Административно право и административен процес



страница4/4
Дата06.05.2017
Размер0.63 Mb.
ТипЗакон
1   2   3   4

4. контрол в местното управление. Характерен е единствено за ниво община, защото Законът за местното самоуправление и местната администрация казва, че Общинският съвет определя броя и наименованието на различните служби в общинската администрация. Кметът назначава и уволнява служителите в тези звена на общинската администрация. В същото време всяко отделно звено представлява и част от някаква ведомствена система. Това В АП се нарича двойно подчинение . Така се получават 2 линии на подчинение – едната е хоризонтална, а другата – вертикална.

Специален текст в АПК гласи, че когато някои иска да обжалва административен акт, издаден от отделно звено от общината няма да го обжалва пред по-горестоящ орган, а пред кмета.

Третият вид юридически контрол наричаме надзор. Това е прокурорският надзор. Заедно със следствието и прокуратурата е към съдебната власт. Съдебната власт е силно централизирана система, начело стои главният прокурор. Тази система от органи се създава с цел да се наблюдава, спазва законността. Прокурорският надзор се дели на 5 вида:


  • прокурорски надзор върху досъдебното производство – върху работата на дознатели и следователи.

  • участието на прокурора в наказателни дела

  • участието на прокуратурата в граждански дела. ГПК изброява изчерпателно граждански дела или спорове, в които прокуратурата задължително трябва да участва – напр. делата за осиновяване.

  • прокурорски надзор по местата за изтърпяване на наказания

  • общ надзор на прокуратурата. Това е прокурорският надзор върху законосъобразността на актове и действия на администрацията. Всяка прокуратура има един, двама или трима специализирани прокурори по общ надзор, които само с това се занимават.

Прокурорският надзор се осъществява служебно само по законосъобразност. Правомощията на прокуратурата не са чак толкова сериозни. Прокурорът протестира пред съда един административен акт, ако го счита за незаконосъобразен и да иска да го отмени – това е най-силното му правомощие. Прокуратурата може да започне такива дела с подаването на протест , а може и по-късно да стъпи в дадено дело. Прокурорът може да спира изпълнението на протестирания от него административен акт, но това му правомощие е до голяма степен излишно, защото според Административния кодекс подаден протест срещу административен акт веднага спира неговото изпълнение.

Най-силният вид юридически способ за контрол се нарича правораздавателен надзор. Истинско осъществяване на принципа за разделение на властите, правораздавателният надзор представлява пътищата, възможностите на съдилищата да контролират актове и действия на администрацията и да я възпират, когато считат, че тези актове и действия са незаконосъобразни. Правораздавателният надзор действа само при сезиране. Той е формализиран. Този надзор е уреден и в Конституцията – чл.120. Ал. 1 от чл. 120 на Конституцията казва, че всички административни актове могат да бъдат обжалвани пред съда.



Административен процес
1. Понятието правораздаване означава дейност по решаване на административно-правен спор със сила на присъдено нещо. Като се определя по този начин административното правораздаване, се споменава и за органа, който осъществява тази дейност. Понятието административно правораздаване се нарича още административно правосъдие.

Административното правосъдие е решаването на административно - правен спор със сила на присъдено нещо от съдията. Понятието административно правораздаване е по-широко понятие, защото включва и административните юрисдикции.

Административна юрисдикция е орган в системата на изпълнителната власт, който се създава само със закон и се създава единствено за решаване на административно-правни спорове, но е в изпълнителната власт. Административните юрисдикции са извън съдебни орган, извън системата на съдилищата са, но решават съдебни спорове. Наричат ги квази съдилища, т.е. почти съдилища. Административните юрисдикции не действат по правилата на съда, т.е. АПК не важи за административните юрисдикции, тъй като те обикновено се създават със специален или отраслов закон и затова съществуващите административни юрисдикции работят по правилата на специалния закон, който го предвижда. При административните юрисдикции производството е опростено. Там не са напълно развити правилата за разглеждане на правен спор. Производството пред тях се нарича елементарно производство. Защо съществуват административните юрисдикции? Причина за съществуването им е, че един правен спор се решава много компетентно, професионално. Юрисдикциите не се състоят от юристи, а от професионалисти в съответната област. Те решават специфични професионални спорове, за които се счита, че съдът даже и с помощта на вещи лица няма да може да се произнесе професионално.

Съществуващите у нас административни юрисдикции могат да бъдат обособени в 2 групи. Едната група са административно-наказателни юрисдикции. Това са еднолични държавни служители в съответните отрасли, на които законът възлага изпълнението на съответните наказания, т.е. административните юрисдикции , които налагат административни наказания. Втората група административни юрисдикции разглеждат спорове между автора на административния акт и адресата на административния акт. (Напр. имаме комисия за защита на конкуренцията, пред която вторият спечелил търга може да обжалва решението на възложителя, с което е спечелил първият.). Най-добрият пример за административна юрисдикция е т.нар. отдел по споровете към патентното ведомство. Патентното ведомство е специализирано учреждение, което се занимава с 2 неща. Всеки, който смята, че е направил някакво произведение подава документи и иска да му се издаде патент, с което да бъде признато за изобретение и да му се признаят авторски права върху него. Това се върши от специален отдел. Този отдел работи с физици, химици, биолози и т.н. и те се произнасят дали наистина това, което се предлага е изобретение или не. Когато се откаже решенията могат да се обжалват пред отдела по спорове. Той пак е създаден от специалисти и решава жалбата вместо съда. Споровете, които се водят, са свързани с това, че Конституцията от 1991 г. не предвижда органи извън съдебната система да решават спорове или да налагат наказания. Съответните текстове на Конституцията казват, че правораздаването се осъществява само от съдилища. Когато се говори за правораздавателен надзор трябва да се уточни, че понятията са 2: правораздавателен надзор се осъществява от 2 вида органи – съдилищата и административните юрисдикции. Видовете правораздавателен надзор са твърде много. По-важните видове правораздавателен наздор са:

1. в зависимост от това дали се контролира чрез правораздавателния надзор правоприлагаща или право....... дейност. Единият вид наричаме положителен, когато пред съд се обжалват индивидуални, нормативни или общи административни актове. Наказателният административно – правораздавателен надзор представлява контрола на съдилищата върху прилаганите наказания. Правораздавателният надзор в зависимост от основанието за неговото извършване се извършва било на основата на обща или генерална клауза, или на основата на специална клауза. Това са 2 противоположни разрешения на всяко национално законодателство по отношение на това може или не може един административен акт да се обжалва пред съд. Специална клауза означава означава, че нито един административен акт не може да се обжалва пред съд, а обща означава, че може. Законодателят, ако счита, че някои видове административни актове трябва да се обжалват пред съд, трябва изрично да го предвиди. У нас е възприето и едното, и другото разрешение. Болшинството административни актове съгласно нашето законодателство се обжалват пред съд. Друга част административни актове се обжалват пред административни юрисдикции.

Интересни видове правораздавателен надзор: пряк или косвен. Пряк е , когато предмет на спора, който се решава от съда, е законосъобразността на конкретен обжалван или протестиран административен акт. Косвен надзор могат да осъществяват всички съдилища. За да реши съда един правен граждански спор предварително трябва да прецени дали един административен акт, от който едната или другата страна черпят права или са получили задължения, е законосъобразен. Разликата между косвения и прекия надзор е ,че при косвения съдът не може да влияе върху съответният административен акт.

Съобразно основанията правораздавателният надзор може да бъде осъществяван на редовни или на извънредни основания. Една от скорошните промени на Конституцията беше свързана с броя на съдебните инстанции , които могат да контролират администрацията. До тази промяна в гражданското и наказателното правораздаване имаше 2 инстанции. По отношение на административното правораздаване съдът може да промени един път съдебен акт. 3 инстанции в гражданските и наказателните инстанции – 2? .

Един административен акт може да бъде обжалван пред съответния административен съд. Решението на административния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд. В наказателните и гражданските дела последна инстанция е Върховният касационен съд. Освен тези редовни способи има и в наказателните, административните и гражданските дела т. нар. извънредни способи за преразглеждане на влезли в сила съдебни решения.

АПК предвижда 2 пътя за обжалване на административните актове. От адресата на акта или от решението на прокурора зависи коя възможност ще бъде използвана. Може издаденият административен акт да бъде обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган. Тази първа възможност за обжалване е, за да може администрацията за втори път да си прегледа акта и чак тогава да отидем на съд.

Някои закони казват, че обжалването пред административен съд е задължително. –напр. В цяла Америка е задължително.

Трябва да се обърне внимание на въпроса за отговорността на държавата и общините за вреди,причинени от незаконосъобразни актове и действия на административни органи. В Конституцията от 1991 г. се въведе текст, с който въведе т.нар. обективна отговорност. Според този текст държавата отговаря за вредите, причинени от актовете и действията на нейните служители. Принципът е щом един служител е издал един административен акт и щом са настъпили вреди, то администрацията неправилно си е подбрала служителите и затова отговаря за действието на този служител. По отношение на административните актове този закон не се прилага, защото законът казва за вреди, причинени от актове, да се погледне в АПК.

Малко ще са случаите, в които е възможно да настъпят вреди от изпълнението на един административен акт. Един от принципите на Административния кодекс е, че подадена жалба срещу административен акт спира неговото изпълнение. Специалните закони обаче не предвиждат такова нещо. (Напр. в данъчното производство може да се обжалва, но трябва да си платиш първо данъчното задължение.).

АПК предвиди 3 възможности за осъществяване на дейността на държавата за такива вреди. Първата възможност е .............. Втората възможност е едновременно с подаване на жалбата срещу административния акт да се направи второ искане до съда, с което да се каже, че когато се отмени административният акт трябва да се присъди обезщетение за вреди , претърпени от неговото изпълнение.Третата възможност – ако съдът прецени, че определянето на вредите и преценяването на обезщетението ще го затрудни, може да раздели производството. Обезщетение може да се търси или от конкретния държавен служител, автор на отменения акт или от държавата по силата на конституционния ред и по разпоредбите на АПК. Ако съответният държавен служител, който издава съответния акт е служител на министрество, министерството трябва да бъде съдено. Ако искът се води срещу автора на акта в Гражданското право трябва да се докаже вина.
В правото има 4 вида юридическа отговорност: наказателна, гражданска, дисциплинарна и административно-наказателна.

Наказателната отговорност се реализира от името на държавата в лицето на прокуратурата, която внася и поддържа обвинението пред съда.

Гражданската /имуществената/ отговорност възниква, когато едната от двете страни в гражданско правоотношение не изпълнява задълженията си. Тя се осъществява единствено пред съд.

Дисциплинарната отговорност се разделя на 2:

- когато едната страна по трудовото правоотношение не изпълнява задълженията си, т.е. тя има като основание осъществяването на трудово правоотношение или на трудов договор.

- С приемането на Закона за държавните служители, държавните служители станаха специални служители, които не отговарят по Кодекса на труда. Тяхната дисциплинарна отговорност се развива в рамките на закона за държавния служител.

4-тата отговорност се нарича административно-наказателна отговорност. Възниква, когато едно физическо лице нарушава административно-правни норми или ,както е казано в закона, нарушава съответния ред на държавно управление.

Тези 4 вида юридически отговорности могат да бъдат кумулирани, да се съчатават. (Напр. едно лице, което е извършило престъпление може да бъде осъдено за престъплението и за обезщетяване на причинени вреди.). Може при дисциплинарни нарушения да се обедини дисциплинарна отговорност с гражданска отговорност. Единственото възможно несъчетаване е между наказателна и административно-наказателна отговорност.

Деянията, които нарушават правни норми съгласно остепента на обществената опасност могат да бъдат 2 вида: престъпления или административни нарушения. Едно деяние или е престъпление, или е нарушение, не може да бъде едновременно и двете. Затова не може да се съчетава наказателна с административно-наказателна отговорност.

Административно-наказателната отговорност е вид държавна репресия или е израз на държавна репресия спрямо лица, извършили административни нарушения. Тя се осъществява от административни органи. Това е сериозна привилегия, защото налагането на наказания представлява правораздавателна дейност, защото за да се осъществи такава отговорност трябва да се отговори дали извършеното деяние представлява нарушение. Лицето, което е извършител трябва да бъде установено, трябва да бъде установено също дали едно физическо лице виновно е извършило наказуемо деяние. Дейността по отговора на тези 3 въпроса представлява правораздавателна дейност. С извършването на административни нарушения се уврежда нормалното функциониране на администрацията. Тя е най-близо до извършеното нарушение и може да прецени обективно и точно до каква степен извършеното е нарушило нормалното й функциониране. За съда се запазва възможността по-късно да провери дали правилно по закон и справедливо е осъществена тази правораздавателна дейност от административния орган. Всяка такава дейност може да бъде обжалвана пред съда, т.е. той си запазва макар и по-късно правото да прецени дали правилно според него администрацията си изпълнява наказанията. Трябва да се отдели на внимание и на административното нарушение.


Административно нарушение

Какво се цели и какви са видовете административни наказания, санкиите за извършеното нарушение, процедурата, по която се констатира извършеното нарушение и с която се налага наказание за извършеното, по която се обжалва наказанието и процедурата, по която се изпълняват възложените наказания.
Закон за административните нарушения и наказания – в първата си половина е материален закон, а във втората си част е процесуален закон.

Понятието за административно нарушение е дадено в чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания. Първият белег на административното нарушение е, че то представлява противоправно деяние. Това е деяние, което е извършено против, срещу правото. Всяко деяние, което нарушава правна норма, не може да не е и обществено опасно. Това е вторият белег на административното нарушение. Всяко нарушаване на установен правен ред има някаква степен на обществена опасност. При наказателната отговорност степента на обществената отговорност е много голяма. Наказателният кодекс, когато описва кои деяния са престъпления, брани изключително важни обществени отношения – неприкосновеност на жилището, защита на частната собственост, телесната неприкосновеност, живота , здравето и т.н. Административните нарушения имат по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност се определя най-вече по т.нар. количествен критерий. Това означава стойността на причинените вреди от извършеното деяние. (Напр. внася се контрабандна стока през границата. Според закона, ако стоката е повече от 100 000 лв., деянието е престъпление, ако стоката е до 100 000 лв., се наказва като административно нарушение.). За разлика от престъпленията, в АП редица от правонарушенията се считат за нарушения без да има причинени вреди. Тях наричаме деяние на просто извършване. Третият белег на административното нарушение е, че то е деяние. В АП това е извършването на определени телодвижения, които водят до определен резултат. Това деяние може да се поднесе като действие или като бездействие. Такива са административно-правните норми – забраняващи или задължаващи. Следващ белег на нарушението се нарича насоченост на деянието. То засяга или е насочено към установения ред на държавно управление. Деянието е увреждащо административно-правните норми. Следващ белег е законоустановеност на нарушението. Това означава, че деянията, които представляват административни нарушения, трябва предварително да са обявени за такива в закон. Изключение от това правило е принципът на законоустановеност на нарушенията. Министреският съвет, когато издава подзаконови нормативни актове, според закона, ако деянието е обявено общо за наказуемо, той трябва да предвиди конкретни нарушения.

Деянието, за да представлява нарушение, трябва да е извършено виновно. От това изискване на чл. 6, че деянието трябва да е виновно извършено, става ясно, че административно-наказателната отговорност може да е само лична. Едно деяние, за да е извършено виновно, предполага, че деецът е вменяем. Предпоставка за вината е вменяемостта. Вменяемостта означава физическо и психическо съзряване на едно физическо лице, което му дава възможност да разбира свойството и значението на деянията си и да си ръководи постъпките си.

В различните законодателства поради различни географски причини физическите лица стават вменяеми на различна възраст. У нас тази възраст е 18 години. Само вменяеми лица могат да са виновни. Вината означава психическото отношение на едно физическо лице към обществено опасните последици от това, което върши. Тя има 2 основни форми – умисъл и непредпазливост. Умисълът означава, че едно лице , съзнава , че от деянието, което върши ще настъпят общественоопасни последици и затова го върши. Другата форма на вината се нарича непредпазливост. Там извършителят не желае да настъпят обществено опасни последици от това, което върши, но щом е вменяем е трябвало да си даде сметка, че от това , което върши, ще настъпят вредни последици.



Нарушението има като белег още 2 неща – това, че се установява по административен ред (чл. 6), т.е. не от съдебни органи, а от органи на изпълнителната власт. Последният му белег е, че се наказва с административно наказание.

Нарушението е деяние – действие или бездействие, обявено за наказуемо, насочено спрямо установения ред на държавно управление, извършено виновно, което се установява по административен ред и се налагат административни наказания за него. Близко е до наказателната отговорност.

Различия между престъпленията и административните нарушения:

  1. Първото е свързано с формата на вината – административните нарушения се наказват без значение формата на вината. Наказателният кодекс, по принцип, предвижда наказания само за умишлено извършени деяния.

  2. Второто различие е във връзка с т.нар. задружна дейност , т.е. делението на извършителите на едно деяние на преки извършители, помагачи, подбудители или укриватели. Принцип на Наказателния кодекс е, че всички тези носят една и съща наказателна отговорност при извършване на престъпленията. В АП отговаря само прекият извършител.

  3. Законът за административните нарушения и наказания забранява условното наказване. Не се наказват в АП опитът или приготовлението към извършване на административно нарушение. В Наказателния кодекс приготовление и опит имат една и съща отговорност.

  4. Забранява се в АП налагането на едно общо наказание за няколко извършени административни нарушения, което е позволено в Наказателното право. Ако едно лице е изършило някакво престъпление се съди за всяко едно по отделно.

Всички елементи на административното нарушение се разпределят на 2 големи групи – обективна и субективна страна на нарушението. Обективната са тези белези на административното нарушение, които не зависят от волята на нарушителя. Субективната се състои от вината.

Смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства – изключително важни.

Всяко деяние трябва да бъде справедливо. Когато се наказва някого трябва да се има предвид имотното му състояние, семейното му положение, мотиви за извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, начина по който е извършено, възрастта. Тези белези служат за т. нар. индвидуализация на наказанието.

Когато законодателят определя размера на всяко административно наказание разглежда тези допълнителни обстоятелства от-до.
Административните наказания представляват държавна репресия, израз на държавна репресия, осъществявана от административни органи спрямо лица, които са извършили административни нарушения. Административните наказания се налагат с 3 цели:


  1. лична превенция (предупреждение) - когато едно лице е извършило административно нарушение и му е наложено наказание, то трябва да разбере, че ако отново извърши нарушение, то отново ще бъде по същия начин наказано.

  2. генерална (обща) превенция – насочена е спрямо всички членове на обществото, тези дето са около наказания.

  3. да се принуди извършителят да претърпи нещо, което не му е изгодно, т.е. по някакъв начин да бъде засегната неговата имуществена или правна сфера.

Санкциите в АП са твърде ограничени. Законът за административните нарушения и наказания изброява изрично само 3 наказания, които могат да се налагат:

  1. обществено порицание – обществен укор срещу извършителя на административното нарушение

  2. глоба – задължаване на нарушителя да плати определена парична сума определена от републиканския бюджет, която не се определя от Закона за административните нарушения и наказания, а от съответния специален закон и се определя с формулата “от-до”

  3. временно лишаване от право да се упражнява някаква професия или дейност – по принцип за 2 години. Това лишаване е временно. Налагането на това наказание по никакъв начин не засяга придобитата правоспособност. Такова наказание може да се налага само ако нарушениео е извършено при осъществяване на професията или на дейността.

Това са трите основни административни наказания, посочени в Закона за административните нарушения и наказания. Тези наказания трябва да бъдат законоустановени. Трябва предварително да са посочени кои са административните наказания и не се допуска никакъв компромис по отношение на тях. Само със закон могат да се предвиждат административни наказания.

Освен Закона за административните нарушения и наказания още 2 закона предвиждат други административни наказания. Предвижда се друг вид наказание – задържане в поделенията на МВР за срок до 15 денонощия.

Освен тези основни наказания, съществуват т.нар. скрити или допълнителни наказания – посочени са в чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Наричаме ги така, защото те се съчетават с някое от основните наказания, не могат да се налагат самостоятелно. Те са 3. Можем да ги наречем и трите “отнемане”.


  1. отнемане в полза на държавата на вещта, с която е извършено административното нарушение

  2. отнемане в полза на държавата на вещи, придобити вследствие извършеното нарушение.

  3. отнемане в полза на държавата на вещи, чието притежаване закон забранява.

Административните наказания са най-тежкият вид административна принуда. Административната принуда представлява физическо или психическо въздействие върху лице и цели да го принуди да спазва определения ред. Административната принуда бива 3 вида:

  • налагане на административни наказания;

  • принудителни административни мерки;

  • процесуална административна принуда.

Принудителните административни мерки се прилагат поради 2 причини:

  1. за да не се извърши нарушение или

  2. за да се спре започналото или извършващото се нарушение.

Най-лекият вид процесуално-административна принуда – различни методи на съда или администрацията да си осигурява необходимото участие на свидетели, документи и т.н.

Преустановителни принудителни административни мерки са ,например, затваряне на заведение.

Превантивни мерки се налагат, когато има реална опасност от извършването на нарушения. (Напр. принудителни протоколи.).

Третият вид принудителни мерки, наречени още възстановителни мерки, целят да възстановят предишното съществуващо положение, а ако това е невъзможно, да се наложи по някакъв начин обезщетение.








Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница