Адам Смит 1723-1790

Издава първото научно обяснение на функционирането на капиталистическото пазарно стопанство във условията на свободна конкуренция.

За първи път в ИИТ смит разработва цялостна икономическа теория която отговаря на интересите на развиващия се промишлен капитал. Смит прави това във времето когато основна организационна форма на ед...рото пройзводство е манифактурата, и преобладава ръчния труд. Смит е роден в Кир Калви на 5 юли. Баща му е бил митнически работник.Учи в родния си град и на 14 год постъпва в университета Гласлол, като студент по философия и логика, но усилено изучава и математика, по късно отива в Оксфор където остава 7 год. Живее уединено отдаден изцяло на образованието си. Учи математика, антична литература, реторика,теология, логика, право, история, философия, морал и мечтае да напише „История на цивилизацията” . бил е един от най обеазованите хора в на своето време.През 1748г. започва да чете лекций по реторика и литература в Единбур.През 1751г. отива в университета в Гласгол.Четири години по късно става ръководител на катедрата по нравствена философия, към тази катедра спадали дисциплините етика,право и политика. Политиката включвала това което наричаме днес икономическа политика и редица икономически проблеми.През 1759г. издава лекцийте си в книга под заглавие „теория на нравствените чуства”.През 1761г. се отказва от работата си в университета и става възпитател на херцог Бърлей. С него прекарва 3 год. В пътешествие из Европа,. В Париж се запознава с физиократите Кене, Тюрго и с философите Дидро, Далбер. По време на това патешествие пише писмо до Давид Хю , че от скука е започнал да пише книга.После се завръща в родния си град и в продължение на 12 год. Пише „богатството на народите”. Книгата излиза през 1776г. в края на живота си защитника на либерализма по ирония на сътбата работи на митницата.

МЕТОДОЛОГИЯ- Дуализъм

Най характерното за методологията на Смит  е че е дуалистична, причината за това е че Смит не узпява да съчетае индукцията и дедукцията.  Като две страни на единния научен метод, в резултат на това той често представа външната страна на нещата, като тяхна вътрешна същностна природа.  Самостоятелното прилагане на двата метода без нужната връзка между тях е причина за двойнствената система между тях, но той не забелязва тези противоречия.Като най съществен метод Смит издига логическата абстракция, тя му дава възможност да вникне в същността на нещата. Икономическите категорий закономерностти, явления и процеси  разглежда метафизически т.е иследваните категорий ги представя като вечни и неизменни. Задачатаб на политическата икономия сперед смит е да изследва създаването на богатството и има две страни:

1)Позитивна страна – да анализира обективната икономическа действителност и да разкрие закономерносттите на нейното развитие.

2)Нормативна страна- да разработи препоръки за икономическа полити на фирмите и дъжавата.

Смит успява да разгледа две страни на човека: нравствената и икономическата , в две свой произведения:

1)   „теория на нравствените чуства” според Смит в нравствения си свят  човек се ръководи от чуството си на симпатия(стремеж за участие за това което се случва..) и се направлява от Алтуистични (добро към хората)

Обществото Смит разглежда като съюз за размяна, в основата на който лежи размяната на различните видове труд. Смит не прави разлика между манифактурно разделение и обществено разделение на труда в резултат на което цялото общество оприличава на една грамагна манифактура.Размяната представя като естествено явление обусловено от егоизтичната природа на човека, размяната е вродена. Човек по природа има сконност към размяна , а вследствие на нея се е появило разделението на труда. След като веднъж са възникнали размяната и разделението на трудас според Смит те се развиват едновремнно като взаимно се стимулират. Т.е. развитието на едното води до развитието на другото.

ПРОЙЗХОДА НА ПАРИТЕ вижда във взаимно – обуславящото се развитие на размяната и разделението на труда. Разглежда появата им като естествено явление, те стихийно са се отделили от стоковия свят, в резултат на развитието на размяната. Преди всичко ги разглежда като средство за обръщение. Той ги нарича „велик двигател на обръщението”  и „велико оръдие зас търговия”. Според Смит парите са обикновенна стока която е най търсена и най удобна. Освен функцията средство за размяна той вижда и функцията мярка на стойността

2. РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА 

Според Смит трудът е източника на икономическия разтеж, за да покаже значението на разделението на труда, той дава пример с една манифактура за пройзводство на кърфици.  Според него ако всеки работник сам прави кърфици ще пройзведе за един ден около 20 броя. Но в резултат на разделението на труда се пройзвеждат по 4800  кърфици на човек.

Три са основните причини: разделението на труда да доведе до нарастване на пройзводителността:

1)   Повишава се умението, ловкостта и изкуството на отделния работник.

2)   Икономисва се време за преход от една работа (операция) към друга.

3)   Създават се условия и се изнамират машини, който позволяват на един работник да изпълняват работата на повече работници.

Според Смит обема на пройзводството и потреблението на всеки народ зависи от броя на населението ,заетост със пройзводителен труд и от равнището на пройзводителността на труда. Според Смит решаваща роля има втория фактор „пройзводителността на труда ”  и го свързва тясно с растежа на разделението на труда т.е по голямото разделение на труда , води до по голяма производителност на труда и от там до потреблението.

Смит за първи път след  Аристотел прави разграничение между потребителна и разменна стойност на стоките. От първата разбира продължитеността на даден предмет, а втората възможността да се размени за други предмети.  Смит обаче не вижда връска между двете. И категорично подчертава че в иследването си има за предмет6 изясняването на принципите, който регулират единствено разменната стойност.  За да се открият тези принципи , според него трябва да се отговори на следните три въпроса:

1)   Кое е истинското мерило на разменната стойност или в какво се състой действителната цена на всички стоки?

2)   Кой са различните части от който е съставена или образувана тази действителна цена?

3)   Кой са причините който пречат  пазарната цена т.е фактическата цена на стоките да съвпада точно с тяхната естествена цена. (Кои са причините пазарната цена да се отклонява от стойността.)

При отговора на първия въпрос дава две определения:

Разменната стойност на стоките се определя от изразходвания за тяхното пройзводство труд. Размяната на стоките на пазара се извършва в съотведствие със вложеното в тях количество труд.  Смит има разбирането че величината на стойността се определя не от фактическите разходи на труд на отделния стоко-пройзводител, а от тези разходи който са направени в обичайни средни пройзводствени условия при дадено състояние на обществото.  Според Смит квалифицирания и сложен труд за единица време създава повече стойност отколкото неквалифицираният и прост труд.  По нататък при отговора на първия въпрос Смит дава второ определение според което стойността на всяка стока за този който я притежава е равно на количеството труд което може да купи за нея или да получи в свое разпореждане . стойността тук той определя с купуваемия труд.  При отговора на втория въпрос Смит дава трето определение на стойността според което твя се определя като функция от трите дохода: работна заплата, печалба и рента. Това е така наречената догба на Смит която гласи: „работната заплата, печалбата и рентата са трите първоначални източника на всеки доход както и на всяка разменна стойност” Смит стига до извода че трудът е регулатор на стойността само в първобитното състояние на обществото т.е при простото стоко пройзводство където се пройзвежда за пазара но се не използват наемни работници, а при капитализма стойността се определя от трите дохода(работната заплата, печалбата и рентата) . Кои са причините пазарната цена да се от стойнбостта Смит стига до извода че това отклонение е случайно и временно. Според него механизма за търсенето и предлагането установява пазарното разновесие и свежда пазарната цена до стойността.

КЛАСИ И ДОХОДИ

При разглеждането на         и изхожда от положението че в обществото има 3 основни класи:

2)   Класата на капиталистите тя владее другите средства за пройзводство и получава доход под хормата на печалба, Смит не прави разлика между капиталисти заети в промишлеността и селското стопанство. Но от капиталистите отдля тези който отдават в заем паричен капитал на промишлените капиталисти.

 Доходът от заемен капитал е лихвата , и в нормани условия е част от печалбата на промишлените капиталисти.

Освен тези основни класи има и други групи и слоеве заемащи промеждутачно положение от гледна точка на характера на техните доходи. Доходите на основните класи, са първични,  докато доходите на другите групи са първични т.е техният източние е или печалбаили рента или работна заплата.

4.1. РАБОТНА ЗАПЛАТА

Смит има 2 виждания :

1)   Смит определя работната заплата като единствен трудов доход според него продуктът на труда е естесвено възнаграждение за труда или работна заплата. В първобитното общество целия продукт е принадлежал на работника , но с появата на частната собственост, работника е принуден да отстъпи част от продукта на собственика на земята и на собственика на другите средства за пройзводство.

 Предпоставка за работна заплата има тогава когато работника и собственика на капитала , който му дава работа са две различни лица. Според смит при тези условия работната заплата е част от стойността на продуката на труда .

2)   Смит разглежда работната заплата като цена на труда продаден на капиталистите. Труда се третира като обикновенна стока която има своя естествна и пазарна цена. При този втори вариянт няма подялба на продуката на труда. Работната заплата според Смит се определя от стойността на наеобходимите жизнени средства за съществуване на работника и неговото семейство. Долната граница на тези средства е физическия минимум, ако работната заплата падне под този минимум , работниците няма да може да се възпройзвеждат. Това в възможно в страни в който икономиката е в Регрес.

Смит се застъпва за високи работни заплати.  Относително високата работна ще