Адвентистите от седмия ден отдавна имат трудности, свързани с вестта към Лаодикия, записана в Откровение 3: 14-22



страница3/7
Дата08.05.2018
Размер1.43 Mb.
#67840
1   2   3   4   5   6   7

Г Л А В А Ч Е Т В Ъ Р Т А

Л А О Д И К И Я Е И З М А М Е Н А

Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол” - Откровение 3:17.


В посланието Си към Лаодикия Истинният Свидетел ясно ни показва, че хладкостта ни – нашата себеправедност или законничество – са ни измамили. Откровение 3:17 се разделя естествено на две части. Първата половина на стиха е собственото мнение на Лаодикия за духовното си състояние; втората част е Христовата оценка за състоянието на Лаодикия. Ясно е, че двете мнения се различават коренно. Има пълно противоречие между това, което ние мислим за себе си и това, което Христос вижда в нас.

Проблемът на Лаодикия е подсъзнателен. Исус казва, че Лаодикия “не знае”, че е окаяна и нащастна, сляпа и гола. С други думи ние сме излъгани относно нашето духовно състояние. Не знаем, какви в действителност сме.

“Каква по-голяма заблуда може да дойде в човешките умове от увереността, че са прави, когато напълно грешат! Вестта на Истинният Свидетел намира Божия народ в ужасна заблуда, въпреки че той е искрен в тази заблуда. Те не знаят, че състоянието им е плачевно в Божиите очи. Докато тези, към които е адресирана, се ласкаят, че са в издигнато духовно състояние, вестта на Истинният Свидетел разрушава сигурността им чрез потресяващо изобличение за истинското им състояние на духовна слепота, бедност и окаяност. Това толкова язвително и сурово свидетелство не може да е грешка, тъй като Истинният Свидетел го казва и свидетелството Му трябва да е вярно” - Свидетелство към църквата, 3:252, 253.

Сега е лесно да покажем разликата между топлите и студени дела – между делата от вяра и делата на плътта. Това не е, защото Лаодикия е измамена относно състоянието си. Причината, поради която сме измамени е, че не сме различили делата на закона - хладките дела от делата на вяра - топлите дела. Лесно е да се объркат, тъй като разликата между делата на закона и тези на вяра е действителна, но това е една едва доловима разлика.

Самият Мартин Лутер смесвал тези два типа дела, като укорявал апостол Яков за това, че подкрепя делата на вяра. Той нарекъл Посланието на Яков “Послание от слама”, защото чуствал, че Яков се противопоставя на писанията на Павел в Новия Завет и че Павел е прав. Всъщност Павел и Яков се съгласуват напълно. И двамата поддържат делата от вяра; двамата проповядват, че истинското оправдание чрез вяра винаги произвежда дела на вяра. По-късно Лутер променил мнението си за Яков, като приел, че апостолът е прав и вдъхновен.

Павел осъжда делата на закона – себеправедност – но настоява за дела от вяра. “Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона” - Римляни 3:20. Павел осъжда всяко усилие да се спечели небето чрез извършване дела на закона; тези, които се опитват да бъдат праведни като пазят закона, никога няма да успеят. “И така”, казва Павел, “ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона” - стих 28. Той проповядва същото нещо на Галатянските християни. “... човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа – “и ние повярвахме в Христа Исуса за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар” - Галатяни 2:16. С други думи делата по закона се противопоставят на оправданието чрез вяра, те са врагове на евангелието. “Сатана търси с цялото си коварсто да поквари ума и сърцето и успешно води мъже и жени към отклоняване от простотата на Христовото евангелие... Христовите последователи са в опасност да изгубят трона” - Review and Herald, 15 декември 1904.

Делата по закона са това, което наричаме законничество или себеправедност. Такива дела нямат никакъв дял в нашето оправдание. Оправдани сме само чрез това, което Христос е направил за нас със живота и смъртта Си. Павел категорично осъжда всеки, който се опитва да добави дела по закона към оправданието чрез вяра. “Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта” - Галатяни 5:4. Оправданието чрез вяра просто не може да се смесва с делата на закона; те взаимно се изключват.

От друга страна Павел усърдно подкрепя делата на вяра! След като твърдо декларира, че делата не допринасят ни най-малко за нашето спасение - Ефесяни 2:8,9, казва на вярващите, че въпреки това “...сме ...създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим” - стих 10. Така Павел е в съгласие с Яков, който твърди, че оправданието чрез вяра винаги произвежда дела на вяра.

На младия Тит Павел пише: “Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост” - Тит 3:5. При все това само три стиха по-долу Павел казва: “И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците” - стих 8. Обърнете внимание, че делата на вяра са полезни, не за нас, а за “човеците”. Добрите дела разкриват на другите, че Христос обитава в нас – това е свидетелство, че е налице истинско оправдание чрез вяра.

В същото послание до Тит Павел казва, че Христос “даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела” - Тит 2:14. Гръцката дума в превод на “ревностни” идва от същия корен като думата “топъл” в Откровение 3:15. Павел несъмнено насърчава добрите дела – не като начин да спечелим спасението си, но като средство за доказване на истинското оправдание чрез вяра и за притегляне на другите към Христос. По този начин Павел и Яков са в пълна хармония.

“Но”, някои ще оспорят, “героите от Стария Завет не печелеха ли Божията подкрепа чрез делата си, като пазеха Закона Му?”

Изобщо не. Евреи 11 глава представя множество Старозаветни личности заради добрите им дела и послушание, но са хвалени поради делата си на вяра. Фразата “чрез вяра” се повтаря отново и отново в Евреи 11. Например “С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива” - стих 8.

Авраам не знаеше къде отива, но се подчини на Божия зов. Това е подчинение, родено от вяра. Не попита Бога /както някои мисионери питат Генералната Конференция/ “Има ли електричество там, където отивам? Има ли хладилник?” Бог не каза на Авраам: “Има една къща с течаща вода, която те очаква“. Той просто каза: “Искам да отидеш в една земя, която ще ти дам”. И Авраам се подчини с вяра - следователно действията му бяха дела на вяра, не дела на закона, въпреки че той се подчини на Божиите заповеди.

По същия начин постъпи и Ной. Бог каза на Ной: “Ще унищожа тази земя с наводнение. Искам да построиш кораб”. Ной повярва на Бога и делата му свидетелствата за вярата му. Истинските дела на вяра винаги се основават на Божиите обещания; делата на закона се основават на човешки обещания и изпълнение.

На Синай Бог каза на израилтяните: “Ето ви Моят закон”. И те отговориха: “Всичко, което е казал Господ, ще вършим” - Изход 24:7.

Каква тогава е разликата между делата на закона и делата на вяра? Защо сме се заблудили толкова, че сме сбъркали едните с другите и не осъзнаваме истинското си духовно състояние? Ако трябва да отговорим на Христовия съвет е нужно да държим очите си отворени така, че да можем да видим ясно най-важната разлика, която отличаво делата на закона от делата на вяра.

Разликата не е в самите дела, защото делата на закона и делата на вяра външно много си приличат. Може да има двама души, които пазят съботата. Единият го прави като дело на закона; другият като дело на вяра. Може да има двама души, които да дават Библейски уроци. Единият го прави като дело на закона; другият като дело на вяра. Действията изглеждат подобни външно, но каква е разликата?

Първата разлика е в източника или произхода на делото, което се извършва. Делата на закона се извършват чрез човешки усилия – това са усилия на плътта. Делата на вяра се вършат от Христос чрез Светия Дух, защото християнинът живее чрез вяра. Нека разгледаме по един пример.

Един отличен пример на дело на закона е молитвата на фарисея представена в Лука 18 глава. Разбирането на въведението към тази история е съдбоносно. Забележете, че Исус представя тази история в контекста на себеправедността или дела на закона. “И на някои, които уповават на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча” - Лука 18:9. Характерно за делата на закона е да ни карат да презираме другите; законниците са склонни да гледат отгоре на тези, които не отговарят на техните стандарти.

“Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия” - стихове 10-12.

За Исусовите последователи думата фарисей не е имала това отрицателно значение, което има днес за нас. Фарисеят бил считан за много свят човек, защото бил ревностен да пази Божия закон. Така това е един добър човек, който говори на Бога за себе си. Добри ли са делата му или лоши? Те са добри и той ще получи звезда в короната си, ако ги отмине! Но добрите неща, които върши, дела на закона ли са или са дела на вяра?

Те са дела на закона. Защо? Какво е не е редно в делата на фарисея?

Те го карат да има добри чуства за себе си. Той не живе за Бога, а за себе си. Казва на Бога: “Погледни ме само и виж, колко съм добър!”

И какво ще му каже Исус на съда? “В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” - Матей 7:22-23.

“Божият народ е представен в Посланието към Лаодикия в състояние на плътска сигурност. Чувства се добре, като вярва във високопоставеното си положение на духовни постижения” - Свидетелства към църквата, 3:252.

Делата на закона винаги се извършват за нас, за наша слава. Източникът е плътта, нашата грешна човешка природа. Плътта не може да върши истински добри дела. Тя може да върши дела, които изглеждат добри, но източникът е погрешен, защото плътта винаги е доминирана от себе си. Забележете, колко често фарисеят в Исусовата история употребява думата “аз”, когато се моли за себе си.

За да направим разлика, нека разгледаме пример като дело на вяра. Павел, който също бил фарисей, изоставя всички свои дела на закона за сметка на Исус и Неговата правда.

“Защото ние, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта....”“... и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван съ смъртта Му” - Филипяни 3:3-10.

Вярата на Павел била в Исус Христос, не в него самия. Той казва: “Искам Исус да живее в мен сега, когато Го приех за моя правда”. Това трябва да бъде и нашата позиция. Нашата вяра трябва да бъде в Исус, не в себе си.

Пишейки на коринтяните Павел казва: “трудих се повече от всички тях - /другите апостоли/”. Но за да не би някой погрешно да разбере, бързо добавя: “ – не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене” - 1 Коринтяни 15:10. Това не Павел с човешката си природа, който вършел работата; Господ работел в него. Източникът на делата на вяра е Христос, който работи в нас чрез Неговия Дух.

Втората разлика между двата вида дела е тясно свързана с първата. Това е мотивът, който е скрит зад делата, които вършим.

Делата на закона са мотивирани от една или повече от следните причини: 1. страх от наказание;

2. желание за награда;

3. получаване слава за себе си.

Делата на закона са винаги мотивирани от Азът. Самите ние претендираме, че те са добри.

Господ ни съди, не по делата ни, но по мотивите, които стоят зад тези дела. Проблемът ни като Лаодикия – причината, поради която сме излъгани за истинското си състояние е, че вършим обратното; съдим за себе си по нашите дела, не по нашите мотиви. Исус подчертава тази разлика в Планинската Си проповед. Фарисеят би казал: “Никога не съм убил никого!” Но Исус отговаря, “Почакай минута! Ако мразиш някого в сърцето си, убил си го, дори ако в действителност не си го убил физически. Ако гледаш жена с пожелание в сърцето си, извършил си прелюбодейство, дори ако в действителност не си го извършил”. Бог гледа на сърцето. Затова в съда Той ще претегля всеки скрит мотив. Когато осъзнаем този високо издигнат стандарт, ще разберем, че всички ние сме нечисти. “Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете” - Притчи 16:2. Господ има предвид не само действието, но духът, който мотивира действието.

Павел илюстрира разликата между делата на закона и делата на вяра, като посочва преживяването на Авраам и синовете му, Исаак и Исмаил. Той казва: “Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната.....но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание” - Галатяни 4:22,23.

Какво има предвид Павел? Той просто изтъква, че Исмаил е просто продукт на собствените дела на Авраам. Исаак от друга страна бил Авраамов син в резултат на обещание. Кой произведе Исмаил? Авраам. Кой произведе Исаак? Бог. Авраам не можеше да произведе Исаак без чудо от Господ, защото Сара беше преминала детеродната си възраст - това беше невъзможно по човешки. Така делата на вяра се произвеждат от Бога, когато вървим с вяра, както Авраам правеше. Но делата на закона се произвеждат от собствената ни човешка природа, както Авраам произведе Исмаил чрез Агар. “И това е,” Павел продължава, “иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство” - стих 24.

Защо планината Синай е символ на Завета, който води до робство? Защо, когато Бог дава на Израел Своя закон на Синайската планина, народът отговаря: “Всичко, което е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни” - Изход 7:24. Това беше старият завет – хората обещаваха на Господ да бъдат добри в замяна на спасение. Успяха ли? Не! Когато се провалиха, осъзнаха ли своя провал? Не! Вместо това те направиха много правила – човешки правила – които да пазят. Тогава казаха: “ Погледни, Господи, ние пазим Твоя закон”.

Разликата между стария завет - Исмаил и новият завет - Исаак не е ясно забележим. Само един по-близък поглед към двата завета разкрива, че докато Старият завет беше договор между Бог и Израел, Новият завет беше завет, направен от Бог, който облагодетелстваше човешкия род. Когато Бог влезе в договор с Израел на планината Синай, Той напълно осъзнаваше, че те не могат да го опазят. Но Старият завет беше нужен, за да унищожи всяко доверие в плътта, така че пътят да бъде отворен за Новия завет. За нещастие еврейската нация отказа да признае пълната си греховност и в резултат отхвърли Новия завет в Христос. Историята им, казва Павел, е записана за полза нам, “върху които са стигнали последните времена” - 1 Коринтяни 10:11. Дано не повторим тяхната история!

Павел продължава сравнението си: “А горният Ерусалим е свободен, който е на всички майка;....А ние, братя, като Исаак, сме чада на обещание” - Галатяни 4:26,28. Исаак представлява Божието обещание и Божието изпълнение чрез Сара. В Новия завет приемаме чрез вяра Божието обещание и Му позволяваме да работи в нас. Ето как Елън Уайт го коментира:

“Има такива, които претендират, че служат на Бога, като разчитат на собствените си усилия да се подчиняват на закона Му, да формират правилен характер и сигурно спасение. Сърцата им са движени от дълбоко чувство на любов към Христос, но търсят да изпълняват отговорностите на християнския живот, този който Бог изисква от тях, за да спечелят небето. Такава религия не струва нищо” - Пътят към Христа, стр. 44.

“Раждането на сина на Захарий, както и раждането на детето на Авраам, и това на Мария - самият Христос, ни предават велика духовна истина, истината, че сме бавни да се учим и готови да забравяме. В себе си ние сме неспособни да вършим каквито и да било добри неща; но това, което не можем, ще бъде грижливо изработено с Божията сила във всяка смирена и вярваща душа. Чрез вяра беше дадено детето на обещанието. Чрез вяра се ражда духовният живот и сме способни да вършим дела на правда” - Великата борба, стр. 98.

Само чрез вяра можем да произведем правда. Както оправданието, така и освещението са само чрез вяра. “Всички наши добри дела зависят от сила вън от нас” - Притчи Христови, стр. 160. Забележете, че Елън Уайт казва “всички наши добри дела”, не “някои от нашите добри дела.” “Всичко, което човекът прави без Христос е осквернено с егоизъм и грях; но това, което е направено чрез вяра е прието от Бога” - Избрани вести, 1:364.

Това все още е спорен въпрос за нас днес в Лаодикия. Много искрени хора са уловени в капана на една изкусна форма на законничество и не го осъзнават. Лаодикия е измамена и тя не го осъзнава, защото е объркала делата на закона с делата от вяра.

Някои са загрижени, че ако проповядваме тези неща, мъже и жени ще бъдат изкушени да престанат да се опитват да се подчиняват, че те ще престанат да полагат усилия да преодоляват греха. Но истинската вяра винаги включва усилия и борба с греха. Какво означава вярата? Означава две неща, когато се опитваме истински да практикуваме вярата.

1/ “Не аз”,

2/ “но Христос”.

Първото е отрицателно; това е нашият дял. Второто е положително; то е Христовият дял.

Първото е най-трудно. Когато казваме: “Не аз”, казваме нещо, което противоречи на грешната ни човешка природа и на гордостта ни. Вървим срещу нашата природа. Разбира се, това е болезнено за егото, защото искаме някакво признание в този смисъл на освещаване. Така вместо да кажем: “Не аз, но Христос”, предпочитаме да кажем: “Аз и Христос”. Искаме да приемем, че оправданието е отделно от Христос, отделно от вярата. Но когато става въпрос за освещаване, искаме да имаме собствен дял. Но това не е истина. Библията учи, че плътта, нашата природа е враг на Бога. Тя не се подчинява на Божия закон, нито пък може - Римляни 8:7. Затова за всичко трябва да казваме: “Не аз, но Христос”. Това е, което Христос казва на бедната, измамена Лаодикия - 2Коринтяни 4:7.

Нашите дела, които изглеждат добри, защото са дела по закона, са ни измамили. Те приличат много на делата от вяра - така мислим, че сме “богати, забогатяхме и нямаме нужда от нищо”. Но Христос казва: В действителност си “окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол” - Откровение 3:17. Единственото друго място в Новия Завет, където тази дума се появява е в Римляни 7:24. След като признава неспособността си да върши каквито и да било добри неща Павел извиква: “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”

Истина е, че Павел също казва: “За всичко имам сила чрез Онзи, който ме подкрепява” - Филипяни 4:13. Но той казва това само след като първо е казал: “Окаян аз човек!” И еднинственият начин за Павел и за нас е да осъзнаем нашето окаянство, да осъзнаем, че нашите дела на закона, колкото и добри да изглеждат, са омърсена дреха в Божиите очи - Исайя 64:6.

Когато вършим дела по закона, колкото повече действаме, толкова по-високо мнение имаме за себе си – точно както фарисеят в Исусовата история. Тези, които успешно вършат дела на закона са склонни да вярват и дори да казват: “Не съм съгрешил в продължение на толкова дълго време”. Това е лаодикийското състояние! Това отношение ще ни унищожи!

Обратно; вярващият, който върши дела на вяра винаги ще се вижда като грешник. Дори когато делата му са добри, той никога не ще се чуства праведен; винаги ще мисли за себе си: “Окаян аз човек!” Колкото повече се доближаваме до Христос, толкова по-ясно можем да видим огромната пропаст между нас и това, което Той иска да бъдем. Елън Уайт казва:

“Вестта към Лаодикия трябва да се разгласи със сила, защото сега е специално приложима.... Да не виждаме собствената си уродливост означава да не виждаме красотата на Христовия характер. Когато напълно осъзнаваме собствената си греховност, ще оценим Христос..... Да не виждаме отличителния контраст между Христос и нас означава, че не познаваме себе си. Този, който не се отвращава от себе си, не може да разбере значението на спасението” - Review and Herald, 25 септември 1900.

Разбира се, можем да осъзнаваме, че праведността на Христос обитава в нас чрез вяра. Можем да се радваме на високата оценка, която Христос дава положението ни “в Христос”. Но когато истински разберем евангелието, освещението – това което Христос извършва в нас – никога не може да бъде източникът на нашата увереност, защото винаги ще чустваме, че сме грешници – а това не е увереност! Нашата увереност идва от това, че ние сме “в Христос”. В Христос ние сме цялостни и съвършени. Това, което върши Той в нас е растящо и незавършено. Всъщност Христос извършва много добри неща в нас, които ние дори не осъзнаваме. Помнете, Исус ни казва, че в съда Той ще каже: “Гладен бях и ме нахранихте, жаден бях и ми дадохте да пия. Гол бях и ме облякохте”.

И ние ще отговорим: “Господи, кога направихме тези неща? Не си спомняме”. Не осъзнаваме много от делата, които Христос ще извърши чрез нас. Делата на вяра, които Исус върши в нас, не ни спасяват. Те свидетелстват, че сме спасени и оправдани чрез вяра.

Лаодикия е страшно измамена, обърквайки делата на закона с делата на вяра. Тя гледа на всички добри неща, които върши и казва: “ Богат съм и не се нуждая от нищо!” Но Верният Свидетел вижда, че в действителност тя е бедна и сляпа и гола. Дано Господ се смили над нас, за да разберем истинското си състояние, така че да желаем да отговорим положително на съвета Му. И това темата на следващата глава.

Г Л А В А П Е Т А

ЛАОДИКИЯ Е СЪВЕТВАНА

... то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш” - Откровение 3:18

Трябва да благодарим на Бог, че Верният Свидетел не завършва посланието Си към Лаодикия с оценката в стих 17. След като разбива фалшивата ни сигурност, като ни казва, колко сме окаяни, клети, бедни, сляпи и голи - такива каквито сме, Исус продължава да ни успокоява, че положението ни не е безнадеждно. Той ни предлага и съвършен лек за нашия проблем – така, че има надежда!

Тъй като проблемите на Лаодикия са многочислени, така Христос има множество решения. Той казва: Съветвам те да купиш от Мен:

1/ “ злато, пречистено с огън, за да се обогатиш”;

2/ “ бели дрехи, за да се облечеш”;

3/ колурий, та да виждаш” - стих 18.

Като решение на бедността и окаяността ни Христос ни предлага злато, пречистено с огън, за да бъдем дори по-богати, отколкото мислим, че сме! За мизерната ни голота ни предлага бели дрехи, за да не се явим необлечени пред съда. А за слепотата ни Той предлага колурий, за да можем да виждаме ясно истинското си състояние. Това е тройното лекарство, което Исус предлага за състоянието ни.

Но отбележете една много важна фраза в Неговото решение - “съветвам те да купиш от Мене....” Безценната небесна стока, която Христос ни предлага, не е безплатна. Трябва да се плати цена. Обикновено тези неща и това, което те означават в Писанието, представляват безплатни дарове на Бога. Тогава защо Исус казва на Лаодикия, че трябва да ги купи?

Те са безплатни дарове само за тези, които са бедни духовно. Но за себеправедните, като Лаодикия, те не са безплатни; взимат се с цена. Израел имаше същия проблем като Лаодикия – себеправедност. Чрез Исайя Бог дава търговската Си реклама на Израел. “ О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата” - Исайя 55:1. Сега това няма никакъв смисъл; всъщност изглежда има противоречие. Как може човек да купи нещо, ако няма пари? И ако може да купи без пари, каква е цената?

Нужно е да разберем как думата да купиш е използвана тук. Използвана е по същия начин, както я използваме в ежедневната реч – да замениш нещо, което имаш, за нещо, което искаш повече. В библейски времена хората често заменяли стоки с бартерна сделка. Ако един човек има твърде много царевица в градината си, ще я замени за жито може би. Пари не са обменяли на ръка, но това било “купуване” на жито, що се отнася да хората от библейските времена.

Наистина не е по-различно, ако използваме пари като средство за обмяна. Представете си, че минавате покрай магазин и виждате един прекрасен чифт обувки на витрината. Цената на етикета показва “50 лв.“. Казвате си: “Скъпи са, но ги харесвам. Да ги купя или не?” Сега вие имате 50 лева в джоба си. Те са ваши - спечелили сте ги чрез упорита работа. Но въпросът е да решите: “Да дам ли парите си за този чифт обувки?” Това е купуване – обмяна на нещо, което имате за нещо, което искате повече.

Лаодикия може да е бедна в действителност; но тя има нещо, което е много ценно за нея. Това е нейната себеправедност, произведена от делата й по закона. Това е основата на гордостта й – основата на нашата гордост, дори нашата деноминационна гордост. Когато един човек или група от хора имат голям успех в религиозния живот, не е лесно да го отдадат на праведността на Исус Христос. Историята на евреите показва това, както и историята на нашата църква на адвентистите от седмия ден през 1888 година. Колкото повече видим успех имаме, толкова по-трудно е да се откажем от всичко заради праведността на Исус. Струва твърде много, за да го направим - страшно скъпо е. Павел казва:

“При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, бидейки обрязан в осмия ден от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи.... Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия” - Филипяни 3:4, 5, 7, 8.

Павел бил изключително успешен като фарисей, въпреки това той искал да счете целия си успех за измет в сравнение с праведността на Христос. Когато Верният Свидетел казва на Лаодикия: “съветваме те да купиш от Мене злато, пречистено с огън” Той все едно ни казва: “Трябва да захвърлиш себеправедността, която мислиш, че те е обогатила толкова, замени я с Моята праведност”. Това не е лесно да се направи и колкото повече себеправедност имаме, толкова по-трудно е да я заменим за праведността на Исус. Елън Уайт казва:

“Божият народ е представен в Посланието към Лаодикия в положение на плътска сигурност. Чувстват се добре, като вярват, че се намират във възвишено състояние на духовни постижения” - Свидетелства към църквата, 3:252.

“Попитах за значението на разтърсването, което видях в църквата и ми беше показано, че е причинено от директното свидетелство, предизвикано от съвета на Верният Свидетел към лаодикийците. Това ще има своя ефект върху сърцето на получателя и ще го доведе до въздигане на стандарта и излъчване на точната истина. Някои няма да могат да понесат това пряко свидетелство. Ще въстанат срещу него и това ще доведе до разтърсване сред Божия народ” - Свидетелства към църквата, 1:181.

Плътта не се отказва от собствената си праведност без борба. Това се случи в тази църква през 1888 година и продължава да се случва. Плътта казва: “Работех усилно за тази правда - защо да се отказвам от нея?” Но няма място за смесване на Азът в чистото евангелие на Христос, нашата правда. Отношението ни постоянно трябва да бъде: “Не аз, но Христос”.

Ако някой в еврейската народ беше известен със себеправедността си, ако имаше някой, който можеше да претендира за чуден успех, това беше Савел преди обръщането си. Той нямаше равен на себе си без значение дали ще го преценяваме на базата на произхода му, положението му като фарисей или изпълнението на закона. Неговата ревност за Господа го караше да преследва ранните християни. Все пак Павел реши, да се откаже от целия този успех заради Христовата правда. Той казва: “Господи, аз бях в огъня заради Тебе и когато преследвах християните, не го правех в бунт срещу Тебе. В ума си аз Ти служех. Що се отнася до правдата на закона аз съм невинен. Но тези неща, които мислех, че ще ме квалифицират за небето, трябваше да счета за измет в сравнение с Христос и Неговата правда” - Филипяни 3:4-9.

Павел искаше да се откаже от целия си религиозен успех в замяна на Христовата правда. Това е, за което Верният Свидетел говори, когато съветва Лаодикия да си “купи” злато, бели дрехи и колурий. Отказваме се от себеправедността си, която означава толкова много за нас, в замяна на Христовата праведност, която единствено може да ни направи богати и облечени, и виждащи.

Но забележете, че тази замяна включва страдание. Павел казва: “всичко считам за загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ, за Когото изгубих всичко” - Филипяни 3:8. Наранява се нашата гордост, индивидуална и деноминационна, когато се отказваме от всичко, което сме постигнали чрез тежък труд, за да приемем Христовата праведност. Болезнено е за човешката ни природа. Но имаме само две възможности - можем да се държим здраво за собствената си праведност, която сме развили с много усилия, или можем да примем Христовата праведност, която пролучаваме само чрез вяра. Не можем да имаме и двете - трябва да се откажем от едната или от другата. Това е цената, която трябва да платим - това е висока цена, но е единственото решение на лаодикийските ни проблеми.

Когато Верният Свидетел ни моли да си “купим” от Него злато и бели дрехи, и колурий, Той ни моли да се откажем от всичко – от мнението ни за себе си, от всичко, което сме мислили, че е придобивка за нас, но не е. Всичко това можем да заменим за Христовата праведност, както в смисъла на нашето оправдание така и за нашето освещение. Формулата и за двете е същата - “Не аз, но Христос”. Това е висока цена, но това е, което се изисква, за да се “купят” нещата, които Верният Свидетел предлага. Желаем ли да се откажем от Азът и всичкия успех, който ни е дал “звезди в короната”? Желаем ли да се откажем от всичко заради Христовата праведност? Това е цената, която Павел – фарисеят е трябвало да плати и това е цената, която ние също трябва да платим.

Затова Елън Уайт казва, че съветът на Верният Свидетел към Лаодикия ще доведе до разтърсване в църквата. Защото някои – по специално тези, които са успешни в развиване на себеправедност – няма да искат да платят тази цена. Хора, които успешно произвеждат себеправедност, обикновено имат силна воля. Ако сте провеждали програма за освобождаване от тютюнопушене, знаете, че личностите със силна воля имат по-големи успехи от тези със слаба воля. Силноволевите личности създават на останалите усилна обстановка по време на общи събрания и често осъществяват натиск върху грешниците по време на дисциплинарни събрания. Нахвърлят се върху хората, каго казват: “Защо този човек има такъв проблем с пушенето? Аз бях голям пушач и се отказах. Беше лесно. Защо този човек да не може да направи същото?”

Никога не забравяйте, че Господ гледа на всички наши духовни успехи, като на омърсена дреха. Каквото и да считаме за ценно от гледна точка на духовните ни постижения е покварено и нечисто в Божиите очи. “Защото всички станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха; всички ние вехнем като лист; и нашите беззакония, ни завличат като вятъра” - Исайя 64:6.

Изследвахме значението на думата купувам използвана в съвета на Верния Свидетел. Сега нека да разгледаме трите пункта в търговската реклама, която Той предлага на Лаодикия. Първият е “злато, пречистено с огън” - Откровение 3:18. Какво представлява то? Петър ни дава ключ за разгадаване:

“В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, ако е потребно, в разни изпитни, с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос” - 1 Петрово 1:6, 7.

“Злато, пречистено с огън” е просто “вяра, която е изчистена от Азът”. Това е вярата на Исус Христос, защото Исусовата вяра беше пречистена с огън в Гетсимания и на кръста. В Гетсимания Исус се помоли три пъти: “Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде” - Лука 22:42. Исус не позволи на егото да има каквато и да е част в Неговата спасителна мисия. Всяка следа от егото беше разпъната в живота и смъртта на Христос - Лука 9:23.

Когато първоначално приемем Христос, вярата ни е все още егоцентрична. Приемаме Го или защото се страхуваме от осъждение, или защото искаме да отидем на небето. Това е нормалното преживяване на повечето християни. Но Христос иска да имаме това, което Павел нарича “вяра, която действува чрез любов” - Галатяни 5:6. Това е златото, изпитано с огън, което Верният Свидетел иска да имаме.

“Вярата и любовта са златни съкровища, които са много желани сред Божия народ” - Свидетелства към църквата, 3:255.

Имаме ли вяра? Да, но това е егоцентрична вяра. Трябва да я заменим за вяра, която е мотивирана от любовта Агапе. Трябва да заменим нашата егоцентрична вяра за Христовата себепожертвователна вяра. Елън Уайт казва:

“Златото, пречистено в огън, е вяра, която работи чрез любов. Само това може да ни доведе до хармония с Бог. Може да сме активни, може да вършим много работа; но без любов, такава любов, каквато обитаваше в сърцето на Христос, няма никога да бъдем причислени към небесното семейство” - Притчи Христови, 158.

Трябва да бъдем внимателни, когато четем такова становище, че не го четем само в контекста на оправданието. Елън Уайт пише тук също и от гледна точка на освещението. Освещението е доказателството за оправданието и трябва да се отразява в нас все повече и повече. Без Христовата любов Агапе не можем никога истински да отразяваме Неговия характер. Трябва да има духовно растене, така че самият живот на Христос ще стане наш живот. “Златото представено тук, като изпитано в огън, е вяра и любов. То прави сърцето богато; тъй като е било чистено докато се изчисти и колкото повече е изпитвано, толкова по-възхитителен е неговия блясък” - Свидетелства към църквата, 4:88.

Следователно златото, което Христос предлага е “вяра, която действа чрез любов” - Галатяни 5:6. Това е вяра, която се е изчистила от Азът. Това ни предлага Верният Свидетел. Той казва: “ Искам да ви предложа Моята вяра, която е мотивирана от чиста любов в замяна на вашата вяра, която е егоцентрична.”

Вторият пункт, който Христос предлага на Лаодикия са бели дрехи. Това е праведността на Исус – както вменена, така и придадена. Но е нужно да се изясни, че точно Неговата вменена правда ни квалифицира и ни дава титлата за небето – не Неговата вменена правда плюс Неговата придадена правда. Правдата, която ни квалифицира за небето, беше осъществена за нас, но вън от нас, в святия живот и смърт на Христос. Придадената правда възпроизвежда Христовата правда вътре в нас и доказва, че Неговата правда ни е вменена чрез вяра и така сме в хармония с небето. Това е важната разлика, защото някои учат, че правдата, която ни квалифицира за небето е комбинация от вменената правда на Христос - оправдание плюс Неговата придадена правда - освещение.

Павел казва: “И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда и то правда, която е чрез вярване; а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон” - Римляни 9:30, 31. Той представя две групи хора – езичници и Израил – и два метода за простигане на правда – вяра или пазене на закона. Езичниците успяха, а евреите пропаднаха. Защо? Защото езичниците приеха Христос за своя правда, докато евреите се опитваха да станат праведни чрез пазене на закона.

Павел казва, че не може да се смесват себеправедността и Христос - нашата правда. Или едното, или другото. В момента, в който приемеш Христовата правда, трябва да се откажеш от своята себеправедност. В момента, в който приемаш своята себеправедност, Христовата правда става оскърбление за теб. Павел заключава: “И който вярва в Него не ще се посрами” - стих 33. Тези, които купуват белите дрехи, ще са сигурни, че срамът на голотата им не ще се яви - Откровение 3:18. Няма да се срамуват, защото ще бъдат облечени с вменената Христова правда – това е единствената правда, която може съвършено да устои в съда. Ако се появим в съда със своята себеправедност, ще се окажем голи, защото Бог гледа не само това, което сме направили, но и на мотива ни за действие. Всъщност Той се интересува от мотива. А себеправедността винаги е мотивирана или осквернена от Азът. Истина е, че нашите дела - придадената правда на Христос ще докаже в съда, че сме приели Неговата вменена правда, но те няма да допринесат ни най-малко за нашето оправдание.

Така белите друхи, които Верният Свидетел предлага на Лаодикия, е вменената и придадената правда на Христос. “....дойде сватбата на Агнето,” пише Йоан, “ и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът праведните дела на светиите” - Откровение 19:7, 8. Христос е очаквал в продължение на поколения, за да възпроизведе Своя характер в Своята невеста, така че тя да е готова за сватбата.

Дали чистият висон, белите дрехи са нещо, което булката прави сама? Приготвя ли се тя със собствени усилия? Не! Дадено й е, че тя ще бъде облечена в бели дрехи. Христос облича Своята невяста - тя не се облича сама. “Белите дрехи са чистотата на характера, Христовата правда придадена на грешника. Това наистина е облекло от небесна материя, което може да се купи само от Христос в продължение на един живот на желано подчинение” - Свидетелства към църквата, 4:88. Тук Елън Уайт няма предвид подчинение в смисъла на подчинение на закона; “желано подчинение” означава желание да кажеш: “Не аз, но Христос”. Това е подчинение от вяра, която се доказва чрез подчинение на всички Божи заповеди.

Най-накрая Верният Свидетел ни предлага колурий за очите. В Средния Изток в новозаветни времена хората, разбира се, нямали слънчеви очила. Те използвали черно мазило, за да защитят очите си от блясъка на слънцето и то им помагало да виждат без да присвиват очи на ярката светлина. Колурият се използва като символ на Светия Дух, който ни отваря очите. Светият Дух ни води към всяка истина - Йоан 16:13,14. Той е единственият, който може да отвори очите не и да ни покаже истинското ни състояние – че нашата себеправедност е като омърсена дреха.

Елън Уайт пише: “Колурият е тази мъдрост и благодат, която ни дава възможност да различаваме злото от доброто и да разпознаваме злото зад всяка маска” - Свидетелства към църквата, 4:88. Себеправедността е действителен грях, но не изглежда грешна. Тя ще изглежда винаги добра – докато колурият ни позволи да я видим в истинската й светлина.

Помнете, че основния контекст на цялото послание към Лаодикия са “делата”. Ключовата фраза е “Зная делата ти” - Откровение 3:15. Делата на Лаодикия топли ли са или са студени? Нито едното, нито другото - те са хладки. Христос иска делата ни да бъдат топли. И те могат да бъдат топли само чрез Неговата придадена правда. Той ни предлага вменената Си правда, за да се облечем и да не стоим голи в съда. Но Той също ни предлага Своята придадена правда, за да бъде изцяло отразен в нас. Това трябва да стане преди да дойде краят - Откровение 18:1.

“Отново и отново гласът от небето е адресиран до теб. Ще се подчиниш ли на този глас? Ще обърнеш ли внимание на съвета на Верния Свидетел - да търсиш злато, пречистено в огън, белите дрехи и колурия? Златото е вяра и любов, белите дрехи са Христовата правда, колурият е тази духовна проницателност, която ще ти позволи да видиш уловките на Сатана и да ги избегнеш, да презреш греха и го намразиш, да видиш истината и да й се подчиниш” - Свидетелства към църквата, 5:233.

Поради тази причина Господ допуска последното поколение християни да премине през времето на беди. Това е част от работата за възпроизвеждане на праведният характер на Христос в нас – това е част е от процеса на отразяване на белите дрехи, които сме “купили” от Христос. Елън Уайт пише:

“Тяхното страдание е огромно, пламъците на пещта сякаш ги поглъщат; но Пречиствачът ще ги извади като злато, изпитано в огън. Божията любов към Неговите деца по време на периода на най-жестокото изпитания е толкова силна и нежна, както в дните на най-голям просперитет; но сега е нужно да бъдат поставени в огнената пещ; светският им характер трябва да бъде унищожен, така че образът на Христос да бъде съвършено отразен” - Великата борба, 621.

Забележете, че времето на страдание ще бъде истинският тест на праведност чрез вяра, който ще покаже дали наистина сме купили чистите бели дрехи на Христос. От какво ще трябва да се откажем във времето на страдание? Ще трябва да изоставим всеки опит да поддържаме себеправедността си, защото истинският резултат от голямото изпитание ще бъде нашата вяра - Лука 18:8, Исайя 54:5-8. Този очистващ процес не осигурява спасение за нас. По-скоро неговата цел е да покаже на света, че евангелието е “Божия сила за спасение” - Римляни 1:16. Тогава Господ ще заяви на света: “ Това е Моя народ, който има вярата в Исус. Може да ги опитате до последно. Не може да ги убиете, но може да ги изпробвате”. И когато бъдем опитани, ще се появи вяра, мотивирана от себепожертвувателна любов. Нашата котва по време на страданието ще бъде не любовта ни към Бог, но Божията любов към нас - Римляни 8:35-39. Нашата вяра ще се държи за Неговата любов, която беше доказана за грешниците на кръста.

Какво прикова Исус на кръста? Защо не слезе и не се спаси, когато беше предизвикван да го направи? Не можеше ли да го направи? Разбира се, че можеше! Но с вяра се държеше здраво за любовта на Своя Отец. Колкото до чувствата Му, чувстваше, че Отец Го беше изоставил. Но вярваше в Божията любов, която никога не отпада -1Коринтяни 13:8. Ние също се нуждаем от този тип вяра. Нашата вяра също трябва да бъде в Божията любов и Неговата правда, която ни е дал свободно в Исус Христос.

Забележете как Елън Уайт описва вярата на Исус, изпитана с огън на кръста:

“Сред ужасната тъмнина, очевидно изоставен от Бог, Христос отпи последните капки на човешкото проклятие. През тези ужасни часове Той разчиташе на доказателство за това, че Неговият Отец Го приема, както досега. Той познаваше характера на Своя Отец; знаеше Неговата правда, Неговата милост и огромната Му любов. Почиваше с мир в Него, на когото винаги с радост се подчиняваше. Със смирение отдаде Себе Си на Бог, чувството на загуба на блоговолението на Отец изчезна. Чрез вяра Христос беше победител” - Великата борба, 756.

Христос идва при всеки от нас и казва: “Ще купиш ли? Ще се откажеш ли от собствената си самооценка, която те е заблудила толкова много? Ще се откажеш ли от духовните си успехи и всички тези отличия, които църквата ти е дала за огромните ти усилия? Желаеш ли да счетеш всичко това за измет в замяна на Моята правда?”

Всеки трябва да избере. Зная какво съм избрал. Открих, че правдата, която може да ме квалифицира за небето не е успешното служене. Не е броят на хората, които съм кръстил в Африка. Единствената правда, която може да ме квалифиира за небето е Христовата правда. Дано Господ ни помогне индивидуално и като църква, да купим златото, белите дрехи и колурия, които ще направят възможно за нас да отразим напълно характера на Христос в тези последни дни!





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница