Advanced ovarian cancer as a risks of primary multiple malignant tumors after the treatment of extra genital cancer
Изтегляне 1.05 Mb.
|
изводи
Тази отговорност се пада на:
ЗАКЛЮЧЕНИЕ С ОБЩИ УСИЛИЯ БИХМЕ МОГЛИ ДА ПОДОБРИМ ДАЛЕЧНИТЕ ЛЕЧЕБНИ РЕЗУЛТАТИ ПРИ БОЛНИТЕ С ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, В ТОВА ЧИСЛО И НА ТЕЗИ С ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ Нов механизъм на аминогликозидна резистентност, медииран от плазмидно кодирани 16S рибозомни РНК метилази: разпостранение сред ESBL-продуциращи ентеробактерии, изолирани от онкологично болни. Събчева, С., Е. Райчева, Г. Чакалова, В. Димитров, К. Нейков, М. Каки. Онкология, 36, 2008, 2, 34-37. ПРЕВЕНЦИЯ И РАННО ОТКРИВАНЕ НА РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА ПРИ БОЛНИ С РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА. ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА (1), ДОЦ. Г. ГАНЧЕВ (2) КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ (1), СБАЛО ЛАБОРАТОРИЯ ПО ПАТОЛОГИЯ (2), СБАЛО Консенсусен конгрес за превенция на рака на маточната шийка в България и ХIV Национална конференция по онкогинекология с международно участие. Несебър, 18-21 Септември, 2008. През последното десетилетие е установено наличието на HPV и ролята му в канцерогенезата на рак на млечната жлеза. Пренасянето на инфекцията от първичнито огнище- маточната шийка до млечната жлеза е по кръвен или лимфен път или чрез ръцете, а болните са боледували в миналото от РМШ. Поставихме си за цел да проучим статуса на маточната шийка при болни с РМЖ. За периода 2000-2006 година в клиника по гинекология на СБАЛО и в МЦ Гинека са прегледани с цитонамазка 482 жени, лекувани за РМЖ без предшестващо заболяване на маточната шийка.
Рар 1 е била при 104 жени, Рар 2- при 307, Рар 3- при 68 и Рар 4- при 3 жени. При 71 болни (14,7%) с Рар 3 и Рар 4 е извършена HPV-типизация и прицелна биопсия. При 30 болни е установен HPV-16, при 18 - HPV 18, при 10 - съчетание на 2 подтипа HPV-16 и HPV 18, при 8 - HPV 58, при 11 - HPV 11, а при 2 болни не е установен HPV. На 34 жени е извършена прицелна биопсия при Рар 2 заради колпоскопска находка. Установени са 105 патологии (22%). Хистологичният резултат е както следва: ерозио на маточната шийка-51 болни (48,6%), CIN I - 10 болни (9,5%%), CIN II- 2 болни (1,9%), CIN III- 8 болни (7,6%), и CIS- 22 болни (21%). При 12 болни е установен рак на маточната шийка (11,4%), 6 в I стадий, 4 във II и 2 в III стадий. На болните с ерозио е извършена коагулация, на болните с CIN и CIS - конизация, а тези с карцином се лекувани с операция и/или лъчетерапия . Получените от нас резултати показват, че болните с РМЖ имат висок процент патология на порциото и следва стриктно да се проследяват за ранно откриване и лечение на РМШ. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПЪРВИЧНАТА И ВТОРИЧНАТА ПРОФИЛАКТИКА НА РАКА НА МАТОЧНАТА ШИЙКА Г. ЧАКАЛОВА*, Б. ЧАКАЛОВ** Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД*, МЦ ГИНЕКА** Осми национален конгрес по Онкология, 10-13 Ноември, 2011, София, стр. 98-99. Настоящото проучване включва 518 жени на възраст от 18 до 71 години, анкетирани чрез структуриран въпросник, състоящ се от 10 въпроса и беседа след попълване на въпросника. Пациентките са разделени на 2 групи. Първата- 128 жени, лекувани с клиниката по гинекологиа на СБАЛО-ЕАД заради предракови изменения на маточната шийка, а втората- 390 жени, посетили МЦ ГИНЕКА за гинекологичен преглед. Първата група отговори правилно на зададените въпроси в 76% от случайте, при втората група правилните отговори бяха 39%. Нито една пациентка не знаеше разликата между двата вида профилактики, но при уточняване, че първата е ваксиниране, то 40% от първата група и 18% от втората група потвърдиха, че знаят за нея. Пациентките до 30 години изявиха желание за ваксиниране (82%), докато при по-възрастните само 35%. Когато се уточняваше, че ваксинирането е по-подходящо за тяхните дъщери и внучки, интерес проявиха 8%. По отношение на вземането на цитонамазка при 100% от първата група е била вземана. Във втората група 21% не знаеха какво е цитонамазка и за какво служи. Жените от втората група по-често изказаха нежелание от преглед при мъж и страх от това да не им бъде открита някаква болест, както и смятаха, че липсата на оплаквания е равносилно на здраве. Достъпът до гинеколог е проблем. Получените резултати показват, че жените не са достатъчно информирани за профирактиката на рака на маточната шийка, едва след установен проблем, стават по-заинтересовани за здравето си. РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА И РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА- ЧЕСТОТА НА СЪЧЕТАНИТЕ ТУМОРИ В БЪЛГАРИЯ Г. Чакалова, Н. Димитрова, И. Гаврилов Онкология, 41, 2013, 2, 27-31. СБАЛ по онкология, София РЕЗЮМЕ Анализирана е честотата на съчетание на рак на маточната шийка с рак на млечната жлеза. Използвани са данните от Българския национален раков регистър (БНРР) за диагностицираните през периода 1993 – 2010 г. Когато ракът на маточната шийка е първи тумор в 29,4% е установен рак на млечната жлеза като втори тумор, като в І стадии са едва 32,3% от случаите. Когато ракът на маточната шийка е втори тумор, то в 20,1% от случаите, първият тумор е бил рак на млечната жлеза. Получените резултати показват, че съчетанието на рак на маточната шийка с рак на млечната жлеза е често срещано. Задължително е при постъпването на пациентката за една локализация, в стадирането да бъде включен гинекологичен и мамологичен преглед с цитонамазка и мамография, с оглед ранната диагностика на втория тумор. Този подход следва да се спазва и в процеса на диспансерното наблюдение. Ключови думи: рак на маточната шийка, рак на млечната жлеза, раков регистър Ревизия на FIGO системата за стадиране при рак на женските полови органи П. Костова, Г. Чакалова Онкология, 38, 2010, 1, 25-29. Клиника по гинекология, СБАЛ по Онкология РЕЗЮМЕ Стадиращите системи на гинекологичните новообразувания класифицират заболяването според неговото разпространение, с оглед сравняване на клиничния опит и лечебните резултати, и анализиране на основните прогностични фактори за изхода при пациентките. Стадирането на неоплазиите е в постоянна еволюция, за да се адаптира към откритията в научната сфера. През последното десетилетие медицинските достижения в областта на онкологията показват значим ръст. В тази връзка научната общност с подкрепата на FIGO и други международни научни организации стигат до извода за необходимостта от ревизия на стадирането при някои от гинекологичните локализации. Последната редакция е от 2008 г и касае карцинома на вулвата, маточната шийка, ендометриума и саркомите на матката. Целта на настоящата публикация е да представи промените на FIGO класификациите на гинекологичните неоплазии от 2008 г. и да анализира основните принципи и правила, на които те са базирани. РИСКОВИ И ПРОГНОСТИЧНИ ФАКТОРИ ПРИ БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА Г. ЧАКАЛОВА Онкология, 36, 2008, 3, 2-6. Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД РЕЗЮМЕ Карциномът на ендометриума е най-честият и с най-добра прогноза злокачествен тумор на гениталиите в България. Стадирането на рака на ендометриума е хирургично и се определя по TNM и FIGO класификацията. Стадият, хистологичният вид и степента на диференциация имат висока прогностична роля, както и степента на инвазия в миометриума, инвазията в цервикалния канал и възрастта на болната. От изключителна важност е екстирпацията на лимфните възли. Известно е, че адъювантната лъчетерапия подобрява прогнозата. През последните години се дискутира и значението на адъювантната химиотерапия. Ключови думи: рак на ендометриума, рискови, прогностични фактори Рядък случай на смесен ендодермален синусов тумор в трети стадии при младо момиче с успешно лечение. Г. ЧАКАЛОВА Онкология, 35, 2007, 1, 53-56. РОЛЯ НА МУТАЦИИТЕ В BRCA 1 И BRCA 2 ГЕНИТЕ ПРИ РАК НА ЯЙЧНИКА, НОВ ГЕНЕТИЧЕН СКРИРИНГОВ МЕТОД Г. ЧАКАЛОВА Онкология, 36, 2008, 1, 39-44. Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД РЕЗЮМЕ Фамилната анамнеза е най-сериозния рисков фактор при рак на яйчника. Установена е BRCA генна мутация при рак на млечната жлеза и рак на яйчника. BRCA 1 и BRCA 2 мутациите са често срещани в случаите на овариален карцином. Дискутира се опасната зона:- риска при млади жени с фамилен и наследствен рак на млечната жлеза и рак на яйчника. Представено е използването на скрининга и превантивната хирургия при BRCA 1 и BRCA 2 мутациите. Ключови думи: рак на яйчника, BRCA 1 и BRCA 2 мутации. Рак на маточната шийка. Чакалова, Г. MEDINFO, XII, 8, 2012, 68-69. Ракът на маточната шийка (РМШ) продължава да е значим медицински и социален проблем за нашата страна. Той е едно от петте най-чести злокачествени заболявания при жените у нас, като годишно се диагностицират над 1000 нови случая, а починалите са над 350. В България е голям процента на болните диагностицирани в напреднали стадии. През 2009 година само 40% от болните са били с установена диагноза в първи стадии. Стандартизираната заболяемост е 18.7 на 100 000 жени и е по-висока от средната за Европа (11.0 на 100 000), като средногодишно тя нараства с 2% (1). По безспорен начин е доказан човешкият папиломен вирус (HPV) като етиологичен фактор за развитието на предраковите състояния и рака на маточната шийка (2). Най- съществена роля играят HPV-16 и HPV-18 (3). Ролята на скрининга и профилактичните тестове са известни от години, и в страните в който има действащи програми значително са редуцирани случаите на рак на маточната шийка. За съжаление у нас все още няма работеща скринингова програма. Доказано е, че най-добри резултати за скрининга е съчетанието на изследване за HPV и цитонамазка с тест по Papanicolaou (4). Профилактичните прегледи за рак на маточната шийка включват задължително и цитонамазка, като нейната оценка маже да бъде или по Papanicolaou или по Bethesda - системата. От основно значение за рака на маточната шийка е установяването и лечението на предраковите заболявания. Диагностицирането и лечението на дисплазиите и карциномът ин ситу (CIN) е най-добрата профилактика за рака на маточната шийка. За съжаление у нас все още е относително малък дялът на болните с CIN и значително висок този на болните с инвазивен карцином. Колпоскопията с прицелна биопсия с хистологично верифициране на туморния процес е единственият метод за доказване на рак на маточната шийка. Останалият набор от диагностични методи (компютърна томография, PET/CT, ядреномагнитен резонанс, ехография, венозна урография, цистоскопия, фиброколоноскопия, сцинтиграфия и др.) се използват за определяне на степента на разпространение на тумора (определяне на стадия на заболяването) и състоянието на съседни тъкани и органи, както и на състоянието на болната като цяло (5). От туморните маркери се използва SCC (6). Ранната диагноза и правилното лечебно поведение са в основата на добрите лечебни резултати. Дори в страни с развит скрининг се търсят възможности за подобряване на лечебните резултати (7) и нови диагностични методи (8). Ракът на маточната шийка има два основни хистологични вида -спиноцелуларен и аденокарцином, като и при двата в основата стой човешкият папиломен вирус (HPV), макар и с различна карциногенеза (9). Преобладава спиноцелуларния карцином, а в различните страни е различно стадийното разпределение на болните. Стадирането на рака на маточната шийка се извършва по TNM и FIGO класификациите (10). Лечебното поведение се определя от стадия на заболяването, като в съображение влизат съпътстващите заболявания, общото състояние на болната, а понякога и възрастта. През последните години се разшириха показанията за оперативно лечение. Стандартното хирургично лечение е радикална хистеректомия с аднексите и тазова лимфна дисекция. Ракът на маточната шийка е болест на по-младите жени и голяма част от тях не са раждали или не са приключили детеродната си функция. При IA1 стадии е възможно извършването на органосъхраняваща операция (конизация, трахилектомия или бримкова ексцизия)(11), хистеректомия без аднексите, или хистеректомия без лимфна дисекция (12), а при малък IB стадии, е възможно радикалната хистеректомия да бъде от клас III (13). При оперативното лечение на рака на маточната шийка от особено значение е кой и къде да извърши оперативната интервенция. Лекари с недостатъчен хирургичен опит и онкологични познания могат да опорочат лечебните резултати. При болните във II стадии, лечението започва с предоперативна лъчева терапия, и едва след това се пристъпва към оперативна интервенция.Лъчетерапията е традиционна използвана при лечението на тази неоплазия. През последните години интракавитарната брахитерапия отстъпва част от своето място на перкутанната лъчетерапия. От една страна при някой пациентки е невъзможно провеждането на брахитерапия, а от друга страна съвременните планиращи системи свеждат до минимум риска от облъчване на съседни органи (14). При по-възрастни жени се прилага по-често лъчетерапия (15, 16). Лъчетерапията може да се комбинира и с хипертермия (17). Активно се включи и химиотерапията. Все по-често се използва предоперативната химиотерапия при локо-авансирал карцином на маточната шийка (18). Химиотерапията като следоперативно лечение също има място като все по-често се конкурира с лъчетерапията (19). При болните с персистенция на туморния процес след проведена дифинитивна лъчева терапия е възможно да се приложи оперативно лечение. Все още сериозен проблем са рецидивите, т.к. тяхното лечение не е ефективно (20). При тези болни възможностите на лъчетерапията са изчерпани, и много от случаите са иноперабилни. Метод на избор при рецидиви и метастази е химиотерапията. При комбинацията на Паклитаксел с Цисплатина е установен 46% отговор (21). Преживяемостта при болните лекувани радикално е в пряка зависимост от туморния обем, който се оказа че е много по-значим от клиничния или хистологичния стадии (22). Размерът на тумора има толкова голямо значение, че дори се предлага промяна на класификацията по стадии като тумори с размер над 4 см да се определят като втори стадии (23). Хистологичния вид също играе своето значение и се установява по-лоша прогноза при аденокарцинома (24).Прогнозата при болните с рак на маточната шийка зависи от много фактори, като социален статус (25), възраст (26, 27, 28), хистологичен вид на тумора (23), степен на диференциация и най-вече наличието на метастази в лимфните възли и стадият на заболяването (29). Съчетанието на възраст над 50 години, аденокарцином и метастази в лимфните възли значително влошава прогнозата (29). Като цяло болните в I стадии са с много добра прогноза и 5- годишната преживяемост се доближава до 100% за болните в IА стадии и до 80% за болните в IВ стадии. Болните във II стадии са трайно излекувани в около 50% от случаите, а болните с по-напреднал туморен процес имат лоша прогноза. В заключение, ракът на маточната шийка е лечимо заболяване и при ранно диагностициране пациентката може да бъде трайно излекувана. Надяваме се, че при стартиране на скринингова програма у нас се бъдат откривани повече болни с предракови заболявания и в ранни стадии, с което ще се подобрят лечебните резултати и прогнозата на болните с рак на маточната шийка. СЕКСУАЛНА ДИСФУНКЦИЯ ПРИ БОЛНИ СЛЕД ЛЕЧЕНИЕ НА ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Чакалова, Г. Онкология, 40, 2012, 4, 2-8. Клиника по онкогинекология, НСБАЛО-ЕАД РЕЗЮМЕ Проучени се публикациите, свързани със сексуалната дисфунция след лечението на болни с гинекологичен рак. Установено е, че оплакванията са разнообразни и зависят както от вида рак, така и от вида на лечението. Не бяха намерени публикации, свързани с първичната туморна множественост, както и проучвания, извършени в България. Това налага провеждането на такива изследвания. Ключови думи: сексуална дисфункция, качество на живот, гинекологичен рак. Случай на болна с кератоакантом на вулвата, довел до метастази в лимфните възли и локален рецидив. Чакалова, Г. Онкология, 39, 2011,4, 40-42. РЕЗЮМЕ Пациентка на 74 години на която след ексцизия е с хистологичен резултат кератоакантом на вулвата. Десет месеца по-късно са отстранени метастатични ингвинофемурални лимфни възли в дясно. Провела е лъчева терапия заради метастатични лимфни възли в ляво, след което е направена ингвинофемурални лимфна дисекция с хистологичен резултат-метастази от спиноцелуларен карцином. Проведена е следоперативна лъчева терапия. Заради локален рецидив е извършена радикална вулвектомия. Направеният литературен обзор показва единични такива случай. Ключови думи: кератоакантом, вулва, ингвинални лимфни метастази, рецидив. Случай на възрастна болна с високи стойности на Са-125 и неспецифичен възпалителен процес на гениталиите и обзор на литературата. Чакалова, Г. Онкология, 40, 2012, 2, 43-45. РЕЗЮМЕ Пациентка на 64 години с асцит, уголемени аднекси и CA 125 - 438,700 U/ml е оперирана, като е извършена тотална хистеректомия с аднексите и оментектомия. Хистологичният резултат показва наличието на остър възпалителен неспецифичен салпингоофорит и миома на матката. Направеният литературен обзор показва единични такива случай. Ключови думи: CA-125, асцит, увеличени аднекси, възпаление. СИНХРОННА ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ В ОНКОГИНЕКОЛОГИЯТА Г. ЧАКАЛОВА Онкология, 37, 2009, 3, 21-25. Клиника по гинекология, СБАЛО РЕЗЮМЕ За 20 годишен период (1987-2006) в клиниката по гинекология на СБАЛО ЕАД са лекувани 253 болни с първична туморна множественост. От тях синхронна ПТМ е доказана при 44 болни (17,4%). Най-честияг тумор е този на млечната жлеза- 28 болни, а най-честият от гениталните тумори е този на яйчника- 17 болни, следван от рака на ендометриума- 12 болни. При първия тумор 41 болни са установени в I и II стадии, а при втория тумор те са 35, III и IV стадии при първия тумор е установен при 3 болни, а вторият тумор при 8 болни е открит в III и IV стадии. Ключови думи: синхронна туморна множественост, локализация, стадии. ЧЕТИРИ СЛУЧАЯ НА ГИГАНТСКИ МИОМИ И ПОЛИПИ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА Г. ЧАКАЛОВА Онкология, 38, 2010, 4, 44-46. Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД РЕЗЮМЕ Представени са 4 случая на гигантски миоми и полипи на маточната шийка. Дискутирани са оплакванията и услажненията, свързани с тях, както и трудностите свързани с оперативното лечение. Ключови думи: гигантски, миома, полип, маточна шийка. Случай на болна с 11 операции заради урогенитална малформация и рак на маточната шийка. Чакалова, Г., Е. Ангелова, П. Костова. Акуш. и гинекол., 48, 2009, 6, 55-59. РЕЗЮМЕ Случай на млада жена оперирана 11 пъти заради урогенитална малформация и гинекологичен карцином. Пациентката е с екстрофия на пикочния мехур и рак на маточната шийка във 2 клиничен стадии, който е лекуван оперативно и с химиотерапия. Заради локален резидив е оперирана 3 пъти. Пациентката почина 3 години след първичното лечение за рак на маточната шийка. Ключови думи: рак на маточната шийка, урогенитална малформация
РЕЗЮМЕ
Случай на млада жена с урогенитална малформация и карцином на маточната шийка във втори стадии, която е оперирана с 11 пъти. Пациентката е с екстрофия на пикочния мехур и цервикален карцином, който е лекуван оперативно и с химиотерапия. Не е провеждана лъчева терапия поради множеството продходни операции.Заради локален резидив е оперирана 3 пъти. Пациентката почина 3 години след първичното лечение за рак на маточната шийка. Ключови думи: рак на маточната шийка, екстрофия на пикочния мехур, оперативно лечение СЛУЧАЙ НА III СТАДИЙ НА РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА ПРИ БОЛНА С ТОТАЛЕН ПРОЛАПС НА МАТКАТА И ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР Г. ЧАКАЛОВА*, К. АНГЕЛОВ*, К. НЕЙКОВ** Онкология, 39, 2011, 1, 50-54. Клиника по гинекология*, Клиника по урология**, СБАЛО, София РЕЗЮМЕ Съчетанието на тотален утеринен пролапс с карцином на маточната шийка е изключително рядко. Представя се първият случай в достъпната ни литература на рак на маточната шийка в III стадии в съчетание на тотален пролапс на матката. Пациентка на 72 години с 30-годишна анамнеза на тотален пролепс на матката, която е и анормално генитално кървене. При гинекологичният преглед е установен тотален пролапс на матката (4-та степен) с улцерозна лезия с максимален диаметър 12 см., инфилтрираща предната и задната устна на маточната шийка, долната половина на влагалището и двустранна хидронефроза. Хистологично е установено наличието на спиноцелуларен карцином. Болната проведе перкутанна лъчева терапия ( 5x4 Gr ), но се установи персистенция на тумора. Заради доброто общо състояние на пациентката се извърши радикална хистеректомия с влагалището и системна тазова лимфна дисекция, с екстирпация на пикочния мехур и деривация на урината. Следоперативния период протече гладко, под антибиотична и антикоагулантна профилактика. Пациентката е изписана от болницата 2 седмици след операцията. В течение на 2,5 месеца е без клинични данни за заболяването. Ключови думи: карцином на маточната шийка, пролапс на матката, адбоминална радикална хистеректомия. СЛУЧАЙ НА КЪСЕН РЕЦИДИВ НА РАК НА ВУЛВАТА Г. ЧАКАЛОВА Онкология, 39, 2011, 3, 36-38. Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД РЕЗЮМЕ Представен е случай на пациентка на 83 години с гигантски късен рецидив на рак на вулвата, оперирана преди 19 години. Дискутирани са честотата на рецидивите на рака на вулвата и свързаните с тях трудностите за лечение. Представеният случай е интересен от гледна точка на дългият светъл период без рецидив след първата операция- 18 години. Развитието на рецидив след радикално оперативно лечение на тумор в 1 стадии, е значително по-рядко. Нетипичното фудруянтно развитие на персистенцията на тумора, както и нетипичното му място- предна коремна стена и огромният размер на туморният процес, също са изключително рядко съчетание. Ключови думи: гигантски, рецидив, карцином на вулвата. СЛУЧАЙ НА ПАЦИЕНТКА С ТРИ РАЗЛИЧНИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ, ЛЕКУВАНИ В РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ Каталог: assets -> files -> Nauka-SDO Nauka-SDO -> Конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по научната специалност Nauka-SDO -> На избрани нерецензирани научни трудове Nauka-SDO -> Списък публикации Nauka-SDO -> Специализирана болница за активно лечение по онкология-еад Nauka-SDO -> Рецензия от проф. Д-р н. Гаврилова дм Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|