Административно право 24 Понятие за изпълнителна дейност


Статут на държавните служители



страница3/7
Дата12.10.2018
Размер429 Kb.
#84233
1   2   3   4   5   6   7

Статут на държавните служители



Държавната служба /ДС/ е дейност на определена категория лица – държавни служители свързана с изпълнение задачите на администрацията в защита на държавните и обществени интереси.

Държавен служител – това е лице, което по силата на АА е назначено и заема платена щатна длъжност в държавната администрация /ДА/ и подпомага ОДВл при осъществяване на неговите правомощия. Той при изпълнение на своята служба трябва да е полит.неутрален!

Длъжностите, които се заемат от д.служители се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията.

При изпълнение на ДС, д.служител се ръководи от:


  1. з-на и законосъобраз.актове на ОДВл;

  2. спазването и защитата на правата, закон.интереси и свободите на гражданите;

  3. интересите на Д.

Видове д.служители – според х-ра на задълженията и степента на проф.подготовка, те биват ръководни служители и експерти.

Д.служ.се назначава служебноп от съответния компетентен ОДВл, като възниква т.нар.”служебно ПО”. Кандидата депозира заявление за назначаване на ДС, като служебното ПО възниква на основата на АА, за неопределен срок от време, освен ако в з-н е посочено друго. Назначаването се предхожда от конкурс.



Условия за назначаване:

  1. пълнолетен български гр.

  2. Не е поставен под запрещение

  3. Не е осъждан за УПОХ на ЛС

  4. Не е лишен по съотв.ред от правото да заема определена длъжност

  5. Отговаря на специф.изисквания визирани в съотв.НА на длъжността.

ПРИНЦИПИ при изпълнението на ДС – законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична неподчиненост

Д е длъжна да създаде необх.условия за изпълнението на задълженията на д.служители, като го защитава при неговата законосъобразна дейност и обезщетява неговото семейство за вреди, причинени при или по повод на изпълнение на ДС!



ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДСлужители:

  1. Длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. Той удовлетворява точно и своевременно тези от тях които са законосъобразни и действа за признаване на техните права и интереси.

  2. Изпълнява задълженията си: точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със з-ните и Устройствения правилник на съотв.администрация.

  3. Длъжен активно да подпомага и съдейства на ОДВл при осъществ.техните правомощия.

  4. Да спазва точно РВ и да го използва за изпълнение на възлож.задължения.

  5. Да изпълнява законосъобр.актове и з-ди на по-горестоящите органи и д.служители. Не е длъжен да изпълни неправомерна з-д, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение.

  6. Да защитава класифиц.информация, представляваща държавна или служ.тайна.

  7. Да има поведение, което не уронва престижа на ДС и да съответства на Кодекса за поведение на д.служители в държ.администрация.

  8. Декларира имотното си състояние всяка година до 31 март, което става пред органа по назначаването.

  9. Да не участва при обсъждането и вземането на решения по въпроси, когато той или свързани с него лица са заинтересувани от съответното решение. За подобен интерес той писмено уведомява органа по назначаването. Конфликт на интереси е налице, когато д.служител или свързаното с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му, качеството на ЕТ, съдружник, прокурист, член на УС,СД,НС в ТД, което извършва сделки или ще кандидатства по реда на ЗОП като изпълнител на такива поръчки за ЮЛ с чиито ръководител д.служител се намира в служ.ПО.

ПРАВА на държ.служител :

Той има право на заплата, на почивка, на отпуска, на проф.квалификация. На задължително обучение при първоначалното постъпване, както и за назначаване на ръководна длъжност. Право на повишаване в ДС – чрез последователно преминаване в по-висок ранг или длъжност. Има право на обезщетение в предвидените от з-на случаи, на представително, униформено и специално облекло.

При изпълнение на служ.задължения, д.служител има право свободно да изказва мнения относно законосъобразността и целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни решения.

Има право да членува в полит.партия доколкото не съществува забрана в спец.з-н, но няма право да се ангажира с такава дейност при или по повод изпълнение на своята служ.дейност. Има право да се сдружава в професион.организации или в СНЦ.

Има право на стачка, когато предявените искания свързани със служебните или осигур.ПО не са били уважени!

Д.служител се ползва с неприкосновеност на личната си кореспонденция и съобщения. Но кореспонденцията и съобщенията адресирани до д.служител в това му качество не се считат за лични!



РАНГ – той е израз на проф.квалификация на д.служител като съвкупност от З и У, необходими за качествено изпълнение на длъжността Ранговете са “младши ранг” и “старши ранг” Те имат всеки по 5 степени. Д.служител подлежи ежегодно на атестация чрез оценка на изпълнение на длъжността му. Той задължително бива запознаван с направената му оценка, по която може да изрази писмено становище!
28

АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ - понятие и видове

Административният акт притежава някои характерни черти:

1. Административният акт (АА) е още акт на държавно управление, като той е съществен елемнт в сферата на ИД. АА е юридически акт, юридическо действие. Поради това от АА произтичат ПП, П и З. Но не всяко действие на администрацията представлява АА. АА е един ЮФ за възникване на административни ПО. Но той не е единствения ЮФ за възникването на АдмПО, но все пак е основен ЮФ за АПО. Последиците от АА се пораждат в областта на ДУ. АА осъществява ИД, но има случаи когато АА поражда ПП в други отрасли на правото (пр. в ГП - ръководител на ведомство издава з-д за настаняване във ведомствено жилище на лице от ведомството, но това лице заплаща наем по договор за наем, като тук з-дта е АА, а договора е от ГП, или пр. АА издаван на лице под 18 години за сключване на гр.брак).

2. АА е едно властническо волеизявление , в което изрично е изявена волята на правен субект. Но не всяко волеизявление е АА, а само това което поражда ПП. Чрез това волеизявление, ОДВл изпълнява поставените му задачи от закона. Това изявление е израз на изрично предоставена власт.

3. АА е винаги едностранно волеизявление, което произтича от властническото въдействие което оказва органа на ИВл.

4 .АА се издава винаги от ОДУ (адм.орган), като типичния случай е този орган да е административен, но може и да не е адм.орган, стига изрично да е оправомощен за това (пр. указ на Пр - с него осъществява ИВл).



  1. АА във всички случаи е подзаконов акт.

  2. АА би могъл да се преведе в изпълнение и чрез метода на държавна принуда.

О. АДМ.АКТ - едностранно властническо волеизявление на орган на ДУ (или приравнен на него), издадено въз основа и в рамките на з-на, изразено, пораждащо едностранно ПП в сферата на ИД, което в случай на необходимост може да се изпълни чрез помощта на държавната принуда.

АА съдейства за реализацията на ПН чрез пренасяне на установения от нея модел на ПО върху конкретните обществени отношения, които се свързват с конкретни правни субекти.



ВИДОВЕ АА

Според АПК , АА биват 3 вида: ИАА, общи АА и нормативни АА.

  1. Според наименованието им, АА биват:

  • заповед - винаги се издава от еднолични органи и поначало те са свързани с неблагоприятни последици (но това не е задължително);

  • решение - издава се от колегиален (колективен) орган;

  • разрешения - лицензия, разрешително, позволително;

  • нареждане - то обикновено се издава в рамките на някаква администрация;

  • постановление - МС по К издава: постановление, решения и разпореждане;

  • покана, известие и съобщение.

  1. Според юридическите свойства, АА се делят на:

  • НОРМАТИВНИ АА - те ракриват в съдържанието си определени ПНи, общи правила за поведение, като имат неопределен брой адресати (могат да бъдат: граждани, организации, собственици на определени имущества, медицински работници, адвокати и пр.). Според чл.75, ал.1 АПК – НАА са подзаконови АА, които съдържат администр.ПН, отнасят се ЗА НЕОПРЕДЕЛЕН И НЕОГРАНИЧЕН КРЪГ АДРЕСАТИ и имат МНОГОКРОТНО ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ. Режима за издаване на НА за ДУ е уреден в ЗНАктове. Тук се включват постановлениеята на МС, с които той приема: правилници - издава се за прилагане на з-н или указ в тяхната цялост; наредби - за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения от НА от по-висока степен; и инструкции - с нея се дават указания за прилагенето на НА от подчинени на същия автор органи. ОбС издават наредби за регулиране на неуредените с НА от по-висока степен обществени отношения от местно значение, спадащи към изп.-разпоред-дейност на съвета;

  • ИНДИВИДУАЛНИ АА - тяхното съдържание не е свързано с генерализиране и абстрактност по отношение на възникващите ПО и с участващите в тези ПО ПСу. При тях се наблюдава конкретизиране и индивидуализиране на създаваните ПО - по посока на субектите, участващи в тях и по предметното им съдържание. Адресатът на тези актове е конкретно и персонално обозначен (пр. отрежда се право на строеж в полза на лицето Х). Съгласно чл.21, ал.1 от АПК - Индивидуален АА е изрично волеизявление или изразено с действие или бездействие волеизявление на адм.орган или на друг овластен със з-н за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засегят права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт”. Според ал.2, 3 и 4 на чл. 21 АПК, такива актове са и :

§ волеизявленията с които се декларарит или констатират възникнали вече П или З (декларативни и констативни адм. актове)

§ волеизявления за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на П или З, както и отказът да се издаде такъв документ (удостоверителни адм. актове)

§ отказът на адм.орган да извърши или да се въздържи от определено действие;

Не са ИАА: волеизявленията, действията, бездействията, когато са част от производството по издаване на ИАА или на Общи АА или пък от производствата по издаване на НА !

Основния белег, който характеризира индивидуалния АА и го разграничава от нормативния АА е, че ИАА СЪЗДАВА ПРАВА ИЛИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ИЛИ ЗАСЯГА права или законни интереси на ОТДЕЛНИ граждани или организации. ИАА е най-често използваната форма , в която се проявява Изп-Разп.Дейност. Чрез него се прилага з-нът спрямо конкретно съществуващи обществени отношения и се решават множество актуални и сложни задачи, възникнали в съвременното ежедневие на цялото ни общество.

  • ОБЩИ АА – според чл.65 АПК – това са актове с еднократно правно действие , с които се създават П или З или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Те не са нито нормативни, нито индивидуални. С тях се възлагат конкретни задължения или права, но върху неопределен брой адресати (пр. нареждане на кмета на общината до живущите на ул.Х да почистят снега пред обитаваните от тях сгради и пр.).

  1. Според характера на ПП, които пораждат, АА биват:

  • облагоприятстващи АА - те създават за техните адресати определени права или привилегии (пр.право на строеж, на стипендия);

  • утежняващи АА - с тях се възлагат на адресатите определени задължения или повинности (тегодби) - пр. данъчно облагане, повикване за военно-мобилизационен сбор и пр.;

  • забранителни АА - с тях се установява забрана или запрет - пр. забраната да се влиза в охранявана зона, да се преминава с МПС по определени улици, да се ползват запечатани помещения и др. Те в много случаи засягат неопределен кръг от лица и тогава имат х-р на установени от администрацията норми.

  1. Според интензитета на въздействие в/у адресатите, АА биват:

  • декларативни АА - тона са т.нар. актове-решения те се свързват с признаване на факти и обстоятелства, които засягат П и З на различни субекти, като тези факти са възникнали в посочените от з-на случаи, преди издаването на акта, т.е. те имат обратно действие. В този случай ОИВл е задължен (обвързан) от ПН да декларира пораждането, изменението или преустановяването на съответните П и З (пр.издаване на патент за направено откритие от р-ля на Патентното ведомство);

  • конститутивни АА - това са т.нар. актове-разпореждания. За разлика от предходните, тези актове създават занапред П и З.

  • удостоверителни АА - с тях официално се удостоверяват определено фактическо или правно положение на субектите;

  • констативни АА - те се свързват със съставянето на протоколи и описи;

5. Според начина им на изразяване, АА биват:

  • писмени - това са голяма част от актовете;

  • устни - те са свързани с вътрешнослужебни ПО в администрацията;

  • изрични - без волеизявлението не може да се счита, че съществува АА;

  • мълчаливи - това са заключителни (конклудентни) актове (пр. пътните знаци, маркировката, положението на тялото на регулировчика и др.).


29

УСЛОВИЯ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ на АА
АА придобива правна (юридическа) сила и ВЛИЗА В ДЕЙСТВИЕ само ако е законосъобразен. Актовете на ДУ, които са засегнати от пороци, които ги правят унищожаеми, се приемат, че са действителни в правото, докато не бъдат унищожени по предвидения в з-на ред.

В общия случай, АА влиза в сила от момента на неговото издаване. Щом като е завършен и издаден, то той поначало предизвиква правен ефект. Но ако за издаването на АА има предвидено производство, което трябва да се спази, за да влезе в сила този акт, то трябва да бъда изчерпан предвидения за това производство ред. Такъв е случаят с издаването на индивидуални АА. Те влизат в сила и подлежат на изпълнение, само ако са станали окончателни, т.е в предвидения в з-на срок не са били оспорени или ако са били оспорени по административен ред - жалбата или по протестът са били оставени без уважение от съответния контролен орган.

Актовете, които са станали окончателни, по з-н, придобиват т.нар. формална правна сила и по правило подлежат на изпълнение. Само с изрична норма може да се предвиди предварителното изпълнение на някои АА.

Спрямо адресатите, на които се възлага изпълнението на акта, правната сила на акта възниква от деня на връчването на съобщението за издаването на акта и узнаването му по предвидения ред.



СЪОБЩАВАНЕТО на АА се извършва чрез:

  1. ИАА – или неговия отказ се съобщава в 3 дн срок от издаването му на всички заинтересовани лица, вкл.на тези, неучаствали в производството. Самото “съобщаване” може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на АА, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, вкл.чрез ел.поща или факс, ако страната е посочила такъв. Когато страната има неизвестен адрес или не е намерена на посочения, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет-страницата на органа или се оповестява по др.обичаен начин;

  2. Общи АА – съобщаването става по реда за съобщаване откриването на производството – Оповестява се публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането му до организации на заинтересованите лица или по др.подходящ начин;

  3. Нормативни АА – всички, освен тези на ОбС, се обнародват в ДВ, а на ОбС се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин.

Когато в ПН е предвиден срок, влизането в сила на акта започва от настъпването на последния час на последното денонощие на срока (в 24 часа). Органът, издал акта е задължен да обезпечи нормалното развитие на ПО, които произтичат от издадения акт. Веднъж станал окончателен, актът повече не може да бъде оттеглян, отменян или видоизменян произволно или по каприз на автора му. Това е възможно само в предвидени от ПН случаи и по предвидения от нея ред за това.

Не е от значение, дали актът е издаден при упражняване на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. Действието на влезли в сила АА е различно, според техния характер и предназначението им, предадено чрез ПН. Индивидуалните АА поначало са ограничени по време, тъй като те преустановяват действието си при реализиране на предвидените в тях ПП (пр. повиквателна з-д - преустановява действието си когато военнослужещият се яви в поделението). Но има случаи, когато АА се проявяват за неопределено време (пр. при създаване на определен статут на лице) Към тази категория са и нормативните АА, които действат, докато не бъдат отменени. Когато в АА е определен срок за неговото действие, то той продължава до изтичането на срока, упоменат в него.



ПРЕКРАТЯВАНЕ действието на АА :

Това става по различни причини, които могат да бъдат:



  1. С постигане целта, за която е издаден АА - пр. явяването на лицето, повикано за обяснение в полицията, прекратява действието на отправената му призовка; плащането на дължимия данък също има прекратително действие. Прекратяване на действието настъпва при изпълнение на задължението, което тежи върху адресата по акта.

  2. С изтичане на срока на акта - пр. изтича срока на разрешителното за търговия с черни и цветни метали и сплавите им. Прекратителният ефект настъпва автоматически, без да е необходимо да се издава акт за това прекратяване.

  3. С изчезването на адресата по акта - пр. при смърт на адресата, при ликвидация на организацията за която се отнася и др.

  4. С отпадането на възможността за реализиране на ПО, възникнало от издаване на акта - пр. при бракуване на машина, която подлежи на задължително застраховане, при емигриране на лицето получило настанителна заповед и др.

  5. С отмяна на акта - това е твърде често срещана причина. Тя обикновено се извършва от висшестоящия орган на автора на акта. Отмяната на акта от неговия автор се нарича оттегляне (чл. 91 АПК). Актовете могат да бъдат отменяни или видоизменяни и по пътя на правораздавателния контрол - от съдилища и административни юрисдикции в пределите на з-на и по установения от него ред. Отменянето от правораздавателен орган може да стане само по причина незаконосъобразност. Но по пътя на административния контрол отменянето може да стане по правило за законосъобразност и за правилност (целесъобразност)- чл. 83 АПК - т.е. когато актът е незаконосъобразен или когато е неправилен (нецелесъобразни, ненавременни, неполезни и пр.). Но по пътя на административния контрол актът може да бъде отменен, дори да е правилен и законосъобразен????? (според мен е правилно да се каже, че по пътя на адм. контрол актът може да бъде отменен, ако е нецелесъобразен или незаконосъобразен!!!!), докато при правораздавателния контрол актът може да бъде отменен единствено ако е незаконосъобразен. Самото отменяне е един нов акт на определен орган, с който се прекратява действието на един акт на ОДУ. Отменителният акт ликвидира изцяло или частично създадените с АА вече ПО м/у администрацията и адресатите по тях, затова се казва, че АА се отменя изцяло или частично.


ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ на АА :

За да бъде законосъобразен един АА, трябва да отговаря на 5 условия- извеждат се от чл. 146 АПК- основания за оспорване на ИАА:



  1. Издаден от компетентен орган - условието за компетентност, това е правото което з-на предоставя на определени АО да издават съответните АА;

  2. Материална законосъобразност - актът следва да е съобразен по същество и по съдържание със з-на. Волеизявлението на АО трябва да отговаря на з-на;

  3. Формата - тя винаги е писмена;

  4. Спазени процесуални правила по издаването - съобразно АПК;

  5. Съобразен с целта на з-на - тук не става въпрос за целесъобразност.


Материална законосъобразност на АА:

Това условие (от горните 5 условия) е законосъобразност на акта “по същество”! Това съобразяване със съдържанието на з-на на АА, се нарича съобразяване по същество. АА трябва да е съобразен с материалноправните изисквания на ПН, залегнали в съдържанието на хипотезиса й. Пример: за да може младежът да бъде зачислен в редовете на армията, то необходимо е по смисъла на з-на, младежът да е годен за военна служба. Поради това повиквателната заповед като АА, ще бъде законосъобразна, ако това лице е годно за военна служба, т.е. ако е преминал съответната комисия и има необходимия документ за това. Друг пример: законосъобразна ще е дипломата за висше образование като АА, единствено ако студентът е преминал успешно съответното обучение и е положил изискуемите държавни изпити, като последните представляват т.нар. материалноправни изисквания на з-на.



ФОРМА на акта (чл.59 АПК) :

Много често, издаването на акта е свързано със спазване на определена форма, която е предвидена в ПН. ИАА, когато се издава в писмена форма, трябва да съдържа посочените 8 реквизита в чл.59 от АПК. Адм. орган издава или отказва издаването на акта с мотивирано решение. Устни ИАА, както и ИАА, изразени чрез действия или бездействия, се издават само, когато това е предвидено в закон. Следователно, по правило ИАА са в писмена форма. Друга форма е допустима само по силата на правна норма.

Когато АА се издава от колегиален орган, то актът се подписва от председателя на органа на държавно управление или от заместника му.

Отказите като вид ИАА, също трябва да бъдат в писмена форма - “АО издава АА или отказва издаването му с мотивирано решение” - чл. 59, ал. 1 от АПК. От това правило изключение прави мълчаливият отказ, които също имат качеството на АА- чл. 58, ал. 1 от АПК. Ново в АПК- чл. 58, ал. 4- непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони (не съм песимист, ама в кой закон ще предвидят такова нещо и да си прецакат администрацията, която се ползва с особената любов на законодателя. Както е известно, администрацията е един изключително бавно действащ организъм, който по правило си замотва преписките и представи си по силата на закона да се предвиди, че непроизнасянето има силата на мълчаливо съгласие!!! Лелееее!!!)



КОМПЕТЕНТНОСТ НА ОРГАНА, издал акта :

Основна черта на ДУ е, че то представлява една добре планирана подзаконова дейност. Поради тази причина, актовете на органите на администрацията се признават за актове на управлението, само ако са основани на закона, т.е. не излизат от неговата рамка и преследват целите, залегнали в него. КОМПЕТЕНТНОСТТА - АА трябва да е издаден от онзи орган на администрацията, който притежава необходимата за това компетентност. Компетентността е властническо правомощие на определен по закон орган да може само той в определените от закона случаи, в границите на определени териториални предели, за определен период, да издава предвидените актове на ДУ. Поради това посоченото правомощие за съответния ОДУ е предоставено под формата на:

-персонална, - материална, - териториална, и - повременна компетентност.

Тази компетентност, предоставена от закона, не може да се преотстъпва (делегира) на други ОДУ, освен в изрично предвидени случаи в ПН. Компетентността се различава от правомощията, които се притежават от субектите в областта на ГП, обусловени от тяхната гражданска правоспособност и дееспособност. Най-важната отличителна черта е, че правомощията може да се упражнят или не, съобразно волята на гражданскоправния субект, докато при компетентността ОДУ има не само правото да упражни съдържащите се в компетентността правомощия, но и има задължението да ги упражни (пр. органите на полицията не могат да не вземат мерки, които са необходими за опазване на обществения ред на мероприятия, свързани с реализирането на празници, фестивали и др.).




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница