Административен процес
Изтегляне 0.82 Mb.
|
|
Ако някоя от заинтересованите страни счете, че са накърнени нейните интереси се приема, че спорът първо трябва да се опита да се реши по административен ред, ако не стане по съдебен ред. Следов. Производство е за оспорване на административни актове по административен ред. Това производство е съвкупност от процесуални действия на водещия процеса орган и другите участници с цел разкриване на обективната истина по един административно правен спор и достига до решение, съответстващо на закона. Това производство протича пред гореспоменатия административен орган. Този спор е форма на административна контрол. Това производство е част от т.нар. позитивен административен процес и това е административен процес в неговата контролна фаза. Трябва да се прави разлика между административен контрол по Закона за административното производство и вътрешноведомствения контрол, който произтича от принципа на централизация. И двата вида контрол имат еднакъв предмет – разрешаване на административно правен спор за законност или правилност. Двата контрола се и различават. Контролът по Закона за административното производство може да се задейства само при сезиране. ВВК може да се извърши без да е налице такова сезиране. Контролът по Закона за административното производство се осъществява само пред една единствена инстанция, докато ВВК може да стигне до най-висша инстанция. Целта на контрола по Закона за административното производство е колкото се може по-бързо да се даде окончателно становище на администрацията по съответния административно правен спор. Кои са административните актове, които подлежат на атакуване по административен ред? – гл. 3 от Закона за административното производство (разпоредба на чл. 19 – всички административни актове подлежат на обжалване (атакуване) по служебен ред пред по-горестоящ административен орган. Има и някои изключения – чл. 20 – не подлежат на обжалване актове на министрите и др. Членове на ведомства, на Министерски съвет или пък актове на областните управители). Министерския съвет не бива да се занимава с такива въпроси. Не подлежат на обжалване и актове, които се обжалват по специален ред (специална клауза). Това е друг различен ред.
Жалбата и протеста трябва да имат минимално съдържание за да спира и сезира (суспензивен и деполативен ефект). Трябва да има жалбоподател, да посочва органа, който издава нормативния акт, да посочва искането, да се посочват писмените доказателства и да бъде подписана. В жалбата може да се направи искане за служебно събиране на доказателствата, факти и обстоятелства, които не са се взели предвид при издаването на административния акт. Участници в това производство – 1. непосредствено по-горестоящия административен орган, който е водещ процеса и има доминиращо положение по отношение на другите участници; 2.страните – авторът на административния акт и физическите лица или организации, които са заинтересувани. Прокурорът може да протестира, той също има процесуално положение на страна – може да протестира. Дава се ход на делото. Във връзка с движението на производството се извършват 3 групи административно процесуални действия: а) проверка на допустимостта на оспорването – има ли личен и пряк интерес. Засегнатата страна може да се защити. Въпросът е : Има ли основание да бъде страна? Б) процесуални действия, свързани с нормалната движение на производството. Този процес е контролно-отменителен. В) оформяне становището на контролния орган. Жалби и протести могат да бъдат оставени без разглеждане. Това е равносилно на необразуване на производство. Причините могат да са : подаване след изтичане на срока. Погасява се производството или ако е установено, че жалбата се подава от лице, което не е пряко засегнато или ако не е налице нужната компетентност на органа. Дава се ход на делото, но е възможно поради причини жалбата да е оставена без ход, което означава прекратяване на вече започнатото производство (например ако този, който е подал молба е починал. Жалбата или протеста се оставят без движение. Това означава, че има грешки и производството се спира до отстраняването им). Непосредственото разрешаване на жалбата става по два начина: Отзив и контрол от по-горестоящ административен орган. Отзивът означава, че авторите на административния акт трябва да преразгледат случая и ако намери аргумент на атакуващия сам да отмени издадения административен акт. Ако той издаде нов административен акт, последния на общо основание може да бъде атакуван по административен ред (това става в 7 дневен срок, 14 дни, ако е колективен). Ако няма основания, административния орган е длъжен да изпрати жалбата с цялата преписка на по-горестоящ административен орган. Ако не изпълни това задължение следва чл. 54 ал.1 т. 2 от Закона за административното производство). Вторият начин – съгласно закона по-горестоящия административен орган след получаването на жалбата първо е длъжен да обсъди обясненията и възраженията на заинтересуваните. Това е специфична процесуална дейност и трябва да намери отражение в мотивите на решението, което по-горестоящия орган издава по случая. Те могат да бъдат предмет по-нататък. Той има право да отмени административния акт като незаконосъобразен или като неправилен. По-горестоящия орган ако не намери основание отхвърля жалбата или протеста като неоснователен. Практическо значение на решението на по-горестоящия орган. Ако административния акт е потвърден, той става окончателен и ако не бъде обжалван пред съд влиза в сила. Влезлият в сила административен акт прегражда пътя за оспорване по административен ред по-нататък. В 3 дневен срок, по-горестоящия орган го съобщава на заинтересуваните ( след постановяването на решението). 82 въпрос. Производство за оспорване на административен акт по съдебен ред. Обжалването по съдебен ред по Закона за административното производство; касационно производство; Обжалване на административен акт по Закона за административното производство по специален ред и т.н. Обжалването по съдебен ред – гл. 3 раздел 2 (чл.33 ал. 1). Първо този текст установява обща клауза – всички административни актове подлежат на обжалване, за да е иначе друг закон трябва да предвижда друго. Второ – не подлежи на съд целесъобразността, защото има принцип. С жалба или протест до съд, не може да се оспорва съдържанието на документ. От общата клауза има и изключения (по раздел 2). Най-напред тези изключения са дадени в чл. 34. не всички административни актове в отбраната са секретни. Административни актове по валутния закон: всички актове, които подлежат на съдебно обжалване, но по специална клауза; извън съдебното обжалване са и всички административни актове упоменати в чл. 3 от Закона за административното производство. Обжалването на административен акт пред Висшия административен съд също е част от позитивния административен процес. Атакуващи субекти. Кой има право да атакува? Това са всички заинтересувани страни и прокурора. Заинтересуваните страни подават жалби, а прокурора – протест. (14 дни е подаването, считано от деня на съобщаването). Жалбата спира изпълнението на административния акт и сезира съда за образуване на дело. Жалбата и протестът срещу нищожен административен акт могат да се подават без ограничения във времето. Те трябва да имат минимално съдържание – самоличност на подателя, неговия адрес, акта , който се атакува, допуснатите закононарушения и какво е искането. Трябва да има писмени доказателства и трябва да бъде подписана. Но тук административния орган няма право на отзив. В 3 дневен срок след получаването й административния орган изпраща жалбата, протеста заедно с цялата преписка на компетентен съд. Кой е той? Това по правило е окръжния съд. Той заседава в състав от 3 съдии, но тук има една категория от административни актове, които не подлежат на обжалване от по-горестоящ орган и т.н. (тук се намесва Висшия административен съд – заседава в състав от 3 съдии). Тези срокове са преклозивни (става въпрос за двуседмични срокове). Ако жалбата е подадена след изтичането на срока се връща срещу разписка. “жалбоподателя може да иска ... ако има особени непредвидени обстоятелства” (чл. 40 ал. 2). Извършват се процесуални действия относно допустимостта на жалбата и процеса. Жалбата може да бъде оставена без разглеждане ако по повдигнатия спор има решение за присъдено нещо, следователно не се разглежда. Ако авторът няма положение на страна, жалбата не се разглежда. Предварителни действия на съда:
Делото се разглежда от съдии и прокурор. При разглеждането на жалбата се призовават жалбоподателя, други участници. Призоваването има властнически характер за разлика от съобщаването. Съгласно чл. 41 ал. 3 съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните права и материално-правните разпоредби при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Във връзка със събирането на доказателства се прилагат разпоредбите от гражданско-процесуалния кодекс. Поначало процесът е контролно отменителен. Заедно с това трябва да кажем, че в чл. 42 ал. 2 се казва, че “когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган. Кога съдът ще издаде административен акт вместо администрацията? На този въпрос трудно бихме отговорили. Почти няма случай съдът да се позовава на чл. 42 ал. 2. Ако въпросът за издаването на административен акт е изцяло в компетенцията на администрацията, следователно съдът никога не издава актове. Решенията за допустимостта на жалбите и други случаи. Във всички тези случаи решенията се наричат определения на съда. Когато съда издава юридически акт, с който приключва делото, актовете се наричат съдебни решения. Именно те са юридически актове, които са снабдени с формална и материална законна сила (сила на присъдено нещо). Ако съдът отмени незаконен отказ да се издаде акт, той задължава административния орган да се издаде без да дава указания за съдържанието му.
Най-същественото различие е юридическия акт, с който приключва с т. Нар. Сила на присъдено нещо. Това съдебно производство е евентуално и въпросът може да не достигне до съд. То е и контролно.
Има се предвид следното до 1997 г. Административните актове можеха да бъдат оспорвани пред съд пред една единствена инстанция. Но с измененията – ½ допълнителни инстанции във връзка с оспорването на административните актове. Тук се има предвид една редовна касационна инстанция. Изменението има значение в следните нормативни актове:
Подлежащи на касационно оспорване актове. Подлежат само съдебен ред независимо дали са утвърдителни, отменителни или по (съдебно) същество. Първа съдебна инстанция е окръжния съд. Става въпрос за правораздавателни актове. По определение административно правния въпрос трябва да бъде установено решение на особена юрисдикция. Касационното оспорване се отнася само до съдебни решения. Касационното производство е редовно. Това е редовна касационна инстанция, защото има съдебно обжалване, което е извънредна институция. По време на това производство се установява законността на решението, което не влязло в сила. Ако е влязло в сила няма място за редовна, за извънредна институция. Последната има значение за произнасянето на влязло в сила решение. Основанията също са извънредни. Касационното производство е правораздаване притежаващо всички белези на административно правораздаване. Това производство може да започне само чрез сезиране. Сезирането се извършва с касационна жалба или с касационен протест. Жалбата се подава в 14 дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Така касационния протест се подава от главния прокурор на републиката или заместник главния прокурор при Висшия административен съд в 6 месечен срок. Касационната жалба трябва да е на български и трябва да съдържа трите имена на подателя. Посочване на решението, против което се подава, искането, кратко формулиране и обосноваване на касационните основания, трябва да бъде подписана. Към жалбата може да има приложения, преписи за други страни, документи за платени държавни такси и други. И тук жалбата спира изпълнението на съдебното решение и сезира компетентен съд да разглежда делото и да се произнесе. Компетентен съд – Висш административен съд. В зависимост от това кой е постановил атакуващото решение съставът може да е тричленен и петчленен, когато атакуващото решение е в състав на Висшия административен съд. Делото се разглежда с участието на прокурор. Съдът има право (касационна инстанция): първо – да остави в сила касационно оспореното съдебно решение; второ – да отмени изцяло или отчасти касационно оспорваното решение; трето – да измени съдържанието на касационно оспорваното съдебно решение. Това производство редовно може да контролира законността от първата съдебна инстанция. Касационни основания – в Закона за административното производство и Закона за Висшия административен съд няма такива основания. Следователно търсим такива в гражданско-процесуалния кодекс. Там в чл. 218 б) има такива основания. Това е нищожност на съдебното решение (трима съдии на окръжния съд). Тук няма съдебно решение. Второ основание – недопустимост на оспорваното решение. Съдебното решение е недопустимо тогава, когато преди касационно атакуваното съдебно решение между същите страни, по същия предмет, на същата юридическо основание има постановено друго съдебно решение, което му противоречи и това съдебно решение е влязло в сила и е пречка за постановяването на друго, затова е недопустимо. Трето основание – неправилност на съдебното решение или решението е законно, но не най-добрия вариант. В гражданското право неправилно съдебно решение, когато е нарушен материален закон или са налице съществени нарушения на процесуалните права. Следователно тук под неправилност трябва да разбираме особено съществено нарушение на материален и процесуален закон. Ако тази уговорка не се направи, въпроса е нерешен. Само когато отмени касационно оспорвано решение, поради съществено нарушение на процесуалните правила. ВС връща делото за разглеждане от друг състав на съда. В други случаи делото се решава по същество. По процедурата: делото се разглежда в открито заседание. Относно даване на ход на делото, оставяне на жалбата без разглеждане (движение) се прилагат общите правила на административния процес. В касационното производство се допускат само писмени доказателства (чл. 39 от Закона за висшия административен съд). Тази проблематика е регламентирана в гл. 3 от Закона за висшия административен съд. Това производство е правораздавателно и е последно за приключване по общия ред. И тук са валидни изискванията на общия административен процес относно формата и мотивите на касационното решение ( писмено и мотивирано). След неговото установяване то се ползва с материална сила и може да бъде атакувано по извънреден път (трябва да има извънредни основания и извънредна процедура – във въпрос 88). Косвен съдебен контрол на административния акт от съда. Що е пряк и косвен съдебен контрол? Пряк съдебен контрол има когато се образува специално производство с цел отмяна или видоизменяне на административния акт от допуснати от администрацията закононарушения. При косвения съдебен контрол се извършва проверка относно законосъобразността на административния акт инцидентно (по искане на страните или служебно от административния съд). Проверката се извършва в един висящ процес. Този процес може да е граждански, наказателен, административен. За да разреши законосъобразно висящото административно дело съдът трябва да направи преценка относно законосъобразността на административния акт. В този смисъл съдът зачита или не действието на административния акт, в резултат на което издаденото съдебно решение по висящо дело ще е различно, ако преценявания акт е признат за законосъобразен или е неприет за незаконосъобразен. Следователно преценяването на законосъобразността на административния акт е един предварителен въпрос, отговорът на който е необходима предпоставка за законосъобразното решаване на висящото дело. В същото време съдът няма право да се произнася върху съдбата на административния акт, защото това не е предмет на конкретно дело. Този контрол има такова значение, че подпомага съда за законосъобразното решаване на висящо дело. Ключово понятие тук е : Законни ли са тези действия или не? Изходът на висящо дело се решава от действията на административния орган. Този контрол се явява прийом, който дава възможност на съдията да реши създадения проблем. Търсенето на обективната истина, като принцип дава права на съда да извърши ... В литературата има спорове относно правната същност на косвения съдебен контрол. Правораздаване ли е или не? Проф. Д. Димитров - не е правораздаване, защото съдът не се произнася изрично относно съдбата на преценявания административен акт.
По въпроса има тълкувани решения на Висшия административен съд, с които се приема, че административния акт по пътя на косвения съдебен контрол могат да бъдат преценявани, зачитани или незачитани само ако са нищожни. Това е така, защото унищожени административни актове по презумпция са законни и задължителни за изпълнение, докато не бъдат отменени по съдебен ред. 83 въпрос. Разглеждана е темата Производство за изпълнение на индивидуални административни актове. 84 въпрос. Производство за ревизия и т.н. 85 въпрос. Производство за ревизия на и т.н. Съгласно Закона за административното производство съдът е постановил съдебно решение, с което се е произнесъл относно законосъобразността на административния акт. По причини от различен характер възможно е постановеното решение да не отрази истината във връзка с оспорваните по процеса права и задължения. Поставянето в сила на едно такова решение очевидно е недопустимо, тъй като то е в противоречие с принципа на законността. Въпросът, който се поставя е: с какви правни възможности разполагат страните по-нататък за разрешаването на повдигнатия административно правен спор. Сложността на отговора се определя и от това, че постановеното съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо. Отговорът на този въпрос ни дава чл. 44 от Закон за административното производство. Става въпрос за производство за възобновяване на делото, по което има постановено с влязло в сила съдебно решение. Това производство е правораздавателно, защото протича пред съд и по своето съдържание е правораздавателно. Това производство обаче е извънредно. То се осъществява на извънредни основания. Чл. 41-43 на Висшия административен съд. Тук във връзка с производството трябва да имаме предвид чл. 11 от Закона за висшия административен съд - по въпросите, които не са уредени в Закона за висшия административен съд се прилага Закона за административното производство и гражданско-процесуалния кодекс. Това производство ще ползва общите правила на позитивния административен процес, които се прилагат в неговата съдебна форма, уредена в Закона за административното производство. Общите правила са: как се поставя началото на процеса, как се събират доказателства и т.н. гражданско-процесуалния кодекс се прилага само ако в Закона за административното производство и в Закона за висшия административен съд не се съдържат изрични правила. Гражданско-процесуалния кодекс има значение относно някои срокове за сезиране на компетентния съд и основанията, които трябва да са налице за да се отмени или възобнови влязлото в сила съдебно решение. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения се предизвиква по молба за отмяна, подавана от заинтересувана по делото страна. Молбата изпълнява ролята на сезиране. Препис от тази молба се подава и до другите заинтересувани страни. Тя се подава в 3 месечен срок от познаване на обстоятелствата, което служи за основание да се отмени влязлото в сила съдебно решение. Тази молба се подава чрез съда, постановил атакуваното решение. Председателят на Висшия административен съд, главния прокурор на Републиката или заместник главния прокурор при Висшия административен съд могат да искат отмяна на влязло в сила решение, за което правят предложен срок от 1 година от възникване на основанието за отмяна. Този 3 месеца и 1 годишен срок са преклозивни. Ако изтекат се губи правото за подаване на такава молба. Компетентният съд е Висшия административен съд. Той може да заседава в тричленен състав, ако се атакува съдебно решение на окръжния съд и от петчленен състав, когато съдебното решение е постановено от Висшия административен съд. Жалбата по съдържание трябва да отговаря на изискванията на касационната жалба. Молбите се разглеждат в открито съдебно заседание, само на посочените в нея основания. Когато отмени решение, Висшия административен съд връща делото за ново разглеждане на надлежния съд, но от друг състав. Основанията са дадени в чл. 231 от Гражданско-процесуалния кодекс. Първото основание е откриването на нови обстоятелства или нови писмени документи от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат изместени от страните. Ако тези доказателства са били налице, решението щеше да бъде друго, а не това което е постановено. Второ – установяването по надлежен съдебен ред неистинност за показанията на свидетелите, върху което е било изградено атакуващото решение или престъпно действие на страните по делото или на член от състава на инстанцията във връзка с решението по делото. Трето – когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или е основан на постановлението на съд или друг държавен орган, което в последствие е било отклонено. Тук е извършено документно престъпление, но с присъда. Тези актове на органите на изпълнителната власт не могат да бъдат отменени произволно, само при наличието на много конкретни основания. Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|