Административен процес

Административен процес

учебник – проф. Добри Димитров – “Административен процес”

доц. Димитър Костов и Добри Костинов
Административният процес е технология. Той е производство за осъществяване на изпълнителната власт и административното производство в България ( Акад. Петко Стайнов). “Зад привидно сухите процесуални правила за производство и изискванията за форма се очертава една борба за обезпечаване на законността, една борба на гражданина срещу нередовната дейност (незаконна и неправилна) на държавата, една борба за налагане законния интерес и на по-слабия спрямо силния или случайния”.

Следователно Административния процес е една гаранция, едно средство за защита срещу нередовната и незаконна дейност на държавата.

Той може да се разглежда от различни аспекти и гледни точки. Той може да се разглежда : 1.Като самостоятелен правен отрасъл, т.е. като една система от административно процесуални норми, които се характеризират със своя предмет и метод на регулиране. Този отрасъл се характеризира и с определени източници. Това е отрасловия аспект на административния процес (по-подробно в 70?).

2. Административният процес може да се разглежда и като една специфична държавна дейност от процесуално естество за реализиране на материален и процесуален административен процес. На практика това е (дейността на държавния орган) и по осъществяване на изпълнителната власт и административното правораздаване в Република България.

Административният процес като отрасъл и като специфична процесуална държавна дейност са предмет на изследване от административно-процесуалната наука.

3. Аспект на административният процес е да го разглежда като наука. Акад. П. Стайнов, проф. Ангел Ангелов, К. Лазаров, Д. Димитров – техните трудове се включват тук.

Административно-процесуалната наука има задължението да изследва отрасловия административен процес.

4. Аспект е като учебна дисциплина – определен обем от знания от административно-процесуалната наука.

Учебните дисциплини Административен процес и административно право са задължителни за изучаване в юридическите факултети.

Като учебна дисциплина административния процес също се дели на обща (69-78?) и специфична част.

Позитивно управленски и функционално управленски аспект. Функционално управленският аспект се намира в обвързани отношения с аспекта като дейност, функция.

Между позитивния (отрасловия) аспект и функционално управленския (като дейност – специфична държавна дейност от процесуално естество) според проф. Добри Димитров съществува взаимовръзка и взаимодействие, което се изразява в следното: 1. Позитивен административен процес има първично положение и роля спрямо функционалния. Те не съществуват един без друг.

2. Позитивно правен аспект се явява нормена основа за осъществяване на функциите, т.е. позитивния административен процес придава юридически характер на функционалния аспект и затова административно процесуалната наука има за цел да изследва и практиката и правните норми, т.е. правните норми характеризират действителността – юридически характер.

Административният процес като функционално понятие от своя страна съставлява правен механизъм, чрез който на практика се реализира материалния и процесуалния административен процес, неговите норми и институти. Според проф. Д. Димитров административния процес като специфична процесуална държавна дейност се оказва начин на живот на материалното и процесуалното административно право в сферата на изпълнителната власт.

Съдържание на административния процес като понятие – във връзка с него има много научни спорове и теории, но становищата може да се групират в 2 групи:

Първата група разглеждат административния процес в тесен смисъл на думата – тясното понятие на административния процес е съвкупност от административно процесуални правила въз основа на която се осъществява административното правораздаване. Само където има административно правораздаване и доколкото става въпрос за него, може да се говори за административен процес.

Има друга група автори, които застъпват втората група – широкото понятие за административен процес, в широкия смисъл на думата – съвкупност от административно процесуални правила, въз основа на които се осъществява чисто административна дейност и административно правораздаване.

Изследване на административните актове от висшестоящ и на индивидуалните административни актове, т.е. осъществяват се контролни дейности.

Процесуалните правила, които регламентират административното правораздаване, но и тези, които регламентират самата изпълнителна власт. “За административен процес можем да говорим само там, където има правораздаване. Живко Стаинев”. Процесуалните правила, които регламентират осъществяването на изпълнителната власт също са правораздаване. По правило българското административно законодателство се придържа към широкото понятие за административен процес, което дава по-голяма възможност за защита правата и интересите на гражданите и техните организации.

(Например Закон за административното производство регламентира някои условия, които са форма на административното правораздаване. (норми, регламентиращи всички производства – широк смисъл.)).

Административно правораздаване. (Административен процес) в тесен смисъл на думата.
Правото е специфична държавна дейност от процесуално естество. Понятието правораздаване може да се разглежда и в широкия смисъл на думата включваща всички видове правораздаване – гражданско, административен процес, наказателно правораздаване. Какво ще е правораздаването се определя от правната същност на спора, който е предмет на правораздаването и е извършено наказуемо престъпление.

Граждански процес – когато спора е гражданскоправен

Административен процес – когато е административно правен.

Съществува и понятието административно правосъдие. Ако приемем, че правораздаването е дейност по решаването на спорове, то няма разлика (по разрешение) между административен процес и административно правосъдие – дейност по разрешаването на административно правен спор. Относно това кой осъществява административното правосъдие е – разрешаване на спора от съд – по изключение в областта на изпълнителната власт е правно допустимо да правораздават и органи на изпълнителната власт или органи, които са изградени при изпълнителната власт, т.е. т. нар. особени юрисдикции в областта на администрацията. Те също правораздават само, че не са съдилища. Например налагането на административни наказания по правило в първата фаза се осъществяват от административни органи, каквито има в различните министерства (в МВР – началник-КАТ); Кметът на общината също е оторизиран да издава наказателни разпоредби. Всички тези актове по волята на закона действат като административно наказателни юрисдикции. Такива може да има и във връзка с решаването на спорове за законността на административно правните актове. (решение за пенсиониране). Правораздаването се характеризира с определени белези, елементи. Първият белег е, че административното правораздаване е дейност по решаване на административно правен спор. Административно правния спор е разногласие относно законосъобрзността на поведението на едната от страните в административните правоотношения. Спорът е административно правен, защото възниква при или по повод осъществяването на изпълнителната власт. Административно правен спор може да се проявява различно. Съществува въпрос относно това – Е ли е законността един индивидуален административен акт?, а в друг случай административния спор може да бъде относно това – дали е извършено административно нарушение или не и какво административно наказание и в какъв размер да се наложи. (разрешение за носене на оръжие или отказ, разрешение за строеж).

Става въпрос за спор само за законност. Не и за правилността. Административният акт няма право да се меси в административната самостоятелност на административния орган.

Втори белег – спорът не се повдига служебно от правораздаващия орган, а от друг правен субект чрез сезиране. (Съдията не може да правораздава по собствена инициатива и служебно, а само ако е сезиран). Сезирането е депозиране на юридически акт в канцеларията. Тогава след настъпване на юридически акт съдът е длъжен да разгледа спора и да се произнесе. Не всеки може да сезира – само определени правни субекти съгласно закона.

Трети белег – административния процес се характеризира с това, че има страни и състезателно производство. Страните – това са особени участници в административния процес. Те могат страни в материални правоотношения или техни представители (единият ще е винаги представител на администрацията). Състезателността се определя от обстоятелството, че страните имат еднакви процесуални права. Това означава равни възможности: да представя доказателства; да искат служебно събиране на доказателства; еднаква възможност да дават обяснения и да правят възражения; еднакви права да се запознават с всички доказателства по делото и да вземат отношение относно поведенията на другите страни и еднакви права да обжалват или оспорват юридическия акт, с който приключва процесът (да се отлага делото).

Четвърти белег – решаващият орган не е страна по спора. В спорния процес страните имат еднакви процесуални права, властнически характер е между страните и водещият процеса орган.

Пети белег – решаващият орган (водещият процеса орган) разрешава спора самостоятелно и независимо! Ако този принцип бъде нарушен и се докаже това, може да се обжалва като незаконен. (Крайният акт, с който завършва процеса).

Шести белег – юридически акт, с който се разрешава административно правен спор се ползва с т. нар. сила присъдено нещо, т.е. формална и материална законна сила. Формалната законна сила означава, че юридическия акт е окончателен и не може да се обжалва повече. Материалната законна сила – същият юридически спор между същите страни на същото основание – др. спор не може да има именно във връзка с този белег се създава стабилността на юридическия акт, с който се решава административния правен спор. Силата на присъдено нещо се явява пречка за друг процес със същите страни и по този спор, т.е. внася се стабилност в правоотношенията. Влезлият в сила административен акт се ползва само с формална законна сила. Той е окончателен, но административните актове не се ползват с материална законна сила, което означава че администрацията може да разглежда случая и да постанови нов акт. Разбира се трябва да има законни основания за това.

Провараздавателни производства има по закона за ВАС по ЗАНН (по него има 4 правор. права – наказателни постановления, с които се издава решението за обжалване на съдебното решение, обжалване пред съда и др.)

Правораздавателното производство има и по Закон за административното производство това са всички обжалвания пред окръжния и ВАС.

Важно е не кой разрешава спора, а дали са налице тези белези.

Не всичките 5 белега са налице, но някои от тях са задължителни.

В тясно разбиране административния процес има само там където има административно правораздавне.

Широкото разбиране счита, че понятието административен процес трябва да се разглежда по-широко като процесуални правила, които регламентират не само административното правораздаване, но и други производства, които са административни, но не са правораздаване.

Ако акцентираме, че е юридическа дейност, трябва да се разграничи от материално-техническата дейност, защото при нея не се издават юридически актове. Тя не е юридическа дейност.

Широкото понятие за административен процес включва:

1. административно правораздаване, т.е. всички производства, които са правораздаване;

2. производства за възстановяване на административни правонарушения и производства за изпълнение на наказателни постановления и съдебни решения в административно наказателния процес;

3. производства за издаване на нормативни и административни актове (издават се по реда на Закон за административното производство);

4. производства по прилагане на принудителни административни мерки;

5. производства по издаване на индивидуални и административни актове, по обжалването им административен ред и по тяхното изпълнение;

6. производства по разглеждане на жалбите, сигналите и предложенията съгласно закона и по изпълнение на решенията по тях;

7. производство или дейност на административните органи по разглежданите протести и предложения на прокурора по реда на общия надзор и изпълнение на решенията взети във връзка с тях.

Закон за административното производство регламентира т.нар. позитивен административен процес по самото осъществяване на държавното управление в неговата изпълнително-разпоредителна форма.

Широк смисъл – целият Закон за административното производство е административен процес

По Закон за административното производство в тесен смисъл – само правораздаващо производство.

Някои производства, които са правораздавателни – техния сбор – тесен смисъл, чисто административен произход.

В широкия смисъл – някои, които са влизане в сила на наказателни постановления, производство по установяване на нарушения.

Административен процес като правен отрасъл. Предмет и метод на правно регулиране и т.н.
Този въпрос е дискусионен. Последните изводи са :

За да бъде призната реално съществуване група правни норми за отрасъла на правото тя трябва да отговаря на 3 основни изисквания:

• 
  тази група правна норма да има свой предмет, т.е. определени група обществени отношения, които да го отличават от другите групи;
  
• 
  тази група правни норми трябва да бъдат обединени в система, на която е присъщо такова ниво на развитие, че да се различава групата като елемент от системата на правото като цяло;
  
• 
  тази група правни норми трябва да притежава съответните способности за взаимодействие с другите отрасли (като цяло).
  

Предметът на тези норми включва две групи отношения:

а) Общи отношения регулирани от органите на материалното административно право, реализацията на които се достига с помощта на административно процесуалното право. Това иска да покаже, че ПАП преимуществено обезпечава организацията на нормите на МАП, затова в предмета на ПАП трябва да се отнесат всички управленски обществени отношения, които възникват във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Втора група примери: Първата група обществени отношения са свързани с правата и задълженията от материално правен характер, но е необходимо съществуването на ПА норми.

Втората група обществени отношения са във връзка с осъществяването на административно наказателна отговорност.

На второ място в предмета на ПАП могат да намират място материалните отношения от правните отрасли ГП, трудово право, финансово, семейно и т.н., които възникват в сферата на изпълнителната власт и които в своята реализация изискват прилагането на административно процесуални норми. Тази група правоотношения не са на второ място и се явяват допълнителен вариант.

Чл. 26 ал.3 от ЗАНН

(Предмети) от други отрасли на правото)

Тук трябва да споменем за материалните правоотношения, но те не могат да се реализират от материалното право.

На основата на изложеното дотук можем да приемем, че ПАП има свой предмет на регулиране – материалните правоотношения, които се образуват във връзка с осъществяването на изпълнителната власт и се нуждаят от административно правен ред за тяхната реализация. На основата на предмета на правното регулиране можем да разграничим това право от всички правни отрасли без този с материалния правен характер. ПАП се характеризира и със съответен метод на регулиране. Той представлява съвкупност от средства за въздействие на обществените отношения от страна на правните субекти. Държавата въздейства върху хората с използването на различни методи. АПП изпълнително властнически метод. Този метод може да добие 3 форми:

• 
  забрана;
  
• 
  разрешение;
  
• 
  предписание. (следователно този)
  

административно процесуални норми не са обикновен сбор, а притежават съответна вътрешна организираност и като цяло представляват самостоятелна система. Основата на системата на АПП са две групи правни норми: Първа група – норми на общата ... на АП има тези, които са общи за всички производства. Това са АПН, които определят целите и задълженията на административната процесуална дейност (чл. 1 от Закон за административното производство). Тук се отнасят норми, които регулират принципите на процесуалната дейност. \ 74 въпрос)

• 
  норми, които установяват правата и задълженията на участниците в административния процес (субекти, страни и участници). (- 75 въпрос); Не всеки може да бъде страна;
  
• 
  Административно процесуални норми, които уреждат института на доказването, доказателството и доказващите средства (77 въпрос);
  
• 
  Административно процесуални норми, които закрепват общите правила за разглеждане на административни дела;
  
• 
  Административно процесуални норми, които определят структурата и етапите на административния процес. (76 въпрос);
  
• 
  Административно процесуални норми, които регламентират правата за осъществяване на контрол от различни инстанции;
  
• 
  Административно процесуални норми на основата на които се разрешават т. нар. спорове за компетентност. Всички тези проблеми имат приложение във всички производства.
  

Тук трябва да включим производствата по отношение на административно процесуални норми, свързани с правата на прокурора да влезе в административния процес и т.н. В специалната част се съдържат административно процесуални норми, които регламентират реда за осъществяване на административно процесуални производства. Така подредена системата на административно процесуалния процес му дава право да си взаимодейства с други аналогични системи или да си взаимодейства като ... с др. отрасъл.

Доколкото административно процесуалния процес преимуществено и главно обезпечава реализацията на нормите на МАП то основното взаимодействие следва да бъде с отрасъла МАП. Административно процесуалния процес е обслужващ отрасъл и има обезпечаваща роля. Неговата основна задача е да обезпечи реализацията на МАП. МАП и ПАП се намират в сложна диалектическа връзка. Действащото законодателство предвижда правна възможност - административно процесуалния процес да си взаимодейства с другите правни отрасли. Такова взаимодействие ще се осъществи когато права от др. правни отрасли възникнат в сферата на изпълнителната власт и когато тяхната реализация става възможна и необходима с помощта на административно правните норми (чл.26 от ЗАНН). Чл. 54 от ЗАНН –

Чл.78А от Наказателния кодекс – Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на разследването или от съда като му се наложи административна глоба.

3 условия:

• 
  наказание лишаване от свобода до 3 години, ако е умишлено; до 2 години ако не е умишлен;
  
• 
  деецът да не представлява голяма обществена опасност;
  
• 
  целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин
  

Административно процесуалния процес си взаимодейства с КП, но не е възможно КН или реализацията й да бъде (осъществена) обезпечена с помощта на административно правните норми.

Правни източници

Административното процесуално право като отрасъл е система от процесуални норми, регулиращи обществените отношения, които възникват по повод прилагането на материалното право в сферата на изпълнителната власт.

Източници – онези нормативни актове, в които се съдържат административно процесуални норми.

Първият основен източник е Конституцията. Чл.120, където се съдържат разпоредбите, имащи значение за административното право. Там се казва, че гражданските и юридическите лица могат да обжалват всички актове, които ги засягат освен изрично посочените в закона. ВНС осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите. Висшият административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерски съвет, на министрите и други актове, посочени в закона. Тези принципи законодателите са развили в закона за съдебната власт, който също се явява като източник. Той има значение за организационното изграждане на съдебната система. Тълкуване решението на Конституционния съд могат да бъдат източници, доколкото те имат предмет на законови текстове, свързани с административния процес.

По този принцип източници могат да бъдат и международните актове. Те трябва предварително да бъдат ратифицирани от Народното събрание, обнародвани и да са влезли в сила. Използването на административно процесуални норми е закон за Висшия административен съд, особено с гл. 3 “Производство пред Висшия административен съд”.

Източници са други общи процесуални закони:

• 
  Закон за административното производство. Той се явява обща клауза за производството по издаването, обжалването и изпълнението на индивидуални административни актове. Той дава общите правила, принципите (освен ако закон или указ не предвижда друго).
  

• 
  Законът за НА също се явява обща клауза за издаването и прилагането нормативни и административни актове.
  

(Например – една заповед е административен индивидуален акт и т.н.)

Има и субсидиарни (помощни) източници на административния процес – чл. 45 от Закон за административното производство. “По въпросите, които не са уредени в този раздел “Обжалване по съдебен ред”, ОС прилага разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН – “Доколкото в ЗАНН няма особени правила ... “.

Гражданско-процесуалния кодекс регламентира гражданския процес, а административния процес се подпомага или от гражданския процес или от административния процес в зависимост от административния процес (има 2 вида позитивен административен процес или административен процес за осъществяване на държавното управление – процес по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните административни актове. Този процес се подпомага от гражданския процес).

Административно наказателния процес, който има отношение по установяването на административни нарушения. Този процес се използва за разследване на престъпленията.

Трябва да кажем, че за осъществяването на административния процес имат тълкуване решенията на Висшия административен съвет, които не са нормативни. Това е съдебна практика. Те имат значение за дейността административен процес. Това са законовите източници (до тук).

Подзаконови нормативни актове.

Те имат ведомствен характер и са различни за съответните отрасли. Те регламентират производството по издаване на индивидуалните административни актове.

Тази норма стои в основата на административния процес, затова и особеностите на административно правна норма дават отражение върху административния процес като цяло. Тези норми са разновидност на правните норми. Те притежават всички признаци на правни норми въобще. Административно правни норми са установени от държавата общи правила за регулиране поведението на хората. Административно правни норми се характеризират с някои особености, които ги правят именно такива. Тези особености имат това значение, че могат да бъдат използвани като критерий за разграничаването им от други правни норми. В теорията има мнение, че тези норми се характеризират с две специфичности: