Аграрна политика



страница10/10
Дата23.07.2016
Размер2.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Реформа на Общата аграрна политика

на Европейския съюз
През периода 1957–1992 г. в страните – членки на Европейския съюз, сравнително най-широко приложение намират протекционните механизми на Общата аграрна политика – поддържани изкупни цени на селскостопански стоки, квоти, мита. Формирана е системата на държавен монопол върху външната търговия с пресни и преработени селскостопански продукти.

Първоначално с протекционни механизми и начини на действие се преследва постигане на няколко главни цели:

• увеличаване на доходите на земеделските производители;

• създаване на условия за стабилен растеж на селс-костопанското производство;

• осигуряване на пълна продоволствена независимост на междудържавната общност.

След като в ЕС се постига (80-те години на ХХ в.) селкостопанско свръхпроизводство, а общият му пазар се насища с пресни и преработени селскостопански стоки, възниква задачата то да бъде ограничено и да се намали общият размер на предоставяните на аграрния сектор държавни субсидии. Във връзка с това през 1992 г. се поставя началото на всеобхватна реформа на ОАП. Пристъпва се към по-ши-роко използване на преките плащания на фермерите.

Започва повсеместно прилагане и на следните механизми:

• временно изключване на земеделски земи от сеитбооборота;

• намаляване на мита и такси за внос на селскостопански стоки;

• постепенно намаляване на експортните субсидии.

Всичко това се прави с отчитане на интересите на фермерите и поддържане на нивото на фермерските доходи. То се съпровожда и с икономически и юридически мерки за уедряване на земеделските стопанства и за повишаване на тяхната ефективност. Неслучайно и след 1992 г. в ЕС продължава да нараства общият размер на държавните субсидии (намаляват субсидиите за поддържане на изкупните цени на селскостопански стоки и за компенсации при техния експорт, а нарастват преките плащания на фер-мерите).

Реформата на ОАП, чието прилагане фактически започва през периода 1993–1995 г., пряко засяга зърнените, маслодайните и протеиновите култури и производството на млечни продукти, говеждо, телешко и овче месо и тютюн. Косвено засяга свиневъдството и птицевъдството.

С реформата се цели в ЕС да се осигуряват определени количества от земеделска продукция само за вътрешно потребление плюс субсидирания износ по линия на Световната търговска организация. При това се разчита на следните механизми: интервентски цени; изтегляне на земя от производството (консервация на земеделски земи); директни плащания на производителите.

Решено е за три години (1994–1997 г.) изкупните цени на зърното да се намалят с 30 на сто, постепенно да се намалят и тези на животинските продукти (главно на говеждото месо с 15 %).

Сравнително по-евтиното зърно намира пласмент в по-големи количества на вътрешния пазар, измества продаваните фуражни заместители (царевичен глутен или маниока – растение, чиито клубеноплоди съдържат скорбялно ве-щество). През периода 1992–2000 г. потреблението на зърно в ЕС нараства с 30 млн. тона. В същото време износът на зърнени храни от Евросъюза за трети страни намалява с 40 на сто.

С намаляването на изкупните цени на зърното се ограничава и неговото по-нататъшно производство. Същевре-менно пада и експортната му цена (преди прилагане на експортната субсидия).

Световната търговска организация изисква откриване на пазарите, но не се очаква чувствително увеличение на вноса на зърно в ЕС. Определят се квоти с минимални мита за внос на пшеница (от Канада), с текущи мита за царевица (от САЩ) и на малки количества зърнени храни (от Австралия и други страни).



Реформата на ОАП включва консервация на земеделски земи в страните – членки на ЕС. Това са главно онези земи, върху които се отглеждат зърнени, маслодайни и протеинови култури4. Чрез консервация (временно изключване от сеитбооборота) на земеделски земи се цели да бъде намалено свръхпроизводството на селскостопански стоки. Пос-тепенно трябва да отпадне нуждата да се плащат големи експортни субсидии за дъмпинг при пласмента на натрупани излишъци от такива стоки на международните пазари.

Фермерите в ЕС се компенсират за загуби на доход чрез преки компенсационни плащания. Те получават компенсации за по-ниските цени, определени по силата на реформата в ОАП. Плащат им се помощи и на брой акри (1 акър = 4046,86 м2) обработваема земя. В ранния ЕС се дават компенсации на производителите общо за 550 млн. дка. Животновъдите, които отглеждат едър рогат добитък на открити пасища, получават премии на теле или овца. Премии не се дават на фермери, отглеждащи добитъка в обори. Те обаче могат да неутрализират падането на цените на говеждото месо, като използват по-евтини житни култури за фураж. Преки субсидии се дават за развитие на екологично земеделие, производство на нехранителни продукти (биого-рива) върху консервирана земя, привличане на млади фер-мери и преждевременно пенсиониране на по-възрастни земеделски стопани.

Очевидно същността на реформата на ОАП на ЕС е в умелото съчетаване на политиката на поддържане на пазарните цени на земеделските стоки с тази на поддържане на доходите на фермерите. Целта е да се ограничава съществуващото свръхпроизводство в земеделието и да се премахват натрупваните излишъци от селскостопанска продукция.

В СТО също се настоява за намаляване на размера на субсидиите за земеделието. Към края 2005 г. е постигнато съгласие за известно намаляване само на експортните субсидии (без да се съкращават фермерските доходи).

В началото на ХХІ в. в ЕС се задържа нивото на предоставяните експортни субсидии (съгласно с договореностите на СТО до 2001 г. в развитите държави бюджетните разходи за експортни субсидии е трябвало да се съкратят с 36 %). Същевременно е следвало да бъде намален обемът на субсидирания износ на земеделските стоки с 20 %, но и след този срок почти не е спаднало нивото на предоставяните експортни субсидии за сирене и други млечни продукти, говеждо месо и зехтин.

Увеличават се субсидиите за износ на ечемик (поради по-високата му вътрешна цена от тази на световния пазар) и други зърнено-фуражни култури. Тези субсидии нарастват с около 40 %.

Реформата на ОАП не осигурява широк достъп до обединения пазар на ЕС. Този пазар продължава да бъде ограден с тарифи за трети страни и разпределен между крупни традиционни вносители на растителни и животински стоки. Незначително е неговото разширяване и след въвеждането на нови тарифи на квоти за внос на земеделски продукти. Повечето от тях са почти равни и дори по-ниски от тези, включени в списъка на СТО.

Анализите показват, че тарифите, които определя СТО за внос на земеделски стоки в ЕС, обхващат едва 10 % от неговия аграрен внос. Огромната част от този внос се осъ-ществява по вътрешна система на тарификация. Вследствие на намалението на посочените тарифи, стойностния обем на земеделските стоки, които се пласират на пазарите на ЕС, нараства с около 1 млрд. долара. Тази сума представлява около 2 % от ежегодно извършвания общ (възлизащ на над 60 млрд. долара) аграрен внос на ЕС5. 

Реформите в ОАП продължават да се осъществяват и при изпълнението на приетата през март 1999 г. (в Берлин) “Програма 2000” на ЕС.

Споразумението, под формата на “Програма 2000”, е за период от шест години (2000–2006). То очертава рамката и структурата на бюджетното финансиране в ЕС чрез пакет от финансови мерки, включително за по-нататъшното субсидиране на западноевропейското селско стопанство.

Размерът на бюджетните разходи в Евросъюза е опре-делен на база 1997 г., когато сумата за осъществяване на ОАП съставлява половината от бюджета на междудържавната общност и отговаря на изискванията на СТО за намаляване на бюджетното субсидиране на земеделието.

Реформите, залегнали в “Програма 2000”, засягат предимно зърнените и маслодайните култури, говедовъдния сектор и производството на млечни продукти. Те представляват своеобразно продължение на започналите през 1992 г. сравнително по-значими промени в ОАП.

“Програма 2000” определя главните насоки на по-нататъшното осъществяване на ОАП в ЕС. По-важните от тях са:

• запазване на обема на бюджетните разходи за субсидиране на земеделието;

• придържане към сегашното статукво (квоти, поддържани изкупни цени, експортни субсидии и т.н.) и отлагане на аграрната реформа (за след 2006 г.) в производството и търговията с мляко и млечни продукти;

• нарастване на квотата за млечни продукти с 1,2 %;

• редуциране на изкупните цени на зърнените храни с 15 %;

• намаляване на поддържаните изкупни цени на говеждо месо с 20 % и частично изравняване на директните плащания;

• редуциране на директните плащания (с около 33 %) за компенсиране на незасети площи с маслодайни култури;

• продължаване на политиката на консервация (изключване от сеитбооборота) на 10 % от обработваемите площи за зърнени, маслодайни и протеинови култури.



Очаква се цените на пшеницата в Евросъюза да паднат под тези на Чикагската борса. Вероятно по-високи от световните цени ще останат западноевропейските пазарни цени на царевицата, ечемика и овеса. Предвижда се пазарните цени на пшеницата в ЕС да се понижат с около 15 %, а на фуражното зърно – с близо 25 %.

Т
21. Аграрна политика

ова дава основание да се прогнозира, че износителите от ЕС ще могат да извършват несубсидиран износ на пшеница. Износът на други зърнени храни от Евросъюза ще бъде субсидиран (макар и до определените в споразумението на СТО субсидирани нива).

Съгласно с “Програма 2000” в Евросъюза се осъществява политика на ограничаване на производството на говеждо месо. Това става чрез редуциране на интервениращите покупки, намаляване на броя на добитъка в млечните стада, стимулиране на откритото отглеждане на говеда, поддържане на високи пазарни цени, при което намалява консумацията на говеждо месо и месни изделия.



В ЕС се ограничават и обемите на субсидирания износ на млечни продукти. Въпреки това продължава тенденцията на увеличаване на излишните запаси от такива продукти и превишаване на тяхното предлагане на западноевропейския пазар.

Следователно изпълнението на “Програма 2000” во-ди към структурни промени в системата на бюджетно субсидиране на западноевропейския аграрен сектор. В нея пос-тепенно намалява размерът на субсидиите за поддържане на гарантирани изкупни цени на основни селскостопански стоки и нарастват сумите за преки плащания на фермерите.

При изготвянето и реализацията на “Програма 2000” е извършена и своеобразна подготовка за разширяване на Европейския съюз на Изток. Така са поставени основите за присъединяване на десетте страни от Централна и Източна Европа към междудържавния Евросъюз.

Определени са и нови цели и принципи на ОАП на ЕС. Съобразно със съвременното състояние на аграрния сектор в Европа и света се избират и подходящи механизми на тази политика.

Предвижда се през периода 2007–2013 г. в 27-те стра-ни – членки на ЕС да се прилагат предимно следните механизми на ОАП:

• интервентски изкупни цени;

• квоти;

• директни плащания на фермерите.



През адаптивния период (2007–2013 г.) в новоприетите страни – членки на Евросъюза, повечето от селскостопанските субсидии се предоставят за развитие на селски райони и директни плащания на фермери. Постепенно се преминава от субсидиране на произведени и предлагани на пазара селскостопански стоки към преки плащания за производ-ство, извършвано по установени със закони екологични, санитарни и други стандарти.

1 Шарл дьо Монталамбер (1810–1870 г.). Афоризмы. Изд. “Прогрес”, М., 1985, с. 51.

2 2 До края на ХХ в. в създадения през 1957 г. Европейски съюз са членували 15 страни – Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Финландия, Швеция и Англия. През 2004 г. са приети още десет страни – Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, а през 2007 г. – България и Румъния.

1 Аристотель. Сочинения в четырех томах. Изд. “Мысль”, М., 1983., т. 4, с. 378.

2 Аристотел. Атинската полития. Изд. “Христо Ботев”, С., 1993, с. 25–26.

3 Гълбрайт, Дж. Анатомия на властта. Изд. къща “Хр. Ботев”, С., 1993, 10–12.

4Сандбърг, К. Абрахам Линкълн. Изд. на Националния съвет на Отечествения  фронт, С., 1963, с. 340.

5 Големите държави се разпореждат със съдбите на по-малките нации. На 9 октомври 1944 г. в Москва ръководителите на Съветския съюз и Великобритания – Сталин и  Чърчил, разпределят сферите на влияние на Балканския полуостров. По време на вечерята  върху  половинка от лист хартия Чърчил е написал, че след Втората световна война Великобритания ще има надмощие в Гърция – 90 %, в Югославия и Унгария – 50 %, а Русия – в Румъния и България съответно 90 % и 75 %.

6 Лудвиг, Е. Рузвелт. Изд. “Златни зърна” С., 1945, с. 235

7 Бжежински, З. Голямата шахматна дъска. Изд. “Обсидиан”, С., 1997, 239–243.

8 Проданов, В. Глобалните промени и съдбата на България. Издателска къща  “Христо Ботев”, С., 1999.

9 Ленин, В. И. Полное собрание сочинений. Изд. Политической литературы, М., 1969, т. 23, с. 318.

10 Пак там, т. 27, с. 98

11 Алампиев П. М., О. Т. Богомолов, Ю. С. Ширяев. Экономическая интеграция – обьективная потребность развития мирового социализма. Изд. “Мысль”, М., 1971, 28–29.

12 Политиката е средство “оръжие, с което могат да се направят най-големите чудеса на  тоя свят”. Вж. Стамболийски, Ал. Избрани произведения. Изд. на БЗНС, С., 1979, с. 59.

13 През 70-те години на ХХ в. английската държавничка Маргарет Тачър успява “да улови  момента”, представяйки атрактивна жилищна и данъчна политика и става лидер на Консервативната партия. Вж. Маргарет Тачър. Пътят към властта. Изд. “Слънце”, С., 1996, кн. 3, 283–334.

14 Сандбърг, К. Абрахам Линкълн. Изд. на ОФ, С., 1963, с. 110.

15 Според древногръцкия философ Сократ най-голям измамник в дадена страна е некадърният политик, защото е измамил народа, че умее да управлява държава. Вж. Ксенофонт. Сократически съчинения. Изд. “Народна култура”, С., 1985, с. 45.

16 Стамболийски, Ал. Какъв трябва да бъде политикът. Академично  издателство на ВСИ, Пловдив, 1999, 44–45.

17 Сега обработваемите площи на земната повърхност съставляват 15 млрд. дка, или 8 % от земната повърхност.

18 През 1798 г. поп Малтус в своето съчинение за народонаселението твърди, че  населението ще нараства в геометрична прогресия (1+2+4+8+16+32 и т.н.), а  про-изводителността на земята – в аритметична прогресия (1+2+3+4+5+ и т.н.).

19 Броят на населението се увеличава, както следва: за 100 години (1930 г.) става 2 млрд. души; за 30 години (1960 г.) – 3 млрд. души; за 15 години (1976 г.) – 4 млрд. души; за 12 години (1988 г.) – 5 млрд. души; за 11 години (1999 г.) – 6 млрд. души. (През периода 1988–1998 г. средногодишният прираст на населението е около 100 млн. души).

20 В. „Пари” , 13.VII.1999 г.

21 Маркс, К., Ф. Енгелс. Съч. Изд. на БКП. С., 1968, Т. 23, с. 56.

22 През ХІХ в. капиталът се описва като боязлив и сговорчив. Щом започне да носи печалба над 100 %, погазва всички човешки закони, а при 300 % е склонен да извърши всякакво престъпление. Вж. Пак там, с. 762.

23 Международното сътрудничество се осъщетвява от редица организации при Организацията на обединените нации (ООН): Организация по земеделие и прехрана (ФАО); Международна банка за възстановяване и развитие; Конференция на ООН по търговията и развитието (ЮНКТАД) и др. Тяхната дейност намира израз в разработване напрепоръки за използване на технологии, пестициди, регулиране на международната търговия с хранителни стоки и т.н., а също и в оказване на финан-сова и материална помощ на развиващите се страни.

1 През първата половина на XV в. в Англия селяните, които обработват земята, биват гонени и лишавани от имотите им чрез измама, насилие или принудител-на продажба. Вж. Мор, Т. Утопия. Партиздат, С., 1970, 77–78.

2 Русия, България, Унгария, Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия, Китай,  Монголия, Виетнам, Северна Корея и Куба.


3 Максималният размер земя, който може да притежава едно семейство в България, е от 200 до 300 дка (Добруджа), в Румъния и Чехословакия – 500 дка, в Унгария – 570 дка, в СФРЮ – 350 дка (от 1953 г. – 100 дка).


4 В България едрата земеделска собственост е премахната още през време на Руско-турската война (1877–1878 г.). До 1944 г. съществуват 1,2 млн. дребни частни земеделски стопанства (едрите стопанства притежават само 2 % от стопанисваната земя в страната).


5 Експерти от ООН доказват, че във всяка държава трябва ежегодно да се осигурява по 1 тон зърно на човек от населението. По-голямата част (около 60 %) от това количество се употребява от животните за получаване на животински продукти, около 20 % се изразходва за производство на хляб и хлебни изделия и 20 % остава за семена и държавен резерв.

6 През 1996 г. у нас е разразена хлебна криза, която е резултат от засушава-нето, лошата реколта и от извършения преди това (1995 г.) износ на около 1 млн. то-на зърнени храни от частни местни и отвъдокеански фирми и икономически групировки.

7 Преди да се разпадне (1991 г.) СССР включва 15 републики: Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Литва, Латвия, Естония, Армения, Азербайджан, Грузия, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.

8 Сега статистическите органи на Европейския съюз отнасят към страните от Източна и Централна Европа следните десет държави: Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Румъния, България, Литва, Латвия и Естония.

9 ДВ, бр. 18 от 1992 г.

10 В. “Нова зора” бр. 9, 1.ІІІ. 2005 г.

11 Основни договори на Европейския съюз. Изд. Център за европейски из-следвания, С., 1997, том ІІ, 44–45.

12 Пак там, с. 45

13 Известно е, че през XIII и XIV в. турската държава укрепва и се разширява в Европейския континент чрез провежданата от султан Осман и неговите наследници завоевателна и заселническа политика. Турски орди от Анадола заедно със семейст-вата и стадата си заливат Тракия. Тези заселници остават в Европа завинаги, дори и през лятото на 1402 г., когато татарският вожд Тимур напада близо до Анкара турската армия, разгромява я и пленява султан Баязид (получил прякора Светкавицата заради способността му да взема бързи решения). Вж. Рънсиман, Ст. Падането на Констан-тинопол. Изд. на Отечествения фронт, С., 1984, с. 53.

14 В Германия право да купува или взема земя под аренда има този, който ще я обработва. В Япония над 2 дка земя може да се купи само с разрешение на местните власти.

1


15An Outline of American Historу, United States information agencу, 1994, р. 104.

1 Към края на XX в. около 350 водещи промишлени монополи с 25 хил. дъщерни фирми  осигуряват 25 на сто от брутния вътрешен продукт на индустриално развитите държави.

2 Специфично е положението в Австралия, където 125 хил. ферми стопанисват близо 4.7 млрд. дка земя. При това само около 500 ферми владеят средно между 100 хил. и 10 млн. дка  земеделски земи.

3 Agricultural statistics. United States Department of Agriculture, Washington, IX –2, 1997.

4 През 2004 г. броят на фермите в Турция е над 3 млн.

5 Цитирано по в. “Икономически живот”, бр. 46 от 17.11.1999, с. 14.

6 Франция е на едно от първите места в света по износ на захар; Холандия – на месо, картофи  и зеленчуци; Дания – на свинско месо, краве масло и кашкавал; Ирландия – на говеждо месо.

1


1 По някои оценки сега в САЩ земята, давана под аренда и заложена в банките, съставлява почти 56 % от стопанисваната земя на страната.

2


2 До 9.IХ.1944 г. в нашата страна широко приложение намира изполицата, при която селяните, арендуващи земята, изплащат на нейните собственици (обикновено едри земевладелци) половината от получавания добив.

3 През 90-те години в САЩ размерите на фиксираните парични плащания са от 5 до 30 долара за 1 дка орна земя и от 2 до 7 долара за 1 дка пасбище.

4 Ако средната лихва е 5 %, една годишна поземлена рента от 50 лв./дка може да се разглежда като лихва от капитал в размер на 1000 лв., който ще бъде въз-становен за 20 години.

5 ДВ, бр. 18 от 1992 г.

6


6 ДВ, бр. 82 от 1996 г., бр. 35 от 1999 г.

1 В настоящото изследване не се прави разлика между понятията “фермерско сдружение”,  “селскостопански кооператив” и “земеделска кооперация”.

2 Датските фермери и техните кооперации, Изд. Федерацията на датските кооперации и  Съвета за селско стопанство, Дания, 1994, с. 13.

3 ДВ, бр. 63 от 3.ІІІ.1991 г., бр. 103 от 3.ХІІ.1996 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г.

4 Сега в САЩ има над 500 земеделски комуни.


5


5 Наумов, В. К. Кооперации в Италии. Изд. "Международные  отношения", М., 1989, с. 5.

6 Към края на ХХ в. в Нова Зеландия се създава единен кооператив на млечния сектор. Този кооператив обединява производството, преработката и пласмента на млякото в страната. Вж. Бюллетень иностранной и комерческой информации (БИКИ), № 91, 7.VІІІ.1999 г.

1 През 1984 г. в Китай поради недостиг на зърнохранилища семейните стопанства не могат да пласират на пазара своите излишъци от зърнени храни и настъпва т.нар. “хамбарна криза”. Такива кризи възникват и у нас, когато се получават сравнително по-високи реколти от картофи и други продукти.

2 Към края на ХХ в. относителният дял на зърнените и зърнено-бобовите култури в посевните площи на Унгария, Румъния и Полша е 60–70 %, на България, Германия, Русия, Чехословакия, Англия, Испания, Португалия и Франция – 50–60 %, на САЩ – 40 %, на Холандия – 25 %.

3 През 90-те години на ХХ в. в нашата страна се налага прекомерно висок лихвен процент (50–100 % годишно). Тази мярка се оправдава с фалшивата теория, че чрез повишаване на лихвените  проценти може да се “обуздава” инфлацията.

4 Фридман, М. Немирството на парите, ИК “Дамян Яков”, С., 1994, 65–243.

1 Преди да се формира цялостната приватизационна политика са правени някои откъслечни  продажби на държавни предприятия. Така през 70-те години във ФРГ са продадени част от  акциите на държавната авиокомпания “Луфтханза”, през 1977 г. във Великобритания лейбъристкото правителство пуска на пазара акции на “Бритиш петролиум”.

2 Виноградов, В. Приватизация: Опыт Франции на фоне глобальных тенденций. Сп. МЭ МО, 1996, N 10, с. 32.

3 Един от героите на съветската художествена литература характеризира обществените отношения в Русия преди Октомврийската революция (1917 г.) и през 30-те  години на ХХ в., когато се установява т.нар. държавен социализъм, по следния начин: "По-рано е било лесно само на онзи, който е имал пари, сега – на онзи, който има власт". Вж. Рыбаков, А. Дети  Арбата. Изд. "Ташкент", 1989, с. 29.

4 Повече от 20 години (1969–1992) в Коми се извършва общ дърводобив от две отделни бюджетни организации – българска и руска. Главно поради закостеня-лостта на  държавната собственост и  груповите интереси на разпореждащия се с нея държавен апарат представителите на страните не успяха да се споразумеят за създаване на съвместно модерно и самофинансиращо се  дърводобивно предприятие.


5 През 1994 г. е публикуван доклад на експертите от Световната банка –Зелико Богетик и  Ари  Хилман, които доказват, че в частния сектор у нас изтичат около 90 на сто от  печалбите на държавните предприятия.

6 За няколко години така се приватизират обявените 65 държавни фирми, от които две трети са в кредитно-банковото дело.

7


7 За периода 1985–1987 г. във Франция броят на дребните акционери се увеличава от 1,5 млн. на 7 млн. души.

8 Солженицин, А. Предагонията на Русия. В. “Капитал”, 23.ХІІ.1996.

9 Началото на тоталното разграбване на българската индустрия от чужденци се поставя с приватизацията (1992 г.) на предприятието за производство на царевични продукти в гр. Разград. То се продава веднага след построяването му на белгийска фирма на десетократно по-ниска цена.

10 Към края на 1995 г. нашето Народно събрание отхвърля и внесения от мен законопроект, който даваше право на земеделските производители с безплатни боно-ве да закупуват до 20 на сто от акциите на хранително-вкусовите предприятия.

1


1 Смит, А. Богатството на народите. Партиздат, С., 1983, с. 802.

2 К. Маркс, Ф. Енгелс. Изд. на БКП, С., 1965 г., Съч., т. 19, с. 412.

3 Закон за данък върху общия доход, ДВ, бр. 27 от 1991 г. бр. 38 от 1994 г., бр. 59 от 1995 г. и бр. 33 от 1996 г. бр. 118 от 1997 г., бр. 110 от 21.ХІІ.2001 г.

4 Закон за данък върху печалбата. ДВ, бр. 59 от 12.VІІ.1996 г.; Закон за корпоративното  подоходно облагане, бр. 115 от 1997 г.; бр. 153 от 23.ХІІ.1998 г., бр. 110 от 21.ХІІ. 2001 г., ДВ от ХІ.2006 г.

5 Ленард, Д. Европейският съюз. Справочник, Изд. "Книжен тигър", С., 1996, с. 139.

6 Закон за данък върху добавената стойност. ДВ, бр. 90 от 22.Х.1993 г., изм. бр. 57 от 23.VІ.1995 г., бр. 16 от 23.ІІ.1996 г., бр. 56 от 2.VІІ.1996 г., бр. 111 от 1997 г., бр. 64 от 16.VІІ.1999 г., бр. 110 от 21.12.2001 г.

7 Закон за акцизите. ДВ, бр. 58 и бр. 70 от 1995 г. и ДВ, бр. 21 и бр. 56 от 1996 г., бр. 153 от  23.ХІІ.1998 г., бр. 110 от 21.12.2001 г., бр. 34 от 25.ІV.2006 г.

8


8 Закон за местните данъци и такси, ДВ, бр. 37 от 1996 г.

9 ДВ, бр. 57 от 1995 г.

1 В началото на 1995 г. ГАТТ се преобразува в Световна търговска организация (СТО).

2


2 Ленард, Д. Европейският съюз. Справочник. Изд. "Книжен  тигър", С., 1996, с. 148.

3


3 През 80-те години на ХХ в. са похарчени сравнително най-много пари от фонда за изкупуване и   складиране на излишъци на млечни продукти.

4


4 Решено е в ЕС ежегодно да се консервират по 10–15 на сто от земеделските земи.

5

5 Eurostat, 2005.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница