровение 1:12,13,20.