Административен процес

• 
  те имат управленчески характер. Регулират управленческите отношения, т.е. такива, които се образуват по повод осъществяването на изпълнителната власт. Те имат свой предмет на регулация. По този признак те се разграничават от другите правни норми освен от административно правните (материалните).
  

Нормите на ПАП отговарят на въпроса как, в какъв вид и порядък (процедура, технология) казаните права и задължения могат и задължително трябва да бъдат реализирани. (например – съгласно закона за движение по пътищата ...)

ПАН имат и второ качество, с помощта на което се различава от другите правни норми.

АПП (правоотношения)

Особености на възникване:

• 
  имат управленчески характер;
  
• 
  АПП имат динамичен характер и посредством тях се осъществява реализацията на материалните правоотношения. (По повод осъществяването на изпълнителната власт). Има определени различия между АПП и материалните административни правоотношения с различия в особеностите на възникване.
  

1. административно правна норма;

2. правов субект;

3. ЮФ.

1. Административен процес

2. АПН

Или МАП е повод или юридически факти за възникване на правни принципи.

МП регулира статични положения. Те само дават правата и задълженията на страните.

АПП регулира динамични правоотношения (положителни).

Целта на АПП е да обезпечи реализацията на материално правните. АПП имат по-сложна структура отколкото е тази на материално правните.

АПП се делят на основни (спомагателни) съпътстващи.

Заключение. АПП следва да се разглеждат като такива, регулирани от правото обществени отношения, които възникват при и по повод реализацията на материалния административен процес в сферата на изпълнителната власт.

73. Административен процес. Обща характеристика.
Административният процес разглеждан като съдържание, като структура е многообразен, но в същото време той притежава и определени белези, характеристики, които ни дават основание да твърдим, че е единен. Административният процес може да бъде разглеждан в широк и тесен смисъл на думата. Той може да се разглежда като позитивен и административно-наказателен. Първият – този, който е свързан с непосредственото осъществяване на изпълнителната власт в неговите две форми. (нормотворен и оперативно-разпоредителен).

Вторият – този, който се занимава с реализирането на административно-наказателната отговорност в случаите на неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията.

Административният процес може да бъде управленски или правораздавателен. Управленски – във всички случаи, когато се издават и изпълняват казаните административни актове (юридически и индивидуални).

Правораздавателни – във всички случаи, когато предметът е разрешение на административни спорове със сила на присъдено нещо.

Всички производства притежават единен предмет на правно регулиране – обществени отношения, които се развиват при осъществяване на изпълнителната власт на държавата и административно-наказателната отговорност. Всички производства ползват един метод на правно регулиране (властнически метод). Този метод урежда правоотношенията между водещия процеса орган и останалите участници. В административния процес има процесуално равенство между страните, като процеса(характерен само за спорния административен процес).

Всички производства преследват една обща цел – законосъобразното задоволяване на правата и законовите интереси на участващите в административния процес субекти и укрепване на законността в сферата на изпълнителната власт.

Всички производства независимо от многобройността си използват общия за административния процес институт на доказването, доказателство и доказващи средства. (77 въпрос).

Всички производства субсидиарно ползват процесуалните разпоредби на наказателния или гражданския процес.

Съществуването на някои нормативни актове представлява относителна правна уредба (Закон за административното производство е един административно процесуален кодекс за осъществяването на определена дейност) или обща клауза за издаването, обжалването и изпълнението на индивидуалните административни актове).

Заключение. Налице са сериозни основания да се твърди, че е налице единен административен процес, който е специална процесуално държавна дейност, който има за цел да осигури ефективно осъществяване на държавното управление и законосъобразно реализиране на административно-наказателна отговорност в случаите на извършени административни нарушения. В този смисъл проф. Д. Димитров се аргументира като казва, че правната уредба на административния процес е една, а източник на административния процес е друго.
Принципи на административния процес (Основни начала).

Всеки отрасъл на правото има свои принципи. Принцип – ръководна идея, общо правило за идея, изграждане и функциониране на определена социална система.

Принципите се делят на общи и специфични. Първите проявяват своето действие във всички производства. Вторите се прилагат в едно или няколко производства. Проф. Дерменджиев – към общите той отнася принципа на законността, принцип на публичността, принцип за обективността, процесуалното равенство на страните, самостоятелност и компетентност в решенията, защита на интересите на държавата, организационно и гражданско зачитане на националния език, служебно издирване на истината, отговорност на участниците за своите действия.

Принцип на законността – пръв за цялата ни правна система. Конституционен принцип, реализацията му характеризира правовата държава. Той се формулира по различен начин. Всички служебни действия на държавните органи да бъдат регламентирани със закон. Законността предполага и точното изпълнение на задълженията на гражданите. Той означава и върховенство на законовите норми над всички правни норми. Това е вътрешна йерархия на нормативните актове при безусловно върховенство на конституцията. За административния процес принципът на законността означава да се спази процедурата при издаването, обжалването и изпълнението на юридически актове, с които приключва конкретно административно дело. Той може да има материално-правни или процесуално-правни аспекти. Първите аспекти – (изискват всички нарушения и съответната наказания) да се спази процедурата от гл. 3 на ЗАНН.

Принцип на публичността – той изисква дейността на участниците в административния процес да е прозрачна, да е под контрола на заинтересовани или процес пред закрити врати. Административният процес е пред открити врати. Принципът дава право на страните да се запознаят по въпросите по конкретно дело. Страните имат право на пълна информация за хода на процеса. Изключение от този принцип може да има в случаите , когато може да бъде засегната държавата и служебната тайна. Фактите трябва да бъдат опоменати в определен списък на Министерски съвет и да съществуват определени актове. Нарушение на този принцип ( име на всеки принцип) е скрепен с определени правни последици. Така може да се атакува кр. акт. Нарушението трябва да бъде в причинно-следствена връзка ...

Принцип на обективната истина – основна предпоставка за постановяването на законосъобразност и правилно решение по административното дело. Този въпрос има отношение към първият принцип в материално-правен аспект. Този принцип е валиден за всички фази и производства. Обикновените нормативни актове вменяват в задължение на всички участници в административния процес да съдействат за обективната истина.

В административния процес истината се разкрива по реда и със средствата предвидени в закона.

Принцип на процесуалното равенство – съществува спорен (еднакви равни процесуални права) и неспорен. Властническият метод в спорния процес е между водещият орган и другите участници. Само тук се говори за процесуално равенство.

Принцип за компетентност и самостоятелност – чл. 6 ал. 1 Закон за административното производство. Административният акт се издава от орган, който притежава предоставена компетентност (тя е необходимо изискване). Проверката на компетентността предшества ... и е абсолютна процесуална предпоставка. Чл. 6 ал. 3 – самостоятелност на производството.

В административно-наказателния кодекс има много разпоредби за компетентността.

Принцип за защита и т.н. – административния процес брани т.нар. обществен интерес. Администрацията ще има право да упражнява определени правомощия само, ако е в опасност обществен интерес (закон за МВР, Закон за ветеринарния контрол и др.)

Принцип за защита на националния език на страната в процеса – Ако чужд гражданин встъпи в български административен процес има право да използва собствения език.

Водещият процеса орган трябва да осигури преводач.

Принцип за служебно издирване на истината – Водещият процеса орган служебно да издирва истината без да се интересува от това кой е завел делото. Той е в тясна връзка с принципа за обективната истина (чл.53, чл.54, чл.55 от Закон за административното производство).

Отговорността е дисципл., материална (с незаконосъобразни действия се извършва вреда спрямо държавата и гражданите).

Подкуп – престъпление, свързано със служебна дейност. Субектът може да бъде длъжностно лице (Този, който дава или приема дарението).

Специалните принципи са свързани с определени производства – чл.17 от ЗАНН, право на защита, принцип за справедливост на административното наказание, принцип на бързината, но тя е относителна.

75 въпрос. Участници в административния процес

Страните в административния процес са лицата, чиито права и законови интереси се засягат от издаването на административен акт или решение, с което завършва административното производство. В различните производства на административния процес страните са различни (едни са в административно-наказателен процес, други в позитивния административен процес; – едни са те в правораздавателното производство, други в разпоредителните). От всичко това следва, че две понятия имат значение за определяне на страните : само оня , на който ще се засегне субективното право. Субективното право се учи в ОТП. Субективното право това са изразените в правна норма поне три неща:

1. Възможност за ползване на определено социално благо;

2. Правомощия за извършване на съответните с правната норма действия и изисквания от други лица да уважават тази възможност (право);

3. възможност при нужда да се прибегне за съдействие от държавата за защита на това право (право на собственост, право на неприкосновеност, право на образование и т.н.)

Следователно когато субективното право е нарушено, заинтересования има право да встъпи в административен процес и да се защитава. В административния процес винаги има страни. Има два вида административен процес (безспорен, спорен) В първия процес страните нямат еднакви процесуални права, отношенията се регулират с властнически метод; правните последици настъпват единствено и по волята на административния орган, който е активна страна в правоотношението (производство за издаване на индивидуален административен акт и т.н.). Всички производства по принудителното изпълнение са такива в административния процес задължителни. В спорния административен процес страните имат еднакви процесуални права (В темата за белезите на административното правораздаване). В този процес има състезателно производство.

Засегнат интерес – може да се разглежда в два аспекта:

• 
  защитен от правото интерес. Този интерес е едно правно положение или фактическо положение, което съществува по силата на някаква случайност, търпимост. Този интерес и субективното право са материални правни понятия. Когато бъде засегнато субективно право или интереса възниква правен процес от обжалване. Правният интерес за обжалване е процесуално правно понятие и се изразява в правна необходимост да се премахнат чрез административен процес породените от административния акт неблагоприятни правни последици. На основата на изложеното могат да се направят следните изводи:
  

В административния позитивен процес адресатът на административния акт винаги може да обжалва административния акт, с който му се засягат права или интереси, както и отказите да му бъдат удовлетворени законни права и интереси. Най-много права в административния процес имат страните. Затова не е без значение дали даден участник ще му бъде признато правото на страна. Има едно изключение в административния процес когато участникът в него не е страна в материални правоотношения (не му се нарушават нито правото, ните интереса), но има право на страна. Това е прокурора, който винаги може да встъпи в административен процес и има права на страна. Това е по волята на законодателя, тъй като прокурора осъществява надзор за законността и охранява обществения интерес.

Страните в спорен административен процес имат еднакви права. Властническият метод се запазва в отношенията между водещия процеса орган и страните. В спорния административен процес водещия процеса има доминиращо значение. Всички участници са му подчинени. Той има основна роля в организацията на процеса и при извършване на отделните административно правни задължения. Всяка една от страните има право да защити своите права (теза). Водещият процеса орган е активна страна.
Субекти на административния процес.

Субекти са онези участници в различните производства, чиито процесуални действия имат решаващо значение за изхода на процеса. На първо място това са страните, а на второ – водещия процеса орган. Когато се говори за субект, като че ли се иска те да бъдат отграничени от другите участници. Свидетелите са участници в административния процес. Те са източник на информация относно обстоятелствата предмет на административното дело. Но не са страни и водещ. Абсолютно същото положение имат вещите лица – равен статут със свидетели.

Нефизическите трябва да притежават правосубектност. Това е ... качество. Тя се придобива или със заповед за назначаване или чрез избор, когато са държавни органи. Към нефизическите лица се отнасят и органите на гражданите.

Физическите лица трябва да притежават административно процесуална правоспособност, която е производна на общата. Придобива се веднага след самото раждане. Трябва да е налице и административно процесуална дееспособност – способност на физическото лице лично да упражнява административно процесуалните права и задължения; производна на общата дееспособност.

Водещият процеса орган в различните производства от административно наказателния процес не са едни и същи, но винаги са държавни органи. Страните в позитивния административен процес в различните производства могат да бъдат физически лица, органи на гражданите, други държавни органи.

Други участници могат да бъдат в административно наказателния процес : водещ процеса орган, страни и други участници.

Водещият процеса не е едно и също лице, но е държавен орган. Към нефизическите лица се отнасят освен представители на администрацията и районният и окръжен съд, както и касационен съд. Има и такива производства, по които право да се произнесе като една инстанция има само апелативен съд. Има правна възможност в административния процес да встъпи граждански ищец. Той може да встъпи в административно наказателен процес.

Обезщетяването става обикновено в един граждански процес.
Структура и етапи на административния процес.

Административният процес може да бъде характерен с оглед на неговото съдържание и с оглед на неговото организиране. Правната структура на административния процес има отношение към неговото съдържание.

Относно организацията на този процес има отношение : етапите на администартивния процес. Структурата на административния процес е въпрос за неговото съдържани елементи. В литературата се посочва, че структурата на административния процес е юридическо понятие. Тя е правен регламентирана, има задължителен характер и не може да бъде променен нито по волята на водещия процеса орган или някои други участници. Тази правна регламентираност на структурата на административния процес определя неговата стабилност и в същото време и динамика. Съдържание на структурата на административния процес –

Какво съдържа административния процес в широкия смисъл на думата?

(административен процес – I и II лекция)

Отговор – Той съдържа производства – изпълнителни разпоредби и правораздавателни.

Административният процес може да бъде разглеждан като позитивен, управленски и като административно-наказателен или още като санкционен. Този т.нар. позитивен има цел да реализира правните норми.

79 въпрос. Административния процес може да бъде : спорен и безспорен.

Дали отношенията между страните в административния процес са подчинени на спор или не и дали и двете страни имат еднакви права. Останалото от учебника на Д. Димитров.

Етапи на административния процес. (те са на отделни листи)

Определение. Доказателствата за конкретни факти от обективната действителност, свързани с предмета на доказване, приложени са към делото или са възпроизведени по начини доказани в закона. Доказателствата се подлагат на анализ и оценка. Оценката е логичен процес за определяне ролята и мястото им с цел установяване на истината.тя може да включва различни въпроси. Тя предлага и отговори на въпросите. В каква връзка се намира това доказателство спрямо друго доказателство по делото? То трябва да е непротиворечиво. Понякога и самия закон дава указания как да се събират доказателства (чл.41 от ЗАНН). Изземването – голямо значение има записването на дадената вещ. Например не се пише 50 лв., а 1 банкнота , серия, № и т.н.). трябва да има и свидетели.един екземпляр се дава на лицето на изземването.

Чл. 11 ал. 2 от Закон за административното производство – (отношение във връзка с доказването (чл.11) + ал.3) за закона има значение, че той предвижда гаранции (чл.9 от Закон за административното производство).

Видове доказателства(д-та)

1. преки и косвени

Доказателствата могат да се класифицират по различни критерии:

2. първоначални и производни – първоначални – един документ например, показване на очевидец; производни – част от тези доказателства, показващ на човек, който е чул.

3. обвинителни и оправдателни:

обвинител – свидетелства относно вината на извършителя, т.е. утежняващи вината доказателства.

Оправдателни – оневиняват извършителя или допринасят за по-лек режим, т.е. смекчаващи вината обстоятелства.

Писменни и веществени:

Писменни – книжа и документи свързани с факти, които са от интерес за административното дело. Писменните доказателства са най-различни: официални документи извадени от закона от упълномощени за това служебни лица. Те имат автентична сила, т.е. обстоятелствата отразени в тях са истински до опровергаването му по установен ред. Частни са всички документи, издадени от частни лица или от организации на гражданите, когато органите, които са ги издали не са действали като държавни органи. Документите могат да бъдат източник на доказателства и да се използват в административния процес. Чл. 12 от закона за административното производство има значение относно приспособяването на документ към административното дело. Като писменно доказателство документа се подлага на преценка с оглед на неговата законност, когато е официален – компетентност, форма, съдържание и пр. Във всички случаи трябва да се прави разлика между документ и съдържание на документа. Документи са словесно или кодово описание на обстоятелствата, имащи значение за делото.

Веществени доказателства са чувствено, нагледно въплъщение на доказателства на предмети и обстоятелства на техни следи и признаци, които са съхранени към момента на делото.

Предметите могат да се разглеждат като веществени доказателства когато:

А) при производство или в следствие на употреба са претърпели определени промени (например катастрофиралият автомобил може да бъде веществено доказателство по делото).

Б) предмети могат да бъдат доказателства когато са използвани независимо, че е било налице забрана (например – оръжие на законна основа, но носителят на оръжие е починал и собствеността се прехвърля на наследника, който в определен срок трябва или да го отчужди).

Предметите могат да бъдат веществени доказателства, когато са намерени на определено място и в определено време, което е от значение за съдебния административен процес. (например – бракониерството).