Административно право 24 Понятие за изпълнителна дейност

Уредбата за к-л на МС се намира в К - Гл.V. На МС е възложено правомощието да упражнява общото ръководство на държавната администрация, следователно той носи отговорността за нейното функциониране. В това правомощие се съдържа и принципната възможност да се упражнява и контрол. Контролните правомощия са точно указани и може да се твърди, че този контрол не засяга всички органи на държавната администрация. На МС е възложено “общото ръководство” на държавната администрация, като едно цяло. Затова той не достига до най-нискостоящите органи на администрацията. В противен случай контролът би се превърнал в обикновено оперативно ръководство.

Централистичния АК, който е известен като ведомствен к-л, се извършва спрямо всички звена в държавната адм/я, схващана като обособена управленска с-ма. Този контрол касае дейността на администрацията - за законосъобразност и правилност. Тази с-ма може да бъде представена като пирамида.

		МС
	министри и ръков.ведомства
кметове и специализ.органи към тях

Всички посочени звена на държ.администрация се намират в определени организационно-функционални връзки, разкриващи белези на субординация, суперординация и координация. Така, най-висшето звено в с-мата - МС, се намира в положение на суперординация, спрямо подчинените му, като всяко най-низше звено - кметове на общини и др. са в положение на субординация спрямо стоящите над тях областни управители. Тези организационно-функционални отн/я се установяват и м/у самите органи на ДУ (ИВл), включени в с-мата на централистичното управление. При описаното централистично подчинение, връзките м/у различните органи се изграждат във вертикална плоскост, посредством прилагането на п-па на суперординация, субординация и координация. ЦАК е всеобхватен - засяга цялата сфера на управленска дейност, която се извършва от подчинените звена. Контролът осъществяван от по-горните органи в с-мата на административно подчинение е постоянен и непрекъсваем.

От наименованието му - специализиран (външноведомствен) АК се вижда, че този к-л обхваща точно определени въпроси (пр. финанси, здравеопазване, транспорт, оръжия, боеприпаси и др.). Този к-л напуска границите на ведомствената с-ма.

Но, АПд си поставя за цел - еднакво и точно прилагане на з-ните спрямо всички лица, търсещи неговата намеса, за защита и реализиране на определени права и интереси, признати от з-на, които са в сферата на ДУ.

ПНд , който се осъществява под формата на АПд е един юридически способ, чрез който се обезпечава законността в ДУ. В много случаи, този способ е предпочитан, а понякога е единствен за защита на законните П и И на гражданите и организациите.

АПд е изградено като една самостоятелна и и независима в своите решения контролна система, начело на която стои ВАС на РБ. АПд се осъществява от :

• 
  административно правосъдие - това са съдебните органи – ВАС и АС
  
• 
  административна юрисдикция - тук адм.правораздаване се осъществява от несъдебни органи - съвети, комисии, еднолични орани и др. Тези органи, осъществяващи адм.юрисдикция по специални адм.спорове, се нар. административни юрисдикции (АЮ) или особени юрисдикции в областта на админ/ята. Те действат като съдилища, затова понякога ги наричат административни трибунали.
  

Докато АПд има за цел разрешаването на АПСпорове, които възникват м/у ПСу, които се намират в отн/я на власт-подчинение. АПд е затвърдено като една постоянно действаща институция за контрол в/у администрацията. Съгласно чл.120, ал.1 от К - “Съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи.” От тук следва, че съществува разлика м/у ПНд и съдебен надзор. Както казахме, административното правосъдие е едната част от АПд, затова има разлика м/у АПд и адм.правосъдие.

Съдът представлява юрисдикция. Като говорим за особена юрисдикция, то не става въпрос за съд, а за един вид правораздаване. И ако съдът е типичната юрисдикция, то особените юрисдикции (ОЮ) се характеризират с няколко особени белега:

1. 
   з-на предвижда изрично един ПСу, който има право да правораздава - да решава правни спорове и се намира извън сферата на съглашенията;
   
2. 
   има определен предмет на дейност - подчертан е кръгът от административни спорове, които може да разглежда, ъсоществява к-л, надзор;
   
3. 
   действа само при сезиране от ПСу - не може да се самосезира;
   
4. 
   работи на основата на състазетелното начало в производството;
   
5. 
   стои извън съдебната власт.
   

Съгласно действащото право, адм.дела могат да се разглеждат от Адм.С и ВАС.

Прокуратурата е изградена на п-па на централизираното начало. Правомощията й са уредени в ЗСВ. Прокурорът може да възлага проверки, да иска обяснения от лица, да иска документи. При осъществяване на контролната си дейност, прокуратурата е длъжна да привлича към съдебна отговорност лица, които са извършили престъпления от общ х-р. Тези функции на прокуратурата са уредени в чл.127 от К и глава VІ от ЗСВ.

Особено място в дейността на прокуратурата,свързана с работата на ДУ, заема дейността й по НАДЗОРА ЗА ЗАКОННОСТ, който упражнява спрямо различните видове АА, издавани от органите на адм/ята. Този надзор на прокуратурата е известен като “общ надзор” (ОН) и си поставя за задача да съдейства за точното спазване на законите в цялостната дейност на ДУ.

ОН на прокуратурата в/у актовете на ДУ е насочен към обезпечаване на законността им. Чрез ОН, прокуратурата следи дали тези актове съответстват на разпоредбите на К, з-ните, указите, ПМС и на др.НА. Но прокуратурата сама не може да отмени или видоизмени определен АА на ДУ, който тя счита за незаконосъобразен.

Основното средство но прокуратурата, чрез което тя реагира (оспорва) незаконосъобразните актове на адм/ята е протестът.

Когато се касае за множество, системни закононарушения по даден проблем или група от проблеми, прокурора може да действа по пътя на предложението, за да се отстранят вредните последици, произтичащи от тези закононарушения. НЕ МИ Е МНОГО ЯСНО КАКВО ТОЧНО ИСКА ДА КАЖЕ С ТОВА.

1. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове;

2. в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела;

3. започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.

(2) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.

(3) При участието си в административни дела прокурорът дава заключение

Има инициатива за издаване на АА, оспорва ги като при оспорване на подзаконови НА участието му е задължително, инициира производството по издаване на адм.актове, и т.н. Когато е налице съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност на АА, прокурорът с предложение инициира производство по възобновяване на производството по издаване на ИАА или Общ АА (чл. 99 и 100 АПК). Когато става въпрос за отмяна на влезли в сила съдебни актове, право на искане за отмяна има главният прокурор или зам.гл.прок. при ВАП.

Органите на прокуратурата по изключение могат, по повод извършваната от тях надзорна дейност, да налагат предвидената административна глоба в ЗСВ ,чл. 405 Основанието е специфичното администр.нарушение - “неизпълнение на разпореждане на прокурора”, което е било издадено във връзка с осъществяваните от него надзорни функции по обезпечаване на законността. Наложената глоба може да бъде обжалвана в 7- дневен срок от деня на съобщаването пред самия прокурор, който е издал постановлението.

В заключение относно к-ла в/у дейността на администрацията от посочените органи, може да се каже, че способите за контрол са вътрешни и външни.
34

АДМИНИСТР.ПРИНУДА. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМ. МЕРКИ
АДМИНИСТР.ПРИНУДА :

Принудата в областта на АП намира много по-голямо оправдание в сравнение с прилагане на принудата за изпълнение на ГПЗадължения. Принудата се свързва винаги със задоволяване на някакъв обществен и държавен интерес. Голямо е основанието за ползване на принудата като способ за изпълнение на задължения произтичащи от АПО - пр. прилагане на принуда към лице, което не е заплатило данъчни заължения произтичащи от търговска дейност или пък незаплатило задължителна застрахователна премия.

При ГП действа п-па “първо съд след това принудително изпълнение”, поради това пристъпването към принудитлно изпълнение, в този случай трябва задължително да бъде предшествано от намеса на съд и влязло в сила съдебно реение, след което се изкарва изпъл.лист и се пристъпва към реализиране на вземането чрез компетентните изпълнителни органи. Докато при АП не съществува подобно положение. В АП, кото администрацията сметне, че е възможно и целесъобразно едно ефективно изпълнение на задължениято, което произтича от издаден от нея АА на ДУ или направо от ПН, тя със собствени средства може да постигне изпълнението по пътя на принудата, чрез пряка акция. В АП важи обратното правило: “най-напред изпълнение, после съд”.

Тук принудата може да се използва преди всяка съдебна намеса, предварително. В теорията се говори за “привилегия за предварително изпълнение”, от която може да се ползва само администрацията. Възможността за принудително изпълнение е атрибут на ДВл. За да се пристъпи към принудителното изпълнението на даден АА, то достатъчно е този акт да отговаря на 5-те условия за неговата валидност. Нещо повече, това важи и за АА, които макар и да имат някакви пнедъзи в своя законов статут, не са били отменени по надлежния ред от контролните органи.

Но принудата за изпълнение на АПЗадължение може да се упражнява само в краен случай, когато всички други усилия за едно доброволно изпълнение са били провалени. Но и тогава трябва да е налице:

1. 
   неизпълнение или лошо изпълнение на АПЗ;
   
2. 
   възможност за по-нататъшно изпълнение на задълженията.
   

ПИ е свързано с разпоредби на: АПК, ЗАНН, ГПК, ЗУТ, ЗНЗ, ЗГорите и др. Основното изискване за да бъде упражненя принудата е да има наличен годен за изпълнение акт. Затова, на практика АА може да бъде изпълнен ако са налице 2 предпоставки :

1. 
   Против него не е подадена жалба или протест до по-горестоящ адм.орган или пред съда в срок или когато акта не е подлежал на оспорване;
   
2. 
   Когато съдът с решението си е отхвърлил жалбата или протеста против акта.
   

1. 
   външно психическо или физическо въздействие в/у съзнанието и поведението на адресатите на АПНорми;
   
2. 
   тя е правна принуда, понеже е уредена от ПНи;
   
3. 
   тя е вид държавна принуда и се осъществява от ДО или приравнени към тях;
   
4. 
   тя е административна, защото се прилага от адм.органи или от специални органи - съд и прокурор, овлестине със спец.ПН;
   
5. 
   тя се осъществява извънслужебните отношения, по пътя на пряката акция, понеже не е необходимо да се получи разрешение от орган стоящ извън адм/ята.
   
6. 
   реда за осъществяване на АПринуда е част от АПроцес.
   

1. 
   Превантивни мерки (ПМ).
   
2. 
   Преустановителни мерки (ПуМ).
   
3. 
   Възстановителни мерки (ВМ).
   
4. 
   Мерки за адм.процесуална принуда (МАПП). _______________ ПАМ
   
5. 
   Адм.наказания (АНк).
   

Първите 4 са свързани с приложението на диспозицията на АПН и тези 4 са известни като ПРИНУДИТЕЛНИ АДМ.МЕРКИ (ПАМ).

Тези ПАМ са посочени в чл.22-23 от ЗАНН и имат по-широко приложение от последния вид АПрин. - АНаказание. ПАМ могат да се приложат, преди да е идвълшено адм.нарушение. Уредбата на конкретните ПАМ е в специалните з-ни. Те целят да предотвратят евентуални нарушения, които са носители на една непосредствена опасност (пр. при данни за опасна дейност на машини в завод, “Пожарната” може да спре съответната техника). Тази “непосредствана опасност” се преценява от компетентните органи.

Според чл.22 от ЗАНН - “За предотвратяване и преустановяване на адм.нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат ПАМ.”

Административната отговорност се нар.още АНОтговорност (АНО). Тя представлява осъществяване на санкция, предвидена за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на АПЗ. За разлика от ПИ, за неизпълнение или лошо изпълнение на задължения, осъществяването на АНО е наказание, властническа наказателна мярка. Осъществяването на АНО е израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред.

При нарушение на някоя АПНорма ,чрез виновно неизпълнение или лошо изпълнение на АПЗ, това поражда адм.нарушение, което най-общо е нормирано в чл.31 от ЗАНН - “Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, вкл.във връзка със стопанско мероприятие на Д, се наказва с глоба от 2 до 50 лева.” Тази норма е едно универсално санкционно покртие на всички АНарушения. Тази норма се прилага само когато специални адм.закони не предвиждат други АНаказания.

АНО предполага изясняване на 3 основни въпроса, които имат тясна връзка с осъществяването й:

1. 
   АНарушение;
   
2. 
   АНаказание;
   
3. 
   Редът за налагане на АНаказание.
   

Тук се ръководим от ЗАНН. Трябва да посочим видовете адм.нарушения, изясняват се и начините за определяне на съставите на отделните АНарушения, но самите състави не се съдържат в ЗАНН а в специални з-ни – ЗДвП, ЗНЗ, ЗГ и др.

Според чл.11 от ЗАНН - “По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част от НК, доколкото в този з-н не се предвижда друго.”

Нак.Кодекс
Чл.11 ЗАНН ЗАНН

Обстоятелствата, изключващи вината - това са неизбежната отбрана и крайна необходимост. Те се прилагат и от ЗАНН. В АП всяко закононарушение се наказва, независимо дали формата на вина е умисъл или непредпазливост. Наложеното АН на едно лице не означава, че не може да се наложи ПАМ. Най-често такава мярка ще бъде възстановителна.

АНО е по-лека от углавната отговорност. Възможно е да се установи, че едно деяние е било прието за АНарушение, а по-късно се установява, че същото е престъпление, и тогава се прилага углавната отговорност. За едно деяние не може да има НО и АНО. Това деяние или е нарушение, или е престъпление. Но понякога самото количество на причинената щета е определящо за квалифициране на отговорността (пр. отрязани 2 елхи или незаконна сеч на 100 елхи). АНО може да бъде съчетана с Дисц.Отг. или др.отговрност.

С какъв НА може да се определи нарушението като такова?

Според чл.2 от ЗАНН - “Деянията, които съставляват АНарушения и съответните за тях наказания се определят със з-н или указ.” Съставите на конкретните нарушения по принцип са определени в съответните спец. закони, но могат да се определят и от МС, министрите или общинските съвети, но само ако са овластени за това със з-н.

АНО се базира на няколко принципа, а те са :

• 
  П-п на законоустановеност на съставите и наказанията - трябва да са в ПН;
  
• 
  Справедливост на АНаказания - наказанието трябва да съответства степента на обществената опасност на извършеното нарушение и др.;
  
• 
  Недопустимост за налагане на повторно наказание за едно и също деяние;
  
• 
  П-п на личната вина - вината трябва да е лична;
  
• 
  П-п на зачитане на личността и морала на извършителя - понеже АНО е израз на един временен укор спрямо виновното лице;
  
• 
  П-п на бързина и ефективност на адм.отговорност - според ЗАНН не може да се състави акт ако са изтекли 3 месеца от откриване на нарушението или 1 година от извършване на нарушението, а образуваното АНПроизводство се прекратява след 6 мес.от съставянето на акта ако не е издадено НП.
  

Пълната вменяемост е налице при пълнолетие, което е свързано с различна възраст, в различните законодателства. Според нашето право, адм.наказателно отговорни могат да бъдат лицата, навършили 18 години (чл.26, ал.1 от ЗАНН). Но при известни условия, АНО могат да носят и лица под тази възраст- това са лицата навършили 16 години, които могат да разбират свойството и значението на извършените от тях деяния и са могли да ръководят постъпките си. Не носят АНО лица, ненавършили 16 години, а също и пълнолетните, които са поставени под пълно запрещение. Но вместо на последните, АНаказания могат да бъдат наложени на техните родители, настойници или попечители, ако се установи, че те съзнателно са допуснали извършването на АНарушения от поднадзорните им лица.