Адаптация на скалата за обща самоефикасност на Шерер



Дата28.02.2018
Размер164.45 Kb.
#59809


Софийски Университет „Св. Климент Охридски”

Философски факултет

Специалност Психология

Разработка по Психологическо измерване на тема:
Адаптация на скалата за обща самоефикасност на Шерер

Изготвили: Проверили:

Милена Костадинова 21771 доц. Е.Алексиева

Ники Геролему 870227 ас.С.Танева

Слав Петров 870237

Михаел Милев 21802

София 2011



Френският писател Александър Дюма е казал: „ способни са тези, които вярват, че са способни...”

I.Цели и задачи на изследването
В настоящото изследване ще бъде направена адаптация на скалата за самоефикасност на Шерер и ще бъдат изследвани някои характерни хипотези свързани с разглеждания конструкт.
II.Теоретична част
Бандура е първият, който въвежда конструкта самоефикасност през 1977г. По този начин той оформя един възглед за човешкото функциониране, който заема централана роля в когнитивните, регулаторни и физиологични процеси в процеса на адаптация и промяна на човешките същества. Бандура определя хората като саморганизирани, активни и саморегулиращи се, отколкото като реактивни организми, които, са оформяни и напътствани от силите на заобикалящата ги среда или водени от замаскирани вътрешни импулси. От тази теоретична перспектива човек е видян като продукт от динамичното взаимодействие между личностни, поведенчески и влияния на среда. Например, начинът, по който хората интерпретират резултатите от собственото си поведение, дава информация на заобикалящата го среда, а от своя страна личностните качества, които те притежават предизвикват опрделено поведение. За разлика от ефикасността, която представлява силата да произведеш определен ефект (в основата на компетентността), самоефикасността е убеждението (правилно или не), че човек притежава силата да постигне определен ефект. Например, човек с висока самоефикасност може да се анагажира с дейности, свързани със здравето,когато се разболее, докато човек с ниска самоефикасност ще изпитва чувство на безнадеждност.

Важно е да се разбере разликата между самооценката и самоефикасността. Самоефикасността се отнася по перцепцията на човек за способността му да постигне целите си, докато самооценката е свързана с индивидуалното чувство за собствената си стойност.

Самоефикасността е изучавана и концептуализирана по два начина- от една страна, самоефикасността се разглежда като специфична самоефикасност (Wood& Bandura,1989), а също така този констуркт е определян и като черта, която е свързана с общата самоефикасност ( Lock & Durhman, 1989). Ууд и Бандура определят самоефикасността като „ убеждението в способността на някого да мобилизира мотивацията си, когнитивните си отговори и извършването на дейстивето в отговор на изискванията на ситуацията”. От друга страна, Джъдж и колеги определят общата самоефиаксност като „индивидуалната перцепция за изявяването на личните способности в различни ситуации”. Във възгледите на Шен и Еден, общата самоефикасност улавя разликите между тенденциите на индивидите да рапознават себе си като способни да посрещнат изискванията на задачите в широк спектър от различен контекст.

Доста изследователи прелагат, че специфичната самоефикасност е състояние на мотивацията, а общата самоефикасност е особеност на мотивацията. Според Еден, общата и специфичната самоефикасност имат подобен произход ( минали събития, актуален опит, вербално убеждение и психологическо състояние). Общата самоефикасност обаче е дота по-устойчива на краткотрайни влияния, за разлика от специфичната самоефикасност. Шелтън прави предположението, че общата самоефикасност прозлиза от начина на протичане на жизнения път и натрупването на успехи и грешки в различни ситуации. По този начин обшата самоефикасност се увеличава с помощта на устойчивостта на вербалното убеждение и психологическото състояние.

Лонгитюдните емпирични изследвания на самоефикасността в орагнизационен и образователен контекст имат огромна практическа стойност, защото самоефикасността има няколко позитивни, както и негативни резултати. Предишните изследвания показват, че силното чувство за лична ефикасност е свързано с по-добро здраве, по-високи постижения и по-добра социална интеграция. Личната ефикасност играе огромна роля в образвателните постижения. Интелектуалният напредък отчасти се определя от индивидуалното убеждение в личната спосбност за овладяване на различни предмети както и способността за саморегулирано учене. Самоефикасността влияае върху ученето, защото хората се опитвата да научават само онези повдения, които мислят, че могат да изпълнят успешно. Общата самоефикасност има положителна връзка с ориентацията за учене, насочена към постигане на цели. Освен това, други изследвания показват, че самоефикасността е свързана с други мотивационни черти, включващи необходимостта от постижение и съвестността. Според Смит, силните убеждения в самоефикасността, заедно с фундаменталните инструменти за учене, дават положителни резултата при учениците, коти притежават умения необходими за социлана и икономичесла стабилност. Негативната страна на самоефикасността оказва влияние върху стреса и безпокойството, които преживяват индивидите в опрделени ситуации. Предишни изследвания разкриват негативна корелация между общата самоефикасност и негативните афекти, безпокойстовото и депресията. Първият важен резултат вследствие на обшата самоефикасност е специфичната самоефиаксност. Изследванията показват, че общата самоефикасност влияае положително върху специфичанта самоефикасност в разнообразни ситуации и задачи.

Литературният преглед на изследванята за самоефикасността показва, че голяма част от изследванията се фокусират предимно върху специфичната самоефикасност, пренебрегвайки общата самоефикасност. Омаловажаването на обшата самоефикасност ограниява теоетичното разбиране на обяснението на пропорцията на вариаците в проучването на мотивацията.

Съвременният свят поражда увеличаване на изследванията на обшата самоефикасност, която се явява ценен източник на относително по-успешен живот при изправянвето пред предизвикателствата на живота и в частност предизвикателствата в работна среда. Шерер и колеги създват инструмент, който измерва самоефиаксността от психометрична гледна точка. Изследването на Шерер има за цел да измери стабилността във времето и констукт валидността на обшата самоефикасност, използвайки малоазийска извадка от изследвани лица.
III.Експериментална част
Скалата за обща самоефикасност е от Ликъртов тип се състои от 17 айтема. Отоговорите на айтемите варират по следния начин: 1 напълно несъгласен, 2 несъгласен, 3 нито съгласен, нито несъгласен, 4 съгласен, 5 напълно съгласен. Сумата от точките по отделните айтеми отразяват обшата самоефикасност. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-самоефикасен е индивидът. Шерер и колеги съставят скалата за обща ефикасност за да измерят „ общият набор от очаквания, които индивидът влага в нови ситуации”. Скалата за обща самоефикасност на Шерер е най-широко използвания инструмент при изследването на общата самоефикасност. Първоначално скалата за обща самоефикасност на Шерер е използвана за клинични и личносотови изследвания.


  • тв.1 Когато си правя планове, аз съм сигурен, че мога да ги осъществя

  • тв.2 Един от моите проблеми е ,че когато трябва да полагам усилия да извърша нещо,аз се затруднявам.

  • тв.3 Ако не мога да свърша дадена работа от първия път, аз продължавам да се опитвам, докато не успея.

  • тв.4 Когато си поставям важни цели за себе си, аз рядко ги постигам.

  • тв.5 Аз се отказвам от нещата преди да съм ги постигнал.

  • тв.6 Избягвам да се изправям пред трудности.

  • тв.7Ако нещо ми изглежда твърде трудно,не се опитвам да се захващам с него,

  • тв.8 Когао имам да направя нещо неприятно,аз се захващама здраво с него,докато не го завърша.

  • тв.9 Когато реша да направя нещо ново, веднага се захващам с него.

  • тв.10 Когато се опитвам да науча нещо ново,веднага се отказвам,ако не предстои първонален успех.

  • тв.11 Когато изникнат неочаквани проблеми,аз не успявам да се справя с тях.

  • тв.12 Избягвам да се опитвам да научавам нови неща, когато те изглеждат твърде сложни за мен.

  • тв.13 Грешките ме карат да се старая повече.

  • тв.14 Чувствам се несигурен в способността си да извърша определни неща.

  • тв.15 Аз съм самоуверен човек.

  • тв.16 Отказвам се лесно.

  • тв.17 Неспособен съм да се справям с повечето проблеми,които изникват в живота


Скалата за самоефикасност на Шерер е разделена на 3 субскали:
1.Инициатива: айтеми 1-3

2.Усилие: айтеми 4-8

3.Упорство: айтеми 9-12
Хипотези
1. Предполага се,че данните в оригиналните условия ще се потвърдят и в български условия.

2.Смята се, че по-високият успех в училище оказва статистически значимо влияние върху самоефикасността.

3.Приемаме за статистически значимо влиянието на възрастта и пола върху общата самоефикасност.
Участници
В изследването участват 99 изследвани лица ( 23 или 23% момичета от извадката и 76 момчета- 76% от извадката) ,ученици в 12 клас на Профеисонална гиманзия по електротехника, гр.Дупница. Средната възраст, определена от честотното разпределение е 18,65г. (SD=0,47), а модата или най-често срещаната възраст е 19 години. Средният успех на цялата извадка е 4,62 (SD=1,076), модата или най-често срещания успех е 4,50.

Изследването е проведено в началото на учебния час след направена инстукция. След 3 седмици е направен ретест с извадка от 67 изследвани лица, ретестът отново е проведен в началаото на учебния час, след направена инструкция.


Извадката се различава от тази в оригиналните условия, при които средната възраст на изследваните лица е 22,13 години (SD=1,193). Участниците в оригиналните условия са студенти.
Графика 1.1 : „Честотно разпределение спрямо пола на изследваните лица.”



IV.Meтоди
При направен експлораторен факторен анализ на 17те твърдения от скалта за самоефикасност са получени следните резултати
Твърдение Факторно тегло

Твърдение 1 ,437

Твърдение 2 ,656

Твърдение 3 ,655

Твърдение 4 ,521

Твърдение 5 ,536

Твърдение 6 ,618

Твърдение 7 ,703

Твърдение 8 ,598

Твърдение 9 ,607

Твърдение 10 ,565

Твърдение 11 ,598

Твърдение 12 ,639

Твърдение 13 ,572

Твърдение 14 ,629

Твърдение 15 ,547

Твърдение 16 ,479
Измереният коефициент на надеждност ά на Кронбах за цялата скала е със стойност 0,61. (коефициент на надеждност ά на Кронбах в оригинални условия е=0.85) при 17 твърдения включени (ά ≥ 0,6 – висока надежност при малък брой айтеми в скалата

Коефициентите на надеждност за отделните субскали са:



  • коефициент на надеждност ά на Кронбах за субскала инициатива 0, 59

  • коефициент на надеждност ά на Кронбах за субскала усилие 0,73

  • коефициент на надеждност ά на Кронбах за субскала упорство 0,60

При направено честотно разпределение на цялата скала са получени : средна стойност Х=47,01 и стандартно отклонение SD= 6,3 , показател за нормално разпределение (със заемани стойности от –1 до +1 ) skewness= 0,627 , минимална стойност 30 и максимална стойност 72.


При направено честотно разпределение на субскала инициатива : средна стойност Х=10,48 и стандартно отклонение SD= 1,69, показател за нормално разпределение (със заемани стойности от –1 до +1 ) skewness= -0,386 , минимална стойност 6 и максимална стойност 14.
При направено честотно разпределение на субскала усилие : средна стойност Х=11,53 и стандартно отклонение SD= 2,98 , показател за нормално разпределение (със заемани стойности от –1 до +1 ) skewness= 0,243 , минимална стойност 5 и максимална стойност 19.
При направено честотно разпределение на субскала упорство : средна стойност Х=10,85 и стандартно отклонение SD= 3,89 , показател за нормално разпределение (със заемани стойности от –1 до +1 ) skewness= 0,243 , минимална стойност 5 и максимална стойност 38.
Следващата стъпка в изследването на констуркта самоефикасност е проверяването на връзката му с пола, възрастта и средният успех на изследваните лица.
Oт приложения Т-тест между самоефикасност и пола на изследваните лица се установява тенденция към различия между мъже и жени в резултатите им по скалата за самоефикасност (Т=2,932: р<0.5) със средни стойности за мъже Х=47,58; SD=5.31 и за жени Х=45.32; SD=4,62.
Съществува разлика между получените в български условия резултати и тези в оригиналните условия, където не е установена статистически значима разлика в резултатите на мъжете и жените по скалта за самоефикасност (средни стойности за мъже Х=52.12; SD=9.48 и за жени Х=52.37; SD=8.53 и р=0.82).
Изследваните лица са групирани по възраст на две групи - първа група са изследваните лица на 18години и втора група на 19 години и при Т-тест са получени средни стойности за първа група Х=47.59; SD=4,89 и втора група Х=46.94; SD=5,83(Т=-0,192: p=0,8).Тези резултати потвърждават хипотезата,че възрастта не оказва влияние върху самоефикасността.
С Т-тест е установена и връзка между средният успех на изследваното лице и резултатите му по скалата за самоефикасност– висок успех (SD=4,7;X=43,52) и нисък успех (SD=5.46;X=34.36), р<0.001. От следните резултати става ясно,че съществува значима връзка между самоефикасността и успехът на изследваното лице.
Темпоралната стабилност в условията на тест-ретест надеждност е изчислена на базата на отделна извадка от 67 изследвани лица r=0.50 р<0.01.Оттук следва, че самоефикасността затвърждава констукт валидността си в различен кутурен контекст, което се потвърждава и в оригиналното изследване.

VI.Анализ и интерпретация на резултатите


1.Връзка между пола и резултатите на изследваните лица по скалата за самоефикасност
Мъжете получават по високи резултати по скалата за самоефикасност, което е доказателство за стереотипизирането на „мъжките” и „женски” роли. При жените любовта натежава над властта и те са по-често потопени в междуличностните отношения до степен на игнориране на личните постижения.Като цяло ударението върху взаимоотношенията в живота на жените се атрибутира на културни внушения, приканващи жените да се откажат от личните аспирации и да бъдат източник на подкрепа за мъжете.



ТИПИЧНО МЪЖКИ ЧЕРТИ

ЖЕНСКИ ЧЕРТИ

агресивен

тактична

предприемчив

разположена

доминиращ

нежна

независим

не си служи с груби изрази

скрива емоциите

разбира чувствата на другия

обича математиката и науката

разговорчивост

обладава делови навици

религиозна

знае да усвоява света

интересува се от външността си

лесно взема решение

цени изкуството, акуратна в привичките си, спокойна

самоуверен

силна потребност от защита

Александров,Павел, Лекции по диференциална психология,София 2002


Друг фактор за индивидуалните различия при анализа на скалта за самоефикасността е половият диморфизъм. Деликатният проблем при този фактор е да открием кои различия се дължат на пола и да ги разграничим от тези различия, които са резултат на предписанията на културата към мъжа и жената. Едно изследване в български условия, проведено от Л. Андреева и Т. Янчева, показва разминавания в стереотипите. Анализира се се разграничава функционално мъжката и женска роля. “Женският” фактор кореспондира с топлота и експресивност, запазва своето съдържание, а “мъжкият” е ориентиран предимно към упорстово и пробивност, присъщи за хора с висока самоефикасност, което от своя страна потвърждава емпиричния материал от нашето изследване.

По високите резултати на мъжете в скалата за самоефикасност потвърждават резултатите от оригиналното изследване. Като цяло резултатите от миналите изследвания показват, че момчетата са по-склонни да се самовъзнаграждават за постигантите от тях цели, за разлика от момичетата, които са по-скромни. Във възгледите на момчетата математиката, технологията и науката са примери за типично мъжки сфери. В тези области типично мъжките черти са свързани с усилие и постижение, защото перцепцията за мъжественост е наситена с представата,че успехът е императив на мъжествеността. Изкуствата и езиците обичайно са свързват с ориентацията за женственост, защото писането във възгледите на учениците се смята за типично женска област. Ето защо тези резултати могат да бъдат предизвикателство за обучаващите, които да се опитат да променят възгледите на ученците за академичните предмети, които трябва да бъдат възприемани като ценни и уместни както за момчетата, така и за момичетата.


2.Връзка между възрастта на изследваните лица и резултатите им по скалата за самоефикасност

Не е открита статистически значима разлика между резултатите на изследваните лица от двете възрастови групи, което не потвърждава направента по-рано хипотеза. Обяснението на този резултат се дължи на универсалността на конструкта самоефикасност и на липсата на изявен възрастов диапазон между двете групи от изследвани лица.


3.Връзка между средния успех на изследваните лица и резултатите им по скалата за самоефикасност

Тенденцията, която се наблюдава в настоящето изследване е,че изследваните лица с по-висок успех получавт по-високи резултати по скалта за самоеификасност. Тези резултати потвърждават предишните изследвания на конструкта самоефикасност, които доказват влиянието на самоефикасността върху училищните постижения и изобра на кариера. Учениците, които имат по-нисък успех и са се провалили, са сколнии да предпочетат по-малко предизвикателни задачи и са по-малко заинтересовани, в това, което правят, за разлика от тези с висока самоефикасност. Самоефикасността служи са промяна на действията и хората очакват оптимистични или песимистични сценарии, които имат връзка с нивата им на самоефикасност. Учениците с висока самоефикасност, когато предприемат дадено действие, влагат повече усилия и упоритост, отколкото тези с ниска самоефикасност, което диретктно рефлектира върхи постиженията им в училище. Когато получат негативна оценка за дейстивята си, хората с висока самоефикасност се възстановяват по-бързо, което доказва, че самоефикасността е важен инструмент за здравословното функциониране на хората. Самоефикасността се определя от количеството услие, което се влага. Хората, които се съмняват в себе си са склонни да очакват провал и да се тревожат за възможното си представяне и те не се стремят да постигнат целите си. За разлика от тях, хората с висока самооценка визуализират успешни сценарии, които напътсват действията им и им помагат, когато се изпраят пред предизвикателствата на различните ситуаци. Самоефикасността влияав върху начина, по който хората мислят, действат и се чувстват. Ниската самоеифкасност е свързана с ниска самооценка, песимистични мисли относно постиженията и личностното развитие.

Самоефикасността осигурява основата на мотивацията ( свързана с по-високи постижения в училище) и личното благополучие. По този начин самоефикасността оказва влияние върху изборът, който прави личността. Индивидите с висока самоефикасност са склонни да избират задачи, в които се чувстват сигурни и уверени и да избягват такива, в които не са уверени. Докато хората не повярват, че техните дейсивя ще дадат желаните от тях резултати, те биха проявили малка инициатива в предприемането на подобни действия. Следователно как един учник, който се чувсвта безнадеждно слаб в областта на геометрията, би проявил интерес към бъдешо професионаллно развитие в сферата на архитектурата. Факторите, които насочват и влияят върху поведението имат за свой корен убеждението, че някои има способността да осъществи конкретно действие.

Участието и включеността на ученците в учебния процес зависят от това в каква степен училищната среда отговаря на техните възприятия за автномия, което от своя страна оказва вляние върху самоефикасността и постиженията в учили.

VII. Заключение
Целта на настоящето изследване е да оцени вътрешнта консистентност и темпоралнта стабилността на конструкта самоефикасност. Резултатите от това изследване доказват, че скалата за самоефикасност на Шерер е вътрешно консистентна и темпорално стабилна мярка за общата самоефикасност. Това би помогнало за предвиждането на мотивационни поведения и реакции в широк диапазон от ситуации. По-ниските корелационни коефициенти се дължат на хомогенността на извадката от изследвани лица.

Библиографска справка:


1.Александров, Павел, Лекции по диференциална психология,София 2002.

2. Андреева, Л. (2007). Социално познание и междуличностно взаимодействие. София: Университетско издателство.


3.Карабельова, С. Лекционен курс по статистически методи в психологията 2007-2008.
4.http://chipts.ucla.edu/assessment/Assessment_Instruments/Assessment_files_new/assess_gsesh.htm

5. http://conference.nie.edu.sg/2007/paper/papers/COG664.pdf


6. http://en.wikipedia.org/wiki/Self-efficacy
7. http://www.positivepractices.com/Efficacy/SelfEfficacy.html

Приложение

Инструкция: Отговорете на всеки един от въпросите, като използвате скалата от 1 до 5 и оградете числото, което съответства на вашата преценка: 1-напълно несъглсен ; 2- несъгласен; 3- нито съгласен, нито несъгласен; 4-съгласен; 5 напълно съгласен.



1.Когато си правя планове, аз съм сигурен, че мога да ги осъществя.

1 2 3 4 5

2.Един от проблемите ми е, че когато трябва да полагам усилия, аз се

затруднявам.



1 2 3 4 5

3. Ако не мога да свърша дадена работа от първия път, продължавам да се опитвам, докато не успея.


1 2 3 4 5

4. Когато си поставям важни цели , рядко ги постигам.


1 2 3 4 5

5. Отказвам се от нещата преди да съм ги постигнал.

1 2 3 4 5

6. Избягвам да се изправям пред трудности.


1 2 3 4 5

7. Ако нещо ми изглежда твърде трудно, не се захващам с него,


1 2 3 4 5

8. Когато трябва да направя нещо неприятно, аз се захващама здраво с него, докато не го завърша.

1 2 3 4 5

9. Когато реша да направя нещо ново, веднага се захващам с него.


1 2 3 4 5

10. Когато се опитвам да науча нещо ново, веднага се отказвам,ако не успея от първия път.

1 2 3 4 5

11. Не успявам да се справя с неочаквани проблеми.

1 2 3 4 5

12. Избягвам да научавам нови неща, ако те ми изглеждат твърде сложни.

1 2 3 4 5

13. Грешките ми ме карат да се старая повече.

1 2 3 4 5

14. Чувствам се несигурен в способността си да извърша определни неща.

1 2 3 4 5

15.Аз съм самоуверен.

1 2 3 4 5

16. Лесно се отказвам.

1 2 3 4 5

17.Не мога да се справя с повечето проблеми, които изникват в живота ми.

1 2 3 4 5

Пол: М/ Ж



Разпределение на работата в групата


  1. Превод на теста и литературата към изследвания конструкт- Слав, Милена, Михаел

  2. Събиране на изследвани лица- Слав, Милена,Михаел, Ники

  3. Въвеждане на данните в SPSS-Ники, Михаел

  4. Обработка на резултатите в SPSS- Милена, Михаел

  5. Интерпретация на получените – Милена, Слав




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница