Арендна политика в Република България

Този проблем се изостря по различни причини. Преди всичко по-голямата част (над 60 %) от обработваемата земя на страната принадлежи на живеещи в градовете собственици. Повечето от тях отдавна са скъсали със земеделието. Младите хора предпочитат да се занимават с търговия и други печеливши дейности вместо с примитивно и губещо земеделие. Малцина се заемат да стопанисват своите малки парцели земя. Те използват предимно животинска тяга. В такава обстановка земята у нас се стопанисва в новообразуваните земеделски кооперации на колективни начала. Останалите земеделски земи пустеят или се владеят от предприе-мачи арендатори. Обикновено това са хора с голям селскосто-пански опит (агрономи, инженери, ветеринарни лекари и др.), но има и такива, които стопанисват чужди земи с неуточнени титули на собственост.

В началото на ХХІ в. у нас има около 3400 арендни стопанства. Средният размер на едно стопанство е 3000 дка. Общо в страната под аренда се стопанисва над една трета от обработваемата земя. Отглеждат се предимно зърнени култури и слънчоглед. На арендни начала работят и животновъдни ферми (главно в свиневъдството и птицевъдството).

арендните отношения у нас се регламентират с приетия през 1996 г. Закон за арендата⁶, който урежда арендата на земеделска земя и на земеделско стопанство, в което освен земя има сгради, машини и съоръжения. В този закон са заложени редица приемливи постановки от аналогични закони в Германия, Франция, Холандия и Белгия. Ръководният принцип е да се постига относително балансиране на интересите на собственика на земя – арендодателя, и на наемателя арендатор по основните пунктове на арендните договори: срок на арендата; максимален размер на арендуваната земя; величина на рентните вноски. С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави за временно ползване земеделска земя или земеделско стопанство, а арендаторът да му плаща определена рента.

Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. След като се впише в нотариалната книга, се регистрира в съответната общинска поземлена комисия (при вписването на договора в нотариалните книги се представя скица на арендувания имот, издадена или заверена от поземлената комисия).

В Закона за арендата не са фиксирани размерите на арендните вноски. Техният размер се определя по взаимна договореност на арендодателя и арендатора.

Отчетено е обстоятелството, че у нас има значителни различия в плодородието на почвата и в климата, поради което в отделни райони на страната се получава диференци-ална рента (добавъчна печалба).

Арендаторът е длъжен да плаща арендните вноски в уговорения срок и размер. Той плаща данъци и такси и застрахова приетите по оценка инвентар и добитък, увеличените основни производствени фондове и реколтата.

Арендната вноска (рентата) може да се уговори в пари или в натура (под формата на селскостопански продукти). Нейният размер се определя в договора според очакваните добиви и приходи от арендувания имот. При получаване на по-ниски от определените в договора добиви и приходи (поради природни и други бедствия) уговорената вноска се намалява съразмерно. Арендодателят има право на съответната част от застрахователното обезщетение.

Арендаторът е длъжен да ползва арендувания имот с грижата на добър стопанин – стриктно да спазва санитарно-хигиенни, противопожарни и екологични норми; да не уврежда почвата; редовно да води дневник, в който да вписва последователно извършените механични и химични обработ-ки на почвата. Може да изменя начина на трайно ползване на имота и да извършва подобрения в него само с предвари-телно писмено съгласие на арендодателя.

Арендодателят е длъжен да заплати на арендатора на-правените от него необходими разноски за имота (с изключение на разходите за неговото текущо поддържане – ремонт на жилища, стопански постройки, пътища, канавки, напоителни и отводнителни системи). При прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.

Арендаторът има право да отнесе със себе си съоръ-женията и инсталациите, които не се трайно закрепени в имота и са направени без знанието на арендодателя.

Нотариусът съобщава на арендатора за всеки проект да бъде продаден арендуваният имот. В едномесечен срок от получаване на съобщението арендаторът може да заяви, че купува имота при условията в проекта за нотариален акт.

Арендаторът може да преарендува част или целия имот, да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице. Такива преотстъпвания на аренду-ван имот не могат да правят селскостопански научноизсле-дователски институти.

Арендодателят има право да развали договора при забавяне на плащанията на арендните вноски. Развалянето на до-говор за дългосрочна аренда (над 10 години) става по съдебен ред. Договор за аренда, сключен без определен срок, може да бъде прекратен едностранно от всяка страна с писмено предиз-вестие след изтичане на четвъртата година. В случай че арендаторът загуби своята трудоспособност, договорът може да бъде прекратен от началото на следващата стопанска година.

Само със Закона за арендата обаче в нашата страна трудно могат да се формират и развиват класически форми на арендни отношения. Една от пречките за това е обстоятелството, че върху малки по размер и разпръснати на различни места ниви е почти невъзможно да се създават мощни арендни стопанства. Освен това засега у нас липсва благо-приятна икономическа среда за влагане на капитали в земеделието. Търговци на машини, торове и химически препарати, банкери и застрахователи изсмукват цялата печалба на арендатора, включително и добавъчната печалба (рентата).

Ето защо на настоящия етап собствениците на земе-делски земи се чувстват по-сигурни като членове на земе-делски кооперации. В тях, освен рента за внесена земя и дивиденти за дялов капитал, получават и различни видове услуги, участват в управлението на кооперативното стопанство.

V. КООПЕРАТИВНА ПОЛИТИКА
1. Същност на земеделската кооперация
Кооперацията е форма на сътрудничество и съвмест-на дейност между група лица. С нейното развитие все повече се засилва колективният и общественият характер на човешкия труд.

Кооперацията възниква на определено стъпало от човешкото развитие, когато се появяват машините и масово се преминава към семейна (фермерска) форма на земеделие.

Това става през втората половина на деветнадесети век в редица европейски държави. Тогава се създава техни-ческата база на индустрията за преработка на селскостопански суровини. Вече има натрупан лихварски и търговски капитал и на световния пазар се водят ожесточени търговски войни.

Завършен е и процесът на преминаване към предимно семеен, фермерски тип собственост и начин на стопанисване на земята (от отделни семейства или групи производители). Стоките, които те произвеждат (зърно, мляко, животни), са от първа необходимост и винаги могат да се продадат на пазара. Проблемът е – на каква цена. Когато са разединени и излизат на пазара поотделно, земеделските стопани биват ограбвани и жестоко експлоатирани от алчни лихвари, спекуланти и черноборсаджии. Принудени са да продават продукцията си на безценица.

През 1882 г. фермерите в Дания създават първата кооперативна мандра. Пет години по-късно (1887 г.) се създава и кооперативна кланица. По същото време в Швеция се из-граждат маслобойни, а в Холандия и Франция – кооперативи за закупуване на семена, фуражи и други нужни на фермерите стоки.

Днес свиневъдството и производството на мляко и млечни продукти в Дания почти изцяло се владеят от коо-перативи. В кооперативния сектор се намират и две трети от датските говеда.

Земеделската кооперация е самодейна организа-ция на земеделски производители за задоволяване на тех-ни материални и други нужди и осъществяване на съвместна стопанска дейност.

Член-кооператорите на земеделските кооперации:

• вземат решенията и носят отговорността колективно;

• заедно купуват, продават, печелят и разпределят по-лучената печалба;

• сплотяват се в защита на своите икономически инте- реси.

К
12. Аграрна политика

ооперацията (както и политиката) е средство, а не цел. Чрез обединяване и сътрудничество на група фермери или земевладелци в сдружение и изграждане на кооперативно предприятие (за производство на фуражи, вина, консерви и др.) се цели да бъдат осигурени високи цени на земеделските стоки, разширено селскостопанско производство и висок жизнен стандарт на кооператорите. Освен производствени, търговски, кредитни и друг вид кооперации се учредяват и кооперативни организации, които осъществяват обществено-политическа дейност в полза на земеделските про-изводители. Техни представители водят диалог с политици от парламента и правителството, защитават интересите на кооператорите при приемане на данъчни, социални и други закони, предоставят им информация, работят за повишаване на тяхното образование. В литературата всички кооперативни организации се обозначават с термина “кооперативно движение”. В Русия системата от селскостопански кооперативи и техните съюзи се нарича “земеделска кооперация”.

В Дания понятието “земеделска кооперация” означава сдружение на фермери плюс негово кооперативно предпри-ятие. Сдружението е собственик на кооперативното пред-приятие, но фермерите общо владеят предприятието, без да имат индивидуални дялове в него¹.

Кооперативните организации се ръководят от възпри-ети принципи на кооперацията. Основните от тях са:

• един член – един глас в управлението;

• изборност на ръководните органи;

• доброволно и открито членство на всеки пълноле-тен гражданин, независимо от неговата политическа, расова или религиозна принадлежност;

• право на прекратяване на членството в кооператива и запазване правото на собственост;

• самоуправление и самофинансиране на кооператива;

• никаква или ограничена лихва на капитала на член-кооператорите;

• печалбата принадлежи на членовете и се разпределя според трудовото им участие или пропорционално на дяловия им капитал и на оборота между всеки един кооператор и кооперацията;

• достъпност на информацията относно дейността на кооператива за всички негови членове;

• сътрудничество и взаимопомощ между кооператив-ните организации.

В кооперацията се приемат определени права и за-дължения на кооператорите.

Правата им са следните:

• гаранция, че произвежданите от тях продукти ще бъдат продавани (кооперацията е задължена да ги изкупува);

• получаване на максимално високи цени и участие в печалбата;

• съвместно владеене на кооперативните предприятия.

Към задълженията на член-кооператорите се отнасят:

• задължително доставяне на произвежданите селс-костопански суровини на кооперацията;

• предаването им на кооперацията да става без дого-варяне на цените;

• обща отговорност за дълговете и работата на коопе-ративните предприятия². 

Кооператорите не договарят цената на дадена земеделска стока, която предават на кооперативното предприятие. Тази цена се определя съобразно с цените на същата стока на вътрешните и международните пазари. Обикновено член-кооператорите получават твърда цена за предадените през годината на кооперативното предприятие стоки. След това се прави уравняване (уравняването определя сумата, оставаща след амортизационните отчисления и консолидацията на приходите на кооперативното предприятие), като разликата може да им се доплати, ако предприятието е печелившо. Тази сума се разпределя според количеството на предадените от всеки кооператор земеделски продукти.

Член-кооператорите на предприятия, доставящи фуражи, торове, машини и др., нямат задължение да предават или купуват, но като съсобственици активно участват в разпределянето на тяхната печалба и в определянето на икономическата им политика.

В някои селскостопански кооперативи се формират отношения от типа на акционерните дружества. Печалбата се разпределя съобразно с обема на капитала на всеки кооператор. Има принципни различия между акционерното дру-жество и кооперацията.

Засега земеделската кооперация в западните страни получава сравнително най-широко разпространение в млеч-ната, месната и мелничарската промишленост. Развитието на консервната промишленост, производството на птиче месо и други дейности се осъществява в рамките на акционерни фирми и компании, които в повечето случаи са трансна-ционални корпорации.

Всяка земеделска кооперация или друга кооперативна организация на земеделски производители се създава ни функционира въз основа на устав и Закон за кооперациите.

В Дания и други държави няма специални закони за кооперациите. Сдруженията се създават на базата на провъз-гласени в конституциите свободи. Техните ръководители са длъжни да спазват данъчни, екологични, трудови и други закони в съответната страна. Основният документ, регламентиращ отношенията между членовете на кооперацията, е ней-ният устав.

Ръководен висш орган на кооперацията е общото съб-рание, което избира председател, управителен и контролен съвет и определя насоките на нейната инвестиционна, производствена и външнотърговска политика.

Уставите на кооперациите допускат възможността да се назначава и освобождава изпълнителен директор, който от своя страна назначава и освобождава другите служители на кооперацията.

В редица държави (Япония, Русия и други) освен устави има и закони за земеделските кооперации. В Япония действа приетият още през 1947 г. Закон за земеделските кооперативни дружества. Към края на 1995 г. в Русия е приет Федерален закон за селскостопанската кооперация. В тези закони подробно се определят начините на създаване, регистриране, функциониране и ликвидиране на земеделските кооперации и техните съюзи.

В Закона за селскостопанската кооперация (Русия) освен всепризнатите кооперативни принципи и постановки се съдържат разпоредби, които отразяват развитието на мест-ното земеделие и съвременното развитие на страната.

Кооперативите се делят на производствени и потре-бителски.

Селскостопанският производствен кооператив (колхоз) се създава от граждани за съвместно производство, преработка и пласмент на селскостопанска продукция, както и за друга дейност на основата на личното трудово участие на член-кооператорите. Селскостопанският потребителски кооператив се създава от граждани и/или юридически лица и бива различни видове: преработващ, търговски, обслужващ, снаб-дителен, овощарски, градинарски, животновъден, кредитен, застрахователен. Броят на гражданите, които могат да създадат производствен кооператив (колхоз), е минимум пет, а броят на членовете на потребителския кооператив не може да бъде по-малко от пет физически или от две юридически лица.

Във всеки устав или закон се предвиждат процедури за ликвидиране или разформироване на даден кооператив. Досега в страните с кооперативни традиции (Дания, Холандия и др.) не е имало случаи на фалирало кооперативно предприятие, което да е станало собственост на кредитори.

През 1991 г. в България също е приет Закон за кооперациите³. Впоследствие този закон се изменя, допълва и хармонизира със законодателството на западноевропейските държави.  В него се посочва, че кооперация могат да учредят най-малко седем дееспособни физически лица. Учредителите провеждат събрание, което приема устав и избира управителен и контролен съвет.

В началото на XXI в. в нашата страна има над хиляда земеделски кооперации за колективно стопанисване на земята. В тези кооперации земята се стопанисва колективно, но остава собственост на член-кооператорите. Техни членове могат да бъдат и лица без земя, но с дялови вноски.

По решение на общите събрания на кооперациите може да се създават териториални, отраслови и други съ-юзи. Право да регистрират съюз имат най-малко три коопе-рации.

Типичен пример за колективен начин на живот са еврейските кибуци (комуни). Сега в Израел има 270 кибуца, чиито членове съставляват 8 на сто от еврейското население на страната. В тях се стопанисват около 1,6 млн. дка земя, отглеждат се около 110 хил. високопродуктивни крави и много други животни.

В съвременните кибуци земеделието осигурява около половината от техните доходи. В тях има и печатници, металообработващи, електронни, оптични, текстилни, строител-ни, млечни и други промишлени предприятия – предимно малки и средни (от 10 до 100 работници). Създават се и съвместни предприятия между отделните кибуци.

Една от основните ценности в отношенията между членовете на кибуца е взаимното доверие. Това позволява да се осъществява народовластие в кибуца, чийто върховен орган е Общото събрание на пълнолетните му членове. С негово решение се създават комисии по възпитанието, икономиката, културата. Събранието избира за определен срок (като правило от 1 до 3 години) ръководни лица – секретар, завеждащ финансовия отдел, стопански управител, организатор на про-изводството. В израелските кибуци са постигнати стабилни и сравнително високи средни добиви от памук (330 кг/дка), картофи, животински продукти. Средният годишен млеконадой от крава е най-високият в света (над 7 хиляди литра годишно), а продуктивността на отделни крави достига до 12 хил. литра годишно.

Както семейните, така и колективните стопанства по необходимост се обединяват в различни видове и форми на земеделска кооперация:

• за земеделски кредити;

• за изкупуване, преработка и пласмент на селскостопанска продукция;

• за снабдяване със средства за селскостопанско производство;

• за услуги.

Кредитната земеделска кооперация е едно от най-старите колективни учреждения на земеделските стопанства. С нея се поставя началото на фермерското кооперативно дви-жение. Сега тази кооперация заема централно място в кредит-но-финансовата система на индустриално развитите държави.

Кредитната кооперация е съставена от кредитно-спестовни и разплащателни организации като банки, каси, отделения от местен и регионален характер. Така в САЩ селскостопанската кредитна кооперация се представя от Федерална система на фермерски кредит, която обединява стотици банки и асоциации с огромен капитал.

Важна роля в аграрната икономика имат коопера-тивите за преработка на селскостопанска продукция. Засега в редица страни като Дания, Финландия, Холандия, Фран-ция и Швеция кооперативният сектор осигурява половината от продукцията на хранително-вкусовата промишленост.

Все повече нараства значението и на кооперативите за пласмент на селскостопанска продукция. Доказателство за това е фактът, че днес в страните – членки на ЕС, тези кооперативи реализират над 60 % от селскостопанските стоки на пазара. Много от тях се специализират в производство и плас-мент на определени продукти – на френските кооперативи се падат до 70 % от произвежданите и продаваните вина в страната; в Холандия кооперативните организации доставят на пазара около 75 % от националното производство на гъби и цветя; в Дания – почти цялото количество ценни кожи.

Н
13. Аграрна политика

апоследък широко разпространение получават и ко-оперативите за снабдяване на земеделските стопанства. Тези кооперативи осигуряват около половината от доставяните средства за земеделско производство. Сравнително по-голям е делът на кооперативните доставки на минерални торове, фуражи и семена. По-скромен е приносът им в осигуряването на селскостопанска техника и на горива. Делът на кооперативите в доставянето на такива стоки на земеделските производители е около 20–40 %. Много кооперативни организации притежават собствени предприятия за комбинирани фуражи, минерални торове и опаковки.

Снабдителните кооперативи водят остра конкурентна борба с монополистичните компании за селскостопанско ма-шиностроене, фуражно производство и нефтохимия. Успешно се съревновават с техните търговски представителства и сер-визи за техническо обслужване на селскостопанска техника.

Все по-бързо развитие получават кооперациите за услуги на земеделските стопанства.

Това са кооперативи за съвместно използване на тех-ника, за оказване на консултантски услуги, за селекция, за създа-ване на опитни станции и научноизследователски институти.

Масовото създаване на земеделски кооперативи налага да бъдат установени и поддържани икономически и организационно-правни връзки между тях и други организации и институти. Така постепенно се формира организационната структура на кооперативното движение. В нея първични звена са отделните кооперативи. С цел да могат да защитават своите интереси тези кооперативи се обединяват в съюзи на отраслов, териториален или териториално-отраслов прин-цип. Обикновено първичните земеделски кооперативи от един подотрасъл (млечна, месна и др. промишленост) образуват единен национален отраслов съюз. В други случаи се обединяват различни видове от тези кооперативи и се формират регионални многоотраслови кооперативни съюзи. Такива съюзи стават членове на централни обединения на селскостопанските кооперативи в страните.