Адаптацията на децата при постъпването им в детско заведение милена Паскова

Социалната среда в детските заведения се различава от семейната, към която детето е силно привързано. Отделянето му от близките хора и приспособяването му към новите условия винаги представляват труден преход. Новите изисквания често са непосилни за малкото и то трябва да бъде подпомогнато от родителите си и от персонала на детската ясла, за да се адаптира бързо и сравнително безболезнено към новите условия. В това отношение задачата на персонала в детското заведение е сложна и много отговорна, защото от първото адаптиране зависи реакцията му към всичко непознато по-нататък в съзнателния му живот. Всички усилия на педагога, медицинските специалисти помощник-възпитателите са насочени към предотвратяване на „срив" в механизмите на адаптация и създаване на равновесие, от което зависи спокойствието и хармоничното развитие на детската личност, способността на детето да се ориентира в света и възможността да се реализира като пълноценна личност.

Терминът „адаптация" от латински произход „adapt” (приспособявам) се използва от психологията, педагогиката, биологията и други науки, но неизменно се свързва със състоянието на равновесие между личността и социалната среда. Процесът на приспособяването е строго индивидуален за всяко дете и за пълна адаптация може да се говори тогава, когато липсва всякакво напрежение и човекът се чувства спокоен неограничено време в новата обстановка. Според В. Манова-Томова за адаптирано се смята дете, което може да отговори на изискванията на средата и да реагира адекватно на всичките й въздействия. Приспособяването изисква, от една страна, откъсване и отказ от досегашното, което е привично овладяно, а от друга, научаване на нови и допълнителни неща във връзка с новите изисквания.

При чести промени в човешкия живот се формира способността адаптивност. Това е индивидуална възможност за приспособяване към определени задачи, изисквания, ситуации и за бързо безконфликтно приспособяване на собственото поведение към новите условия. В следствие на адаптацията се формира адаптивна компетентност Тя е знак за успешно протичане и приключване на приспособителния процес. В научната литература, когато става дума за „адаптация”, се споменават „адаптационните възможности” на функционалните системи на висшата нервна дейност по отношение на биологичните или психичните стресори.

Известно е, че когато човек има определен начин на живот, който протича при определени условия, той показва адаптираност към тях. Промяната на тези условия, още повече ако е внезапна, води до преустройство в начина на живот и стереотипа и предизвиква голямо нервно напрежение. При децата изградените навици и установеният режим създават относителна сигурност при преминаването в новата среда, ако те са адекватни и близки до нейните изисквания.

В процеса на социалното адаптиране детето усвоява опит и се приобщава към определена среда и затова го подпомагат механизмите за социално приспособяване, които на този етап са доминиращи. Освен тях от значение е познавателната и емоционалната страна на адаптацията. Емоциите са в основата за малкото дете. По този начин то бързо и лесно се ориентира в средата, но при промяна или външно въздействие емоционалното равновесие се нарушава и възниква напрежение. Познавателната страна се изразява в придобиването на достатъчно информация за непознатото място. След като то се ориентира и опознае средата, липсата на знания се компенсира, формира се модел на поведение и напрежението изчезва.

Доказано е, че в зависимост от индивидуалните особености и характера се обособяват три групи деца:

- Самостоятелни деца - адаптацията протича леко

- Силно зависими от майките си, за които периодът на адаптация е сложен и труден

В зависимост от продължителността на периода на адаптация децата се класифицират, както следва:

- Деца с лека степен на адаптация -10-15 дни, това са по-самоуверени деца, които имат създадени навици и умения за самообслужване, създаващи им самочувствие.

- Деца със средна степен на адаптация - отрицателните емоции при тях стихват до 30 дни. Характерни са нарушения на съня и апетита, отказ от игри, бурно изразяване на протест и неутешим плач.

- Деца с тежка степен на адаптация - продължава до 2 месеца, характеризира се с емоционално разстройство, плач, кризи, които се отразяват на общото състояние на децата, намаляване на теглото, неадекватно поведение и чести заболявания, които затрудняват приспособителния процес.

Съществува и още една група - „неадаптивни деца”. Приема се, че деца с тежки и чести заболявания не успяват да си изградят адаптационни рефлекси, но това може да бъдат и деца, при които адаптационните механизми са претоварени или изтощени. Според Lorousse неадаптивността е недостатък, който не позволява на личността да се приобщи и да приеме съответната социална роля в обществото. Причините, които водят до тази социална неадаптираност, са различни - социални, психологически, педагогически и др. Важно е значението на семейната среда, индивидуалността на детето и неговата психика.

Постепенното социализиране на детето е ключът към успешното приспособяване към новата устойчива среда, а която попада. То изгражда навици и всяка тяхна промяна, съобразно с новите изисквания, води до промяна в поведението. В този смисъл е препоръчително постепенното привикване към детската ясла, което да става с целенасочена професионална помощ и нужното внимание. Като важна социализираща предпоставка се смята, че детето в ранна възраст формира желание за контакт първо с възрастните и по-късно с децата. Затова в процеса на адаптация е необходим по-тесен контакт с възрастните - педагог, медицински специалист от детското заведение, на тях то по-лесно се доверява и това е отлична възможност социалният му кръг да бъде разширен.

Външният израз на промяната в процеса на приспособяването на детето към новите условия обикновено включва плач, несигурност, страх от непознатата среда, прояви на грубост и агресия спрямо останалите деца, пасивност при игрови и обучаващи ситуации или отказ от общуване. В първите дни след постъпването в детската ясла то отказва да се храни. При зададен въпрос мълчи или отговаря едносрично, случва се и да отказва да говори (с напускане на непознатото място речта се възстановява и детето започва да споделя). Доказано е, че в процеса на адаптация податливостта към различни заболявания се увеличава поради неустойчивостта на психичното, в частност на емоционалното състояние на децата и адаптационните механизми, които отслабват имунната защита. В периода на адаптация у децата доминират респираторните заболявания.

Сложността на процеса обуславя нуждата от различни начини за улесняване на приспособяването на децата към условията в детското заведение. За по-бързо и безболезнено адаптиране ма детето към условията в детската ясла е необходима предварителна подготовка непосредствено преди постъпването му там. Най-важният момент е свързан с уеднаквяването на дневния режим. Това означава преди всичко детето да се научи да се храни и спи в точно определено време. Препоръчително е родителите да създадат навик у него за заспиване без уговорки, четене на приказки и да не подценяват значението на фиксираното време за сън.

Друг съществен момент е психологическата подготовка. Родителите целенасочено да създават положителна нагласа към новото място в разговор с детето, като се предизвиква интерес и любопитство. Внимателно да се изтъкне положителното, а именно присъствието на много деца, играчки, люлки и др. То не бива да се чувства изоставено в детската ясла и да мисли, че е нежелано у дома. Желателно е предварително посещение в детското заведение с цел запознаване с новата обстановка, дневния режим и персонала. Присъствието на близък човек смекчава тревогата му и прави прехода плавен и безболезнен. Ако детето има познат в новата среда или се привърже към някого от персонала, адаптацията придобива по-лек и безпроблемен характер. От едно лице тези чувства се пренасочват към останалите хора от персонала или към самото място.

Добре е няколко дни преди официалното постъпване в детската ясла то да се запознае на място с новите условия на средата за ограничен период от време. Препоръчва се то да е придружено от родител или друг близък възрастен. Специалното отношение на медицинските специалисти и педагога към новопостъпилите е задължително. Необходимо им е повече внимание, индивидуални игри, осигуряване на емоционален момент - внасяне на играчка.

В периода на адаптацията контактът с родителите е от голямо значение. Сътрудничеството с персонала започва преди постъпването на детето, обмислят се различни варианти за посрещането му в детската ясла, непринуденото запознаване с хората, които ще се грижат за него в новата обстановка. Педагогът получава сведения за характера, за навиците и предпочитанията на детето. Отношенията между родителите и медицинските специалисти се регламентират от родителски срещи и разговори.

Моментът на откъсване от близките е особено тежък, затова е желателно сутрин детето да бъде приемано от един човек. Една от най-добрите възможности за въвеждането на детето в социалната среда е игровата дейност. Инфилтрирането в средата става неусетно с помощта на възрастен, който го насочва към приятни емоции и разговори. На основата на игрите новопостъпилите създават взаимоотношения и се учат безболезнено да спазват правилата и нормите на поведение. Общуването е изключително важно за детето, защото подпомага адаптирането към социалната среда.

За успешното приспособяване към детската ясла спомагат и различните моменти от дневния режим. Най-обичаните дейности са музика, изобразително изкуство, куклен театър. Музикалните занимания са разнообразни - песни, музикални игри, децата пеят, танцуват и играят, така се създава желание за участие в дейност. Кукленият театър създава положително отношение на детето към детското заведение и по емоционален път въздейства за приспособяването му към обстановката. Куклите могат да се използват и за индивидуален разговор с детето, поощрения и пожелания. Картините и илюстрациите отключват вниманието и създават приятни емоции.

При децата от ранна възраст промените в поведението са резки и обхващат обикновено първите десет дни след постъпването им в яслата. Сънят е разстроен и неспокоен, общата активност е намалена, а също така много често те стоят пред играчките и не желаят да вземат нито една от тях. Едно от обясне­нията е, че за него те са „чужди" дори да са интересни и забавни. Практиката показва, че донесената от вкъщи любима играчка,, книжка или друг предмет подпомага адаптирането към заведението. По този начин то не се чувства само и придобива увереност.

Различни изследвания налагат извода, че в първите три години от живота на детето заедно с развитието на висшата нервна дейност и повишаването на активността на мозъчната кора се развиват и адаптивните възможности. Те подпомагат създаването на способност за овладяване на микросоциална среда - социална адаптация. При всяко дете адаптивните механизми действат различно, най-ярка проява имат през първия ден на контакт с общността.

Отклоненията в приспособяването се определят от индивидуалността на детето, възрастта, здравословното състояние и психичното развитие. Рискови фактори в социално отношение са отклоненията от установен дневен режим, недостатъчен дневен сън и непривично организиране на бодърстването. От това преди всичко зависи мозъчната активност и заболеваемостта на детето в периода на адаптация, затова съществува стремеж тези фактори да се използват с положителната им насоченост за успешното протичане на приспособяването. Задачата на всички от персонала в детското заведение е да не допускат претоварване на адаптивните възможности на детския организъм. Успешното приспособяване има решаваща роля за бъдещото развитие на малкото дете като личност. Тя се осъществява въз основа на личния опит, опознавайки новото и с помощта на педагога, медицинския специалист, помощник-възпитателя чрез ефективни и адекватни педагогически въздействия и взаимодействия, а това е и една от основните задачи на детската ясла.

Направихме проучване, което ни помогна да установим степента на адаптираност на 22 новопостъпили деца на възраст от 1г. и 6м. до 2г. и 8м. към условията на детската ясла и хората, свързани с нея.

Поставихме си следните задачи:

1. Проучване и констатиране степента на адаптираност на децата в групата по време на регламентираните и ежедневните ситуации.

2. Оптимизиране на условията и работата в детското заведение за по-бързо и безболезнено адаптиране на новоприетите деца.

За реализирането на поставените ни задачи в изследването бяха използвани следните методи:

• Анкета с родителите, която има за цел предварително проучване на децата - техните интереси, възможности, потребности за осъществяване на адекватна подготовка на персонала в детската ясла и за оптимизиране на адаптацията на новопостъпилите. Анкетната карта е персонална и съдържа фрази, предназначени за довършване от родителя:

• 
  Какво трябва да знаеш за мен ..........
  
• 
  Мама и татко галено ми казват ..........
  
• 
  Обичам да ям ..........
  
• 
  Не приемам с апетит ..........
  
• 
  Режимът ми на спане е ..........
  
• 
  Обичам да играя с ..........
  
• 
  Любимата ми играчка е ..........
  
• 
  Плаша се, когато ..........
  
• 
  Щастлив/а/ съм, когато ..........
  
• 
  Обичам да играя с мама и тате на ..........
  

Емоционалният статус на по-голямата част от децата беше стабилен. Лесно се разделяха с родителите си, а и ние се стремяхме да не удължаваме този момент. Имаше и деца, чиито близки оставаха за известно време с тях в групата. По време на утринното раздвижване Алекс, Симона, Мария и Атанас активно се включиха, но Гергана, Кристина, Поля се присъединиха само на музикално-подвижната игра. По-малките - Иван и Ангел, отказваха да играят и с играчки, държаха само донесена от вкъщи. В регламентираните ситуации, провеждани от медицинските специалисти, част от новопостъпилите деца бяха емоционално ангажирани от игровите прийоми и проявиха активност.

Някои от темите в книжката „Играя и раста” от поредицата „Ръка за ръка”, по които бяха реализирани регламентирани и нерегламентирани ситуации от различни образователни направления - „Моята кърпичка”, „Бебе и кака”, „Хрупкам и раста”, се оказаха особено подходящи за целите на предвиденото наблюдение. В процеса на педагогическото взаимодействие децата разпознаваха и назоваваха предмети от бита и личната хигиена, начините им на употреба, силно впечатлени и ангажирани от кукления етюд в началото на ситуацията и игровите похвати за стимулиране на познавателната им активност и положителната им емоционална нагласа. Правиха опити да се ориентират в ограниченото изобразително пространство върху листа. Разпознаваха и назоваваха големини - голямо-малко; количество - много-малко. Наблюдавахме и игровите ситуации в „Семейство” и „Бебе – център”, в които не се разгърнаха много, но подпомагани от медицинските сестри и педагога, игрите станаха целенасочени и се включиха голяма част от децата.

Впоследствие вниманието им се насочи към друга дейност в център „Изкуство" - свирене на детски музикални инструменти, рисуване и работа с пластилин. Изключение правеха само Александър и Йоана, които не се включиха, а бяха само пасивни наблюдатели. Всички бяха поощрявани с похвали.

1. 
   Порова, В., Л. Пенева. Книга за учителя за яслена и предучилищна група в детската градина. (Поредица „Ръка за ръка”) С., Просвета, 2005.
   
2. 
   Порова, В, Л. Пенева. Играя и раста. Книжка за яслена и предучилищна група в детската градина. (Поредица „Ръка за ръка”) С, Просвета. 2005.
   
3. 
   Книга за педагога в детските ясли. Под ред. на 7. Татьозое. С, 1995.
   
4. 
   Пенева, Л. Приемственост между ранна и предучилищна възраст - психологически основания и образователни параметри. В сб. Осигуряване и оценяване качеството на обучение. С. 2005.
   
5. 
   Психология и педагогика на ранното детство, (под ред. на Р. Драгошинова) Медицина и физкултура, С. 1987.
   
6. 
   Социалната адаптация на децата при постъпване в детски ясли и детски градини. Ред. кол. Р. Ямполска и др. 1983.
   
7. 
   Татьозов, Т. Програма за възпитателна работа с деца до 3-годишна възраст. 1995.
   
8. 
   Татьозов, Т. Психодиагностика на ранното детство. Пловдив. 1999.
   

Във всички периоди, през които преминава, детето трябва умело да се подготви за всеки следващ период. Този принцип е много ценен, защото позволява да се избегнат мъчителните кризи, които съпътстват психобиологичното съзряване на детето и го поставят в нови ситуации, на които не съответстват предишните му форми на адаптация.

Семейството е естествената среда, в която детето се ражда, живее най-продължително време и с която е дълбоко емоционално свързано. В нея малкото се чувства в емоционално равновесие и спокойствие, изпитва сигурност и се учи да реагира адекватно на условията и изискванията на тази среда.

При постъпването на детето в детската градина връзките между него и близките му се прекъсват, изменят се рязко условията на живот и дейностите, в които то се включва, нарушава се създаденият до тогава динамичен стереотип и възникват неприятни чувства, отрицателни реакции. Детето се чувства подтиснато, пренебрегнато, изоставено.

И ако не потърсим пътища за разрешаването на тези отрицателни емоции и реакции, те оказват влияние върху неговата психика, довеждат до сътресения в целия му живот (неврози, психични заболявания) и не по-малко отрицателни изживявания за учителя, който среща съпротивата на неприспособеното дете.

Имайки предвид трайните и неизлечими следи, които може да остави трудната адаптация върху пове­дението на детето в отношенията му със заобикалящите го, се заехме с разработването на този проблем при децата от 1-ва група, тъй като при тях съществуват най-много причини да се породят тези отрицателни емоции. В тази възраст то се откъсва от семейната среда и попада в нова, непозната обстановка, сред „чужди" за него хора, нарушава се динамичният му стереотип, преустройството на който изисква значително нервно напрежение. Това са първите стресови, кризисни ситуации. Именно сега може да се предотврати задълбочаването им.

Психичното развитие на детето се осъществява в процес на активно усвояване и оптимално адаптиране към изискванията на средата, в която живее. Това обуславя важността и значимостта на проблема за адаптацията му към различните условия на заобикалящата го среда.

Адаптация - това е способността на организма да преустройва своята дейност адекватно на потребностите на вътрешната или външната среда. Човек е адаптиран към дадена среда, когато реагира адекватно на въздействията й.

Физиологичната страна на приспособяването на човека, на детето към условията на дадената среда е систематизирана в теорията на И. П. Павлов: „Формирането на динамичния стереотип е нервен труд с различно напрежение в зависимост от сложността на дразнителите и индивидуалните особености на личността."

Все по-големите изисквания на съвременното общество увеличават неравновесието между индивид и среда. В такъв случай, когато липсва съответствие между въздействията на средата и реакциите на организма, се говори за неприспособеност към средата.

Какво трябва да се разбира под „неприспособеност", „неприспособени деца"? Това са онези деца, които поради една или друга причина, повече или по-малко изпитват трудност при включване в средата, в която живеят.

Според Benos неприспособяемостта бива физическа, социална и умствена.

Способността към социалната адаптация е израз на адаптивните способности на нервната система, но решаващата роля в този процес принадлежи на психичната сфера на човека, на преработката на съответната информация и субективното отражение на действителността.

„Социално неадаптиран”, според St. Batawia, е този индивид, чието поведение е в разрез с приетия и задължителен модел - образец на обществото, в което живее. Неприспособяемостта се счита за недостатък на личността.

В основата на социалната неадаптираност стои противоречието между личните интереси, желанията, потребностите на обществото, между поведението на индивида и модела, образеца, нормата за поведение, приети в дадена социална група или обществото. „Това, което характеризира процесите на адаптация на детето към света, е че те не могат да се реализират без присъствието на другите, на човешкото обкръжение, на човешката среда.” (Валон/Зазо)

Децата имат по-пластична нервна система, отколкото възрастните, а това им осигурява по-големи възможности и гъвкавост при приспособяване към различните условия и въздействия на средата. Но тези възможности не са безгранични. Те се обуславят от възрастта, от индивидуалните особености, от индивидуалния опит, от силата на свързаността на детето с предишната среда и др.

Не можехме да отминем с безразличие проблема за адаптацията на децата при постъпване в детската градина. Поставихме си за цел да направим опит да изведем и приложим на практика възможно повече и по-добри методи, средства, похвати, форми на работа за по-безболезнена и бърза адаптация на децата, като се спазва строго индивидуалният подход във всеки отделен случай.

Целта изискваше да определим възможно най-точните задачи, за да постигнем положителни резултати:

• Чрез целенасочено дискретно наблюдение да установим кои деца се адаптират трудно.

• Да открием причините за трудната адаптация на децата.

• Да определим конкретните насоки (форми, методи, средства на работа), чрез които ще съдействаме за по-бързата и безболезнена адаптация на децата в условията на детската градина.

Ръководехме се от това, че в първа група има най-много новопостъпили деца и затова е подходящо да започнем работа по проблема в тази възраст.

Три-четиригодишните не умеят да „маскират" поведението си. Тази особеност използвахме, за да установим емоционално-психологическото им състояние чрез целенасочено дискретно наблюдение в различни моменти от ежедневието: сутрин, в свободните игри, по време на хранене, в периода на следобеден сън, за да направим вярна диагностика на всяко дете.

Определихме психичните състояния, които сметнахме, че ще дадат реална представа за реакциите на децата при смяна на средата. Направихме три засичания на психичното състояние на децата: начално; текущо и крайно.

Резултатите от началното засичане се характеризират по-скоро с проявата на емоционалния дискомфорт. Същото се отнася и до проявите на енергията, реактивността, активността, страха на децата.

Данните показват, че засегне ли се установеният начин на живот, наруши ли се системата от външни въздействия, т.е. установеният динамичен стереотип, нарушава се преди всичко емоционалното равновесие. Настъпва емоционална дезорганизация, неувереност - плач, нервност, раздразнителност, несигурност, страхови реакции.

Отрицателните емоции, предизвикани от недостатъчността на информацията, непознатостта на средата, нарушения стереотип и начин на живот, пораждат редица затруднения за децата. Така тази рязка промяна в техния живот и предизвиканите от нея затруднения са кризисен момент в живота на малкото дете, който понякога води до психичен стрес, до намаляване на възможностите за психическа активност, до затвореност, липса на желание за всякакъв контакт.

На базата на тези резултати направихме индивидуална характеристика на външните прояви на не-приспособеност на децата. Тя показва, че въпреки пластичността на нервната система на детето, възможностите му за адаптация не са безгранични. Колкото по-рязка, по-бърза е промяната в средата, толкова по-мъчителен е периодът на адаптация, толкова са по-големи затрудненията, които срещат, и толкова по-силни и по-трайни са отклоненията в тяхното поведение.

За да установим причините за трудното приспо­собяване на децата, предоставихме им възможност да се ориентират самостоятелно в предметната среда, в пространството, в обстановката, да извършват предметна дейност. Анализът на резултатите показва, че те проявяват интерес към предметната среда, но нямат познания, липсва им опит. Сблъсъкът с новото, непознатото поражда психично напрежение, страх, което пък довежда до неприятни последици.

Основният източник за възникване на нови чувства у детето е общуването му с околните. Социалните емоции се развиват интензивно през 3-та година от живота на детето. То се привързва силно към хората, които го заобикалят, които се грижат за него и му оказват внимание.

А. Валон научно е доказал, че „привързаността на детето към майка му, към близките отговаря на една вродена потребност” и тя е крайно необходима за развитието на детето. Ако му я отнемем, ние „ще го обречем на психична атрофия, на страхове и тревожни преживявания, следите от които се запазват за цял живот”. По тази причина, колкото и да му е интересно в детската градина, то се чувства само, липсва му физическият контакт с родителите и близките.

Постъпвайки в детска градина, позициите на детето за лидерство се променят. У дома то е център на внимание. Възрастните задоволяват желанията, капризите му и то става един малък деспот. В детската градина то трябва да подчини поведението и действията си на вътрешния ред, на новите изисквания, които са по-строги от семейните и налагат по-съзнателно и активно изпълнение, за което то не е подготвено и се чувства пренебрегнато, изоставено, незащитено.

Чрез методиката на едномоментния срез наблюдавахме децата в свободните им игри, за да проследим процеса на общуване между тях и причините за затрудненията, които срещат при смяната на семейната среда с тази в детската градина. Тази методика дава възможност да се види кои деца играят сами по-често от останалите или влизат в конфликт. Наблюденията се проведоха в продължение на три дни през-всеки 7-8 минути при едни и същи условия. Оптималното количество наблюдения е 25-30.

В процеса на наблюдение успяхме да открием като причина за трудната адаптация на децата недостатъчно развитите игрови умения и навици, липсата на умения да построят взаимоотношенията с връстниците си, неудовлетворените индивидуални потребности в общуването, неразвития говор.

Неблагополучието в групата способства за отрицателното самочувствие. Външно то честа се проявява в сълзи, оплаквания, в агресия. Такива преживявания пораждат у децата неувереност у себе си, в Своите възможности и вместо потребност от съвместна игра и общуване, възниква привичка да играе само, да се отдалечава от колектива.

Анкетата и разговорите с близките на тези деца ни изясниха причините за поведението им по време на игра.

Неразвитият говор, липсата на опит за общуване с връстници и непознати възрастни подтиска, смущава децата, довежда ги до емоционален дискомфорт. Затова те са затворени, необщителни, не контактни или другата крайност - агресивни.

Друга причина за неумението на децата да общуват с възрастните и връстниците в детската градина, която им пречи да се адаптират в новата среда, е липсата на пример и умение за култура на поведение в това общуване, неуспехът на децата в различните дейности, характерът и темпераментът им.

Данните от анкетата и информацията, получена от близките на децата за уменията им за самообслужване, потвърждават резултатите, че са несамостоятелни в извършване на тези дейности. Несамостоятелността им ги прави плахи, безпомощни, затормозени, лишени от увереност, а те водят до отрицателни емоции, до забавяне процеса на адаптация.

Наблюдавахме съня на децата в детската градина. Сънят за малкото е един от най-критичните моменти в първите дни от живота му в детската градина. Той представлява за детето откъсване от света на възрастните. В леглото у него се създава чувство за затворено пространство, което буди страх, неспокойствие, създава негативни реакции.

Неправилните методи на възпитание на родителите съдействат за появата на неудовлетворение, недоволство, агресивност у едни деца и страх, скованост, потиснатост у други, което затруднява приспособяването им. Фактор за адаптация са и психо-физичните особености на децата. Тези с флегматичен и меланхоличен темперамент по-трудно се адаптират.

Опитахме да направим регистър на причините, посочени по-горе, които оказват влияние върху адаптацията на 3-4-годишните, подредени по критерии и показатели. В резултат на анализа на причините за трудното приспособяване в детската градина набелязахме насоките на работа за тяхното отстраняване: да доближим обстановката а детската градина до семейната; общуването възрастен - дете и дете - възрастен да е изградено на лични, непосредствени майчински отношения; развитие на общуването е играта; развитие речта на децата.

За да доближим обстановката в детската градина до семейната, оформихме различни кътове, като се съобразявахме с изискването да подпомагаме децата в преодоляването и свързването на старата среда с новата, в пренасяне на отношенията, чувствата от дома към новата обстановка. За да се приспособи към условията в детската градина, детето желае, иска чувство за защитеност, на съпричастност. Това то търси и трябва да намери у възрастния и преди всичко у учителя. Детето търси опора в него, защото възрастният се съобразява с възрастовите и личностните особености на малките, докато връстникът е източник на напрежение, контактът с него крие повече опасности. Голямо значение за приобщаване на детето към условията в детската градина имат отношенията, които се установяват между него и възрастните, както и начинът, по който то ще се приеме там.

Практиката показва, че е най-добре малкото да се привърже първоначално към един човек, който да му помага в усвояването на новата среда. Този човек в детската градина е учителят. Нежността, топлотата, грижовността, симпатията пробуждат у него чувство на спокойствие, привързаност и доверие. Те се обуславят не само от физическата близост, а преди всичко от вниманието, което му оказва възрастният в трудни за него ситуации. Особено важен момент в това отношение за всички деца е сутрешният прием и раздялата с родителите.

Отговорността в процеса на общуване в детската градина носи педагогът и на него се пада трудната задача да превърне тази сложна и многостранна дейност в управляем процес с максимална ефективност върху цялостното развитие на детето. Общуването с учителя и обслужващия персонал се различава по характер от общуването с членовете на семейството. Затова в детската градина е необходимо да научим децата да общуват с възрастните; да се развиват нравствено-етичните норми за културно поведение. За целта използвахме различни видове игри, куклени пиеси, художествена литература, картини. Свитите, плахите, стеснителните деца получаваха специални поръчки, които изискват общуване с възрастните. Ефективна се оказа и съвместната работа на тези деца с помощник-възпитателя и учителя - оправяне на леглата, сервиране, подреждане на играчки и материали, самообслужване, хранене. Така в процеса на съвместната дейност малките се учат да общуват с възрастните. Подходът към тях беше изграден изцяло на основата на подчертано внимание, на доброжелателно и стимулиращо отношение, на взаимно разбиране и уважение, на равнопоставеност.

Преценката беше използвана като основно средство за преодоляване на плахостта и стеснителността на децата с проблеми. Поощрение получаваха за всяка изпълнена задача пред всички както и стремеж да се повишава социалният им статус в детското общество.

Участието на децата в трудова дейност дава голяма възможност за индивидуално-личностно и делово общуване; за изграждане на умения за самообслужване.

Различните видове изобразителни дейности, овладяването на разнообразни специфични изобразителни умения повишават самочувствието на децата, тяхната увереност и желание за участие и променят отношението им към детската градина. Така те преодоляват чувството за изолация, включват се в организирани дейности без насилие. Интересът им към груповите дейности нараства и по естествен и непринуден начин забравят за чувството на изоставеност.