Реформа на Общата аграрна политика

Първоначално с протекционни механизми и начини на действие се преследва постигане на няколко главни цели:

• увеличаване на доходите на земеделските производители;

• създаване на условия за стабилен растеж на селс-костопанското производство;

• осигуряване на пълна продоволствена независимост на междудържавната общност.

След като в ЕС се постига (80-те години на ХХ в.) селкостопанско свръхпроизводство, а общият му пазар се насища с пресни и преработени селскостопански стоки, възниква задачата то да бъде ограничено и да се намали общият размер на предоставяните на аграрния сектор държавни субсидии. Във връзка с това през 1992 г. се поставя началото на всеобхватна реформа на ОАП. Пристъпва се към по-ши-роко използване на преките плащания на фермерите.

Започва повсеместно прилагане и на следните механизми:

• временно изключване на земеделски земи от сеитбооборота;

• намаляване на мита и такси за внос на селскостопански стоки;

• постепенно намаляване на експортните субсидии.

Всичко това се прави с отчитане на интересите на фермерите и поддържане на нивото на фермерските доходи. То се съпровожда и с икономически и юридически мерки за уедряване на земеделските стопанства и за повишаване на тяхната ефективност. Неслучайно и след 1992 г. в ЕС продължава да нараства общият размер на държавните субсидии (намаляват субсидиите за поддържане на изкупните цени на селскостопански стоки и за компенсации при техния експорт, а нарастват преките плащания на фер-мерите).

Реформата на ОАП, чието прилагане фактически започва през периода 1993–1995 г., пряко засяга зърнените, маслодайните и протеиновите култури и производството на млечни продукти, говеждо, телешко и овче месо и тютюн. Косвено засяга свиневъдството и птицевъдството.

С реформата се цели в ЕС да се осигуряват определени количества от земеделска продукция само за вътрешно потребление плюс субсидирания износ по линия на Световната търговска организация. При това се разчита на следните механизми: интервентски цени; изтегляне на земя от производството (консервация на земеделски земи); директни плащания на производителите.

Решено е за три години (1994–1997 г.) изкупните цени на зърното да се намалят с 30 на сто, постепенно да се намалят и тези на животинските продукти (главно на говеждото месо с 15 %).

Сравнително по-евтиното зърно намира пласмент в по-големи количества на вътрешния пазар, измества продаваните фуражни заместители (царевичен глутен или маниока – растение, чиито клубеноплоди съдържат скорбялно ве-щество). През периода 1992–2000 г. потреблението на зърно в ЕС нараства с 30 млн. тона. В същото време износът на зърнени храни от Евросъюза за трети страни намалява с 40 на сто.

С намаляването на изкупните цени на зърното се ограничава и неговото по-нататъшно производство. Същевре-менно пада и експортната му цена (преди прилагане на експортната субсидия).

Световната търговска организация изисква откриване на пазарите, но не се очаква чувствително увеличение на вноса на зърно в ЕС. Определят се квоти с минимални мита за внос на пшеница (от Канада), с текущи мита за царевица (от САЩ) и на малки количества зърнени храни (от Австралия и други страни).

Фермерите в ЕС се компенсират за загуби на доход чрез преки компенсационни плащания. Те получават компенсации за по-ниските цени, определени по силата на реформата в ОАП. Плащат им се помощи и на брой акри (1 акър = 4046,86 м²) обработваема земя. В ранния ЕС се дават компенсации на производителите общо за 550 млн. дка. Животновъдите, които отглеждат едър рогат добитък на открити пасища, получават премии на теле или овца. Премии не се дават на фермери, отглеждащи добитъка в обори. Те обаче могат да неутрализират падането на цените на говеждото месо, като използват по-евтини житни култури за фураж. Преки субсидии се дават за развитие на екологично земеделие, производство на нехранителни продукти (биого-рива) върху консервирана земя, привличане на млади фер-мери и преждевременно пенсиониране на по-възрастни земеделски стопани.

Очевидно същността на реформата на ОАП на ЕС е в умелото съчетаване на политиката на поддържане на пазарните цени на земеделските стоки с тази на поддържане на доходите на фермерите. Целта е да се ограничава съществуващото свръхпроизводство в земеделието и да се премахват натрупваните излишъци от селскостопанска продукция.

В СТО също се настоява за намаляване на размера на субсидиите за земеделието. Към края 2005 г. е постигнато съгласие за известно намаляване само на експортните субсидии (без да се съкращават фермерските доходи).

В началото на ХХІ в. в ЕС се задържа нивото на предоставяните експортни субсидии (съгласно с договореностите на СТО до 2001 г. в развитите държави бюджетните разходи за експортни субсидии е трябвало да се съкратят с 36 %). Същевременно е следвало да бъде намален обемът на субсидирания износ на земеделските стоки с 20 %, но и след този срок почти не е спаднало нивото на предоставяните експортни субсидии за сирене и други млечни продукти, говеждо месо и зехтин.

Увеличават се субсидиите за износ на ечемик (поради по-високата му вътрешна цена от тази на световния пазар) и други зърнено-фуражни култури. Тези субсидии нарастват с около 40 %.

Реформата на ОАП не осигурява широк достъп до обединения пазар на ЕС. Този пазар продължава да бъде ограден с тарифи за трети страни и разпределен между крупни традиционни вносители на растителни и животински стоки. Незначително е неговото разширяване и след въвеждането на нови тарифи на квоти за внос на земеделски продукти. Повечето от тях са почти равни и дори по-ниски от тези, включени в списъка на СТО.

Анализите показват, че тарифите, които определя СТО за внос на земеделски стоки в ЕС, обхващат едва 10 % от неговия аграрен внос. Огромната част от този внос се осъ-ществява по вътрешна система на тарификация. Вследствие на намалението на посочените тарифи, стойностния обем на земеделските стоки, които се пласират на пазарите на ЕС, нараства с около 1 млрд. долара. Тази сума представлява около 2 % от ежегодно извършвания общ (възлизащ на над 60 млрд. долара) аграрен внос на ЕС⁵. 

Реформите в ОАП продължават да се осъществяват и при изпълнението на приетата през март 1999 г. (в Берлин) “Програма 2000” на ЕС.

Споразумението, под формата на “Програма 2000”, е за период от шест години (2000–2006). То очертава рамката и структурата на бюджетното финансиране в ЕС чрез пакет от финансови мерки, включително за по-нататъшното субсидиране на западноевропейското селско стопанство.

Размерът на бюджетните разходи в Евросъюза е опре-делен на база 1997 г., когато сумата за осъществяване на ОАП съставлява половината от бюджета на междудържавната общност и отговаря на изискванията на СТО за намаляване на бюджетното субсидиране на земеделието.

Реформите, залегнали в “Програма 2000”, засягат предимно зърнените и маслодайните култури, говедовъдния сектор и производството на млечни продукти. Те представляват своеобразно продължение на започналите през 1992 г. сравнително по-значими промени в ОАП.

“Програма 2000” определя главните насоки на по-нататъшното осъществяване на ОАП в ЕС. По-важните от тях са:

• запазване на обема на бюджетните разходи за субсидиране на земеделието;

• придържане към сегашното статукво (квоти, поддържани изкупни цени, експортни субсидии и т.н.) и отлагане на аграрната реформа (за след 2006 г.) в производството и търговията с мляко и млечни продукти;

• нарастване на квотата за млечни продукти с 1,2 %;

• редуциране на изкупните цени на зърнените храни с 15 %;

• намаляване на поддържаните изкупни цени на говеждо месо с 20 % и частично изравняване на директните плащания;

• редуциране на директните плащания (с около 33 %) за компенсиране на незасети площи с маслодайни култури;

• продължаване на политиката на консервация (изключване от сеитбооборота) на 10 % от обработваемите площи за зърнени, маслодайни и протеинови култури.

Т
21. Аграрна политика

ова дава основание да се прогнозира, че износителите от ЕС ще могат да извършват несубсидиран износ на пшеница. Износът на други зърнени храни от Евросъюза ще бъде субсидиран (макар и до определените в споразумението на СТО субсидирани нива).

Съгласно с “Програма 2000” в Евросъюза се осъществява политика на ограничаване на производството на говеждо месо. Това става чрез редуциране на интервениращите покупки, намаляване на броя на добитъка в млечните стада, стимулиране на откритото отглеждане на говеда, поддържане на високи пазарни цени, при което намалява консумацията на говеждо месо и месни изделия.

Следователно изпълнението на “Програма 2000” во-ди към структурни промени в системата на бюджетно субсидиране на западноевропейския аграрен сектор. В нея пос-тепенно намалява размерът на субсидиите за поддържане на гарантирани изкупни цени на основни селскостопански стоки и нарастват сумите за преки плащания на фермерите.

При изготвянето и реализацията на “Програма 2000” е извършена и своеобразна подготовка за разширяване на Европейския съюз на Изток. Така са поставени основите за присъединяване на десетте страни от Централна и Източна Европа към междудържавния Евросъюз.

Определени са и нови цели и принципи на ОАП на ЕС. Съобразно със съвременното състояние на аграрния сектор в Европа и света се избират и подходящи механизми на тази политика.

Предвижда се през периода 2007–2013 г. в 27-те стра-ни – членки на ЕС да се прилагат предимно следните механизми на ОАП:

• интервентски изкупни цени;

• квоти;

• директни плащания на фермерите.