Административно право и административен процес



страница3/4
Дата06.05.2017
Размер0.63 Mb.
ТипЗакон
1   2   3   4

Недействителността е общ правен институт. Тя е една и съща и в ГП, и в АП , в ОП , ТП и т.н. Означава, че съответната сделка или административен акт не отговаря на някое от изискванията за редовно действие. Недействителността по различен начин се урежда в различни правни отрасли. В ГП е уредена много ясно, в АП предизвиква и досега сериозни затруднения. По по-друг начин се урежда недействителността в АП. ГП казва, че при нарушение на нещо сделката е нищожна или унищожаема, т.е. в ГП принципът е , че едно нарушение води до нищожност, друго води до унищожаемост. В АП няма значение кое от изискванията е нарушено, има значение степента на порока. Принципът е, че ако нарушението е по-маловажно, има унищожаемост. Унищожаемите административни актове могат да бъдат заздравени, санирани, понеже дефектът е слаб. Макар и установен след като актът е издаден, по-късно този дефект може да бъде отстранен. По този начин актът се заздравява, става перфектен. Ако дефектът е сериозен и не може да бъде отстранен даже и по-късно, актът е нищожен.

Разликата между нищожния и унищожаемия административен акт се състои в това, че нищожният не съществува, няма го в правната действителност. Има го написан, но за правото е нищо, правно нищо. Все едно никога не е издаван. Понеже го няма не може да се обжалва. Не може жалба да се подава срещу правно нищо. Унищожаемият административен акт може да се обжалва. Редът за обжалване е посочен в АПК.

Принципът в АП е , че ако се колебаем дали актът е нищожен или унищожаем, трябва да приемем, че актът е унищожаем. Трудно е понякога да се разграничи кога един административен акт е нищожен и кога е унищожаем. Тази трудност се избягва по няколко начина:

1. Теорията е разработила случаи, в които е ясно, че съответният административен акт е нищожен.

2. Има тенденция в законови текстове да се укаже кога един административен акт е нищожен. Когато се тръгне по условията за законосъобразност и се разгърнат подробно условие по условие от тези 5 условия, ако някое от тях бъде нарушено, ще се види какви са последиците, ако актът е нищожен, или унищожаем.


Заместване при издаване на административен акт

В АП има няколко възможности за делегиране на компетентност на по-долустоящ орган от горестоящ. Издаденият административен акт от по-долустоящ орган няма никакви дефекти. Делегирането означава, че горестоящ орган може да прехвърли правомощия за осъществяването им от подчинен орган. Това обаче трябва да стане писмено. Ако има писмена делегация, издаденият от заместника административен акт няма никакъв дефект. Това се прави задължително по Закона за администрацията във всяко министерство. Изрично министърът трябва да запише кои свои правомощия на кой от заместник-министрите възлага. Законът за администрацията го изисква. В самия правилник - вътрешно-устройствен акт, огранът-титуляр прехвърля правомощия. Актът, издаден от заместника, е без дефект.



Вторите случаи на заместване са предизвикани от болест, пътуване, отпуск. В този период заместникът изпълнява функциите на министъра. Издадените от него административни актове нямат никакъв дефект.

Друг начин на заместването е т. нар. приподписване , т.е. случаите, когато заместник-министър е издал заповед вместо министъра без заповед от последния. Напр. министърът дошъл след 3 дни и написал “одобрявам” или приподписал.

Нищожен ще бъде един административен акт, издаден от заместник само ако законът забранява делегирането на лична компетентност.



Повременната компетентност за мандатните органи. Изтичането на срока, за който е избран един орган на управление не води автоматично до прекратяване на неговата повременна компетентност. Тази повременна компетентност е уредена в Кодекса на труда и там се казва, че макар и да е изтекла повременната компетентност, компетентността на мандатния орган продължава докато се избере новият орган на неговото място, т.е критерият за прекратяване на времевата компетентност не е изтичане на срока.
(3-тото изискване) Издаденият административен акт трябва да съответства на материално – правната административна норма. Но това може да бъде нарушено по 2 начина: директно или косвено. Ако нарушаването е директно, издаденият административен акт е нищожен. Косвеното нарушаване на материално-правна норма се нарича извращаване на факти. Т.е. Административният орган представя фактите, като че ли са такива, каквито законът иска, за да бъде издаден административният акт.Всъщност обаче извращава фактите, те не са такива. Ако се докаже това води до унищожаемост. Преценката дали един административен акт е наистина е издаден в преследване на законова цел, е много трудна.

Следващото изискване e за спазване на производството при издаване на съответния акт - много са действията, участниците и нарушенията на производството. При нарушаване на производство ще се стигне до унищожаемост, освен ако нарушаването на производствените правила не е особено съществено. Ако нарушаването на тези правила е особено съществено, той е нищожен. Особено съществено нарушаване имаме, когато сериозно е нарушено правото на защита.

Последното изискване e да се спази формата на административния акт – тук можем да говорим за нищожност или унищожаемост, ако актът е писмен, защото тогава съдържа съответни реквизити. Не може да е нищожен мълчаливият отказ.Той може да е незаконосъобразен, но не и нищожен. В писмено издаденият административен акт, в който се казва дали административните органи уважават или отхвърлят едно искане значение имат т.нар. реквизити със съответна тежест.Ако не е посочен срокът за обжалване и дали може да се обжалва или не това води до унищожаемост, а не до нищожност.

Административният акт е нищожен поради нарушаването на неговото изискване за форма в 3 случая:

- само когато не е посочен органът , който го издава

- когато липсва разпоредителна част, т.е. в акта не е описано правото, което признава или задължението , което възлага

- когато липсва адресат.

В тези 3 случая приемаме, че административният акт е нищожен. Липсата на автора прави акта нищожен, липсата на разпоредителна част и на адресата на акта го прави неизпълняем и отново актът става нищожен.

В теорията са разработени случаи, при които се казва, че актът е нищожен. (Напр. Административният акт има за предмет някаква вещ, тя междувременно изчезва. Тогава актът, който се издава няма предмет.). Ако е починал адресатът издаденият административен акт е нищожен. Нищожен е административен акт, който налага нещо, което е неизпълнимо с оглед на природни закони. (Напр. шефът на федерацията по лека атлетика казва на Иван Иванов да пробяга 100 метра за 8 секунди.). На трето място някои закони се опитват да обявяват нищожност.Тук не става дума за истинска нищожност, а за освобождаване от отговорност на служители, които са изпълнили неправомерно издадена служебна заповед. Това се прави с цел да се снеме отговорността на един подчинен служител. В Закона за държавния служител се казва, че устно издадена заповед на подчинен служител, в случай че е незаконно, той може да откаже да изпълни, но ако е издадена в писмен вид той трябва да я изпълни. След това ако се докаже, че е незаконно, той не носи отговорност. В чл. 25 от ЗАНН служителят също се освобождава от отговорност, освен ако изпълняването на заповедта не се състои в извършването на очевидно нарушение.

Нищожните административни актове не се обжалват, защото правно нищо не се обжалва. Законът предвижда защита и срещу нищожни актове, тогава когато едно лице счита, че издаденият административен акт е нищожен и го игнорира, но администрацията настоява той да бъде изпълнен, защото според нея този акт няма никакви дефекти.

Административният кодекс дава 2 възможности за атакуване на нищожни административни актове. Едната се нарича възражение за нищожност. Този първи начин се развива само в рамките на администрацията. Администрацията търси изпълнението му. Ако се направи възражение за нищожност администрацията е длъжна да се произнесе. Другата възможност е да се направи искане, защото жалба не може да се подава.Това е искане до съда за обявяване на административния акт за нищожен.

Последната особеност (много съществена) е, че искането за обявяване на нищожност на един административен акт съгласно Административния кодекс се прави без ограничение във времето. Ако считаме, че актът е унищожаем според АПК след 14-дневен срок можем да обжалваме.Ако считаме, че е нищожен, не правим нищо. Ако искаме да имаме написано , че актът е нищожен, няма срок. Това искане може да бъде отправено след години.

В АП съществуват и т. нар. недовършени административни актове. (Напр. кметът е подписал една заповед, но не е сложил печат.).

Не представляват индивидуален административен акт отделните подготвителни действия по издаването на акта и не подлежат на самостоятелно обжалване. Това в правото се нарича сложен фактически състав.



Решенията не подлежат на самостоятелно обжалване.

Чл.21 ал. 5 от АПК гласи, че няма самостоятелно обжалване на отделни подготвителни действия, а трябва да се обжалва крайният резултат.


ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ АКТ
Щом говорим за изпълнение, става дума за индивидуални административни актове. Изпълнение на административно-правни задължения, а не на административни актове. Става дума само за изпълнение на утежняващите административно-правни задължения. Субекти на изпълнението е едно ново понятие и визира този, който може със собствените си действия правно-валидно да изпълни или да погаси възникналото задължение. Адресатът не съвпада със субекта. (Напр. давам пари на някого да ми плати сметката на телефона.). Ако задължението е лично обаче само адресатът има право да го изпълни, само тогава субект и адресат е едно и също лице.

Предмет, срок, място, разноски по изпълнението.

Предметът на изпълнението могат да бъдат само 3 неща, предварително определени в закона. Един от тези предмети трябва да си избере администрацията, тя не може да измисли друг освен тези 3. Те са:

  1. facere

  2. non facere

  3. dare

Facere означава нещо да се направи. Когато дължимата престация е facere, значи административно – правната норма е задължаваща. Non facere означава бездействие, нещо да не се прави – напр- да не се преминава на червено , значи имаме забраняваща административно – правна Норма. Dare означава нещо да се даде.

Когато издава административен акт администрацията избира едно от тези задължения и го описва в разпоредителната част. На нея й е забранено да заменя задължението. Замяна на дължимата престация в ГП е възможно, ако другата страна не възрази. В АП е забранено, защото нормата е забраняваща или задължаваша и не може да се уговори с администрацията нещо друго.



Срокът на изпълнение по принцип трябва да е посочен в административния акт. Принцип в АП е, че няма ли посочен срок в административния акт изпълнението се дължи веднага. Срокът за изпълнение по този повод в АП е 2 вида. Едните се наричат срок в полза на задълженото лице. ( Напр. за плащане на данък се дава 30-дневен срок.). Другите видове срокове са срок в полза на администрацията. Тук става дума за случаи, в които администрацията провежда собстевни мероприятия или изпълнява възложени от Министерския съвет задачи и за да ги изпълни се нуждае от съдействията на гражданите – напр. при преброяване на населението.

Мястото на изпълнение също обикновено се посочва в административния акт. Някои път то се разбира от само себе си. Принципът е, че няма ли изрично посочено място,изпълнението се изпълнява в седалището на автора на акта – напр. заповед на кмета се изпълнява в общината.

Разноските на изпълнението. Принципът е, че разноските са за сметка на администрацията, ако изпълнението е доброволно.Ако няма доброволно изпълнение, принципът се променя. При принудително изпълнение всички разноски са за лицето.

Основните видове изпълнения са доброволно и принудително.

Доброволното изпълнение се постига от хилядолетия насам с политиката на моркова и на тоягата, т.е. това означава да ти предложат привилегии, ако изпълниш доброволно някакво задължение. (Напр. Данък - сгради се внася на 4 вноски. Общината обаче казва, че ако се внесе сумата наведнъж 5% от сумата ще се намали. Политиката на тоягата са предварително обявените санкции, ако не изпълним задължението в срок доброволно.

Принудителното изпълнение – към принуда може да се премине по няколко причини - не само при липса на доброволно изпълнение, но и при непълно, некачествено изпълнение или ако изобщо липсва каквото и да е изпълнение.

Това че администрацията преминава към принудително изпълнение не означава, че тя може да прави, каквото поиска.Кодексът я ограничава като въвежда т.нар. абсолютни предпоставки за принуда, т.е. изисквания, които администрацията трябва да спази, за да премине към принуда или когато осъществява принудата. Неспазването на всяко едно от тези изисквания води до самостоятелно обжалване. Една основна такава предпоставка е даването на допълнителен срок за доброволно изпълнение. Това се нарича покана за доброволно изпълнение.В тази покана трябва да се пише, че ако не се спази вторият срок, се преминава към принуда и определя каква точно ще бъде тя. Второто изискване е, че преминавайки към принуда администрацията не може да засяга вещи и права върху вещи на задълженото лице, които влизат в списъка на екзистенц-минимума на всяко лице. Някои права не могат да права на принудително изпълнение. Те се съдържат в специален списък. Лични вещи на задълженото лице не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Вещи, с които човек си осигурява прехраната - също. Всяко неспазване на тези предпоставки дава възможност да се подава жалба до съда.



Много интересни са 2 способа за принудително изпълнение. Има ги само в АП. При изпълнението е много съществено дали административният акт е или не е с оглед личността на задълженото лице. Когато той не възлага лично задължение, особен начин за принудително изпълнение се нарича заменоизпълнение.Администрацията изпълнява задължения от името и за сметка на задълженото лице. (Напр. събаряне на барака в 3-дневен срок, защото собственикът няма разрешително. Ако той не я събори, общината наема булдозер и я събаря.). Това е заменоизпълнение. От името и за сметка на задълженото лице общината изпълнява задължението.

Другият способ се казва изпълнителни глоби и се прилага, когато задължението е лично.В този случай не може да се премине към заменоизпълнение. Лично задължение няма как да изпълни друг. Тези глоби са способ за принуждаване на задължения лично да изпълни задължението си. Авторът на акта всяка седмица може да налага глоба 1000 лв., напр., на задълженото лице без ограничение във времето. Щом задължението е лично това е начинът то да се изпълни – чрез изпълнителни глоби.

Това са двата начина, потвърдени са от АПК.

Изпълнителни глоби могат да се налагат и на административни служители, когато не си изпълняват личното задължение.


ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Доброволно или принудително – няма значение , с изпълнението се погасява възникналото със създаването на акта правоотношение. В някои случаи това е последното, задължението се прекратява. Има случаи, в които изпълнението поражда друго правоотношение.

Функцията на правото е свързана с контрола, който се осъществява вътре в изпълнителната власт или върху изпълнителната власт. Говори се за най-различни способи. Един от тях е контрола. Колкото по-добра е правната подготовка, толкова по-качествена е работата на администрацията. Структурата, по която се изграждат органите на администрацията трябва също да е подходяща. Наличието или липсата на добра нормативна база е гаранция за добре действаща администрация. Наред с всички тези способи е и контролът, който осъществява или вътре в администрацията или върху органите на администрацията. С течение на времето контролът като един от способите се нарежда на първо място.

Различните възможности за контрол вътре в администрацията представляват т.нар. самоконтрол. Трябва да се даде възможност на администрацията сама да си контролира действията и да ги поправи, когато открие някакви нередности. Другата част от контрола е свързана с това, че трябва да се уредят контролни правомощия на един вид власт върху изпълнителната власт. Когато се говори за контрола трябва да се каже, че той трябва да бъде разбиран в най-широкия му смисъл.

Когато говорим за понятията контрол и надзор трябва да имаме предвид, че и в двата случая става дума за контролна дейност. Тя има няколко етапа без които не може, каквато и да е тя. Това са наблюдение; съпоставка на това което се върши с написаното в закона; оценка, която може да е положителна или отрицателна; въздействията които се приемат при извършване на контрол.

В случаите на контрол и на надзор става дума за такава контролна дейност. Двете понятия се различават. Съществената разлика между контрола и надзора е в мястото на контролиращия орган. Когато той е в системата на изпълнителната власт и контролира изпълнителни органи, АП казва, че това е контрол. Когато контролиращият орган е в друга власт, казваме, че това е надзор. От тази разлика се оформят следващите по-важни разлики между понятията контрол и надзор. При контрола казаното действа служебно. Всеки по-горестоящ административен орган има възможност, когато реши, да извърши някаква контролна дейност на подчинените му органи. Надзорът действа само при сезиране. Трябва да имаме жалба срещу един административен акт или протест на прокурора, за да се задвижи съдебният надзор. Съдията не действа служебно.

Щом при контрола и двата органа са в изпълнителната власт и единият е горестоящ, обикновено неговите правомощия са по-силни отколкото при надзора.

Когато имаме контрол обикновено по-горестоящият орган действа като инстанция по същество. Когато имаме надзор съдилищата са уредени като контролно отменителни инстанции, т.е. отменят административния акт и администрацията трябва да издаде нов.

За да не става смесване на изпълнителна и съдебна власт съдилищата се въвеждат като контролно-отменителни инстанции. Контролът и надзорът са различни по обхват. Няма някаква дейност на подчинените звена, която да е извън контрол. Съдът може да контролира единствено юридическите актове и действия на юридическата власт и то само по отношение на тяхната законосъобразност.

Последната съществена разлика между контрол и надзор се свързва с отговорността, която възниква, когато се оказва, че дейността не върви така, както законът предвижда. Когато сме изправени пред контрол горестоящият орган носи отговорност за поставените задачи наред с контролирания орган. При надзорът не може да се постави такъв въпрос, не може да се търси отговорност на съда, защото е отменил един административен акт като незаконосъобразен. За да бъде по-добре изучавана цялостната контролна дейност, контролът се разбива на способи и видове.



Способите за контрол в и върху администрацията са 2 големи групи:

Едната група способи за контрол наричаме обществен контрол, защото на този контрол, който не е записан в административен акт няма процедури, срокове, изисквания към жалби, молби и т.н. Той е нефомален, не юридически. Това е контрол, който извършват различни лица или организации на граждани, който е освободен от всякакви ограничения и предписания и осигурява въздействие върху гражданите и техните организации. Такива обществени способи за контрол са възможностите които имат Общинските съвети и депутатите, когато получат молба от избирател да проверят някакъв въпрос. Такъв е контролът на някои неправителствени организации, които се занимават с дискриминацията, напр.

Другата група способи наричаме юридически. Наричаме ги така, защото са много подробно разработени в доста на брой нормативни актове и общо взето са формализирани. Предвижда се срок, начина по който се осъществява контрола, подаване на жалби и т.н. Във всяка държава тези юридически способи са най-различни.Те могат да се увеличават, намаляват и т.н.

В момента имаме 4 такива вида юридически контрол в и върху администрацията. Първият от тях се нарича контрол на представителните органи. Той урежда фактически контрола за законодателни органи спрямо изпълнителни органи и се развива на 2 нива:

1. контролът, който Народното събрание осъществява спрямо Министерския съвет или отделните министри. Този контрол е уреден в Конституцията и след това в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Самият факт, че Народното събрание избира министър-председателя и след това, по негово предложение, членовете на Министерския съвет , е признак на контрол. Този контрол има като изразна форма вота на доверие и актуалните въпроси и питанията, които могат да отправят депутатите спрямо отделните министри или министър-председателя. Това е едното ниво, на което се развива контролът на представителните органи. Те са органи, директно избрани от населението – напр. Народното събрание.

2. контролът, при който Общинските съвети пряко избират органи. Кметът на общината е местният орган на изпълнителна власт. Друг такъв орган е областният управител. Кметът е своеобразен подчинен орган на областния управител.

В половината от своята дейност кметовете на общините действат като изпълнители на решенията на Общинските съвети. Общинският съвет има твърде много правомощия. Те са разширени с Закона за местното самоуправление и местната администрация. Общинският съвет наблюдава действията на кмета и може да отменя негови заповеди, ако те са издавани в противоречие с взетите от Общинския съвет решения. Когато Общинският съвет вземе едно решение, а кметът счита, че то е незаконосъобразно, може да каже, че решението е незаконно и да го върне за прегласуване. Ако Общинският съвет отново гласува същото решение, кметът може да отнесе въпросното решение до Административния съд. Т.е. когато има спор между кмета и Общинския съвет, този спор се решава от съда. Общинският съвет има също така малко усложнени взаимоотношения с областния управител. Председателят на Общинския съвет е длъжен да изпраща копие от всички решения, които е взел на областния управител, за да ги контролира, а той, ако реши, че някое решение на Общинския съвет е незаконосъобразно, в 30-дневен срок трябва да го атакува пред Административен съд. Жалбата на областния управител спира решението на Общинския съвет.

Вторият вид Юридически контрол е истинският контрол, наречен административен контрол. При него и контролираният, и контролиращият са в изпълнителната власт. Този контрол се дели на 4 подвида:

1. контролът, осъществяван в рамките на Министерския съвет. Законът за администрацията казва, че министър-председателят може да внася предложения в Министерския съвет за отмяна на акт на отделни министри. Конституционният съд обявява този текст за противоконституционен. Сега всеки от министрите има право да внесе в Министерския съвет такова предложение.

2. централистичен или йерархически контрол. Става дума за по-горестоящо звено от системата на служебната йерархия, която коментира подчинени. Централистичният контрол произтича от мястото което, заема едно звено. Този контрол е най-добрият пример за контролна дейност. Той се осъществява винаги ex oficio .Този контрол е също така най-широк по обхват. Включва и персоналния състав, и персонална, материална, юридическа дейност, структура и т.н. Може вследствие на този контрол едно звено да се закрие, друго да се открие и т.н. Няма никакви предварително записани форми, по които се извършва този контрол. Въздействията му са най-силни.

3. специализиран административен контрол. Има няколко особености при него. Това са т.нар. инспекции. Това са органи, които могат да бъдат създадени само със закон. Те са в рамките на изпълнителната власт и са създадени със закон само за да контролират. Нищо друго не вършат. Законът трябва да изброи изчерпателно обхвата на техния контрол. (Напр. Инспекцията по труда контролира здравословни и безопасни условия на труд. Органите на КАТ контролират спазването на правилата за движение по пътищата.). Тези органи действат служебно. По принцип не чакат да бъдат сезирани, а трябва сами да си вършат съответните проверки. Техните правомощия са в 2 насоки: спиране на дейността и налагане на наказания. Най-често наказанието е глоба.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница