Административен процес



страница3/6
Дата13.01.2018
Размер0.82 Mb.
#45476
1   2   3   4   5   6

Веществени доказателства се откриват чрез определени способи, като за всеки конкретен случай са указани от закона (например – вземане на образци; зърнени храни чрез сонди за анализ или предмети, които се представят от страните, обследване може да се извърши). Тук фактите и обстоятелствата се описват в определен протокол. Веществени доказателства могат да бъдат иззети или във връзка с тях да се извършат огледи, както и освидетелстване. Всичко това са административно властнически действия и се осъществяват независимо (или против) волята на конкретния адресат, като във връзка с тяхното осъществяване се създават протоколи, съставени в присъствието на поемни лица.
Доказателствени средства (като отделен въпрос)

Доказателствата и доказателствените средства са различни. Чрез доказателствените средства се възпроизвеждат или установяват в определена степен съществуването на факти, свързани с предмета на доказване по конкретно дело. Следователно доказателствените средства се използват тогава, когато се налага включването на доказателствени материали към административното дело. Когато съответните факти, предмети или документи не могат да се изземат и приложат към делото.

Доказателствените средства са регламентирани в закона. Това има определено практическо значение. Доказателствените средства са единствено възможно средство за получаване на доказателства, когато включването им в доказателствения материал практически е невъзможно. Чл.11 от Закон за административното производство има отношение във връзка с доказателствата и доказателствените средства. Те се регламентират в различни нормативни актове и могат да бъдат:


  • свидетелски показания;

  • заключения на вещи лица (мнения на експерти);

  • обяснения на страните;

  • мнения на институти, специализирани по определени въпроси;

  • огледи и описи;

  • претърсване и вземане.

Свидетелски показания – свидетелят е лице, разполагащо със сведения за факти и обстоятелства, които подлежат на установяване и (преценка) оценка в административния процес. Свидетелят може да даде показания за две групи обстоятелства: Първо – това са обстоятелства, свързани с предмета на доказването; Второ – обстоятелства, свидетелстващи относно законосъобразността и правилността на процесуалните действия, извършени от длъжностно лице по конкретно дело. Във връзка с това има три вида свидетели: 1. Очевидци – те свидетелстват и за двете групи.

2. Свидетели, които свидетелстват само за служебните действия на длъжностно лице – дали са законосъобразни или не.

Свидетелят има задължението по закон да говори и да не затаява истината. При лъжесвидетелстване има наказания (лишаване от свобода до 5 години). Вещите лица (експерти) се използват, когато за да се разкрие истината е необходимо използването на специални знания от конкретна научна област (например – психиатъра да се произнесе дали нарушителя, ако не е навършил 18 години, но не и 16 или поради други обстоятелства е вменяем или не).

Вещите лица са длъжни (чл.290 от НК) да говорят истината и само истината, тъй като те също насят отговорност лъжливо експертно заключение. Те се назначават по искане на някоя от страните или по инициатива. Вещото лице депозира експертно заключение. Когато има назначено вещо лице и то депозира експертно заключение, водещият служебен орган не може да откаже експертното заключение. Когато водещият процеса орган не зачете или не се съобрази с изводите на вещото лице, той задължително трябва да се мотивира защо прави така.

Мнения на научни институти, които се занимават със специални проблеми.

Тези мнения се използват при факти, опознаването на които изисква научна, техническа или друга квалификация. Принципът е същия както за вещите лица. Тези органи, които дават мнението трябва да го изготвят при определена научна методика. Всяко учреждение има такива специални органи.


Огледи, претърсване и изземване. Те са процесуални действия. Във връзка с тях трябва да има разпореждане в материалния закон, а процедурата става на основа на процесуалния закон. В това отношение се извършват по правилата на гражданско-процесуалния кодекс, ако обслужват позитивен административен процес (този по Закон за административното производство), а ако обслужват наказателен процес правилата ще са по правилата на наказателно-процесуалния кодекс. Претърсванията и изземванията са принудителни административни мерки с властнически метод: по тяхното осъществяване трябва да има поемни лица със статут на очевидец. Във всички случаи се изготвя протокол. Доказателствените средства е изземването, претърсването, огледа, а не документа.
78 въпрос. Препирни и спорове за компетентност.

Административното дело може да бъде разглеждано от компетентен административен орган. В този смисъл мое да възникнат спорове. “ Кой от компетентните органи има право да разглежда и решава конкретно дело?” проф. Димитров разглежда теоретичната част на въпроса. Тук се използват три вида понятия: Подведомственост. Става ясно, че тук се разпределят правомощия по определени ведомства; Подсъдност – има за цел да разпредели правомощията по определени дела , но между съдилища. (това е валидно при въпроса “Кой трябва да разглежда делото?”).

Административна компетентност – правото да се разглежда конкретно дело.

Проф. Димитров установява, че в гражданския, наказателния процес и съд се използват понятията подведомственост и подсъдност, а в административния процес и административните закони – понятията административна компетентност и принцип за разрешаване на споровете за компетентност. Проблема за споровете за компетентност при административния процес се намират в тясна връзка с водещия процеса орган. Съществуват доминиращи положения – ръководни процесуални действия на други участници. Водещият процеса орган носи служебна отговорност за законосъобразността и ефективното разрешаване на конкретни административни дела. Този орган разполага и с правомощия да извършва оценка доколкото даденото административно дело е в кръга на неговата компетентност. Когато прецени, че не той е компетентен орган, а друг, той служебно е задължен да го препрати до него. В това се изразява принципа за самостоятелно определяне на собствената компетентност. Когато в административния процес се говори за спорове за компетентност това означава, че е налице оспорване на прилагането на принципа за самостоятелно определяне на собствената компетентност (чл. 6 от Закон за административното производство; чл. 7 от Закон за административното производство; чл. 27 ал. 1; чл. 36 от Закон за административното производство; чл. 47 от ЗАНН; чл. 48 от ЗАНН). В административното законодателство има изрични текстове във връзка с компетентността (олицетворение на представителната власт). Има различни видове спорове за компетентност. Например спор за предмет на компетентност и териториална компетентност. Съществуват и спорове за персонална компетентност.. всички ръководства на ведомства издават институции за административно-наказателна дейност. И там се показва(кой може) вертикално разположение и по длъжности (разпределяне на компетентността). В административния процес няма единен подход, който да е регламентиран и валиден за разрешаването на всички спорове. Тук от значение е : на позитивния и административно-наказателния процес. Особено ценен текст е чл. 50 от ЗАНН.

В Закон за административното производство липсва такъв изричен текст. Предлага се от теорията въпросите да се разрешават аналогично като се приложи разпореждането от чл. 50 от ЗАНН.
Разноски по делата. Връчване на книжа.

Съгласно чл. 5 от Закон за административното производство “по производствата ... не се плащат разноски”, за да е иначе специален закон трябва да предвижда относно обжалването по съдебен ред ще се прилага ДПН (чл. 53, 54 и т.н.). що се отнася до връчването на книжа в закона се съдържат разпоредби на три места. Съгласно чл. 7 ал. 2 от Закон за административното производство за производството на административен акт се уведомява заинтересованата страна; чл. 17 също има значение ал. 1 вменява в задължение административния акт да бъде съобщен в 3 дневен срок, а ал. 2 дава начина на това съобщаване. Съобщаването на книжа е свързано с определени правни правни последици. Що се отнася до съдебното обжалване по Закон за административното производство, съгласно чл. 45 се прилагат субсидиарно разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс. Тази проблематика е уредена в чл. 41 до чл. 52 в гражданско-процесуалния кодекс. Съобщаването и призоваването са действия с различни последици.

По административно-наказателния процес – по принцип тук разноски не се заплащат. Има разпоредба на чл. 44 ал. 2.на следващо място трябва да споменем чл. 84 от ЗАНН, който относно разноските препраща към Наказателно-процесуалния кодекс чл. 167-170. и тук е валиден безплатния принцип. Връчването на книжа по ЗАНН значение има чл. 43 ал. 4,5,6. има се предвид връчването на преписки и т.н. още за връчването трябва да имаме чл. 58 ал. 1,2; чл. 66 от ЗАНН, няма значение защото е отменен. Тук значение имат чл. 75-81 от ЗАНН. Тук влизат в сила понятията “съобщаване” и “призоваване”. Между тях има общо. И в първия и в другите случаи се довежда до знанието на адресата нещо, което трябва да се знае. Водещият процеса орган трябва да съобщи и да призове. При съобщаването адресатът не е длъжен да се яви, макар, че неявяването се свързва с определени правни последици. При призоваването адресатът на административния акт има задължението да се яви. Неявяването се квалифицира като нарушение, което обосновава налагането на санкция, а в по-тежки случаи с принудително довеждане, което е принудителна административна мярка. За призоваването трябва да има документ, наречен призовка. С призоваването могат да бъдат нарушени правата на съответния адресат. Призоваването съществува и в административното право и в наказателното право. В законодателството се среща и “искане”, което не е властнически акт. Или административните органи могат да обезпечат явяването на гражданите при разрешаването на въпросите по конкретно дело, като използват съобщаване, поканата и призоваването. И тук разбира се важно е действието, а не документа. Само призоваването е свързано с властнически правомощия.
Административен процес за осъществяване на държавно управление. Обща характеристика. Правна уредба.

Административния процес за осъществяване на държавното управление се изразява в реализация на неговите правни форми. От общата част на административното право изяснихме, че две са основните форми за осъществяване на държавното управление – нормотворчество, което се изразява в издаването на нормативни административни актове и нормативно-разпоредителна форми – издаването на индивидуални административни актове. От това следва и отговора на въпроса за правната уредба. Правната уредба за реализация на нормотворческата форма е законът за нормативните актове. Оперативно-разпоредителната форма се характеризира със следната правна уредба: 1. тази материя е уредена в Закон за административното производство (чл. 1)л следователно ЗАП регламентира едно обобщено производство, обобщен административен процес във връзка с издаването на индивидуални административни актове. Следователно на всички в страната щом е необходимо да се издаде индивидуален акт ще се ползва този ред (обобщени правила).

Към правната уредба спадат специални закони за издаването на индивидуални административни актове. Когато има специална норма тя изключва ...

Причините са най-различни. Изключенията се намират в специални закони.



Закон за административното производство регламентира позитивния административен процес в неговата оперативно-разпоредителна форма. Той се характеризира с определена структура. Тя се състои от различни производства. Всяко производство представлява именно това. Производствата включени в административния процес имат различна юридическа природа. Някои от тях са форма на оперативно-разпоредителна дейност, а други от тях са форма на административното правораздаване. Включените в Закон за административното производство производства в своята съвкупност представляват позитивен административен процес в широкия смисъл на думата. Административния процес за осъществяване на държавното управление в тесен смисъл ще включва само онези производства, които са форма на административно правораздаване – те ще бъдат тези, които протичат пред съд или пред т.нар. особени юрисдикции, пред администрацията (специална клауза). Всички производства са подредени по определен от закона начин или кое след кое следва. Последното, което трябва да се каже има отношение във връзка с приложеното поле на Закон за административното производство. Това означава, че трябва да отговаря на въпроса “ Какво е индивидуален административен акт?”. На това понятие отговаря и ВАС. Според решението на ВАС - № 20 от 1971 година този акт е едностранно властническо волеизявление на орган на власт, което предизвиква поражение, изменение или погасяване на права или задължения и чието изпълнение може да стане и чрез административна принуда. Това определение иска да покаже, че този акт се характеризира в две гледни точки: в предметно отношение като дейност и в органично отношение с оглед органите чл. 1,2,3 от Закон за административното производство. В предметно отношение Закон за административното производство има предвид (в чл. 2), че административни са актовете, които създават права или задължения или засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове. Следователно в предметно отношение този акт е по-широко понятие от това, което дава ВАС, защото според Закона за административното производство индивидуални административни актове са и тези, които засягат законни интереси. За да се даде една по-пълна защита на правата и задълженията на гражданите (без значение на интереса, а учението за страните в административния процес има значение). В органично отношение Закона за административното производство заема друг подход (чл. 2 – тези актове са тези, издадени от ръководствата на ведомства – Министерски съвет и други специализирани ведомства; както и кметовете на общини; кметовете на кметства и райони; други органи на общинската изпълнителна власт; други овластени за това органи – трябва да издават административни актове със съответното предметно съдържание. Чл. 1 ал. 2 – органи на стопанските и обществени организации, които са овластени да издават такива актове). Представителните органи, ако издадат индивидуален административен акт няма да попадат в приложеното поле на Закона за административното производство. Това се отнася и за актовете на съдебните органи. В чл. 3 се казва, че Закона за административното производство не се прилага за актове на президента на републиката; на Министерски съвет ; актове по планиране на социално-икономическото развитие и по определяне на цени; актове, с които се създават права и задължения. За органи или организации подчинени на органа издал административния акт, което ще рече че вътрешните служебни отношения са изключение по Закона за административното производство. Що се отнася до актовете на Президента и на Министерския съвет подлежат на контрол, но от други органи и по друга процедура. Закона за административното производство възприема по-тясното понятие за орган. (Изпълнително-разпоредителни органи, стопански или обществени, ако са изрично овластени от закона).

Закона за административното производство не се занимава с нормативни административни актове.

Административния процес е юридическа дейност, не само правен регламентирана дейност, а е насочена към издаването на юридически акт. Или материално-техническа дейност няма да бъде предмет на административното производство, защото е такава дейност не се стига до издаването на административния акт. Няма да са в приложеното поле на Закона за административното производство и актовете, с които се осъществява юридическата отговорност. И двата предмета трябва да са налице.
Производство за издаване на административен акт. (разрешения)

Заповед за облагане на данък, решение за отпускане на стипендия, повиквателна, разрешение за лов, авторско свидетелство и други индивидуални административни конкретни актове. Производството е задължително производство. То е необходима фаза при осъществяването на административния процес. То представлява осъществяване на административна компетентност. Чрез него се удовлетворява или не едно претендирано право или се фиксира едно правно задължение. Това производство е безспорно, няма правен спор. Страните в него са представители на изпълнителната власт от една страна, а от друга страна е другия административно-правен субект (физическо лице, представител на организация на гражданите, друг държавен орган). Отношенията между страните не са равнопоставени; доминиращо положение има представителя на изпълнителната власт. Методът на регулиране е едностранен властнически или правни последици настъпват единствено и само по волята на административния орган, дори когато има подадена молба. Инициативата за започване на това производство (могат да имат в ръцете на компетентен орган или по-горе стоящ компетентен орган). Компетентният орган проявява инициатива тогава, когато настъпят определени юридически факти. Инициацията може да бъде по служебен път. Тя може да е устна или писмена молба на граждани или организация. Инициацията може да има прокурор, който прави предложение. В литературата се казва, че молбата има демолотивен ефект, което ще рече, че задължително компетентния административен орган да образува производство и да се произнесе по искането за издаване на индивидуален административен акт. В тези случаи за започване на производство трябва да бъдат уведомени други граждани и организации, защото имат право на преценка дали ще бъдат засегнати техни права и интереси. Административния акт се издава от овластения за това орган, съобразно предоставената му компетентност ( принцип за самостоятелност и компетентност при издаването на актове). Това е негово право по служба. Административният орган осъществява производството самостоятелно ( чл. 6 ал. 3 от Закона за административното производство). По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпроса от органа овластен за неговото разглеждане и решаване. Когато законът изрично и специално определя, че един орган трябва да изпълнява дадена функция, този орган не може свободно да възложи на друг свой подчинен или да овласти друг орган да упражнява вместо него. Това е също принцип. Изключение на това право може да има в изричен текст. Делегирането на права е изключено и трябва закон да го предвижда. Делегирането трябва да е изрично и писмено.

Когато нормативният акт не определя органа, който трябва да издаде административния акт по въпроси за компетентност на общинската изпълнителна власт, административния акт се издава от кмета на общината.

Общо правило за гаранции на безпристрастно разрешаване на административно дело.

Длъжностното лице е длъжен по собствена инициатива да си направи самоотвод, ако ли не друг страна може да поиска отвода. Следователно ние говорим за отвод и самоотвод във връзка с отвеждането на определено лице. Съгласно закона заинтересованите граждани и организации могат да упълномощават други лица да ги представляват в административния процес.

Издаването на индивидуален административен акт е поредица от административно процесуални действия. Те могат да бъдат групирани в различни групи по различни критерии. Такива действия се извършват, когато са свързани с инициатива за започване на административно дело. (подаване на молба, предложение от прокурор и др.). във всички случаи, когато се започва производство трябва да бъдат уведомени и други лица. Връчването на екземпляр от молбата има значение на съобщение. (Лицето само решава дали ще участва или не в процеса). Но трябва да е уведомен, иначе се лишава от правото да участва в процеса като страна.

Втората група процесуални действия са свързани със събирането оценка на доказателствата по конкретното дело. Най-общо казано тук е валидно доказването, доказателствата и доказателствените средства, но Законът за административното производство предвижда и нещо изрично (общи правила и изисквания) за събиране на доказателствата.


Участници в процеса.

Доказване – целта на доказването е да се установи обективната истина (онези факти, най-близки до доказващия момент). Доказването в административния процес е правомерна процесуална дейност на участниците в него по издирването, разкриването и изясняването на обективната истина, отнасяща се до конкретно водения процес с оглед законосъобразно решаване на въпроса – предмет на процеса. По принцип всяко едно доказателство включва два етапа: -практически момент (събиране и представяне на доказателства); - мисловна дейност (оценка на доказателствата). Доказателствата се събират служебно.

Разлика между доказателства и доказателствени средства – въпрос, който се пита.

Колко вида свидетели имаме? – въпрос който се пита.
Чл. 11 Закон за административното производство,

Чл. 11 ал. 3 Закон за административното производство във връзка с доказването на факти с помощта на декларация.

Чл. 12 Закон за административното производство.

Срокове за издаване – 7 дневен срок ( от постъпване на молбата; има входящ дневник; по изключение срока може да бъде удължен до 1 месец по 2 причини)

За да бъде издаден нормативен акт трябва да се вземе мнението на компетентен орган. В други случаи административния акт може да бъде предшестван от други факти или има предварително значение.

Разпоредбата чл. 14 ал. 1 Закон за административното производство “Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ”. Тук волеизявление няма. То е с отрицателно значение ( административния акт със съответните правни последици). Този мълчалив отказ може да бъде обжалван от административен орган. Всички тези действия са процесуални.

Административните процесуални действия свързани с непосредственото издаване на искания административен акт. Той се издава в писмена форма, но законът иска акта да е мотивиран. Мотивите са част от формата на административния акт. Ако законът иска писмена форма, а актът не е в писмена форма следва, че няма акт, следователно той е нищожен.

Писмен акт без мотиви, нарушени правата следва незаконен акт от вида на унищожаемите.

(например – писмената заповед е административен акт). Административния акт също така трябва да има минимално съдържание, т.е. да е снабден със съответните реквизити.

(чл. 15 ал. 2 от Закон за административното производство).

Първо трябва да се съдържа наименованието на органа, който го издава, след това на акта, (но защо въпрос – защото тези факти може да подлежат на к-л. Дали авторът може да издава такива актове.

Второ – трябва да съдържа фактически и правни основания

Трето – трябва да съдържа разпоредителна част, чрез която се създават правата или се фиксират задълженията ( да се яви да отбие редовна военна служба).

Четвърто – трябва да съдържа пред кой орган може да бъде обжалван самия акт. И накрая дата на издаване, подпис на лицето, издало акта и неговата длъжност. Когато акта се удовлетворява изцяло исканията и не се нарушава нечие право не е необходимо той да е мотивиран.

След издаването на административния акт следват процесуални действия, свързани с неговото съобщаване (в 3 дневен срок авторът е длъжен да го съобщи на заинтересованите). – чл. 17 ал. 1 от Закона за административното производство – задължение за съобщаването.

Чл. 17 ал. 2 – процесуално правни разпоредби за съобщаването. Във връзка със съобщаването трябва да споменем за постоянния адрес (адресно съобщаване). Някои административни актове предвиждат в себе си клауза за предварително изпълнение. След като бъде съобщен, че е издаден административен акт, ако лицето го обжалва, той няма да влезе в сила и административния орган може да предвиди предварително изпълнение на административния акт – чл. 16 Закон за административното производство. (изброени са няколко случаи, при които е възможно когато се налага да се осигури жив и здрав). Тези случаи са свързани с т.нар. трайна необходимост. Тези действия са обществено полезни, а не обществено опасни, предвиждат се щетите.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница