Административнопроцесуален кодекс в сила от 12. 07. 2006 г
Инициатива за възобновяването
Изтегляне 1.55 Mb.
|
Инициатива за възобновяването Чл. 100. В случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството. Искане за възобновяване от неучаствало в производството лице Чл. 101. Възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. Срок за образуване на производството за възобновяване Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта. (2) Възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Производство по възобновяване Чл. 103. (1) Административният орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт. (2) Административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста. (3) Отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV. (4) Ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета. (5) В случая по чл. 99, т. 5 незаконосъобразният административен акт се отменя. Оспорване на новия административен акт Чл. 104. Издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс. Зачитане правата на третите лица Чл. 105. Отмяната или изменението на административния акт по реда на тази глава не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица. Оспорен пред съда административен акт Чл. 106. Когато административният акт, съответно отказът да се издаде акт, е бил оспорен пред съда, за възобновяването се прилага глава четиринадесета. Глава осма. ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ Раздел I. Общи положения Предмет и обхват Чл. 107. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции. (2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред. (3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи. (4) Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Принципи Чл. 108. (1) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно. (2) Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава. Страни Чл. 109. Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал. Организация на работата с предложенията и сигналите Чл. 110. (1) Организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на органите по чл. 107, ал. 1. (2) За цялостната работа с предложенията и сигналите отговарят органите по чл. 107, ал. 1. Организирането на работата може да бъде възложено на овластени от тях длъжностни лица. (3) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да приемат граждани и представители на организации и да изслушват техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове. Форма на предложенията и сигналите Чл. 111. (1) Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща. (2) Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират. (3) Когато е необходимо предложението или сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения. (4) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. Препращане по компетентност Чл. 112. Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала. Ограничения Чл. 113. Сигналите не могат да се решават от органите или от длъжностните лица, срещу чиито действия са подадени, освен когато те приемат, че са основателни, и ги уважат. Изясняване на случая Чл. 114. (1) Решението по предложение или сигнал се взема, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. (2) Органите, до които са подадени предложения и сигнали, разясняват на подателите техните права и задължения. (3) За установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички средства, които не са забранени от закона. (4) Средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства. (5) Организациите са длъжни да дадат исканите им документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението. (6) Гражданите са длъжни да представят исканите им документи и да дават сведения, освен ако това може да увреди техните права или законни интереси или да накърни достойнството им. (7) Когато исканията са незаконосъобразни или неоснователни, или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват мотивите за това. Изпълнение Чл. 115. Органът, който е постановил решението, взема мерки за неговото изпълнение, като определя начина и срока за изпълнението. Приключване на производството Чл. 116. Производството по предложенията и сигналите приключва с изпълнението на решението. Раздел II. Предложения Компетентност Чл. 117. (1) Предложенията се правят пред органите, компетентни да решат поставените в тях въпроси. (2) Преписи от предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи. Решение Чл. 118. (1) Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя. (2) Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя. (3) Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване. Раздел III. Сигнали Компетентност Чл. 119. (1) Сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. (2) По преценка на подателя сигналът може да се подаде и чрез органа, срещу чието действие или бездействие е насочен. (3) Преписи от сигналите могат да се изпращат и до по-горестоящи органи. Спиране на изпълнението Чл. 120. Подаденият сигнал не спира изпълнението на оспорения акт или извършването на определена дейност, освен ако органът, компетентен да се произнесе, разпореди изпълнението да се спре до постановяване на решението. Срок за произнасяне Чл. 121. Решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му. Когато особено важни причини налагат, срокът може да бъде продължен от по-горестоящия орган, но с не повече от един месец, за което се уведомява подателят. Решение Чл. 122. (1) Когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица. (2) Ако не признае основателността на сигнала, органът по чл. 119, ал. 2 в срок един месец от подаването му го изпраща заедно със своите обяснения на съответния по-горестоящ орган, за което уведомява подателя. Съобщаване на решението Чл. 123. (1) Решението по сигнала е писмено, мотивира се и се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му. (2) Когато с решението се засягат права или законни интереси на други лица, то се съобщава и на тях. (3) Когато сигналът е препратен до компетентния орган от народен представител, общински съветник, държавен орган, орган на местното самоуправление или средство за масова информация, за решението се уведомяват и те. (4) При данни за извършено престъпление се уведомява незабавно съответният прокурор. Необжалваемост Чл. 124. (1) Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства. (2) Решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Изпълнение Чл. 125. (1) Решението по сигнала се изпълнява в едномесечен срок от постановяването му. По изключение, когато това се налага по особено важни причини, срокът може да бъде продължен от органа, който го е постановил, но с не повече от два месеца, за което се уведомява подателят. (2) При изпълнение на решението по сигнала се премахват вредните последици, причинени от незаконосъобразните или нецелесъобразните действия. Когато това не е възможно, засегнатите лица се удовлетворяват по друг законен начин или им се разяснява редът, по който да постъпят. (3) Органът, на който е възложено изпълнението на решението по сигнала, уведомява за изпълнението органа, постановил решението. Дял трети. ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД СЪД (В СИЛА ОТ 01.03.2007 Г.) Глава девета. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Започване на производствата Чл. 126. Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи. Забрана за отказ от правосъдие Чл. 127. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане. (2) Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането. Подведомственост Чл. 128. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 4. защита срещу незаконно принудително изпълнение; 5. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица; 6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 8. установяване неистинността на административни актове по този кодекс. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Съединяване на жалби Чл. 129. (1) Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда. (2) Правилото по ал. 1 не се прилага, когато с жалбата до по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт. В този случай, ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган. Спорове за подведомственост Чл. 130. (1) Административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата. (2) Никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. (3) Въпросът дали образуваното дело подлежи на разглеждане от административния съд или от друг орган извън системата на съдилищата може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда. (4) Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено. Двуинстанционност на производствата Чл. 131. Съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. Родова подсъдност Чл. 132. (1) На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. (2) На Върховния административен съд са подсъдни: 1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети; 2. оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите; 3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет; 4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка; 5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения; 6. частни жалби срещу определения и разпореждания; 7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела; 8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон. Местна подсъдност Чл. 133. (1) Делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина - от Административния съд - град София. (2) Исковете за обезщетения могат да бъдат предявени и пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя, освен когато са съединени с оспорване по ал. 1. (3) Когато компетентният съд не е в състояние да разгледа делото, Върховният административен съд постановява изпращането му в съседен административен съд. Задължителност на подсъдността Чл. 134. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица. (2) Възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си. Спорове за подсъдност Чл. 135. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. (2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. (3) Споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав. (4) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд. (5) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, съответно по ал. 4, за определяне на подсъдността. (6) Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3 или 4 в зависимост от положението на третия съд. (7) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. Задължително представителство Чл. 136. (1) Когато в делото участват повече от 10 лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат общ пълномощник измежду тях. Ако те не посочат такъв, съдът назначава служебно общ процесуален представител. (2) Процесуалните действия на страната имат предимство пред тези на общия пълномощник или представител. (3) Представителната власт на служебно назначения общ представител се прекратява с изявление на представлявания до него и до съда след отпадане на предпоставките по ал. 1. (4) Разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването. Призоваване Чл. 137. (1) Страната се призовава на адреса, на който е била призована за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочила друг адрес. (2) На страната могат да бъдат връчвани призовки и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването си в посочената информационна система и се удостоверяват с копие от електронния запис за това. (3) Когато няма адреси по ал. 1 и 2, страната се призовава на настоящия си адрес, а при липса на такъв - на постоянния си адрес. (4) Лица с неизвестен адрес се призовават чрез "Държавен вестник" и производството продължава. (5) Когато лица, участващи в производството, се представляват от общ пълномощник или представител, призоваването може да бъде извършено чрез него. (6) Ако се налагат еднакви призовавания за повече от 10 лица, които нямат общ пълномощник или представител, председателят на състава може да разпореди за следващите процесуални действия оповестяване чрез "Държавен вестник". Разпореждането се съобщава на страните. (7) На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. Съобщения Чл. 138. (1) Доколкото друго не е предвидено в този кодекс, съдебните актове се съобщават на страните чрез изпращане на преписи от тях по реда на чл. 137. (2) По същия ред се връчват и другите съобщения и книжа по делото. Отлагане на делото Чл. 139. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. (2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. Удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване Чл. 140. (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. (2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. Представяне на електронни документи Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. Преценка за съответствие с материалния закон Чл. 142. (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Отговорност за разноски Чл. 143. (1) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. (3) Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. (4) Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Каталог: sites -> default -> files -> documents -> regulation regulation -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г regulation -> Наредба № рд-02-20-16 от 5 август 2011 Г. За планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност regulation -> Закон за кадастъра и имотния регистър в сила от 01. 01. 2001 г documents -> Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията regulation -> Закон за устройството на черноморското крайбрежие в сила от 01. 01. 2008 г regulation -> До министерскиЯ съвет на Република България д о к л а д от Изтегляне 1.55 Mb. Сподели с приятели:
|