Адвентистите от седмия ден отдавна имат трудности, свързани с вестта към Лаодикия, записана в Откровение 3: 14-22



страница1/7
Дата08.05.2018
Размер1.43 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
П Р Е Д Г О В О Р
Адвентистите от седмия ден отдавна имат трудности, свързани с вестта към Лаодикия, записана в Откровение 3:14-22. След голямото разочарование от 1844 година пазещите съботата адвентисти доста самодоволно приложили тази вест към тези адвентисти, които не били приели седмия ден събота и променената служба на Христос в небесното светилище.

През 1865 година, когато Елън Уайт в резултат на небесно просветление започва да прилага вестта към Лаодикия към адвентистите от седмия ден, те посрещнали думите й с потресаващ ужас. След сериозен самоанализ мнозина признали истинността на обръщението. Последвало духовно съживление.

Скоро обаче кампанията за създаване на перфектна църковна организация и напрежението създадено от Гражданската война в Америка погълнали изцяло вниманието на повечето адвентисти от седмия ден. Разбирането, че съветът към Лаодикия се отнася за тях, станала приета, но необичайно пренебрегната доктрина. Самата вест към Лаодикия изиксква не само вяра, но и действие.

Църквата на адвентистите от седмия ден е имала изобилие от дела през останалите години на деветнадесети век. Тази дейност довела до огромен растеж на евангелизма, но трагичното е, че тя също довела до увеличаване на вътрешните спорове. Въпреки вниманието към важността на идеята за оправдание чрез вяра, развита през 1888 и следващите я години, повечето адвентисти трудно приемат оценката на верния Свидетел към Лаодикия и прилагат съветът Му към себе си.

Това състояние продължава и до днес. Дори при повтарящи се призиви за съживление и реформация продължаваме да сме хладки. Една хладка баня може да е успокоявяща и релаксираща. Такова може да е и убеждението, че притежаваме “истината” и знанието, че преживяваме драматичен растеж в църковното членство. Но Христос не намира една хладка църква призоваваща. По-скоро на Него Му се гади от нея. И така пастор Жак Секвейра чрез внимателно и убедително библейско тълкуване се стреми да представи истинското ни състояние и да ни подтикне към приемане на милостиво осигуреното лечение. Той не ни уверява, че това ще е лесно за нас, но е загрижен, че това е крайно необходимо.

В края вестта към Лаодикия вдъхва надежда и оптимизъм за нас, чрез прекрасната възможност да прославим нашия любящ небесен Баща и нашия милостив Спасител, чрез силата на Неговият обитаващ Дух.

Най-съкровеното желание на пастор Секвейра е да ни помогне да пеем и практикуваме с преклонение и смирение тази стара евангелска песен “Не аз, но Христос”. Когато този хор се увеличи от постоянно нарастващия брой Исусови последователи, те вдъхновени ще победят, така както Той победи и ще приемат Неговата любезна покана да се присъединят към Него на Неговия трон - Откр. 3:21. Нека този ден дойде по-скоро!

Ричард Шварц - професор по история в Университета Андрюз



Л А О Д И К И Я
Настойчивият съвет на Христос към една хладка църква на последното време
ЖАК СЕКВЕЙРА
В Ъ В Е Д Е Н И Е
Книгата Откровение на първо място е пророческа история на тялото Христово - църквата, която Бог откри чрез Сина Си, за да бъде споделена с Неговия народ чрез апостол Йоан. Въпреки, че тя имаше значение за читателите по времето на Йоан - през първи век, тя има особено значение и за християните, които живеят през тези последни дни. Разкрива “онова, което има да стане скоро“ - Откровение 1:1.

Бог обещава специално благословение на онези, които четат и са внимателни към вестта й – стих 3. Но тя е написана на символичен език, така че, за да открием скритото в нея съкровище се изисква много ровене. Това възнамерявам да направим в тази книга, що се отнася до църквата на последното време, за да можем да разберем и оценим настоящата истина в Христовото послание към Лаодикия.

Преди да навлезем в посланието към Лаодикийската църква е необходимо да разберем някои неща за книгата Откровение като цяло. Книгата Откровение допълва Старозаветната книга на пророк Данаил. Двете книги са фокусирани върху събитията на последното време. Всъщност много от символите, които апостол Йоан използва в книгата Откровение, идват от книгата на пророк Данаил. Например, когато четем в Откровение 14:8 “Падна, падна великият Вавилон“ е нужно да разберем, че апостол Йоан влага духовен смисъл за разрушаването на историческия град Вавилон, както е описано в книгата на пророк Данаил 5 глава.

Как ще тълкуваме символите в тези две книги? Днес съществуват основно четири метода за тълкуване на библейските книги Данаил и Откровение.



Исторически метод. Реформаторите вярвали, че както книгата на пророк Данаил, така и книгата Откровение разкриват историята на света и Християнската църква, като се започне от времето на писателите и продължава до края на света. В тази насока книгите Данаил и Откровение започват със събития от времето, в което е живял - около 600 години пр. Хр. за пророк Данаил и около 100 години след Христа за апостол Йоан, като представят последователно описание на историческите събития, които достигат своята кулминация в последните дни. Така за реформаторите Малкият рог от Данаил 7 и 8 глави представлявал езическия и папски Рим, а антихристът от Откровение символизирал папството. Естествено Римо-католическите учени не се съгласили с този исторически метод на тълкуване, като противопоставили и развили два алтернативни метода познати като - претеризъм и футуризъм.

Претеризъм. Този възглед учи, че всички пророчества в книгите Данаил и Откровение са били изпълнени в много кратък период след времето, през което е живял писателя – до 2 век пр. Хр. за Данаил и 3 век сл. Хр. за Откровението на Йоан. Очевидно, ако такъв възглед е правилен, папството не може да бъде включено в тези пророчества. Така претеризмът позволява на Католическата църква да избегне индентифицирането й като Малкия рог от книгата на пророк Данаил или Антихриста от Откровението на Йоан. Според този възглед тези символи се отнасят до отдавнашни сили като Антиох Епифан и Римската империя.

Футуризъм. Римо-католическите учени разработили и втори метод за тълкуване на книгите Данаил и Откровение, който освобождава папството като участник в изпълнението на символите на тези книги. Футуристичният метод учи, че някои от пророчествата в книгите Данаил и Откровение са били изпълнени във времето на писателите, а други ще се изпълнят в бъдеще - в самия край на църковната история. Между тези два периода има едно много дълго време, което изобщо не е покрито от пророчествата на Данаил и Откровение. И разбира се, този вътрешен период включва историята на Римо-католическата църква.

Идеалистичен метод. Начало на този възглед слагат либералните теолози, но някои консервативни християни започват също да го възприемат. Той учи, че пророчествата на Данаил и Откровение въобще не са пророчества на истински събития, а са просто символи, които разкриват духовни истини. Вместо да сочат към някаква специфична точка в историята, тези “пророчества” са символи на общи духовни теми, които постоянно се повтарят в процеса на световната история – и ще продължават да правят това.

Това са методите, които тълкувателите на книгите Данаил и Откровение използват днес. Лесно е да разберем защо Римо-католиците използват претеристкия и футуристкия методи, за да защитят църквата си срещу историческия възглед. Но удивителното е, че протестантските църкви постепенно също са възприели тези методи! Повечето протестанти днес са или претеристи или футуристи в тълкуванието си на книгите Данаил и Откровение.

Например, много протестанти тълкуват седемдесетте седмици от Данаил 9 глава, като използват теорията за празния интервал на футуристичния метод. Те казват, че първите шестдесет и девет седмици са изпълнени в дните на Данаил и че седемдесетата седмица ще се изпълни в края на времето. Така те поставят голям времеви интервал между първите шестдесет и девет седмици и последнатата седемдесета седмица. Тези, които проповядват “едно тайно грабване” както и тези, които са диспенсионалисти, следват теорията за празния интервал на футуристкия метод.

В резултат на това едва ли има друга християнска деноминация днес, освен Адвентистите от седмия ден, които продължават да проповядват историческия възглед за тълкуване пророчествата на книгите Данаил и Откровение. Те действително са единствените, които подкрепят разбирането на реформаторите за тези две книги. Все пак, ако сме загрижени да изтъкнем Божието всезнаещо разбиране на земната история, историческото тълкуване е това, което има най-голям смисъл. Вярвам, че този метод, който реформаторите провъзгласиха, е точният. Това е и методът, който ще използваме в тази книга, за да тълкуваме Христовото послание към Лаодикийската църква.

Нужно е също да имаме предвид един друг принцип на тълкуване, когато изучаваме книгите на Данаил и Откровение – принципът на съответствие и повторение. Това означава, че тези книги не само очертават световната история, но го правят нееднократно от различни ъгли. Например Данаил 2, 7 и 8 глави са съответстващи пасажи, всеки един покрива един и същ период от историята, но всеки набляга на различни детайли. В Откровение наблюдаваме същото нещо, като се използва темата за “седемте”. Има седем църкви, седем печата, седем тръби, т.н. Всички тези паралелни пасажи се занимават със същия период от време, но всеки се съсредоточава върху различен предмет.

Следователно трябва да разгледаме контекста на всичките седем църкви - Откровение 1-3, за да разберем точно какво Христос казва на Лаодикийската църква, която е последна по ред. Нужно е да попитаме: Какво се опитва да внуши Христос с посланията Си до седемте църкви? Има ли нещо, което да ги обединява всички заедно?

Когато погледнем към всяко едно от Христовите послания към църквите, намираме какво ги обединява. На първата църква в Ефес Христос казва: “Зная твоите дела” - Откровение 2:2. И Той повтаря същите думи на всяка една от седемте църкви по ред. На църквата в Смирна казва: “Зная твоите дела” - 2:9. Тази фраза е общата нишка, която свързва всяка църква с останалите. На всяка Исус казва: “Зная делата ти”: Пергам - 2:13, Тиатир - 2:19, Сардис - Откровение 3:1, Филаделфия - 3:8 и Лаодикия - 3:15.

Въз основа на тази обща фраза ние трябва да разберем, какво прави Христос в посланията Си до седемте църкви? Той оценява духовното им състояние. Виждате, че Бог съди църквите и индивидите по делата им. Това е едно ясно новозаветно учение. “... от плодовете им ще ги познаете.” - Матей 7:20. Делата ни разкриват духовното ни състояние. Така посланията към седемте църкви са Христовата оценка за духовното състояние на Неговия народ от дните на Йоан до последното поколение.

Новият Завет е ясен за това, че делата разкриват духовното ни състояние. В Матей 5:14,16 Исус казва на учениците Си: “Вие сте виделината на света... нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.” Христос е светлината - ние, които сме Неговото тяло, трябва да го представим пред света чрез добрите си дела. Делата ни разкриват дали истински отразяваме Спасителя.

Когато Исус дойде ще раздели света на две групи – овце и кози. Въпреки че никой не е спасен от собствените си дела, Исус казва на овцете: “... огладнях и Ме нахранихте... гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте” - Матей 25:33-36. Оправданието чрез вяра винаги носи плод и плодът е добри дела. Ето, защо Исус посочва добрите дела на своите последователи, като свидетелство, че са приели Неговата праведност. По същия начин Той посочва липсата на дела като свидетелство, че козите са отхвърлили Неговото спасение - стихове 41-46.

Друг библейски пример, как делата разкриват духовното състояние откриваме в Посланието на Яков. Той казва: “ ...искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?” - Яков 2:20. Откриваме на повърхността, че Яков проповядва оправдание чрез дела. Но ако прочетете това, което той казва по-внимателно, ще откриете, че той защитава идеята, че истинското оправдание чрез вяра винаги ще произведе добри дела. На тези, които казват: “Ти имаш вяра, а пък аз имам дела” Яков отговаря: “... покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела” - стих 18. Яков ни убеждава, че вяра и дела не могат да бъдат разделени. И Павел се съгласява с него. Какво е свидетелството на нашата вяра? Не просто нашите думи, но също разкриването на Божията сила в живота ни - 1Коринтяни 4:20. Светът не се впечатлява от християни, които викат с издигнати нагоре ръце и казват: “Слава на Бога, аз съм спасен!” Светът иска да види Христос и Неговата сила, работеща в живота ни. Философът Фридрих Ницше предизвикал Християнската църква като заявил: “Ако очаквате да повярвам във вашия Изкупител, вие християните ще трябва да изглеждате много по-изкупени!”

Така, когато Исус казва на всяка една от седемте църкви: “Зная делата ти” Той просто казва: “Оценявам вашето духовно състояние. Добри ли са делата ви или лоши? Какво е състоянието ви?” Това е общата нишка, която преминава бързо във всяко едно послание към седемте църкви. Верният Свидетел оценява всяка църква.

Когато преглеждаме посланията към тези църкви, ще открием също, че всяко от тях следва един модел, съставен от четири основни елемента:

1. Похвала. Исус отбелязва добрите неща за всяка църква.

2. Порицание. Съдейки всяка църква по делата й Исус казва: “Това имам против тебе.”

3. Съвет. Исус никога не порицава Своята църква без да даде и лекарство за проблема й.

4. Общание. Исус завършва съвета Си с обещание. Ако Неговият народ приеме съвета Му и го следва, обещанието Му ще се изпълни за тях.

Но има някои интересни изключения от този модел. Исус не порицава две от седемте църкви – Смирна и Филаделфия. За наше нещастие Той доста много порицава Лаодикия - църквата представяща времето, в което живеем.

Но има нещо още по-обезпокоително в Христовото послание към Лаодикия от Неговия укор. Това е, че Исус не само укорява Лаодикия, но Той не казва нищо добро за нея! Няма никаква похвала за Лаодикийската църква. Елън Уайт пише: “Посланието към църквата в Лаодикия е поразително отхвърляне и то е адресирано към Божия народ на сегашното време” - Свидетелства към църквата, 3:252.

Това е една църква, която претендира, че има истината, но Исус няма похвала за нея! Това е една църква, която претендира, че е Божията църква на остатъка, но Исус казва: “Аз не мога нищо добро да кажа за теб!” Това със сигурност е поразително отхвърляне!

Къде сме сбъркали? Какъв е нашия проблем? Трябва честно да погледнем Христовото послание към Лаодикия. Нужно е да отидем при Божието Слово, за да открием какво ни казва. Забележете как Елън Уайт прилага това послание към църквата на Адвентистите от седмия ден:

“Посланието към църквата в Лаодикия е силно приложимо за нас като народ. То е представено пред нас от много дълго време, но не му е обърнато внимание, както би трябвало. Когато делото на покаяние се извърши най-искрено и дълбоко, отделните членове на църквата ще си купят богатите небесни съкровища - ЦСДА Библейски коментар 7:961.

“Беше ми показано, че свидетелството към Лаодикия е приложимо за Божия народ на сегашното време и причината, че този народ не е извършил по-велики дела е поради твърдостта на сърцата им. -Свидетелства към църквата, 1:186.

“Посланието към Лаодикия е приложимо към Божия народ, който претендира, че вярва в нестоящата истина. По-голямата част от нас са хладки професори, имащи име, но никаква ревност - пак там, 4:87.

Както вече заявихме, Окровение е книга на символи. Но ние не можем да използваме речник или нашата култура, за да разтълкуваме тези символи. Трябва да отидем при самото Писание. Когато Исус ни казва: “... не си студен нито топъл, но хладък” - Откровение 3:15-16, трябва да отидем при Библията и да попитаме: Какво има предвид Писанието с термините – топъл, студен, хладък?

Както ще видим, Исус употребява винаги едно различно, специално имe за Себе Си, когато говори на всяка от седемте църкви - име, което е свързано с посланието към точно определената църква. Когато говори на Лаодикия Той се нарича “Амин” - стих 14. Какво има предвид с това? Какво говори това за Него? Той също Се нарича “Верният и истинен Свидетел” и “Начинателят на всичко, което Бог е създал” - стих 14. Защо Той се назовава с тези три титли, когато говори на Лаодикия? Какво отношение имат те към посланието Му към нас и нашето духовно състояние? Това са въпроси, с които трябва да се заловим, ако искаме да разберем, какво казва Христос на Лаодикийската църква.

Посланието към Лаодикия се занимаваме с Христовата оценка на последното поколение християни. По един много особен начин ние имаме работа с Божията оценка за Църквата на Адвентистите от седмия ден. Добра оценка ли е или е лоша оценка? Има ли нещо в църквата, което Бог може да похвали? Не! Има ли някакъв упрек към църквата? Да, разбира се, че има! Дали този упрек е само към няколко членове или е към цялата общност от вярващи? Включва ли теб? Включва ли мен?

Освен това Христовото послание към Лаодикия е тясно свързано с вестта за оправдание чрез вяра – вест, която Бог даде на тази църква през 1888 година. Ще видим тази връзка от самата Библия, когато изучаваме Христовите думи към църквата в Лаодикия – твоята и моята църква. Това е несъмнено подкрепено и от Духът на пророчеството. “Вестта към Лаодикия звучи. Вземи тази вест с всичките й аспекти и я прогласи пред хората, когато провидението отвори път. Оправданието чрез вяра и праведността на Христос са темите, които трябва да бъдат представени на един загиващ свят” - ЦСДА Библейски коментар, 7:964. Тази вест е нужно да приложим първо към себе си, преди да се опитаме да я споделим с други. Когато видим себе си в Христовото описание на Лаодикия – бедни, голи и слепи – тогава можем да занесем вестта на живот към един умиращ свят. Тази вест ще озари целия свят с Божията слава, но първо трябва да озари собствения ни живот с праведността на Исус.

Това е целта на тази книга. В това послание към църквата в Лаодикия Христос говори на теб и на мен. Когато разберем и приложим думите Му към себе си, те ще донесат съживление и сила в живота ни.

Г Л А В А П Ъ Р В А

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е К Ъ М Л А О Д И К И Я
До ангела на Лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал.” - Откровение 3:14

Когато пишем писмо, ние индентифицираме човека, на когото пишем, с поздрав - “Скъпа Мери” или “Скъпи Джон” и се подписваме с името си, за да покажем, кой е написал писмото. Точно по същия начин в Откровение 3:14, въведението на Исусовото послание към Лаодикия, съдържа тези две неща. То индентифицира този, към когото това писмо е адресирано и наименова Този, който го изпраща – получателят и подателят.

Ако разгледаме внимателно стих 14, забелязваме, че писмото към Лаодикия е адресирано не до самата църква, но до “ангела” на църквата. Това се отнася също и за всяко от писмата до седемте църкви. Какво означава това? Кой е този “ангел”?

За да отговорим на този въпрос е нужно да се върнем към Откровение първа глава и да погледнем въведението на тези послания към седемте църкви. В първа глава Йоан е във видение в Господния ден - стих 10. Той чува глас и се обръща да види, кой му говори. Първото нещо, което вижда, са седем златни светилника. И посред тези светилници вижда “един, Който прилича на Човешкия Син” - стих 13. Това е Исус Христос. Когато бил тук на земята Исус обикновено говорел за себе си като за “Човешкият син”. Той се назовавал с това име, за да се интентифицира с нас.

Така Йоан чува Исус и Го вижда да се движи сред златните светилници. Във видението си Йоан вижда Исус да държи “в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч остър и от двете страни” - стих 16. Новият Завет символизира Библията - Божието Слово, с меч остър и от двете страни - Евреи 4:12.

Стих 20 обяснява символите на седемте златни светилници и седемте златни звезди в Исусовата дясна ръка: Исус казва на Йоан, че “седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.”

Седемте светилника представят самите църкви - това е подходящ символ. В планинската проповед Исус казва на последователите Си: “Вие сте виделината на света” - Матей 5:14. Но в Йоан 8:12 Исус казва за Себе Си: “Аз съм светлината на света.” Дали ние християните сме светлината на света или е Исус? Как може и двете твърдения да бъдат верни?

Отговорът е очевиден в оригиналния език на Матей 5:14. Не е толкова явно на български, но на гръцки е ясно, че думата “вие” e в можествено число; Исус се обръща към всички християни. Но думата “светлина” e в единствено число. Има една единствена светлина и тази светлина е Исус Христос. Той е “истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света” - Йоан 1:9. Така, когато Исус казва в Матей 5:14: “Вие - /целият Негов народ/ сте виделината - /Христовите представители/ на света” има предвид, че Неговата църква трябва да отразява Него, истинската светлина на света. Църквата трябва да представя Христос на света. Светът трябва да види “Христос между вас, надеждата на славата” - Колосяни 1:27. Каквато и светлина да пръскаме в света, тя е в резултат на отразяване лъчите от истинската Светлина - Исус Христос.

Исус продължава и казва, че когато човек пали светило го слага на светилник, така че да свети на всички наоколо. Така, казва Той, трябва Неговият народ да свети за Него в този тъмен свят - Матей 5:15-16/. Както светилото се слага на светилника, така всеки член на Божията църква трябва да свети - /Исус във вас/ пред човеците, че те да виждат добрите им дела и да прославят Отец, който е на Небесата. Така символът на седемте светилника, представящ седемте църкви, е много подходящ. Нужно е да имаме това предвид, когато разглеждаме Христовото послание към Лаодикия, за да разберем защо църквата се е провалила да бъде светлината на света така, както Бог е възнамерявал за нея.

Ясно е, че когато Иоан видял във видение Исус, който се движи сред седем светилника и държи седем звезди в дясната Си ръка - светилниците представляват седемте църкви - Откровение 1:20. Но кой или какво представят звездите в ръката на Исус?

Стих 20 също ясно отговаря на този въпрос: “Седемте звезди са ангелите на седемте църкви.” Спомнете си, че всяко от Христовите писма до седемте църкви е адресирано до “ангела” на тази църква. Какво символизира това?

Думата ангел означава “вестител”. B Евреи 1:14 ангелите се описват като “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение.” Те са Божии вестители, служещи на нас, които получаваме спасение. Така че, когато Исус говори на “ангела” на всяка от седемте църкви, Той се обръща към тези, които са духовните водители на църквата. Перефразираната жива Библия не използва думата ангел в тези стихове в Откровение, които говорят за седемте църкви. Тя използва думата лидер - водител. Това е точният смисъл на думата. “Ангелът” на Лаодикийската църква символизира “духовиния водач” на тази църква.

Духовните водачи на една църква са старейшините, съботно-училищните учители и други служители. Но първоначалното значение изглежда се отнася до пастора, който е отговорен за духовното състояние на църквата. Елън Уайт казва:

“Божиите служители са символизирани със седемте звезди, които Първият и Последният - /Христос/, е взел под своя специална грижа и защита. Свежото влияние, което трябва да е изобилно в църквата, е осигурено от тези служители на Бога, които трябва да представят любовта на Христос. Небесните звезди са под Божия контрол. Той им дава светлина. Той води и насочва тяхното движение. Ако Той не го прави, те ще се превърнат в паднали звезди.” - Евангелски работници, 13, 14.

До голяма степен духовното състояние на църквата е в ръцете на служителите. Когато пътувал към Ерусалим след мисионските си пътувания Павел спрял за кратко в Милет, където се срещнал с водителите на църквата в Ефес. Той ги предизвикал: “Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв” - Деяния 20:28. Днес сме поставили много отговорности на нашите пастори, но тяхната първоначална задача е да хранят духовно църквата, за да расте в благодатта. Духовното състояние на църквата зависи главно от пастора и храната, която той дава на стадото всяка събота.

Всички ние, когато сме повярвали в Христос и сме приели Неговия дар на спасението, сме направили това от егоистични мотиви. Възможни са изключения. Но тъй като човешката ни природа е егоистична, обикновено в началото приемаме Христос, защото се страхуваме от наказание или желаем награда. Нашият евангелизъм често се позовава на същите тези мотиви. Когато говорим на хората, че има “едно небе, което да спечелим и един ад, който да избегнем”, не се ли позоваваме на човешката егоцентрична природа? Разбира се, че наистина бихме искали да спечелим небето и избегнем ада. Но ако това е единственият мотив, тогава действаме основно с егоистична ориентация.

Съвсем честно трябва да призная, че с жена ми се присъединихме към Църквата на Адвентистите от седмия ден от страх! И двамата се уплашихме от изследователният съд, за който ни беше разказано на евангелските срещи. Не бяха същите срещи - живеехме на осем хиляди мили далеч по това време, но Адвентните евангелски събирания са почти едни и същи по целия свят. Така изслушахме същите двадесет и пет теми и взехме решение, основано на страх от това какво ще се случи, ако не изберем да приемем. Такова решение може да е по-добро от това да не вземеш никакво решение, но страхът или надеждата за награда са твърде слаби мотиви, на които да можеш да основеш духовния си живот.

Подобно и дванадесете ученици приеха Исус поради егоистични подбуди. Дори след три години на живот с Исус те спореха в горницата, кой ще бъде най-важен в идващото царство! Те все още мислеха за себе си.

Така както аз, жена ми и както учениците, повечето от нас сме това, което Павел нарича “плътски” християни, или “младенци в Христос” – 1 Коринтяни 3:1, когато първо приемем Христос и се присъединим към Неговата църква. Отговорността на пастора е да храни тези духовни младенци така, че да пораснат. Като духовен водител на църквата, той трябва да им помогне да се придвижат от плътското към духовното. Трябва да има духовен растеж. Един плътски християнин е слаб християнин – това е един младенец в Христос и пасторът трябва внимателно да го храни и му помага да израства.

В последното Си писмо до Лаодикийската църква Христос казва: “Пастори, има нещо погрешно в църквата”. Разбира се посланието към Лаодикия се отнася до всеки член на църквата - Откровение 1:11, но служителите имат специална отговорност да изградят църквата. Нужно е да се молим за нашите служители и пастори да хранят стадото и да му помагат да расте духовно. Елън Уайт оцени особената важност на Исусовите думи към църковните лидери: “Тези неща каза Този, Който държи седемте звезди в дясната Си ръка.” Тези думи са изречени към водителите на църквата – тези, на които Бог е доверил тежки отговорности.” - Ривю енд Херълд, 26 май 1903.

Следователно сега видяхме към кого в Лаодикия Исус е адресирал писмото Си. Адресирал го е до служителите - духовните водачи на църквата. Освен това Исус не говори само на тях; Той не се обръща просто към отделни личности в църквата. Чрез водачите Той говори на цялата църква, на всеки член. Има нещо страшно погрешно в Лаодикийската църква и Христос апелира към ръководството на църквата и чрез тях към всеки член – да осъзнаят неотложността на това, което Той казва. Цялата църква от горе до долу се нуждае да разбере това послание и особено водачите трябва да го разгледат внимателно.

Сега нека да погледнем втората половина на Откровение 3:14. Какви имена използва Исус, когато “подписва” писмото до църквата в Лаодикия?

Във всяко едно от седемте писма до църквите Исус се нарича със специална титла или име. И във всеки случай титлата, с която се нарича е в хармония със специалните нужди на тази църква. Следователно титлата, с която Христос се нарича, когато говори на Лаодикия е продиктувана от нуждите на Лаодикия; свързана е с посланието към тази църква. Ето как Исус се нарича, когато говори на Лаодикия: “Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал” - Откровение 3:14.

Първо Исус назовава Себе Си с “Амин, верният и истински свидетел”. Думата “Aмин” е употребена тук като подходящо съществително, име. “Aмин” всъщност означава “така да бъде”. Или може да означава “истината”, или “това, което се каза, е истина.” Ударението в тази първа титла изглежда е върху истинността на Исусовото свидетелство към Лаодикия.

Защо Той набляга на истинността и точността, за която говори? Защото, както ще видим по-късно, има голямо несъответствие между оценката на Лаодикия за себе си и оценката, която Христос й дава. Проблемът е, че нейната самопреценка не съвпада с Христовата оценка на духовното й състояние. Лаодикия казва: “Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо.” Исус казва: “... ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол” - Откровение 3:17.

Кой казва, че Лаодикия е окаяна, нещастна, бедна, сляпа и гола? Исус Христос - “Амин, верният и истински свидетел” - стих 14. Въпреки това Лаодикия отрича това. Тя претендира, че обратното е вярно. Казваме, че сме богати и с много имот, не се нуждаем от нищо. Тези две оценки съгласуват ли се? Ясно е, че не. Следователно въпросът е: Кой е прав? Очевидно верният и истински свидетел е прав. Това иска Исус да подчертае. Затова Той нарича Себе Си - “Амин”, Истиният, Верният и Истински Свидетел.

Нужно е ясно да разберем, че църквата е Христовото тяло. Тя е едно цяло състоящо се от индивидуални членове, точно както е във физическото тяло. Когато ръката на някого е болна, цялото му тяло е засегнато – не само ръката. Библията е точна по този въпрос. Например, когато Данаил се молеше - Данаил 9, той каза: “... съгрешихме...” - стих 8 подчертава това. Той включва себе си в греховете на Израел, които ги доведоха като пленници във Вавилон. Беше ли вярно това лично за Данаил? Не! Въпреки това той се индентифицира с Божия народ. Разбираше, че църквата е едно общо тяло и това, което засяга един, засяга всички.

Това е и моето недоволство срещу много от независимите движения, които възникват днес, за да критикуват църквата. Те излагат недостатъците на църквата и тогава гледат на себе си сякаш само те са на правия път. Библията учи, че всички сме едно тяло, нужно е всеки да се индентифицира с грешките на църквата, защото сме едно. Може би гледам на себе си и казвам: “Аз съм добре. Храня хората с проповедите и писанията си. Върша си работата.” Но истината е, че аз също съм част от тялото и по този начин съм част от проблема, който Христос установява в Лаодикия.

Днес Лаодикия има същият проблем, какъвто имаше Петър. Точно преди предателството му Исус тъжно каза: “Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастиря и овците на стадото ще се разпръснат” - Матей 26:31. Всичките ученици отрекли това да се отнася за тях, а Петър категорично го отхвърлил.

“Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня” - стих 33.

Исус казал на Петър: “Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене” - стих 34.

Но Петър настоявал: “Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе” - стих 35.

Петър имал Лаодикийския проблем. Исус имал една оценка за него, а Петър имал друга, доста по-различна оценка за себе си. Те не си съвпадали. Кой бил прав? Исус бил прав. Само помислете, колко много трудности и проблеми щеше да си спести Петър, ако просто беше казал: “Да, Господи! Ти знаеш всичко. Ти си прав, а не аз.” Но Петър трябвало да се научи по-трудния начин, че Исус го познавал по-добре, отколкото той себе си. Тази Исусова преценка била вярна.

В Посланието до Лаодикийската църква Исус казва: “Аз съм Верният и Истински Свидетел. Това, което ви казвам, е истина. Може да не сте съгласни с Мен, но Аз ви казвам истината. Може да не ви харесва да го чуете, но Аз ви казвам истината.” И ако не се научим да слушаме Исус сега, като Петър ще трябва да се научим по-трудния начин, тъй като Исус предупреди: “Ако не се покаеш, ще те отхвърля, ще те повърна из устата си” - Откр. 3:16.

В Посланието Си към Лаодикийската църква Исус също нарича Себе си с друго име или титла. Говори за Себе си като за “начинателят на всичко, което Бог е създал” - стих 14. Тази титла, по-специално така както е дадена във версията на “King James”, е създала много проблеми. Много християни през годините, включително някои пионери Адвентисти от Седмия Ден, възприели, че Исус казва, че някъде далеч в миналите векове Той е бил началото, като първото Божие създание. Един ранен Адвентен писател се опитал да смали тази трудност като казал, че произходът на Христос бил толкова далеч в дните на вечността, че доколкото касаело човеците, било сякаш Христос почти наистина не имал начало. Елън Уайт обаче взела противополжно мнение. В книгата си “Желанието на вековете” тя писа: “В Христос има живот, първоначален, незаимстван и абсолютен” - стр. 530. Така тя взима позиция коренно различна от мисленето на повечето от лидерите на Адвентната църква. Нейният възглед е в хармония с чистото учение на Новия Завет.

Вижте, когато Христос нарича Себе Си “начинателят на Божието творение” Той не казва, че е първото същество, създадено от Бога и че не е съществувал преди времето. Думата начало тук означава просто “източникът” или “произходът”, или “главната причина”. Христос казва: “Аз съм Източникът на цялото създание”.

Това е, което Новият Завет ясно ни дава да разберем. “Всичко това чрез Него - /Христос/ стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало” - Йоан 1:3. Като говори за Исус Павел казва: “чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята.....Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява” - Колосяни 1:16,17; виж също 1 Коринтяни 8:6; Ефесяни 3:9. Исус казва на Лаодикийците: “Аз не съм само Верният Свидетел, Аз съм също Източникът на цялото създание. Мога да ви пресъздам в моя образ, но само ако вие Ми позволите да направя това. Мога да създам във вас ново сърце; мога да ви направя нови човеци, но само ако се покаете и приемете Моята истинска оценка за вас”.

Той не само казва: “Казвам ви истината за самите вас, толкова болезнена, колкото е възможно да бъде“. Той също казва: “Аз съм разрешението на вашите проблеми”. Затова Той нарича Себе Си с две титли: “Аз съм Верният и Истински Свидетел”, Той казва “защото е нужно да знаете истинското си състояние. Вие дори не го осъзнавате; вие отричате това, но се нуждаете от истината”. И тогава Той казва: “Но Аз имам разрешението на вашия проблем. Аз съм Източникът на Божието създание. Аз направих всичко и мога да пресъздам вашето сърце”.

В действителност Исус предлага да изпълни в нас новозаветното обещание. Той обеща това първо на народа на Израел, но евреите Го отхвърлиха. Какъв беше резултатът? Със сълзи в очите Си Исус поглежда към Ерусалим по време на триумфалното Си влизане в града точно преди разпятието Си, като казва: “Ерусалиме! Ерусалиме!..... колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!” - Матей 23:37. С други думи: “Ще ви изплюя из устата си като народ и ще се обърна към езичниците”.

Христос не можа да изпълни новозаветните обещания към еврейския народ, защото той беше направил своето крайно и неотменимо решение да Го отхвърли. Отделните евреи все още могат да се възползват от обещанията, разбира се, но нацията като цяло се беше отвърнала. Сега Той дава същите новозаветни обещания на нас днес. Първоначалните обещания, намиращи се в Езекил 11:19,20; 36:26,27 се повтарят към нас в Евреи 8:10-13.

Следователно, какво открихме, като изследвахме встъпителното обръщение на Христос в Посланието Му към Лаодикийската църква?

Научихме, че Христос не говори само на някои хора от църквата. Той се обръща към водачите, но чрез тях Той говори на всички членове. Проблемът, който Исус посочва на Лаодикия не е проблем само на някои от членовете. Това е проблем на цялото тяло Христово, на последното поколение християни и той е приложим специално към Църквата на Адвентистите от Седмия Ден.

Научихме, че въпреки че Христовата духовна оценка за нас е негативна, тя е вярна. Въпросът за нас остава: “Искаме ли да приемем Неговата оценка на живота ни, колкото и болезнено да е?” Болезнено е, когато някой ни казва: “Ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол” – особено, когато сме църква, която претендира, че има истината. Болезнено е, но ако ще преживеем Христовото решение на нашите проблеми, ще трябва да приемем това, което Верният Сведетел казва за нас. Нека да не прилагаме тази вест към други църкви; нека я приложим първо за себе си.

Излъгани сме относно нашата собствена духовност точно, както евреите бяха излъгани като имаме предвид опитността им с Бог. “Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно, кой може да го познае?” - Еремия 17:9. Евреите отхвърлиха Христос, защото те не приеха Неговата оценка за тях. Ние не трябва да правим същото.

Когато погледнем на Христовата оценка за нас във вестта към Лаодикия, ще трябва да се запитаме: Вярно ли е или не? Ако решим, че е вярно, тогава ще приемем Неговия съвет. Ако решим, че не е вярно, тогава ще отхвърлим съвета и ще бъдем изплюти из устата Му. Така думите на Исус към Лаодикия стават жизнено важни за нас.

Какъв е нашият проблем, както е идентефициран от Верният и Истинен Свидетел? Кое е това, което не знаем? Кое е това, което ни е излъгало? Какво има предвид Исус, когато казва, че делата ни не са нито горещи, нито студени? Дали има предвид, че не вършим достатъчно дела? Не мисля, че това е вярно. Не ни липсват дела, но делата ни имат проблем. Какво е погрешното в делата ни?

Това са въпроси, които ще бъдат разгледани в следващата глава.

  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница