Административен процес

Четвърто – когато между същите страни, за същото искане и на същото юридическо основание постановено преди атакуваното решение друго влязло в законна сила решение, което му противоречи (обективната истина е само една).

Пето – когато страните в следствие нарушаването на съответните правила на процедурата е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана в него, или когато не е могла да се яви лично (чл. 17 от Закона за административното производство). Когато страната е била препятствана да участва в процеса – поради това не е могла да се защити ефективно (общи принципи на административния процес).

Това производство приключва със съдебно решение, което може да отхвърли жалбата като неоснователна. В тези случаи атакуваното съдебно решение се “бетонира” и то практически не подлежи на ревизия. Ако съдът отмени решение делото се връща за ново разглеждане от съответния съд. Но той разглежда делото по общия ред.

Въпрос за ревизия на съдебни решения да се преговори.

Когато административния акт е влязъл в сила, той е окончателен акт, поражда задължения и права за автора, т.е. последния не може произволно да го отменя.

Възниква въпроса – може ли администрацията или заинтересуваната страна да атакува окончателни актове влезли във формална законна сила – чл. 32 Закона за административното производство, където се регламентират два способа за ревизиране на влезли в сила административни актове, които не са обжалвани пред съд. Отмяна на влезли в сила административни актове при отмяна на административно право. Влязъл в сила административен акт, който не е обжалван пред съда може да бъде изменен или отменен опосредствано от по-горестоящ административен орган, а ако такъв няма, от органа, който го е издал по чл. 231 от Гражданско-процесуалния кодекс (по същите основания за ревизиране на влезли в сила съдебни решения).

Това право може да започне по молба на заинтересуваните страни в срок от 1 месец от узнаването на обстоятелството, което съставлява основание за производството или в едногодишен срок за предложение от страна на прокурора (единия способ).

Вторият способ се нарича преглед по реда на административния надзор – съгласно чл.32 ал. 1, изречение второ – “влязъл в сила административен акт, който е бил обжалван пред съд може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящ административен орган, а ако такъв няма от органа, който го е издал по предложение на прокурора, когато съществено е нарушен закона. Законът е нарушен, ако при издаването на акта не е спазено изискването за компетентност, установената форма, не е спазен материалния закон или са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. Само по такъв начин може да бъде ревизиран административния акт.

Когато от административния акт не са придобити права, въпросът може да бъде преразгледан от административен орган и без да са налице условията на чл. 32. в този случай преразглеждането може да се извърши и при инициатива на административен орган по искане на заинтересуван гражданин или организация или по указания на по-горестоящ орган.

Миродавно е тук фиксирани ли са правата и задълженията или не? Ако да – да се спази процедурата на чл. 32. новият административен акт на общо основание може да се обжалва по реда на Закона за административното производство. Отмяната на административния акт по реда на чл. 32 от Закона за административното производство не може да засегне правата на придобилия от трети добросъвестни лица.

Административно-наказателния процес има отношение към Административно-наказателната отговорност. Три са основните въпроси на тази отговорност:

1. 
   Що е нарушение?
   
2. 
   Що е наказание?
   
3. 
   ред за установяване на административни нарушения, налагане и изпълнение на административни наказания.
   

Административно-наказателния процес се характеризира със съответна структура. В структурата на Административно-наказателния процес има различни производства, които имат различна юридическа процедура. Всички производства в своята съвкупност регламентират Административно-наказателния процес в широк смисъл на думата. От тези производства, включени в Административно-наказателния процес първото и последното са административни (не са правораздавателни; няма ги петте признака), всички други са правораздавателни в тесен смисъл на думата.

Отношението на Административно-наказателния процес към наказателния процес в известен смисъл отговор дава чл. 33 от ЗАНН. Наказателния процес доминира над Административно-наказателния процес.

Разпоредбите на чл. 78 А от Наказателния кодекс, който предвижда правна възможност, някои престъпления с по-ниска степен на обществена опасност да бъдат санкционирани по процедурата на Административно-наказателния процес (това е говорено във въпроса за административно-процесуалното право и взаимоотношенията му с другите отрасли).

Този въпрос има следното значение : съгласно чл. 84 ЗАНН (доколкото не са напълно уредени въпросите в ЗАНН субсидиарно могат да се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс).
Протокол за доброволно предаване:

Казус: лицето Иван Петков намира на улицата дамска чанта, която той предава в съответното районно полицейско управление; полицейски орган присъства на гореспоменатия гражданин му съставя протокол за доброволно предаване като описва съдържанието на дамската чанта : портфейл със следното съдържание : 30 лв. И 25 ст., квитанции за платен ток, вода и телефон, лична карта на лицето и шофьорска книжка

По кой закон, коя разпоредба и на какво правно основание се издава?
Протокол за изземване: данъчната служба получава сигнал, че в магазин за хранителни стоки се продава алкохол и цигари без лиценз. След извършена проверка в помещението (където) са открити 30 стека цигари без бандерол и 6 стека алкохол. В резултат на извършената проверка данъчните органи съставят протокол и изземват гореспоменатото количество.

При едното е извършено административно нарушение – ІІ по ЗАНН, а в първият – доброволно предаване - Закона за административното производство. В ЗАНН, чл. 20 ал. 3 – основание за протокол; чл. 42 от ЗАНН – реквизити на акта за установяване на административни нарушения (някои са подходящи, други – не).

Първият (по Закона за административното производство) – чл. 11, ал. 3 – правно основание, реквизити чл. 15, ал. 2.

Описване на вещите, точен опис: банкнота, серия, номер, монети – описват се; квитанция – номер.

Втори – цигари – марка, колко кутии в стека (10).

Не се пише алкохол – бутилка, 700 грама.

Протокол – доказателствени средства
Наименование на акта

Протокол за доброволно предаване.

Днес , дата (цифри и думи), в град – подписаният, името на административния орган (сержант, районен инспектор, на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за административното производство в кабинета си гражданина всяко лице трите имена, адрес, ЕГН, който доброволно предаде следните предмети:

1.

2.

3.

Приел: ..............(дознател, районен инспектор) (подпис)

Трябва ли да има свидетели? Няма нужда.
87 въпрос. Производство за установяване на административни нарушения.

Това е първото производство от структурата на Административно-наказателния процес и е първоначална фаза за задвижването на административно-наказателна репресия, съгласно ЗАНН, т.е. такова производство не се следва само в три случая:

1. 
   наказанието се установява чрез глоба за квитанция при явно маловажно;
   
2. 
   чрез фиш, когато административното наказание е маловажно.
   

3. 
   без приложения акт, административно-наказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от прокурора или съда и е препратено на наказващия орган.
   

Актът за установяване на административно нарушение е строго формализирано изискване. Актът по практическо значение се приравнява със значението на исковата молба по гражданския процес или на обвинителния акт на прокурора в наказателния процес. Актът за установяване на административни нарушения се характеризира със строго специфични функции, чието изясняване определя правното значение на този акт:

1. 
   това е констатиращата функция, т.е. актът е една официална констатация на обстоятелствата при които е извършено административно наказание;
   
2. 
   обвинителна функция – когато бъде редовно съставен актът е официално обвинение от името на държавата към конкретни физическо лице, че е извършило нарушението;
   
3. 
   съставеният акт има характер на сезиране – сезираща функция – когато е редовно съставен той създава задължението за органа по наказването да го разгледа и да се произнесе.
   

За да изпълни тези функции актът за установяване на административни нарушения трябва да има определени реквизити. Чл. 42 от ЗАНН, т.е. определено съдържание (чл. 42 от ЗАНН да се знае много добре и да се коментира).

1. 
   трябва да фигурира и длъжността, защото по нея се съди дали органа е компетентен – чл. 37 от ЗАНН. Актовете могат да съставят и председател на обществеността, ако са овластени с нормативен акт и неговите актове и действия са природа на публичното право.
   
2. 
   трябва да съдържа и дата относно давностния срок, защото актът може да се състави 1 година от извършването на нарушението, 3 месеца от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 2 Закона за административното производство) – това е давност.
   
3. 
   изисква се и датата на нарушението и мястото на извършване, което се съпоставя с по-горната дата във връзка с давностния срок.
   

4. 
   описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Тук значение има материалния закон, защото той определя признаците на нарушението и те могат да бъдат разглеждани като смекчаващи и утежняващи нещата обстоятелства, крайна необходимост – деянията, извършени при крайна необходимост са по-скоро обществено полезни, отколкото обществено опасни.
   
5. 
   да се съдържа и законовите разпоредби, които са били нарушени – нормативни актове, които фиксират съответното нарушение и са били действащи по време на извършването ( към момента на извършване).
   
6. 
   да съдържа и трите имена на нарушителя – възраст, адрес, ЕГН. Нарушителят и деянието са централна фигура за съставянето на акта. Ако лицето е на възраст ... – задължително се събират доказателства за неговата вменяемост.
   
7. 
   имената и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та. Да са описани какви свидетели са – очевидец, свидетел при извършване на нарушението или при арестуването на нарушителя.
   

Да се съдържат обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива. Съставителят е длъжен да прочете акта на нарушителя. Ако съставителя не изпълни това се нарушава принципно право на защита – “научих в какво ме обвиняват” – знам си правата. Ако нарушителя не подпише акта, той не се признава за виновен.

Ако откаже да подпише, отказа се удостоверява с подпис на един свидетел.

Предявяване на обвинението – много съществено процесуално действие. Ако не е предявено обвинение актът се счита за незаконосъобразен.

8. 
   нарушителя има право да предяви искане;
   
9. 
   опис на писмените материали и иззетите вещи, ако има такива и кому са предявени за ползване – чл. 41 от ЗАНН.
   

Отнемането е превантивна административна мярка, защото цели да предотврати други нарушения занапред. И отнемането е оправдано само ако съответния закон или указ предвижда това. Отнемат се и вещи в полза на други, предмет на нарушението, ако притежанието им е незаконно. Чл. 21 – придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат само вещи, предмет на нарушението, които са държавни в полза на държавата, другите се връщат.

Неспазването на някои от формалните изисквания не винаги дава основание да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение е недействителен. Достатъчно е да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това следва от чл. 53 ал. 2 от ЗАНН (проф. Дерменджиев).

След като е съставено с това съдържанието (акта) той трябва да бъде подписан от съставителя, който го прави официален документ. Подписват се и от свидетелите, които с това ангажират личната си отговорност. Актът трябва да бъде подписан и от нарушителя. ЗАНН предварително прави възможно актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен и без нарушителя ( например – спират кола, но тя не спира – само намаля и изведнъж силно продължава. Възможно е и нарушителя да не може да бъде издирен и това се отбелязва на акта и преписката се прекратява. При подписване на акта на нарушителя се връчва преписка. И 3 дни след подписването на акта нарушителят може да даде възражение и писмени, отделно и след съставянето на акта може да се защити така.

За начало на това право се счита момента от постъпването на акта за нарушение в канцеларията на наказващия орган. След като бъде заведен тече срок. И органа трябва да се произнесе върху преписката. Във връзка със срока трябва да споменем, че той не е преклозивен.

Чл. 34 ал. 3 от ЗАНН – давностните срокове.

Издаденото наказателно постановление след 6 месеца е невалидно.

Участници в производство: водещия процеса орган (наказващ орган). Административно-наказателната репресия се осъществява от орган в или при администрацията. Това е особеност, защото е типична организационно-творческа дейност (градивна), а не репресираща.

Административното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност сравнено с престъплението. Административното нарушение е посегателство върху организационната и градивна дейност, осъществявана от административния орган. Тази дейност води до задоволяване на определен обществен интерес.

Изисква се бърза реакция срещу административните нарушения.

Чл. 47 от ЗАНН – “административни наказания могат да налагат ... областните управители”.

Анализът показва, че законодателството използва два принципа:

Първи принцип – за компетентността;

Втори принцип, който е приложен – за безпристрастност при решаването на административно-наказателна преписка – чл. 51 по ЗАНН.

Съществува инструкция за административно-наказателна дейност. Чрез нея се определя правото за издаване на наказателни постановления по длъжности.

Чл. 42 ал. 2

Друг участник е актосъставителя. Друг участник е нарушителя. Тези участници имат различно процесуално приложение. Тук те имат еднакви процесуални права, защото тук съществува спор. Двете страни имат еднакви права да отстояват своята теза. Това право е състезанието. И двете страни са подчинени на водещия процеса орган (доминираща фигура). Тук могат да участват и други лица : свидетели, експерти, но не е допустима адвокатска защита.

Извършват се три групи административно-процесуални действия (преди разглеждане на делото, по време на разрешаването му по същество и след приключване на производството).

Първите могат да имат следния характер – наказващия орган трябва да провери законосъобразен ли е актът за нарушението.
89 въпрос. Производство по обжалване на наказателни постановления.

Не само нарушителя или потърпевшият могат да обжалват (понятието оспорване включва).

ЗАНН постановява обща клауза – “всяко наказателно постановление подлежи на обжалване пред съд”. Това производство може да се каже, че е втора инстанция в рамките на Административно-наказателния процес. Някъде дори се нарича втора първа инстанция. Това производство е правораздавателно. Следователно всички белези на административното правораздаване са валидни и тук. Тук производството е по същество или съответната съдебна инстанция има право да извършва контрол относно законността на процесуалното действие до извършването на съдебната фаза, като потвърди, измени, отмени наказателно постановление (съдът има право да прояви контрол доколко администрация). Тук контролът може да се извърши и по същество. Принцип – съдът трябва да бъде сезиран. Съгласно закона съда може да бъде сезиран от потърпевшия, с протест на прокурора и т.н. срока за обжалване е 7 дни, 14 дни за протестиране. Тези, които протестират се конституират като страна.

Правното основание на това право е ЗАНН (раздел V от чл.59-64). Участници: водещият процеса орган е районния съдия, който сам разглежда повдигнатия спор. Териториалната компетентност се извършва от местно извършване на административно престъпление (нарушение). Страните могат да бъдат нарушителя и авторът или негов представител на административното нарушение (напълно е запазен принципът: страна може да бъде). Прокурора защитава законността. Може да има и свидетели, вещи лица и т.н. страните не са едни и същи при заведеното производство. Началото на това производство става чрез жалба или протест, което става от органа на наказателното постановление. 7 дни от получаването на жалбата, органът я изпраща с писмо до съответния районен съд. Жалбата се адресира чрез началника до съответния съд. Когато изпрати наказателна преписка, когато пристигне в съда се въвежда в съответния регистър. От момента на въвеждането й се смята, че съдът е сезиран. Трябва да има подател, номер, подпис, искане, доказателство, ако има такива, органа, който я е издал и т.н.

Водещия процеса орган.

Той поддържа реда в съдебното заседание. Съдията може да налага глоби за нарушение. Той дава ход на делото. В това дело за първи път съдът призовава и той проверява дали съответния адресат се е появил. Когато е започнато производството, то се осъществява и когато нарушителят не се е явил. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ... неучастието в процеса нарушава принципа за равенство. Той разяснява процесуалните права на страните, решава проблемите на отвода и самоотвода ( но само в някои случаи). След това се провежда съдебно следствие, с което се извършват разпити на свидетели, експерти с оглед да се отстранят спорните обстоятелства. За заседанието се води протокол. В него се записват всички процесуални действия, доказателства и доказателствени средства. Новите веществени доказателства трябва да бъдат предявени. Съдът проверява законността извършена до съдебната фаза (ако намери основание за ). В този процес до съда представянето на администрацията наново трябва да доказва обвинението. Действа презумпцията за невиновност. Тежестта на доказателствата лежи върху този, който поддържа обвинението. Внимание се отделя на: извършено ли е нарушение, самоличността на нарушителя, неговия вид. След всичко това се дава дума на страните. Нарушителя и прокурора защитават своята теза. Последно се дава думата на нарушителя. След това делото се разглежда от съда по същество и се произнася със съдебно решение (да се потвърди наказателното постановление, да го отмени, ако го приеме за законно, може и да го измени). Във връзка с изменението: първо – ако процесът е започнат само по жалването на нарушителя, съдът няма право да му наложи по-тежко наказание, дори когато обективно има основания за това. Може да му наложи по-тежко наказание, ако има протест на прокурора.