Административно териториално устройство на Република България

Проблемите на общината като административно териториална единици и на областта са свързани с административно териториалното устройство на РБ.

Република България е унитарна държава, което означава единна и в нея не се допускат автономни териториални образувания.

В чл. 135 на Конституцията е поставено, че територията на РБ се дели на области и общини. Конституционната разпоредба постановява, че други видове административно – териториални единици могат да се създават само със закон.

В сага действащото законодателство такъв закон няма, което пряко да урежда създаването на административно териториални единици.

Идеята за административно териториално устройство не е нова тя е залегнала още в Търновската конституция, което означава и доказва важността и сложността на тази материя.

В Търновската конституция е била възприета тристепенна система на административно териториално устройство. Във всички конституции, както са съществували у нас са се съдържали разпоредби които са уреждали мастното самоуправление.

В селата действаща Конституция от 1991г. Административно териториално устройство се осъществява чрез двустепенна система като са предвидени области и общини.

Общините са административно териториални единици, в които се осъществява местно самоуправление, докато в областите, които също са административно териториални единици се осъществява държавно управление по места съобразено с регионалните интереси. Начело на областта е областния управител, както е предвидено в закона той се назначава от МС, като се подпомага от областната администрация. В областите се извършва местно администриране и те са основата върху която се осъществява то – териториално администриране.

Наименованието “административна територия” единици сочи административното им предназначение и въпреки това се отнася повече до областите, които са териториална основа на местното управление, защото чрез областите се осигуряват съответствие между националните и местни интереси.

Административно териториалното устройство на Република България е конституционно установено в чл.135 от Конституцията на РБ в която е постановено, че територията на РБ се дели на области и общини. Освен това обаче конституцията е установено и закрепено по конституционен ред, че РБ е унитарна държава и нейната териториална цялост е неприкосновена, както и не се допускат автономни териториални образувания според чл. 2 от Конституцията.

Сега действащата конституция се предвижда и месно самоуправление за което осъществяване се изисква определена териториална организация. Провеждането и осъществяване на местно самоуправление и регионална политика за извършване на държавно управление по места предполага съществуването на териториални образувания.

Поради това в конституцията е постановено че територията на РБ се дели на общини и области.

Общината е основната административно териториална единица в която се осъществява местно самоуправление а в областта се осъществява държавно управление по места. Чрез анализирането на конституционните разпоредби се разкрива и разяснява смисъла на общините и областите. Това са териториални единици които са определени части от територията на страната. В това си качество те са териториална основа, в общините се осъществява местно самоуправление а в областите местно администриране.

В Конституцията на РБ е предвидено, че други административно териториални единици могат да се създават само със закон. По настоящем в сега действащото законодателство такъв закон няма. В ЗМСМА преди измененията му през 1995г. бе предвидено да бъдат създадени и околии, такива обаче на практика не бяха създадени и при действието и при сега действащите разпоредби административно-териториалното деление на РБ е двустепенно.

Двустепенното деление е по правилно и по целесъобразно, защото ако бяха въведени околиите значително се увеличава държавния апарат, което довежда до оскъпяване и до разрастване на бюрократизма. Тристепенната система не е ефективна и рационална предвид на това, че България не е голяма страна и обществените отношения които се развиват не налагат обособяването на околии а от там и на тристепенна система на административно териториално устройство.

Правилно е че са отменени разпоредбите от ЗМСМА през 1995г. в които се предвиждаше да бъдат създадени околии.

Административно териториалното устройство на РБ предвижда наличието на две категории единици – административно териториални и териториални.

Административно териториалните единици са областите и общините, които са конституционно предвидени в глава 7 на сега действащата Конституция която Глава 7 е озаглавена “Местно самоуправление и местна администрация”.

Териториалните единици са населените места и селищните образувания в общините е възможно да се изграждат съставни единици това са районите и кметствата. Но задължителни административно териториални единици са само областите и общините които са конституционно установени. По настоящем на територията на РБ има 28 области и 279 общини. В ЗАТУРБ се детайлизират и конкретизират въпросите с териториалното устройство. До изменението на ЗАТУРБ през декември 1998г. бяха предвидени 9 области, но след изменението на същия закон броя им нарасна на от 9 на 28. Областите носят наименоването на съответния административен център.

Начело на областта е Областния управител, които се назначава от МС и е конституционно предвиден орган, чрез областния управител се осъществява управлението на областта подпомаган от областна администрация.

Общините както и областите са задължителни административно теритоиални единици, техния брой е 279 и както посочихме в тях се осъществява местно самоуправление. Общината има органи и тук е разликата между административно териториални и териториални единици.

Защото административно териториалната единица има органи а териториалната няма никакви органи на самоуправление нещо повече тя няма дори юридическа персонификация, за разлика от тях общината е административно териториална единица и има юридическа персонификация съгласно Конституцията на РБ. Въпреки че териториалните единици нямат юридическа персонификация за тях са характерни не властнически функции а определени битови, културни и др. От своя страна териториалните единици са две категории 1во населени места и 2ро селищни образувания.

От своя страна населените места се делят на села и градове. Населените места са исторически функционално обособени територии с наличието на постоянно живеещо население, строителни и землищни граници, както и необходима инженерна и социална инфраструктура.

Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места. Те са устроени за осъществяване на специфични функции които са определени със строителни граници. За разлика от населените места, селищните образувания няма постоянно живеещо население като това са всички вилни зони, курортни комплекси както и промишлените зони. Районите като съставни административно териториални единици се създават в градове с население над 300 хиляди души и в столиците. Райони обаче могат да се създават и градовете с население над 100 хиляди души само след решение на общинския съвет.

В сегашната ситуация райони практически са създадени в София, Пловдив и Варна, до последните изменения на ЗМСМА кметовете на районите се избираха пряко от избирателното тяло освен това съществуваха и районни съвети след последните промени на ЗМСМА бяха премахнати районните съвети а районите кметове се назначават от общинския съвет.

Кметство то може да се създаде на територията на общината с решение на общинския съвет. Начело на кметството е кметски наместник това е валидно за населени места с население до 500 души. Кметския наместник се назначава от общинския съвет.

Редът на извършване на административно териториални промени на области, общини и райони както и реда за закриване на населено място и селищно образование, за отделяне на части и присъединяване към друго населено място както и обявяването на село за град се регламентират и уреждат от ЗАТУРБ и по точно в глава 4. В тези разпоредби на глава 4 от ЗАТУРБ е посочено и отразено, че трябва да се спазват изискванията на конституцията и на местното население.

И по точно законът в чл. 26 постановява, че промяна на границите на областта може да се извърши само по границите на съществуващите общини. Промяната се утвърждава с указ на президента на РБ по предложение на МС. Промяна на наименованието и административния център на областта се извършва по същия ред. В ЗАТУРБ според чл.27 промяна водеща до закриване на община поради разделяне се извършва при спазване на условията на чл. 8 за всяка една от новосъздаващите се общини и по реда на чл.9 от ЗАТУРБ – за тяхното създаване. Промяната на граници на община поради отделяне на населено място и присъединяването към съседна община се извършва след допитване до населението. Не изяснен въпросът с формата на допитване, но това решение се взема от общинския съвет дали да е референдум или общо събрание на населението. След провеждането и поставянето в ход на тази процедура МС приема съответно решение и предлага на Президента на Републиката да утвърди промяната с указ. Друг съществен въпрос е промяната на административен център и наименованието на община която се извършва след положителен вот от допитването на населението, като общинския съвет в едно месечен срок изпраща предложението си чрез облястния управител до МС ако МС приеме предложението то той го предлага на президента на републиката той да го утвърди с указ.

Промяната отнасяща се до закриване на район кметство, както и промяна на границите им се извършва по реда на тяхното създаване а промяната на административния център на кметство става с решение на общинския съвет.

ЗАТУРБ подробно разглежда и регламентира условията и въпросите за промените които могат да засегнат населените места и селищни образувания. Въпросите свързани с административно териториалното устройство са важни и сложни. Важността и сложността им произтича от характерната и специфична материя която уреждат и не е случайно, че въпросите относно структурата на административно териториалното устройство са конституционно установени нещо повече те са конкретизирани и доразвити от ЗАТУРБ.