Адвентното движение



Дата11.03.2018
Размер76.7 Kb.
#61949
Слава на Исус Христос!

АДВЕНТНОТО ДВИЖЕНИЕ”- част 8-ма

1919г.- 1950г. КАКВО Е ДА СИ ФУНДАМЕНТАЛИСТ (КОНСЕРВАТИСТ) В АДВЕНТИЗМА?

Адвентизма в 20-те години на ХХ-ти век бе все още Северо- Американско движение. 20-те години е сблъсъка м/у консерватизма и либерализма. Социалният Дарвинизъм бе възприет от институциите и бе приложен. Сега остана и да се приложи към църквата. Религията в началото бе проста, а по- късно все по- комплексна. Идеята на Моисей и Авраам бяха примитивни, те не биха разбрали това, което ние разбираме днес. Вероятно знаем повече от Павел по определени въпроси. Модерната критика като течение подкопа интелектуалния свят в университетите.Тези учения влязоха и в протестантските семинари за дълго време. С две думи- в 20-те години на ХХ-ти век модернизма, построен в/у еволюционното движение и Просвещението, навлезе навсякъде. “Човешкият ум превъзхожда всичко!”- това бе девизът и духът на времето. В светлината на това ново знание Библията стана подозрителна- ако тя не е рационална не е истинна.

Конфликта в културата като цяло постави и проблема и реакцията в Адвентизма. Кои бяха противоречията м/у твърденията на Модернизма и тези на Адвентизма?

1. Една от основните разлики бе в твърдението, че човешката природа е по- принцип добра и става по- добра.

2. Грехът не е против Бога, а е социално насилие.

3. Доктрината не е важна, голямата идея на християнството е, да бъдем добри, защото Христос Е добър човек и е модел за добър човек. Исус е пример за това, което всички хора могат да бъдат в обществото- едни етични хора. Исус Христос е едно етично влияние. Той не е истински Изкупител. Премахва заместническата жертва, защото всичко при Него е рационално. Няма свръхестествени неща, няма възкресение- има добър пример и етично влияние.

4. Трансцедентността и Божия съд трябва да бъдат заменени от идеята, че Бог Е високо морален.

5. Процесът на човешката еволюция в мислене и в поведение ще доведе Божието царство на земята, тъй като нацията (САЩ), върви към все по- голям просперитет.

Тази теория бе доминираща в първите години на ХХ-ти век, преди І-та световна война. В периода м/у І-та и ІІ-та световни войни, тази теория ще бъде поставена под съмнение и с Модернизма ще се свърши. Но в началото на ХХ-ти век, тя застава в основата на общественото мислене, а по- късно, дори и до днес, в основата на съвременния либерализъм. “Човечеството върви към все по- добро!” и “Ще изковем мечовете на сърпове!”.

Голямата победа на Сатана през този период е възприемането на идеята, че няма нищо свръхестествено. В своята основа либерализма не е базиран на Библията, а в/у човешкия ум. Тълкуването на Библията се превърна в човешки размишления. Човешката рационалност става авторитет на това, което е правилно или не.

От друга страна, срещу всичко ново в мисленето и културата, в световен мащаб, се надигна Консерватизма. Консервативната (фундаменталната) позиция действаше с/у идеите на либерализма. Основата на консерватизма бе все пак Библията, но в крайно груб и суров вид. Какво поддържаше консервативно мислещото поколение?

1. Вдъхновение на всяка буква в Библията. Те вярваха във вербалното вдъхновение.

2. Божественото раждане на Христос е реалност.

3. Заместничеството на Исус Христос за нас - не е само хуманен пример, а наистина Христос умря на нашето място.

4. Исус Христос наистина възкръсна от мъртвите.

5. Идването на Исус втори път ще бъде преди Милениума.

6. Историческа действителност на чудесата.

7. Креационизъм с/у Еволюционизъм

На всички нива в Америка през 20-те год. на ХХ-ти век в Америка имаше теологична и идеологична война м/у Либерализма и Консерватизма. Църквите трябваше да решат на коя страна да застанат, кой теологичен пакет да заемат, за да печелят позиции в обществото.

Адвентизмът бива разсечен в тази война. Той трябва да избира в тази война на коя страна да застане. Адвентизма бе съгласен с всички точки на Консерватизма с изключение на една- Вербалното вдъхновение. С две думи- Адвентизма избра позицията на Консерватизма и мина в открита борба с/у Либерализма. Но това имаше и много странични ефекти в църквата. Например- на открито и смело говорещите в църквата, се гледаше като на либерално насочени. Много открито говорещи служители в църквата изгубват работата си през 20-те год. на ХХ-ти век. Например Прескот вярваше във вербалното вдъхновение. Но изданието на кн. “В.Б.” претърпява промени в съдържанието свързано с историческите факти. Прескот, а и други вярващи във вербалното вдъхновение, бяха силно объркани. Те считаха, че Божието слово е променено, че тези корекции са едно предателство, спрямо истината, че се извършва чудовищно отстъпление. Президентът на Г.К.- Даниелс е остро критикуван, че позволява тези корекции и не вярва във вербалното вдъхновение. На сесията на Г.К. се завързват остри словесни спорове и диспут м/у Даниелс от една страна и Прескот и Джоунс от друга. Спорът е - Дали Духът на Пророчеството е единствения правилен тълкувател на Писанието. Даниелс казва- това не е позиция, която ще издържи изпита на времето. Библията е единственият си тълкувател! Недоволните биват изпратени като мисионери в различни части на света. Прескот бива изпратен в Австралия. Джоунс се обявява против църковното ръководство и впоследствие напуска редиците на адвентизма, като се присъединява към една група “петдесятници”, спазващи съботата.

Адвентизма се затваря за всичко напомнящо на либерализъм и свободно изказване на мнение! С две думи- Адвентизмът от първите 20 год. на ХХ-ти век е напълно като останалото консервативно християнство. Негативното е, че липсва, изчезва, умереността. Като ревност за Бога се издига стандарта на екстремността в изказването и заемането на позиция, като централна тема е въпроса за авторитета. Затова адвентизма навлиза в този период мек по въпроса за вдъхновението и авторитета, а излиза твърд. Това ще влияе през следващите 40г., а в някой държави и до днес. Дали е добро, може да разискваме след часа.

Помощ им бе, че бяха ревизирани от самата Елена Вайт някои части и пасажи от боговдъхновените й книги. Това буквално им отвори очите, че не думите, а мислите и идеите са боговдъхновени. Така че, да намерим нови думи, изразяващи същата идея или мисъл не е проблем.

Трагедията на Фундаментализма е, че той се бореше с/у Либерализма на неговата основа, спореше по повдигнатите от либералистите въпроси, и на практика не вършеше друга работа. Тази позиция на отбрана бе загуба за църквата. Работата по евангелизирането на обществото не вървеше с необходимата скорост и в срок. Това бе остро разкритикувано от божията служителка. Но, духът на времето повлия и на Адвентната църква.

През този период, повечето протестантски църкви се объркаха по въпроса за вербалното вдъхновение. Тук и либерали и консерватори стояха в/у една и съща, погрешна основа, идваща от заключенията на човешката рационалност. Те бъркаха и нямаха Библейска основа за своето становище.

Адвентизма се поляризира и разцепи по въпроса за вдъхновението. След края на І-та световна война от църквата в Германия се отдели и една група Адвентисти, които нарекоха себе си Реформатори или “Малкото събрание”. Те твърдяха, че стоят по- близо до принципите на боговдъхновените писания. Те тълкуваха някои промени в редакцията на книгите на Вайт като отстъпление и заемаха още по- екстремна позиция в желанието си да се покажат ревностни за Бога.

През този период има и второ теологично движение- относно въпроса за оправдание чрез вяра. През 1920г. Прескот публикува доктрината за Христос. Артър Даниелс, който вече не е президент на Г.К. ще използва своите сили и таланти да вдъхнови служенето у младите. Даниелс пише книгата си “Христос наша правда”. Това е може би най- важната книга след Минеаполис, излязла цели 38г. след това. Даниелс има най- значимият труд за оправдание чрез вяра. Друг много популярен автор от това време е Мак Гуаир- един от най- известните служители, един Морис Венден на своите дни. Ли Рой Фруум също публикува книга- “Идването на Утешителят”- пише за Св.Дух. Ж. Баидж пише няколко книги, но най- значимата от тях е през 1928г. “40г. в пустинята”, в символи и антисимволи. Пише, че Адвентното преживяване в Минеаполис е трагедията на древния Израил в пустинята. И това се е случила на границата на обещаната земя и е време пътуването скоро да завърши. Книгата става повод за борби в ц-та около 1930г.

Всичко публикувано през този период са всъщност реакции от Минеаполис. Големият въпрос, който всички адвентисти си задават е- Адвентизма провалил ли се в Минеаполис или не? Това се оказа основата на проблемите на съвременния адвентизъм.
ТЕОЛОГИЯТА НА АНДРЕАСЕН - (1920г.-1950г.)
Рой Алън Андреасен (погрешно го пишат Андерсен) ще напише 15 книги. Фокусът му е в светилището и умилостивението. Известна негова книга е “Службата в светилището” от 1937г. и втора редакция от 1947г. Последните две глави са забележителни за последното поколение адвентисти. Може би най- значимото, което адвентната теология в новото време е създала. Друга известна негова книга е със заглавие “Книгата на Евреите”. В нея се прави паралел за изчистването на душевния храм и очистването на светилището горе. Той има добри размисли за умилостивението. Три фази, каза той има- 1-та- да срещне Христос греха и да го победи; 2-ра- Гетсимания и Голгота- греховете, които срещна и победи бяха поставени в/у Него за да ги занесе на кръстта и да ги унищожи; 3-та фаза- Христос казва, че всеки човек може да направи това, което Той постигна със силата, която Той имаше. Неговата централна идея е “Възможно е да бъдем напълно побеждаващи греха!”. Въпросът, който неговите книги повдигат в адвентните среди е - Дали човека наистина може да победи както Христос победи?

Според Рой Алън Андреасен такава демонстрация трябва да бъде направена от 144 000 в края на времето. Те стоят без посредник, посрещат смъртта и остават верни. Андреасен пише- Ние трябва да завършим незавършената работа на Христос. Така той ни поставя в центъра на Универса и проблема на В.Б. в/у нашите рамене. В книгите си той пита- Има ли изкушения, които Сатана да ти ги предложи за да те отдели от Бога? Ако е опитал и няма с какво да те изкуши, Бог е завършил работата си с теб! В тази фаза от неговите размишления ние виждаме дефиницията за грях- греха е едно подриващо д-е, разрушително дело; греха е серия от поведение, което води до долу. И той разсъждава- ако това е така, какво е правдата? - да победиш това поведение! И когато победиш всичко ти си съвършен. Ти си съвършен! В тази теология на Андреасен има един единствен проблем. Тук срещаме теологията на фарисеите! Всъщност греха е отношение, състояние от което идват греховете и правдата е въпрос на ума и сърцето.

Друго опасно становище заето от Рой Алън Андреасен е, че демонстрацията на 144 000 е оправдаването на Бога. В последното поколение Бог е оправдан и Сатана е победен. Последното поколение оправдава Бога!- това казва в кн. си “Службата в светилището” Андреасен.

Тази теология изглежда да противоречи на това, което Елена Вайт казва. Тя казва, че когато Христос на кръста казва “Свърши се!”, Сатана е победен. Сатана не успя в конфликта с Христос, но след кръста отиде да събаря човека.

Друго негово твърдение- Очистването на светилището в небето е зависимо от очистването на греховете на Божия народ на земята. Това не е вярно! Бог не е зависим от хората. Битката не е м/у Бога и човека, нито толкова м/у Сатана и човека, а м/у Бога и Сатана.

И така, на първо място пред периода 20-50г. на ХХ-ти век, мощно влияние в/у цялата Адвентна теология и религия оказват трудовете на Рой Алън Андреасен.

Второ течение от 40-те год. има за това да се изчисти адвентната литература. Инициатор е Ле Рой Фруум. По специално се насочва към книгите на Урия Смит- “Даниил” и ”Откровението” и някои изявления за човешката природа на Христос.

Трето за този период- имаше нова апологетична литература (т.е. в защита на Адвентизма). Известна книга по този въпрос е “Голямата пророческа вяра на нашите бащи” от Ли Рой Фруум. Друг автор от този период е Франсис де Никол. Той публикува във връзка с голямото разочарование книгата си “Високият вик”. В нея той представя Милеровото движение не като фанатично движение. Тези две книги имат за цел да направят адвентизма по- християнски, по- приемлив.










Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница