{afet}Комисия по външни работи Комисия по развитие



Дата23.07.2016
Размер191.67 Kb.










ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

2009 - 2014


{AFET}Комисия по външни работи

Комисия по развитие

Подкомисия по правата на човека

{18/09/2012}18.9.2012

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП

Относно: НАГРАДА „САХАРОВ“ ЗА СВОБОДА НА МИСЪЛТА ЗА 2012 г.

Към настоящото съобщение за членовете на ЕП е приложен азбучен списък на кандидатите, както и обосновките и биографиите, получени от секретариата за наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2012 година. Кандидатите са номинирани съгласно Правилника за връчване на наградата „Сахаров “от най-малко 40 членове на Европейския парламент или от политическа група.

ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ

ПО ВЪНШНИ ПОЛИТИКИ

НАГРАДА „САХАРОВ“ ЗА СВОБОДА НА МИСЪЛТА ЗА 2012 г.
Кандидати, предложени

от политически групи и отделни членове, по азбучен ред







Кандидат

Дейност

Номиниран от

1

Алес Беляцки

Алес Беляцки е борец за свобода и защитник на правата на човека, понастоящем затворен от режима в Беларус. Той е деен активист на гражданското общество, който се бори през целия си живот за свободата на мисълта и на изразяване в Беларус. Алес Беляцки е основател на Центъра за правата на човека „Вясна“, неправителствена организация, която предоставя финансова и правна помощ на политически затворници и техните семейства.

Член на ЕП Jacek Saryusz-Wolski и 82 други членове на ЕП


2

Джоузеф Франсиз

Джоузеф Франсиз е основател и ръководител на Центъра за правна подкрепа, помощ и настаняване (CLAAS). Основан през 1992 година, CLAAS е насочен към нуждите на жертвите на пакистанските закони за богохулството чрез правна помощ и други средства, като се опитва да подпомага жертвите с осигуряване на убежище (сигурни жилища) и при необходимост с преместване.

Група на Европейските консерватори и реформисти

3



Виктоар Ингабир Умухоза

Деогратиас Мушаиди

Бернар Нтаганда


И тримата от следните арестувани представители на опозицията в Руанда са правили опити да сложат край на цикъла от насилие чрез насърчаване на диалога и помирението.

Victoire Ingabire е дейна застъпничка в няколко политически движения в руандийската диаспора. През 2010 година ѝ е забранено да участва в президентските избори в Руанда и оттогава е в затвора по обвинение за действия срещу сигурността на държавата и възприемане на идеология на геноцид.

Деогратиас (Део) Мушаиди, председател на политическата партия „Пакт за народна отбрана“ (PDP), е бил отвлечен в Бурунди. Излежава доживотна присъда в Руанда, където е депортиран от Бурунди.

Бернар Нтаганда, основател на Социалната партия Imberukari, е изпратен в затвора в същия ден, в който е трябвало да бъдат регистрирани кандидатурите за президентския пост в Руанда.



Членове на ЕП Willy Meyer, Rosa Estaràs, Santiago Fisas, María Muñiz, Ana Miranda и 37 други членове на ЕП

4

Пуси райът“, представлявани от Надежда Андреевна Толоконикова, Екатерина Самуцевич и Мария Альохина

Протестните действия и арестуването на тези три млади жени, заедно с условията, при които са задържани — граничещи с изтезание — и осъждането им на две години трудово-изправителен лагер, направиха много повече за насочване на вниманието на света към безскрупулното ограничаване на гражданските права и липсата на правов ред в Русия, отколкото убийствата на журналисти преди време или новите репресивни закони.

Член на ЕП Werner Schulz и 45 други членове на ЕП

5

Насрин Сотуде

Джафар Панаи


Насрин Сотуде е иранска адвокатка и правозащитничка. Тя е представлявала лишени от свобода ирански опозиционни дейци и политици след оспорваните президентски избори през юни 2009 г., както и непълнолетни престъпници, заплашвани от смъртно наказание. Насрин Сотуде е арестувана през септември 2010 г. по обвинение за пропаганда и заговор срещу сигурността на държавата и е подложена на строг тъмничен режим в затвора Евин.

Джафар Панаи е ирански режисьор, сценарист и режисьор на филмов монтаж. Той получава за първи път международно признание с дебютния си игрален филм „Белият балон“ през 1995 година. Филмът печели „Златната камера“ на кинофестивала в Кан през 1995 година — това е първата голяма награда, спечелена от ирански филм в Кан. Филмите му са известни със своя хуманистичен поглед върху живота в Иран, като често се фокусират върху страданията на децата, бедните и жените.



Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент

Група на Алианса на либералите и демократите за Европа

Група на Зелените/Европейски свободен алианс

Членове на ЕП José Ignacio Salafranca, Elmar Brok и 11 други членове на ЕП




Алес Беляцки
Номиниран от члена на ЕП Jacek Saryusz-Wolski и 82 други членове на ЕП



Алес Беляцки (Беларус) е борец за свобода и защитник на правата на човека, понастоящем затворен от режима в Беларус. Голямата му гражданска смелост в борбата за основните и универсални демократични ценности е извор на вдъхновение за много хора по света. Неговата добродетелна и решителна всеотдайност за каузата на свободата на мисълта и на изразяване пред безскрупулното гонение от страна на беларуските органи е истинско отражение на философията на Андрей Сахаров.
Приносът на г-н Беляцки за утвърждаване на мира и демокрацията е широко признат, в това число от Организацията на обединените нации и с номинирането му за Нобелова награда за мир. С присъждането на наградата „Сахаров“, Европейският парламент, който вече изрази своята подкрепа за г-н Bialiatski в резолюцията си от 15 септември 2011 г., ще докаже, че неговата упорита борба за свобода в последния останал диктаторски режим на нашия континент служи за пример и е от значение за целия свят. Също така вярвам, че тя ще даде на г-н Беляцки още повече сила да продължи работата си в защита на европейските ценности.
Профил на Алес Беляцки
Г-н Беляцки е деен активист на гражданското общество, който през целия си живот се бори за свобода на мисълта и на изразяване в Беларус. Той е научен работник (има докторска степен от Беларуската академия на науките) и е член на Съюза на беларуските писатели. Г-н Беляцки е основател на Центъра за правата на човека „Вясна“, неправителствена организация, която предоставя финансова и правна помощ на политически затворници и техните семейства. Неговата изключителна преданост към каузата на истината е призната в миналото: той е лауреат на наградите „Homo Homini“ и „Пер Ангер“ заради усилията му за утвърждаване на правата на човека и демокрацията.
На 24 октомври 2011 г. г-н Беляцки е осъден на 4,5 години затвор за предполагаемо укриване на данъци. Организацията на обединените нации осъжда издадената присъда и много държави призовават за незабавното му освобождаване. „Амнести интенешънъл“ обяви г-н Беляцки за затворник заради убежденията си, а Международната федерация за правата на човека, на която той е заместник-председател, започна международна кампания за неговото освобождаване. През 2012 година г-н Беляцки е номиниран за Нобелова награда за мир.
Джоузеф Франсиз
Номиниран от Групата на Европейските консерватори и реформисти






Джоузеф Франсиз (Пакистан) е основател и ръководител на Центъра за правна подкрепа, помощ и настаняване (CLAAS).
Г-н Франсиз е католик и баща на четири деца, като всички те живеят извън Пакистан. През юни 2011 г. кралицата на Обединеното кралство Елизабет ІІ му присъжда почетния Орден на Британската империя.
Основан през 1992 година, CLAAS се занимава с нуждите на жертвите на пакистанските закони за богохулството чрез правна помощ и други средства. CLAAS поема между 100 и 200 случая на богохулство всяка година.
Организацията има мултиетнически и мултирелигиозен състав и работи с жертви на законите за богохулството, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност — мюсюлмани, християни, индуси и други групи.
Законите за богохулството в Пакистан са набор от правни разпоредби от Наказателния кодекс на страната (членове 295Б и 295В), според които оскверняването на Корана или обидата на пророка Мохамед са наказуеми с доживотен затвор или дори със смъртно наказание. Злоупотребата с тези закони е широко разпространена, тъй като хората се опитват чрез тях да уреждат лични сметки или да ги използват като инструмент на религиозната омраза. Всяка година няколко десетки души биват осъждани от нискоинстанционните съдилища по силата на законите за богохулството. В крайна сметка те винаги биват оправдавани от пакистанските висши съдилища, но често пъти жертвите отново трябва да се спасяват от преследване в своите общности. Няколко невинни жертви са били убити в затвора или след освобождаването им.
Г-н Франсиз и неговата организация правят много повече от това да предлагат правна помощ. Те също така се опитват да подпомагат жертвите с осигуряване на убежище (сигурни жилища) и при необходимост с преместване. Той редовно се изказва открито срещу законите за богохулството в пакистанските и международните медии. Г-н Франсиз също редовно пътува в Европа и Северна Америка, за да споделя историята на CLAAS и да набира средства. Той знае за вероятността да бъде номиниран за наградата „Сахаров“ и с удоволствие е приел.
Г-н Франсиз два пъти е посещавал Европейския парламент. Първият път е през ноември 2011 г., когато има лична среща с г-н Peter van Dalen. Вторият път е през 2012 г., когато г-н Van Dalen организира размяна на мнения относно пакистанските закони за богохулството с г-н Франсиз. При този втори случай мнозина от членовете на ЕП чуват от самия г-н Джоузеф Франсиз впечатляващия разказ за работата с невинните жертви на законите за богохулството при много тежки обстоятелства, в това число и смъртни заплахи.
Повече информация, включително за случаите, по които CLAAS работи, може да се намери на адрес: http://www.claasfamily.com.

Виктоар Ингабир Умухоза, Деогратиас Мушаиди и Бернар Нтаганда
Номинирани от членове на ЕП Willy Meyer, Rosa Estaràs, Santiago Fisas, María Muñiz, Ana Miranda и 37 други членове на ЕП
През последните няколко десетилетия Руанда е свидетелка на цикъл от системно насилие, насочено към изключването на голяма част от населението от управлението на страната. Разцепленията в руандийското общество, с етнически характер или основани на регионални разделения, имат катастрофални последици върху страната и нейното население.



Виктоар Ингабир Умухоза (Руанда) е принудена да се пресели в Нидерландия след геноцида в Руанда. Много бързо тя се включва в живота на общността. Г-жа Ингабире става съучредител на организацията с нестопанска цел „Контакт“, след това на „Диалог и благотворителни действия“, на която е съуправител до 2000 година. Тя е била също така съуправител на URAHO, организация на руандийските жени, живеещи в изгнание в Нидерландия, а също и съучредител на PRO JUSTITIA — Руанда, след това главен изпълнителен директор на асоциацията ZWALU — платформа, обединяваща всички експатрирани от родината си жени в Нидерландия. По-късно тя помага за създаването на HARAMBE, също платформа на африканските жени в тази страна.
Успоредно с това г-жа Ингабире е активен спонсор на Междуруандийския диалог — един опит за обединяване на руандийците от всички етнически групи, за да се обсъжда бъдещето на тяхната държава.
Г-жа Ингабире са завръща в Руанда на 16 януари 2010 г., за да се кандидатира за предстоящите президентски избори през август. Не само че ѝ е забранено да участва в тези избори, но през октомври 2010 г. тя е задържана и обвинена в действия срещу сигурността на държавата и възприемане на идеология на геноцид — престъпление, определено от Комитета за правата на човека на ООН, както и от повечето организации за защита на същите, като посегателство срещу свободата. В момента тя се намира в имащия лоша слава централен затвор в Кигали. Преди да я арестуват, г-жа Ингабире е дори подложена на още по-големи унижения от страна на силите за сигурност на режима.
След като обявява намерението си да се кандидатира за президентските избори, нейната възрастна майка, живееща в Нидерландия, е обвинена в геноцид и получава in absentia тежка присъда лишаване от свобода.
Г-жа Ингабире е символичен пример за мирна борба за защита на основните права на гражданите. Нейно най-дълбоко убеждение е, че само народ, който живее в помирение, може да сложи край на политическата култура на изключване и насилие, определяла историята на Руанда твърде дълго време.
Борейки се за стабилността на Руанда, тя едновременно с това работи за постигането на същия резултат в региона на Великите езера.



Деогратиас Мушаиди (Руанда) е роден през 1961 година в Саке, Югоизточна Руанда. Г-н Мушаиди е от народа тутси, успял да се спаси от геноцида, при който загубва множество членове от своето семейство. Въпреки че самият той е жертва, отказва да подкрепи ужасните престъпления, извършени от Патриотичния фронт на Руанда (ПФР) — движението на тутсите, което е на власт в Руанда от 1994 година насам. Тъй като е бивш представител на това военно-политическо движение в Швейцария от 1990 до 1994 година, и при това с прекрасни перспективи в ПФР, новината, че г-н Мушаиди се отказва от поста си на помощник-генерален секретар на ПФР, е шокираща. Той обвинява армията на това движение, която се хвали, че е спряла избиването на тутси, че сама се е превърнала във военна машина за поголовното клане на хуту общностите, които нямат нищо общо с избиването на тутсите.
В Белгия, където е бежанец, г-н Мушаиди работи дейно за диалога между руандийците от всякакъв етнически произход.
Отвлечен в Бурунди през март 2010 г., г-н Мушаиди е депортиран в Руанда, противно на всички международни конвенции. След съдебен процес без нито един свидетел от страна на обвинението, той е осъден на доживотен затвор за действия срещу сигурността на държавата заради неговите статии и политически възгледи.
Г-н Мушаиди е наясно с рисковете, които поема, когато се завръща в Африка, за да получи официално признание за своята политическа партия в Руанда, Споразумението за пакта за народна отбрана (PDP Imanzi).




Бернар Нтаганда (Руанда) е роден през 1969 година в община Нтонгве (Джитарама). Още в младежките си години г-н Нтаганда е мотивиран от любовта си към своите братя и защитата на правата на човека и на основните свободи.
Въз основа на това той решава да следва право. След средното си образование той започва своята политическа кариера. Г-н Нтаганда е назначен за помощник-кмет по съдебните и политическите въпроси в родната си община. Тогава той е на 21 години. С установяването на многопартийната система през 1991 година той става член на Социалдемократическата партия (СДП). Г-н Нтаганда е избран за водач на своята партия в Националния руандийски университет (1993 г.), след това в префектурата Джитарама, а впоследствие като член на политическото бюро на СДП (2001—2008 г.).
На 14 декември 2008 г. г-н Нтаганда поема инициативата да събере в Кигали много свои колеги от демократичната опозиция. Заедно те правят критична оценка на политическото положение в Руанда. Те отбелязват липсата на отвореност на политическата сцена, незачитането на правата на човека и отсъствието на независима съдебна система, липсата на свобода на изразяване, драстичното неравенство в икономически план, отсъствието на проект на обществото за преодоляването на това неравенство и за откликване на основните нужди на хората.
След множество опити да се неутрализира партията му, на 24 юни 2010 г. г-н Нтаганда е изпратен в затвора. Това е същата дата, на която кандидатурите за президент на републиката (провеждането на изборите е определено за 9 август 2010 г.) е трябвало да бъдат регистрирани. По време на пребиваването си в затвора той редовно е бит и държан в пълна изолация. На 14 октомври 2010 г. г-н Нтаганда е трябвало да бъде откаран в интензивно отделение заради изтезанията, на които е бил подложен. Въпреки малтретирането му, както и това на други отговорни служители от неговата партия и от демократичната опозиция, демократичната младеж IMBERAKURI иска да покаже, че семената на демокрацията, посети от техния председател, са живи и поникват.
На 22 април 2012 г., г-н Нтаганда е осъден без право на обжалване на 4 години лишаване от свобода единствено поради факта, че е основал опозиционна политическа партия.

Пуси райът“, представлявана от Надежда Андреевна Толоконикова, Екатерина Самуцевич и Мария Альохина


Номинирани от члена на ЕП Werner Schulz и 45 други членове на ЕП

Пуси райът“ (Русия), представлявани от Надежда Андреевна Толоконикова, Екатерина Самуцевич и Мария Альохина, чрез смело, ефектно и творческо изпълнение на 21 февруари 2012 г. в катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва успяват да дадат гласност на потиснатата политическа критика на автократичната система на властта в Русия и на размиването на очертанията между тази система и Руската православна църква в обстановка, която е невъзможно да не окаже въздействие.


Протестните действия и арестуването на тези три млади жени, заедно с условията, при които са задържани — граничещи с изтезание — и осъждането им на две години трудов лагер, направиха много повече за насочване на вниманието на света към безскрупулното ограничаване на гражданските права и липсата на спазване на принципите на правовата държава в Русия, отколкото убийствата на журналисти преди време или изобилието на нови репресивни закони. Групата провокира системата на „управлявана демокрация“ дотам, че тя сама да свали маската си: Изявленията на президента Путин, че жените са научили урока си и че той очаква лека присъда, са доказателство за произволното правораздаване и ясно показват кой наистина е върховният съдия в Русия.
Жените са обвинени в „хулиганство, мотивирано от религиозна омраза“, въпреки че няма подобен признак във видеото на тяхната „Пънк молитва“ или придружаващия текст, който описва политическите мотиви за тяхното изпълнение. Тяхната умоляваща пънк молитва: „Богородице Дево, изгони Путин!“ е в пълно съответствие с лозунга „Русия без Путин“, скандиран от хиляди по време на масовите демонстрации преди президентските избори. Тяхното изпълнение не е било насочено срещу религията; напротив, то черпи от традицията в Руската православна църква за отправянето на бърза молитва към Богородица с надеждата, че тя ще предпази от зло. Протестът на групата е насочен към президента Путин, който е почитан от църковния клир като изпратен от небесата светия, и патриархът на Руската православна църква, който призова вярващите да гласуват за този президент и да стоят настрана от протестите.
Трите жени са подложени на безпрецедентна кампания по очерняне в руските държавни и конформистки настроени медии, което е равностойно на съвременен лов на вещици. Държавният прокурор твърди, че са обладани от демони и че са изпълнили демоничен танц в църквата! Това не отчита нито художествения аспект на политическата проява, нито факта, че радикалните форми на протест са необходими във време, когато руската държава видимо се връща към тоталитаризма и е трудно някой да бъде чут, за да подбуди народа към съпротива. Докато мнозина са разочаровани и избират вътрешното изгнаничество, „Пуси райът“ протестират публично и ефективно срещу патернализма, постоянния контрол, лицемерието и дребнавия морал. Тяхната невъздържана молитва отразява тайното желание на мнозина Русия да се освободи най-сетне от режима на Путин и неговата каста на тайните служби.
ЕС от години работи с Русия, за да се установи общ набор от ценности, и Русия пое международни ангажименти в тази насока, но този случай насочва вниманието към очебийните несъответствия между твърдения и реалност. В решението на съда съзираме несъстоятелното твърдение, че феминизмът допринася за религиозната омраза. В този случай чуваме обезпокоителното съзвучие между Кремъл и духовенството и техния стремеж да омаловажат успехите на западната еманципация и да им попречат да навлязат още повече в руското общество.
Този случай предлага красноречив пример за това как Русия се плъзга назад към архаичните времена: основателните критики към първосвещениците, книжниците и фарисеите се отхвърлят като богохулство, техните изразители са преследвани, точно както Иисус от Назарет. Но „Пуси райът“ смело и творчески защитиха ценностите, олицетворени от Андрей Сахаров — свободата на мисълта и независимостта на науката и изкуството.

Насрин Сотуде и Джафар Панаи
Номинирани от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, групата на Зелените/Европейски свободен алианс, членовете на ЕП José Ignacio Salafranca, Elmar Brok и 11 други членове на ЕП




Насрин Сотуде (Иран, Техеран, 1963 г.) е иранска адвокатка и защитничка на правата на човека. Г-жа Сотуде е представлявала лишени от свобода ирански опозиционни дейци и политици след оспорваните президентски избори през юни 2009 година, както и непълнолетни престъпници, заплашвани от смъртно наказание.
Г-жа Сотуде е арестувана през септември 2010 година по обвинение за пропаганда и заговор срещу сигурността на държавата и е подложена на строг тъмничен режим в затвора Евин. През януари 2011 г. Иранският революционен съд я осъжда на 11 години затвор, в допълнение към забраната да практикува като юрист и да напуска страната за 20 години. Според съпруга на г-жа Сотуде, г-н Reza Khandan, след международен натиск присъдата ѝ е съкратена на шест години, а забраната е намалена на 10 години.
Г-жа Сотуде издържа изпита за адвокат (Kanoon Vokala) през 1995 година, но не ѝ се позволява да практикува като юрист в продължение на осем години. След като през 2003 година получава разрешителното си за адвокат, тя става един от най-активните членове на Иранското общество на юристите. Работата ѝ включва защита на непълнолетни, жени и затворени заради убежденията си граждани; също така тя се посвещава на защитата на малтретирани деца, като предотвратява връщането им на бащите насилници. Г-жа Сотуде е защитавала борци за правата на човека и политически дейци, в това число носителката на Нобелова награда Shirin Ebadi, журналиста Isa Saharkhiz и Heshmatollah Tabarzadi, лидер на забранения Демократичен фронт на Иран. Г-жа Сотуде е майка на две деца.
Жертвайки собствената си свобода и отстоявайки вярата си в основните принципи на правосъдието и ненакърнимото право на справедлив процес, г-жа Сотуде се е превърнала в символ на онези ирански граждани, защитници на правата на човека и юристи, които са станали жертва на усилията на иранските власти да попречат на гражданите, особено на критикуващите режима, да имат възможност за достъп до подходящо и компетентно правно представителство. Това е основно право и е абсолютно необходимо, за да се гарантира справедлив процес. Като принуждават юристите да заплащат със собствената си свобода, за да упражняват професията си, иранските органи още повече подриват вече дълбоко пропукалата се съдебна система.
При положение че юристите са в затвора и биват заплашвани, клиентите — често жертви на нарушения на правата на човека — са оставени беззащитни на милостта на органите на властта. Чрез присъждането на наградата „Сахаров“ на г-жа Сотуде, Европейският парламент ще изпрати силно послание за подкрепа и насърчаване на иранския народ, особено на тези, които имат нужда от правно представляване, че няма да бъдат забравени и имат нашата пълна подкрепа в борбата им за човешко достойнство, справедливост и зачитане на основните им човешки права и свободи.


Джафар Панаи (Иран, 1960 г.) е ирански режисьор, сценарист и режисьор на филмов монтаж, който обикновено се свързва с филмовото движение „Иранска нова вълна“. След като няколко години прави късометражни филми и работи като асистент-режисьор за колегата си, иранския кинодеец Abbas Kiarostami, г-н Панаи получава за първи път международно признание с дебютния си игрален филм „Белият балон“ през 1995 година. Филмът печели „Златната камера“ на кинофестивала в Кан през 1995 година — това е първата голяма награда, спечелена от ирански филм в Кан. Г-н Панаи бива бързо признат като един от най-влиятелните кинодейци в Иран. Въпреки че филмите му често са забранявани в собствената му страна, той продължава да получава международно признание от филмови теоретици и критици и печели много награди. Филмите му са известни със своя хуманистичен поглед върху живота в Иран, като често се фокусират върху страданията на децата, бедните и жените.
След няколкогодишен конфликт с иранското правителство по повод съдържанието на филмите му (включително няколко краткотрайни ареста), г-н Панаи е арестуван през март 2010 г. заедно с жена си, дъщеря си и 15 приятели, и е обвинен в пропаганда срещу иранското правителство. Въпреки подкрепата от страна на кинодейци, филмови организации и правозащитни организации от цял свят, през декември 2010 г. г-н Панаи е осъден на шест години затвор и 20-годишна забрана за режисиране на всякакви филми, писане на сценарии, даване на интервюта под каквато и да била форма на ирански или чуждестранни медии и напускане на страната.
В разгара на спора и съдебното обжалване г-н Панаи нарушава наложената му забрана да режисира и прави игрално-документалния филм „Това не е филм“ през 2011 година в сътрудничество с иранския режисьор г-н Mojtaba Mirtahmasb. Филмът е осъществен за 3 200 евро и е заснет вероятно на цифрова камера и на iPhone. Заснет е за четири дни в рамките на десетдневен период през март 2011 г., а заглавието му е вдъхновено от картината на Рене Магрит „Предателството на образите“. Във филма г-н Панаи е в апартамента си, води телефонни разговори за съдебното си дело, гледа телевизия, новини, общува със съседите си, говори за предишните си филми и описва сцени от филма, който е бил започнал да снима, когато е арестуван. Десет дни преди откриването на филмовия фестивал в Кан през 2011 година „Това не е филм“ е обявен като прожекция изненада в програмата на фестивала. Той е изнесен тайно от Иран на USB флашпамет, скрита в сладкиш.
„Филмите на Панаи дават ново определение на темите за човека в съвременното иранско кино, на първо място, като се занимават с проблемите на жените в съвременен Иран, и на второ място, като описват човешките образи като „неспецифични лица“ — повече като фигури, които все пак си остават пълнокръвни образи, задържащи вниманието на зрителя и завладяващи сетивата. Както най-добрите ирански режисьори, спечелили признанието на световната сцена, Панаи пресъздава човечността по един несантиментален, реалистичен начин, без непременно да отхвърля политическите и социалните послания. В основата си това определя особената естетика на иранското кино. Тази чувствителност е толкова мощна, че ние като че ли не разполагаме с друг начин да гледаме на иранското кино, освен като го приравняваме към универсалната концепция за човечността“, казва Stephen Teo. Г-н Панаи казва, че неговият стил може да бъде описан като „човешки събития, интерпретирани поетично и артистично“. Според него „в един свят, в който филмите се правят с милиони долари, ние направихме филм за едно момиченце, което иска да си купи рибка за по-малко от един долар (в „Белият балон“) — ето това се опитваме да покажем“. Г-н Панаи заявява: „В нито един от филмите ми няма да видите лош образ, на мъж или на жена. Аз вярвам, че всеки човек е добър“.
В интервю на г-н Anthony Kaufman, г-н Панаи казва: „Положих голямо старание да не се опитвам да си играя с емоциите на хората; ние не се опитвахме да създаваме сърцераздирателни сцени. Така че филмът ангажира интелектуалната страна на хората. Но това става с помощта на емоционалния аспект и комбинация от двете“. Някои иранци критикуват работата му, като твърдят, че филмите му „не обрисуват Иран реалистично или че трудностите, с които се сблъскват жените във филмите [му], се отнасят само за определена класа жени“.


CM\913074BG.doc
PE496.321v02-00

BG Единство в многообразието BG


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница