Първи принцип. Социална сигурност

Този принцип повелява да се избягва приватизацията на държавни хранително-вкусови предприятия и обекти с национално значение – зърнохранилища, мелници, хлебозаводи, оризарни, маслобойни, язовири и т.н.

Принципът за социална сигурност би трябвало да бъде основополагащ и при продажбата на държавни земи и пред-приятия на чужденци. Това се отнася най-вече за предпри-ятията, произвеждащи продукти с национална марка – вина, детски храни.

В нашата страна повсеместно се разпродават големи заводи на чужденци. Повечето от тези заводи (за производ-ство на фосфорни и азотни торове, препарати за защита на растенията и т.н.) са построени за нуждите на нашето земеделие⁹. След като станаха собственост на чуждестранни лица, тяхната продукция започна да се продава на високи цени и фак-тически е недостъпна за нашите земеделски стопани.

Смисълът на този принцип е приватизацията да се използва като инструмент за ускоряване на закономерния процес на интеграция на земеделието с промишлеността. Постепенно да се затваря производственият цикъл, обхващащ производството и преработката на селскостопански суровини. По този начин се елиминират прекупвачите и се намаляват цените на хранителните продукти. Може да се направят значителни икономии на инвестиции.

Този принцип произтича от земеделската практика, където трайно се утвърждава кооперативната форма на труд.

През 90-те години на ХХ в. приватизационната поли-тика в нашия аграрен сектор не се опира на принципите на кооперативното движение. Едрият капитал стремително нав-лиза и в тази сфера на икономиката. Това става предимно под формата на създаване на смесени (държавно-частни) дружества. За кратко време частни фирми (с минимален дя-лов капитал) завладяват повечето държавни свинекомплекси, птицекомбинати и преработващи (фуражни, месни, консервни, винарски и т.н.) предприятия. Заробват икономически (с кредити, осигуряване на семена, торове, препарати и т.н.) земеделските производители и присвояват по-голямата част от продукта на техния труд.

Четвърти принцип. Равнопоставеност на всички видове собственост.

Сега у нас и в други държави частни фирми и икономически групировки паразитират върху държавните пред-приятия. Изсмукват техните печалби, като ги снабдяват с горива и материали или пласират продукцията им на вътреш-ния и международния пазар. С цел да се постигне известен плурализъм (равнопоставеност на собствеността) е необходимо да се пресича всяка порочна симбиоза между държавни и частни фирми и да се осигурява самостоятелна реализация на държавната собственост. Необходимо е да се формира и развива необвързан с частни лица държавен сектор, съставен предимно от валутодоходни и важни за националната сигурност отрасли и производства, финансови, търговски и научни организации. Следователно установяването на равноправ-ни отношения на собственост в дадена страна предполага формиране на напълно самостоятелни и независими един от друг държавен и частен сектор, които да се обслужват от свои банки, застрахователни компании и външнотърговски организации.

У нас приватизационната политика би трябвало да се насочва към развитие на относително по-справедливи отношения на собственост между хората.

В нея следва да залегнат следните основни приватизационни принципи:

• преобразуване на част от държавната собственост в акционерна и кооперативна;

• Запазване на правното статукво на избрани държав-ни предприятия (при условие че се обслужват само от държавни банки и търговски организации);

• установяване на държавен монопол върху външната търговия със зърно, петрол, алкохол и цигари, оръжия, вторични суровини;

• ограничаване на правото на чужденци да купуват български заводи и банки до една трета от техните акции;

•
17. Аграрна политика

реституиране или откупуване (при определени обстоятелства) на приватизирани държавни предприятия и банки.

На основата на посочените принципи следва неот-клонно да се усъвършенства структурата на собствеността. В нея централно място да заемат прогресивните видове и форми на собственост, при които се открива широк простор за ускорено развитие на производителните сили. Засега срав-нително най-ефикасна се оказва обществената собственост (държавна, кооперативна и акционерна). На нея би могло да се отрежда господстваща позиция в икономиката. Целе-съобразно е държавните предприятия да се реформират според изискванията за:

• добре дефинирана власт и отговорност;

• отделяне от държавната администрация;

• научно ръководство и системен контрол.

Върху тях повече да не могат да паразитират паралелно функциониращите частни фирми и банки.

Важна съставна част на обществената собственост е кооперативният сектор, в който се откриват работни места и се спомага за увеличаване на приходите в държавата, оси-гурява се бърз растеж на съвременните производителни сили и се постига висок икономически ефект.

Човешките отношения (включително правните и политическите) се определят от съществуващите форми на соб-ственост. Чрез развитието на мощен и самостоятелно функциониращ държавен сектор, а също и на дребни акционерни и кооперативни форми на собственост може да се осигуряват социални придобивки на трудещите се, включително без-платно медицинско обслужване и образование.

VІІІ. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА
1. Цели и принципи на данъчната политика
С възникването на държавата нейните поданици пла-щат данъци за издръжка на държавните органи и институции. Това са определени суми, които държавни чиновници вземат от гражданите съобразно с техните доходи и притежавани имоти.

Събирането на тези суми налага да се формира постоянно действаща данъчна система, която се състои преди всичко от закони, данъчна администрация, полиция, съд.

Данъчната система би трябвало да има структури из цялата страна, да регистрира и контролира всички данъкоплат-ци и да осигурява нужните постъпления в държавния бюджет. Нейното ефективно функциониране предполага придържане към утвърдилите се в многовековната практика правила. Изисква се всяко лице да плаща точно определен, а не произволен данък. Липсата на ясно и фиксирано облагане “насърчава нахалството и благоприятства подкупността” на данъчните агенти¹.

Всеки данък би следвало да се плаща през онези периоди на годината, когато данъкоплатецът е получил доход от своя бизнес. Събирането му може да става и на части.

Повечето икономисти препоръчват да се изгражда ефективна данъчна система, като се съкращава и оптимизира броят на данъчните служители, чиито заплати поглъщат част от данъчните постъпления в бюджета на страната.

Начините на организация и функциониране на данъч-ната система се определят от формите на държавно устройство на обществото и провежданата данъчна политика.

Чрез тази политика се преследват две основни цели:

• да се акумулират достатъчно парични ресурси в държавния и общинските бюджети на страната за поддържане на висок жизнен стандарт на държавните служители, вклю-чително военни и полицаи;

• да се създават условия за непрекъснато разширяване на общественото производство и повишаване на неговата ефективност.

Данъчната политика се ръководи от следните основни принципи: ниски данъчни ставки; необлагане на разходите за спонсориране и други дейности с данъци.

Вече е доказано, че хората не биха могли да плащат данъци, чийто общ размер превишава 20 на сто от техните доходи. След 1990 г. у нас този размер е неколкократно по-голям. По такъв начин се съсипва нашето национално производство.

Историята учи, че винаги, когато се налагат високи лихви, рентни и данъчни ставки настъпват дълбоки аграрни кризи, а населението страда от недояждане и глад. Както пише К. Маркс: “Опитайте да вземете от селяните продукта на техния селскостопански труд свръх определена мярка и въпреки вашата жандармерия и вашата армия вие не ще успеете да ги приковете към тяхната земя”².

Очевидно данъчното облагане по ниски ставки е значи-телно по-изгодно за народа и държавата. Така се откриват въз-можности за модернизиране и увеличаване на общественото производство, което (и при ниски данъчни ставки) би осигурило повече парични постъпления в държавния бюджет.

Трябва да се намалят данъчните задължения и на инвалидите, на семействата с повече от две деца и на хората с повишени медицински разходи.

Данъчната политика трябва да се основава и на още редица принципи:

• общ режим на данъчно облагане на всички видове и форми на собственост;

• регулиране и стимулиране на стопанското развитие чрез въвеждане на диференцирана система от данъчни преференции в приоритетни отрасли, производства, дейности и райони на страната;

• доходите на лихварите и рентиерите да бъдат облагани с по-високи данъци, отколкото тези на предприемачите.

Посочените принципи на данъчната политика не се приемат еднозначно в отделните страни най-вече по отношение за различните видове данъци.
2. Видове данъци и такси
За набиране на необходимите приходи държавите събират преки данъци (индивидуален данък върху общия доход и корпоративен данък върху печалбата) и непреки (косвени) данъци (данък върху добавената стойност и акцизи и мита).

Освен тях се налагат и имуществени данъци и такси (за сгради, земя, наследства и т.н.), както и данък обществено осигуряване.

Диференцираното облагане на физически лица с данък върху общия им доход се извършва по определена скала. Ставките за платците са различни.

Печалбата на дадена стопанска организация се установява по счетоводния отчет за приходите и разходите. Полученият финансов резултат се преобразува за облагане. Увеличава се със сумите, изразходвани свръх определените с нормативни актове за бизнес командировки, консумативни и представителни цели. Същевременно финансовият резултат се намалява със сумите, похарчени за дарения и амортизационни отчисления над данъчно признатите.

През 2006 г. Народното събрание е приело в нашата страна данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица да бъде 10 на сто⁴.

Съгласно със Закона за корпоративното подоходно облагане с данък се облагат и дивидентите и доходите за дялово участие, наемите, лихвите, авторските възнаграждения и други доходи. Определените у нас данъчни ставки на данъка върху печалбата не се различават съществено от тези в редица други държави.

В началото на ХХІ в. у нас непрекъснато намалява абсолютният размер (по съпоставими цени) на приходите в дър-жавния бюджет от данъка върху печалбата. Това се дължи главно на обстоятелството, че почти всички български банки и повечето наши заводи са приватизирани и са станали собст-веност на чужденци. Местното законодателство им позволява да си изнасят извън страната цялата печалба. Техни „научни” институти „доказват”, че за да има приток на чуждестранни инвестиции и работа за простосмъртните българи, трябвало едва ли не да бъде премахнат данъкът върху печалбата.

Б. Косвени данъци

Данък върху добавената стойност (ДДС). Събира ce при всяко прехвърляне на права върху стоки или извършване на услуги.

Не се облагат само освободените със закон и предназначените за износ сделки. Размерът на данъка се определя, като върху стойността на сделката се начислява определен процент. За сега в страните – членки на ЕС, този процент варира между 15 (Испания, Люксембург и Германия) и 25 на сто (Дания). В Белгия ставката на ДДС е 20 на сто; в Гърция и Италия – 19; в Холандия – 18; във Великобритания – 17; в Португалия – 16 на сто⁵.

Има и стоки, като храните, енергията за отопление и осветление, водата, лекарствата, пътническия транспорт, книгите, вестниците и списанията, които са с нулеви или с намалени ставки на ДДС (под 5 на сто).

Данък върху добавената стойност е пропорционален на стойността на стоките и услугите, независимо от броя на сделките, през които преминават. На всеки етап от производството или от пласмента на даден продукт данъкът, платен на предишния стадий, се приспада. Той остава в стой-ността на продукта, закупен от крайния потребител. Този начин на данъчно облагане позволява на отделните държави да сближават и хармонизират ставките на ДДС.

В рамките на ЕС постепенно се сближават ставките на ДДС в отделните страни, главно след 1992 г., когато се прие-ма директивата ДДС върху стоките да се събира в страната, за която са предназначени (независимо от техния произход).

През 1994 г. ДДС се въведе и в нашата страна. Неговият размер е 20 на сто⁶. Засега е сравнително най-големият приходоизточник в нашия държавен бюджет.

<sub>Акцизи. С този данък се облагат алкохолните напитки, цигарите, кафето и екстрактите от кафе, енергийните продукти и автомобилите. Акциз се плаща и за хазартните игри, еротичните и порнографските произведения. Обикновено не се облагат с акциз стоките за износ.

Дължимият акциз за местно производство се определя като процент върху продажната цена или абсолютна сума пари за всеки алкохолен градус (за ракия и други алкохолни напитки). При внос акцизът се начислява като процент върху митническата облагаема стойност с дължимите мита и такси.</sub>

Събирането на акцизния данък се извършва по специално разработени тарифи за акцизите⁷ . Във връзка с това е въведена и система за контрол върху производството и търговията с цигари и алкохол чрез използване на съответен бандерол.

Досегашният опит в ЕС показва, че е трудно да се постигне споразумение между държавите за сближаване и уеднаквяване на размера на акцизите. Данъчното облагане е твърде ниско в средиземноморските страни, където се произвеждат значителни количества вино и цигари. То обаче се поддържа на сравнително по-високо ниво в северните държави, където се води политика за ограничаване на тютюнопушенето и употребата на алкохол, а също и за увеличаване на бюджетните постъпления от акцизния данък.

3. Данъчни облекчения на българските земеделски

производители

В повечето европейски страни е установен облекчен режим на данъчно облагане на земеделските производители. при облагането на физически лица с данъци едновременно се използват два подхода: в зависимост от техните действителни приходи или по предварително договаряне (договорна система). широко е застъпена и системата на прогресивно нарастващия данък. Като правило поземлените собственици не се облагат с данък върху земята или ползват редица данъчни облекчения. В Италия не съществува поземлена данъчна система. От данък са освободени собствениците на обработваеми земи във Великобритания и Холандия. В Германия размерът на данъка се изчислява на база капитализирана стойност на земята. В Белгия поземлените данъци, които събират държавните и общинските органи, възлизат на 30–40 % от приходите по кадастъра.

• Земевладелците у нас засега не плащат данък върху земеделските земи. Земеделските земи се облагат с данък върху наследството. Данъчната им оценка се определя, като площта на имота (в квадратни метри) се умножи по базисната оценка, коригирана с коефициент за местоположение⁸.

В Закона за местните данъци и такси са включени специални таблици с базисни оценки (лв./кв.м) по категории земя (ниви, трайни насаждения, ливади и пасища). Определени са коефициенти за поливни условия и местоположение на земята, с които се умножава нейната базисна оценка.

• Земеделските производители се освобождават от данък върху общия доход, получаван от производството на растителна и животинска продукция. Това данъчно облекчение се отнася и за арендаторите, които арендуват земи на въведени във владение земевладелци.

• Не се облагат с данък доходите на собственици, получени от рента за отдадена под аренда земеделска земя.

•
18. Аграрна политика

• Редица отстъпки се правят и в данъчното облагане на земеделските кооперации⁹. Правото на земеделските кооперации да не плащат данък върху печалбите е заложено още в приетия през 1996 г. Закон за данък върху печалбата.

В закона е въведен целеви подход при данъчните облекчения, като се прави т.нар. “преотстъпване” на данъка върху печалбата за републиканския бюджет.

Половината от паричните суми на преотстъпения данък остават в кооперациите и може да се използват за инвестиции и субсидии. Другата половина се насочва към Националния кооперативен съюз и може да се изразходва също под формата на инвестиционни кредити и субсидии.

• Земеделските производители ползват известни данъчни облекчения и по Закона за акцизите. Не им се начислява акциз при производство на вино и ракия от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 400 литра вино и 2000 алкохолни градуса ракия годишно на семейство.

Защитата на нашите земеделски производители предполага въвеждане на прилаганите в ЕС методи и начини на данъчно облагане на акцизни стоки. Облагането на вината и спиртните напитки би трябвало да става на основата на алкохолен градус. Начисляването на такъв акциз се основава на обективен критерий – при еднакви условия се поставят и производителите, и вносителите на вина и спиртни напитки.

Същевременно трябва да се диференцира акцизният данък и на различните видове цигари съобразно с тяхното качество. Акцизните ставки да се определят в зависимост от съдържанието на тютюна, от вкуса и външния вид на цигарите, опаковките и други показатели.

През 1995 г. в нашата страна бяха освободени от ДДС сделките с редица земеделски стоки – хляб (пшеничен и ръжен), прясно краве мляко, кисело мляко, краве сирене. Такова данъчно облагане отдавна се прилага във Великобритания. С нулеви или с намалени ставки се облагат много продукти, включително храни, детско облекло и книги. На тези данъчни преференции се противопоставят Дания и други страни – членки на ЕС, където начисляването на ДДС за всички стоки се извършва по единна ставка. Правителството на Великобритания заплашва, че ще наложи вето на всякакъв опит да бъде отнета възможността за прилагане на нулеви данъчни ставки в страната.

Изглежда тази политика се оказа неприемлива за определени среди у нас и през 1998 г. по предложение на правителството в Народното събрание се измени Законът за ДДС. Сега този данък се начислява и на жизнено необходимите продукти – хляб, мляко, сирене, както и на учебници, дърва за огрев на населението и др., което чувствително повишава техните цени.

В началото на 2008 година у нас започна да се прилага законът за т.нар. „плосък”,т.е. еднакъв за всички български граждани данък върху общия доход. Този нисък (10 % ) данък върху доходите на данъкоплатците е въведен главно по волята на чуждестранни „инвеститори”, които вече притежават почти всички големи банки и предприятия в нашата страна. По всичко личи, че представителите на чуждестранния капитал у нас нямат намерение да осигуряват финансови ресурси за развитие на българската наука, образование и здравеопазване. Заедно с местни мафиоти и олигарси те налагат данъчен модел, при който още повече се засилват процесите на разслояване на обществото на малцина супер богати и милиони бедни и мизерстващи хора.

рез последното десетилетие непрестанно и стремително намалява БВП в селското стопанство, но

ІХ. ПРОТЕКЦИОННА АГРАРНА ПОЛИТИКА

1. 
   Механизми на протекционната аграрна
   

Земеделието е важен отрасъл на икономиката. То е зависимо от биологичните и почвено-климатичните условия (суша, наводнения, градушки и др.) и има продължителен производствен цикъл.

“Органичният” състав на капитала (съотношението между средствата за производство и живата работна сила), вложен в него, продължава да бъде по-нисък от този, вложен в промишлеността. Това пречи на земеделския капитал пъл-ноценно да участва в оборота на съвкупния капитал на об-ществото и да получава средна норма на печалбата.

Ето защо в индустриално развитите държави и в меж-дудържавните интеграционни общности се появява необходимост да бъдат използвани икономически методи и средства за допълнително разпределение на доходите между промишлеността и земеделието (с икономически механизми да се поддържа равнището на доходите на земеделските стопани).

Така се създават условия за разширено възпроизводство в селското стопанство.
1.1. Икономически лостове

Държавата регулира земеделското производство чрез следните по-важни икономически лостове: лихви, цени, експортни субсидии, преки субсидии, митни сборове. Тяхното прилагане става ефикасно едва в условията на висо­ко­развита индустрия за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Фермерите получават заеми от фермерските банки предимно за придобиване на оборотни средства и трайни активи, включително и за закупуване на земя. Кредити им се предоставят и за различни видове застраховки или финансови услуги (водене на фермерско счетоводство и финансово планиране).

В рамките на една междудържавна общност изкупната цена на даден продукт се уеднаквява, като за база се приема най-високата му цена в нейните страни членки. През последните две десетилетия на ХХ в. в Европейския съюз изкупуваното по интервениращи цени зърно струва два пъти по-скъпо от това, което се продава на световния пазар. В Япония държавната изкупна цена на ориза е 8 пъти по-ви-сока от неговата световна цена.