Вярвай на новите! Учителят има сила да повдигне щита до идването на щастието. Учителят усеща молещата за помощ ръка.
Учителят е готов да помогне. Учителят може да посочи новите. Учителят може да изпрати учение. Учителят счита смелостта за подвиг. Учителят изпраща сила на верните.
Септември 19
Учили сте за героите на древността, но защо при смяната на расите да не заблести изново подвигът? Щитът на Нашето Братство е готов да покрие търсенията на светлината. Най-добрите ви прояви като зърна са сгрети от Нас.
Щастливи са пътищата на красотата, нуждата на света трябва да бъде задоволена.
Чудото на Новия Живот е прикрито с дрипи, но то живее. Не се бойте от кипежите на живота, когато котелът кипи, прах се кръжи нагоре.
По пътя на подвига няма страх. Но огънят на сърцето осветлява пътя на правдата.
Правдата на Вечността е в красотата на духа. Духът знае где е красотата.
Септември 20
Скръбта отминава новия хоровод на човечеството.
С усмивка детето ще снеме бойния меч.
Народът ще повдигне хорутва. Ходя в пустиня, Нося чаша с щит покрита.
Защо има прах на жертвеното място? Не е игра, не е забава, гдето се създава Храм.
Не ревност, не търсене там, гдето е дадена власт на красотата. Махнете сметта.
Считам, че вредата не бива да се укрива в цепнатините. Скрийте чашата.
Септември 21
Леко ще снемете праха, ако побързате. Нищо не трябва да се запустя.
Септември 23
„Книга за Жертвата"
С каква сила ще се утвърдите? Как ще постигнете изпълнение на Нашето дело?
Чрез властта, дадена от Нас: Аз ли трябва аа говоря за властта? Когато всичко глупаво и всичко щеславно се устремява към власт. Но Аз говоря и утвьрждавам. Но Нашата власт е друга -Нашата Власт е Жертва! Ще поясня с малко думи. Когато Управителят Курновуу Строил Златните Врата, Той се е стремил в храма. Но все пак и принесъл своята жертва. Когато Соломон е търсил властта на красотата, Когато чрез символа на Суламита му е бил показан, Символа на свръхчовешка правда, Той все пак си останал цар, И принесъл своята жертва. Когато духовният учител на Тибет Аллал Минг, се стремил в планините, гдето за пръв път му се явил Бог...
Той все пак си останал в долината
И приел чашата.
Когато Шейха Россул-Ибн-Рагим
Се стремил да предаде властта на сина си, Той все пак чул Гласа.
И отдал всичко, само да стигне.
Когато учителят Ориген е отдавал. И телесното и духовното, само.
Да ги научи на последното Христово предание, Той все пак запазил мъката на Учителството.
Когато Сергий от Радонега се отрекъл от Митрополитски престол.
Когато Той се стремил да говори със зверовете, Той все пак си останал да строи домовете на общежитията.
И Той запазил около себе своите ученици.
Когато Акбар, наречен Велик, Полагал камъни за обединение на църквите,
Неговата душа се стремила под дървото на мъдростта, Където върху него е слизало просветление, но Той все пак си останал върху стъпалата на трона.
Като знаете, що е подвиг,
Като знаете, що е властта-жертва,
Ако, утвърждавайки завоеванието, произнесете:
- Господи, нека ме отмине тая чаша!
Значи, вие имате вече право да творите,
И вашият дух е вече несъкрушим.
Запомнете тази Книга за жертвата,
Защото тя ви отваря врата към завършек и готовност.
А, бидейки готови, вие знаете всичко,
Защото всичко ще ви бъде открито и принесено и разказано.
Но само открийте уши и запомнете.
А главно, четете и повтаряйте,
Защото често вашата обвивка затъмнява знанието на духа.
И гледайки предопределения пожар, Вие ще кажете: ето защо аз вчера изнесох вещите си. И гледайки мълнията, вие ще преклоните глава, почитайки Повелята на Бога. Аз казах и заповядах - пазете.
Септември 25
С любов запалете светлината на красотата и с дела явете на света спасението на духа.
Септември 26
Така и става, когато духът съзнава служенето,
Нови крила израствал и наоколо въздухът пее в нощта.
Пътят на светлината се разкрива пред поразения взор.
И решението на ума въздига стъпала към Храна на Единната Истина.
Подобрете мозъците, издухайте ушите, промийте устата,
Сами ще бъдете свидетели на своето безумие.
Свптември29
Учете Моя път.
Нека те преминат разбирането на човешката природа,
Да разберат природата на служенето,
Да разберат радостта на прекрасното,
Да разберат това просто, което превръща живота в чудо.
Нашият щит е невидим, ала нощем ще чуете утвърждението на дневните шепоти.
У Нас не е имало по-сложно време, както тази смяна на расите.
Трябва да се разпределят силите, лош химик е тоя, който вместо капка изсипва ведро. Да - невидимата битка не е била тъй голяма.
Сега в нея е въвлечена цялата земна орбита.
Не вземайте леко световния смут. Силите са така напрегнати, че дъжд от знамения пада на земята. Когато утре обявя книгата на радостта,
Не забравяйте шума на сражението!
Септември 30
„Книга за Радост"
Може ли дървото да стои крепко? Може, може, може. Ако корените лежат дълбоко под земята и са невидими.
Аз ви говорих за красотата.
Аз говорих за любовта,
Аз говорих за действието.
Аз говорих за предаността,
Аз говорих за готовността и състраданието.
Аз ви показах прозореца на битката.
Аз показах значението на храбростта.
И, накрая, Аз ви призовах към Великото Служене.
Но где е одеждата, за да възлезем
с нея по стъпалата на Храма?
Где е достойната тъкан,
За да покрием голотата и сянката
на нашите тела?
Но в целия мир трепти тъканта на Живоначалието.
В целия мир живее Достойното Одеяние.
И трепти и ритмува и звучи Радостта!
В тази одежда и ще възлезете по стъпалата.
С тази одежда вие ще прикриете тялото.
Те раздират тъканта на Бога.
Те се смеят над нейните раздрани късове.
Но дъщерята на света и Майката на
Вселената ще съединят късовете на тъканта.
И готови вие ще приближите, за да получите вашето одеяние.
Че где е властта и где е жертвата, ако няма радост?
И где е то, състраданието и тя, предаността?
И где е тя - любовта към творението. Ако плещите не са украсени с тъканта на Мировата Майка? И когато вие ще строите Храма на Красотата,
И на достъпите към него разпрострете градината на Радостта, То наречете тази градина на Мое Име, защото Аз ви рекох: Радвайте се, деца!
И преминавайки синора на власт и жертва,
Облечени в сиянието на радостта,
Ние ще говорим идния ден върху молитвата.
Тази книга за молитвата и подвига
ще привърши първото троекнижие.
Радвайте се, радвайте се, радвайте се!
И кажете им:
Ние познаваме битката,
И затова радостта е в нас.
И ние познаваме Служенето,
И затова са радостни нашите лица.
Изпращам радост и благо и правда,
понеже тука е всичко.
Октомври З
Трябва да покажете срещу разрушителите силата на съзиждането.
Умейте да призовете новите на постройката.
И така, трудете се за обединяване. Повествуван ви, пазете щита и проявете надежда, защото показах вече Моя знак.
Щастието дойде, като усетите, не разплисквайте.
И крила носят над света явеното щастие на Нашите решения. Вижте знаменията.
Моят щит е крепък.
Октомври 4
Ние носим утвърждаване на пророческите завети.
По чисти стъпала водим и никой не ще съжалява, че се е приближил до новата раса.
Първото условие на расата - да се носи дух в живота. И отломките, натрупани от векове, ще си намерят мястото. Лъчът за разбиране прекрасния живот ще блесне просто. Духът с нов полет ще облети света. Макар и трудно, но такова време още не е бивало.
Облаци наоколо, но Моят лъч е с вас.
Октомври 14
„Книга за Молитвата"
Браннико, нима с копие и с меч ти ще встъпиш в светилището на Храма?
Друже, аз излязох за подвиг, как ще захвърля своите доспехи? Браннико, Аз ще запазя твоите доспехи върху стъпалата на преддверието. Друже, аз дойдох да посветя моето достояние, Как ще го оставя?
Татко, изпепели моята ръка, ако тя се вдига за неправо дело.
Татко, изпепели моя мозък, ако той се змей с лъжливи мисли.
Сине Мой, не ще поразя ръката ти.
Сине Мой, ще оставя твоя мозък, ако ти си в подвиг.
Но всред достиженията остави време за мълчанието на духа. В това време Аз ще се докосна до твоята същност.
Трошица от Великото Мълчание води към познаване на Служенето.
Татко, от днес аз ще съкратя моите песнопения.
И ще премахна дългите славословия.
В подвига ще бъде моята молитва, И ще я почна с мълчание. Братя, във всички ваши начинания запомнете времето на мълчанието. В това време до вас се докосва вестителя на Заповедта. И, разбирайки молитва и подвиг, Осенени от красота, крепко държейки властта-жертва, вие ще дойдете до Храма.
Край на троекнижието.
Октомври 18
Ще преместя в живота вашето чувстване и затова забелязвайте, що става около вас.
Трябва да умеете да различавате случай от указание.
Нови възможности растат от разбирането на проявеното. Така се издига постройката, без да се губят дадените камъни. Не надежда, а делото води строителите.
И съзвучието на камертона побеждава хриптенето на човешката немощ.
Октомври 25
Над зарята ще разпуснем Нашите знамена.
Щитовете на изтока ще озарим със светлината на Свещения Съюз. Ще явим знамената, покрити с Нашия щит.
И глас ще покрив делата на всеки ден.
Искаме да кажем за големите дела.
Не се покривайте с прашния облак на ежедневността.
Октомври 26
Чистият дух влече часа на поклонението и събира частите на изгубените духовни трошици. Помощта Наша - окото я усеща, и ухото я чува, и умьт я разбира. Не толкова скоро из праха се възражда униженият дух. Трябва да се подаде ръка на всички потъващи и пламъкът на усмивката не ще угасне, понеже той е съгрян от Божията топлина.
Октомври 28
Да-да-да. Аз ви призовах. Аз ви назовах свои. И на пояса звънтят ключовете от дверите на доверието. Много люде са се приближавали към тези двери!
И дори са се опитвали да завъртят ключа,
Но не са знаели, как да отварят дверите.
И изпуснатото не се повтаря. Когато приближите ключалката, Не викайте старите минувачи. Не викайте онези, които изново се оказват невежи.
За вас на всеки кръстопът са приготвени нови.
И всеки камък на постройката носи Моя белег за вас. И когато възлезете и пристъпите към кулата,
Измерете нейната основа и очертайте скалата под нея.
Понеже от тази кула вие, строители, ще видите далечини!
Аз говоря кратко, за да изучите, И да запомните, да запомните, да запомните, казаното ви от Мен. Аз рекох
Ноември 1
Тайната се разкрива в безопасност.
Не трябва да се разрушават людете с грамада доверие. Често тежестта на товара показва само вида на гърба.
Ноември 4
Приближавайки планината, вие виждате хаос от камънаци и остри чукари,
По-нататък се редят отвеси на канари.
Зад тях се простират планински морави, кърмени от снеговете, Но зад снежния връх вие ще откриете блещукането на далечината. Вие преминавате през коридора на живота.
И повдигате прах с вашите стъпки Колко товар, колко отричания, колко боязън!
Къде е останало то, съкровището на света!
Но ако вие носите със себе си прост скъпоценен камък, или най-добър бисер, ще ги забравите ли? Не. Вие ще си ги държите грижливо. Ще огледате скривалищата и ще засилите резетата.
Понеже носите съкровището на земята! Каква грижливост!!
Ще политате: как да се запомни посред тласъците съкровището на Света?
Аз ще се усмихна и ще кажа – това е просто.
Вземете от морския бряг камъче, изградено от талазите,
И с мисълта за съкровището на Света го носете със себе си!
И когато вас ви блъснат и открият с прах вашата одежда, Тогава вие ще вземете в ръка избрания камък, И не ще забравите съкровището на Света, което Аз ви заповядах да донесете.
Помнете, помнете, помнете. Аз казах.
Ноември 6
Овчарите са получавали откровения.
Царете са търсили.
Книжниците са противопоставяли.
Водителите са се бояли.
Гласът на Бога покрива всичко при наличността на духовност.
Ноември 7
Пулсът показва синтеза на трептенията.
Всеки организъм до Вселената включително има своя пулс. Чувствителният апарат се привежда в действие дори от пулса на човека.
Пулсът на атомите създава съвкупност от енергии, леко привеждана във формула.
Да се запомни, това още не е дадено, понеже то ще докара само до разруха.
Затова говоря за праха, той прониква дълбоко и служи като ръкавица за ръката на врага. Людете оставят след себе си топли сиви ръкавици за черния гост.
Ноември 22
Викът на земята поразява растежа на духа.
Но вие вървете през Вратата на търпението.
Но вие встъпете през Вратата на разбиране Служенето. И главно, помнете Лотоса на доверието и денем и нощен.
Ноември 24
Прочетете и пребройте, колко пъти дори Христос се е отдалечавал в пустинята.
Дори Неговият Дух се е нуждаел от прана.
Следете - явленията на всеки ден са пълни с дълбоко значение.
Ноември 20
Слушайте!
Понеже желая, щото вие да дойдете при Мен радостни и светли в деня на Великия Мрак!
Правда!
Аз ви доверих много нещо. Аз ви дадох срокове и предупреждения.
Аз ще ви дам възможност за победа. И ви открих Тайните на Нашите решения,
Вие можете да победите и да се просветите.
Но дайте Ми вашия дар. Ако някой има страх, Нека Ми даде страха. Ако някой има съмнение, Нека Ми даде съмнението. Ако някой има гняв, Нека Ми даде гнева.
А ако ли дадете шепа дреболии. Аз ще приема и тези прашни играчки. И ще ги прелея в Моята кула. Наистина, ако пак пожелаете да използвате в живота вашия дар, Не забравяйте за какво е достоен онзи, който отнема веднъж подареното.
И така, Аз приех и страха, и съмнението, и гнева-това Мене. А на вас - път към светлината, Понеже Искам, щото вие да дойдете при Мене радостни и светли в деня на Великия Мрак пред Изгрева.
Декември 2
Познавам те тебе, скрибуцащия във вратата,
"Ти се надяваш върху плещите на госта да проникнеш в Моя дом. Познавам те!
Ти си станал изискан и изобретателен, дори по-изобретателен от мнозина Мои.
Ти си прикрепил закопчалки, И си приготвил дрехи. Ти дори си изучил всички Мои слова, Чувам - дори повтаряш РАДОСТ.
Но тук Аз ще те спра.
Ти не ще дръзнеш да кажеш радостта на любовта.
Твоята радост е радост на ненавист.
Но зад ненавистта, се люлее безобразната сянка на съмнението, А съмнението не подхожда за щит.
Аз ще приема в Моя щит всички твои стрели.
Но ако упорстваш,
Аз ще ти изпратя с усмивка само едничка.
Истината се изтръгва из воплите на тялото.
Ездачът подкарва коня, но крилата носят по-скоро.
Декември 6
Защо е погубена земята? Защо трябва да бъде разрушен храма?
Гневът на бащата ще мине.
Сутринната птица е готова да пее срокове.
Пророчеството на дните се изпълня,
И разлени са чашите на Архангелите.
Да се свети името Господне!
Народът ще въстане духом. Съществото на чудото е просто.
Любовта е чудо, красотата е чудо.
Когато облаци покрият цялото небе.
И мълнии падат наоколо, Не е ли по-добре
Да се прикриеш зад стените на дома?
Ако поройният дъжд проникне през прозорците,
То все пак не ще е опасно.
Ако вие знаете:
Има опит за действие,
Има опит за мълчание.
Когато Аз говоря - действайте,
Намерете всичката изобретателност за действие.
Когато Аз говоря - мълчете,
Намерете всичката изобретателност за мълчание!
И ако е дълъг опитът за действие, то опитът за мълчание е кратък,
И затова действайте с мълчание.
Но ако все пак пожелаете да проявите силата на действието - повикайте децата!
И действайки с децата, Не ще бъдете въвлечени в поставените мрежи.
И кратко е времето,
И вие знаете сроковете. Аз казах.
Декември 12
Най-доброто лекарство, най-доброто оръжие - вашето съзнание за Нашата грижа.
Утвърждавайки се в съюз с Нас, ще преминете непобедимо. Като явявате лика на подвига, ще растете подобно на гиганти. Те се ужасяват от разрухата, те й се радват, Но за вас всяка рухнала стена е само път към Светлината.
Декември 13
Аз ще покажа Моя щит на тези, които идват.
Ще го покажа на тези, които поразят себелюбието. Ще го покажа на тези, които усещат пътя на Служенето. Ще го покажа на тези, които покрият своя шатър с Моето Име. Ще го покажа на тези, които носят направо щит.
Аз ви явих Волята - не я престъпвайте.
Аз ви водя, не се отклонявайте и не разкъсвайте тъканта на подвига!
Декември 14
Може да се гледа само в бъдещето. Засега трябва да се обърнем само към децата.
Само в тях е законното начало на делото.
Показвайки новия път, само в децата ще намерите силата на доверчивост.
Декември 18
Посред уязвяванията преминава сърцето на разсвета. Помисли, разум и разпъни мрежи. Послушай незамлъкващото повеление!
Чудото е да не отнемаш и да не изпъждаш призованите от техния дом.
И ти, който знаеш движението на Светилата, отстъпи своя път, Защото те познавам, сеятел на блуждаещи мисли. На тебе говоря, изгони своята дързост.
Декември 22
Всякога е по-добре да оставиш решението за сутринта. Утрото е напоено с прана. След залеза е вредно да се напрягаш. За отдаване е вечерното време.
За познание е сутрешният час.
Декември 2З
Кой е казал, че трябва да се отдаваш безумно?
Безумието така и ще си остане. Един си мисли: ето аз вече отдадох. Друг си мисли: аз отдадох и се приближих.
Трети си мисли: аз отдадох и вече заслужих.
Но всички техни дарове са във водовъртежа.
Ние не можем да отдаваме чуждото имущество,
Ние не можем да отдаваме това, което сме получили за пазене. Ако предадете на приятел да пази имуществото,
И го поискате обратно след възвръщане,
Какво ще почувства приятелят? Радост, че му се е удало случай да предаде запазеното. Затова радвайте се и се молете: Господи, Ти си ми дал Своята Благодат на съхранение, Ти си ме научил да Я пазя. Научи ме сега, как да върна съхраненото.
По Твоя Глас, Владико Мой! Радвайте се - Аз пазя.
Сподели с приятели: |